Решение № 10701 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2472/2023 г.

Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.190 ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Примекс Имоти ЕООД, ЕИК 202679071 – гр. Шумен, ул. Цветан Зангов № 1, представлявано от управителя Г. К.. П. с пълномощник адв. Г.Б.; Аеро Концепт Инженеринг ЕООД, ЕИК 200347063, гр. Пловдив, бул. Кукленско шосе № 12 – Бизнес център РТ Консулт, представлявано от управителя С. А. А. с пълномощник адв. Р. И.; К. С. К. / Д. според данни за променено име, л.42/, [ЕГН], гр. ••• с пълномощник адв.Г. М. - обжалват Заповед № 23Ю-РОА-547 от 08.09.2023г. на Кмета на Район Южен - Община Пловдив, с която на основание чл.190 ал.6 ЗУТ е наредено прокарване на временен път през поземлени имоти 56784.536.35, 56784.536.197, 56784.536.393, 56784.536.394, 56784.536.395, 56784.536.396, 56784.536.196, 56784.536.505, 56784.536.975, по КК на гр. Пловдив, представляващи част от новопредвидена от действащия ПУП – ПУР СМФ зона ЮГ, одобрен с Решение № 340, прието с Протокол № 1 от 17.09.2015г. а ОбС -Пловдив – улица с осови точки 573 и 580, за осигуряване на достъп до поземлен имот /ПИ/ 06077.2.288 по КККР на с.Браниполе, община Родопи, одобрени със Заповед № РД-18-142/24.07.2017г. на ИД на АГКК.

Към адм.д.№ 2472/2023г. /образувано по жалбата на Примекс Имоти ЕООД/ са присъединени: адм.д.№ 2501/2023г. /образувано по жалба на Аеро Концепт Инженеринг ЕООД/; адм.д.№ 2587/2023г. и адм.д № 2591/2023г. /образувани по жалба на К. К.с актуална фамилия Д./, тъй като се установи, че са налице висящи съдебни производства с идентични ответник и предмет /чл.213 ГПК/. В случая адм.д № 2591/2023г. бе присъединено към адм.д.№ 2587/2023г., но в хода на настоящото съдебно производство се установи, че между посочените две дела /адм.д.№ 2591/2023г. и адм.д.№ 2587/2023г./ е налице пълна идентичност по см. на чл.126 ал.1 ГПК: спорът е между същите страни, за същото искане и на същото основание /жалбоподател К.К./Д.; ответник Кмет на район Южен; оспорен административен акт - Заповед № 23Ю-РОА-547 от 08.09.2023г. на Кмета на Район Южен - Община Пловдив в частта относно ПИ 56784.536.393 по КККР на гр.Пловдив/. Съдебната практика приема, че за да се прекрати по-късно образуваното дело, двете дела следва да са идентични по страни и предмет, какъвто е настоящия случай. Предвид изложеното адм.д.№ 2591/2023г. следва да бъде прекратено.

• Примекс Имоти ЕООД е собственик на засегнат имот с идентификатор 56784.536.197 /ПИ 197/: Счита обжалваната заповед за незаконосъобразна на основание чл.146 т.3, т.4 и т.5 АПК /допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона/. Поддържа, че в случая не са били налице предпоставките за откриване на процедура за прокарване на временен път по чл.190 ал.1 вр. с ал.6 ЗУТ и от съдържанието на оспорения административен акт не се установява по безспорен начин „липса на съгласие“ от страна на дружеството-жалбоподател, което да налага достъп до имота на заявителя Н.Т. да се осигурява със заповед. Не се оспорва наличие на действащ ПУП – ПУР СМФ зона Юг, одобрен с РОС № 340/17.09.2015г., но за да бъде издадена заповед с приложеното правно основание, се изисква имотите в обхвата на разработката да са урегулирани – процесният имот, за който е издадена заповедта е ПИ 06077.2.288 /ПИ 288/, с. Браниполе, община Родопи, м. Герена, вид територия Земеделска по КККР № РД-18-142/24.07.2017г. и този имот не е урегулиран съгласно дефиницията по см. на т.11 от § 5 ДР ЗУТ. Не е налице и хипотезата на чл.190 ал.5 ЗУТ, тъй като към момента а подаване на жалбата не е променено предназначението на ПИ 288 и за същия не са налице условията на чл.3 от Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Ведно с посоченото е заявено, че производството е започнало по реда на чл.192 ал.3 и чл.193 ал.3 и ал.4 ЗУТ, за което на жалбоподателя е изпратено уведомление с изготвени скици-проект, като след подадено възражение оспорващото дружество получило ново уведомление за основание на производството – чл.190 ЗУТ, към което обаче били приложени същите скици -проект, като към първото уведомление. Отново е подадено възражение с аргумент, че не е възможно правото на преминаване през чужд ПИ по реда на чл.192 и сл. ЗУТ и прокарването на временен път по реда на чл.190 ЗУТ да имат едно и също графично изображение. Друго основание за незаконосъобразност на заповедта се счита неустановеността в хода на административното производство да са изследвани други възможности за осигуряване на достъп до ПИ 288, освен тази, предложена с оспорената заповед. В тази вр. е заявено, че като собственик на съседен имот, жалбоподателят е запознат с терена и видно с просто око е, че от южната страна на процесния имот има по-къса отсечка до него и то засягаща само един имот. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените разноски.

В писмена молба със становище по същество /л.387, т.2/ адв. Б. поддържа доводите в жалбата и във вр. със СТЕ е заявено, че за ПИ 288 по КК на с. Браниполе, община Родопи са представени документи за провеждане на процедури в община Родопи за одобряване на ПУП-ПРЗ за промяна на предназначението на този имот, но проектът е разгледан и не е приет от ЕСУТ при община Родопи. Община Родопи е дала информация, че за този имот няма одобрен ПУП-ПРЗ и не са издавани строителни книжа. Данните потвърждават съображението на жалбоподателя – ПИ 288 не е урегулиран, поради което не е налице хипотезата на чл.190 ал.5 ЗУТ. Посредством СТЕ /стр.5, т.1-4/ се счита за потвърдено и съображението от жалбата – алтернативно трасе може да се прокара от ЮГ, при което ще бъдат засегнати само три имота или общо площ от 1 175 к.м. и на стр.6, т.1-5 е представена перспективата на това трасе – по -добра.

• Аеро Концепт Инженеринг ЕООД е собственик на засегнат имот с идентификатор 56784.536.505 /ПИ 505/: Във вр. с чл.190 ал.1 и чл.192 ал.2 и ал.3 ЗУТ, предвид разпоредбата на § 1 ал.3 ПЗР ЗУТ се поддържа, че няма направена делегация на Кмета на район Южен и той не е компетентен за произнасяне по искане за издаване на заповед по чл.190 ЗУТ. Ведно с това се твърди, е заповедта е издадена извън правомощията на кмета на район с оглед местоположението на имота. В тази вр. е заявено, че административната процедура е започнала по заявление на Н.Т. от 20.07.2022г. – собственик на ПИ 288 по КККР на с. Браниполе, община Родопи, поради което кметът на Район Южен – община Пловдив не е компетентен и не е ясно защо заповед не е издадена от Кмета на община Родопи. Предвид доводите заповедта се счита за нищожна.

При невъзприемане съображенията за нищожност, оспорената заповед се счита за незаконосъобразна поради грубо нарушение на административно-производствените правила и норми. Твърди се, че административният орган не е извършил задълбочена и цялостна проверка относно възражението на жалбоподателя от 20.09.2022г. Посочено е, че идеята на процедурата по прокарване на временен път по чл.190 ЗУТ е да се осигури транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време – до осигуряване на траен достъп. Предпоставките за прокарване на временен път са установени кумулативно в нормата на чл.190 ал.1 – 3 ЗУТ и се счита, че предвидената възможност в чл.190 ал.2 ЗУТ не означава, че в още неурегулирани части на населени места може да се прокарват временни пътища на основание неопределена от закона нужда. В случая не е налице и хипотезата на чл.190 ал.5 ЗУТ. Твърди се, че поискалият прокарване на временен път има осигурен достъп от страна на община Родопи и не може достъпът до неговия имот да засяга имоти на територията на община Пловдив. Посочено е, че със заповедта е наредено временният път да е до израждането на местен път, а трасето на местния път е одобрено с ПУП и не е извършена преценка относно възможността временният път да следва трасето по местния път по проектоплана. В случая следва да се установи дали е било възможно временният път да следва трасето на проектирания такъв, макар и да не съвпада изцяло с него, като с неизясняване на това обстоятелство кметът на район Южен при община Пловдив е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Твърди се, че посоченият в заповедта мотив „поради липса на друго техническо решени за осигуряване на достъп до имота“ не е относим, защото има осигурен достъп от трасе в община Родопи, вкл. в община Пловдив – от южната страна на обходния път. Освен това с прокарване на временния път се засягат съществуващи сгради и постройки, вкл. изградено ВПС в имота на жалбоподателя. Поддържа се, че заявителят има транспортен достъп от южната страна на своя имот от територия в обхвата на община Родопи, поради което не е налице основание за издаване на заповедта. При издаване на заповедта не са определени обезщетения за засегнатите собственици на имоти – не е посочен размер и основание за изчисление на обезщетението. Поискано е заповедта да бъде обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна с присъждане на направените съдебни разноски.

В ход по същество адв.И. поддържа съображенията от жалбата и твърди, че в случая са смесени две процедури и скица-проект е представена само при предходната процедура. Представените в съдебното производство скици представляват част от производството по смяна на предназначението на земеделския имот на г-н Т. в част ВиК и ЕЛ, вкл. трасета за прокарване, което е различно от графична част към заповедта, която да онагледява трасето на временния път. Изтъкнато е, че засягането на служещите имоти нарушава равнопоставеността на собствениците, тъй като СТЕ установи съществуване на друг вариант, който е по-икономичен и по-добър, с по-малко засегнати собственици.

В писмени съображения по същество адв.И. поддържа всички аргументи от жалбата за нищожност и незаконосъобразнот на заповедта, като е заявено, че в стартиралата процедура за промяна предназначението на имота на г-н Т. от земеделски за неземеделски нужди, има данни, че е предвидена пътна връзка /задължителна за производството/ през трасе в община Родопи.

• К. С. К. /Д. според данни за променено име, л.42/ е собственик на засегнат имот с идентификатор 56784.536.393 /ПИ 393/ и счита заповедта за незаконосъобразна. Поддържа, че данните от административната преписа не доказват спазване изискването на чл.193 ал.3 ЗУТ – трасето на временния път не следва трасето на новите улици. Не е ясно във вр. с чл.190 ал.4 ЗУТ в какъв срок ще бъде прокаран път до имота на заявителя, което означава, че заповедта е с безсрочно действие и ПУП-ПУР по отношение на новата улица няма да се приложи. Във вр. с чл.190 ал.3 ЗУТ е посочено, че в ПИ 393 има дълготрайна декоративна растителност – поне 15 бр. дървовидна туя и няколко броя орехи, което не е съобразено при издаване на заповедта. Заявено е, че в административното производство е подадено възражение с посочен алтернативен маршрут, по-кратък и засягащ по-малко поземлени имоти, което се поддържа с жалбата. Твърди се, че не е целесъобразно временният път да започва от о.т. 573 като засяга девет имота и да стига по обходен маршрут в обратна посока до о.т. 578, когато може да се предвиди временен път от о.т. 580 в източна посока по пътя, където сега се извършва интензивно движение и с тежкотоварни камиони и през о.т. 578 и ПИ 975 да се достигне до имота на заявителя. Същият маршрут е по-къс и засяга по-малко имоти. Ведно с това е посочено, че засегнати ПИ 35, 196, 395 и 975 са земеделски земи със собственик Община Пловдив и съгласно чл.25 ал.5 ЗСПЗЗ е нужно решение на ОбС за смяна на предназначението им, каквото липсва, поради което е налице нарушение на процедурните правила. Административният орган не е преценил, че временният път преминава през шахта, намираща се в непосредствена близост до ПИ 932, в която се изливат водите от всички съседни имоти. Необосновано пътят в най-широката му част – в края на ПИ на жалбоподателя е разширен, докато в средната у част през ПИ 932 е с по-малки размери. Предвидена е ширина в много по-големи размери от минималния по чл.81 ЗУТ. Паралелно със заявлението за прокарване на временен път, заявителят е подал и такова за прокарване на отклонения по чл.193 ЗУТ, преминаващи през другата част на имота на жалбоподателя, при което имотът става неизползваем и изцяло обслужващ такъв без възможност за ползването му по предназначение.

Поддържа се, че според приложените правни основания – същите предвиждат прокарване на временен път в границите на урбанизираните територии, а в случая ПИ 288 е в землището на с. Браниполе в неурбанизирана територия. Заповедта се счита за нищожна, тъй като не е допустимо кмет на една община да издава заповед за преминаване през ПИ, разположени в тази община с цел – обслужване на имоти, разположени в землището на друга община. Освен това ПИ 288 не е урегулиран, а именно при урегулирането му със съответен ПУП от общината, в която е разположен имотът, се предвижда съответен достъп до имота. При издаване на заповедта няма данни дали имотът е урегулиран с оглед преценка дали има или няма достъп до същия. На следващо място предвид нормата на чл.190 ал.5 ЗУТ е посочено, че ПИ 288 е извън границите на урбанизираната територия на гр. Пловдив и в имота няма законно изграден строеж. Заявено е още, че в случая отсъства преценка за възможността за прокарване на временен път според действащия ПУП и няма данни дали е проверено за наличие на друг проектиран път в близост до ПИ 288, през който преминаването да е по-целесъобразно. Поискано е заповедта да бъде отменена.

В ход по същество адв.М. поддържа наличие на основания за отмяна на заповедта, като се позовава на приетата СТЕ, доказваща твърденията в жалбата. Налице е и декоративна растителност в имота на оспорващото лице, установено посредством СТЕ и свидетел. Поискано е присъждане на направените съдебни разноски.

• Ответникът Кмет на Район Южен - Община Пловдив счита жалбата за неоснователна чрез пълномощник – гл. юрисконсулт Е. А.. В съдебно заседание с ход по същество е поискано да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност по отношение представен списък с разноски за жалбоподателя Аеро Концепт Инженеринг ЕООД.

В писмено становище по същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед, издадена от материално и териториално компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия и при пълно спазване на материалноправните и административнопроизводствени разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. С позоваване на приетите по делото доказателства се поддържа, че е осъществена делегация на правомощия по см. на §1 ал.3 ЗУТ. Посочено е, че административното производство е започнало по заявление на Н.Т. /вх.№ 21Ю-ОП-747/12/ от 20.07.2022г., към което е представена скица-проект, изработена от инж.П.Ч.. Поискано е прокарване на временен път по реда на л.190 ЗУТ, като трасето, обхватът и площта на пътя са ясно и точно определени в скицата-проект. Скицата-проект е част от издадената заповед, в която са цитирани параметрите на пространствения достъп, определени в скицата – неразделна част от административния акт. Предложението засяга имоти, попадащи на територията на район Южен – община Пловдив и същевременно в обхвата на ПУП-ПУР СМФ – Юг, гр. Пловдив, одобрен с РОС № 340/17.09.2015г. Предвид тези данни се счита за установена териториалната компетентност на кмета на района, предоставена му със Заповед № 21 ОА-1410/10.06.2021г. на зам.кмет, действащ в качеството на кмет на община Пловдив съгласно заповед № 21 ОА-1247/25.05.2021г. на Кмета на община Пловдив. Считат се за неоснователни твърденията на жалбоподателите за осигуряване на достъп от Кмета на община Родопи, тъй като видно от скицата-проект – не се засягат имоти от територията на община Родопи. Заявено е, че ПИ 288 по КККР на с.Браниполе, община Родопи, чиито транспортен достъп се цели с процесната заповед, има единствено лице към ПИ с НТП за второстепенна улица на територията на община Пловдив – ПИ 975 по КККР на гр.Пловдив. Границите на ПИ 288 на територията на община Родопи са към ПИ с НТП нива – ПИ 289 по КККР а с.Браниполе и за друг производствен, складов обект – ПИ 892 по КККР на с.Браниполе, който същевременно е и урегулиран. Собственият имот на заявителя е с единствен транспортен достъп през територията на община Пловдив. Единият от граничните ПИ - 892–по КККР на с. Браниполе също е с единствен транспортен достъп откъм територията на община Пловдив. СТЕ установи, че трасето по обжалваната заповед следва контура на улицата, координатите и площта съвпадат. По трасето няма сгради и декоративна растителност. Трасето е съобразено с одобрени схеми за достъп до общи Ел. и ВиК мрежи. Срокът, за който е прокаран пътя е до откриване на улица с о.т. 573-о.т. 578 по ПУП-ПУР на СМФ – Юг, одобрен с РОС № 340/2015г. Разрешеното прокарване на временния път за достъп до ПИ 288, с.Браниполе следва контура на улица от о.т. 573 до о.т. 580 и е най-лесно и икономично осъществимата възможност за достъп до имота на заявителя.

• Заинтересованата страна Н. З. Т., гр.•••, [ЕГН] се представлява от адв. М. Б. – П. и оспорва жалбите като неоснователни. В ход по същество заяви, че събраните по делото доказателства доказват спазване на административната процедура и не счита, че кметът на община Родопи може да издава заповед за право на преминаване на терена на община Пловдив. По алтернативния вариант в СТЕ ще се засегнат съществуващи сгради, за едната от които се установи, че е законна, поради което вариантът не е приложим.

В писмено становище по същество се поддържа да са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповедта. Посочено е, че макар да притежават процесуално право на жалба, за жалбоподателите К.и Аеро Концепт Инженеринг ЕООД няма правна и житейска логика от обжалване – техните имоти /ПИ 393 и ПИ 505/ също нямат достъп до улица и ползват „този достъп“. Свидетелят на К.в съдебно заседание от 28.02.2024г. обясни, че е посяла дървета – туи, покрай пътя, преди 4-5 години. Същият свидетел твърди, че пътят е асфалтиран, каквото е заявил и свидетелят на Аеро Концепт Инженеринг ЕООД – 17.04.2024г. Оспорено е твърдението за неприложимост на чл.190 ЗУТ, защото обслужвания имот не е урегулиран с позоваване на Решение № 664/2017г. по д.№ 7575/2016г., ВАС. Посочено е, че със Заповед № ЗД-02-10 / 19.02.2009г. на областен управител на област Пловдив е назначена Комисия за Промяна на землищна граница между община Пловдив и община Родопи, с което се счита за установен административно определения достъп да имота на г-н Т. и до други имоти в тази зона, вкл. Протокол от 05.03.2009г. за промяна на землищна граница. Решение № 457 от 27.12.2018г. на ОбС -Родопи установява етап на процедура по одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ 288, вкл. Протокол № 6 /25.06.2019г. на ОбС-Родопи. ЕСУТ указал, че за завършване процедурата по промяна предназначението на този имот е необходимо да се осигури транспортен достъп. В писмо 22Ю 351/36/ от 21.06.2023г. от община Пловдив до район Южен е указано, че трябва да има влязла в сила заповед по чл.190 ЗУТ – за да се разреши прокарване на отклонение от общите мрежи е необходимо предварително отваряне на временния път, затова първа е заповедта по чл.190 ЗУТ. Във вр. с възражението на Примекс Имоти ЕООД за неполучено уведомление за изменението в искането, довело до друга процедура, е посочено, че това не е съществено нарушение /Решение № 14449 от 2020г. по д.№ 9390/2019г.; Решение № 3140/2024г. по д.№ 6200/2021г. – ВАС/. Поддържа се, че са обследвани други възможности за достъп, тъй като в заповедта е отразено, че другият маршрут е неприложим, защото се засягат сгради в параметрите на пътното трасе, което се установи и от СТЕ. Това се установява и от приетите по делото две заповеди за отчуждаване от 10.09.2024г. Изводът на експертите за по-благоприятен маршрут се основава само на броя засегнати имоти.

По отношение компетентност на органа-издател е направено позоваване на оправомощителната заповед на кмета на община Пловдив № 21 ОА-1410/10.06.2023г. Относно обезщетението е посочено писмо на община Пловдив, според което при чл.190 ЗУТ – обезщетението ще се остойности след влизане в сила на заповедта. За имота на жалбоподател К.е посочено, че страната не доказа наличие на дълготрайни декоративни дървета. Твърди се, че временният път следва контура на улица от о.т. 573 до о.т. 580 по действащ ПУП-ПУР от 2015г. и тази частично асфалтирана улица се ползва от всички собственици, чиито имоти граничат с нея. По това трасе няма сгради и трайна декоративна растителност.

• Заинтересованата страна община Пловдив се представлява от гл. юрисконсулт Ал. А. и оспорва жалбите. Счита оспорената заповед за валиден и законосъобразен административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия и при пълно спазване на материалноправните и административнопроизводствени разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Описани са заповедите, посредством които са делегирани правомощия на кмета на район Южен на основание § 1 ал.3 ДР ЗУТ. Посочено е, че данните от преписката разкриват административно производство, започнало по заявление на Н.Т. от 20.07.2022г. за прокарване на временен път по чл.190 ЗУТ, въз основа на скица-проект, в която са онагледени трасе, обхват и площ. Твърденията на жалбоподателите относно принадлежността на скицата-проект към оспорената заповед се считат за необосновани – в закона не е уреден вид, обем и съдържание на скицата и лицето, което да я изготви, като в случая е налице изготвена скица-проект от инженер-геодезист с пълна проектантска правоспособност. Съдържанието й дава информация в достатъчен обем за дължина, габарит, обхват и заета площ на трасето. Поддържа се, че доколкото скицата-проект е представена със заявлението за образуване на административното производство и е описана конкретно в т.2 от разпоредителната част на заповедта, е налице достатъчно описание, от което да се извлече информация, че именно тя е неразделна част от административния акт. Съгласно скицата-проект, предложението засяга ПИ на територията на община Пловдив, но и на територията на район Южен, както и в обхвата на ПУП-ПУР на СМФ зона – Юг, одобрен с РОС № 340/2015г. Счита се, че тези обстоятелства недвусмислено установяват териториалната компетентност на кмета на район Южен. Твърди се, че заповедта не е нищожна – кметът на района се е произнесъл в обхвата на заявеното искане, като единствената хипотеза, която би могла да определи като компетентен орган кмета на община Родопи е скицата-проект да засяга имоти на територията на община Родопи. Трасето на предложения временен път по чл.190 ЗУТ не преминава през ПИ от територията на община Родопи. Счита се за несъотносимо обстоятелството, че ПИ, за който се цели осигуряване на достъп, се намира на друга общинска територия. Освен това, при справка в общодостъпната КАИС се установи, че ПИ 288 по КККР на с.Браниполе, община Родопи, има единствено лице към ПИ с НТП за второстепенна улица на територията на община Пловдив - ПИ 975 по КККР на гр.Пловдив. Границите на ПИ 288 на територията на община Родопи са към ПИ 289- нива и ПИ 892 – който е УПИ. В тази вр. се твърди, е ПИ на заявителя е с единствен транспортен достъп през територията на община Пловдив. Описани са и други данни от справка в КАИС, според които транспортен достъп през територията на община Родопи би бил нецелесъобразен от транспортен и икономически аспект. Счита се, че техническите възможности се разглеждат единствено в контекста на териториалната компетентност.

По отношение жалбата на Примекс Имоти ЕООД е вписано, че временният път в изпълнение на чл.190 ал.3 ЗУТ е в съответствие с РОС № 340/2015г., тъй като трасето попада в обхвата на улица, което е единствено възможния от правна и техническа гл.т. по отношение териториален обхват между двете общини. В тази вр. е посочено, че макар ПИ 288 да не попада в територия, за която има одобрен ОУП и/или ПУП, и макар за ПИ 288 да не е налице одобрен ПУП, който да създава УПИ, достатъчно е обстоятелството, че същият е контактен и има единствено лице към територията на община Пловдив. Това се счита да е така поради наличието на ОУП на община Пловдив, изменението на който е одобрено с РОС № 521/24.11.2022г. с позоваване на Решение № 1123/2010г. по д.№ 11213/2009г., ВАС – „За неурегулирани имоти наличието на общ устройствен план е предпоставка за прокарване на временен път“. Освен това, предвижданията на ПУП-ПУР на СМФ зона – Юг, гр.Пловдив, одобрен с РОС № 340/2015г. се счита да са установили, че ПИ 288 има лице по см. на чл.14 ал.4 ЗУТ към ПИ 975 по КККР на гр.Пловдив. Предвид изложеното се твърди, че транспортният достъп е откъм територията на община Пловдив. В тази вр. се поддържа, че не може посоченото в чл.190 ал.1 ЗУТ – „урегулирани поземлени имоти“ да се тълкува стеснително в контекста на §5 т.11 ДР ЗУТ и следва да се приеме, че наличието на улична регулация за имота е достатъчно условие от регулационна гл.т., т.е. достъп до улица. Ведно с това за ПИ 288 е започнала процедура за изработване на ПУП – Решение № 457 от 27.12.2018г. на ОбС -Родопи и решение по т.14 на ЕСУТ при община Родопи от 25.06.2019г. – само по себе си е определящо и достатъчно обстоятелство /Решение № 4614 от 2024г. по д.№ 1285 от 2024г., ВАС/. Поддържа се, че в мотивите на оспорената заповед компетентният административен орган е обследвал въпроса за алтернативно трасе и се е произнесъл по него. Заинтересованата страна /не е оспорила заключението/ твърди, че освен сгради, в двата ПИ по варианта от СТЕ /177 и 54/ - има в контекста на чл.190 ал.3 изр.2-ро ЗУТ и други елементи: изградена ограда /Приложение № 14 към СТЕ/ и силна залесеност с дървесна и храстовидна растителност, вкл. портален кран в непосредствена близост. Тоест, предложеното алтернативно трасе не съответства на императивната разпоредба на чл.190 ал.3 ЗУТ, но не е и целесъобразно. На следващо място – дори предложеното от СТЕ трасе да отговаря на действащите правила и нормативи за габарити на транспортна инфраструктура, то е нецелесъобразно от практическа гл.т. Предложеното обръщало е с минимален възможен габарит, което нецелесъобразно предвид предназначението на имотите в територията, през която ще преминава – модул Ю-20, устройствена зона Соп /смесена общественообслужваща и производствено-складова дейност/, предпоставяща основен транспорт с товарни и едрогабаритни МПС.

По отношение жалбата на Аеро Концепт Инженеринг ЕООД е заявено, че неправилни и необосновани са възраженията за наличие на съществуващ достъп до ПИ 288, възможни алтернативни трасета и други. Твърденията за липса на произнасяне за обезщетението са неотносими, тъй като обезщетения се определят след влизане в сила на заповедта от друг орган – комисията по чл.210 ЗУТ.

Относно жалбите на К.К./Д./ по присъединените дела е направена препратка към съображенията по другите жалби с твърдение за неоснователност на заявените твърдения, тъй като трасето е съобразено със съществуваща постройка в ПИ 392, потвърдено от СТЕ. Посочено е, че ЗУТ не изисква определяне на конкретен срок в заповед по чл.190 от закона, който не би могъл правно и практически да бъде установен /Решение № 1063 от 2022г. по д.№ 9866/2021г.; Решение № 11743/2022г. по д.№ 10691 от 2021г., ВАС/.

• Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Адресати на заповедта са собствениците на ПИ, през които е наредено да се прокара временния път – жалбоподателите, община Пловдив и Н.Т. за имот на територията на район Южен – община Пловдив. Административният акт е ограничителен за собствениците на т.нар. „служещи имоти“ спрямо обслужвания, за който е разпореждането за прокарване на временен път, поради което с оспорване на заповедта те защитават свои права и интереси, тъй като изпълнението на административния акт пряко би ги засегнало. Предмет на заповедта е прокарване на временен път, обхватът на който в случая е на територията на община Пловдив.

Примекс Имоти ЕООД е собственик на ПИ 197, който попада в трасето на временния път. Дружеството е уведомено за заповедта на 19.09.2023г. /л.64 – най-ранна дата поради нечетлива цифра за деня от м.09.2023г. при изпратено уведомление на 19.09.2023г. – л.63/, а жалбата е с вх.номер в район Южен от 29.09.2023г. Според съдържанието на жалбата – същата касае собствения на Примекс Имоти ЕООД ПИ 197 /по отношение на останалите имоти в обхвата на трасето жалбоподателят няма правен интерес да обжалва административния акт, тъй като не притежава вещни права в тях/. Жалбата се приема за процесуално допустима в частта, в която е разрешено прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 56784.536.197 /при съобразяване с Решение № 1706/2023г. по д.№ 8960/222г., ВАС/. Аеро Концепт Инженеринг ЕООД е собственик на ПИ 505, който е в обхвата на временния път. Дружеството е уведомено за заповедта на 21.09.2023г. /л.65/, а жалбата е с вх.номер в район Южен от 05.10.2023г. /л.3 – д.№ 2501 от 2023г., АС – Пловдив/. Според съдържанието на жалбата – същата касае собствения на Аеро Концепт Инженеринг ЕООД ПИ 505 /по отношение на останалите имоти в обхвата на трасето жалбоподателят няма правен интерес да обжалва административния акт, тъй като не притежава вещни права в тях/. Жалбата се приема за процесуално допустима в частта, в която е разрешено прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 56784.536.505. К.С./Д./ е собственик на ПИ 393, който е в обхвата на временния път. Лицето е уведомено за заповедта на 21.09.2023г. /л.65/, а жалбата е с вх.номер в район Южен от 09.10.2023г. С р./19.10.2023г. са изискани от жалбоподателя и ответника доказателства за подаване на жалбата в 14 дн.срок и съответно – за способ за подаването й /л.14 от д.№ 2587/2023г., АС – Пловдив/. Адв. М. посочи в молба /л.22 от д.№ 2587/2023г./, че представя товарителница от Български пощи ЕАД с дата от 05.10.2023г. – приложен е системен бон от 05.10.2023г., л.21 от посоченото дело, удостоверяващ приемане на пратка, подадена от адв. М. с получател Кмет на район Южен, на дата 05.10.2023г. Според съдържанието на жалбата – същата касае собствения на К. К./Д./ ПИ 393 /по отношение на останалите имоти в обхвата на трасето жалбоподателят няма правен интерес да обжалва административния акт, тъй като не притежава вещни права в тях/. Жалбата се приема за процесуално допустима в частта, в която е разрешено прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 56784.536.393.

1. Заповед № 23Ю – РОА - 547/08.09.2023г. е издадена от Кмета на Район Южен - Община Пловдив, на основание чл.190 ал.6 вр. ал.1, ал.3 и ал.4 ЗУТ във вр. с т.12 от Заповед № 21ОА - 1410/10.06.2021г. на Кмета на Община Пловдив.

Съгласно чл.190 ал.6 ЗУТ: „Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.“. Със Заповед № 21ОА-1410/10.06.2021г. /л.59 и сл./ Кметът на Община Пловдив предоставил правомощия на кмета на район Южен на основание §1 ал.3 ДР ЗУТ, в обхвата на които по т.12 – да разреши или да откаже да разреши прокарването на временни пътища по чл.190 ал.6 и ал.7 ЗУТ. При делегиране на правомощия, органът, на когото са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването. Кметът на район Южен – община Пловдив е оправомощен по предвидения в ЗУТ ред. Авторство не е оспорено.

В случая Заповед № 21ОА-1410/10.06.2021г. на Кмета на общината е издадена в хипотеза на заместване от заместник-кмет В.Р. на основание Заповед № 21 ОА 1247/25.05.2021г. /л.256, т.2/ и за дата на издаването на заповедта, с която се предоставят правомощия на кмета на Район Южен – 10.06.2021г., са налице доказателства за фактическото отсъствие на Кмета на Община Пловдив /болничен лист, л.251 – удостоверява неработоспособност за периода от 25.05.2021г. до 04.07.2021г.; уведомление от кмета на община Пловдив до областен управител на област Пловдив за ползване на отпуск поради временна неработоспособност, в периода на който функциите на кмет на общината ще бъдат изпълнявани от зам.кмет В.Р., л.252/. Със заповедта от 25.05.2021г. е наредено зам.кмет В.Р. да изпълнява функциите на кмет на Община Пловдив за периода от 25.05.2021г. до завръщане на титуляра, като заповедта е издадена във вр. със временна неработоспособност.

Възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая, като заместникът на титуляра осъществява функциите му в пълен обем - Т.Р. № 4/22.04.2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, според което – „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.”. Заповед № 21ОА-1247/25.05.2021г. е издадена на дата, удостоверяваща първи ден от периода на отпуск за временна неработоспособност на Кмета на община Пловдив, но от една страна – реквизитите относно съдържанието на административния акт от обхвата на чл.59 ал.2 АПК не съдържат час и минути на издаване на акта, а от друга – вписаната причина в болничния лист „Общо заболяване“ и предписан режим на лечение „домашен – амбулаторен“, не изключват възможността заповедта за заместване да бъде издадена в първия ден от отпуск за временна неработоспособност, вкл. преди осъществяване на режима на лечение. Болничният лист е издаден от ЛКК – Ортопедично отделение и причината „Общо заболяване“ също не отрича възможност за издаване на заповедта за заместване, доколкото отсъстват данни за влошено здравословно състояние, съответно – естество на заболяване, изцяло непозволяващо издаване на заповедта. Ведно с посоченото, в случая не е оспорено авторство на заповед № 21ОА-1247/25.05.2021г., поради което по отношение на същата следва да се приеме, че са възникнали правните й последици – заместване. Съобрази се още, че ползването на отпуск за временна неработоспособност не лишава кмета на общината от компетентност, а нарушение на режима на лечение не води до некомпетентност на длъжностното лице. В заповед за заместване не е необходимо да бъдат конкретизирани правомощия, тъй като както бе посочено по-горе – „За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган“ по см. на цитираното Т.Р. По отношение възражението за нищожност, основано на твърдение за отсъствие на териториална компетентност се съобрази, че административният акт засяга служещите имоти и на техните собственици са възложени задължения, изразяващи се във вр. със спецификата на акта във временни ограничения. Непосредственото засягане на права, свободи или законни интереси е само по отношение собствениците на ПИ, намиращи се на територията на община Пловдив, респект. в границите на район Южен. Посочените критерии са приложимите при определяне компетентността на административния орган в конкретното производство, а не местоположението на ПИ, за който биха възникнали последиците при влизане в сила на заповедта.

2. Заповедта е основана от фактическа страна на преписка по заявление от Н.Т. с вх.№ 21Ю-ОП-747 /12/ от 20.07.2022г. /л.131, т.1; л.472, т.2/, което е посочено в обстоятелствената част на административния акт. Затова подлежи на преценка възприетата от административния орган фактическа установеност във вр. с това заявление. Същото е подадено от пълномощник на Т. /пълномощно от 2018г., за което няма данни да е оттеглено, л.69/ и е помолено да бъде частично прекратено изпълнението на преписка от 30.07.2021г. в частта за право на преминаване по чл.192 ал.3 ЗУТ, като лицето желае преписката да се процедира по чл.190 ал.1 и ал.2 ЗУТ, при запазване искането за прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл.193 ЗУТ. Заявителят е собственик на ПИ 06077.2.288 /ПИ 288/ по КККР на с.Браниполе, община Родопи, одобрени със заповед от 24.07.2017г. на ИД на АГКК, съгласно нот.акт от 20.04.2018г. /л.76, 77/, с трайно предназначение на територията – земеделска и НТП – нива, при съседи на имота – ПИ 56784.536.975, 06077.2.328, 06077.2.289 /скица от СГКК – Пловдив на ПИ 288 от 2018г., л.81/. В хода на съдебното производство бе представена скицата към заявлението – скица-проект за прокарване на временен път /л.473, 474/ за ПИ 288, през ПИ, посочени в оценителския доклад и в заповедта /35, 197, 393, 394 – собствен на Н.Т., 395, 396, 196, 505 и 975/. В тази скица -проект и в цветният й носител, изготвилото я лице – инж.Ч. /пълна проектантска правоспособност/ е представил ПИ 288 по КККР на с.Браниполе като УПИ в устр. зона Смф, Складова, търговска, административна и обслужваща дейност, л.473 и 474.

Това не съответства на установените по делото факти – за ПИ 288 няма влязла в сила заповед за урегулиране.

Относно предходна преписка от 30.07.2021г. във вр. с ч.192 ал.2 и ал.3 ЗУТ, кметът на район Южен приел, че се касае за процедура с предмет – имоти на територията на две общини, поради което я препратил на областен управител – Пловдив /л.93/. Областен управител върнал преписката с оглед съдържанието й и предвид преминаването на новопроектиран ел.кабел и уличен водопровод по улица с о.т. 573-576-578, която е само на територията на община Пловдив /л.94/. По преписката от 30.07.2021г. са изпращани уведомления по чл.26 ал.1 АПК /л.95 и сл./ и Примекс Имоти ЕООД е представило възражение /л.129/, в което е посочило, че процедурата следва да е по чл.190 ЗУТ. След това са изпращани уведомления за прекратено производство по чл.192 ал.3 ЗУТ и за заявлението от 20.07.2022г., ведно с приложена към уведомленията скица -проект за прокарване на временен път по чл.190 ЗУТ /л.134 и сл./. Примекс Имоти ЕООД е възразило /л.145/, като е посочило, че изпратената скица за прокарване на временен път е същата, като изпратената в процедурата по чл.192 и чл.193 ЗУТ. Възражение е представило и Аеро Концепт Инженеринг ЕООД, л.156. Приложено е разрешение за поставяне на преместваем обект – метална конструкция: контролно пропусквателен пункт /л.164/. Има възражение и от К.К./Д./, л.171. Възраженията съдържат доводи, изложени в жалбите до съда.

Н.Т. е възложил и е представен в район Южен – оценителски доклад за прокарване на временен път /л.194 и сл./. Засегнатите имоти /л.197/ са съответни на списък на заинтересуваните лица, представен от ответника – л.241. Във вр. с доклада за определяне обезщетение за части от имоти, засегнати от временни пътища, община Пловдив е изпатила уведомление до район Южен и адв.Б. – П. /представляващ Н.Т. и в административното производство/ - л.237: посочено е, че условие за определяне на обезщетението е влязла в сила заповед по чл.190 ЗУТ.

Преди заявлението от 2022г. е имало друго от 14.10.2021г. /л.78/, основано на чл.192 ал.2 и чл.193 ал.3 ЗУТ, към което била приложена документация за ПУП-ПРЗ. Според обяснителна записка от м.08.2021г. за част ЕЛ /л.92/ - в проектното решение се предвижда обособяване на един УПИ за складова, търговска, административна и обществено-обслужваща дейност.

При тези данни е издадена оспорената заповед /л.242 и сл. – четливо копие/, като при представянето й по делото бе приложена и скица-проект за прокарване на мрежи и съоръжения по чл.193 ЗУТ през имоти, идентични с тези в скицата – проект, представена по-късно със заявлението от 20.07.2022г., с изключение ПИ 392, който имот не е в обхвата на разпореденият за прокарване временен път. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че за производството по заявлението от 20.072022г. са уведомени всички заинтересовани страни съгласно чл.26 АПК, за което се съдържат данни в преписката. Заинтересованите страни са собственици на ПИ в обхвата на временния път – посочени поименно в заповедта, л.242. Описани са съображенията от постъпилите възражения – против габарита на временния път, избора на трасе и поради засягане на разрешено преместваемо съоръжение – метална конструкция. По отношение габарита административният орган се е позовал на чл.190 ал.3 ЗУТ и е приел, че не е налице императивно изискване – временният път да съвпада по габарити всякога с новата проекто-улица, като са спазени императивните изисквания – не се засягат заварени сгради и постройки, както и декоративни дървета. Макар ПИ 392 да не е част от засегнатите имоти, през които се предвижда да преминава временния път – в заповедта е посочено, че е съобразена съществуваща постройка в този ПИ, така, че да не бъде засегната. Вписано е, че съгласно скицата-проект /без да се уточни коя точно – по чл.190 ЗУТ или по чл.193 ЗУТ, предвид факта на различни заинтересовани лица, уведомявани в предходното и настоящото производство/, трасето на временния път обхваща участъка от новопредвидена улица между о.т. 573 и 578, поради което същата следва да се третира като задънена улица /тупик/ и в тази вр. са спазени изискванията по чл.81 ЗУТ.

• Тук се отбелязва, че не е ясно коя скица-проект обсъжда административният орган – тази с предложение по чл.193 ЗУТ /л.249/, която съдържа осови точки с номера или другата по чл.190 ЗУТ без осови точки /л.473, 474/. Посоченото води до извод за неяснота във волеизявлението.

Относно избор на алтернативно трасе е отразено, че в трасето на новата проектоулица между о.т. 578 и 580 попадат заварени сгради и постройки, което е избегнато с възприетото трасе за временен път по скицата-проект. За преместваемият обект е посочено, че същият не е сграда/постройка и се касае за разрешено, а не съществуващо право. Според административният орган – съгласно предвижданията на действащ ПУП-ПУР СМФ зона ЮГ, одобрен с РОС № 340/17.09.2015г. – за ПИ 288 по КККР на с.Браниполе, община Родопи „се предвижда лице по проектирана нова улица – започваща от о.т.573 и завършваща при о.т.580“.

• В тази вр. следва да бъде посочено, ПУП-ПУР СМФ зона ЮГ с устройствени зони, район Южен, гр.Пловдив /РОС №340 – л.184 и сл./ има граници, една от които е землище на община Родопи. ПИ 288 не попада в обхвата на посочения ПУП-ПУР, поради което не следва да бъде прието, че за същия се предвижда лице по проектираната нова улица. В тази вр. чл.14 ал.3 ЗУТ предвижда, че ПИ се урегулират с улични регулационни линии и вътрешни регулационни линии.

Приемайки, че ПИ 288 е в обхвата на ПУП-ПУР СМФ зона ЮГ, одобрен с РОС № 340/2015г., който не включва в териториалния си обхват ПИ от територията на община Родопи, тъй като една от границите на този обхват е землището на община Родопи, административният орган счел, че са налице предпоставките на чл.190 ЗУТ. В тази вр. е посочено, че е налице проектирана улица по ПУП-ПУР, одобрен с РОС № 340/2015г., която предвижда да осигури достъп до западната граница на ПИ 288. В частта от скицата-проект за достъпа не е установено наличие на заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, които да се окажат засегнати от временния път през проектираната улица. Проектното трасе е с обща площ 2 036 кв.м. и са отразени засегнатите части по отношение всеки ПИ в обхвата на трасето. Вписано е, че алтернативно трасе за осигуряване на достъп чрез временен път до ПИ 288 липсва, поради наличието на заварен строеж в частта от улицата между о.т. 580 и 578, което прави предложението единствена техническа възможност, поради което и най-целесъобразната. Вписано е, че видно от съдържанието на изявленията на заинтересованите лица, между тях не е постигнато съгласие за прокарването на временен път за осигуряване на достъп до ПИ 288, поради което е налице необходимост от издаване на заповед.

• Следва да бъде отбелязано, че отсъстват данни от преписката за ПИ 288 относно промяна на предназначението на земята от земеделска за неземеделски нужди, в процедурата по която е задължително доказване на осигурена пътна връзка за имота – предмет на съответния ПУП, тъй като макар да няма забрана улицата на територията на една община да обслужва територията на друга съседна, ПИ 288 подлежи на урегулиране в териториалния обхват на община Родопи, тъй като местоположението му не е на територията на двете общини.

3. Приети в съдебното производство доказателства:

Заинтересованата страна – заявител в административното производство представи и са приети писмени доказателства /л.289 и сл./: Заповед от 19.02.2009г. на областен управител – Пловдив за проучване на наличната документация относно досиетата за землищната граница между с.Браниполе и гр.Пловдив, район Южен. С Протокол № 204/03.12.2007г. /преди одобряване на КККР на гр.Пловдив със заповед от 2009г. и КККР на с.Браниполе от 2017г., л.290 и сл./ са приети решения във вр. с резултати по съвместяване на данни в контактната зона около строителната граница при изработване на КККР за землището на гр.Пловдив, район Южен и район Западен – приети са предложения за съвместяване на данни в контактната зона, в обхвата на които не е ПИ 288. В Протокол от 05.03.2009г. /л.292 и с./ е прието решение за промяна на землищната граница между гр.Пловдив и с.Браниполе, община Родопи в съответствие с приложено извлечение от КК на гр. Пловдив и КВС на землища с.Браниполе и координатен регистър на чупките. В протокола е посочено, че западните граници на изброени имоти, сред които ПИ 288 от КВС се коригират и променят по източните граници на ПИ 975, 505, 396, и др. Следователно - ПИ 288 не попада в обхвата на КККР на гр.Пловдив.

С РОС № 457/27.12.2018г. ОбС-Родопи е разрешил изработване на проект за ПУП-ПРЗ и ПП съгласно чл.124а ал.1 и ал.5 ЗУТ, чл.24 ал.1 ЗОЗЗ – за промяна предназначението по изискванията на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ относно ПИ 288, за обект – Складова, търговска, административна и обществено обслужваща дейност, транспортен достъп, трасета за външно водоснабдяване, канализация, електроснабдяване. В Протокол № 6/25.06.2019г. на ЕСУТ при община Родопи са обсъдени възражения относно проекта за ПУП-ПРЗ за ПИ 288, които не са приети за основателни – с позоваване на протокола от 05.03.2009г., от който според ЕСУТ става ясно, че достъпът до имотите, в обхвата на които и ПИ 288, ще се осигурява от улица с о.т.573-580 от РП на ЮИЗ – Трета част, одобрен със заповед № 1044/15.11.1984г., а сега по действащия РП на ПУП-ПУР СМФ Юг. Към заявителя е отправено указание – да представи писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл.192 ал.1 и чл.193 ал.1 ЗУТ за право на преминаване и право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – а именно през ПИ 505. Представени са части от проекта за ПУП-ПРЗ и ПП- ВиК и ЕЛ, ведно с обяснителни записки /л.301 и с./, като в част ВиК е посочено, че ПИ 288 се намира на землищната граница на община Родопи и община Пловдив, като е предвиден транспортен достъп по одобрен ПУП на ЮИЗ – Трета част с отредена улица от о.т. 573 до 580.

• Не става ясно каква е причината за искането за временен път, след като в производството за промяна на предназначението на земеделската земя с ПУП-ПРЗ и ПП е предвиден транспортен достъп от улица по осови точки, предмет на влязъл в сила ПУП – ПУР. Новопредвидената улица обслужва прилежащите й имоти, вкл. тези от територията на община Родопи, предвид землищната граница между двете общини и в частност с район Южен – община Пловдив. В ПИ 288 няма кадастрално заснета сграда – законно разрешен строеж по см. на чл.190 ЗУТ, по отношение на която да е приложима нормата на чл.190 ЗУТ.

Представени са договори за учредяване право на преминаване през чужд имот /л.359 и сл./, които не са относими с оглед проведеното производство, въз основа на което е издадена заповед по чл.190 ЗУТ.

Община Родопи представи уведомление /л.308, т.2/ относно ПИ 288: същият представлява земеделска територия, с НТП – нива и със заявление от 30.11.2018г. собственикът е поискал разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ, което е предоставено с РОС № 457/27.12.2018г. На 15.03.2019г. е внесен проект за одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ 288 по КК на с.Браниполе, но до момента /м.01.2024г./ за имота няма одобрен ПУП-ПРЗ.

Ответникът представи три скици-проекти /цветни/ – по чл.190, чл.192 и чл.193 ЗУТ, л.334 и сл.

Жалбоподателят Аеро Концепт Инженеринг ЕООД представи писмени доказателства относно издадено Разрешение за поставяне № 13/16.11.2020г. от район Южен /л.352 и сл./. Същите не следва да се приемат за отосими към спора, предвид нормата на чл.190 ал.3 ЗУТ, изискваща в конкретната хипотеза съобразяване със заварени сгради и постройки.

Свидетелят И.К. /съдебно заседание от 28.02.2024г., л.316/ заяви по отношение имота на жалбоподателя К.К./Д./, че познава имота – лично е помагал за почистване на мястото и са сели дръвчета – орехи и туи. Туите били засети край пътя. Имало плодни дръвчета и два ореха, като били засели три ореха. В имота няма постройки. Туите са от вътрешната страна на имота, навътре на около 1м-1, 50 от мрежата /оградна/. В момента туите, повече от 10 на брой, са около 1, 30м., а в дъното на имота е големия орех.

Свидетелят Т. Г. К. /съдебно заседание от 17.04.2024г., л.330 и сл./ познава имота на Аеро Концепт Инженеринг ЕООД, защото му е бил възложен стоеж на ограда, но имало спиране на обекта и не е довършен. Кофражът бил още на място. Св. заяви, че предвидения път минава през ПИ 505 и не остава място за ползване или за транспортен достъп, а собственикът има разрешение за поставяне на метален павилион. Постройки и сгради няма. Пояснено бе мястото, откъдето се влиза към имота – пътят не е асфалтиран, тъй като има само 20-50 м. асфалтирани.

Свидетелят С. К. Н. /съдебно заседание от 02.10.2024г., л.462 гръб и сл./ работи в район Южен от 2011г. и към момента. Бил е на проверка в конкретната зона през 2023г., но заяви, че не се ориентира по снимковия материал от експертизата. Със свидетеля ответникът целеше да докаже, че преди издаване на заповедта не са били засадени дървета в ПИ 393 и същите са засадени след издаване на заповедта /л.381, т.2. Същият не представи информация в тази насока.

СТЕ / л.398 и сл., т.2/: В заключението е посочено, че ПИ, през които преминава временния път са част от новопредвидена улица по действащ ПУП-ПУР СМФ зона Юг, одобрен с РОС № 340/2015г. Това обстоятелство е вписано и в оспорената заповед. Според експертизата – посочената в т.2 от заповедта скица-проект, която е неразделна част от административния акт, е за прокарване на мрежи и съоръжения по чл.193 ЗУТ през посочени в нея имоти. Експертите са извършили оглед на място, документиран в снимков материал към заключението. Констатирано е, че в обхвата на трасето на временния път не попадат сгради и постройки. СТЕ приема, че е възможно алтернативно трасе да бъде прокарано от юг на ПИ 56784.536.177, което не е единствен вариант. Предложението е дадено в Приложение № 1 към СТЕ – от юг на ПИ 177 с начало о.т. 580 до о.т. 578 и след това на север до северозападния ъгъл на ПИ 288. При този вариант, временният път ще се прокара през ПИ 54 през частта, попадаща в отреждане за улица по ПУП - ПУР, одобрен с РОС № 340/2014г. /Приложение № 9 от СТЕ представлява извлечение от РОС № 340/, ще продължи през ПИ 177 и ПИ 975 също в части, отредени за улица по плана. Ширината на алтернативното трасе е 6 м. и съответства на чл.81 ЗУТ за проектиране на задънена улица. Конкретната ширина и разположението на трасето в план онагледява възможността да не бъдат засегнати двете съществуващи сгради с идентификатори 177.1 и 54.2. Включително има възможност и за предвиждане за уширение за обръщане, съобразно с изискването на чл.81 ал.1 ЗУТ. Алтернативното трасе би засегнало само три имота – 54, 177 и 975. Общо засегнатата площ е 1 175 кв.м. Предложеното алтернативно трасе е с 18 бр. подробни точки, координатите на които са дадени в координатен регистър, съобразно данни от СГКК /л.346, 347; л.426 и сл./. Описани са подробни данни за сградите в ПИ 177 и в ПИ 54 с информация от Общинска собственост при Община Пловдив от 29.04.2024г. – за ПИ 177 и ПИ 54, ведно със сгради 177.1 и 54.2 е започнала процедура по отчуждаване на основание чл.21 ЗОС. В тази вр. е посочено, че след приключване на отчуждителната процедура за двата ПИ и двете сгради, при алтернативното трасе няма да се налага обезщетение за два от засегнатите от него имоти, а третият /ПИ 975/ е публична общинска собственост. Изрично е вписано, че могат да бъдат предложени и други варианти за трасе.

Трасето на временния път предвижда засягане на 9 бр. ПИ и обща засегната площ 2 036 кв.м., а алтернативното трасе би засегнало 3 бр. ПИ с обща засегната площ 1 175 кв.м. При критерии за икономически по-изгоден вариант – брой засегнати имоти и засегната площ, алтернативното трасе от юг на ПИ 177 е по-изгодно. При приключване на отчуждителната процедура няма да се налагат никакви обезщетения за засегнатите имоти.

Според СТЕ схемата към оспорената заповед е съобразена с действащия ПУП-ПУР, одобрен с РОС № 340/2015г. с едно изключение по отношение ПИ 192 /за същия не са съобразени границите по КК/. Приложените по делото схеми по части ЕЛ и ВиК в производството по одобряване на ПУП -ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя на ПИ 288 – съобразяват скица-проект за прокарване на мрежи и съоръжения по чл.193 ЗУТ, но съответстват и на трасето за временен път.

В имотите на К.К./Д./ и Аеро Концепт Инженеринг ЕООД няма построени сгради и не са издавани строителни книжа. В ПИ 505 няма растителност. В ПИ 393 има дървесна растителност и целият е обрасъл с храсти и ниска растителност. Дървета има по лицето на имота и към дъното му. От сателитна снимка Google earth е направен извод за появяване на дървесната растителност след 2019г. – преди това има едно голямо дърво и 1-2 малки дръвчета.

При изслушване на заключението бе посочено, че имотът се намира от източната страна на квартал от Пловдив и може да бъде заобиколен от север по трасето от процесната заповед или от юг по предложеното от СТЕ алтернативно трасе. Други варианти може да се търсят от община Родопи, откъдето експертите имали информация от тяхна територия да се постигне път за имота с ПУП, който не е одобрен. Заявено бе, че трите скици-проекти по чл.190, 192 и 193 ЗУТ са идентични. По КККР на община Родопи ПИ 288 граничи с ПИ 892, 287 и 289 /по последни цифри от идентификаторите/ - тези имоти не са урегулирани, а са частни земеделски имоти.

Заключението се цени като обективно изготвено с приложени специални знания. СТЕ не бе оспорена по предвидения процесуален ред.

По делото са приети отчуждителни заповеди от 10.09.2024г. /л.451 и сл./ по отношение на ПИ 54 и сградата – ПИ 54.2, както и ПИ177 и сградата – ПИ 177.1, основани на влязъл в сила ПУП – ПУР, одобрен с РОС № 340/2015г. в частта Улична регулация по плана на СМФ-Юг.

4. Обжалваната Заповед № 23Ю – РОА - 547/08.09.2023г. е издадена на основание чл.190 ал.6 вр. ал.1, ал.3 и ал.4 ЗУТ. В разпоредителната част на административния акт е посочено, че цели осигуряване на достъп до поземлен имот /ПИ/ 06077.2.288 по КККР на с.Браниполе, община Родопи. Съгласно чл.190 ал.1 ЗУТ: „Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.“. Нормата изисква да е налице ПУП и УПИ, който има лице по проектирани нови улици с ПУП, преди улиците да са открити. Посочените предпоставки от фактическия състав на приложената разпоредба не се установи да са налице в случая. В заповедта ясно е посочено, че цели осигуряване на достъп до ПИ 288, а не до УПИ. Позоваването на РОС № 340/2015г. на ОбС – Пловдив не е съответно по отношение ПИ 288, тъй като поземленият имот не е в обхвата на одобрения с посоченото РОС ПУП – ПУР. ПИ 288 не представлява УПИ по см. на ЗУТ – дефиницията в т.11 от § 5 ДР ЗУТ /“Урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.“/. В този см. е и чл.14 ал.3 ЗУТ: „Поземлените имоти се урегулират със: 1. улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота); 2. вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и към дъното на имота), при условията на чл. 16 или 17.“. Временният път цели осигуряване на транспортен достъп до съответен УПИ, за да може същия да се ползва по предназначението си и режима на устройство. Затова в чл.190 ал.3 ЗУТ е посочено, че „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.“. Тъй като законът указва „възможност“ в контекста на чл.190 ал.3 ЗУТ, временният път може и да не следва изцяло трасето на предвидената, но неосъществена улица по ПУП, във вр. с което обстоятелство законът предвижда забрана за засягане на заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, вкл. обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища. Неправилно преценената предпоставка за прилагане нормата на чл.190 ал.1 ЗУТ обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта.

Неоснователно по същество се поддържа, че ПИ 288 е урегулиран с предвидената улица по ПУП-ПУР, одобрен с РОС № 340/2015г. на ОбС -Пловдив. Не се възприема и доводът за наличие на основание за издаване на оспорената заповед поради производство по промяна предназначението на ПИ 288 - на земеделската земя за неземеделски нужди. Производството по промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди изисква изработване на ПУП по реда на ЗУТ /чл.24 ал.1 ЗОЗЗ/. За да се издаде заповед, основана на чл.190 ЗУТ следва да е налице влязъл в сила ПУП и необходимост от осигуряване на достъп до УПИ в обхвата на ПУП, който предвижда улици, но същите не са открити /реализирани/, при което във вр. със ЗОЗЗ се спазват изискванията на чл.59 и чл.60 ЗУТ, като застрояването се разрешава, когато за обектите са осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп. Според чл.21 ал.2 ЗОЗЗ, както и чл.21 ал.3 3ОЗЗ: „Едновременно с основната площадка или трасе се определят необходимите спомагателни и допълнителни площадки и трасета за осигуряване на транспортен достъп чрез път с трайна настилка, за терени за временно ползване и други, свързани с изграждането и/или с ползването на обекта.; За обекти, за които транспортният достъп се осъществява по селскостопански пътища и се предвиждат дейности, свързани с използването на транспортни машини с габарити или други технически характеристики, различни от предвидените за селскостопанските пътища, промяна на предназначението на земята за пътя се извършва по общия ред едновременно с основния обект.“. В случая с РОС № 457/17.12.2018г. /л.294/ на ОбС – Родопи е разрешено изработване на проект за ПУП – ПРЗ и ПП, като изрично е посочено, че в обхвата на предвидения обект е и транспортен достъп. По делото не е представен проекта за ПУП във всичките му части, а само в части ВиК и ЕЛ, според които транспортен достъп пътна връзка, се осигурява с РОС № 340/2015г. на ОбС - Пловдив. В тази хипотеза, за да се приложи чл.190 ал.1 ЗУТ спрямо територия в община Пловдив следваше да е налице влязъл в сила ПУП за ПИ 288 с проект в част Пътна, от който ПУП да е видно, че именно през конкретните имоти от трасето на временния път е прието осъществяването на транспортен достъп до УПИ. При отсъствие на данни за невъзможност транспортен достъп да бъде осигурен в територията на община Родопи, именно във вр. със започналото производство по одобряване на ПУП за промяна на предназначението на земеделската земя, следва извод за издаване на оспорената заповед при неизяснени факти и обстоятелство по см. на чл.35 АПК, значими в конкретния случай. СТЕ не може да домотивира административния акт, като при изслушване на експертизата бе заявено, че други варианти може да се търсят от община Родопи, откъдето експертите имали информация от тяхна територия да се постигне път за имота с ПУП, който не е одобрен.

Ведно с посоченото, не се възприема доводът, основан на местоположението на ПИ 288 по КК на с.Браниполе – съседни са му други ПИ – земеделска земя, тъй като в производството по промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди съответният ПИ се урегулира с изискване за оставяне на свободна площ от имота за изграждане на нови или за разширяване на съществуващите улици /чл.60 ал.1 вр. чл.59 ЗУТ/. Осигуряването на предвиден за изграждане обект с водоснабдяване и електрозахранване се осъществява посредством ПП, за изработването на който е дадено разрешение от ОбС – Родопи. Нормата на чл. 110 ал. 1 т.5 ЗУТ дефинира като ПУП и парцеларните планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, а по арг. от §5 т. 31 ДР ЗУТ, „техническата инфраструктура е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност”. По отношение ПУП - ПП се съобрази, че урегулирането на поземлен имот не е съдържание на ПП /Определение № 9542/2018г. по адм.д. № 8367/2018г., ВАС/.

Макар административният орган да не се е позовал на чл.190 ал.2 ЗУТ, следва да бъде отбелязано, че фактическата установеност в съдебното производство отрича прилагането й. В хода на административното производство не са събрани доказателства за включване на неурегулираната територия, в която е ПИ 288 в ОУП на община Родопи. При съдебното оспорване не са представени доказателства за включване на ПИ 288 в ОУП на гр.Пловдив. При издаване на заповедта не са изискани данни от община Родопи по отношение ПИ 288, обосноваващи извод за невъзможност от осигуряване на транспортен достъп в производството по одобряване на ПУП-ПРЗ и ПП във вр. със смяна предназначението на земеделската земя. Пропускът е съществен, тъй като ПИ 288 е в териториалния обхват на община Родопи, макар и на границата с община Пловдив.

При възприемане тезата за урегулиране на ПИ 288 с улична регулация по ПУП-ПУР, одобрено с РОС № 340/2015г. на ОбС - Пловдив и в тази вр. – наличие на предпоставка за прилагане на чл.190 ЗУТ, се съобрази, че не е изтекъл преклузивния срок по чл.208 ЗУТ. Съгласно чл.190 ал.4 ЗУТ, временните пътища се създават и се използват до откриване на новите улици, съгласно действащия ПУП, при което временният път е за срок до провеждане и приключване на отчуждителните процедури.

Макар изискванията за временен път присъщо да следват новата улица, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, както и да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета /чл.190 ал.3 ЗУТ - като условието е кумулативно/, пряко приложима в конкретното административно производство е нормата на чл.6 АПК. Съгласно чл.6 ал.2, 3 и 4 АПК: „Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.; Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.; От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.“.

Разпоредбата на чл.190 ал. 6, предл. второ ЗУТ овластява кмета на общината да издава заповед, с която се прокарват временни пътища, когато липсва съгласие между заинтересуваните собственици на поземлени имоти. Предвид описаните данни от започнала процедура по чл.192 и чл.193 ЗУТ, от която е налице частичен отказ и провеждане на производство по реда на чл.190 ЗУТ, следва извод, че съгласие от собствениците на засегнатите имоти с проекта за трасе за временен път – не е искано. От друга страна, при подадени възражения от съответните лица при уведомяването им за заявлението с приложена скица-проект, същите са подали възражения, което обстоятелство следва да бъде квалифицирано за ясно изразено волеизявление за несъгласие.

Административният орган не се е позовал на чл.190 ал.5 ЗУТ /“Когато няма друга техническа възможност, временни пътища се прокарват и за да се осигури достъп до законно разрешени строежи извън границите на урбанизираните територии до разрешаване ползването на строежите, заедно с предвидените за тях постоянни пътища.“/, но се установи отсъствие на предпоставки за възприемане на нормата за приложима. В хода на съдебното производство не бяха представени доказателства за променено предназначението на ПИ 288 и за същия не са налице условията на чл.3 от Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им.

Както бе посочено по-горе, обстоятелствената част на заповедта коментира ПИ 392, който не е в обхвата на трасето за временен път, а е посочен в скицата-проект по чл.193 ЗУТ. Макар в т.2 от разпоредителната част на оспорената заповед да е вписано, че скицата-проект на инж. Ч. от 20.07.2022г. е неразделна част от административния акт, не става ясно коя от трите скици-проект има предвид административния орган. Съобрази се, че макар ЗУТ да не изисква императивно графична част към заповедта по чл.190 ал.6, онагледяването на трасето на временния път обосновава текстовата част на акт по чл.190 ЗУТ, тъй като показва местоположение, габарити и отнета част от площите на служещите имоти. Тоест, дори в закона да не е уреден вид, обем и съдържание на скицата и лицето, което да я изготви, същността и предназначението на акта изискват графично изображение на временния път. Поради това несъответствието в обстоятелствената част на заповедта във вр. с данните от преписката и неяснотата относно възприетата скица-проект за неразделна част от заповедта следва да бъдат възприети за съществени нарушения във формата на административния акт. Ведно с посоченото, в скицата-проект /в трите скици/ невярно ПИ 288 е представен като УПИ с предвидено предназначение и строителство. В тази вр. с основание бе възразено, че скицата-проект е част от производството по одобряване а ПУП за целите на промяна предназначението на ПИ 288 за неземеделски нужди.

Според събраните по делото доказателства се установи нарушение на принципа на съразмерност по отношение имотите на жалбоподателите. В трите ПИ – собственост на оспорващите лица няма заварени сгради и постройки, тъй като разрешеното ВПС не е строеж по см. на § 5 т.38 ДР ЗУТ. В засегнатите имоти няма дълготрайни декоративни дървата, с изключение ПИ 393, за който посредством СТЕ и свидетелски показания се установи наличие на дървета, които не са били проучени в административното производство, за да се прецени дали попадат в обхвата на забраната за засягане на дълготрайни декоративни дървета. В заключението е посочено, че дървета има по лицето на имота и към дъното му, като от сателитна снимка Google earth е направен извод за появяване на дървесната растителност след 2019г. – преди това има едно голямо дърво и 1-2 малки дръвчета. Тоест, дърветата са налични преди издаване на заповедта и в обстоятелствената й част отсъства коментар попадат ли в обхвата на дълготрайни декоративни дървета и засяга ли трасето на временния път в частта от ПИ 393, в която са дърветата. В тази вр. се съобрази, че засягането на дълготрайни декоративни дървета нарушава забраната по чл. 190 ал. 3 изр. 2, предл. посл. ЗУТ и представлява отрицателна материална предпоставка на волеизявлението за прокарване на временен път. Неизследването на императивното изискване по отношение ПИ 393 обосновава извод за нарушение нормата на чл.35 АПК и издаване на заповедта при неизяснени значими обстоятелства и факти. В допълнение се отбелязва, че според дефинитивната норма на §1 ал.3, изр. второ от ДР на Наредба № 1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, като такава следва да се разбира: „…всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти“, към които следва да се причисли ореха. Извън посоченото, доколкото според СТЕ орехите са в дъното на ПИ 393, може да бъде направен извод за незасягането им от частта на трасето за временен път. По отношение туите- иглолистни декоративни дървета – също отсъстват данни за проверка на състоянието им преди издаване на заповедта, доколкото можеше да се установи, че могат да бъдат преместени отново на друго място без да погинат.

Както бе посочено, кметът на общината разполага с правомощието в хипотезата на чл. 190 ал. 6 ЗУТ да издаде заповед за прокарване на временен път с цел осигуряване на достъп до имоти, когато няма такъв и за какъвто липсва съгласие между заинтересованите собственици, но същият е длъжен да избере тази възможност, с която се постига законовата цел по най-малко обременителния за трети лица начин - чл. 6 ал. 3 АПК /Решение № 1706/2023г. по д.№ 8960/2022г., ВАС/. В тази вр. по делото се установи посредством СТЕ, че съществува и друг вариант за прокарване на временен път, който също е по предвидената с ПУП - ПУР улица на територията на район Южен. Същият би засегнал само три имота спрямо засегнатите девет с оспорената заповед, като имотите на жалбоподателите по алтернативния вариант от СТЕ не се засягат. Местоположението му е обезпечено с координати от СГКК – Пловдив, което обосновава извод за точни площи на засегнатите части от имотите по този вариант. СТЕ не е оспорена, поради което не е допустимо в писмено становище по същество да се заявяват съмнения или предположения относно фактическите изводи на експертите. Възраженията по същество в случая не опровергават констатациите в експертизата, тъй като алтернативният - от юг на ПИ 177 с начало о.т. 580 до о.т. 578 и след това на север до северозападния ъгъл на ПИ 288 - през ПИ 54 е през частта, попадаща в отреждане за улица по ПУП - ПУР, одобрен с РОС № 340/2014г. и продължението му е през ПИ 177 и ПИ 975 също в части, отредени за улица по плана. Ширината на алтернативното трасе е 6 м. и съответства на чл.81 ЗУТ за проектиране на задънена улица. Ведно с това, графичната му онагледеност показва, че съществуващи сгради не се засягат /л.406/. Предвид това следва извод за наличие на по-благоприятен вариант за временен път. Съобразени са и правилата на чл.81 ал.1 ЗУТ, доколкото макар и с временен характер и въпреки целта, за която се прокарва, спрямо пътя по чл. 190 ал. 1 ЗУТ са приложими правилата на чл. 81 ал. 1 ЗУТ относно неговата широчина и наличието на уширение за обръщането на автомобилите и другите превозни средства. В тази вр. се съобрази, че при липсата на специална разпоредба, изключваща временния път от обхвата на изискванията към останалите обекти от същия вид, предвиждането му следва на общо основание да се подчинява на идентични технически параметри. Това разрешение следва и по аргумент от ал. 2 на чл. 81 от закона, уреждаща изрично хипотезите на възможни отклонения от общите критерии, в които временния път не фигурира. Възприето е, че извън целта за осигуряване на достъп до откриването на новопроектираните улици, той изпълнява функцията на улиците с траен градоустройствен статус, поради което евентуалното отклонение от изискванията, създадени с оглед осигуряването на условия за удобство, безопасност, икономичност и достъпност /чл. 75 ал. 3 ЗУТ/, не намира опора в закона. В случая временен път се прокарва за осигуряване на достъп до ПИ 288, който не е урегулиран с ПУП, поради което неоснователно по същество се поддържа, че ще затрудни движение на тежкотоварни МПС за целите на предназначение на имоти с обекти за производствено-складова дейност. Във вр. със заявените съображения по същество относно варианта за трасе на временен път по СТЕ се съобрази, че експертизата не е оспорена по реда на чл.200 ал.3 ГПК. Освен това заключението е обосновано с източници, съдържащи обективна и проверима информация.

В конкретния спор е дължимо отчитане значението на приетите две отчуждителни заповеди /чл.142 ал.2 АПК/, тъй като при приключване на спора относно определеното с тях парично обезщетение – предложеният алтернативен вариант от СТЕ би засегнал само един ПИ – общинска публична собственост. В тази вр. възражението на заинтересованата страна община Пловдив за необследвана дървесна растителност от СТЕ в отчуждаваните ПИ 54 и ПИ 177 по КККР на гр. Пловдив, не е основателно.

При тези съображения жалбите се приемат за основателни с присъждане на направените и своевременно заявени съдебни разноски: Примекс Имоти ЕООД - списък, л.476а /50лв. д.т.; 1075лв. – СТЕ; 1500лв. – адвокатско възнаграждение, л.5 или общо 2 625лв./; К.К./Д./ - списък, л.481 /10лв. д.т. и 800лв. адвокатско възнаграждение – д.2587/23г. – договор за договорено възнаграждение 800лв., в който отразено, че са заплатени в брой 400лв. - л.7, като в списъка е посочено, че са заплатени 800лв., без да е приложено доказателство за твърдението или общо за присъждане 410лв./; Аеро Концепт Инженеринг ЕООД – списък на л.477 /адвокатско възнаграждение – 1300лв. по договор № 2023033 от 09.11.2023г., л.479, за процесуално представителство; 1250 лв. по договор № 2024047 от 02.10.2024г. – по чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за пет допълнителни заседания /5 х 250 =1 250лв.; 900лв. за изготвяне на жалба – договор от 04.10.2023г., л.480; общо 3 450лв./.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. И. не е основателно. Съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22г. – осъществената услуга по защита е качествена и цялостна. Размерът на адвокатското възнаграждение по аргумент от чл. 36 ал. 2 ЗАдв. следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет – в случая Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат преценявани при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение – трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. С Решение от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22г. СЕС отрече невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения, но конкретните факти и обстоятелства по делото позволяват да бъде прието, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300лв. не е прекомерно спрямо чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. Претенцията за присъждане на адвокатски възнаграждения на основание чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. е основателна, тъй като разпоредбите на чл.7 и чл.8 се намират в Раздел III „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“ от Наредба № 1 от 2004г.: „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“. /в тази насока Определение № 10144/24г. по д.№ 4245/24г., ВАС, Второ О/. След като е възприето от ВАС, че за административни дела се присъжда и възнаграждение по см. на чл.7 ал.9 от Наредбата, с арг. от § 1 ДР на наредбата - за изготвяне на жалбата до съда е приложима разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004г., като сумата от 900лв. е под минималната – ¾ от възнаграждението по чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата /3/4 от 1250= 937, 5; сходен случай е разгледан в Определение № 457 от 16.01.2024г. на ВАС по адм. д. № 136/2024г., V о. – присъдени са разноски за представено писмено становище с позоваване на чл.9 ал.1 от наредбата/.

Мотивиран с изложеното, съдът