Решение № 430 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 187/2023 г.

Производството е с правно основание чл.70, ал.2 от ТЗ. Образувано по искова молба предявена от Д. С. Д., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, бл.408, вх.20, ет.4, ап.10, против “Плам Ге 2022“ ЕООД, с ЕИК 206885492, със седалище и адрес на управление: гр.Долни чифлик, ул.“Бръшлян“ №3, общ.Долни чифлик, обл.Варна, представлявано от П.Г.Д, с която е предявен иск с правно основание чл.70, ал.2 вр. с ал.1, т.7 от ТЗ за обявяване на недействителност на ответното търговско дружество, тъй като при учредяването му са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица. В исковата молба се твърди, че П.Г.Д, с ЕГН ••••••••••, е поставен под ограничено запрещение, с влязло в законна сила на 02.03.2010г., Решение №153/10.02.2010г. по гр.д. №967/2009г. по описа на ОС Варна, като ищцата е определена за негов попечител. Сочи се, че на 31.03.2022г. въпросното лице е вписано в търговския регистър като съдружник/едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Поддържа се, че към момента на учредяването на ответното еднолично дружество лицето П.Г.Д, освен че е бил поставен под ограничено запрещение е бил в обострено състояние на заболяването си, съответно е провеждал амбулаторно лечение, чрез поставяне на инжекционен разтвор “Клопиксол депо“, поради което не е съзнавал свойството и значението на действията, които е извършвал. В заключение се поддържа, че учредяването на “Плам Ге 2022“ ЕООД е участвало едно недееспособно лице и не са участвали дееспособни лица, което е в нарушение на чл.113 от ТЗ. Ето защо се моли за обявяване на ответното дружество за недействително и за постановяване на неговото прекратяване. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът “Плам Ге 2022“ ЕООД, с ЕИК 206885492, със седалище и адрес на управление: гр.Долни чифлик, ул.“Бръшлян“ №3, общ.Долни чифлик, обл.Варна, представлявано от П.Г.Д, уведомен по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по иска или направил възражения, не сочи и не представя писмени доказателства. Въз основа на твърденията на страните и представените писмени доказателства, ценени в съвкупност, съобразно приложимите законови разпоредби, съдът прави следните фактически и правни изводи по спора: Видно е от партидата на ответното дружеството в ТРРЮЛНЦ, след служебно извършена от съдът проверка, че според Учредителен акт от 30.03.2022г., П.Г.Д, с ЕГН ••••••••••, в качеството на едноличен собственик на капитала, е взел решение за учредяване на ответното дружество, като същото е вписано в ТР на 31.03.2022г. с вписване с рег.№20220331144127. Установява се от приетия препис от Решение №153/10.02.2010г. по гр.д.№967/2009г. по описа на ОС Варна, което е влязло в законна сила на 02.03.2010г., че П.Г.Д, с ЕГН ••••••••••, е поставен под ограничено запрещение. Като според Удостоверение №50 от 08.03.2023г. на Органа по настойничество и попечителство при Община Варна, препис от което е приет по делото, ищцата е определена за попечител на горепосоченото лице. От приетата по делото медицинска документация се установява, че през целяит месец януари на 2022г. П.Г.Д е бил хоспитализиран в психиатрично лечебно заведение, поради проявил се маниен епизод на “Биполярното афективно разстройство“, от което същият страда. Установява се още, че през месец март на 2022г. лицето е провеждало медикаментозно лечение с поставяне на инжекционен разтвор “Клопиксол депо“ на всеки 14 дни, както и че считано от 13.02.2023г. и понастоящем, то се намира в Държавна психиатрична болница, където провежда лечение. С оглед горните данни, съдът намира иска за основателен. Налице са обстоятелствата по чл.70, ал.1, т.7 от ТЗ вр. с чл.113 от ТЗ, доколкото при учредяването на ответното еднолично дружество с ограничена отговорност не е участвало нито едно дееспособно лице. За да достигне до този извод съдът съобрази, че съгласно чл.5, ал.3 вр. с чл.4, ал.2 от ЗЛС ограничено запретените лица извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, а случая П.Г.Д е действал самостоятелно /еднолично/ без съгласието на своя попечител при учредяване на процесното ЕООД. Въпросното поведение е довело до опорочаване на волята на учредителя /собственика на капитала/, съответно е основание за недействителност на дружеството. На основание чл.78, ал.11 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 30лв., определена в минималния размер по т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Воден от изложеното, съдът