РЕШЕНИЕ

№ 115

гр. Кюстендил, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20221520200295 по описа за 2022 година Ф. Г., ••••••••••••••••., чрез адв. Д.М., с адрес за призоваване – гр. •••••••••№•• обжалва наказателно постановление №1140/28.09.2021 г., издадено от и.д. началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при териториална дирекция Митница гр. София, с което на основание чл. 18, ал.13, вр. с ал.2 от валутния закон му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 675, 08 лева.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат нарушения на процесуалните правила и се оспорва НП по същество.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност жалбата.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 10.04.2021 г. около 18: 30 ч. на ГКПП Гюешево, трасе влизащи пристигнал лек автомобил м. „Мерцедес“, с косовска регистрация №••••••••, управляван от лицето Ф. Г., гражданин на Р К.. В автомобила с него пътували още две лица, също косовски граждани. За този автомобил било поддепо искане за извършване на проверка от служба гранична полиция.

Преди началото на проверката пътуващите в автомобила лица били попитани дали имат за деклариране стоки и валутни ценности. Всяко от лицата декларирало устно пред митническия служител – св. М.М. сумите, които пренася, като водачът Ф. Г. подал валутна митническа декларация с реф. № 21BG005702733V0002733/10.04.2021 г., в която декларирал пренасянето на 52000 евро.

При извършване на физическата проверка, освен декларираната сума от 52000 евро, жалбоподателят показал и наличната в портфейла му сума от 855 евро, която била извън декларираната сума. На мястото на проверката Г. обяснил, че пътува всяка седмица до Р България, и сумата, която не е декларирал е сума за пътните му разходи в следващите няколко дни, за това и не я е включил в декларираната сума от 52000 евро.

С тази проверка и съставянето на АУАН № 757/10.04.2021 г. е започнало административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, с който е ангажирана отговорността му за извършено административно нарушение по чл. 11а, ал.5 от Валутния закон. В обстоятелствената част на АУАН се сочи, че при извършена проверка на 10.04.2021 г. на митнически пункт Гюешево, на три лица -косовски граждани, сред които и жалбоподателя Ф. Г., митнически служител – свидетелят М. установил, че жалбоподателят пренася парична сума над размера на декларираната.

Въз основа на посочения АУАН, на 28.09.2021 г. и.д. началник на „Митническо разузнаване и разследване в Териториална дирекция Митница София на Агенция „Митници“ издал обжалваното НП № 1140/2021. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като като преквалифицира деянието като такова по чл. 18, ал.2, вр. с чл. 11а, ал.5, вр. с ал.1 от Валутния закон. С процесното НП, АНО налага на жалбоподателя Ф. Г., административно наказание "Глоба" в размер 20675, 08 лева, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 11а, ал.5, вр. с ал. 1 от ВЗ. Обжалваното НП е редовно връчено на 23.02.2022 година лично на жалбоподателя.

Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ -1082/32- 246789/02.08.2021 година на Директора на Агенция "Митници" доказва материалната компетентност на АНО. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон – Директорът на Агенция "Митници" делегира правомощията да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в териториалните дирекции. В този смисъл издалото НП лице се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 18, ал. 13 от ВЗ – Директора на Агенция "Митници" по надлежния ред с индивидуален административен акт Заповед.

Разпитаният по делото свидетел М.М., в показанията си потвърждава изложената в АУАН фактическа обстановка. Тъй кат страните не оспорват фактическите констатации, по тяхно искане, е заличен вторият допуснат до разпит свидетел, който също е присъствал при установяване на нарушението.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Съдът кредитира като достоверни писмените и гласните доказателства, приложени в кориците на делото и относими към релевантните по делото факти. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на съда, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е основателна.

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно упълномощен процесуален представител с Пълномощно, приложено в кориците на делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено, съобразно правомощията си и релевираните от защитата възражения, Съдът намери, че в производството по съставяне на АУАН е допуснато нарушение, което е съществено по своя характер, доколкото е нарушило правото на защита на соченото за нарушител лице.

АУАН и НП са издадени в надлежната форма и имат необходимото съдържание и реквизити, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като валутно нарушение във фактически състав с правна квалификация - чл. 18, ал. 2, вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. В АУАН обаче е дадена неправилна правна квалификация на описаното административно нарушение. Сочи се че то е такова по чл. 11, ал.5 от валутния закон. Тази норма предвижда че „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна“. Цитирана норма не съдържа правило за поведение, неизпълнението на което да води до основание за ангажиране отговорността на дееца.

Доколкото АУАН е актът, който поставя началото на административнонаказателното производство, то дадената в него правна квалификация на нарушението следва да кореспондира на описаната в обстоятелствената част деятелност. Именно със съставянето и връчването на този акт за нарушителят възниква възможността да организира защитата си и неправилно дадената правна квалификация във връчения му АУАН несъмнено ограничава правото му да разбере извършването на какво административно нарушение му се вменява във вина.

Това, че в НП е дадена правилна правна квалификация на нарушението / чл.18, ал.2, вр. с чл.11а, ал.5, вр. с ал.1 от ВЗ/, като АНО се е позовал на разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, не може да санира порока в АУАН.

Предвид изложеното, налице са предпоставки за отмяна, на процесуално основание на атакуваното НП, поради допуснато в първата фаза на административнонаказателното производство / по съставяне на АУАН/ процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.

Извън описаното нарушение на процесуалните правила, което съдът прие за съществено и налагащо отмяна на НП само на това основание, съдът намира, че разгледан спора по същество и при липса на процесуални нарушения, атакуваното НП би следвало да се потвърди като правилно.

Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ изрично е установено задължението за лицата – местни и чуждестранни, да попълват и представят пред митническите органи Декларация по образец (съгласно чл. 9 от Наредбата), утвърден от Министъра на финансите - Валутна митническа декларация, когато внасят или изнасят, от или за трета страна, парични средства, над определени количества, а именно – 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута. По аргумент за обратното от чл. 11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Т. е. налице е правнорегламентирано задължение за попълване и представяне пред митническите органи на Писмена декларация – Валутна митническа декларация от лицата, които пренасят суми над посочения праг. Според нормата на чл. 11а, ал.5 от Валутния закон „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна“.

Безспорно по делото се установи, че на посочената дата и час жалбоподателят е внасял парична сума от трета страна, че сумата е била над посочения в чл.11а, ал.1 от ВЗ максимален праг, както и че в подадената от него декларация е посочена парична сума в размер на 52000 евро, а реално пренасяната такава е била в размер на 52 855 евро. Неизпълнението на задължението за вярно деклариране на носени парични средства над указаните размери - освободени от митнически контрол, съставлява административнонаказателен състав по чл. 18, ал. 2 от ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал АНО.

Водим от горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно и по тези причини следва да се отмени изцяло.

По изложените съображения съдът ще отмени изцяло атакуваното НП.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд