Решение № 451 от 16.12.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 943/2024 г.

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК. Софийският окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 10938/11.11.2024 год. по описа на СОС, подадена от Й. И. К. от гр. С. чрез адв. К. от САК срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2024 год. по изп. дело № 20247930400111 по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд. Твърди, че наддаването не е извършено надлежно, като имотът е следвало да бъде възложен на нея, тъй като в качеството на съделител е направила изявление, че желае да изкупи имота при условията на чл. 505, ал. 2 от ГПК на най-високата предложена цена от наддавачите в писмените наддавателни предложения, поради което не е следвало да се пристъпва към устно наддаване между съделителите и третите за съсобствеността лица по общия ред по чл. 492, ал. 2 от ГПК, както и да се насрочва нова публична продан при условията на чл. 354, ал. 2 от ГПК. Ответниците по жалба С. К. и Ж. К. чрез адв. О. оспорват жалбата. Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия. Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното: Производството по изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист от 10.11.2023 год., издаден по гр.д. № 472/2020 год. на РС-Самоков с предмет изнасяне на публична продан на недвижим имот – поземлен имот с площ 793 кв.м., отреден за УПИ ХІV-786 в кв. 67 по плана на с. Я., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, собственост на съделителите при квоти, както следва: Й. И. К. с квота 1/6 ид.ч.; С. И. К. с квота 1/6 ид.ч. и С. И. К. и Ж. Б. К. с обща квота 4/6 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност. Наложена е възбрана и е насрочен опис на недвижимия имот от съдебния изпълнител на 10.05.2024 год., като същият е извършен в присъствие на съсобствениците. Предявяването на оценката на имота е извършено на 20.05.2024 год. В законния срок на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК е направено искане от съделителя Й. К. за изготвяне на повторно заключение, което е уважено от ЧСИ и след изготвянето му стойността на делбения имот е определена като средно аритметична стойност от двете оценки, съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 3 от ГПК. Насрочена е публична продан на имота при начална цена 35 400 лева /80% от неговата стойност/ през периода 05.07.2024 год. – 05.08.2024 год. Съделителите са получили уведомления за публичната продан. Протоколът за редовно разгласяване на публичната продан е регистриран в РС-Самоков на 26.06.2024 год. За участие в публичната продан в едномесечния срок са подадени 16 броя наддавателни предложения, които са отворени в сградата на съда от ЧСИ на 06.08.2024 год. в 09.00 ч. в присъствие на явилите се наддавачи. Съставен е протокол по чл. 492, ал. 1 от ГПК, в който са описани наддавателните предложения. В същия протокол е обявено най-високото наддавателно предложение и при проведено устно наддаване са отразени всички устни наддавателни предложения, като е отразено най-високото от тях – 77 800 лева. Всички съделители, направили валидни наддавателни предложения, са направили искане за изкупуване на имота при най-високата предложена цена, съгласно чл. 505, ал. 2 от ГПК, към която препраща чл. 354, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 2 от ГПК е извършена нова продан само между тях, продължила една седмица: от 15.08.2024 год. до 22.08.2024 год. при първоначална цена предложената най-висока при първата продан – 77800 лева. За купувачи на имота при новата продан на основание чл. 492, ал. 1 от ГПК са обявени съделителите С. К. и Ж. К. за сумата 101 140 лева. Съдебният изпълнител е изготвил разпределение, което е предявено на страните на 05.09.2024 год., като същото е влязло в сила на 10.09.2024 год. Обявените купувачи са внесли в законния срок – на 17.09.2024 год. сумата по влязлото в сила разпределение в размер на 19 676, 12 лева, от които: 16 196, 06 лева – припадащата се част за съделителката Й. К. и 3 480, 06 лева – дължимите такси. Изготвено е обжалваното постановление за възлагане от 17.09.2024 год.. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна: Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжник в изпълнителното производство и против акт сред изрично изброените в ГПК /чл. 435, ал.3 от ГПК/. Разгледана по същество, жалбата срещу постановлението за възлагане, е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от взискателя - наддавач, длъжника и наддавач, внесъл задатък до последния ден на проданта, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. Наддаването е надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 490 ГПК. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действия на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най – високата предложена цена /т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В тази връзка провеждането на устно наддаване при спазване на правилата на чл. 492, ал. 2 ГПК е част от наддавателната процедура и подлежи на проверка в настоящото производство, с оглед на наведените в жалбата по чл. 435, ал. 3 ГПК оплаквания. Съгласно чл. 354, ал. 1 ГПК, когато предмет на публичната продан е неподеляем недвижим имот, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК. В последната разпоредба е предвидено, че ако съпругът недлъжник /в случая съделителят/ участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК заяви, че желае да купи имота по най – високата предложена цена. Ако няколко съделители желаят да изкупят имота по тази цена, се извършва нова продан между тях, която продължава една седмица и се извърша по общите правила, при първоначална цена – предложената най – висока при първата продан /чл. 354, ал. 2 ГПК/. От тези разпоредби е видно, че волята на законодателя вложена в тях е да създаде привилегия делбения имот да остане в патримониума на лице, което е бил участник в делбената съсобственост, при едновременно гарантиране правата на останалите съделители, че ще получат справедлива пазарна цена при осребряване на неподеляемия съсобствен имот. Нито от тази цел на закона, нито от препращането в нормата на чл. 505, ал. 2 ГПК само към разпоредбата на чл. 492, ал. 1 ГПК обаче, следва поддържания от жалбоподателката извод, че правилата в чл. 354, ал. 1 и ал. 2 ГПК изключват провеждането на устно наддаване и че най – високата предложена цена е тази посочена в писмените наддавателни предложения. На първо място привилегията, предоставена от закона, урежда единствено възможността съделителят респ. съделителите да заявят, че желаят да изкупят имота по най – висока предложена цена, като по този начин препятстват придобиването му от трето за съсобствеността лице. По никакъв начин обаче тази привилегия не отрича приложението на нормата на чл. 492, ал. 2 ГПК и провеждането на устни наддавания за постигане на най – висока предложена цена. В тази връзка препращането в нормата на чл. 505, ал. 2 ГПК към чл. 492, ал. 1 ГПК единствено посочва момента до който съделителят респ. съделителите следва да изразят воля за изкупуване, а именно съставянето на протокола за обявяване на постъпили наддавателни предложения и за обявяване на купувач. Това препращане обаче не лимитира най – високата предложена цена до тази визирана в писмените наддавателни предложения, доколкото част от процедурата по съставянето на този протокол е и провеждането на явно /устно/ наддаване със стъпка от един задатък /арг. чл. 492, ал. 2 ГПК/. Провеждането на същото в най – пълна степен съответства на интереса на съделителите, всеки от тях да получи възможно най – висока цена за своя дял, с оглед на особеното им качество едновременно на взискател и длъжник, а и не е препятства правото на изкупуване на този от тях, които заяви желание в тази насока. Последното се свежда до това, че за съделителя е налице винаги възможност след приключване на наддаването – писмено и устно да изкупи имота по най – висока достигнатата цена, като по този начин да осуети придобиването му от външно за съсобствеността лице. Именно в това се изразява уредена в закона привилегия по чл. 354, ал. 1 вр. чл. 505, ал. 2 ГПК, а не в ограничаване на най – високата предложена цена до тази посочена в писмените наддавателни предложения /вж. в този смисъл Решение № 76 от 10.04.2024 г. на БАС по в. гр. д. № 120/2024 г.; Решение № 590 от 7.11.2023 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 778/2023 г. и др./. Несъстоятелно е и оплакването в жалбата, че единствено съделителката Й. К. е изявила желание да изкупи имота на най-високата предложена цена при условията на специалната норма на чл. 354, ал. 1 вр. чл. 505, ал. 2 от ГПК. Видно от съставения протокол от 06.08.2024 год. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения, всички съделители, направили валидни наддавателни предложения, са направили искане за изкупуване на имота при най-високата предложена цена, съгласно чл. 505, ал. 2 от ГПК. Най-високата предложена цена е тази, която и посочена в наддавателните предложения или е достигната след проведено устно наддаване по чл. 492, ал. 2 от ГПК. Моментът, в който съделителят-наддавач има правото да заяви дали иска да закупи имота по най-високата предложена цена е моментът на съставяне на протокола по чл. 492, ал. 1 от ГПК, който включва и устните наддавателни предложения Предвид на изложеното настоящият състав намира, че наддаването е извършено законосъобразно и не са допуснати нарушения от страна на ЧСИ, каквито оплаквания се правят от жалбоподателката. По изложените съображения съдът намира за неоснователна подадената жалба срещу постановлението за възлагане. Воден от горното, съдът