Решение № 518 от 25.3.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 590/2024 г.

Производството е по реда Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл.213, ал.7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба на Д. В. Б., [ЕГН], от [населено място], общ. Търговище, [улица], подадена чрез адвокат П. П. от АК – Шумен, с посочен по делото съдебен адрес: гр. Шумен, [улица], кантора №26 против Заповед № 1993з-241/01.10.2024 г. на ВПД Началник на РУ – Търговище, гл.инспектор И. А., с която на основание чл.213, ал.5, във връзка с ал.2 и ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ, е наредено отнемане в полза на държавата от Д. В. Б., като наследница на Р. А. Б., на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098. В жалбата се излага твърдение, че оспорващата Браун, като наследник на съпруга си Р. А. Б. за първи път научава за притежаваното от него оръжие – дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098, от връченото ѝ на 17.07.2024г. с Писмо с рег. №199300-7030/11.07.2024г. на началника на РУ – Търговище. Навежда се, че от нейна страна не е налице соченото в Заповедта бездействие, тъй като след получаването на посоченото писмо, в рамките на срока по чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ, тя е подала заявление с вх. рег. № УРУ 199300-71316/17.07.2024г., с което се е легитимирала като наследник на съпруга си Р. А. Б. и е изразила желание да получи в своя собственост огнестрелното оръжие – помпа „Мосберг 500А“. Навежда се също така, че оспорващата има законовото основание да поиска записването на оръжието на нейно име, тъй като притежава Разрешение №20220841149/11.08.2022г., за притежаване и съхранение на оръжие, както и Удостоверение за подборно ловуване №101957/01.07.2024г. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адвокат П. П. от АК – Шумен, който поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Навежда, че по отношение на оспорващата Браун не е проведена процедурата по чл.213 и сл. алинеи от ЗОБВВПИ, като по отношение на същата не е налице и уведомяване за започналото производство по одържавяване на огнестрелно оръжие – пушка „Мосберг 500А“, съгласно чл.26 от АПК. Навежда се, че ако оспорващата беше надлежно уведомена за започналото производство по одържавяване на процесното огнестрелно оръжие, тя или щеше да го продаде по предвидения в чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ начин или самата тя, която е правоспособен ловец щеше да го регистрира на свое име. Навежда, че разпоредбата на чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ не създава основание за одържавяване, а основание за санкциониране. Излагат се доводи, обосноваващи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и липса на материалните предпоставки за издаването на оспорената заповед, тъй като по отношение на оспорващата и нейния съпруг не е спазена законовата процедура и същите са били лишени от възможност да участват в производството. Моли се жалбата да бъде уважена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването – ВПД Началник на РУ – Търговище, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт Л. Ж., която счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че процесното огнестрелно оръжие е предадено от наследодателя на оспорващата на служба КОС – Търговище на 21.07.2017г., тъй като същото не е отговаряло на действалото към този момент законовото изискване за дължина на цевта от 51см., съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ. Навежда че в деня на предаване на оръжието от г-н Р. Б. той е бил придружен от съпругата си, оспорващата Браун, като последната е била наясно с предаването на оръжието служба КОС – Търговище. Излага становище, че разпоредбата на чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ не регламентира задължение за органа за уведомяване, като началния момент от който започва да тече срокът в посочената разпоредба е приемане на наследството. Навежда, че на 11.07.2017г. г-жа Браун е подала до началника до РУ – Търговище уведомление, че е продала наследството от съпруга ѝ – 4 броя, които фигурират в последното издадено на г-жа Браун разрешение за дейности с огнестрелни оръжия. Излага становище, че към посочения момент г-жа Браун все още не е могла да придобие процесното оръжие – пушка „Мосберг 500А“, тъй като законът не е позволявал притежаване на ловно оръжие с дължина на цевта под 51 см, като единствената ѝ възможност е била да продаде оръжието на фирма за служебни цели. Навежда се, че г-жа Браун е уведомена за започналата процедура с писмо от 11.07.2024г. Излага доводи, обосноваващи изтичане на 1-годишния срок по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ и задължение на органа при наличието на тази предпоставка да издаде заповед по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ. Излага становище за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при правилно приложение на материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С протоколно определение от 26.02.2025г., съдът е приел за окончателен проекта на доклад, както и че между страните не се спори, че Р. А. Б., [ЕГН] към деня на своята смърт – 01.06.2017г., е бил собственик на дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098, както и че същият е притежавал Разрешение за съхранение №111/09.02.2012г. и Разрешение за носене и употреба №Т048427/02.03.2012 на дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098, издадени от Началника на РУ-Търговище, със срокове на валидност до 01.03.2017г. От представения по делото предавателно–приемателен протокол с рег.№1993р-1577/23.01.2017г. /стр.47/ по делото се установява, че на 23.01.2017г. Р. А. Б. се е явил пред служителя на „КОС“ към РУ – Търговище – мл. инспектор И. Х. И., и е предал оръжието – дългоцефна пушка „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098, с дължина на цевта 46 см. От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.№6234/09.06.2017г. по делото се установява, че Д. В. Б. е съпруга на Р. А. Б. и наследник на последния, както и че същият е починал на 01.06.2017г. На 21.06.2017г. пред нотариус П. А., рег.№496 на НК, с район на действие Районен съд - Търговище е било обявено саморъчното завещание на Р. А. Б., съгласно което същият завещава всичко което притежава на съпругата си. За обявеното съдържание на саморъчното завещание на Р. А. Б. е съставен протокол с рег.№8032, д.№6/21.06.2017г. На 12.07.2017г. Д. В. Б. е подала до началника на РУ – Търговище уведомление с рег.№199300-5505/12.07.2017г., с което е уведомила, че е продала наследените от съпруга си Р. А. Б., а именно: 1бр. ловна карабина Щаер-Манлихер, калибър 9.3х64, №51416; 1бр. ловна пушка, надцевка SKL-700, калибър 12, №IF727171; 1бр. ловна пушка, надцевка, комб Вьоре, калибър 16/243Win; 1бр. ловна карабина Велзер, калибър 9.3х62, № V-13340. На 15.07.2024г. на Д. В. Б. е връчено Писмо с рег.№199300-7030/11.07.2024г, на началник РУ – Търговище, с което същата се уведомява на основание чл.26 от АПК, че в РУ – Търговище е започнало административно производство на основание чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ за отнемане в полза на държавата на наследеното от нея огнестрелно оръжие, предадено на съхранение в РУ – Търговище – дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098. Със същото писмо на Браун е предоставена и възможност за възражения в седемдневен срок. На 17.07.2024г. Д. В. Б. е подала до началника РУ – Търговище Заявление с рег.№УРИ 199300-7316/1707.2024г., с което е заявила, че като наследник по закон желае на основание чл.50 от ЗОБВВПИ да получи собственото на наследодателя ѝ Р. А. Б. дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А. С на 26.07.2024г. до Д. В. Б. е издадено Писмо с рег.№ УРИ199300-7765/26.07.2024г. на началника РУ – Търговище, с което същата се уведомява, че поради изтичане на едногодишния срок по чл.213, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗОБВВПИ, считано от датата на изтичане Разрешението на съпруга ѝ №111/09.02.2012г. - 01.03.2017г., както и на срока по чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ – 14-дневен от приемане на наследството, заявлението ѝ не се уважава, като ще се издаде Заповед по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ. На 21.05.2024г. до началника на РУ – Търговище е изпратена докладна записка с рег.№1993-10084/21.05.2024г. от мл.инспектор „КОС“ към РУ – Търговище – И. И., с данни, че в едногодишния срок от доброволното предаване на дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб. №К381098, както собственика на последното, така и неговите наследници не са поискали прехвърляне на собствеността. На 01.10.2024г. началникът на РУ – Търговище, гл. инспектор И. А., е издал оспорената Заповед № 1993з-241/01.10.2024 г., с която на основание чл.213, ал.5, във връзка с ал.2 и ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ, е наредено отнемане в полза на държавата от Д. В. Б., като наследница на Р. А. Б., на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098. В заповедта като фактически основания на органа е отразено, че в срока по чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ – 14-дневен от приемане на наследството, никой от наследниците не е поискал издаване на разрешение за придобиване на описаното огнестрелно оръжие. Посочено е също така и изтичане, считано от 01.03.2017г. на Разрешението за съхранение, носене и употреба на процесното оръжие № 111/09.02.2012г., на преклузивния едногодишен срок по чл. 213, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 от ЗОБВВПИ, в който собственикът е могъл да прехвърли правото на собственост върху огнестрелното оръжие на лице, получило разрешение за придобиване или да подаде заявление за издаване на съответното разрешение. Посочената Заповед е връчена на Д. В. Б. на 03.10.2024г., съгласно приложената по делото разписка. Жалбата на Д. В. Б. срещу Заповед № 1993з-241/01.10.2024 г. на ВПД Началник на РУ – Търговище е подадена в Административен съд – Търговище на 14.10.2024г. с вх.№199300-10768, чрез органа издал оспорения акт. От приложения по делото Акт за встъпване в длъжност по делото се установява, че считано от 09.10.2023г. гл. инспектор И. Н. А. е временно преназначен на ръководната длъжност Началник на Районно управление – Търговище. Видно от приложената по делото Заповед №8121К-13121/08.10.2024г. на Министъра на вътрешните работи срокът на временното преназначаване на гл. инспектор И. Н. А. на ръководната длъжност Началник на Районно управление – Търговище е удължен с една година. От представеното по делото Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях №20170317763 с дата на издаване 02.03.2017г. по делото се установява, че същото е издадено на Р. А. Б. за четири броя оръжия, както следва: оръжие SKВ-700, калибър 12, №IF727171; оръжие Вьоре, калибър 16/243Win, №283801; оръжие Велзер, калибър, 9.3х62, № V-13340; оръжие Щаер-Манлихер, калибър 9.3х64, №51416. От представените по делото Разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях №20220841149/11.08.2022г.- с валидност до 10.08.2027г.; №20220837607/27.07.2022г. с валидност до 26.10.2022г.; №20240953115/19.08.2024г. с валидност до 18.11.2024г., по делото се установява, че същите са били издадени на Д. В. Б. за оръжия – ловна карабина Щаер-Манлихер, калибър 9.3х64, №51416; ловна пушка, надцевка SKВ-700, калибър 12, №IF727171; ловна пушка, надцевка, комб Вьоре, калибър 16/243Win, №283801; ловна карабина Велзер, калибър 9.3х62, № V-13340. Съгласно приложената по делото справка от ИС на МВР на лицето Д. В. Б. няма издавани други разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях. От съдържанието на приложения по делото предавателно-приемателен протокол по несъмнен начин по делото се доказва че служителят, на който на 23.01.2017г. Р. А. Б. е предал за съхранение оръжието помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098, е свидетелят И. Х. И., младши полицейски инспектор в служба „Контрол на общоопасните средства“ /КОС/ на РУ – Търговище. От показанията на свидетеля И. се установява, че оръжието се предава в резултат на извършена проверка, при която се установява, че същото е с дължина на цевта от 46 см, което е под регламентираната в закона дължина за оръжия за ловни цели. От показанията на свидетеля И. по делото се установи също така, че при предаване на оръжието Р. А. Б. е бил съпроводен от съпругата си г-жа Браун, която е попълвала документите на съпруга си, поради неговата невъзможност да пише на български. Свидетелят потвърждава в показанията си също така, че при подаване от страна на г-жа Браун на уведомлението през месец юли а 2017г., за продадените от нея оръжия, собственост на съпруга ѝ, същата е знаела за предаденото на съхранение оръжие. От показанията на свидетеля се установява също така, че г-жа Браун е била уведомена от мл. инспектор И., че предаденото за съхранение оръжие може да бъде закупено единствено от фирма, която има лиценз за частна охранителна дейност и че същото не може да бъде продадено на някого, който ще го ползва за ловни цели, тъй като цевта на оръжието е по-къса от допустимата по закон. В показанията си свидетелят И. категорично потвърждава че г-жа Браун е била уведомена от него за едногодишния срок, като същата е изразила волеизявление, че ще потърси фирма, на която да го продаде. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля И. Х. И., които съдът кредитира, тъй като от представения по делото приемо-предавателен протокол от 23.01.2017г., както и от докладна записка с рег.№1993-10084/21.05.2024г., по делото по несъмнен начин се установява, че това е полицейският служител, на който е предадено за съхранение процесното оръжие, същият имал непосредствени преки възприятия за обстоятелствата по случая и показанията му кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения: Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на заповедта, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване. По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи: Съгласно чл.213, ал. 5 от ЗОБВВПИ заповедта, с която вещите се отнемат в полза на държавата се издава от органа по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Предвид на това, че Разрешение за носене и употреба №Т048427/02.03.2012 на Р. А. Б. за дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098, е издадено от началника на РУ – Търговище, то оспорената Заповед № 1993з-241/01.10.2024 г. на ВПД Началник на РУ – Търговище, се явява издадена от материално компетентен орган по аргумент на чл.213 ал. 5, във връзка с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. От представения по делото Акт за встъпване в длъжност по делото се доказа, че към деня на издаване на оспорената Заповед – 01.10.2024г. гл. инспектор И. Н. А. е заемал ръководната длъжност ВПД Началник на РУ – Търговище. Последното доказва наличието на времева компетентност на органа, като с оглед и местонахождението на оръжието – обект на Заповедта, налице е и териториална компетентност на органа. Оспорената Заповед съдържа фактическите и правни основания за издаването си, с което същата се явява постановена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание. По отношение на съответствието на оспорения акт с процесуалния и материалния закон, съдът намира следното: Действието на издаденото на Р. А. Б. Р. №Т048427/02.03.2012г. за процесното дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб. №К381098 след 01.03.2017г., е прекратено, поради изтичане на неговата валидност. След тази дата Р. А. Б. не е прехвърлил собствеността на посоченото оръжие на друго лице. Съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото се доказва, че процесното оръжие се явява иззето по съответния ред с предавателно-приемателен протокол от 23.01.2017г., тъй като същото не е отговаряло на законовите изисквания за дължината на цевта за оръжие за ловни цели, т.е неговото притежание не е било в съответствие с законовите изисквания. Последното се подкрепя от данните, отразени в горепосочения протокол, че дължината на цевта на оръжието е 46 см. и от действащата към 23.01.2017г. редакция на чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ, съгласно която за граждански цели, в т.ч лов, огнестрелните оръжия за лов следва да са с дължина над 51 см. На 01.06.2027г. Р. А. Б. е починал, с което към посочената дата действието на Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях №20170317763 от 02.03.2017г. също е прекратено, като е налице прекратяване на дейността на лицето поради смърт. По гореизложените съображения съдът приема, че в конкретния случай се доказва наличие на хипотеза по чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ и съгласно ал.2 на същия член, както за собственикът на вещта, така и за неговия наследник е възникнало задължение да предприемат действия по прехвърлянето на собствеността ѝ в срока, регламентиран в посочената разпоредба. Съгласно чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ огнестрелно оръжие, в т.ч и по наследство, може да се придобие след получаване на разрешение за придобиване от началника на РУ по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянен адрес на физическото лице. Съгласно чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ при наследяване на огнестрелно оръжие наследникът следва в 14-дневен срок от приемане на наследството да подаде заявление за издаване на разрешение за придобиване до Началника на РУ по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянен си адрес. Видно от приложените по делото Разрешения №20220841149/11.08.2022г.; №20220837607 от 27.07.2022г. №20240953115 от 19.08.2024г. издадени на Д. Б., същите нямат за предмет съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб. №К381098. От събраните писмени доказателства по делото се установява, че оспорващата Браун не е подала заявление за разрешение за придобиване на процесното оръжие в срока по чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ. Съгласно посочената разпоредба регламентирания в нея срок започва да тече от приемане на наследството. С обявяването на саморъчното завещание на Р. А. Б. на 21.06.2017г., съгласно Протокол с рег.№8032, д.№6/21.06.2017г. за оспорващата Браун са налице действия по приемане на неговото наследство. Съдът приема, че от показанията на разпитания по делото свидетел И. по делото се доказва, че г-жа Браун е знаела за предаденото на съхранение огнестрелно оръжие, собственост на съпруга ѝ - помпа „Мосберг 500А“, с което съдът приема за доказано, че са налице действия на г-жа Браун по смисъла на чл.49, ал.2 от ЗН по приемане на наследство и по отношение на процесното оръжие. С оглед изложеното срокът по чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ за г-жа Браун е започнал да тече от 01.06.2017г. по аргумент на чл.48 от ЗН изречение второ „Приемането произвежда действие от откриването на наследството“ и се явява изтекъл към 16.06.2017г. При доказана липса на издадено разрешение от Началника на РУ за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб. №К381098 и пропуснат законов срок по чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ за оспорващата Браун към деня на подаване на нейното Заявление – 17.07.2024г., не са налице материалните предпоставки за придобиване чрез наследяване в собственост на посоченото оръжие. Не е налице и спазване на едногодишния срок от изземването по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ. Същият е започнал да тече от деня на неговото изземване с предавателно-приемателен протокол от 23.01.2017г. и към деня на подаване на заявлението на г-жа Браун с вх. рег.№УРИ 199300-7316/17.07.2024г. до Началника на РУ – Търговище този срок се явява изтекъл. От показанията на разпитания по делото свидетел И. съдът приема, че по делото се установи че г-жа Браун към момента на подаване на уведомлението ѝ с вх.№199300-5505 от 12.07.2017г., което се явява в срока по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, същата е имала и знанието, че процесното оръжие е предадено на съхранение в РУ – Търговище и че собствеността на последното следва да бъде прехвърлена в едногодишен срок. Едновременно с гореизложеното съдът намира за необходимо да посочи, че срокът по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ не е обвързан с факта и датата на откриване и приемане на наследството от страна на наследниците, а се определя единствено и само от датата на изземването/предаването на огнестрелното оръжие. Реализирането на правото на собственика да се разпореди с иззетото/предаденото огнестрелно оръжие е обвързано от преклузивния срок по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, като с изтичането на последния се погасява правото му да прехвърли собствеността на друго лице и вещта се отнема в полза на държавата. На основание всичко гореизложено съдът приема, че към деня на издаване на оспорената Заповед – 01.10.2024г. са били налице всички материални предпоставки, изискуеми съгласно чл.213, ал.4, във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ за отнемането в полза на държавата на дългоцевно огнестрелно оръжие – помпа „Мосберг 500А“, кал.12, с фаб.№К381098 и оспорената Заповед се явява издадена при правилно приложение на материалния закон. При наличието на материалните предпоставки, органът е длъжен да издаде заповед по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, като същият действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка. По отношение на г-жа Браун е връчено уведомление по смисъла на чл.26 от АПК, чрез Писмо с рег.№199300-7030/11.07.2024г. на началника на РУ – Търговище и доколкото в г-жа Браун по време на изтичането на срока по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ е имала знанието за процесното огнестрелно оръжие и съзнанието, че собствеността на същото следва да се прехвърли, съдът приема, че в хода на проведеното административно производство не е налице допуснато процесуално нарушение, което да се квалифицира като съществено. Цитираното от процесуалния представител на оспорващата Решение №30/17.022021г. по ад.д.№462/2020г. на Административен съд –Шумен има за предмет Решение на органа, с което е отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и не касае производството по издаване на Заповед по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ и материалните предпоставки за издаването на такава заповед, и в тази връзка не се съобразява от настоящия съд. Законодателната уредба на тези специфични обществени отношения, характерни с висока степен на обществена опасност, е подчинена на генералната цел – да се гарантира и защитава обществения ред и сигурност. Установената по законов път възможност едно лице да придобие, съхранява и носи огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, следва да се възприема като изключение от конституционния принцип за неприкосновеност на правото на собственост. Оспорващата Браун, като наследник на съпруга си Р. Б. – собственик на процесното оръжие, има право да се ползва от наследството на съпруга си, но само по реда и по начина, които съответстват на установеното в ЗОБВВПИ, като неспазването на императивните разпоредби на посочения закон води до извод за нарушаване на неговата цел. На основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на Д. В. Б. срещу Заповед № 1993з-241/01.10.2024 г. на ВПД Началник на РУ – Търговище за неоснователна и следва като такава, същата да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора следва искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение да бъде уважено. Следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева. Следва на основание пар.1, т.6 от ДР на АПК разноските да бъдат присъдени в полза на държавното учреждение ОД на МВР – гр. Търговище, в чиято структура е издателят на акта. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.пето от АПК, съдът