Решение № 293 от 5.6.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 35/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба, подадена от „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Капитан Никола Парапанов“ № 30, представлявано от управителя Н. М. Б., срещу Решение № 360/13.11.2024г., постановено по гр.д. № 1724/2023г. по описа на РI- Петрич. С въззивната жалба се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, както и в противоречие с константната съдебна практика. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за това, че първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши анализ на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички твърдения и възражения, релевирани от страните. Навежда се, че Районен съд- Петрич не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства. В решението липсва коментар на получените данни и доказателства от третото неучастващо лице– „Интернешънъл Асет Банк“ АД, както и на писмото, придружено с писмени доказателства, представено от „ОББ“ АД, представената и приета по делото съдебна експертиза е коментирана избирателно. Посочва се в жалбата, че в съдебното решение не е обсъдено и обстоятелството, че въпреки полученото официално уведомление за допусната грешка, ответното дружество е извършило служебно усвояване в своя полза на процесията сума от банковата сметка на „Д. Енерджи“ ЕООД на 03.02.2023г. Първоинстанционният съд изобщо не е коментирал, изложените от ищцовото дружество правни и фактически твърдения, както и твърденията за нарушение от страна на банката на разпоредбите на ЗПУПС. Сочи се в жалбата, че не е спорно по делото, че през месец януари 2023г., между „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, в качеството на купувач, и „СТОРУМС“ ЕООД, ЕИК 200270535, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, бул. „Свобода“ № 19, представлявано от управителя Стоян Харизанов, в качеството на продавач, е сключен договор за покупко- продажба на гориво за дизелови двигатели Б6 и съгласно уговореното между страните, купувачът е следвало да заплати на продавача сума, в размер на 57 171, 79лв., с включен ДДС, за което е издадена Фактура № 0000007581/23.01.2023г. Сочи се още в жалбата, че доколкото „СТОРУМС“ ЕООД е изпълнил задълженията си по сключения договор, на 01.02.2023г. „Н. Г.“ ЕООД е наредило от своя сметка, открита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, да бъде извършен превод на сумата от 57 171, 79лв. по сметка в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД на „СТОРУМС“ ЕООД и още на същия ден, сумата е постъпила по банковата сметка. Малко след нареждане на паричния превод ищцовото дружество е установило, че при извършването на превода е била допусната техническа грешка, като е въведен грешен IBAN на получателя „Д. Енерджи“ ЕООД, отново клиент на „ОББ“ АД, в резултат на която, наредената сума е постъпила по сметката на „Д. Енерджи“ ЕООД, с което ищцовото дружество „Н. Г.“ ЕООД няма никакви правоотношения. Посочва се, че от представената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от представената от ответното дружество, налична информация, се доказва безспорно, че на 02.02.2023г., „Н. Г.“ ЕООД е депозирало в „Интернешънъл Асет Банк“ АД искане за връщане на нареден превод в лева (за което няма и спор между страните по делото) и още на същия ден (02.02.2023г. в 14: 32 часа), ответното дружество е получило от „Интернешънъл Aceт Банк“ АД искане за връщане на нареден от 01.02.2023г. превод, в размер на 57 171, 19лв. Въпреки това ответното дружество е извършило служебно усвояване в своя полза на процесната сума от банковата сметка на „Д. Енерджи“ ЕООД по банковата сметка с IBAN ••• –„Реализация на финансово обезпечение“ със счетоводна операция реф. № FT/23034/025413784, изпълнена на 03.02.2023г. (ден след получаване на уведомлението от „Интернешънъл Асет Банк“ АД), на основание Договор за финансово обезпечение, чрез залог върху вземания по сметки от 17.11.2021г., с който „Д. Енерджи“ ЕООД е предоставил обезпечение под формата на залог на банковите си сметки за чуждо кредитно задължение на трето лице. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е постановен при неправилно установена фактическа обстановка, при непълен и неправилен анализ на приобщените доказателства. Изводите по съществото на спора районният съд е градил не на обективно установени по делото факти, а на предположения и умозаключения, поради което е налице е неправилна оценка на релевантните по делото обстоятелства и ангажираните от страните доказателства. В тази насока се излагат в жалбата подробни правни доводи по приложението на чл. 49 от ЗЗД, на чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), както и на Наредба № 3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Позовава се и на разпоредбите на §88 и чл. 88 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/1Ю/ЕО и 2013/36/ЕС, съгласно които доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя следва да са задължени да съдействат за възстановяването на средствата чрез полагане на разумни усилия, включително чрез съобщаване на съответната информация и доставчикът на платежни услуги на платеца полага разумни усилия да възстанови средствата по платежната операция, а доставчикът на платежни услуги на получателя съдейства за целта, включително като съобщава на доставчика на платежни услуги на платеца цялата необходима информация за събирането на средствата. Въззивното дружество се позовава и на чл. 9.18 от Общите условия на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, който предвижда, че „в случай че Клиентът е получател на неточно изпълнен превод вследствие на грешка на друга платежна институция, Банката има право да извърши коригиращ превод по искане на доставчика на платежни услуги на платеца до един месец от датата, на която доставчикът на платежни услуги на платеца е бил информиран за грешката. Банката извършва корекцията в срок от 5 дни след постъпване на искането за корекция от страна на доставчика на платежни услуги на наредителя“. Твърди се с въззивната жалба, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД не само не е съдействала на „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Н. Г.“ ЕООД за възстановяване на средствата в размер на 57 171, 19лв., но въпреки така полученото официално уведомление за допусната грешка, ответното дружество е извършило служебно усвояване в своя полза на процесията сума от банковата сметка на „Д. Енерджи“ ЕООД. „ОББ“ АД не е положило каквито и да било усилия да установи връзка със своя клиент „Д. Енерджи“ ЕООД за възстановяване на недължимо получената от последния сума или поне да го уведоми за погрешно наредения превод и за искането за възстановяване на неоснователно получените средства. Ответната банка е проявила, чрез своите служители, небрежност в насока, че не е забелязала несъответствието между посочения IBAN и определения бенефициент. Сочи се, че предвид липсата на каквито и да било фактически и правни отношения между „Н. Г.“ ЕООД и “Д. Енерджи“ ЕООД, преведената поради грешка сума не е станала собственост или част от имуществото на посоченото дружество, с оглед което незаконосъобразно същата е била усвоена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и то след като банката е била уведомена, че постъпилите средства не са собственост на „Д. Енерджи“ ЕООД, а на „Н. Г.“ ЕООД. Посочва се още, че посочените във въззивната жалба правни и фактически твърдения, подкрепени със съответните писмени доказателства, макар и изложени от шццовото дружество още в исковата молба, поддържани в хода на цялото първоинстанционно производство и подробни доразвити в депозираната писмена защита, дори не са били обсъдени от страна на Районен съд – Петрич. Иска се от въззивния съд да отмени Решение № 360/13.11.2024г., постановено по гр.д. № 1724/2023г. по описа на Районен съд – Петрич, ведно с всички произтичащи от това последици. Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и тези, направени в първоинстанционното производство. В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна. Излагат се доводи с писмения отговор от „ОББ“ АД, чрез пълномощника му по делото, че обжалвоното решение е постановено при пълно спазване на процесуалните правила, не страда от пороци и е мотивирано и обосновано, като съдържа пълен анализ на релевантните факти и обстоятелства и обективна оценка на всички доказателства заедно и поотделно. Поддържа се, че доказателството „уведомление от Интернешънъл Асет Банк“ за сгрешен превод“ е преекспонирано и неточно интерпретирано в светлината на приложимата нормативна уредба, тъй като същото анализирано във връзка със задължението за съдействие по чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС, има ниска доказателствена стойност предвид безспорните факти по делото. От въззиваемата страна са наведени доводи, че в решението си РС Петрич е обсъдил подробно и в пълнота доказателствата по делото заедно и поотделно и ги е оценил обективно и точно, като ги е подвел към съответните приложими правни норми. Така съдът е направил правилна и обоснована преценка включително на искането от „Интернешънъл Асет Банк“, като го е разгледал в светлината на Закон за платежните услуги и платежните системи, Директива /ЕС/2015/2366 на Европейския парламент и Съвета от 25.11.2015 г., Регламент на ЕС № 1093//2010 г. и Регламент на ЕС 2015 / 847. Оспорва се наведеното оплакване с въззивната жалба- за „избирателното коментиране“ от страна на PC - гр. Петрич на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. От посоченото в нея видно е че на 01.01.2023г. ищецът-„Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, е наредил превод в размер на 57 171.79лв. по посочен (и сгрешен) от него IBAN, който на същата дата 01.01.2023г. е изпълнен от ОББ по така предоставения IBAN, поради което безспорен е извода на първоинстанционния съд, че трансакцията е разрешена и точно изпълнена по смисъла на чл. 9., ал. 1 от ЗПУПС. Съгласно експертизата и обективно интерпретирано от съда вальорът на заверяване (01.02.2023г.) е с дата, предхождаща датата на искането от ИАБ за възстановяване на процесната сума (02.02.2023г.), което обстоятелство съдът надлежно е подвел под правната норма на чл. 85, ал. 5 от ЗПУПС, като е направил верния правед извод, че преводът е станал неотменим. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че с оглед на изложеното съдът правилно е обосновал връзката на цитираните надлежно установени обстоятелства с правните последици, като е стигнал до верния правен извод, че доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на процесната операция при така посочения от ползвателя на платежни услуги-ищец уникален идентификатор. Във връзка с оплакването за неправилност, оспорват се с писмения отговор от въззиваемата страна, наведените доводи с жалбата- че първоинстанционното решение е постановено при неустановена фактическа обстановка. Поддържа се с писмения отговор пред настоящата съдебна инстанция че цитираното уведомление няма правното значение, което му се отдава от въззивника- ищец. Това е така, понеже то обвързва ОББ единствено в качеството й на доставчик на получателя за надлежно и своевременно съдействие спрямо доставчика на платеца съгласно чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС, което тя е осъществила с предоставянето на изрично писмо, които факти са взети предвид в Решението. Поради това, поддържа се от въззиваемата страна, че уведомлението по никакъв друг начин не задължава банката за каквото и да е действие или бездействие, тъй като се касае за точно изпълнена трансакция (арг.чл. 90, ал. 1 и 2 от ЗПУПС), от една страна, и от друга - за разрешена трансакция и неотменим платежен превод (арг. чл. 85, ал. 5 от ЗПУПС) Оспорва се с отговора на въззивната жалба, оплакването за необоснованост на обжалваното съдебно решение от събраните пред РС Петрич доказателства, като се подкрепя като правилно решението на съда, че не са налице обективните признаци на фактически състав на чл. 49 от ЗЗД, тъй като действията на служителя на ОББ, на който последната е възложила работа по процесната платежна операция, не представляват противоправно деяние и в този смисъл не са непозволено увреждане. Това е така, тъй като действията на служителите на банката ответник са изцяло съобразени с приложимите общи и специални изисквания за изпълнение на платежните операции, предмет на неговите трудови функции (Кодекс на труда и Закон за платежните услуги и платежните системи- ЗПУПС), и служителят правомерно и законосъобразно е извършил процесната платежна операция. Доколкото не е спорно между страните по делото, че IBAN-ът на процесната преводна операция е грешно посочен от страна на служител на компанията-ищец, което е видно от доказателствата по делото, а също и е отделено като безспорно обстоятелство, то това според въззиваемата страна е достатъчно за обосноваване на липсата на отговорност на Банката-ответник съгласно чл. 90, ал. 2 от ЗПУПС, тъй като банката не носи отговорност при сгрешен от наредителя уникален идентификатор. Предвид изложените съображения, „ОББ“ АД не е в хипотеза на неизпълнена, нито на неточно или забавено изпълнена платежна операция и следователно не отговаря за неразрешена или неточно изпълнена платежна операция по смисъла на ЗПУПС, както и на всички останали приложими актове, цитирани в Решението. Напротив - операцията е извършена точно и надлежно съгласно описаното в нареждането и не подлежи на възстановяване и/или на корекция включително по смисъла на чл. 72 от ЗПУПС, каквито съображения развива и PC Петрич. Поради това обосновано и правилно в обжалваното решение е прието от първоинстанционния съд, че действията на служителя на банката при осъществяването на процесната платежна трансакция от страна на „ОББ“ АД не се явяват противоправни, а поради липсата на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД- не е наличе деликтно поведение. Оспорва се с отговора на въззивната жалба, аргументацията изложена във въззивната жалба, относно задължението за съдействие по чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС, като същото се определя от въззиваемата страна като напълно погрешна и тенденциозно превратна. Поддържа се с въззивната жалба, че съдържанието на „оказването на съдействие“ е изцяло адаптирано от страна на въззивника и не почива на никакви сериозни правни и фактически съображения. Излагат се съображения, че съдействието при настоящия казус не се състои във възстановяване на сумата или корекция на платежната операция, както очевидно смята въззивникът. Подобна теза би имала основание само в случай, че става дума за неразрешена или неточно изпълнена операция или грешка от страна на доставчика на платежни услуги. Акцентира се с писмения отговор на жалбата, че в настоящия спор е установено безспорно, че грешката е от страна на наредителя-въззивник чрез неговия служител, по-специално за грешно предоставяне на уникалния идентификатор към момента на нареждане на процесния превод. Това води до извода, че тъй като не е налице грешно изпълнена операция нито от страна на доставчика на платежните услуги на наредителя, нито на страна на доставчика на платежни услуги на получателя, то съдействието не може да се състои нито във възстановяване на преведената сума, нито на корекция на разрешената, неотменина и точно изпълнена платежна операция. В този случай „дължимата грижа" по ал. 4 се ограничава от съществуването на обективна възможност към момента на искането, сумата да може да бъде възстановена (уредено в ал. 6 на същия член), каквато възможност установява се че за „ОББ“ АД, в настоящия казус не е била налице. Следователно категорично се налага правният извод, приет и от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че съдействието се изчерпва с проучването на случая и предоставянето на информация от ОББ (доставчик на получателя) към „Интернешънъл Асет Банк“ (доставчик на платеца) с писмото, изпратено в отговор на искането на последната от 02.02.2023 г. Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че ирелевантни за спора е въпроса относно крайния път на процесния превод - усвояване на процесната сума от страна на „ОББ“ АД посредством клаузата за нетиране. Предмет на спора по делото е дали процесната операция е точно и надлежно изпълнена с оглед всички приложими нормативни изисквания. Дали е последвало възстановяване на сумата е въпрос ирелевантен по делото с оглед на предявения иск. Изложени са доводи с отговора на въззивната жалба, че именно наличието на споразумение за обезпечение на чужд дълг и клауза за нетиране в полза на „Обединена българска банка" са установени при надлежното извършване на проучване и събиране на информация по случая от страна на въззиваемия по повод искането на „Интернешънъл Асет Банк“. Това проучване и събиране на информация изпълват точно съдържанието на задължението по чл. 90, ал. 4 и ал. 5, в ал. 6 в който член е уредено задължението на доставчикът на платежни услуги да установи дали е възможно да се възстанови сумата. Именно при своеобразното изпълнение на задължението си за съдействие (чл. 90, ал. 5) и в рамките на дължимата грижа (чл. 90, ал. 4) от „ОББ“ АД се установява, че към момента на изпратеното искане (02.02.2023г.) не е възможно сумата по процесния превод да бъде възстановена, поради наличието на гореспоменатото споразумение и клаузата за нетиране в полза на Банката-ответник и така сумата е законосъобразно и основателно усвоена от ОББ, какъвто извод е направен и в обжалваното решение на РС Петрич. Следователно, дори при „отвъд“ на отказа за възстановяване на сумата по процесния превод, на напълно законно основание „пътят“ на сумата по превода завършва със заверяване на сметката на ОББ, доколкото този път изобщо е част от предмета на правния спор. Възразява се с отговора на въззивната жалба срещу доводите за проявена от страна на банката небрежност чрез действията на нейния служител в насока, че не е забелязано несъответствие между посочени в нареждането за превод IBAN и посочения бенефициент. Изрично се акцентира с писмения отговор на жалбата, че банките съгласно действащата нормативна уредба нямат задължение да извършват подобни сравнения и проучвания и че отговорност за точното изпълнение на платежната операция се разпростира до посочения уникален идентификатор от наредителя, дори ако последният е посочил и други елементи (като например наименование на бенефициента) - (арг. от 90, ал. 1 и 2 от ЗПУПС, чл. 7 от Наредба № 13 от 18.08.2016, Директива /ЕС/2015/2366 на Европейския парламент и Съвета от 25.11.2015 г., Регламент на ЕС № 1093//2010г. и Регламент на ЕС 2015 / 847), в каквато насока се и изводите на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение. В обобщение излага се становище от въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба, че съставът на РС Петрич в обжалваното решение, правилно и обосновано е заключил, че не е налице деликтно поведение от страна на ответниците, поради което е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани. Ето защо иска се от въззивния съд, да постанови решение, с което да потвърди Решение № 360/13.11.2024г. по гр.д.№ 1724/2023г. на РС- Петрич като законосъобразно, правилно и обосновано. Пред въззивната инстанция, жалбоподателят- „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, чрез пълномощника си адв. К. К.-Т., поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея, като моли въззивният съд да отмени обжалваното решение на РС Петрич, като необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. При устните състезания по делото и с писмена защита, пълномощникът на „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, поддържа оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, нанедено с въззивната жалба, като твърди че съставът на РС Петрич не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, а приетата от съда съдебно икономическа експертиза е кредитирана и обсъждана избирателно, без да се коментират изложените от ищцовото дружество правни и фактически твърдения. Така твърди се че първоинстанционния съд не е обсъдил обстоятелството, че макар полученото официално уведомление за допусната грешка, ответното дружество- „ОББ“ АД е извършило служебно усвояване в своя полза на преведената сума от банковата сметка на „Д. Енерджи“ ЕООД по банковата сметка с IBAN ••• –„Реализация на финансово обезпечение“ със счетоводна операция реф. № FT/23034/025413784, изпълнена на 03.02.2023г./ден след получаване на уведомлението от „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Поддържа се от пълномощникът на „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009- адв. К.-Т. и наведеното с въззивната жалба оплакване за неправилност на атакуваното съдебно решение. Наведени са правни доводи, че са налице основанията за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД на банката ответник, поради противоправното бездействие на служителят на банката, на който е възложено извършването на банкови операции в „ОББ“ АД, тъй като въпреки уведомяването от страна на „Интернешънъл Асет Банк“ АД за допусната техническа грешка, както и направеното официално искане от страна на банката- издател на превода за възстановяване на сумата, ответното дружество не е възстановило на „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, преведаната сума от 57 171, 79лв., с включен ДДС. Неизпълнението на задължението се състои в нарушение на разпоредбата на чл. 90 ал. 5 от ЗПУПС, която задължава достъвчикът на платежни услуги на получеталя да съдейства на доставчика на платежни услуги на платеца, включително като му предостави цялата необходима информация, за възстановяване на преведените парични средства. Нещо повече- наведени са доводи от пълномощникът на дружеството жалбоподател, че „ОББ“ АД не само не е съдействала на „Интернешънъл Асет Банк“ АД и на „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009 за възстановяване на сумата от 57 171, 79лв., с включен ДДС, но въпреки получено официално писмено уведомление, банката ответник е извършила служебно усвояване в своя полза на процесната сума от банковата сметка на „Д. Енерджи“ ЕООД. Поддържат се от въззивната страна доводи, че дружеството ответник, дори не е положило каквито и да е било усилия- поне да уведоми дружеството наредител- „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, за извършения грешен превод и за подаденото уведомяване за възстановяване на сумата от „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Поддържа се в пледоариите при устните състезания и с писмената защита по делото от пълномощникът на „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, че ответната банка е проявила чрез своите служители- небрежност, като не е забелязала несъответствието между посочения грешен IBAN и определения бенифициент. Така не е спазена и разпоредбата на чл. 9.18 от ОУ на „ОББ“ АД, действащи към този момент. Излагат се доводи от „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, чрез пълномощникът- адв. К.-Т., че поради липса на каквито и да е било търговски правоотношения между „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009 и „Д. Енерджи“ ЕООД, преведаната сума от 57 171, 79лв., с включен ДДС, е без основание и не е станала собственост на дружеството по чиято банкова сметка е преведена, поради което се дължи нейното връщане на наредителя- „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009. При изложените съображения, иска се от въззивният състав на ОС Благоевград, да бъде отменено обжалваното решение на РС Петрич, както и да бъдат присъдени разноските в полза на дружеството жалбоподател- „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, за пред двете съдебни инстанции. Пълномощникът на „ОББ“ АД- юрисконсулт Н., в пледоариите си по съществото на делото и с писмена защита, поддържа наведените възражения с отговора на въззивната жалба, като моли състава на ОС Благоевград да потвърди обжалваното Решение № 360/13.11.2024г., постановено по гр.д. № 1724/2023г. по описа на РС- Петрич, като правилно и обосновано и като постановено при спазване на процесуалните правила. Поддържа се от юрисконсулт Н., че с оглед всички доказателства, събрани в първата инстанция, както и предвид отделените за безспорни по делото обстоятелства, процесният паричен превод е валидно разрешен, потвърден и впоследствие станал неотменим, както се установява по несъмнен начин от изслушаната и приета експертиза пред РС Петрич. Излагат се доводи от въззивемата страна, че предвид грешно предоставения уникален идентификатор от страна на представител на наредителя, не се касае за неразрешена транзакция или платежна операция, нито от страна на доставчика на платеца „Интернешънъл Асет банк“, нито от страна на доставчика на получателя, който е ОББ- ответник и въззиваем. Предвид това процесната сума, съгласно действащото и международно, и вътрешно законодателство, не подлежи нито на възстановяване, нито на корекция. Относно твърдението наведено с въззивната жалба- за неположена дължима грижа в чл. 90 от ЗПУПС, излагат се доводи че същата е положена от страна на въззиваемата „ОББ“ АД, именно чрез събирането, обработването и предоставянето на информация съгласно полученото искане от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, в която информация се установява, че възстановяването на процесната сума към момента на така полученото искане не е възможно. Това е така, поради съществуването на клауза за нетиране и поради задлъжняемостта на „Д. Енерджи“ ЕООД, поради което в полза на ОББ е усвоена служебно процесната сума. Поддържа се, че това обстоятелство, противно на твърденията на въззивника с жалбата, е установено съгласно документи и информация, предоставена на вещото лице, и от експертизата в предходната инстанция, която е валидно изслушана и приета, и се потвърждава и от всички останали доказателства по делото, включително пълната преписка, предоставена от ОББ по делото. Предвид всичко изтъкнато, включително подробните съображения, изложени с писмената защита по делото, иска се от състава на ОС Благоевград, да приеме въззивната жалба за изцяло неоснователна и необоснована, като я остави без уважение и да постановите решение, с което изцяло да потвърдите атакуваното решение на РС Петрич, като напълно законосъобразно и правилно. Претендират се от въззиваемата страна разноски пред настоящата съдебна инстанция, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК, като в указания от съда срок са представени подробни писмени бележки. За да се произнесе в рамките на законовите си правомощия, съобразно оплакванията направени с въззивната жалба, съставът на ОС Благоевград съобрази следното: РС Петрич е сезиран с предявени искове с правно основание чл. 49 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, седалище и адрес на управление гр. Петрич, обл. Благоевград, ул. “Капитан Никола Парапанов“ № 30, представлявано от управителя Н. М. Б. срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“ бул.“Витоша“ № 89 Б, представлявано от изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М. и срещу Г. К. З., ЕГН •••••••••• от •••. Сочи се с ИМ пред първоинстнационния съд, че през месец януари 2023г. дружеството ищец- „Н.-Г.“ ЕООД в качеството на купувач е сключил договор за продажба на гориво за дизелови двигатели „Б6“, с продавача „СТОРУМС“ ЕООД ЕИК 200270535, на стойност 57 171, 79 лева с ДДС. След получаване на стоката, продавачът е издал фактура № 0000007581/23.01.2023г., въз основа на което е възникнало за купувачът задължение за плащане на цената. В изпълнение на задълженията по сключения договор, на 01.02.2023г., дружеството-ищец чрез свой служител- Г. К. З., наредил банков превод на сумата от 57 171, 79 лева, от сметка на дружеството, открита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, по сметка на продавача- ЕООД „СТОРУМС“, ЕИК 200270535, открита в „ОББ“ АД, а именно •••. Твърди се с ИМ пред първоинстанционния съд, че още същия ден дружеството ищец установило, че при превода е допусната техническа грешка при изписване на IBAN на получателя, за което веднага била уведомена „Интернешънъл Асет Банк“ АД, а последната уведомила „Обединена българска банка“ АД. Въпреки това банковият превод бил извършен. Поддържа се от ищцовата страна с ИМ, че на 02.02.2023г. ищецът, чрез управителя си, подал Искане за връщане на нареден превод в лева и валута до „Интернешънъл Асет Банк“ АД, поради сгрешен IBAN на получател по превод с референция 2612966/01.02.2023г., в размер на 57 171, 79 лева. В тази връзка служител на банката изпратил официално Искане за връщане на превода до „Обединена българска банка“ АД, но до момента на депозиране на исковата молба в съда такова /връщане/ не било извършено. Въз основа на изложените фактически доводи от ищцовата страна, поддържа се пред РС Петрич, че в случая са налице всички предпоставки за реализиране отговорността на ответниците по чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Навадени са правни доводи, че противоправното поведение на дружеството ответник- „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД се изразява в това, че въпреки уведомяването от страна на „Интернешънъл Асет Банк“ АД за допусната техническа грешка при превода и официално Искане на банката - издател за възстановяване на сумата по превода, сумата не е възстановена, с което е причинила материални щети на ищеца в размер на 57 171, 79 лева. Твърди се от ищцовата страна, че вредите са причинени вследствие на противоправно поведение на служители на дружеството ответник, при изпълнение на техните служебни задължения. Поддържа се с ИМ, че противоправното поведение на ответника-физическо лице се изразява в това, че физически е извършил банковия превод на 01.02.2023г., като служител при „Н.-Г.“ ЕООД. Въз основа на горното излага се становище за солидарна отговорност на ответниците за вредите, причинени на дружеството ищец в размер на 57 171, 79лв. и се обосновава правния интерес от предявяване на претенцията за 1 000лв. като частичен иск от общия размер вреди. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“ бул.“Витоша“ № 89 Б, представлявано от изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М., както и Г. К. З., ЕГН •••••••••• от ••• да заплатят СОЛИДАРНО на ЕООД „Н. Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, седалище и адрес на управление гр. Петрич, обл.Благоевград, ул.“Капитан Никола Парапанов“ № 30, представлявано от управителя Н. М. Б., сумата от 1 000 /хиляда/лева - предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на противоправно поведение - извършен на 01.02.2023г. банков превод на сумата от 57 171, 79 лева, с наредител „Н. - Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009, от банкова сметка на последния, открита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД и получател ЕООД „СТОРУМС“, ЕИК 200270535, по сметка •••, открита в „Обединена българска банка“ АД. В срока за отговор по реда на чл. 131 ал.1 от ГПК, постъпил е пред РС Петрич писмен отговор от „ОББ“ АД, чрез пълномощника старши юрисконсулт Н.. Наведено е възражение за местна неподсъдност на предявените искове на осн. чл. 119 от ГПК, като се иска делото да бъде прекратено пред РС Петрич и изпратено за разглеждане на РС София. Възразява се от ответната страна че липсват основания за солидарна отговорност на ответниците както на законово, така и на договорно основание. С писмения отговор на ИМ от „ОББ“ АД, чрез пълномощника Ст. Юрисконсулт Н., оспорва се и основателността на предявените искове, като се излагат доводи че не са налице основания за ангажиране на отговорността на банката ответник по реда на чл. 49 от ЗЗД, доколкото липсва противоправно деянието и осъществено непозволено увреждане от страна на служителите на същата по повод на възложената им работа. Възразява се, че съгласно чл. 90 ал.2 от ЗПУПС, банката не носи отговорност при сгрешен от наредителя уникален идентификатор, а в настоящия случай установява се че наредителят на банковия превод епосочил грешен IBAN, поради което от страна на „ОББ“ АД не е налице неточно извършена платежна операция по смисъла на ЗПУПС, поради което това действие на служителят на банката не съставлява противоправно деяние и не може да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилите за ищеца вреди. Ответникът „Обединена българска банка“ АД, чрез пълномощника си поддържа пред първоинстанционния съд, че не е налице извършена от служител на банката ответник- „неразрешена“, „неизпълнена“ или „неточно изпълнена" платежна операция, по смисъла на чл. 90 ал. 2 от ЗПУПС, поради което ответника „ОББ“ АД в качеството му на доставчик на платежни услуги, не носи отговорност за вече погрешно посочен уникален идентификатор и следователно не може да бъде отговорна за неточното изпълнение на платежната банкова операция. С писмения отговор банката ответник чрез процесуалния си представител се позовава на разпоредбите на чл. 90 ал. 2, чл. 89 и чл. 85, ал. 5 от ЗПУПС, като сочи че искането на ищеца чрез обслужващата го банка- „Интернешънъл Асет Банк“ АД- за възстановяване на сумата по процесната операция е от 02.02.2023г., а датата на т. нар. вальор на заверяване на сметката е 01.02.2023г., поради което искането е постъпило след заверяването на сметката на получателя, а съгласно разпоредбата на чл. 85 ал. 5 от ЗПУПС, след датата на заверяване на сметката на получателя, нареждането от страна на наредителят е станало неотменимо. Излагат се доводи от ответната страна, че съгласно чл. 90 ал.4 от ЗПУПС, след датата на заверяване на сметката на получателя, банката може да окаже само съдействие, т.е. дъжи своеобразна проява на добросъвестност, изразяваща се в усилия, от какъвто вид и степен намери за добре. Поддържа се, че в настоящия случай такова съдействие е оказано от „ОББ“ АД, в съответствие с актуалните и вътрешни правила. Акцентира се с писмения отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК, подаден от „ОББ“ АД, че момента на заверяване на банковата сметка на получателя има важно правно значение в две посоки- 1. от тази дата собственик на средствата по превода става именно получателя и само той като титуляр на банковата сметка може да се разпорежда с получените по нея суми; 2. от тази дата задължението за плащане в облигационно-правен смисъл се счита за изпълнено, включително от страна на наредителя на превода. По аргумент на изложеното „ОББ“ АД след датата на вальорът на заверяване не дължи възстановяване на средствата по паричния превод, но дори и да го направи тогава действията биха били противоправни и противозаконни, тъй като би означавало разпореждане с чужди средства и в разрез с общите и специални нормативни изисквания относно платежните услуги. С изложеното обосновава се от ответника „ОББ“ АД искане за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД като неоснователен. В законоустановения срок, ответникът З. също е депозирал писмен отговор на ИМ, с който заявява становище за неоснователност на предявения срещу него осъдителен иск. Признава, че е работник в дружеството ищец- „Н.-Г.“ ЕООД, както и че в това си качество е извършил банковия превод, описан в молбата на ищеца. Признава, че при банковия превод е допуснал техническа грешка, за която не носи отговорност. Прави искане за отхвърляне на претенцията като неоснователна. Не прави доказателствени искания. По делото пред РС Петрич са събрани писмени доказателства, допусната и назначена е съдебно-счетоводна експертиза, която е приета от първоинстационния съд, без да е оспорена от страните. Пред въззивната съдебна инстанция не са събирани нови доказателства. С обжалваното Решение № 360/13.11.2024г. по гр.д.№ 1724/2023г. по описа на РС Петрич, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като недоказан и неоснователен. Недоволен от постановеното решение е останало дружеството ищец- „Н.-Г.“ ЕООД, което чрез пълномощника си е депозирало въззивната жалба, въз основа на която се провежда настоящото въззивно производство. За да постанови решението си, въззивният съд въз основа на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд, счита за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че през месец януари 2023г. между „Н.-Г.“ ЕООД в качеството на купувач и „СТОРУМС“ ЕООД, в качеството на продавач са осъществени търговски правоотношения във връзка с договор за продажба на гориво за дизелови двигатели „Б6“, като е извършена продажба на стойност 57 171, 79 лева с начислен ДДС. След доставката на стоката продавачът- „СТОРУМС“ ЕООД е издал фактура № 0000007581/23.01.2023г., като купувачът се задължил да заплати дължимата цена по банков път. В изпълнение на задълженията по сключения договор за продажба на гориво, ищецът/купувач- „Н.-Г.“ ЕООД, възложил на своя служител- Г. К. З., а последният наредил от името на възложителя, на 01.02.2023г. в 09: 03 часа, банков превод на сумата от 57 171, 79лв., от разплащателна сметка на дружеството въззивник, открита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД- IBAN •••, по банкова сметка в „ОББ“ АД с IBAN ••• с получател „СТОРУМС“ ЕООД. Не е спорно по делото, че при нареждане на банковия превод от служителят на „Н.-Г.“ ЕООД, допусната е грешка при изписването на уникален идентификатор на получателя на паричния превод, като наредения превод на сумата 57 171, 79лв., с включен ДДС, е заверен по банковата сметка на трето на договора дружество- „Д. Енерджи“ ЕООД, в „ОББ“ АД, с IBAN •••/посочен в нареждането за паричния превод от наредителя/, като заверяването е извършено в 09.30 часа на 01.02.2023г. Въззивният състав на ОС Благоевград възприема изцяло заключението на експерта по приетата от РС Петрич ССчЕ, като компетентно, обективно и пълно, след като намира че изводите на експерта съответстват изцяло на останалите доказателства по делото. Сочи се изрично от експерта изготвил приетата ССчЕ пред първоинстанционния съд, че нареденият превод за сумата 57 171, 79лв., с включен ДДС, е заверен автоматично по посочения в нареждането IBAN сметка на получателя- „Д. Енерджи“ ЕООД, чрез системата „БИСЕРА“, на 01.02.2023г. в 09: 03 часа. Пояснява се от експерта, че сумите се заверяват автоматично по IBAN, а не по името на получателя. Не е спорно по делото, че на същия ден/01.02.2023г./ дружеството ищец- „Н.-Г.“ ЕООД установило, че при изготвяне на банковия превод Г. З. е допуснал техническа грешка при изписване на IBAN на получателя- бил изписан IBAN различен от този на продавача по процесния договор за покупко -продажба на гориво - „СТОРУМС“ ЕООД ЕИК 200270535. В тази връзка на същата дата от дружеството ищец е уведомена „Интернешънъл Асет Банк“ АД за допуснатата грешка и заявено искане за възстановяване на сумата. В тази връзка, на 02.02.2023г. в 14: 32 часа, „Интернешънъл Асет Банк“ АД е отправила искане до „Обединена българска банка“ АД, обслужваща банковата сметка, по която е постъпила процесната сума от 57 171, 79 лева, за връщане на наредения на 01.02.2023г. банков превод в размер на 57 171, 79 лева. Тъй като не постъпил официален отговор на искането, на 14.02.2023г. „Интернешънъл Асет Банк“ АД е отправила повторно искане чрез МТ199 до „Обединена българска банка“ АД. В отговор, на 15.02.2023г. „ОББ“ АД е изпратила до „Интернешънъл Асет Банк“ АД уведомление, че клиентът - „Д. Енерджи“ ЕООД титуляр на сметка в „ОББ“ АД с IBAN •••, е уведомен за искането за връщане на наредения от ищеца на 01.02.2023г. банков превод в размер на 57 171, 79 лева. Съгласно заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд ССчЕ, датата на вальора за задължаване на разплащателната сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с IBAN ••• с титуляр ЕООД „Н. - Г.“ ЕООД, ЕИК 101639009 е 01.02.2023г., а датата на вальора на заверяване на сметката, посочена в процесния нареден от ищеца банков превод- сметка с IBAN ••• в „ОББ“АД, е 01.02.2023г., т.е. от една и съща дата. Не се спори между страните, а установява се по несъмнен начин и от писмените доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че получената на 01.02.2023 г. по банкова сметка на „Д. Енерджи“ ЕООД в „ОББ“ АД с IBAN ••• сума, наредена като превод от ищеца на 01.02.2023г., е била наредена служебно от „ОББ“ АД на 03.02.2023г., в своя полза, по банкова сметка с IBAN •••-„Реализация на финансово обезпечение“, в полза на трето лице- „Кафсима Петролиум“ ЕООД, ЕИК 204374321, въз основа на приложена клауза 5449647 по Договор за финансово обезпечение, чре залог върху вземанията по сметки от 17.11.2021г., с който „Д. Енерджи“ ЕООД е предоставил обезпечение под формата на залог на банковите си сметки за чуждо кредитно задължение. Въззивният съд в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, сезиран от страна с правото на обжалване на подлежащ на съдебен контрол първоинстанционния съдебен акт, счита че състава на РС Петрич е постановил едно валидно съдебно решение, въз основа на процесуално допустим иск, който правилно е бил квалифициран от съда като иск по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 ЗЗД този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тълкуването на правната норма налага извод, че отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата е безвиновна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа. Съгласно ППВС № 7/1959г. за ангажиране на имуществената отговорност на учрежденията по реда на чл. 49 ЗЗД не е необходимо конкретното установяване на лицата - техни работници или служители, чието поведение е причинило вредите на потърпевшото лице. Правнорелевантните, подлежащи на компенсиране по посочения ред вреди трябва да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа и при виновно и противоправно поведение на извършителя. За да бъдат вредите причинени при или по повод възложената работа, следва да са настъпили в резултат от действия, които съставляват извършване на тази работа или действия които са пряко свързани с възложената работа, но не съставляват изпълнението й. Съгласно чл. 51 от ЗЗД вредите, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД са всички претърпени– имуществени и неимуществени- които са пряка последица от увреждането. В този смисъл са дадените и задължителното за съда тълкувания на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД в ППВС 7/1958г. и № 9/1966г., които не са загубили своята актуалност и към настоящия момент. Предвид квалификацията на разглеждания спор- по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, който е за носенето на обективната гаранционно- обезпечителна отговорност на работодателя /в случая юридическо лице/ за деликтни действия на лицата, на които е възложил някаква работа, т.е. за вредите, причинени от тях другиму, при или по повод изпълнението на възложената работа, преценката за основателността на иска за обезщетение, следва да се осъществи при съобразяване наличието на предпоставките, ангажиращи според закона отговорността на прекия деликвент, а именно: осъществено незаконосъобразно действие или бездействие; причинени на ищеца вреди; пряка причинно- следствена връзка между двата факта и вина, като последната субективна предпоставка се презюмира от закона /чл. 45 ал. 2 от ЗЗД/, макар презумпцията да е оборима. Ведно с тях, следва да са налични и предпоставките, ангажиращи обективната отговорност: възлагане на работа и вреда, причинена на трето лице при или по повод така възложената работа. При условията на ограничен въззив, настоящият състав на ОС Благоевград е ограничен от оплакванията, наведени с въззивната жалба и от основанията за претендираните неимуществени вреди, заявени от дружеството ищец в обстоятелствената част на ИМ и изведения петитум. Исковата претенция за неимуществени вреди в настоящия случай е основана на твърдения за неточно изпълнение на служебните задължения от служителите на „ОББ“ АД, при поддържане на твърдения за потивоправно поведение, в нарушение на разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи/ЗПУПС/ и Наредба № 3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, както и за вътрешните правила на банката във връзка с извършването на платежни услуги. За ангажиране на отговорността на възложителя на работата по реда на чл. 49 от ЗЗД, задължително е доказването на основният обективен елемент от правопораждащия фактически състав на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно- извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права, което е в процесуална тежест на ищеца по делото. Въз основа на събраните доказателства анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, при извършена самостоятелна оценка, въззивният състав на ОС Благовтрад намира за неустановено при пълно и главно доказване, наличието на противоправно поведение от страна на служителите на „ОББ“ АД, в причинна връзка с увреждането на дружеството ищец при изпълнение на преките им служебни задължения във връзка с наведените твърдения за неизпълнение, неточно или забавено изпълнение на платежните операции, извършени от наредителят ищец- „Н.-Г.“ ЕООД. Не е спорно по делото, а установява се и от събраните пред РС Петрич доказателства, че при извършване на паричен превод на сумата 57 171, 79лв. от дружеството ищец- „Н.-Г.“ ЕООД, преводът е нареден при погрешно посочен от наредителя IBAN, който на същата дата/01.02.2023г./е изпълнен от „ОББ“ АД по така посочения IBAN. Налага се безспорния правен извод за извършена трансакция която е разрешена и точно изпълнена по смисъла на чл. 9 ал.1 от СПУПС. Съгласно нормата на чл.90, ал.1 от ЗПУПС нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор когато платежното нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор. Съгласно чл. 90 ал. 2 от ЗПУПС доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор. В СПУПС и в останалите нормативни актове във връзка с платежните нареждания, не е предвидено задължение на служителят на банката да извършва проверка дали посочения от наредителят уникален идентификатор, кореспондира с наименованието на дружеството получател на паричния превод. Следователно банката не носи отговорност при преводи, изпълнени в съответствие с въведения от платеца IBAN /международен номер на банкова сметка/, изпълненото в съответствие с посочения в него уникален идентификатор винаги се смята за точно изпълнено, а по силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18.08.2016 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка, издадена от БНБ, задължение на клиента - ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и точно IBAN, което е най- съществената информация, необходима на доставчика на платежни услуги с цел осъществяване на паричния превод. Не е допусната от служителят на „ОББ“ АД при извършване на трансакцията – техническа грешка, като не са налице основанията да се приеме че е налице неизпълнена, неточно или забавено изпълнена платежна операция по смисъла на чл. 91 ал. 1, 2 и 4 от ЗПУПС, което да обуславя извода за противоправно поведение осъществено от служителят на „ОББ“ АД, при изпълнение на задълженията му по приемане и заверяване на паричния превод. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че с чл.90, ал.1 и ал.2 ЗПУПС се транспонират разпоредбите на чл.88, § 1 и 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент /ЕС/ № 1093/2010г. и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО, в които е предвидено, че ако платежното нареждане се изпълнява в съответствие с уникален идентификатор, то се счита за точно изпълнено по отношение на обозначения с уникалния идентификатор получател, както и че ако уникалният идентификатор предоставен от ползвателя на платежни услуги е неточен, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежната операция. Уникалният идентификатор представлява комбинация от букви, цифри или символи, която доставчикът на платежни услуги съобщава на ползвателя на платежни услуги и която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги, за да може при платежна операция еднозначно да бъде установен друг ползвател на платежни услуги и /или платежната сметка на този друг ползвател на платежна услуга /§ 1, т.59 от ДР на ЗПУПС/. Съгласно разпоредбата на чл. 89 ал.1 от ЗПУПС, вальорът на заверяване на платежната сметка на получателя е не по-късно от работния ден, в който сметката на доставчика на платежни услуги на получателя е заверена със сумата по платежната операция. Установено е по делото по безспорен и несъмнен начин, че вальора на заверяване на сметката, чийто грешен IBAN е посочен от наредителя за процесния превод е извършен на 01.02.2023г.- в деня в който сумата е постъпила по сметката на получателя- „Д. Енерджи“ ЕООД. В чл.85 ла.1 от ЗПУПС е предвидено, че ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца. Изложеното води до безспорния извод от правна страна, че след датата на вальора на заверка на сметката на получателя/01.02.2023г./, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 85 ал. 5 от ЗПУПС е станал неотменим. След вальорът на заверката на паричната сметка на получателя, за доставчикът на услугата, каквато е ответната „ОББ“ АД, не би могла да предприема каквито и да е действия с преведената парична сума- включително да възстановява сумата на наредителят, а ако го направи това биха били неправомерни и противоправни действия, тъй като след вальорът на зеверката на получената сума, единствено титулярът на сметката по която е преведана наредената сума, може да се разпорежда и пълноправно със заверената сума. Към момента на направеното искане за възстановяване на сумата 57 171, 79лв./02.02.2023г./, за „ОББ“ АД е било невъзможно сумата по заверения превод да бъде възстановена поради наличието на клаузата за нетиране съобрано чл. 132 от ЗПУПС. В този смисъл становището на въззивният състав на ОС Благоевграв е че в този случай и след вальора на заверката на постъпилата по сметката преводна сума, банката ответник „ОББ“ АД, правилно и законосъобразно е отказала извършването на възстанвяване на преведената сума от 57 171, 79лв. Недопустимо е било от страна доставчикът на платежната услуга- „ОББ“ АД, нито да възстанови на наредителя преведаната сума, нито да извърши корекция на вече заверения банков превод, поради вече разрешената, неотменима и точно изпълнена платежна операция. За банката доставчик на парични услуги/чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗПУПС/, след датата на вальора на заверка на получения паричен превод по сметката на получателя на сумата, е останала единствено задължението в рамките на дължимата грижа да положи усилия за възстановяване на сумата по платежната операция/чл. 90 ал. 4 от ЗПУПС/ или да окаже съдействие на доставчика на платежни услуги на платеца, включително като му предоставя цялата необходима информация за възстановяване на средствата. Приема се за безспорно от правна страна от въззивният състав на ОС Благоевград, че съдържанието на „дължимата грижа“ съобразно чл. 90 ал.4 от ЗПУПС, не включва в настоящия казус задължението за корекция на банковата операция или за възстановяване на погрешно преведаната сума. Корекцията е била обективно невъзможна, тъй като не се касае за неизпълнена, неточно изпълнена или забавена платежна операция по вина на служител на банката, а възстановяването на сумата на наредителя е било невъзможно без съгласието на получателя, доколкото искането за възстановяване е направено след като е извършен вальора на заверката на получената сума. Доколкото възстановяването на погрешно преведената сума на наредителя е било обективно невъзможно, то „оказването на съдействие“ в настоящия казус се и изчерпвало по съдържание с проучването на случая и предоставяне на информация от „ОББ“ АД/доставчикът на платежна услуга на получателя/ към „Интернешънъл Асет Банк“ АД/доставчикът на платежна услуга на получателя/, което е извършено с изрично писмо, изтплатено в отговор на искането за възстановяване на сумата на 02.02.2023г., като въззивният съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, не са налице основания да се приеме че не е осъществена дължимата грижа и не е оказано необродимото и обекетивно възможното съдействие от страна на „ОББ“ АД/доставчикът на платежна услуга на получателя/ към „Интернешънъл Асет Банк“ АД/доставчикът на платежна услуга на получателя, респ. към наредителят на паричния превод. След като не се установява при пълно и главно доказване по делото, осъществено от служителите на „ОББ“ АД - противоправно и виновно поведение при изпълнение на служебните им задължения, целящо увреждане на права и интереси на дружеството ищец, както и укоримо поведение в противоречие с правните норми- неоснователен отказ да бъде възстановена погрешно преведаната сума от наредителя; неполагане на дължимата грижа за съдействие на наредителя, което да се намира в причинно следствена връзка с претендираните от дружеството въззивник- имуществени вреди, то съставът на ОС Благоевград намира че не са налице основание за ангажиране на отговорността на работодателят- „ОББ“ АД, в качеството му на доставчик на платежни услуги, по смисъла на чл. 3 ал.1 т.1 от ЗПУПС, който е възложил на своите служители изпълнението на определена работа при спазване на определени професионални правила и норми на поведение. Предявеният иск по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд с обжалваното съдебно решение срещу ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. При спазване на правилата на ограничения въззив, настоящият състав на ОС Благоевград е обвързан в предметния обхват на извършената проверка за съответствие с материалния и процесуалния закон във връзка с обжалваното решение на РС Петрич, от оплакванията наведени с въззивната жалба, която определя и параметрите на въззивното обжалване по настоящото дело. Във въззивната жалба липсват каквито и да е било доводи и оплаквания срещу атакуваното Решение № 360/13.11.2024г., постановено по гр.д. № 1724/2023г. по описа на РI- Петрич, в частта му в която предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен по отношение на ответника Г. К. З., ЕГН •••••••••• от •••, поради което въззивният съд намира за ненужно да развива съображения в тази насока. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното решение на РС Петрич следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а с оглед резултата от съдебното решение пред настоящата съдебна инстация, следва да бъде осъден „Н.-Г.“ ЕООД, да за плати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, сумата 200лв. за юрисконсулстко възнаграждение, за разноските в производството пред ОС Благоевград. Водим от горното, съдът