Решение № 66 от 2.4.2024 г. на Районен съд - Айтос по дело № 260/2024 г.

Производството е образувано по молба на Дирекция “Социално подпомагане” – Айтос за настаняване на П. Н. С., ЕГН ••••••••••, настоящ адрес: гр.Айтос, ул.“Ради Боруков“ № 20 в „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“-гр.Айтос (ЗЖЛУИ). Молбата е придружена от писмени доказателства, както и подробен социален доклад, които се поддържат в съдебно заседание. Заинтересованото лице М. Г. Г. – настойник на П. Н. С., заявява пред съда, че последната не е в състояние сама да полага грижи за себе си, а в същото време няма близки при които да бъде настанена. Г. излага, че П. С. е настанена в ЗЖЛУИ от 2014 г. и се е адаптирала към средата, има приятели сред ползвателите на услугата и познава персонала на заведението, поради което е изцяло в нейн интерес да бъде настанена там по съдебен ред. Заинтересованото лице П. Н. С., ЕГН •••••••••• при изслушването й пред съда също изразява категорично желание да остане в дома, където живее и към момента. Твърди, че е създала приятелски кръг и се чувства обгрижена и защитена. Молбата е с правно основание чл.95, ал.1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ). От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: П. Н. С. е лице с трайно увреждане, освидетелствано с ЕР на ТЕЛК - гр. Бургас за психични заболявания с № 1170/122/07.08.2009 г., с определени 80% трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидността -пожизнен. Водеща диагноза „Умерена умствена изостаналост”. С решение № 286/10.07.2012 г. по гражданско дело № 822/2012 г. на Бургаския окръжен съд, П. Н. С. е поставена под пълно запрещение. Видно от Удостоверение № 417/22.05.2017 г. на ОНП при Община Айтос, за нейн настойник е назначена М. Г. Г., ЕГН ••••••••••, на длъжност социален работник е ЗЖЛУИ гр. Айтос С решение № 36/09.03.2021 година по гр.д.№174/2021 г. на РС Айтос Г. е настанен по съдебен ред за срок от три години. Срокът на договора на услугата изтича на 29.03.2024 година. Лицето е настанено със Заповед за временно настаняване № СУ/Д-А-А/5- 1/07.03.2024 година на Директора на ДСП Айтос в защитено жилище за лица с умствена изостаналост от ОНП в Община Айтос. От събраните доказателства и от изготвения социален доклад се установи по безспорен начин, че П. Н. С. е изоставена от родителите си и поради здравословни проблеми, което обуславя и липсата на близки и роднини, при които да бъде настанена, какъвто е основният приоритет на ЗСУ. Към настоящият момент П. Н. С. живее в ЗЖЛУИ гр. Айтос, където е настанена от 2014 г. със Заповед на Директора на Д „СП“-гр.Айтос. В жилището П. пребива в сигурна и безопасна среда. При така изложените факти и по повод основателността на молбата, съдът намира следното: В съответствие с изискванията на чл.95, ал.1, т.2 ЗСУ молбата на Д”СП” Айтос е адресирана до РС-Айтос, който е местно компетентния съд да разгледа искането. Към молбата е приложен социален доклад и изискуемата по чл.95, ал.3, т.2, вр.чл.73 ЗСУ индивидуална оценка на потребностите, от които е видно, че П. Н. С. има нужда от постоянни грижи и помощ при обличане, хранене и тоалет, като в същото време няма близки и роднини, при които да може да бъде настанена. От приложеното становище по чл.95, ал.3, т.2 ЗСУ на настойника М. Г. е видно, че П. има умствен дефицит, неясен говор и трайни увреждания, които правят невъзможно да се справи сама извън защитената среда. Към молбата е приложена изискуемата по чл.95, ал.3, т.3 ЗСУ справка относно съществуващите подходящи социални услуги в областта, от която справка е видно, че в жилищата от подобен тип в Област Бургас не са налице свободни места, към които евентуално П. може да бъде пренасочен за настаняване. Определящият според съда критерий в случая е този, че П. е настанена в ЗЖЛУИ гр.Айтос от 2014 г. и до настоящият момент се е адаптирала към персонала, средата и живота в защитеното жилище. Изложените от молителя и настойника факти напълно се потвърждават от приложените писмени доказателства и от непосредственото впечатление от П. пред съда. По време на проведеното изслушването П. С. заявява, че се чувства добре в институцията, където е настанена, има създадени приятелски връзки и получава добри грижи. Споделя, че е в отлични отношения с настойника и останалите обитатели и персонал на жилището. В същото време от приложените по делото писмени доказателства се установява, че в ЗЖЛУИ на П. е осигурена добра среда за живот, за нея се полагат необходимите грижи и е установена емоционална привързаност. Съдът, изхождайки от установената фактическа обстановка, нуждите на поставеният под пълно запрещение П., нейната привързаност към средата и персонала и най – вече с оглед защита на интересите й за адекватното спрямо състоянието й физическо и психическо развитие, намира за основателна молбата на Д”СП” - Айтос за настаняването му в ЗЖЛУИ- гр.Айтос. В подкрепа на този извод е факта, че П. е изоставена от родителите си и няма близки и роднини, а в същото време страда от умерена умствена изостаналост, което презюмира рисковото й положение – обстоятелство, установено по категоричен начин както от представения социален доклад, така също и от събраните в хода на делото доказателства. Заинтересованата М. Г. – настойник на П. от своя страна също потвърждава, че момичето се е адаптирало към живота в ЗЖЛУИ, където е настанено от 2014 г. и е създало приятелски кръг. Съдът намира подадената молба с правно основание чл.95, ал.1 ЗСУ за основателна и доказана. Несъмнено установено по делото е, че поставената под пълно запрещение П. Н. С. се нуждае от настаняване в социална услуга от резидентен тип по ЗСП. Съгласно чл.98, ал.3 ЗСУ следва да се определи и срока, за който лицето да бъде настанено в социалната услуга. Съдът като взе предвид разпоредбата на чл.98, ал.3 ЗСУ, както и фактът, че П. е настанена в ЗЖЛУИ –Айтос от 2014 г. и се е адаптирала към мястото и персонала, счита че следва да бъде настанена за максималния срок от 3 години. Мотивиран от гореизложеното, съдът