Решение № 47 от 22.8.2023 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 36/2022 г.

Производството е по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Образувано е по искова молба на Н. С., чрез адв. К.М., в която се твърди, че при пътно--транспортно произшествие, настъпило на 10.09.19г., реализирано от застрахован при ответника Л. И. АД – С. водач, на ищцата били причинени телесни повреди, вследствие на което търпяла имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че на 10.09.19г., около 22, 55ч., в кв. Б., ул. Я., до частна къща № ••, гр. М., след като ищцата спряла пред къщата управлявания от нея лек автомобил Ф. Г., рег. № •••••, собственост на лицето, с което съжителствала на семейни начала, и след като и след като излязла и затворила автомобила, идващият от обратната посока на движението по улицата водач на автомобил М. МЛ-•••, peг. № •••••, Б. О., притиснал и премазал С. между нейния автомобил и управлявания от О. автомобил, в резултат на което бил счупен тазът й, дясна срамна кост, както и получила други телесни увреди. Твърди се в молбата, че със споразумение по чл. 381 и сл. НПК, сключено между подсъдимия О. и прокуратурата по НОХД № •••/2020г. на PC М., последният бил признат за виновен в извършване на посоченото по- горе престъпление и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което било отложено, за срок от три години, на основание чл. 66 ал.1 ГПК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 14 месeца. Определението, с което било одобрено споразумението, било окончателно и не подлежало на обжалване. Предвид изложеното, нямало спор по фактите. Вината на О. била безспорна и постановена с влязъл в сила съдебен акт, споразумението след като било одобрено от съда имало последиците на влязла в сила присъда - чл. 383, ал.1 НПК. Данни за съпричиняване нямало, не се и твърдяло в обвинението. Ищцата твърди, че първа медицинска помощ й била оказана от екип на ЦСМП гр. С.. Постъпила в спешно отделение на МБАЛ Д-р Б. Ш. АД - С. в 1, 09ч. като й била поставена диагноза счупване на ацетабулума /главолечна ямка на таза/ и била хоспитализирана в отделение по ортопедия и травматология. Изписана била на 14.09.19г., с диагноза счупване на таза в областта на дясната срамна кост. Твърди се още в молбата, че С. не можела да повдигне десния си крак в тазобедрената става още от приемането си в болницата, възстановявала се бавно, била обслужвана от близките си и от момента на инцидента до подаване на исковата молба изпитвала силни болки в кръста, които се разпростирали към десния й крак. От извършените последващи прегледи и изследвания в МЦ С. А. 2 - неврохирургична амбулатория, гр. С. З., и в МК Б. ЕООД, отделение за образна диагностика, се установявала политравма вследствие на ПТП и данни за фрактури на тазови кости и част от лумбалните прешлени. Ищцата Н.С. твърди, че вследствие на възникналото на 10.09.19г. произшествие получила счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза; разкъсно-контузна рана на дясното коляно; счупване на страничния израстък на 4-ти поясен прешлен вляво; травматична срединна дискова херния със секвестър L 4-5 /IV -V поясни прешлени/ със стеснение на медуларния отвор на това ниво и травматичен лумбо-сакрален радикулит в ляво. Всички тези увреждания били причинени от водача на лек автомобил М. МЛ-•••, peг.№ •••••, Б.О., застрахован при ответника ЗК Л. И. АД - С.. Ищцата била уведомена от застрахователя, че лекия автомобил М. МЛ- •••, peг.№ •••••, бил със сключена застраховка гражданска отговорност № •••••, с валидност 05.09.19г. до 04.09.20г., т.е. към момента на произшествието било налице застрахователно покритие. Ищцата отправила молба-покана за изплащане на обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, като предявената сума била в размер на 200 000лв. Налице бил отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение, който отказ бил незаконосъобразен и давал основание на увреденото лице да предяви претенцията си за заплащане пред съда на основание чл. 498, ал. 3, пр. 2 КЗ. Твърди се в молбата, че ищцата била принудена да прави разходи за покупка на лекарства, да ползва отпуск по болест, да се лекува в лечебни заведения и почивни домове, за което следвало ответното застрахователно дружество да й заплати обезщетение за нанесени имуществени вреди от 178.90лв., представляващи разходи за лечение в периода 10.09.19г. до 16.06.22г., ведно с мораторната лихва върху тази сума от заплащане на разходите до предявяване на иска на 16.06.22г. в размер на 29.91лв., разлика между брутното и трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност в периода 10.09.19г. – 16.06.22г. от 2 022.44лв., ведно с мораторна лихва върху тази сума от 10.09.19г. до 16.06.22г. от 308.54лв.. Претендира законната лихва върху всяка от тези главници от предявяване на иска до окончателното им плащане. Претендира да се осъди ответникът да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, от причинените увреждания в размер на 200 000лв., ведно с мораторна лихва върху тази сума от 10.09.19г. до 16.06.22г. от 56 166.67лв., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното им плащане. Нанесените травми и към момента, почти три години и половина след произшествието, причинявали на С. изключително силни болки и страдания. Тя не можела да седи, да ходи и да лежи нормално, без да изпитва болка, от което нервната й система била срината. Пострадалата, която била на 37г. към момента на произшествието и имала две деца след счупването на част от срамната й кост претърпяла и компрометирана детеродната функция тотално, тъй като при евентуално забременяване, натоварването на тази кост нямало да може да бъде понесено и плодът нямало да може да бъде износен, т.е. макар да била фертилна, възможността да има следващо дете била тотално компрометирана. Твърди се в молбата, че в материалите от досъдебното производство се намирали доказателства, че виновният водач бил употребил алкохол, избягал от местопроизшествието, укривал се и опитал да прехвърли вината на трето лице. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковите суми, както и направените по делото разноски. В срок е постъпил отговор от ответника ЗК Л. И. АД - С.. На първо място, ответникът поддържа, че предявените искове били недопустими. Оспорва претенциите за имуществени и неимуществени вреди, както и исковете за лихви върху главниците, считано от датата на увреждането, 10.09.19г. Излага следните съображения по направеното възражение за недопустимост на претенциите. На основание чл.498, ал.3 във вр. с ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице било отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондирало задължението на застрахователя по чл. 496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Такава претенция по реда на чл. 380 КЗ не била предявена по надлежния ред, поради което предявяването на иска било недопустимо. Пред застрахователя била заведена покана с вх.№ 1552/16.02.22г., с която се претендирало обезщетение. Към поканата не били приложени относими документи, нито банкова сметка, каквото задължение съществувало според чл. 380 КЗ, а единствено пълномощно за адвокат. Пострадалата била уведомена писмено на 23.02.22г. чрез адв. М., че следва да представи относими документи, както и медицинска документация. Отговор от нейна страна не последвал. С тези си действия ищцата е поставила застрахователя-ответник в невъзможност да се произнесе в срок по предявената претенция. Предвид на изложеното поддържа, че не била спазена процедурата по чл. 380 КЗ за предявяване на доброволна претенция пред застрахователя, поради което искът бил недопустим, а завеждането му целяло единствено да натовари застрахователното дружество с допълнителни разноски. На следващо място, представената медицинска документация датирала от 2019г. и 2020г., т.е. към момента на поканата за плащане, пострадалата можело да я представи. С., в качеството си на пострадало лице по воденото досъдебно производство, можела да се снабди и й били предоставени всички документи във връзка с настъпилото произшествие, сред които бил и констативен протокол за ПТП, който също можела да представи пред застрахователя, което отново не било направено. Ответникът се противопоставя на твърденията, че извънсъдебна претенция била заведена пред застрахователя и оспорва твърденията, че била спазена процедурата по чл. 380 КЗ, поради което моли производството да бъде прекратено. На следващо място, ответникът оспорва изцяло предявените претенции за имуществени и неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие било настъпило единствено по причина на действията на водача Б. О., при управлението на автомобил М. МЛ, с per.№ •••••. Оспорва и описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието, както и че същото било осъществено само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача О.. Ответникът се противопоставя на твърденията за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Доколкото според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда /в случая споразумение по НОХД/, била задължително за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, то наличието на съпричиняване от страна на пострадалата следвало да е предмет на настоящото производство, тъй като същото било извън предмета на сключеното споразумение по НОХД. Застрахователят-ответник оспорва и твърденията, че поради ПТП, настъпило на 10.09.19г., за ищцата Н. С. били настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния. Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, за ищцата настъпили телесни травми и здравословни състояния като посочените в исковата молба, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждането и естеството на лечението и неговата продължителност. Оспорва и твърденията, че към момента на предявяване на иска ищцата не се била възстановила от претърпените травми, както и твърденията, че реализирала разходи за лечение, включително в лечебни заведения и почивни домове, както и че била налице причинно-следствена връзка между тези разходи и настъпилите усложнения, за които се твърдяло, че били вследствие на ПТП. Оспорва твърденията, че към момента бил затруднен нормалният начин на живот на ищцата, поради травма, настъпила при произшествието. С оглед представената медицинска документация, ищцата следвало да се възстанови за период от около 6 до 9 месеца. Оспорва и твърдението за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало данни за търпяни такива, както и за проведено лечение. Оспорва твърденията, че вследствие травмата от произшествието била нарушена детеродната функция на ищцата, както и твърденията, че вследствие на това търпяла неимуществени вреди, поради невъзможност да има трето дете предвид възрастта й, както и предвид обстоятелството, че към момента имала две деца. Ответникът оспорва изцяло твърденията, че възстановителният период не бил завършил, тъй като не били налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение. Не били налице и данни за настъпили неблагоприятни последици с траен характер или доказателства, от които да следва извод за незавършено лечение. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди в причинно- следствена връзка с пътния инцидент, за техния интензитет, проявление, периода, през който били търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които обосновавали размера на претенцията, който бил изключително завишен, прекомерен и не кореспондирал нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налагал извод за възстановяване в обичайния срок. Този размер на претендираното обезщетение нямал връзка нито с причините и обстоятелствата при осъществяване на произшествието, икономическите условия в страната към момента на деянието и относимата съдебна практика. На самостоятелно основание застрахователят оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди били в пряка причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент. Твърди, че пострадалата имала изключителен принос за настъпване на травми от произшествието, поради извършени като пешеходец нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа, че причина за настъпване на травмите на ищеца било извършено нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, възникнали поради спиране на автомобила на ищеца на необозначено за целта място на пътното платно. При слизане от автомобила С. не се била съобразила с наличието на преминаващи автомобили, тяхната скорост и интензитета на движението. Ищцата не изчакала преминаването на управлявания от Б.О. автомобил, а напуснала неправилно паркираното от нея МПС и се намирала на пътното платно в момента, в който преминавал лекият автомобил. С това си поведение пострадалата създала предпоставките за настъпването на травми и улеснила тяхното възникване. Ответникът оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди, като счита същия за завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Исковата претенция била изключително завишена и не съответствала на обективните критерии, включени в понятието справедливост. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следвало да извърши преценка на конкретните обстоятелства, с оглед приложение на принципа за справедливост. Претендираната от С. сума била в изключително завишен размер, поради което не отговаряла на вложения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД смисъл. Исковата сума била недължима и поради съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, поради което следвало да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорват се изцяло и претенциите за лихви. Според действащия чл. 496, ал.1 КЗ, застрахователят дължал законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение от изтичане на срока след заявяване на извънсъдебната претенция, който срок според практиката на ВКС бил рекламационен и не бил започнал да тече, предвид на недоказаното предявяване на извънсъдебна претенция. Оспорва се искът и в частта за претендираните имуществени вреди. Претенцията за заплащане на разходи за медицински изделия, прегледи, лекарства, лечебни заведения и т.н., била недоказана. Неоснователен бил искът за лихви върху тези суми. Ищецът е подал допълнителна искова молба в срок. Според поканата вх.№ 1552/16.02.22г. до ответника, за изплащане на обезщетение за настъпило застрахователно събитие по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, същият бил поканен да изплати на Н.С. обезщетение за вреди. Тази покана по същество представлявала писмена застрахователна претенция по чл. 498, ал. 1 КЗ, отправена към застрахователя от увреденото лице, по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ. Според чл. 380, ал. 1 КЗ, с предявяването на застрахователна претенция, ищцата предоставила пълни и точни данни за банковата сметка, по която следвало да се извършат плащанията на застрахователя. На следващо място, поканата била съобразена и с чл. 432, ал. 1 КЗ, в нея била посочена пълната информация, необходима на застрахователя за извършване на справки по застрахователното събитие: дата и час на произшествието, трите имена и ЕГН на виновния водач, № на застрахователния договор за автомобил М. МЛ •••, рег.№ •••••, информация за образуваното наказателно дело. Посочени били обстоятелства, че водачът бил избягал от местопроизшествието, че имало доказателства за употребен от него алкохол, както и че бил осъден на лишаване от свобода за осем месеца, чието изтърпяване било отложено за срок от три години, на основание на чл. 66, ал. 1 НК, както и обстоятелството, че наказателното дело приключило със споразумение. В поканата подробно били описани получените увреждания от пострадалата. Според чл. 496, ал. 4, изр. 1 КЗ, когато документите по ал. 3 били недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП, застрахователят можел да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Или нямало пречка застрахователят служебно да се снабди с цялата необходима според него информация за настъпилото застрахователно събитие. В чл. 498, ал. 3 КЗ били предвидени три хипотези, при които увреденото лице можело да предяви претенцията си за плащане пред съда: 1/ ако застрахователят не бил платил в срока по чл. 496 КЗ /не по-дълъг от три месеца от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 КЗ/; 2/ ако откажел да плати обезщетение или 3/ ако увреденото лице не било съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Тъй като в предвидения тримесечен срок от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 КЗ застрахователят не бил платил обезщетението, а за ищцата съществувал правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред. На следващо място, в отправеното до ищцата писмо относно щета № ••••••••••/16.02.22г. бил налице отказ от заплащане на обезщетението, като ответникът се позовавал на чл. 496, ал. 2 КЗ. По основанието и размера на претенциите за имуществени и неимуществени вреди ищцата поддържа, че според чл. 45 ЗЗД всеки бил длъжен да поправи вредите, които виновно бил причинил другиму. Във всеки случай на непозволено увреждане, вината се предполагала до доказване на противното. Според чл. 51 ЗЗД, обезщетение се дължало за всички вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането. То можело да бъде платено еднократно или периодически. Според чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. В срок е постъпил допълнителен отговор от ЗК Л. И. АД. Депозираната покана за изплащане на обезщетение по същество не представлявала застрахователна претенция. С нея не били представени официални документи, доказващи настъпване на застрахователно събитие, нито била предоставена банкова сметка, по която евентуално да се преведе определено обезщетение. Обстоятелството, че производството по НОХД било приключило със споразумение, имащо сила на присъда, с което водачът Б. О. бил признат за виновен, което било задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици, не отменяло правото на ответника да възрази за съпричиняване на увреждането от пострадалия. Неговото поведение не било част от споразумението между обвинението и подсъдимия, одобрено от съда. По делото, като трето лице-помагач е бил привлечен виновния причинител на щетата, водачът Б.О.. Същият оспорва всички твърдения в исковата молба. Според О., на 10.09.19г. около 22, 55ч. в кв. Б., гр. М., на ул. Я., на стеснен участък пред дома на пострадалата Н. С., бил паркиран лек автомобил Ф. Г., рег.№ •••••, собственост на фактическия съпруг на С.. О. управлявал лек автомобил М. МЛ •••, рег.№ ••••• по ул. Я., с цел обръщане на посоката на движение в съществуващия уширен участък в близост до дома на С.. Ширината на улицата на мястото на произшествието била 4, 20м., което било от значение за правилното установяване на механизма на произшествието и начина на причиняване на уврежданията по вид, морфология и брой. Третото лице твърди, че се разминал с паркирания в стеснения пътен участък пред дома на ищцата лек автомобил Ф., като до автомобила нямало хора. След като обърнал посоката на движение в рамките на няколко минути преди отново да заобиколи автомобила Ф. Г., също не видял пострадалата С. в близост до нейния автомобил. В момента, в който се изравнил с автомобила Ф., чул тъп удар между двата автомобила. О. спрял на около 30м. и заедно с возещият се до него познат слезли от автомобила и забелязали пострадалата С., която се намирала до нейния автомобил и била в изправено положение. Тъй като С. била права предположили, че имало съприкосновение само между двата автомобила. О. продължил към дома си, там обяснил на брат си, че бил докоснал другия автомобил. Видели драскотините по неговият автомобил и решили да се върнат пред дома на С., за да установят щетите и по нейния автомобил. Върнали се след около 10-15минути и тогава разбрали, че освен щетите по автомобилите, при приплъзването между двата автомобила била наранена и ищцата. Изчакали на място пристигането на полицейски наряд, който предприел съответните действия по проверка на настъпилото ПТП, а пострадалата С. била транспортирана до болницата в гр. М. с частна кола. Твърди наред с ответника, че ищцата с поведението си допринесла за настъпване на вредите. В тежест на ищеца е да докаже наличието на застрахователно правоотношение на делинквента, водач на МПС, с ответника, настъпване на застрахователното събитие - ПТП, вследствие на виновното и неправомерно поведение на застрахования водач, от което настъпили уврежданията на ищеца, както и механизма на произшествието. Ищецът следва да установи претендираните неимуществени вреди, болки и страдания от претърпяното увреждане, по вид, интензивност и продължителност, както и да обоснове размера на обезщетенията, които претендира. Той следва да установи основанията на акцесорните искове за забава. В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, а именно, че ищцата получила твърдените увреждания и поради извършени от нея, като пешеходец, нарушения на установени от ЗДвП правила, поради спиране на автомобила на необозначено за целта място на пътното платно, несъобразяване с наличието на преминаващи автомобили, тяхната скорост и несъобразяване на ищеца с интензитета на движението. Ответникът следва да установи и останалите си възражения за завишаване на исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по размер. ФАКТИ ПО ДЕЛОТО: Фактите по делото са изцяло спорни - оспорва се както механизмът на произшествието, така и наличието на съпричиняване от пострадалия, а също понесените от него увреждания, респ. претърпените болки и страдания и понесените разходи за лечение и пропуснатите ползи, изразяващи се в разлика между евентуално получените трудови възнаграждения и обезщетенията за ползван болничен отпуск, както и обезщетенията за забава върху тях, под формата на законна лихва. Не се спори единствено относно наличието на застрахователно правоотношение, което се доказва и със служебната бележка от застрахователя-ответник изх. №2072/01.03.21г. /л.100/, според която за лекия автомобил М. МЛ •••, с рама № 4••••••••••, собственост на Б.О., имало сключена застраховка Гражданска отговорност с полица BG/22/••••••, с валидност от 0, 00ч. на 05.09.19г. до 23, 59ч. на 04.09.20г. Не се спори също, че със споразумение, одобрено с определение № 15/04.11.20г. по НОХД № •••/20г. на ОС-М., което има силата на влязва в сила присъда, Б. О. е бил признат за виновен в това, че на 10.09.19г., около 22, 55ч., в гр. М., ул. Я., в близост но частна къща № ••, при управление на моторно превозно средство, лек автомобил, марка и модел М. МЛ •••, с рег. №•••••, лична собственост, е нарушил правилата за движение, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, чл. 15, ал. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира управляваното от него моторно превозно средство, не е избрал безопасна скорост на движение, не се съобразил с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното средство, със собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и не е направил всичко възможно, за да намали скоростта до безопасната за преминаване през участъка от пътя или да спре, когато е възникнала опасност за движението, не е изпълнил задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното за движение и при преминаването покрай спрял от дясната му страна лек автомобил марка Ф. Г., с рег. № ••••••, собственост на К. М. В. от с. В. д., общ. Н., притиснал и приплъзнал в него пешеходката Н. С. от гр. М., като я изхвърлил пред автомобила, в резултат на което по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза, счупване на дясна срамна кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници, като е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а“ във вр. с чл.343, ал. 1, б.“б“, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание посочените текстове и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е било наложено наказание лишаване от свобода от 8 месеца /под минимума поради изключителни и/или многобройни смекчаващи вината обстоятелства/, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 14 месеца, от който срок било приспаднато времето от 15.09.19г. до 04.11.20г., в което бил лишен от това право по административен ред. Механизмът на произшествието е бил изяснен подробно с назначената автотехническа експертиза /АТЕ/, л. 313. Според заключението, на 10.09.19г., около 22, 49ч., в нощни условия и в населено място, управляваният от Б.О. лек автомобил М. МЛ ••• се движел със скорост 7-12км.ч. по прав сух участък в посока обръщало, махала Я., гр. М., къща № •• /л.313, фиг.1/. В този момент от дясната страна на пътното платно, пред входната врата на дом № •• е бил паркиран лек автомобил Ф. Г., рег. № •••••, в който се намирала ищцата Н.С., която след преминаването на лек автомобил М. покрай нея слязла от своя автомобил и го заключила. Водачът на лекия автомобил М. МЛ•••, рег. № •••••, Б.О. извършил маневра завиване в обратна посока, като потеглил обратно в посоката, от която дошъл, към кв. Б. /л. 313-314, фиг. 1 и 2/. В този момент опасната му зона за спиране е била 3-5м., платното за движение се е състояло от една лента с ширина пред входа на къщата 4, 80 м. /л. 317, фиг. 3/, а видимостта на водача на л.а. М., с рег. № •••••, е била под 50м. /л. 317, фиг. 3/ към лекия автомобил Ф. и пострадалата Н.С., която към този момент имала качеството на пешеходец. Според АТЕ, поради наличието на работещо улично осветление и включени къси светлини на М.а МЛ •••, осветеността и видимостта на неговия водач към мястото, на което бил паркиран лекия автомобил Ф., били добри. Едновременно с това, поради обстоятелството, че бил употребил алкохол и бил в пияно състояние, показания на Алкотест Дрегер 7510, инв. № АRND-0084 от 2.33 промила, преценката и контролът на реакциите му били изключително занижени. Ищцата Н.С. била излязла от автомобила Ф. и заключвала вратата към мястото на водача, когато управляваният от Б.О. лек автомобил М. МЛ 320 преминал в непосредствена близост до нея, с предната си дясна част закачил задната лява част на лекия автомобил Ф., приплъзнал се по страничната му лява част, притиснал Н.С. и я превъртял около оста й неколкократно, след което я изхвърлил пред лекия автомобил Ф. /л.314, фиг. 3/. Свидетелят Пл.В. /л. 242-243/, очевидец на произшествието, уточнява, че в момента на съприкосновението ищцата Н.С. била с гръб към л.а. Ф., чакала да премине другата кола, т.е. да се размине с нея, като очевидно не я е възприемала като опасност, докато не започнал самият сблъсък. В този смисъл и АТЕ, л.320. Непосредствено след произшествието Б.О. не спрял, спрял след около стотина метра, после заедно с пътувалия с него К. С. приближил на разстояние пострадалата Н.С., казал „Аз нищо не съм направил. Ще платя щетите. Какво толкова съм направил. Нищо й няма“, след което си тръгнали. Това се установява и според показанията на очевидеца П.В., който макар да е син на ищцата и да е налице възможна заинтересованост от негова страна, показанията му съотвестват на данните в обвинителния акт и одобреното споразумение, както и на авто-техническата експертиза, затова са достоверни. В резултат на произшествието ищцата е получила сериозно увреждане на здравето, което се изразявало в контузия на двете поясни области, контузия на таза, счупване на дъното на тазобедрената става, счупване на таза – дясна срамна кост, контузия на двете поясни области, според заключението на съдебно-медицинската експертиза /л. 358-359/. В хода на оздравителния процес са настъпили усложнения в състоянието й – дискови хернии и протрузия в поясния отдел на всички нива. Според вещото лице д-р М. Б. при разпита в съдебно заседание /л.373- 374/, налице е пряка причинна връзка между произшествието с посочения по- горе механизъм и понесените увреждания, получени при удар или притискане върху твърд тъп предмет. След удара и/или притискането в дясната част, последвано от притискане и премачкване между двете превозни средства в областта на таза и поясната област, довели до счупване на дъното на тазобедрената става и счупване на таза – дясна срамна кост, поотделно и в съвкупност довели до трайно затрудняване на движението на долните крайници. По време на възстановяването и на оздравителният процес, който траел по-продължително време, повечето време ищцата била на легло /около месец според свидетелските показания/, т.е. била на легло непрекъснато около един месец, като не е могла да извършва никакви активни движения. В оздравителния процес настъпили усложнения, наличие на дискови хернии и протрузии на всички нива. От притискането на поясните прешлени и тяхното разместване се получило разместване на хрущялния диск, , който навлязъл към канала на гръбначния мозък. След приемането по спешност в МБАЛ Б. Ш. на 11.09.19г., ищцата е претърпяла репозиция /наместване/ на счупените кости на таза след локална анестезия и е била изписана на 14.09.19г., според СМЕ. Последвал е дълъг възстановителен процес, през който ищцата е ползвала болничен отпуск, като периодите са посочени в заключението на съдебно-икономическата експертиза /таблица на л. 383 – от 14.09.19г. до 30.11.19г., от 30.11.19г. до 30.12.19г., от 31.01.20г. до 30.04.20г., от 30.01.22г. до 02.03.22г., т.е. повече от 6 месеца/, през които разликата между брутното трудово възнаграждение, ако бе работила и полученото обезщетение от НОИ, възлизала на 2 022, 44лв., а направените разходи за лечение 178, 90лв. При проследяване на извършеното лечение като медицинска документация от епикризата при изписването след приема непосредствено след инцидента /л.339/ на 14.09.19г. до 20.12.21г. /л.357/, т.е. повече от 2г. след инцидента, се установява, че макар счупванията на тазовите кости да са зараснали, се е стигнало до радикулопатия с увреждане на междупрешленни дискове и други отдели на гръбначния стълб. Доколкото в първите дни и месеци след травмата болките са били изключително силни по степен и интензитет, с времето и терапията те са се трансформирали в постоянно страдание /като продължаваща болка/ изразяваща се в невъзможност да стои права, постоянни болки в кръста, преминаващи към десния крак, нарушения в съня, неспособност за домакинска работа, лесна уморяемост, психическа лабилност. Макар детеродната функция да не е била загубена, според вещото лице д-р М.Б., едва ли в това състояние ищцата дори допускала мисълта да има следващо дете. В подкрепа на тези изводи са и показанията на свидетелите К. В., П. В. и Д. В.. Прогнозата на вещото лице д-р М.Б. е неблагоприятна, намира, че тези страдания ще съпътстват ищцата и ще се влошават. Като възможна алтернатива намира невро-хирургичната намеса при водещи специалисти, със замяна на увредените междупрешленни дискове с карбонови и възстановяване на увредените нерви, но смята, че това е сложна и рискова намеса с несигурна прогноза. Така или иначе, в резултат на инцидента от здрава жена на 37г. без здравословни оплаквания, ищцата се е превърнала в постоянен пациент на травматологично-ортопедичните отделения и санаториуми, поради постоянни болки в кръста и долните крайници. Застрахователна претенция, във вид на покана за плащане на застрахователно обезщетение от ищеца към ответника е била отправена на 14.02.22г. /л. 102-103/ и е била получена от ответника на 15.02.22г. с обратна разписка /л.105/. С писмо изх. № 1008/18.02.22г. на ЗК Л. И. до пълномощника на ищеца, адв. М. /л. 108/, получено от последния на същата дата /л.107/, ответникът изискал допълнителни документи, а именно медицински документи, касаещи претърпените от Н. С. неимуществени вреди, заверено копие от авто-техническа експертиза, заверено копие от съдебно-медицинска експертиза на Н.С., заверено копие от наказателно постановление срещу водача, причинил пътно-транспортното произшествие, заверен препис на влязла в сила присъда срещу водача, причинил ПТП, като с оглед на представените документи и до получаване на изискуемите по-горе, за застрахователя не било налице основание да уважи предявената претенция, на основание чл. 496, ал. 2 КЗ, т.е. е налице постановен отказ за изплащане на обезщетение. Исковата молба е подадена в съда на 15.06.22г. /л.129/. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Искът е по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 във вр. с чл. 498, ал. 3 и чл. 497 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 86 ЗЗД. Предвид чл. 498, ал. 3 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, което отговаря на задължението на застрахователя да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Според чл. 498, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ може да бъде: определяне и изплащане на претендираното застрахователно обезщетение или отказ за плащане на обезщетението, предвид: 1/ доказано основание за отказ за изплащане на обезщетението или 2/липса на пълно доказване на основанието на претенцията или размера на вредите като в последния случай отказът може да е частичен – само по отношение на недоказания размер на обезщетението. В случая ищецът Н. С. е предявила претенцията за застрахователно обезщетение на 15.02.22г., като с писмо отказ от 18.02.22г. застрахователят- ответник ЗК Л. И. АД – С. е отказал да удовлетвори претенцията, като е приел, че поради непредставяне на изискуемите документи по чл. 106, ал. 3 във вр. с чл. 496, ал. 2 КЗ, претърпените имуществени и неимуществени вреди са недоказани. След получаване на отказа ищецът Н.С. е предявил настоящия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на делинквента по застраховка Гражданска отговорност. основанието на иска е по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника ЗК Л. И. АД - С.– като застраховател по валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил М. МЛ•••, рег. № •••••, с полица BG22/••••••, с валидност от 0, 00ч. на 05.09.19г. до 23, 59ч. на 04.09.20г., факт, който не е спорен. Според чл. 478, ал. 2 КЗ, увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховката Гражданска отговорност има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу Гражданска отговорност е уредена в чл. 429, ал. 1 КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължавал да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума, обезщетението, което застрахованият дължал на третото лице, по силата на своята гражданска отговорност – договорна или извъндоговорна. Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ включва следното: ответникът да е застраховател по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени и/или неимуществени вреди. Уважаването на този иск по чл. 432, ал. 1 КЗ предполага кумулативната даденост по делото на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е било застраховано, респ. е било водач на превозно средство със сключена застраховка гражданска отговорност при ответника; вреди, имуществени и/или неимуществени, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие; конкретни обстоятелства, които обосновават определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, за които е предявена претенцията; противоправно поведение на застрахования делинквент; причинна връзка между това поведение и вредите, които ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване. Или според чл. 157, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпилото застрахователно събитие /деликт/ претърпените от него неимуществени вреди, които да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното деяние и валиден застрахователен договор. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за съпричиняване от страна на пострадалия и за прекомерност на обезщетението. Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя-ответник по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД. Механизмът на пътно-транспортното произшествие е елемент от състава на престъплението /деянието/, за което е налице влязла в сила присъда по споразумението, одобрено с определение № 15/04.11.20г. по НОХД № •••/20г. на РС-М., в сила от 04.11.20г. Според чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова безспорни а следните факти, твърдени в исковата молба: настъпването на ПТП на 10.09.19г. по механизма, описан в присъдата и установен по делото и с автотехническа експертиза; фактът, че ПТП е било предизвикано по изключителна вина на водача на лекия автомобил М. МЛ •••, с рег. № •••••, Б.О. след употреба на алкохол, който е избягал от местопроизшествието, противоправността на това деяние, което е престъпление по Наказателния кодекс и виновността на дееца Б.О.; безспорна е причинната връзка между това деяние и настъпилите в резултат на него телесни увреждания на ищеца – счупване на таза, дясна срамна кост и последвалите усложнения – наличие на дискови хернии и протрузии на всички нива в поясния отдел. Предмет на доказване по делото са настъпилите неимуществени вреди, болки и страдания на ищеца, посочени в исковата молба, тяхната продължителност и интензитет, както и причинната им връзка с деянието, за което наказателният съд е постановил влязлата в сила присъда. Установи се по делото със съдебно-медицинската експертиза, обясненията на вещото лице д-р М.Б. в съдебно заседание, и показанията на разпитаните свидетели К.В., П.В. и Д.В., че ищцата е претърпяла и продължава да търпи сочените в исковата молба болки и страдания, подробно описани в съобразителната част на решението. Към момента на настъпване на произшествието ищцата е била на 37г., без здравословни проблеми, работеща като подемчик в минно предприятие, отдадена на работата и семейството си. След увреждането се е превърнала в човек, който изпитва болки при всяко движение, приема успокоителни, за да издържи работната си смяна, изпитва постоянни болки в кръста и краката, въпреки възстановителните процедури, като прогнозата не е благоприятна, или животът й е коренно променен в негативна посока. Това е вреда, която няма стойностно изражение, което да се определи точно, но законът, чл. 52 ЗЗД, и съдебната практика постановяват тя да се обезщети по справедливост. Това понятие в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива конкретни обстоятелства са характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, степента, интензитетът и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура в страната. Законът, в чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ, е определил лимит на отговорността за имуществени и неимуществени вреди от 10 420 000лв. за всяко застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица. Този лимит очертава и рамката на отговорността на застрахователя, в зависимост от тежестта и еквивалента на имуществените вреди. При съобразяване на тези обективни обстоятелства – причинено тежко увреждане на здравето с неблагоприятна прогноза, в резултат на тежко пътно-транспортно произшествие, поради неспазване от водача на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, в пияно състояние и при напускане на местопроизшествието без оказване на помощ на пострадалия, при минимална заплата за страната от 560лв. за 2019г., както и с оглед продължителния период от време от увреждането, почти 4г., и при съобразяване на началата на справедливостта, съдът намира, че обезщетение от 65 000лв. в пълна степен обезщетява понесените увреждания, в която си част искът е основателен и следва да се уважи и се отхвърли над тази сума до предявения от 200 000лв., като неоснователен. Съдът приема възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Н. С. по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за неоснователно. В трайната практика на ВКС, включително ТР № 1/23.12.18г. по тълк.д. № 1/14г. на ОСТК на ВКС, принос на пострадалия е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта. В трайната си практика, по-нататък, ВКС приема, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина; приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, или е налице принос на пострадалия към увреждането. В конкретния случай, третото лице Б.О. е предприел маневра обратен завой в пияно състояние, при нощни условия и видимост по-малко от 50м. до пострадалата, при несъобразяване на широчината на единственото пътно платно едва 4, 80м. пред дома на Н.С. и габаритите на двата автомобила за безопасно разминаване; от друга страна пострадалата Н.С., след като е излязла от колата си, не е имала никаква възможност да предотврати или избегне произшествието /така и АТЕ/. Поради всичко изложено, възражението за съпричиняване, е неоснователно. Може да се смята установена практиката, че обезщетението за забава /в размер на законната лихва/, върху дължимото застрахователно обезщетение, следва да се счита изискуемо от уведомяване на застрахователя, или на предявяване на застрахователната претенция, която от датите е най- ранна, според чл. 429, ал. 3 КЗ, или в случая от 15.02.22г. Затова върху определените обезщетения за неимуществени вреди от 65 000лв., следва да се присъди законната лихва за периода от 15.02.22г. до предявяване на иска 15.06.22г., или 2 184, 72лв., определени от съда с изчислителния модул на Апис.БГ, като искът се отхвърли над тази сума до предявения иск за лихва върху 200 000лв. от 10.09.19г. до 16.06.22г. от 56 166, 67лв. Следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 65 000лв. от датата, следваща предявяването на иска на 16.06.22г. до окончателното им плащане. Следва да се уважи изцяло искът за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение от 178, 90лв., както и законната лихва върху тази сума за периода 15.02.22г. – 15.06.22г. в размер на 6, 01лв., като се отхвърли искът за разликата над тази сума до предявения иск 29, 91лв., представляващ законна лихва върху 178, 90лв. от 16.06.22г. до окончателното им плащане; основателен е и следва да се уважи изцяло и искът за имуществените вреди, представляващи пропусната полза от разликата между брутното трудово възнаграждение на ищцата, ако би работила и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност в периода 10.09.19г. – 16.06.21г. в размер на 2 022, 44лв., както и законната лихва върху тази сума от 15.02.22г. до 15.06.22г. от 67.98лв. и се отхвърли искът над тази размер до предявения от 368, 54лв.; следва да се уважи и искът за законната лихва върху 2 022, 44лв., от 16.06.22г. до окончателното им изплащане. Относно разноските. Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски, като има доказателства в делото, че е платил адвокатско възнаграждение на адв. М. от 6 000лв. в брой /л.7/, затова не следва да се присъжда възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а съразмерно на уважената част от иска ответникът следва да се осъди да му заплати разноски по делото от 1 993, 80лв. адвокатски хонорар. С оглед резултата от делото, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска от 320, 50лв. Ответникът следва да заплати държавна такса от 2 688лв. в полза на ВСС, по сметка на ОС-Смолян, както и разноски за експертизи от 465, 29лв. по сметка на ОС-Смолян. Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът