Решение № 126 от 13.9.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 298/2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба на А. С. Б., чрез пълнмощника му адв.Н., против решение № 606/ 17.05.2023г. по гр.дело №2040/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му против разпределение на суми от 26.08.2022г. по ЧИД № 990/2015г. по описа на ЧСИ И. Б.. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него разпределение, като неправилни и незаконосъобразни. Твърди се, че съдът неоснователно е игнорирал влязлото в сила решение по т.д №267/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на договорна клауза, пораждаща вземане на в полза на цедента на „Райдър -777“ ЕООД - неустойка на стойност 2, 5 млн. лева. Така установената начална липса на основание има действие и по отношение на цесионера – присъединен взискател, като частен правоприемник на цедента. Предходната инстанция е приела, че единствено допустим начин за оспорване на вземането на друг взискател е по реда на чл.464 ГПК, без да отчете обстоятелството, че против длъжника „Старт инвест „ЕООД са образувани множество изпълнителни дела от множество кредитори. Завеждането на такъв иск по всяко от тях е житейски лишено от логика и несъобразено с целта на разпоредбата на чл.464 ГПК. Решението на Пловдивския окръжен съд по т.д №267/2018г. е задължително и за страните по изпълнителното дело, и за съдебния изпълнител, и за съда и взискателят „Райдър -777“ ЕООД е следвало да бъде изключен от разпределението. Иска се отмяната му и връщането му на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение. Твърди се, че срок за предяваване на иск по чл.464 ГПК не е установен. На последно място се излагат оплаквания за неоснователно продължително произнасяне по жалбата, надхвърлящо обичайните срокове и поради това новото разпределение следва да бъде изготвено от съдебния изпълнител въз основа на актуални данни за вземанията на взискателите. В отговор на жалбата, подаден от „Райдър -777“ ЕООД, представлявано от управителя Б. С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Поддържа констатациите в решението, че в производството по чл.463 ГПК съдът не разполага с възможността да разрешава материално правни спорове относно съществуването на вземанията на присъединените взискатели. По отношение на срока за предявяване на иск по чл.464 ГПК се сочи, че той съгласно тази разпоредба, е едномесечен от разпределението. Доказателства за предявяването му не са представени от жалбоподателя въпреки указанията на съдебния изпълнител. Вземането на дружеството не е погасено и изпълнителният лист не е обезсилен, поради което основателно съдебният изпълнител е счел „Райдър -777“ ЕООД за хирографарен кредитор по делото и е разпределил суми в негова полза. Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното: Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана. Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба на А. С. Б., взискател по изп.дело№ 990/2015г. по описа на ЧСИ И. Б., против разпределение от 26.08.2022г. Направено е искане за отмяната му поради неправилно включване в него на взискателя „„Райдър -777“ ЕООД, който жалбоподателят счита за привиден кредитор. Посочено е, че изпълнителният лист на дружеството е издаден въз основа на арбитражно решение от 17.10.2016г., с което длъжникът по изпълнителното дело „Старт Инвест“ ЕООД е осъден да заплати на „ВЕЛЕ ГРУП“ ЕАД, цедент на „РАЙДЪР -777“ ЕООД сумата от 2 500 000 лв. неустойка по предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти. Сочи се, че вземането за неустойка е обезпечено с ипотека. След цедирането му, цесионерът „„РАЙДЪР -777“ ЕООД е инициирал арбитражно производство въпреки липсата на арбитражна клауза в предварителния договор и в договора за ипотека. Жалбоподателят е предявил пред Окръжен съд - Бургас иск за прогласяване на нищожността на договорната ипотека поради липса на основание. С решение от 18.08.2021г. по образуваното т.д №446/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд претендираната нищожност е установена по отношение на „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, „ВЕЛЕ ГРУП“ ЕАД, „РАЙДЪР – 777“ ЕООД и „ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД. Решението не е влязло в сила понастоящем. С влязло в сила решение от 23.09.2020г. по т.д №267/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд е обявена нищожността на клаузата за неустойка, пораждаща вземането на цедента „ВЕЛЕ ГРУП“ ЕАД от длъжника „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД по предварителния договор за покупко – продажба на недвижими имоти. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за неоснователна и е постановил оставянето и без уважение. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че оплакването за несъществуването на вземането на „РАЙДЪР -777“ ЕООД не може да бъде разгледано в производството по чл.463 ГПК. Посочено е, че съдебният изпълнител е длъжен да зачете съдебно признатите вземания, без да разполага с възможността да разрешава правни спорове относно съществуването на вземания, за които е предвидена разпоредбата на чл.464 ГПК. Констатирано е непредставянето на доказателства за такъв заведен иск от жалбоподателя, изследвана е поредността за удовлетворяване на вземанията по чл.136 ЗЗД и не са открити основания за отмяна на разпределението. Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно. Изпълнителното дело е образувано по молба на А. С. Б. първоначално под номер 780/2015г. по описа на ЧСИ с рег. №821 П. И., изпратено в последствие на ЧСИ И. Б. и образувано под номер 990/2015г. въз основа на изпълнителен лист от 14.05.2015г. по т.д.№ 2980/2015г. на СГС, издаден въз основа на решение от 05.11.2014г. на СГС, при Арбитражен съд ad hoc по ВАД № 4/2014г., изпълнителен лист от 20.07.2015г. по т.д.№ 2977/2015г. на СГС, издаден въз основа на решение от 24.10.2014г. по ВАД № 2/2014г. по описа на Арбитражния съд ad hoc и с присъединен изпълнителен лист от 15.06.2015г. по т.д.№ 2978/2015г. на СГС. Взискателят „Райдър777“ ЕООД е присъединен въз основа на молба от 07.11.2019г. (л.4628, т.33) и приложено към нея удостоверение изх.№ 30194/14.10.2019г. на ЧСИ Л. М. по ИД № 20188190400256, за вземанията на дружеството към „Старт инвест“ ЕООД, установени с изпълнителен лист от 22.11.2016г. по т.д.№ 8132/2016г. на СГС. По изпълнителното дело са присъединени по тяхна молба и други взискатели, а по право ТД на НАП – Бургас за публични задължения на длъжника „СТАРТ ИНВЕСТ“ и община Н. за данъци и такси върху имотите, сумата от чиято продан е предмет на разпределението. С обжалваното разпределение сумата, получена от проданта на пет недвижими имот в размер на размер на 161 442 лв. е разпредЕ. както следва: по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – в полза на ЧСИ за таксите по изпълнението и таксата на т.26 ТТЗЧСИ; в реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – в полза на Община Несебър за дължимите за недвижимите имоти данъци; в трети, четвърти и пети ред няма вземания; реда по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД – в полза на Държавата за дължимите публични вземания; на основание чл.137 ГПК остатъкът от събраната сума от 82 160.83 лв. е разпредЕ. съразмерно между взискателите хирографарни Кредитори А. С. Б., Н. Ф. Д. и Н. В. Д., Д. М. Х. и Х. У., „Райдър 777“ ЕООД, В. М. М., Л. И. В., Е. И. Л., съгласно посочения в протокола коефициент. С молби от 09.05.2022г. и от 15.08.2022г. взискателят А. Б. е отправил искане до съдебния изпълнител в разпределението да не бъде включено дружеството „Райдър 777“ ЕООД и да не му бъдат предавани суми на основание влязло в сила решение № 177/01.04.2019г. по т.д.№ 267/2018г. на ОС-Пловдив, по иск на Б. е обявена за нищожна клаузата за неустойка в предварителния договор от 22.01.2014г., сключен между длъжника „Старт инвест“ ЕООД и „Веле груп“ АД – цедент по сключения с цесионера „Райдър 777“ ЕООД договор за прехвърляне на вземането за неустойка, от който произтичат правата на присъединения взискател и решение № 266/18.08.2021г. по т.д.№ 446/2017г. на ОС-Бургас, невлязло в сила, е прието за установено по предявения от А. Б. иск против ответниците „Старт инвест“ ЕООД, „Веле груп“ АД и „Райдър 777“ ЕООД, че сключеният между първите двама ответници договор за ипотека, обективиран в нот.акт № 106, т.І, рег.547, дело № 95/07.02.2014г. за обезпечаване на вземането за неустойка по предварителния договор от 22.01.2014г., е нищожен, поради липса на основание. След постъпването им, ЧСИ Б. е изискала справки по изп.дело №256/2018г. по описа на ЧСИ М., издала на „Райдър 777“ ЕООД удостоверението по чл.456, ал.1 ГПК за присъединяването му като взискател по настоящото изп.дело, съгласно които изпълнителното дело не е прекратено. Предвид тях, съдебният изпълнител е указал на А. Б. възможността да предяви иск по чл.464 ГПК и е включил „РАЙДЪР – 777“ ЕООД в обжалваното разпределение. При изготвяне на разпределението съдебният изпълнител е длъжен да зачете валидните изпълнителни титули, представени пред него, без да разполага с възможността да се произнася по материално - правни спорове, възникнали между взискателите. Идентични са правомощията на съда в производството по чл.463 ГПК по проверка на законосъобразността на изготвеното разпределение. Към датата на изготвяне на обжалваното разпределение изпълнителното основание на присъединения взискател „РАЙДЪР – 777“ ЕООД не е отпаднало и основателно е зачетено при изготвяне на разпределението. Не са представени доказателства за отпадането му и пред настоящата инстанция. Поради това вземането на този взискател следва да бъде зачетено при разпределението. Представянето на доказателства за проведен против това дружество иск с правно основание чл.464 ГПК, би послужило за основание за спиране на предаване на сумата по оспореното вземане до приключване на производството, но не и за изключване на този взискател от разпределението при изготвянето му. Оспореното вземането на „РАЙДЪР – 777“ е възникнало на основание възмезден договор за цесия от 04.04.2016г., с който „ВЕЛЕ Груп“ ЕАД му е цедирало вземането си за неустойка и акцесорни вземания по предварителен договор с рег. №146/22.01.2014г. на нотариус Силвия Хаджиева. С решение № 177/01.04.2019г. по т.д.№ 267/2018г. на ОС-Пловдив клаузата за неустойка в размер на 2 500 000 лв. е призната за нищожна по отношение на праводателя на „РАЙДЪР -777“ ЕООД, но съдът не се е занимал с договора за цесия, от който произтича вземането на присъединения взискател. При горните констатации решението е правилно, а жалбата – неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас