Решение № 29 от 31.1.2024 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 427/2023 г.

Производството е свързано с обжалване на действия на съдебен изпълнител и е по реда на чл. 435-437 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по повод на три жалби, подадени от С. К., ЕГН ••••••••••, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 181/2022 г., по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А. Я., рег. № •, с район на действие Окръжен съд-гр. Монтана, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Х. Р., срещу действията на ЧСИ А.Я.. С жалба с вх. № 2960/16.10.2023 г. се обжалва Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.06.2023 г. В обстоятелствената част на жалбата длъжникът по изпълнителното дело счита, че наддаването при публичната продан не е осъществено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Твърди се, че не са спазени императивните изисквА.я на закона, както при подготовката на публичната продан, така и по време на самата процедура. Счита се, че не са спазени и повелителните разпоредби на закона във връзка с изготвяне на протокола за проведената публична продан. Твърди се още, че подаденото наддавателно предложение не е валидно. Допълва се, че ЧСИ не е обявил имота на съответните за това места. Отделно от това се посочва, че длъжникът не бил получил съобщение за предявяване на разпределение за проведената продан. Въз основа на така изложеното, жалбоподателката прави искане съдът да отмени издаденото Постановление за възлагане. С жалба с вх. № 2961/16.10.2023 г. се обжалва отказът на ЧСИ да прекрати производството по принудителното изпълнение. В обстоятелствената част на жалбата се твърди, че от 2020 г. са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради бездействие на кредитора. За неправилни се считат твърденията на ЧСИ, че насрочените описи представляват валидни действия, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Предвид изложеното, жалбоподателката прави искане съдът да отмени отказа за прекратяване на изпълнителното дело. С жалба с вх. № 3070/27.10.2023 г. се обжалва извършен на 25.10.2023 г. въвод във владение. В обстоятелствената част на жалбата се твърди, че това действие е недопустимо да бъде извършено преди да влезе в сила Постановлението за възлагане. С оглед на изложеното жалбоподателката прави искане съдът да отмени извършения въвод във владение. В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, взискателят по цесия К.К., ЕГН ••••••••••, не е подал писмено възражение по трите жалби. На основА.е чл. 436, ал. 3, изр. 2, in fine от ГПК ЧСИ А. Я. е изложила мотиви по обжалвА.те действия. Посочва, че трите жалби са недопустими, поради това, че са подадени след законоустановения срок. По същество счита, че са неоснователни. Подробно представя в хронологична последователност извършените действия по принудителното изпълнение. Настоящият въззивен състав намира, че жалбата, с която се обжалват действия на ЧСИ А. Я., изразяващи се в извършен на 25.10.2023 г. въвод във владение на купувач от публична продан на недвижим имот по чл. 498 от ГПК, е процесуално недопустима. В действащия ГПК се възприема принципът за изчерпателност на обжалваемите действия, основА.ята за обжалване и имащите право на жалба лица. Жалбоподателката има качеството на солидарен длъжник в изпълнителното производство и като такава тя е активно легитимирана да обжалва единствено тези действия на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В настоящия случай жалбата е подадена срещу неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ГПК. С жалбата се иска отмяна на процесния въвод във владение, поради това, че длъжницата не е надлежно уведомена за изпълнението. Следва да се посочи, че отстраняването на длъжник или на трето лице от имот поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението, като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, е налице единствено при въвод на кредитора във владение, при реализиране на правото на принудително отнемане на вещи, по реда на чл. 522 от ГПК, но не и при въвод на купувача във владение след публична продан по чл. 498 от ГПК. В този смисъл са Решение № 253/19.04.2010 г. по гр. д. № 228/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 129/30.06.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на ВКС, І г. о. и Определение № 138/06.03.2017 г. по гр. д. № 4099/2016 г. на ВКС, І г. о., в които е прието, че в случаи на процесния, защитата по чл. 435 от ГПК е неприложима. В случая изпълнителното производство не е образувано за въвеждане на взискател/кредитор във владение на имот, по смисъла на чл. 522, ал. 1 от ГПК, а за реализация на неудовлетворено притезА.е с паричен характер, чрез насочване на изпълнението върху недвижим имот, т. е. не се касае за въвод във владение на присъден имот по чл. 522 от ГПК, а за такъв по чл. 498 от ГПК. Същото не попада в обхвата и на останалите действия на съдебния изпълнител, предвидени в ГПК като такива подлежащи на обжалване, поради което жалбата се явява недопустима, като насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на инстанционен контрол и следва да б ъ д е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част-прекратено. Настоящият въззивен състав намира, че жалба с вх. № 2960/16.10.2023 г. и жалба с вх. № 2961/16.10.2023 г. са процесуално допустими, като подадени в законоустановения по чл. 436, ал. 1 от ГПК срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна с правен интерес- длъжник по изпълнителното дело, срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител. Същите са редовни и отговарят на изисквА.ята на закона за форма и съдържА.е съгласно чл. 436, ал. 4, във вр. с чл. 260 и 261 от ГПК. РазгледА. по същество, жалба с вх. № 2960/16.10.2023 г. и жалба с вх. № 2961/16.10.2023 г. се явяват неоснователни, а обжалвА.те действия на съдебния изпълнител-правилни и законосъобразни. Окръжен съд-гр. Монтана, след като се запозна с изложеното в двете жалби, в мотивите на ЧСИ по обжалвА.те действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и на основА.е чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По жалбата, с която се обжалва Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.06.2023 г. ОсновА.ята за обжалване на постановление за възлагане, съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК, са свързА. с тези изисквА.я на закона, които са необходими за самото възлагане. Предмет на обжалване е само постановлението за възлагане. Като предпоставка за обжалване законът посочва не „ненадлежно извършване на публична продан“, а само „ненадлежно извършване на наддаване“. От това следва, че при позоваване в жалба на основА.ето по чл. 435, ал. 3 от ГПК, трябва да се посочат и изследват само нарушения, пряко свързА. с процеса на наддаването, а не нарушения, свързА. с целия процес на публичната продан, каквито твърди жалбоподателката. Конкретно, основА.ята за обжалване по мотив, че наддаването не е извършено надлежно или имотът не е възложен по най- високата предложена цена, могат да се свеждат до нарушение на разпоредбите на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. Предмет на тълкувателно дело е бил въпросът кои действия на съдебния изпълнител, стрА.те и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. Съобразно задължителните указА.я, дадени с т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г., по описа на ОСГТК на ВКС, част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на стрА.те с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. На проверка при обжалване на постановлението за възлагане подлежи и действието на съдебния изпълнител по обявяването на купувач, но само по отношение на това дали имотът е възложен на лицето, предложило най-високата цена. При така очертА.я предмет на проверка при обжалване на постановление за възлагане, от него са изключени предварителните действия по насрочване на проданта и определянето на началната цена, въз основа на която да се извърши публичната продан. В мотивите, изложени по т. 8 от цитираното тълкувателно решение, изрично е посочено, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта са действия на съдебния изпълнител, които подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат извън обхвата на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. По отношение на твърдението за допуснати процесуални нарушения при наддаването на публичната продан, съдът хронологично за пълнота ще изложи всички обстоятелства свързА. с насрочената публична продан. Установява се, че по изпълнително дело № 181/2022 г., по описа на ЧСИ А..Я., с рег. № •и с район на действие Окръжен съд-гр. Монтана, в периода от 15.05.2023 г. до 15.06.2023 г., е обявена публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. •, ж. к. „•“, ул. „•“ № •, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •, ведно с избено помещение № •. Имотът е оценен от вещо лице на 81250, 00 лв. (л. 331-333 от изпълнителното дело). Подадено е възражение от длъжницата (л. 346-348 от изпълнителното дело), с което е оспорена определената от вещото лице цена. Дадено е второ заключение от друго вещо лице (л. 373-377 от изпълнителното дело), според което имотът е оценен на 89950, 00 лв. Съгласно чл. 485, ал. 3 от ГПК, въз основа на двете оценки, е определена средноаритметична стойност на имота в размер на 85600, 00 лв., която е послужила за начална цена на проданта. Публичната продан е надлежно разгласена съгласно изисквА.ята на чл. 487, ал. 2 от ГПК. Изготвено е обявление от 10.05.2023 г., в което е посочена начална цена в размер на 85600, 00 лв. (л. 388 от изпълнителното дело). Съставен е протокол за разгласяване, който е регистриран в Районен съд-гр. Монтана на 11.05.2023 г (л. 396 от изпълнителното дело). В него изрично е посочено, че изготвеното обявление е поставено на определеното за това място в кантората на ЧСИ А. Я. на 11.05.2023 г., в сградата на Районен съд-гр. Монтана на 11.05.2023 г., в Общината по местонахождение на недвижимия имот на 10.05.2023 г. и на адреса на недвижимия имот на 10.05.2023 г. (видно от приложен на л. 391, 392 от изпълнителното дело снимков материал). Видно от приемо-предавателен протокол от 16.06.2023 г. (л. 413 от изпълнителното дело) за процесния имот е постъпило едно наддаватално предложение. На 16.06.2023 г. от ЧСИ е съставен протокол за отваряне на наддавателни предложения (л. 414, 415 от изпълнителното дело). В него е констатирано, че в посочения период е постъпило едно наддавателно предложение, поставено в запечатан плик (приложен по изпълнителното дело), съдържащо съгласно чл. 489, ал. 2 от ГПК предложената цена с цифри и думи и е подписано от наддавача. Предложението е подадено от К.К., взискател по делото, с предложена цена 85600, 00 лв. Същият не дължи внасяне на задатък, тъй като е взискател, чието вземане е в по-голям от него размер. На основА.е чл. 492, ал. 1 от ГПК, за купувач на имота е обявен К. К. На 16.06.2023 г. от ЧСИ А. Я. е съставено Постановление за възлагане (л. 464 от изпълнителното дело), с което процесният имот, предмет на публичната продан, е възложен на К.К., за сумата от 85600, 00 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът намира твърденията за допуснати процесуални нарушения при наддаването, макар и непосочени конкретно, за неоснователни. Въззивният съд не констатира да е налице ненадлежно извършване на наддаването. Всички действия по наддаването са извършени в съответствие с разпоредбите на ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че цената е зА.жена. Както се посочи основА.е за обжалване на постановлението за възлагане е имуществото да не е възложено по най-високата предложена цена, което не е налице. По обявената публична продан в случая е постъпило само едно наддавателно предложение, с предложена цена от 85600, 00 лв., поради което правилно ЧСИ е обявил единственият наддавач К.К. за купувач на имота. Видно от приложените по изпълнителното дело материали наддавателното предложение е надлежно извършено, при спазване на предвидения за това в ГПК ред. Следва отново да се отбележи, че съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г., по описа на ОСГТК на ВКС, извън предмета на проверка, при обжалване на постановлението за възлагане са неконкретизирА.те в жалбата твърдения, относно допуснати нарушения при действията по подготовка на наддаването (включително разгласяване на проданта). С оглед изложеното подадената жалба срещу Постановлението за възлагане е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По жалбата, с която се обжалва отказът да се прекрати изпълнителното производство. В Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на което да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основА.е чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, поради т. нар. перемпция, която настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Давността в изпълнителния процес се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизане в сила на постановлението за възлагане (в този смисъл Определение № 50063 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 2898/2022 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В жалбата няма конкретно посочен двугодишен период, в рамките на който да се твърди, че не са предприемА. изпълнителни действия. Съвсем общо е посочено, че предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са били налице още към 2020 г. Това налага хронологично проследяване на действията по изпълнение, които са предприемА. от образуването на изпълнителното производство и през целия период на неговата висящност. Проследено хронологично, предприетите от взискателя и от ЧСИ, релевантни действия прекъсващи давността, са следните: На 23.01.2018 г., по молба (л. 1 от изпълнителното дело) от „Ю. Б.“ АД, ЕИК •, чрез процесуалния му представител адвокат В.В., е образувано изп. д. № 109/2018 г. по описа на ЧСИ М. И., рег. № •, с район на действие Окръжен съд-гр. Монтана, по силата на Изпълнителен лист № 2715 издаден на 20.11.2017 г. от Pайонен съд-гр. Монтана (л. 3 от изпълнителното дело) срещу солидарните длъжници С. К. и К.К. Н а 28.02.2018 г., ЧСИ М.И. е наложила възбрана (л. 47 от изпълнителното дело) върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. •, ж. к. „•“, ул. „•“ № •, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •, ведно с избено помещение № •. Насрочен е опис на същия имот н а 18.04.2018 г. в 14: 30 ч. (л. 96 от изпълнителното дело), който е неуспешно извършен поради нередовно призоваване на длъжницата и невнасяне на такса за описите от взискателя. Насрочен, но непроведен отново по същата причина, е и описът на 28.03.2019 г. в 14: 30 ч. (л. 97, 118 от изпълнителното дело). Това наложило, на основА.е чл. 430 от ГПК, на 02.10.2019 г., по делото като особени представители на жалбоподателката да бъдат назначени адвокат Ж.К.и Н.Б. (л. 126-128 от изпълнителното дело), на които редовно и лично са връчени призовки и книжа. С Разпореждане (л. 138 от изпълнителното дело) опис е насрочен за 19.03.2020 г. в 10: 00 ч. За него жалбоподателката е редовно уведомена, чрез особения си представител адвокат Б., видно от разписка получена на 03.02.2020 г. (л. 143 от изпълнителното дело) и чрез особения си представител адвокат К. видно от разписка получена на 03.02.2020 г. (л. 144 от изпълнителното дело). С Разпореждане от 08.09.2020 г. (л. 158 от изпълнителното дело) опис на възбранения имот е насрочен за 28.10.2020 г. в 10: 00 ч., за който жалбоподателката е редовно уведомена чрез особения представител адвокат К. на 25.09.2020 г. (л. 160 от изпълнителното дело) и на 30.09.2020 г. от адвокат Б. (л. 161 от изпълнителното дело). ЧСИ М.И. е съставила протокол (л. 168, 169 от изпълнителното дело), видно от съдържА.ето на който описът не е извършен успешно, поради отказан достъп от длъжницата до жилището. Предвид това описът е отложен и насрочен за 09.12.2020 г. в 10: 00 ч., за който видно от писмо (л. 175 от изпълнителното дело) адресирано до РУ „Полиция“, гр. •, е поискано съдействие от полицейски оргА.. За това изпълнително действие жалбоподателката е редовно уведомена чрез особения си представител адвокат Б. на 23.11.2020 г. (л. 176 от изпълнителното дело) и адвокат К. на 13.11.2020 г. (л. 177 от изпълнителното дело). Този опис е отложен поради нередовно призоваване на другия длъжник по изпълнителното производство. Насрочен е опис за 23.03.2021 г. в 10: 00 ч., за който жалбоподателката е уведомена чрез особения представител адвокат К. на 17.02.2021 г. (л. 186 от изпълнителното дело) и чрез адвокат Б. на 23.02.2021 г. (л. 187 от изпълнителното дело). В хода на производството, на 30.06.2021 г. между „Ю.Б.“ АД, в качеството му на цедент и „С. Г. Г.“, в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия, за прехвърляне на процесното вземане, а на 27.05.2022 г. между „С. Г. Г.“, в качеството му на цедент и К.К., в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия, за прехвърляне на процесното вземане. С молба от 01.07.2022 г. (л. 225 от изпълнителното дело) е поискано като взискател по делото да бъде конституиран К.К.. С разпореждане от 12.07.2022 г. (л. 246 от изпълнителното дело) последният е конституиран като взискател. Уведомлението за извършената цесия е подписано лично от жалбоподателката (л. 228 от изпълнителното дело), а съобщението за конституирането на това лице като взискател е получено от особения й представител адвокат Б. на 07.10.2022 г. (л. 252 от изпълнителното дело). По молба на взискателя К. изпълнителното производство да продължи при ЧСИ А.Я., на 01.11.2022 г. ЧСИ М.И. е прекратила изп. д. № 109/2018 г. и го е предала на ЧСИ на А. Я. (л. 262 от изпълнителното дело). Делото е постъпило при ЧСИ А.Я., като е преобразувано под нов номер на изп. д. 181/2022 г. На 23.01.2023 г. от процесуалния представител на взискателя е подадена молба (л. 304, 305 от изпълнителното дело), в което е обективирано искане за продължаване на предприетите действия по изпълнение, като бъде насрочен опис, извършена оценка и публична продан на процесния недвижим имот. Въз основа на него е издадено разпореждане-съобщение от 27.01.2023 г. (л. 306 от изпълнителното дело), с което е насрочена дата за извършването на опис на имота на 07.03.2023 г. в 11: 30 ч., получено от жалбоподателката лично на 23.02.2023 г. (л. 327 от изпълнителното дело). На 07.03.2023 г. е извършен опис на имота със съдействието и в присъствието на длъжницата С. К., видно от Протокол за опис на недвижими имущества (л. 328 от изпълнителното дело), подписан лично от жалбоподателката. Насрочена е първа публична продан (л. 384, 385 от изпълнителното дело) от 15.05.2023 г. до 15.06.2023 г., а като дата за провеждането й е определена 16.06.2023 г. в 14: 00 ч., в сградата на Районен съд-гр. Монтана. Документът за уведомяване е изпратен по пощата и е получен лично от К. на 10.05.2023 г., видно от известие за доставяне. Публичната продан е проведена на 16.06.2023 г., за което е съставен протокол (л. 413-418 от изпълнителното дело). Постановлението за възлагане на недвижим имот е изготвено на 16.06.2023 г. (л. 464 от изпълнителното дело). На 21.09.2023 г. от взискателя е подадена молба за извършване на въвод във владение, въз основа на която такъв е насрочен на 25.10.2023 г. за 11: 00 ч. (л. 469 от изпълнителното дело). Н а 25.10.2023 г. е извършен принудителен въвод във владение на процесния имот (л. 498- 505 от изпълнителното дело). Видно от гореизложеното не е налице прехвърляне на перемирано изпълнително дело от ЧСИ Мая Иванова на ЧСИ А. Я.. По делото регулярно и ритмично са извършвА. действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Не съществуват две отделни действия, между които да е изтекъл срок по- дълъг от две години, поради което и не е настъпила перемция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въззивният съд намира за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че насроченият, но неизвършен опис, не прекъсва давността. От значение за прекъсването на давността е предприемането на изпълнително действие, в рамките на изпълнителния способ, а не неговото извършване. Когато взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия и тяхното прилагане е започнало, но не е завършено (в случая насрочен, но неизвършен опис) не може да се приеме, че е налице бездействие. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са достигнали до крайния си процесуален резултат. Взискателят не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, при безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и процесният случай. За периода от образуването на изпълнителното производство до началото на 2023 г. изпълнителните действия, които са предприемА. се изразяват в насрочване на опис. За този период са насрочени общо седем описа, последният от които е действително извършен. В случая видно от материалите по изпълнителното дело, неуспешността на насрочените описи не е в резултат на бездействие от страна на ЧСИ или взискателя, а в резултат на обективна причина- неоказването на съдействие и непредоставянето на достъп до жилището от жалбоподателката. С оглед изложеното подадената жалба срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от изложеното, съдът