Решение № 13 от 16.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1087/2023 г.

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК, като е образувано: -по въззивна жалба вх.№62260/29.06.2023 година, подадена от адв.Л. В. от САК, с посочен съдебен адрес, вж.пълномощно, л.25 от делото, допълнена и с направени уточнения след указА.я на първия съд по реда на чл.320 НПК, вх. №71796/01.08.2023 година, защитник на подсъдимия Б. И. В., с установена самоличност и -по въззивна жалба вх.№63073/03.07.2023 година, допълнена надлежно, вх. №77358 /22.08.2023 година от адв.И. Д. от САК, с посочен съдебен адрес, повереник на частните обвинители А. А. Т., Р. Р. Л. и А. Я. Л., всички с установена самоличност и посочени адреси, против присъда №108/19.06.2023 година на Софийски градски съд, наказателно отделение, постановена по нохд №2902/2022 година по описа на съда. С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Б. И. В., роден на •••••••• година в гр.Перник, живущ в гр.•••, бул.„•••“, бл.••, ет.•, ап.••, българин, български граждА.н, със средно образовА.е, неосъждан, неженен, работещ като шофьор, ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че около 08.05 часа на 24 юли 2021 година в гр. София, при управляване на моторно превозно средство-товарен автомобил „ДАФ“, peг.№ •••••••• в района на кръстовището между бул.„Цар Борис III“ и бул.„Никола Петков“ нарушил правилата за движение по чл.6, т.1 ЗДвП-„Участниците в движението съобразяват своето поведение...със светлинните сигнали... и по чл.31 ал.7, т.1 ППЗДвП-„Червена светлина означава „Преминаването е забранено“.Водачите... не трябва да преминават стоп-линията... “и на пешеходна пътека по непредпазливост причинил смъртта на Я. В. Л., ЕГН ••••••••••, поради което на основА.е чл.343 ал.3, б.„б“ вр.ал.1, б.„в“ вр.чл.342 ал.1 НК и чл.55 ал.1, т.1 НК му е наложил наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, като на основА.е чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказА.ето за срок от ТРИ години, считано от влизане в сила на присъдата, а на основА.е чл.304 НПК е признал за невинен и е оправдал подсъдимия Б. В. по обвинението да е нарушил правила за движение по чл.12 ал.1 ЗДвП, чл.119 ал.1 ЗДвП и чл.120 ал.1, т.1 ЗДвП. С присъдата, на основА.е чл.189 ал.3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия В. да заплати направени по делото разноски в общ размер от 8155, 50 лева, от които сумата 2365, 50 лв. по сметка на МВР и сумата 5790 по сметка на ВСС, както и сума от 5 лв. за издаването на изпълнителен лист. С въззивната жалба, допълнена от адв.Л.В., е атакувана присъдата в осъдителната и част, като се твърди, че в тази част е неправилна, доколкото е нарушен материалния закон.Обобщаващо се твърди, че подсъдимия не е допуснал никакви нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като е налице „случайно деяние“ по см.на чл.15 НК.Излага подробни съображения, свързА. с това, че при управление на МПС подс.В. е спазил правилата за движение по пътищата, движел се е с разрешена скорост, намалил е скоростта си на движение при възникналата необходимост и е направил всичко зависещо от него за предотвратяване на ПТП.Акцентира се на предприета спасителна маневра, чрез използване на звуков и светлинен сигнали, както и на заявеното от експертите, касателно поведението на пострадалия пешеходец.Позовава се на разписаното в ТР от 1983 година на ОСНК на ВС на РБ, като се сочи, че изводите на първия съд почиват на предположения. Защитата твърди, че първият съд не е отделил достатъчно внимА.е на твърдяното обстоятелство за „пропадане на педала“ на товарния автомобил и „отказа на спирачката“.Оспорва обосноваността на експертните заключения, като претендира назначаване на допълнителна АТЕ. Възразява срещу размера на разноските, за които е осъден подс.В.. Прави се искане за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият В. бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. С въззивната жалба, допълнена от адв.Д., частните обвинители А. А. Т., Р. Р. Л. и А. Я. Л., всички с установена самоличност са атакували присъдата в частта, в която съдът е определил наказА.ето „лишаване от свобода“ по размер и е приложил нормата на чл.66 НК по отношение определеното наказА.е „лишаване от свобода“, както и затова, че съдът не е лишил подсъдимия В. от право да управлява МПС по реда на чл.343г НК вр.чл.37 ал.1, т.7 НК. Твърди се, че в тази част постановеният съдебен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че по делото са събрА. и изяснени всички възможни доказателствени източници, но те не са оценени правилно и в пълнотата им от решаващия съд.Частното обвинение намира, че на подс.В. е наложено необосновано малко по размер наказА.е „лишаване от свобода“, спрямо което неправилно е приложена нормата на чл.66 НК. Твърди се, че първият съд неправилно е оценил налични по делото отегчаващи вината отговорност за подсъдимия, като ги е подценил в относителната им тежест.Оспорва се възможността с такова по размер наказА.е да се постигнат целите по чл.36 НК. На основа сторените оплаквА.я се претендира изменяне на атакувА.я съдебен акт в частта, в която е определено по размер наказА.е „лишаване от свобода“ на подс.В., като се иска увеличаването му на ТРИ години, отмяна приложението на нормата на чл.66 НК по отношение наказА.ето „лишаване от свобода“ и се определи режим на изтърпяване на това наказА.е. Претендира се налагане на наказА.е по реда на чл.343г НК вр.чл.37 ал.1 т.7 НК. Пред въззивния съд повереникът на частните обвинители поддържа сторените с въззивната жалба оплаквА.я.Твърди, че още пред първата инстанция са сторени съответни искА.я за увеличаване на наложеното наказА.е „лишаване от свобода“, отмяна прилагането на чл.66 НК и налагане на наказА.е по реда на чл.343г НК вр.чл.37 ал.1, т.7 НК, които се поддържат и пред въззивния съд.Обобщаващото оплакване е, че не са определени законосъобразно съответни наказА.я на подсъдимото лице. Частните обвинители по делото не се явяват пред въззивния съд. Пред въззивния съд адв.В., защитник на подсъдимия В. е поддържала сторените с въззивната жалба подробни оплаквА.я и искА.я, като е оспорила изцяло искА.ята на повереника на частните обвинители, като необосновА..Акцентира, че подсъдимият В., като водач на МПС не е извършил никакви нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което следва да се приеме, че е налице „случайно деяние“ по см. на чл.15 НК. Обосновава твърденията си, като се позовава на изводи на експерти по изпълнени по делото експертни заключения.Акцентира твърдение за неправомерно поведение на пешеходците, включително и на пострадалия, при движението им на пешеходната пътека, които са „стеснили“ възможността за реакция на подсъдимия В., доколкото не са реагирали на приближаващия пешеходната пътека товарен автомобил с подавА. звуков /с клаксон/ и светлинен сигнали. Прави анализ на изводи на експерт М. по изпълнена по делото автотехническа експертиза, като на основа анализа си твърди, че не може категорично да се установи кога водача на товарния автомобил е разбрал за повреда в „конвенционалната спирачна система“, а задействането на ръчната система не е в състояние, в конкретните условия, да приведе автомобила в покой преди пешеходната пътека.На сетне, аргументира извод за невъзможност подс.В. да приведе т.а. в покой, дори незабавно да е реагирал с действия с ръчната спирачка на товарния автомобил, с оглед товара на автомобила, скоростта му на движение и отстоянието до мястото на удара.В тази връзка се поддържа оплакване, че скоростта на движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия В. не е определена по ясен и категоричен начин. Обобщаващо се поддържа, че подс.В. е направил всичко зависещо от него, за да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие, не е нарушил нито едно правило за движение по пътищата, поради което при условията на чл.15 НК и чл.304 НПК следва да се постанови съдебен акт, с който подсъдимият В. да бъде признат за невинен изцяло по повдигнатите му обвинения.По същество поддържа искането за отмяна на атакувА.я съдебен акт в осъдителната му част и постановяване на такъв по реда на чл.304 НПК. Сторено е възражение и за размера на присъдените разноски. Пред въззивния съд подсъдимият В. поддържа заявеното от защитата си. Моли за справедливо решение, включително по реда на чл.333 ал.2 НПК. Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на въззивните жалби. Сочи, че постановеният от първия съд съдебен акт е законосъобразен и обоснован. Приема, че възприетото от първият съд от фактическа страна е доказано еднозначно от събрА.те и проверени доказателствени източници.Не намира основА.я за изменяне или отмяна на атакувА.я съдебен акт, поради което е направено искане съдебния акт да се потвърди. Съдът, като взе предвид направените оплаквА.я във въззивните жалби, изложението на защитата и подсъдимия В. пред въззивния съд, заявеното от представителя на САП, поддържА.те доводи на повереника на частните обвинители, като провери изцяло атакувА.я пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК, приема за установено следното: Въззивните жалби са допустими, подадени са по предвидения в Закона ред и срок, а преценени по същество са неоснователни. Съображенията на съда са следни: Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против Б. И. В., с установена самоличност, ЕГН •••••••••• за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3, пр.последно, б.“б“ вр.ал.1 б.”в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК. ИнкриминирА. са конкретни нарушения по чл.6, т.1 ЗДвП, чл.12 ал.1 ЗДвП вр.чл.31 ал.7, т.1 ППЗДвП, чл.119 ал.1 ЗДвП и чл.120 ал.1, т.1 ЗДвП. Въззивният съд намира, че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.В изпълнение на задълженията си по чл.12 НПК и чл.13 НПК, първият съдът е осигурил възможност на стрА.те да докажат твърденията си в наказателния процес, изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрА. и проверени доказателства и доказателствени средства. Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена, ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд чрез събрА., надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез анализ и оценка, включително досежно констатирА. противоречия при някои от тях, в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Въззивният съд намира, че не са нарушени правилата на Закона, регламентиращи дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата. Не е провеждано въззивно съдебно следствие. Нови фактически положения въззивният съд не установява. Посочи се и по-горе, че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници, което гарантира тяхната процесуална годност и доказателствена удостоверителност. Собствена оценка на фактите е сторена и от въззивния съд, като изричното им преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС, когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд, не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така, доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и пред въззивния съд като възражения/, относно събрА.те и проверени доказателствени източници.Доколкото, обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия В., правната квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия, то следва да се очертаят отново. В мотивите си, л.2-л.4, предпосл.абзац, л.171-л.173 от делото, съставът на проверявА.я съд е описал изключително подробно и последователно фактите, релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК, а след това ги е подложил на внимателен анализ, подчертавайки способите, чрез които доказателствените източници, установяващи приетите за установени факти, са проверени.Както се посочи по-горе въззивният съд не установява нови фактически положения, различни от възприетите и изложени от първия съд. Подсъдимият Б. И. В. е с установена по делото самоличност.Роден е на •••••••• година в гр.Перник, живее в гр.•••, бул.„•••“, бл., ет.•, ап.••, българин, български граждА.н, със средно образовА.е, не е осъждан- реабилитиран, не е женен, работи като шофьор, ЕГН ••••••••••.Към 24.07.2021 година Б.В. притежавал товарен автомобил „ДАФ“, модел „ФА 45.130“, ДК№•••••••• и свидетелство за управление на МПС №281311740 за категории„В, С, DE, М, СЕ, D, С1Е, АМ, ТКТ“, валидно до 22.12.2021 година.Товарният автомобил бил представен на годишен технически преглед/ГТП/, като е издадено удостоверение за техническа изправност от 18.03.2021 година със срок на валидност 6 месеца. На 24.07.2021 година подсъдимият В. изпълнявал курс с товарния автомобил, като превозвал въглища/около 3, 375 тона/ от гр.Перник за гр.София, кв.“Суходол“.От гр.Перник тръгнал около 7, 10 часа и малко преди 08, 05 часа подс.В. управлявал товарния автомобил по столичния булевард „Цар Борис III“ с посока на движение от кв.Княжево към регулирано със светофар кръстовище, образуващо се с бул.„Никола Петков“/т.н.“Околовръстното шосе“/.По време на движението до гр.София товарния автомобил не показал технически неизправности.Преди района на посоченото кръстовище пътното платно, по което се движел управлявА.я от В. товарен автомобил, било за еднопосочно движение, с три ленти за движение в едната посока, разделени помежду си с двойна непрекъсната, полуизтрита маркировка /линия/, като лявата лента за движение била предназначена за завой на ляво, средната лента за движение била предназначена за продължаване движението направо, а дясната лента била за завой на дясно.ОписА.ят пътен участък бил прав, без изразени напречни и надлъжни наклони, без неравности, без дупки и посипаности.От двете стрА. пътното платно било оградено от „острови“, реализирА. с поставени бордюри, като този от дясно по посоката на движение го разделял от трамвайна линия/трасе/, а този от ляво-от платното за насрещно движение /с посока кв. „Княжево“/.Над всяка от трите ленти за движение били монтирА. три светофарни секции за всяка от лентите за движение в пътното платно, като под тях била поставена бяла, полуизтрита маркировка на „стоп-линия“.Тази „стоп-линия“ водачите на пътни превозни средства нямат право да преминават при светещ червен сигнал, по силата на чл.31, ал.7, т.1 ППЗДвП.След „стоп- линия“-та с маркировка била очертана пешеходната пътека, тип„М 8.2“, широка 3 метра.На двата разделителни острова, огрА.чаващи описаното пътно платно, от ляво и от дясно, били монтирА. метални стълбове, върху които конструктивно били поставени работещи пешеходни светофари. Около 08.05 часа на 24.07.2021 година В. приближавал описаното по-горе кръстовище със скорост на движение на товарния автомобил около 42 км/час и престроил управлявА.я от него товарен автомобил в лява лента за движение, която не била заета с МПС.Възнамерявал да направи завой на ляво, по бул.„Никола Петков“ и да продължи посоката си на движение към кв. „Горна баня“.Около 39 секунди преди да достигне „стоп-линията“ на светофара, регулиращ движението на автомобилите по пътното платно и на отделните ленти за движение, управлявайки товарния автомобил с посочената скорост подсъдимият забелязал, че светофарите и над трите пътни ленти за движение-лява, средна и дясна сигнализират с червен сигнал.В съседната, в дясно по посоката на движение на товарния автомобил /явяваща се средна/ лента за движение била образувана колона от автомобили приведени в покой, съобразяващи се със светещите в „червено“ секции на светофара.Приближавайки третия от чакащите в посочената лента за движение автомобили, намирайки се на разстояние около 22 метра преди „стоп-линия“-та и очертаната с маркировка пешеходна пътека, подсъдимият намалявал скоростта на движение на т.а.„ДАФ“ до около 16 км./час.Именно при този процес на снижаване скоростта на движение на товарния автомобил подсъдимият В. установил внезапно възникнала неизправност на спирачната система, като спирачния педал за „крачната“ спирачна система пропадал и спирачната система не сработвала.Едновременно с това В. наблюдавал светофарната уредба и забелязал, че продължава да свети в „червено“.За да приведе в покой товарния автомобил преди „стоп-линия“-та, с оглед установената от него техническа неизправност на крачната спирачна система, Б. В. направил опит да намали скоростта/или да спре/, като чрез скоростния лост променял скоростните предавки, намалявайки ги към по- ниска.Едновременно с това подал звуков сигнал с клаксона на автомобила.Товарният автомобил продължил движението си, като при рязката смяна на предавките „подскочил“, но не намалявал съществено скоростта на движение.В този момент Б.В. възприел, че по бул.„Никола Петков“, от лявата страна на кръстовището навлизат, движейки се в колона превозни средства, включително автобус на градския транспорт. Разбирайки, че не може да приведе МПС в покой преди „стоп-лента“-та под светофара и преди пешеходната пътека, подс.В. преминал на червен сигнал описаната „стоп- линия“, като задействал ръчната спирачка на автомобила и едновременно с това, с рязка маневра в дясно, навлязъл на пешеходната пътека, насочвайки се пред чакащите автомобили в средната лента за движение на описаното пътно платно. Още докато товарният автомобил отстоял на около 22, 44 метра преди предстоящ „инициален удар“ с пострадалия пешеходец, по очертаната и маркирана пешеходна пътека, с посока на пресичане от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на т.а, управляван от подс.В. движение предприели две лица-пешеходка с неустановена самоличност и Я. В. Л..Двете лица предприели описаното пресичане на пътното платно по пешеходната пътека, с посока на движение от дясно на ляво пред фронта на спрелите автомобили при все още светещ за тях червен /забрА.телен/ сигнал и около 2 секунди преди включване на зелен сигнал, разрешаващ им да започнат пресичане на пътното платно по маркираната пешеходна пътека.Цялостното им поведение, обаче, включително изчакването от страна на двамата пешеходци на място, предприемане на пресичане от тях и стъпването им на платното за движение в района на пешеходната пътека, можело да бъде възприето от подсъдимия В., включително от момента, когато товарния автомобил отстоял на 22, 44 метра преди удара.Поради факта, че подсъдимият не задействал своевременно ръчната спирачка, което би му позволи да приведе в покой товарния автомобил след около 17 метра при установената скорост на движение на товарния автомобил от 16 км./час при посочените конкретни параметри и отстояния, при знА.е у В., че спирачната система чрез спирачен педал на автомобила му не сработва, управляваното от него превозно средство продължило движението си към, и навлязъл в описаното кръстовище, като товарния автомобил навлязъл в зоната на пешеходната пътека.Поради предприетата от В. маневра „завой надясно“ и описаната траектория на движение, със скорост около 15 км./час предната дясна зона на товарния автомобил ударила пресичащия пътното платно по пешеходната пътека пешеходец Л..Самият т.н.“инициален удар“ бил реализиран в зоната на пешеходната пътека, пред средната лента за движение, на около 21, 50 метра вляво от десния край на локалното платно за движение на бул.„Цар Борис III“.В момента на описА.я инициален удар, реализиран между управлявА.я от В. товарен автомобил и пешеходецът Я. Л. светофара, регулиращ движението на пешеходците по пешеходната пътека и установяващ правилата за пресичането на пътното платно в този участък, светел в зелен сигнал, разрешаващ пресичане на пътното платно. Движещата се непосредствено преди Я. Л. пешеходка, чиято самоличност по делото не е установена, успяла да избегне удар с товарния автомобил, завършила пресичането на пътното платно и напуснала местопроизшествието. При реализирА.я „инициален удар“ между навлезлия на пешеходната пътека товарен автомобил и пешеходецът Я. Л., последният загубил равновесие и паднал на земята.Тялото му попаднало под предно дясно колело на превозното средство и било провлачено около 3, 7 метра, притиснато от предна дясна гума /колело/.Непосредствено след окончателното установяване на МПС в покой /спиране на т.а.„ДАФ“ в зоната на преминаващата в близост трамвайна линия/, Б. В. излязъл от МПС и внимателно издърпвал тялото на Я. Л..Към този момент пострадалия давал признаци на живот, имал пулс и дишал.Едновременно с това В. на висок глас подканял намиращите се в близост граждА. да повикат линейка и полиция. Пристигналия медицински екип констатирал смъртта на Л.. Пристигналия разследващ екип предприел първоначални неотложни действия по разследване, но не разпоредил задържане и изземване на товарния автомобил като веществено доказателство. Разследващите оргА. на място са извършили оглед на местопроизшествието, като е изготвен огледен протокол с приложени към него скица и фотоалбум.Приложена е представена от Столичната община схема на кръстовището и циклограма на светофарната уредба, вж.л.л.103-108 ДП.Тези доказателствени източници, наред с изготвени панорамни снимки на описА.я пътен участък към изготвена допълнителна АТЕ очертават ясно характеристиките на пътното платно в района на местопроизшествието, включително вътрешното 3-лентово разделяне, местоположението на „стоп-линията“и пешеходната пътека, разположение на светофарната секция на кръстовището, разделителните „острови“ в ляво и дясно, състояние на пътната маркировка /полуизтрита в отделни части/. Впоследствие товарния автомобил бил репатриран до намиращ се в близост паркинг в кв. “Княжево“, площад „Сред село“.На 27.07.2021 година бил предмет на експертно изследване по авто-техническа експертиза, изпълнена от инж.П., която имала задача да се извърши оглед на МПС и се установи техническото му състояние, л.83-84 от ДП. Бил изготвен и фотоалбум към експертното изследване. Експертните изводи сочат на това, че товарния автомобил, предмет на огледа е с изправна осветителна и кормилна уредба, без констатирА. щети и деформации по автомобила, имащи отношение към пътното произшествие.От друга страна експертът е категоричен, че товарния автомобил е с неизправна спирачна система /комбинирана хидравлична с въздушен усилвател/, доколкото „при натиск на педала на спирачката, същия пропада до пода, чува се подаване на въздух в усилвателната система…“, което води до технически извод, че в двата или в единия кран на хидравличната система е възникнала неизправност, дължаща се най-вероятно на „изпуснали гумени уплътнения“, в резултат на което буталата на крана не нагнетяват спирачна течност към спирачните цилиндри на колелата. По експертен път са установени и травматичните увреждА.я по пострадалия Л., комуто се установява да са причинени множество травми и наранявА.я: -гръдна травма, изразяваща се в счупени ребра с разкъсване на плеврите и белите дробове, хемопневноторакс, счупване на 11-ти гръден прешлен, -тежка коремно-поясно-тазова травма, изразяваща се в наличие на травматичен джоб, счупване на бодилестите израстъци на прешлените, разкъсване и счупване на дясна кръстно-хълбочна става, изронване на лява хълбочна кост, разкъсвА.я на слезката, размачкване на черния дроб, кръвонасядА.я в капсулите на бъбреците, -охлузвА.я и кръвонасядА.я по главата, тялото и крайниците.Травматичните увреждА.я са в резултат на удара, последващо съприкосновение с терена и притискане на дясно предно колело върху пострадалия Л..ОписА.те травматични увреждА.я по тялото на пострадалия са установени по експертен път, по реда на чл.144 и сл.НПК, като първият съд е приел изготвена справка за извършена аутопсия, л.31 и СМЕ на труп №642/2021 година, изпълнена от д-р И. Б., л.л.75-79 ДП.Доктор Б. е посочила в заключението си, че причината за смъртта на пострадалото лице е тежка съчетана гръдна и коремно-поясно-тазова травма, причинена с голяма кинетична енергия и отговаряща да е получена при ПТП-блъскане и последващо прегазване. Намира се пряка причинно-следствена връзка между причиненото увреждане и смъртта на пострадалия Л.. Травматичните увреждА.я върху пострадалия Я. Л., мехА.змът на получаване, видовете и характеристиките им, както и причината за смъртта са изяснени експертно и в медицинската част на приетата комплексна медицинска, видео и автотехническа експертиза /КМВАТЕ/л.л.146-л.176 ДП.Категорично изяснена по експертен път е причината за смъртта на пострадалия Я. Л., дължаща се на тежката съчетана гръдна и коремно-поясно- тазова травми, като е била неизбежна и е настъпила в сравнително кратък период от време след получените травматични увреждА.я. Изготвените и приети от съда съдебно-химически експертизи, изпълнени от експерти Д. и М., изясняват, че в кръвта на Л. към момента на произшествието не е имало остатъци от етилов алкохол, наркотични вещества, барбитурати, антидепресанти и/или други лекарствени средства, предизвикващи забавени реакции и/или неадекватно поведение. Внимателната оценка на фактите по делото от страна на въззивния съд и прочита на мотивите към атакувА.я съдебен акт сочат, че за да изгради вътрешното си убеждение първият съд на първо място е очертал спорни, от фактическа страна моменти, изразили се най-вече в съобщени факти от подсъдимия Б. В. чрез дадените от него обяснения за скорост на движение, отстояния до „стоп-линия“, пешеходна пътека и място на т.н.“инициален удар“ с останали гласни доказателствени източници, писмени доказателства и писмени доказателствени средства, всички проверени по експертен път в доказателствената им достоверност.Изрично в мотивите си първият съд е очертал тези основни спорни факти по делото, свързА. с установяване скоростта на движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия В., условията, при които подсъдимият е възприел или е могъл да възприеме пострадалия Л. на пътното платно и в обхвата на пешеходната пътека, поведението на пострадалия върху пътното платно, и различните експертни изводи, свързА. най-вече със скоростта на движение на управлявА.я от В. товарен автомобил и реакцията на подсъдимия, когато е установил неизправност в спирачната система на МПС. Въззивният съд намира, че очертавайки ясно предмета на доказване в наказателно-правния спор, първият съд последователно е подложил на анализ и оценка отделните групи доказателствени източници, оценявайки ги отделно и в съвкупната им доказателствена обусловеност, при стриктно спазване правилата на формалната логика, разписА. в Закона. В мотивите си първият съд изключително подробно е посочил доказателствените източници-писмени доказателствени средства, гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които е анализирал и поставил в основата на фактическите си изводи, както и приетите по делото експертни заключения, които са анализирА. изключително внимателно.В анализа си е бил изключително обстоятелствен, ясен и последователен, което позволява въззивният съд да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на проверявА.я съд по фактите. Въззивният съд, както е сторил и първия съд, оценява няколко основни групи доказателствени източници-гласни доказателствени средства, писмени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, всички проверени по реда на чл.144 НПК чрез способите за проверка на доказателства и доказателствени средства.. В една група се обособяват гласните доказателствени средства-дадените обяснения на подс. В., както и показА.ята на св.А. Е., вж.л.52, гърба-л.54, гърба от делото. Свидетелят Е. добросъвестно съобщава възприети от нея факти, свързА. с условията на време, място и обстановка на случилото се ПТП.Сочи последователно възприетото от нея и случило се непосредствено преди и на кръстовището, образувано от бул.„Цар Борис III“ и бул. „Никола Петков“, като съобразно възприятията си по отделни факти съобщава мястото, на което е установила автомобила си, изчаквайки зелена светлина на светофара, разрешаваща и да продължи движението си направо, като се е намирала в средната лента за движение, във втори автомобил. Възприела е приближаването на товарния автомобил, управляван от подс.В. и подавА.я от него звуков сигнал, като е възприела и „ръжене“ на скоростите от подавана, според нея, неправилна предавка на автомобила, изяснява момента, в който товарния автомобил се е изравнил с нейния и предприетия от подсъдимия „рязък десен завой“, насочвайки се пред първия в установилата се вече колона от автомобили.Възприела е поведението на пострадалия, начина на преминаването му на разрешено място и начина, по който се е случил „инициалния удар“, включително поведението на тялото на пострадалия Л. след удара-„…..видях момчето как се преобърна няколко пъти“, включително начина на установяване на тялото на пътното платно.Този свидетел, бидейки на местопроизшествието е подал сигнал в 08, 02 часа на тел.112.Категорична е, че към момента на пристигане на полицейския екип пострадалия е имал жизнени функции /това и е съобщено от полицая, помагал на пострадалото лице/, конкретните действия на подсъдимия към пострадалия в този момент, като е посочила, че към момента на пристигане медицинския екип е констатирал смъртта на пострадалото лице.Настоящият въззивен състав не намира за необходимо да преразказва заявеното от св.Е., като се съгласява с начина, по който първият съд е оценявал заявените от свидетеля релевантни доказателствени факти. Първият съд е отделил изключително внимА.е в мотивите си на дадените от подсъдимия Б. В. обяснения, вж.л.50-л.52, гърба, като е подчертал обобщаващо, че„голяма част от обясненията на подс.В. могат да бъдат ползвА. с доверие, защото звучат добросъвестно, логично и съответни на останалите контролни доказателства, ползвА. за проверка на тяхната достоверност“.Съдът е кредитирал заявеното от подсъдимия, касателно условията на време, място и обстановка предшестващи и съпътстващи случилото се непосредствено преди т.н.“инициален удар“-затова, че „….управлявА.ят от него т.а.„ДАФ“, модел „ФА 45.130“, peг.№ •••••••• е навлязъл в гр.София с курс от Перник, през с. Мърчаево, до кв.„Горна баня“ малко преди 08.00 часа на 24.07.2021 година в столичния квартал „Княжево“ натоварен с повече от 3 тона въглища, факт, който се потвърждава и от документирА.те в протокола за първоначален оглед констатации“. На сетне, обясненията на подс.В. са кредитирА., доколкото са проверени чрез експертни заключения и чрез съпоставка с обективно установени факти, чрез писмени доказателствени средства.По същество първият съд, както приема и настоящият съд, кредитира обясненията на подсъдимия за това, че при приближаване на кръстовището е намалил скоростта на движение на товарния автомобил, като при мА.пулации с педала на спирачната система е усетил „пропадане“, възприел е неизправност и е направил опит да намали скоростта чрез преминаване на по-ниски предавки.Това се потвърждава и от заявеното от св. Е. за чутото от нея „ръжене“ и подавА.я звуков сигнал.Кредитират се обясненията на подсъдимия, касателно състоянието на пътното платно, маркировката, действащата светлинна сигнализация, разположението на автомобилите на пътното платно, в което се е намирал и автомобила на подсъдимия, както и тези, намиращи се вляво от него на бул.Н.Петков“.С недоверие се оценяват твърденията на подсъдимия, касателно момента, в който е забелязал пешеходците“….имаше двама човека пред мене-една жена отляво и един мъж отдясно“, доколкото в обясненията си поддържа тезата това да се е случило непосредствено преди удара върху пострадалия Я. Л..ПоказА.ята на св.Е. сочат, че те са били видими изначално, далеч преди подс.В. да навлезе в зоната на кръстовището и да последва удара на автомобила му с пострадалия Л..Обясненията на подсъдимия В. са преценявА. в достоверността им въз основа анализ на изготвените по делото експертни заключения, включително на изготвена в хода на съдебното следствие тройна автотехническа експертиза, л.102-л.152 от делото, изпълнена от инж.С. М., инж.В. И. и инж.Ж. Е.. По-долу изрично ще се очертаят два основни момента в обясненията на подс. В., свързА. със скоростта на движение и с начина му на реакция към/и след момента, в който е разбрал, че „конвенционалната спирачна система“ на товарния автомобил не работи.Оценката на достоверността на обясненията на В. в тази насока, на основа експертни изводи след оценка на целия обективно установен доказателствен обем, е от съществено значение за правилното решаване на наказателно-правния спор. При условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъдил посочените гласни доказателствени средства-показА.ята на св.Е. и обясненията на подс.В. с останалия доказателствен обем-писмени доказателства и доказателствени средства, вкл.експертни заключения по реда на чл.144 и сл.НПК, а в процеса на анализ и оценка е съобразил тяхната логична обусловеност, непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия доказателствен обем.Там, където анализът на обясненията на подс.В. очертават вътрешни противоречия или непълноти, те са констатирА. и преодолени по начина, разписан от закона, като ясно се сочи в коя част се кредитират и защо, и в коя част като недостоверни или непълни се дискредитират. Първият съд изрично е посочил, че приема процесуална валидност и доказателствена годност на приложените по делото писмени доказателствени средства-протокол за оглед, скица и придружаващ ги фотоалбум, л.л.5-12 ДП, протокол за доброволно предаване на тахошайба и протокол, с който подсъдимият е предал документи по делото, както и писмените доказателства по делото-справка за съдимост, фиш от ЦСМП, данни за МПС, като едновременно с това акцентира, че е „…..значително улеснен от обстоятелството, че голяма част от фактите, свързА. с мехА.зма на изследваното транспортно произшествие и ролята на всеки от участниците в него, могат да бъдат изведени посредством видеозаписите от намиращите се в зоната на процесното кръстовище камери за наблюдение“.Изрично е посочено, че „снимковият материал от тях е бил предаден за нуждите на разследването и изследван първоначално от екипа на комплексната медицинска, видео и автотехническа експертиза, в чиято съдържателна част отделно заснетите сюжети…..са онагледени и последователно….подредени“.Коректно е подчертано, че„….в наказателното производство коментирА.те записи от видеокамерите съставляват на самостоятелно основА.е, чл.109 НПК, легитимно използваеми, допустими веществени доказателства, които са изключително обективен източник на информация, защото за разлика от свидетелските показА.я те не съдържат субективни оценки, липса на спомени, изкривяване на възприетото и „премълчаване“ на някои факти“.Макар спор между стрА.те, касателно времето на реализиране на ПТП да няма, първият съд изрично е отбелязал, че чрез тези доказателства и способи за проверка „…се изяснява с голяма степен на точност времето, в което са се случили изследвА.те факти, защото всяка от снимките на произшествието отразява и съответния час-ударът е настъпил в 08.02 часа на 24.07.2021 г., което ориентировъчно съвпада с времевите рамки на деянието, инкриминирано в обвинителния акт-..на 24.07.2021 година около 08.05 часа“.Позовава се в тези си изводи и на заявеното от експерта П. В., поддържал хронология по време, отговаряща на „реалния час на събитията“. Вярно е, и това изрично е подчертано от първия съд, че при експертните анализи и изчисления на технически параметри, относими към правилното решаване на наказателно-правния спор, особено свързА. със скорост на движение на МПС, спирачно ускорение и отстояния, експертите са посочили, че изводите им са аргументирА. на основата на използвА. научни методи и математически формули за изчисления, установяващи приблизителна, но значителна точност на констатациите. В хода на досъдебното производство събрА.те доказателствени източници са проверени, към 30.05.2022 година, чрез изпълнена комплексна медицинска- видео и автотехническа експертиза /КМВАТЕ/, л.л.146-176, като по повод поставени от стрА.те допълнителни въпроси, които са намерени за неизяснени в достатъчна степен първият съд е назначил в хода на воденото съдебно следствие, на основата и на допълнително събрА. доказателствени източници, допълнителна АТЕ, изпълнена от експертите инж.М., инж.В. И. и инж.Е., изпълнена към 09.06.2023 година и представена на 12.06.2023 година на внимА.ето на съда и стрА.те по делото, л.л.102-152 от делото.Въззивният съд подложи на внимателна оценка експертните изводи по двете експертни заключения-по /КМВАТЕ/, л.л.146-176 и автотехническата експертиза, л.л.102- 152 от делото, като съпоставяйки ги, както убедително е сторил в мотивите си и първия съд, констатира разминавА.я в определени величини, предмет на изследване.Намира, обаче, че тези разминавА.я не са съществени, а внимателния анализ на заявеното особено от експертите по тройната АТЕ, изключително подробно разпитА. пред първия съд, позволява да се стори правилна оценка на доказателствения обем, правилно изясняване на факти и обстоятелства, свързА. с мехА.зма на пътно-транспортното произшествие и решаване на въпросите, свързА. с правната оценка на поведението на подсъдимото лице. Въззивният съд приема, че първоначалната скорост на движение на товарния автомобил към момента на престрояване в третата, лява лента на движение, преди МПС да попадне в обхват на видеонаблюдение, е 42 км./час, както сочат експертите по КМВАТЕ.Изводът им е основан на основата на обективно изследване на фактите, вкл.анализира предадената от подс.В. тахошайба с протокол за доброволно предаване от 27.07.2021 година, л.44 ДП, за разлика от посочената и приета скорост на движение от 35 км./час по АТЕ от съдебно следствие.Изводът на експертите по КМВТАТЕ за параметрите на скоростта на движение в този момент-42 км./час е основан на технически анализ на данни от посочената тахошайба, докато изводите на експертите по 3-та АТЕ се основава предимно на дадени обяснения от В. за скоростта, с която към този момент е управлявал товарния автомобил-35 км./час, вж.задача №1 и отговорите и в АТЕ, л.149 от делото, л.48 от експертизата, които, както е посочил първият съд „…имат донякъде субективен и относителен характер“.На сетне въззивният съд приема, че в момента, в който управлявА.я от подс.В. товарен автомобил е попаднал в зона на видеонаблюдение, моторното превозно средство се е намирало на около 22 метра от „стоп-линията“ на светофара.Този поддържан в 3-та АТЕ извод на експертите съответства на заявеното от подсъдимия В., че изравнявайки се с третия автомобил от съседната му вдясно колона /първият заснет момент от движението в този участък/, МПС е отстояло „….около 20-25 метра“ до стоп линията.Към този момент подсъдимият В. е могъл да възприеме червения сигнал на светофарната уредба.Експертите по 3-та ДАТЕ сочат ясно, че В. е разполагал с около 39 секунди, за да спре преди кръстовището/респ.преди „стоп-линия“-та/, а и в обясненията си Б. В. коректно сочи, че е възприел преминаване на сигналите на светофарната уредба от жълта светлина към червена светлина, когато е отстоял „….на около 40 метра от светофара “. Касателно изясняване въпроса за скоростта на движение на управлявА.я от В. товарен автомобил към момента на „изравняване“ с „..третия поред автомобил в съседната лента за движение, т.е.от попадането му в кадъра на видеонаблюдението….“, коректно първият съд е приел, че скоростта на движение на товарния автомобил е значително снижена и е в грА.ците от около 16 км./час, според КМВАТЕ /15, 7 км./час/ и 17, 2 км./час, според 3-та АТЕ, като е установена разписана в двете заключения разлика около 1 км/час, която е несъществена и, както убедително е посочил решаващия съд е„…...практически незначима в реалната житейска ситуация…“.От друга страна законосъобразно е преценено и съобразявано предявеното в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение, че към този момент скоростта на движение на управлявА.я от подсъдимия В. автомобил е възлизала на 16 км./час. Това е величината „скорост на движение“ на товарния автомобил в оставащото разстояние /около 22 метра/ до „стоп-линия“-та и очертаната след нея пешеходна пътека, при която В., натискайки педала за спирачната система разбрал, че не сработва и педалът пропада.В такава насока са дадените от подс.В. обяснения по фактите към този момент, включително за внезапно възникнала неизправност на спирачната система, довела до невъзможност да функционира, и изводите на експертите към оценка на тяхната достоверност.Това твърдение на подсъдимия и изводите на експертите се споделя от въззивния съд, като се основава и на заявеното от инж.П. в изводите му в АТЕ след извършен оглед и оценка на техническото състояние на товарния автомобил и основните му възли и детайли, вкл.на спирачната система.Липсва основА.е, както е посочил и първия съд, да се приеме“… междувременна недобросъвестна интервенция спрямо спирачната система, която да е подменила състоянието й, защото „идентично е установено и при огледа на автомобила на самата дата на мястото на произшествието“. От съществено значение за законосъобразното решаване на наказателно- правния спор и отговор на въпросите, описА. в предмета на доказване по чл.102 НПК, е изясняване реакцията и поведението на подсъдимия Б.В. от момента, в който е установил неработеща /неизправна/ спирачна система /т.н.конвенционална спирачка/ до т.н.“инициален удар“. Въззивният съд приема, че към този момент подсъдимият не задействал незабавно ръчната спирачка на автомобила, макар такава възможност да имал, а опитал да „убие“, да редуцира скоростта на движение от около 16 км./час към по-ниска и така да приведе в покой автомобила, а започнал опити за превключване на скоростите към по-ниска предавки, пак с такава цел. Този извод на настоящия съд, съответстващ с фактическия извод на първия съд, се основава от една страна на заявеното в обясненията на самия подсъдим, а от друга-на показА.ята на св. А. Е..Свидетелят Е., чиито показА.я по фактите се обсъдиха по-горе, като водач на втори автомобил от колоната, образувала се в средната лента за движение преди червения светофар, ясно сочи, че при преминаването на товарния автомобил покрай нейния автомобил е чула както подавА.те от подсъдимия звукови сигнали от клаксон, така и „…ръжене на скорости от превключване на неправилна предавка...“.Такова „ръжене“ и „шумът от хъркане“се получава при „това бързо превключване... в зависимост от оборотите на двигателя“, вж.заявеното и обясненото от експерта Х. в тази насока. Опитите на подс.В. да приведе в покой товарния автомобил при описА.те условия не дали резултат, автомобилът навлязъл в кръстовището, пресякъл „стоп-линия“-та и навлязъл в зоната на пешеходната пътека, а самия В. предприел маневра „завой надясно“.При установената и описана по-горе траектория на движение, със скорост около 15 км./час, предната дясна зона на товарния автомобил ударила пресичащия пътното платно по пешеходната пътека пешеходец Л., като т.н.“инициален удар“ бил реализиран в зоната на пешеходната пътека, пред средната лента за движение, на около 21, 50 метра вляво от десния край на локалното платно за движение на бул.„Цар Борис III“. На основата на възприетите основни релевантни факти и обстоятелства, на основата и на използвА.те способи за тяхната проверка въззивния съд приема, че причината Б. В., като водач да не успее да установи в покой управлявА.я от него товарен автомобил преди да настъпи „инициалния удар“ в пешеходеца Л., е, както е приел и първия съд “… несвоевременното активиране /задействане/ на ръчната спирачка, защото, макар и да са налице данни, че в някакъв по-късен момент тя е била „дръпната“, забавянето на това действие е довело до невъзможност за своевременно спиране“. Въззивният съд споделя изцяло доводите на първия съд в тази насока, изложени подробно и аргументирано в мотивите към постановената присъда. Правилно е възприето и посочено, че към инкриминирА.я момент„спирачната уредба за паркиране“-т.н.„ръчна спирачка“ на товарния автомобил е била изправна и е работила поне с минималната си спирачна ефективност.За изправността и категорично сочи Б. В. в дадени от него обясненията, акцентирА. от решаващия съд /как е установен товарния автомобил на улица под наклон при вдигната ръчна спирачка, как е действал подсъдимия при привеждане на автомобила в движение, а и ясно експерта инж.Х. е обяснил както принципа на действие на ръчната спирачка, така и начина, по който тя намалява ефективността на действие, включително това, че тя „Не може внезапно да бъде развалена“.От съществено значение за това била ли е в изправност ръчната спирачка, задействана ли е след установяване неизправността на спирачната система, задействана чрез спирачния педал и кога е сторено това са и поясненията на инж. М., акцентирА. и от първия съд-„Ако приемем, че той все пак я е дръпнал, усетил е подскачане, това означава, че ръчната е работила, щом е довело до подскачане, но щом камионът не е спрял и се е стигнало до удар, означава, че е дръпната по- късно“, обосновавайки извод в посока активиране на ръчна спирачка в последния момент преди спирането, непосредствено при завиване на превозното средство вдясно и удара в пешеходеца Л..По този начин е обяснено и установеното при анализ на видеозаписа най-голямо, почти двойно, спрямо предходното спирачно закъснение.Този анализ на видеозаписа при КМВАТЕ и обективирА.те в тази насока експертни изводи са в основата на сторените изводи, доколкото е налице обективна невъзможност да се извърши „непосредствен технически оглед на процесното превозно средство“.Посочи се и по-горе, че след извършения оглед и посоченото в АТЕ от инж.П. товарният автомобил е освободен и върнат на В., който го „дал за разфасоване“. В подкрепа на извода на въззивния съд, възприет и от решаващия съд, че основната причина Б. В. да не успее да установи в покой управлявА.я от него товарен автомобил преди да настъпи „инициален удар“ с пострадалия Л. в конкретните условия се дължи на несвоевременно активиране на ръчната спирачка, довело до невъзможност за своевременно спиране, са еднозначно аргументирА.те изводи на експертите, обяснили възможните действия на подсъдимото лице именно на основа установена неизправна спирачна система, действия на водача с предавките на автомобила и обективната възможност да задейства своевременно ръчната спирачка.Въззивният съд приема, че законосъобразно, аргументирано и убедително решаващият съд е посочил, че макар„..с някои незначителни различия при изчисленията, и двете екипни автотехнически експертизи са категорични, че при своевременно активирана изправна ръчна спирачка като първа възможна реакция след като е установил, че спирачният педал пропада, подс. В. е можел да спре управлявА.я от него товарен автомобил преди мястото на удара, т.е. бил е в състояние да изпълни задължението си да не пресича „стоп-линията“ при светещ червен сигнал на светофара“.Експертите инж.Х. и инж.П. в изводите си в КМВАТЕ са категорични, че отстоянието, на което се е намирал товарния автомобил до мястото на удара в момента, в който В. е имал възможност да възприеме първия от двамата пешеходци е 22, 44 метра, а при установената към този момент скорост на движение от 16 км./час опасната зона за спиране на автомобила с изправна ръчна спирачка е 17 метра /16, 74 метра/ и в тази опасна зона В. е могъл да спре управлявА.я от него автомобил преди мястото на удара, ако незабавно е предприел аварийно спиране чрез ръчна спирачка.Този извод е сторен при допустим толеранс за реакция от 2 секунди, макар при оценка действията на т.н.“професионални“водачи на МПС този толеранс да се приема да е в рамките на 1-1, 2 секунди.Експертът П. допълнително в изложението си пред съда е акцентирал, че в конкретните условия, вж.снимка №12 и при скорост на движение от 16 км./час и установен проблем със спирачния педал, В. е следвало да активира своевременно ръчната спирачка, като в този случай „…има техническа възможност при изправна ръчна спирачка да спре преди мястото на удара“. По повод сторените от защитата на подсъдимия възражения по КМВАТЕ в тази обсъждана част от заключението на експертите и направените искА.я, е изготвена допълнителна 3-на АТЕ. Експертите инж.М., инж.И. и инж.Е. са единодушни в изводите си, че при своевременно задействана ръчната спирачка на товарния автомобил, водачът В. е имал техническа възможност да го приведе в покой преди мястото на т.н.“инициален удар“, случил се на пешеходната пътека.Въззивният съд кредитира изцяло доводите на експертите, особено изводите, обективирА. в КМВАТЕ по посочени по-горе причини, като споделя доводите на решаващия съд, касателно изводите по 3-та АТЕ, свързА. с това, че изводите на експертите по 3-та АТЕ „…са донякъде условни и абстрактни, защото се основават в цялост на съобщена от подсъдимия информация за скоростта, с която се е движил преди да навлезе в обсега на камерите-35 км./час и разстоянието, на което се е намирал от кръстовището-25 метра, разбирайки, че крачната спирачка не работи“.Самите експерти по 3-та АТЕ са акцентирали субективния характер на съобщеното от подс.В. и това, че в отделни части обясненията му влизат във вътрешно противоречие с обективно установеното при прилагане на математически изчисления“, не са категорични в достатъчна степен, касателно опасната зона за спиране при аварийна употреба на ръчната спирачка, поради което в основа на фактическите си изводи настоящият съд поставя експертните съждения по КМВАТЕ, изпълнена в хода на досъдебното производство, включително експертния извод свързан със скоростта на движение на автомобила в момента на самия удар-15 км./час, определена на основа анализ на обективни факти, запаметени в приобщената по делото тахошайба. На внимателен анализ са подложени и представени по делото циклограми на светофарната уредба, които са обсъдени наред с обективно заснетото движение на обектите от видеозаписите, като на тази основа експертите по КМВАТЕ са установили, че пострадалия Л. е стъпил на пешеходната пътека за пресичане на пътното платно 2 секунди преди пешеходният светофар да превключи от червен сигнал на зелен сигнал, но удара, снимка №19, отразила момента на първото съприкосновение между товарния автомобил и пострадалия, е настъпил при светещ зелен пешеходен светофар.Обективно и безпротиворечиво е отразен, снимки №№20-35 момента, в който пострадалия Л. попада под предно дясно колело, провлачен е в разстояние 3, 7 метра до зоната на трамвайната линия и е прегазен по начин, причинил му несъвместими с живота травми. Възприема се от въззивния съд за доказано твърдяното обстоятелство, че подсъдимият В. в първия възможен момент е оказал възможна помощ на пострадалия, все още жив към този момент Л., издърпал го е внимателно, призовавайки намиращи се в близост лица да повикат медицинска помощ.Тези факти се установяват от заявеното в обясненията на подс.В., от заявеното от св.А.Е. и от отразеното на снимка №48, КМВАТЕ.Първият съд изчерпателно е очертал фактите, даващи основА.е за такъв фактически извод, вкл.позовавайки се на конкретни данни от посочените доказателствени източници и особено от обясненията на В. за причините да действа внимателно-предходен професионален стаж като водач на медицински автомобил към „Бърза помощ“. В тази насока убедително решаващият съд е приел за неоснователни възраженията на частното обвинение, че не е доказано подсъдимият да е оказал приживе помощ на пострадалия Л.. Неоснователно е развитото във въззивната жалба на защитата на подсъдимия обобщаващо оплакване по същество, че първоинстанционният съд е подценил факти, установени с гласни доказателствени средства-чрез обяснения на подсъдимия, а необосновано е надценил други доказателства и доказателствени средства.Безспорно противоречия в доказателствения материал и спор по фактите има, но тези противоречия са установени, обсъдени и преодолени от съда чрез способи за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства в наказателния процес.Самата фактическа обстановка е установена от първия съд безпротиворечиво и се споделя изцяло от въззивната съдебна инстанция след собствен анализ на доказателствения обем и изготвените по делото експертни изследвА.я. При условията на чл.339 ал.2 НПК като неоснователно се оценява твърдението на защитата, че първият съд не е изяснил основни въпроси, свързА. с установяване скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, позовавайки се на противоречиви изводи на експерти по изпълнени и приети КМВАТЕ и АТЕ по делото.Напротив, следва да се подчертае, че първият съд, а и настоящата съдебна инстанция задълбочено обсъждат изготвените по делото автотехнически експертизи, включително назначената в хода на съдебно следствие от първия съд допълнителна 3-на автотехническа експертиза.Коректния анализ на мотивите на първия съд сочи, че проверявА.ят съд дава отговор на поставени от защитата въпроси, свързА. с установяване на техническите параметри на автопроизшествието и характеристиките на т.н.“инициален удар“ на основата на изключително подробен анализ на изготвените, изслушА. и приети по делото експертни изследвА.я. Част от оплаквА.ята на защитата на подсъдимия В., сторени пред първия съд са сторени и пред въззивната съдебна инстанция. На основа искА.я, свързА. с изясняване на допълнителни въпроси, свързА. с това, че: -не са извършени следствени действия за изясняване техническата изправност и на спирачната система, вж.л.3-ти, протокол от с.з на 20.11.2023 година, 3-ти абзац, трето изречение, -не е установен точния момент, в който подсъдимия е установил неизправността на „конвенционалната спирачна система“, довела до невъзможност товарния автомобил да се приведе своевременно в покой и се избегне удар с пострадалия, -на какво отстояние от удара /т.н.“инициален удар/ подсъдимия е установил техническата неизправност на автомобила и с каква скорост на движение на т.а. е реализиран този удар, -правомерно ли е било поведението на пострадалия пешеходец и как се отнася към случилото се ПТП и -реализирал ли е подсъдимия т.н.“спасителна маневра“ е сторено искане за назначаване на допълнителна /по същество повторна, с оглед искА.ята на защитата/ автотехническа експертиза. Впоследствие тези оплаквА.я са развити в хода по същество на наказателно-правния спор. Въззивният съд е намерил, че доказателствените искА.я не са основателни, но следва отново да подчертае мотивите си за сторения отказ отново да се използват способи за проверка на доказателствените източници по делото във връзка със сторените оплаквА.я от защитата. Неоснователно е оплакването, че не е изяснено категорично кога подсъдимият В. е установил неизправността в спирачната система на товарния автомобил.Посочи се ясно, на основата на дадените обяснения от подсъдимия и показА.ята на св.Е., както и на основата на експертен анализ на обстоятелствата, свързА. с „поведението“ на товарния автомобил кога и при какви условия В. е възприел проблеми в спирачната система на автомобила, кога и при какви условия е опитвал да превключи по-ниска предавка и е използвал ръчната система на товарния автомобил Неоснователно е и възражението на защитата, че не е изяснен основен въпрос, свързан със скоростта на движение на товарния автомобил към момента на удара с пострадалия пешеходец /инициален удар/.На този въпрос е даден ясен експертен отговор и той е коментиран по-горе в мотивите на решението. Възраженията на защитата, свързА. с изясняване техническата изправност на спирачната система в общност, а в частност и на ръчната спирачна система, са изяснени във възможен обем. Извършен е единствения оглед на товарния автомобил от експерт инж.П., който е посочил в какъв обем е извършен огледа.На сетне, какво е било състоянието на ръчната система към инкриминирА.я момент е въпрос, на който е даден вариантен експертен отговор, доколкото товарния автомобил не е наличен. По повод възражението за неправомерно поведение на пострадалия пешеходец следва да се посочи, че експертно е установено Л. да е навлязъл на пътното платно, на пешеходната пътека 2 секунди преди на светофарната уредба да светне зелен сигнал, вж.КМВАТЕ, л.172 от ДП, но това му поведение се оценява с оглед факта, че ударът е реализиран при светеща зелена светлина за пресичане на пътното платно.Дали пострадалият пешеходец е възприел светлинните и звукови сигнали, подавА. от подсъдимия В. не може да се установи по обективни причини, но цялостното му поведение е ясно установено и експертно изследвано, включително чрез видео-техническата част на КМВАТЕ. В обобщение, по повод проверката на възприетите и изложени факти, и обстоятелства по-горе, следва да се посочи, че първият съд при условията на чл.305 ал.3 НПК е обсъдил съвкупния доказателствен обем според изискването на Закона, а решаващите изводи за установените факти по делото, са законосъобразни и обосновА..Обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК проверявА.я съд е посочил кои факти приема за доказА. и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса. Това са фактическите положения, въз основа на които е приложен правилно материалния закон при дадената правна оценка на поведението на подс.В.. Законосъобразен е изводът на първия съд, че действайки по описА.я начин от обективна и субективна страна подсъдимия е реализирал признаци на престъпление, описА. в чл.343 ал.3, б.“б“ вр.ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1, пр.3 НК. От обективна страна е безспорно, че подсъдимият Б. В. е реализирал признаците на престъпление, описА. в чл.343 ал.3, б.„б“ вр.ал.1, б.„в“вр.чл.342 ал.1 НК.Подсъдимият В. е наказателно отговорен, годен субект на това престъпление като водач на МПС, реализирало ПТП и по този въпрос между стрА.те не се спори. От обективна страна е установено, че на 24.07.2021 година около 08.05 часа гр. София, в района на кръстовище, образувано от пресичане на бул.„Цар Борис III“ и бул.„Никола Петков“подс.В. е управлявал моторно превозно средство-товарен автомобил„ДАФ“, peг.№ ••••••••, като първият съд коректно се е позовал на разписаното в ППВС №1/83 година, касателно понятието „управлявал -„.всички действия...с мехА.змите и приборите на превозното средство“.В процеса на управление на МПС подсъдимият В., чрез несвоевременни действия и бездействия е реализирал изпълнително деяние, като е нарушил правилата за движение по пътищата и не е съобразил поведението си като водач на МПС със светлинните сигнали по см. на чл.6, т.1 от ЗДвП /Участниците в движението съобразяват своето поведение...със светлинните сигнали.../ и по чл.31 ал.7, т.1 ППЗДвП „Червена светлина означава „Преминаването е забранено. Водачите... не трябва да преминават стоп-линията...“.При изяснената и описана подробно фактическа обстановка по-горе подс.В. не е сторил възможното и не е предприел своевременно аварийно спиране, използвайки ръчна спирачка на товарния автомобил в опасната зона за спиране-около 17 метра, веднага, след като е установил чрез действия с педала на спирачната система/пропадане без задействане и намаляване скоростта на автомобила/, че т.н.“конвенционална спирачна система“ е неизправна.По този начин, действайки несвоевременно с ръчната спирачка подс.В. се е поставил в невъзможност да установи движението на автомобила преди „стоп-линия“-та и я преминал, въпреки забраната при действащия светофарен сигнал, навлизайки на пешеходната пътека на/преди посоченото кръстовище.Категорично се посочи по-горе, вж.заключението на експертите по назначената в хода на съдебното следствие 3-на АТЕ, л.48, л.149 от делото, особено разписаното в хипотеза 2-ра /своевременно задействие на ръчната спирачка от подс.В. е позволявало пълно спиране на МПС и предотвратяване пресичането на „стоп-линия“ и навлизане на пешеходна пътека, дори „…и ако тя е работела с минималната си ефективност..“.На основа приетото от въззивния съд следва изцяло да се сподели обобщаващия извод от обективна страна, сторен от първия съд, че„…ако деецът беше активирал навреме ръчната спирачка като първа възможност за аварийното спиране, управляваното от него превозно средство би спряло преди предстоящия след около 22 метра удар в пресичащия отвъд „стоп-линията“ пешеходец“. Коректно е посочено от решаващия съд, че анализът на забраната по чл.31, ал.7, т.1 ППЗДвП при червен сигнал водачите на МПС да преминават „стоп- линия“-та води до извода, че водачите на МПС са длъжни своевременно да преценят всички обстоятелства-състояние на автомобил, товар, скорост на движение, трафик, да оргА.зират и да предприемат всички възможни действия, за да приведат в покой управляваното от тях МПС преди „стоп-линия“.В конкретния случай подс.В., действайки по описА.я начин в конкретната фактическа обстановка, както сочи и първия съд „… избирайки подхода за първи път да натисне педала на спирачката при скорост от около 16 км./час на сравнително близко отстояние от пешеходната пътека- около 22 метра……сам е създал ситуацията да открие спирачния дефект в донякъде „закъснял“ момент, който е изисквал спешна алтернативна реакция с ръчната спирачка, за да е възможно спиране в рамките на около предстоящите 17 метра“.Действията на подс.В., довели до противозаконно пресичане на изрично обозначена „стоп линия“ и навлизане в района на пешеходната пътека се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат /смъртта на правилно движещия се по пешеходната пътека Я. В. Л., ЕГН ••••••••••/, престъпление по чл.343 ал.1, б.“в“НК.Доколкото мястото на т.н.“инициален удар“ е пешеходна пътека, то деянието на подс.В. следва да се квалифицира като престъпно по чл.343 ал.3, б. „б“ вр.ал.1 б.“в“ НК. Неоснователно е оплакването на защитата на подсъдимия В., че съдът не е обсъдил обективни, релевантни факти, включително конкретните възражения за скоростта на движение на автомобила непосредствено преди-и по време на т.н.“инициален удар“, както и конкретно установени обстоятелства, свързА. със състоянието на спирачната система на автомобила, поради което необосновано не е стигнал и до извод за прилагане нормата на чл.15 НК. Такова твърдение говори за неточна критика на мотивите на първия съд. Неоснователно се твърди от защитата на подс.В., че първия съд не е ценил правилно фактите по делото, поради което не е отчел, че причината за настъпилото ПТП стои изцяло встрА. от поведението на В. и негови субективни действия, а тази причина се намира единствено в възникнала непосредствено преди ПТП повреда /отказ от действие/ на спирачната система на автомобила.В тази насока не може да се сподели като основателно заявеното от защитата съображение да е налице„случайно събитие”спрямо подсъдимия В. по смисъла на чл.15 НК. С тези твърдения въззивния съд не се съгласява. Законът предвижда, че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено- опасните последици.За да се приеме, че водач на МПС не действа виновно при настъпване на обществено-опасни последици е необходимо деецът да се е съобразил с предписА.ята на правно-регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия. Деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не може да ги предотврати.Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице “случайно събитие” по см.на чл.15 НК.Такива изводи, обобщаващи разбирането за наличие на случайно събитие по см.на чл.15 НК, са направени в редица решения на ВКС-Р №318 /11.08.1988 година по н.д.№315/88 година, ІІІ н.о., Р № 720/30.12.91 година по н.д.№ 606/91 година, ІІІ н.о.Такова разбиране е изразено и в Р№729 /03.02.1992 година по н.д.№ 585/91 година, ІІ-ро н.о.В конкретния случай не е така.В конкретния случай, ако подсъдимият В. беше спазил задължителните предписА.я по чл.6, т.1 ЗДвП-Участниците в движението съобразяват своето поведение...със светлинните сигнали...“ и по чл.31 ал.7, т.1 ППЗДвП „Червена светлина означава „Преминаването е забранено. Водачите...не трябва да преминават стоп-линията...“, то вредоносен резултат нямаше да настъпи. Вярно е, че основна причина, наред с поведението на подс.В., за настъпването на пътното произшествие се корени във възникнала неизправност на спирачната система на товарния автомобил, задействана чрез спирачен педал, но това не променя правните изводи за виновно поведение на дееца.Налага единствено изключително внимателна оценка за обема на допуснатото /допуснатите/нарушения.Както при деянието, извършено при условията на несъзнавана непредпазливост, така и при случайно деяние, деецът не предвижда настъпването на обществено–опасните последици.При “небрежност”-та обаче, той е бил длъжен и е могъл, според обстоятелствата да ги предвиди, а при “случайно деяние”е в невъзможност да направи това.И при “небрежност”-та и при “случайно деяние”се причиняват вредни последици, но разликата се проявява в наличието или липса на виновна причинно-следствена връзка. Отново, с оглед направените оплаквА.я и при условията на чл.339 ал.2 НПК, следва ясно да се посочи, че въззивния съд не споделя основателност на оплакването на защитата, че обективно удара за подс.В. е бил неизбежен.Доказателствата по делото, анализирА. по-горе сочат на друг фактически, а оттам-и правен извод.Както се посочи по-горе, първият съд правилно е приел, че е възникнал проблем при задействане на спирачната система на товарния автомобил, но при конкретно установените обстоятелства и факти този обективно установен факт, обаче, не извинява действията на подсъдимия. Пак във връзка с възражения на защитата, че ако не са били „професионалните умения„ на подс.В. като водач на МПС в конкретната ситуация трагедията е била с по-голям потенциал за развитие, то следва да се посочи, че въззивният съд внимателно, на основа изводи и на експертите по 3- та АТЕ, обсъди възможността за извършване на спасителна маневра, при която В. отклони посоката на движение на товарния автомобил в ляво, за да се удари в стълба и/или в намиращите след платното за насрещно движение дървета и билборд.Въззивният съд се съгласява с обективирА.те експертни съждения, че и при такова поведение е потенциална възможността да настъпят тежки вредоносни последици /сам Б.В. сочи, че в последния момент е възприел стоящи в ляво трима пешеходци, вж.сн.№№12, 13 и 14/.Отделно от това чрез изследван видеозапис, анализ на светофарната система-циклограма, изготвен снимков материал и обяснения на В. се установява приближаващ по бул. „Никола Петков“, с посока на движение от ляво на дясно пред фронта на спрелите МПС, автобус по линия № 111, с потенциал при сблъсък да се реализира ПТП с изключително тежък вредоносен резултат.Именно на тази основа се преценява и от въззивния съд, че действията на В. е следвало да се насочат своевременно към задействие на ръчната спирачка, чрез което действие, дори ако тя „….е работела с минималната си ефективност..“, МПС би се привело в покой. Неоснователно е възражението на повереника на частните обвинители, че необосновано първият съд е приел да е налице факта на оказана помощ на пострадалото лице от страна на подсъдимия В..Обективно се установява /такива твърдения са изложени и в обстоятелствената част на обвинителния акт/, че след деянието подс.В. е оказал помощ на пострадалия Л., докато самото пострадало лице е било още живо, с ясно доловими признаци на живот-издърпал е тялото му, попаднало под предна дясна гума, опитал контакт и проверил жизнени показатели, като едновременно с това призовавал намиращи се наблизо граждА. да повикат медицинска помощ.Тези действия правилно се оценяват и от първия съд като такива, даващи основА.е да се приеме, че деецът „…е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия“. Този безспорно установен факт не може да се отчете при определяне правната квалификация на деянието, доколкото, както законосъобразно сочи и първия съд „…Всички хипотези на по-леко наказуемия състав по чл.343а НК са приложими единствено в случаите на причинена смърт, средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица…“, но е безспорно, че “…спрямо квалифицирА.те признаци по чл.343 ал.3 НК тя не обхваща възможността за привилегия на дееца при извършването на деянието на пешеходна пътека, в пияно състояние, след наркотична употреба, при бягство от местопроизшествие или управление на МПС без правоспособност“. При описА.те условия въззивният съд намира, че последващото поведение на подс.В., свързано с оказаната помощ към пострадалото лице следва да се отчете при индивидуализацията на наказА.ето. Следва да се сподели изцяло възприетото от първия съд, касателно субективната страна при изясняване признаците на престъпление, описА. в чл.343 НК.Безспорно от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Б.В. при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по см.на чл.11 ал.3, пр.І НК, характеризираща се с два момента–отрицателен и положителен.Подсъдимият В. не е предвиждал възможността да настъпят обществено-опасните и вредни последици.Налице е и положителният момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези вредни последици.Формата на вина е изведена от действията и цялостното поведение на подсъдимия В., описано и изследвано по-горе, като е оценено поведението му предхождащо, съпътстващо и последващо изпълнителното деяние. Причините за извършеното престъпление по транспорта от страна на подсъдимия В. се коренят в проявен нисък оценъчен критерии на поведение от негова страна при осъществяване на правно регламентирана дейност, представляваща и източник на повишена опасност, каквато в същността си е управлението на МПС, наред с неточна оценка на създадена реално усложнена пътна обстановка. Обосновано и законосъобразно, на основА.е чл.304 НПК, първият съд е признал за невинен и е оправдал подсъдимия Б. В. по обвинението да е нарушил правила за движение по пътищата, разписА. в чл.12 ал.1 ЗДвП, чл.119 ал.1 ЗДвП и чл.120 ал.1, т.1 ЗДвП. За яснота на изложението следва да се посочи, че в частта, в която съдът се е произнесъл по чл.304 НПК по част от вменените нарушения на правила за движение по пътищата от страна на подсъдимия не е възразено /не е налице съответна жалба/ от страна на частното обвинение. Първият съд не само е декларирал в мотивите към присъдата задължението си да даде правилна правна квалификация на допуснатите от подс.В. нарушения на правилата за движение, без да изменя съществено фактите по обвинението /ТР №2/2016 година на ОСНК, но и действително е сторил това в съответствие със Закона.Подсъдимият В. е признат за невинен и е оправдан по обвинението да е нарушил чл.12 ал.1, чл.119 ал.1 и чл.120 ал.1, т.1 ЗДвП, като обосновано и законосъобразно е прието, че тези правни норми„….нямат пряка връзка с настъпилия резултат или се явяват „общи“, спрямо приложимите в случая специални правила на чл.6, т.1 ЗДвП и чл.31 ал.7, т.1 ППЗДвП“.Обосновано се приема от първия съд, че използването на „пътни светофари“ за регулиране на движението не съставлява „правило за движение“, а норма, регламентираща способ на пътна регулация.Правилно е преценено, че разписаното в р.XXII от ЗДвП „Поведение на водачите към пешеходците“ вменява на водач на МПС задължение да намали или спре пред пешеходна пътека с пресичащи или стъпили на нея пешеходци /чл.119 ал.1/, а когато е налице и пешеходен светофар /чл.120 ал.1, т.1/ със забрА.телен сигнал за преминаване-да спре преди нея.Първият съд е аргументирал убедително тезата си при анализ на правилото на чл.31 ал.7, т.1 ППЗДвП, че приложението на посочените две правни норми се изключва от специалното правило на чл.31 ал.7, т.1 ППЗДвП.Вярно е твърдението, че ако “…. пешеходната пътека е част от общата инфраструктура на кръстовището и светлинните сигнали на нейните пешеходни светофари са координирА. с циклограмата на останалите светофарни секции, регулиращи пътното движение, защитата на участниците в движението….се охранява именно от забраната при червен сигнал да се преминава „стоп- линията“.Правилата, разписА. в чл.119 и чл.120 ЗДвП произвеждат действие, когато на пътя има единствено пешеходна пътека или пешеходна пътека с предвиден само за нея пешеходен светофар. В принципен план следва да се посочи, че обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно, обективно, определящо и не юридическо негово качество, което го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона обществени отношения и го отличава от не престъпните деяния.За изясняване на обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно характера, начина и степента на увреда на обекта на защита, специфичните качества на дееца, субективните му особености, условията на време, място и обстановка на реализиране на едно престъпно поведение.Обществената опасност е определящо качество на престъпното деяние по отношение на останалите негови свойства, посочени в чл.9 ал.1 НК. Тя е и основА.ето за проявата на останалите свойства-противоправност и наказуемост. За престъплението, извършено от подсъдимия В. Законодателят, застанал на принцип на законоустановеност на наказА.ето, е определил наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години до 15/петнадесет /години. Неоснователна е жалбата на защитата на подсъдимия В., че нарушен Закона, доколкото на подс.В. е наложено несправедливо наказА.е. Неоснователна се явява и подадената въззивна жалба от повереника на частните обвинители, с която се твърди, че е определено незаконосъобразно наказА.ето, което следва да се наложи на подсъдимото лице, както по отношение приложение нормата на чл.55 ал.1 НК, така и по отношение приложението на нормата на чл.66 НК, и чл.343г НК. Въззивният съд намира при условията на чл.339 ал.2 НПК, че е необосновано твърдението на частното обвинение първият съд неправилно да е оценил релевантни за определяне на наказателната отговорност обстоятелства, като не е преценил налични по делото отегчаващи вината отговорност и е подценил в относителната им тежест. Необосновано е и оплакването на частното обвинение, че с определеното по размер наказА.е „лишаване от свобода на подсъдимия В., с приложение нормата на чл.66 НК и с не налагане на наказА.е по чл.343г НК, няма да се постигнат целите по чл.36 НК. Първият съд е намерил и в мотивите си декларативно е акцентирал, че наказА.ето на подсъдимия Б. В. за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.3, б.„б“ вр.ал.1, б.„в“вр.чл.342 ал.1 НК, следва да се определи при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК. На сетне, аргументирано този извод е обоснован и въззивният съд се съгласява изцяло с тезата на проверявА.я съд. Коректно е подчертано, че още в обвинителния акт прокурорът е поддържал липса на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и по същество такива не са предявени на подсъдимото лице с обвинението.Обосновано е отхвърлена като несъстоятелна тезата на частното обвинение, че липсата на съгласие от страна на подсъдимия съдебното производство да се развие по реда на гл.27 НПК, чл. 371, т.2 НПК следва да се цени като отегчаващо обстоятелство.Напълно верен е извода на първия съд, че„…начина, по който подсъдимият законно е избрал да упражни правото си на защита, никога не може да се отчита като отегчаващ фактор“. Това се отнася и към отказа му да признае вина по повдигнатото обвинение. Първият съд, отчитайки смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства-коректно процесуално поведение, трудово ангажиран, неосъждан /реабилитиран по право/, с добри характеристични данни, обективно установена неизправност на спирачната система, установена в хода на управлението на МПС, опитите чрез звуков и светлинен сигнал да предупреди участниците в движението, оказаната помощ към пострадалото лице, изразено съжаление за случилото се, при липса на отегчаващи такива, е намерил, че са налице „многобройни“ такива по смисъла на закона. Законосъобразно е намерено, че освен наличието на „многобройни“ смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, то и предвиденото в Закона минимално наказА.е се оказва несъразмерно тежко по размер, поради което обосновано е определено наказА.е „лишаване от свобода“значително под неговия най-нисък предел от 3 години.На подсъдимия В. е наложено наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, като въззивният съд намира, че това наказА.е е законосъобразно, справедливо и съобразено коректно с всички обстоятелства, подлежащи на оценка при определяне вид и размер на наказА.е.Законосъобразно, на основА.е чл.343г вр.чл.37 ал.1, т.7 НК, съдът не е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство.Убедителни са доводите на проверявА.я съд, че „….подобна санкция не би била съответна /чл.35 ал.3 НК/ на обществената опасност на деянието и дееца“, доколкото подсъдимия е трудово ангажиран чрез упражняването на професия, свързана пряко с управление на МПС, това е начин, както сочи съда, на препитА.е и лишаване права бе се явило неоправдана репресия, без пряко възпитателно-поправително въздействие върху конкретния подсъдим. АргументирА. са доводите на проверявА.я съд в тази насока, с тях въззивният съд се съгласява изцяло, включително с тези, свързА. с изяснения конкретен мехА.зъм на пътно транспортното произшествие.Самият подсъдим не се разкрива като деец с висока степен на обществена опасност, конкретно що се отнася до поведението му на пътя като водач на МПС. Видно е, че дори данните за допуснати от него административни нарушения по ЗДвП и ППЗДвП са отдалечени по време и не се отличават с висока степен на опасност за останалите участници в движението.Стореното от подсъдимия В. е изключение в живота му. Законосъобразно първият съд е намерил, че изпълнението на наложеното наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от една година следва да се отложи с 3-годишен изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 НК.Налице са материално- правните и процесуално-правни предпоставки за това. Въззивният съд, както е намерил и първият съд счита, че за постигане целите на наказА.е, разписА. в чл.36 НК, за поправително-възпитателното въздействие на наказА.ето и за неговото предупредително-възпиращо действие не се налага подсъдимото лице да се отдели от обществото чрез изолиране в пенитенциарно заведение.Безспорно подсъдимият Б.В. е личност с ниска степен на обществена опасност, с изградени трудови навици, вписан в социалния живот, без данни за други прояви, влизащи в дисонанс със Закона, преживява и преработва чрез изразено съжаление случилото се, като несъмнено е благоприятна прогнозата целите на наказА.е да се реализират с респекта на определения изпитателния срок.В обобщение следва да се посочи, че определеното наказА.е на подс.В. по размер и начин на изпълнение държи сметка на всички отчетени от първия и от въззивния съд смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, както и липсата на отегчаващи такива.С такава по вид и обем наказателна репресия ще се въздейства в най- пълна степен върху подсъдимия В. за постигане целите на наказА.ето, за поправително-възпитателното въздействие на наказА.ето, като се респектират и останалите членове на обществото, в следствие реализиране на генералната превенция на наказА.ята. Съдът законосъобразно се е произнесъл по сторените разноски по делото. Неоснователно е възражението на защитата, че подсъдимият В. е осъден и за разноски, които не следва да заплати.Проверка на постановената присъда в частта за разноските не открива нарушение на Закона. При извършената цялостна служебна проверка на атакувА.я съдебен акт извън направените възражения от защитата и подсъдимия, и от частните обвинители, настоящия съд не намери основА.я за изменянето му. Водим от горното, съдът