Решение № 903 от 12.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1187/2022 г.

ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 422, АЛ. 1, ВЪВ ВР. С ЧЛ. 415 ГПК.

Ищецът “Б. ДСК” АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “•••••••, представлявано от Т. Ж. Ж. - юрисконсулт на „Б. ДСК” АД - Дирекция „Правно обслужване на бизнес проблемни кредити“, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, притежаващ л.к. № •••••••, изд. на 23.05.2019 г. от МВР - Стара Загора, действащ като пълномощник на Д.Н.Н.-И. - Изпълнителен директор и Д.Д.М. - Изпълнителен директор на „Б. ДСК” АД, с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите peг. № 6219 от 24.09.2021 г. и нотариално удостоверяване на съдържанието peг. № 6220 от 24.09.2021 г., том 2, акт № 152, заверено от нотариус Д.Н. - нотариус с район на действие - Софийски районен съд с peг. № 609 на НК на РБ, съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. „Митрополит ••••••• Email: •••••••••bg; тел. за контакт: 0883 360 044, с искова молба от 30.06.2022 г., е предявил иск за установяване на вземането срещу „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••.

Ищецът поддържа, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, постъпило СРС на 04.01.2022 г., въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 24/2022 г., „Б. ДСК“ АД, ЕИК ••••••• е поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците: „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано от Х.А. И.Х. - судански гражданин, роден на ••••••• г., Паспорт номер ••••••• издаден на 05.09.2018 г. в Дамас и „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано Х.А.С., ЕГН ••••••••••, за посочените в заявлението суми, а именно: главница - 82 673 лева; дължима договорна (възнаградителна) лихва - 13 886, 11 лева за периода от 06.12.2018 г. до 25.08.2021 г.; дължима лихва за забава - 1 310, 22 лева за периода от 26.12.2018 г. до 25.08.2021 г.; законна лихва от 26.08.2021 г. до 22.12.2021г. - 2 916, 52 лева; такси - 432, 02 лева;

С Разпореждане № 45767 от 25.05.2022 г., получено в „Б. ДСК“ АД на 07.06.2022 г. ищецът е бил уведомен от СРС, че е подадено в срок възражение от длъжника „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано Х.А.С., ЕГН ••••••••••, като съдът е указал че може в едномесечен срок да бъде предявен иск по общия ред за установяване на вземането, с посочване на негативните правни последици от непредявяване на същия.

Поради това ищецът предявява иска по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуване на вземането му по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение № 3168/28.01.2022 г. и Изпълнителен лист №2211 от 01.02.2022 г., издадени по ЧГД № 24/2022 по описа на Районен съд София.

Твърди се в исковата молба, че претендираните суми произтичат от Договор за кредит за оборотни средства „ПАРТНЬОР“ № 2016104 от 22.02.2016 г., по силата на който на „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано от Х.А. И.Х. като кредитополучател, при съдлъжник: „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано Х.А.С., ЕГН ••••••••••, е предоставен кредит за оборотен капитал в размер на 150 000 лева, със срок за ползване 120 месеца, който кредит се преразглежда на всеки 12 месеца, в резултат на което Б.та може да го прекрати или да промени размера му за съответния 12- месечен период. Към датата на сключване на договора за кредит, кредитът се олихвява с номинална годишна лихва, формиран от ЗМ SOFIBOR - 0, 233%, увеличен с надбавка от 4, 517 %.

Към договора са сключени с „Б. ДСК“ АД (универсален правоприемник на „••••••• Ж.Е.“ АД, ЕИК •••••••), Анекс № 1 от 08.02.2017 г., Анекс № 2 от 23.03.2017 г., Анекс № 3 от 25.04.2017 г., Анекс № 4 от 01.11.2017 г. Ищецът поддържа, че е изпълнил своето задължение по сключения договор за кредит - предоставил е на кредитополучателя уговорената сума.

Поради забава в плащанията на дължимите месечни вноски по главница и/или лихва и изпратени уведомителни писма до кредитополучателя и съдлъжника за предсрочната изискуемост, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 26.08.2021 г. При условия на евентуалност, ако съдът приеме, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК не следва да бъде уважен поради липса на надлежно уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, то моли съдът да приеме, че „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано Х.А.С., ЕГН ••••••••••, е уведомен за изискуемостта на вземането с връчването на препис от настоящата искова молба.

Според чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, Б.та може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги..

В съответствие с цитираната разпоредба, а също и с разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, „Б. ДСК” АД е подала срещу длъжниците Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, постъпило на 04.01.2022 г. до РС- София, с което е претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит суми.

Въз основа на подаденото от „Б. ДСК” АД на 04.01.2022 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.дело № 24/2022 на СРС. По посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение № 3168/28.01.2022 г. и Изпълнителен лист № 2211 от 01.02.2022 г., съгласно които „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано от Х.А. И.Х. - судански гражданин, роден на ••••••• г., Паспорт номер •••••••, издаден на 05.09.2018 г. в Дамас и „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано Х.А.С., ЕГН ••••••••••, са осъдени да заплатят солидарно на „Б. ДСК” АД, ЕИК ••••••• съответните суми. Срещу длъжниците: „С.И.“ ЕООД, ЕИК ••••••• и „С. И. “ ЕООД, ЕИК •••••••, въз основа на Заповедта за изпълнение и Изпълнителния лист е образувано изп. дело № 509/2022 г. по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Софийски градски съд. След получаване на поканите за доброволно изпълнение е постъпило писмено възражение от ответника „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано Х.А.С., ЕГН ••••••••••, срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3168/2022 г. Предвид горното и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът „Б. ДСК“ АД счита, че за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано Х.А.С., ЕГН ••••••••••, че дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3168/28.01.2022 г. и Изпълнителен лист №2211 от 01.02.2022 г., издадени по ЧГД № 24/2022 г. по описа на Районен съд София, произтичащи от Договор за кредит за оборотни средства „ПАРТНЬОР“ № 2016104 от 22.02.2016 г., Анекс № 1 от 08.02.2017 г., Анекс № 2 от 23.03.2017 г. Анекс № 3 от 25.04.2017 г., Анекс № 4 от 01.11.2017, сключени с „Б. ДСК“ АД (универсален правоприемник на „••••••• Ж.Е.“ АД, ЕИК •••••••), включващи:

• Главница - 82 673 лв. /осемдесет и две хиляди шестстотин седемдесет и три/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 04.01.2022 г. - Дължима договорна (възнаградителна) лихва -13 886, 11 /тринадесет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и 11 ст./ лева, от 06.12.2018 г. до 25.08.2021 г. - Дължима лихва за забава - 1 310, 22 /хиляда триста и десет лева и 22 ст./ лева, от 26.12.2018 г. до 25.08.2021 г. - Законна лихва от 26.08.2021г. до 22.12.2021г. - 2 916, 52 /две хиляди деветстотин и шестнадесет лева и 52 ст./ лева.

• Такси - 432, 02 /четиристотин тридесет и два лева и 02 ст./ лева.

Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът моли да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по ЧГД № 24/2022 на Районен съд София- държавна такса в размер на 2 024, 36 лева и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Иска се и присъждане на направените от “Б. ДСК” АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “••••••• в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.

При условия на евентуалност, ако съдът приеме, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК не следва да бъде уважен поради липса на надлежно уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, то ищецът моли съдът да приеме, че ответникът „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано Х.А.С., ЕГН ••••••••••, е уведомен за изискуемостта на вземането с връчването на препис от настоящата искова молба, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за оборотни средства ПАРТНЬОР № 2016104 от 22.02.2016 г., Анекс № 1 от 08.02.2017 г., Анекс № 2 от 23.03.2017 г., Анекс № 3 от 25.04.2017 г., Анекс № 4 от 01.11.2017, сключени с „Б. ДСК“ АД /универсален правоприемник на ••••••• Ж.Е. АД, ЕИК •••••••/, включващи: ГЛАВНИЦА - 82 673, 00 /осемдесет и две хиляди шестстотин седемдесет и три/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до изплащане на вземането; Дължима договорна (възнаградителна) лихва -13 886, 11 лева /тринадесет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и 11 ст./, от 06.12.2018 г. до 25.08.2021 г., Дължима лихва за забава - 1 310, 22 лева /хиляда триста и десет лева и 22 ст./, от 26.12.2018 г. до 25.08.2021 г., Законна лихва от 26.08.2021 г. до 22.12.2021 г. - 2 916, 52 лева /две хиляди деветстотин и шестнадесет лева и 52 ст./, Такси - 432, 02 лева /четиристотин тридесет и два лева и 02 ст./.

С молба от 19.07.2022 г. ищецът е направил уточнения във връзка с Разпореждане № 3687/03.07.2022 г., като е уточнил, че размерът на оставащата главница към датата на подаване на заявлението за издаване на ИЛ и ЗНИ е в размер на 82 673, 00 лева. Платените вноски по погасителен план от Анекс 4 от 01.11.2017 г. са за периода 25.11.2017 г. до 25.12.2018 г., след което плащания по главница няма. Просрочени вноски по главницата са за периода от 25.01.2019 г. до дата на изискуемост 25.08.2021 г. - 33 вноски или сума в размер на 58 047 лева. - просрочена главница към дата на изискуемост;

Договорната лихва се дължи на основание чл. 2 от Анекс № 4 от 01.11.2017 г.. Съгласно чл. 3 от Анекс № 4 от 01.11.2017 г., договорната лихва се дължи върху главницата в размер на 95 000 лева и е начислена за периода от 06.12.2018 г. до 25.08.2021 г.;

Лихвата за забава е начислена върху всяка непогасена месечна погасителна вноска. Общият размер на просрочената главница до датата на предсрочна изискуемост е 58 047 лева. Лихвата за забава започва да се начислява от датата на просрочие на дължимата месечна погасителна вноска.

Законната лихва, начислена за периода от 26.08.2021 г. до 22.12.2021 г. е върху главница в размер на 82 673 лева. Лихвата за забава за периода от 26.12.2018 г. до 25.08.2021 г. се начислява за периода от датата на забава на първата неиздължена месечна погасителна вноска до датата на предсрочната изискуемост, а законната лихва за периода от 26.08.2021 г. до 22.12.2021 г. се начислява от датата на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението за издаване на ИЛ и ЗНИ.

С молба от 08.09.2022 г. ищецът е направил следните уточнения Във връзка с Разпореждане № 4406/09.08.2022 г., както следва:

Размерът на оставащата главница към датата на подаване на заявлението за издаване на ИЛ и ЗНИ е в размер на 82 673 лева. Платените вноски по погасителен план от Анекс 4 от 01.11.2017г. са за периода от 25.11.2017г. до 25.12.2018г., след което няма плащания по главницата. Просрочените вноски по главницата са за периода от 25.01.2019 г. до датата на изискуемост 25.08.2021 г. - 33 вноски или сума в размер на 58 047 лева.

Сумата 95 000 лева е съгласно подписан Анекс № 4 от 01.11.2017 г. За периода от 26.08.2021 г. до 22.12.2021 г. е начислена законна лихва на база брой дни (законната лихва се начислява ежедневно върху цялата дължима по договор за кредит главница).

Ищецът изразява становище, че доказателствата и обясненията, посочени с исковата молба и уточняващите молби, обуславят извод, че по силата на сключения Договор за кредит между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Съгласно Решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр. дело № 1242/2010 г., III г. о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и ТР № 129/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, Решение № 119/24.03.2009 г. по гр. дело № 1210/2006 г., II г.о. на ВКС). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 162 от ГПК, за което са приложени доказателства и са ангажирани доказателствени искания.

На 13.10.2022 г. ответникът „С.И.” ЕООД, ЕИК •••••••, с адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „••••••• представлявано от управителя Х.А.С., ЕГН ••••••••••, чрез адв. А. И., с адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица”, е подал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции по следните съображения:

Оспорва се размера на оставащата дължима към дружеството/ищеца сума. След вливането на „Експресбанк“ АД в „Б. ДСК“ АД не е имало назначен кредитен консултант и по тази причина по вина на Б.та дружествата били възпрепятствани да внасят дължимите вноски по кредита.

Подавани били жалби и молби до ищеца, за да предостави информация за движенията по сметките, но отговор не бил получен. Ответникът изваждал няколко пъти извлечения от сметките, като от същите ставало ясно, че те нямат пасив. От горното можело да се направи извод, че ответникът е бил добросъвестен и добронамерен и не е имал информация, че се дължат суми.

Ответникът отрича да е бил уведомяван за предсрочната изискуемост по никакъв начин и не са му били изпращани никакви уведомления.

Ответникът оспорва размера непогасената главница и договорна лихва до момент на настъпването на твърдяната от ищеца изискуемост. Счита, че ако се дължи някаква сума, то тя е в размер, различен от претендирания.

Ответникът оспорва съдържанието на подписания договор, както и Анекс № 4 от 01.11.2017 г. Моли съда да задължи ищеца да представи същите в оригинал. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на главницата и акцесорните вземания - лихвите.

С оглед на горното ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира и моли да му бъдат присъдени и направените в производството разноски.

На 15.11.2022 г. ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, в която заявява, че счита твърденията на ищеца в отговора на исковата молба за необосновани, неоснователни и недоказани.

Поддържа твърдението в исковата молба, че е било налице забава в плащанията на дължимите месечни вноски по главница и/или лихва.

Поддържа твърдението в исковата молба, че Б.та надлежно е уведомила задължените лица по кредита за предсрочната изискуемост.

Поддържа така заявения размер на дълга, подробно посочен в исковата молба.

Възразява срещу искането за представяне в оригинал на договора за кредит, като и анекс № 4, тъй като представените екзепляри са идентични с оригинала, за което са удостоверени с „вярно с оригинала“ и подпис.

В определения от закона срок о тветникът не се е възползвал от възможността и не е подал отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото е представен Договора за кредит за оборотни средства „Партньор“ № 2016104/22.06.2016 г., сключен между „••••••• Ж.Е.“ АД като кредитодател и „С.И.“ ЕООД, ЕИК ••••••• като кредитополучател, при съдлъжник: „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, , съгласно който на „С.И.“ ЕООД е предоставен кредит за оборотен капитал в размер на 150 000 лева, със срок за ползване 120 месеца, който кредит се преразглежда на всеки 12 месеца, в резултат на което Б.та може да го прекрати или да промени размера му за съответния 12-месечен период. Към датата на сключване на договора за кредит, кредитът се олихвява с номинална годишна лихва, формиран от ЗМ SOFIBOR - 0, 233%, увеличен с надбавка от 4, 517 % (чл.12 от Договора). Учредена е и обезпечение – договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на Х.А.С., ЕГН •••••••••• и „С.И.“ ЕООД (т.7 и 12 от договора).

С Анекс № 1 от 08.02.2017 г. страните са се споразумели, че срокът, в който Б.та има право да ограничи размера на кредита или да прекрати неговото ползване се удължава до 21.03.2017 г. вкл., както и, че се увеличава размера на кредита на 120 000 лева.

С Анекс № 2 от 23.03.2017 г. страните са се споразумели, че срокът, в който Б.та има право да ограничи размера на кредита или да прекрати неговото ползване се удължава до 21.04.2017 г. вкл., както и, че се увеличава размера на кредита на 120 000 лева.

С Анекс № 3 от 25.04.2017 г. страните са се споразумели, че кредитът продължава действието си до 21.02.2018 г. Запазва се максимално разрешения размер на кредита - 120 000 лева, като страните се споразумяват да се извърши частично погасяване в размер на 50 000 лева, на 10 равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план - Приложение № 1 към анекса. По силата на Анекса, кредитът се олихвява с номинална годишна лихва, формирана от ЗМ SOFIBOR - 0.104%, увеличен с надбавка в размер на 4, 646% процентни пункта.

С Анекс № 4 от 01.11.2017 г. страните се договарят, че задължението за главница към датата на подписване на анекса е в размер на 95 000 лева, като същото да бъде погасено на месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от анекса. По силата на Анекса, кредитът се олихвява с номинална годишна лихва, формирана от ЗМ SOFIBOR - 0.088%, увеличен с надбавка в размер на 4, 662% процентни пункта.

Във връзка с твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, в Определение №452/10.02.2023 г., съдържащо проекто – доклада по делото, съдът е указал на ищеца „Б. ДСК” АД, че не сочи доказателства във връзка с твърдението си, че е изпратила уведомителни писма до кредитополучателя и съдлъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита от 26.08.2021 г., което обстоятелство е в негова тежест.

С молба вх. № 10691/01.03.2023 г. ищецът е представил доказателства за връчване.

Съгласно Констативен протокол от 17.08.2021 г. на ЧСИ С.Я. (рег. № 844 на КЧСИ) и приложени към него уведомление, Покана – уведомление изх. № 0040-20-03614/18.06.2021 г. (вх. № на ЧСИ 24398/22.06.2021 г.) от „Б. ДСК“ (като универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД) за предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащане в срок на дължимите вноски по кредита, разписка, ЧСИ Якимов е приел, че е връчил поканата на кредитополучателя „С.И.“ ЕООД редовно по реда на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 от ГПК.

Съгласно Констативен протокол от 15.12.2021 г. на ЧСИ С.Я. (рег. № 844 на КЧСИ) и приложени към него уведомление, Покана – уведомление изх. № 0040-20-03614А7/18.06.2021 г. (вх. № на ЧСИ 24398/22.06.2021 г.) от „Б. ДСК“ (като универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД) за предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащане в срок на дължимите вноски по кредита, разписка, ЧСИ Якимов е приел, че е връчил поканата на съдлъжника по договора за кредит „С.И.“ ЕООД редовно по реда на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 от ГПК На 04.01.2022 г ищецът „Б. ДСК” АД е подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като е било образувано ч.гр.дело № 24/2022 на СРС.

По посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение № 3168/28.01.2022 г. и Изпълнителен лист № 2211 от 01.02.2022 г., съгласно които „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано от Х.А. И.Х. - судански гражданин, роден на ••••••• г., Паспорт номер •••••••, издаден на 05.09.2018 г. в Дамас и „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано Х.А.С., ЕГН ••••••••••, са осъдени да заплатят солидарно на „Б. ДСК” АД, ЕИК •••••••:

• Главница - 82 673 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 04.01.2022 г.;

• Дължима договорна (възнаградителна) лихва - 13 886, 11 лева от 06.12.2018 г. до 25.08.2021 г.;

• Дължима лихва за забава - 1 310, 22 лева, от 26.12.2018 г. до 25.08.2021 - Законна лихва от 26.08.2021 г. до 22.12.2021 г. - 2 916, 52 лева; - Такси - 432, 02 лева, както и направените по делото разноски - държавна такса в размер на 2 024, 36 лева и 50 лева - юрисконсултсто възнаграждение.

Въз основа на издадените Заповед за изпълнение № 3168/28.01.2022 г. и Изпълнителен лист № 2211 от 01.02.2022 г., издадени по ЧГД № 24/2022 по описа на СРС, “Б. ДСК” АД е образувала срещу длъжниците: „С.И.“ ЕООД, ЕИК ••••••• и „С. И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, изпълнително дело № 509/2022 г. по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Софийски градски съд.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 12.04.2022 г., ответникът „С.И.“ ЕООД е възразили писмено срещу заповедта за изпълнение - за цялото неизплатено от Кредитополучателите задължение произтичащо от процесния Договор.

По заповедното производство (ч.гр.дело № 24/2022 на СРС на СРС, 170 с-в, приложено към настоящото дело) е представено, съобщение, получено на 07.06.2022 г. „Б. ДСК“ АД, към което е приложено Разпореждане №45767 от 25.05.2022 г., с което на заявителя по делото е указано, че поради подадено възражение „Б. ДСК“ АД, може да предяви иск по за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.

На 30.03.2022 г. е инициирано настоящото производството пред СГС с предмет иск по чл. 422 ГПК, като исковата молба е с вх. № на СГС 41322.

За наличието на настоящото производство, заповедният съд е уведомен с молба вх. № 145708/12.07.2022 г., депозирана по ч.гр.д.№ 24/2022 г. на СРС, 170 с-в.

С молба вх. № 17704/23.02.2023 г. ответникът, във връзка с указания, дадени му с Определение №452/10.02.2023 г., съдържащо проекто – доклада по делото, е уточнтил, че възраженията му за изтекла погасителна давност на акцесорните вземания касаят договорната (възнаградителна лихва) в размер на 18 886.11 лв., считано от 06.12.2018 г. и лихвата за забава в размер на 2 916 лв., считано от 26.12.2018 г. Препис от молбата е изпратен на ищеца, като същият не изразява становище по нея.

По делото е допусната, изслушана и приета ССчЕ, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема от съда.

По искане на ответника, направено в ОИМ, съдът с Определение №452/10.02.2023 г., съдържащо проекто – доклада по делото, е задължил на основание чл. 183 от ГПК ищеца „Б. ДСК” АД да представи в оригинал Договор за кредит за оборотни средства „ПАРТНЬОР“ № 2016104 от 22.02.2016 г. и Анекс № 4 от 01.11.2017 г., сключени с „Б. ДСК“ АД /универсален правоприемник на „••••••• Ж.Е.“ АД, ЕИК •••••••/, за извършване на оглед и сравняване на оригинала с представения препис. Указано е на ищеца, че при неизпълнение на горното, ще изключи доказателствата с оглед чл.183 ал.1 изр. последно от ГПК Договор за кредит за оборотни средства „ПАРТНЬОР“ № 2016104 от 22.02.2016 г. и Анекс № 4 от 01.11.2017 г. Ищецът е надлежно уведомен за указанието – връчен му е препис от Определение №452/10.02.2023 г., като в този смисъл е и Молба вх. № 37035/19.04.2023 г. Поради непредставяне на писмените доказателства по реда на чл.183 от ГПК в единственото проведено по делото заседание, Договор за кредит за оборотни средства „ПАРТНЬОР“ № 2016104 от 22.02.2016 г. и Анекс № 4 от 01.11.2017 г., сключени с „Б. ДСК“ АД /универсален правоприемник на „••••••• Ж.Е.“ АД, ЕИК •••••••, са изключени от доказателствения материал по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е положителен установителен иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение. В хипотезите на чл. 417 ГПК установителният характер на иска се определя от факта, че заявителят в заповедното производство, респ. ищецът по иска по чл. 422 ГПК, разполага с изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника, като в зависимост от крайния изход на исковия процес изпълнението ще бъде прекратено /при неуважаването му/ или взискателят ще събира сумата по изпълнителния лист /при постановяване на уважителен диспозитив/.

Предмет на иска по чл.422 ал.1 ГПК във всички случаи е установяването дължимостта на определени парични задължения, във връзка с които е образувано заповедното производство. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземане, което е признато в заповедното производство. Изискването вземането да бъде изрично признато в заповедното производство и при подаване на възражение от длъжника кредиторът да упражни нормативно установеното си право да предяви положителен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК е задължителна предпоставка, тъй като в противен случай при неуважаване на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и непризнаване на вземането му, редът за процесуална защита на заявителя е различен от този по чл.422 ал.1 ГПК, а именно – чл.418 ал.4 ГПК.

Искът по чл.422 от ГПК е специален и има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на заявлението. Той се счита предявен от момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент се считат настъпили, както материално правните, така и процесуално правните последици от предявяването му. Процесът се смята висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а предметът на делото е да се установи съществуването на вземането, което е предмет на вече издадената заповед за изпълнение.

В конкретния случай, процесният иск е допустим. Видно от материалите по делото, с оглед подадено възражение от страна на длъжниците, изцяло в законоустановените срокове и ред е упражнено правото на кредитора за предявяване на установителен иск за съществуване на вземане, което е признато в рамките на заповедното производство, образувано като ч.гр.д. 24/2022 г. по описа на СРС, 170 с-вза което са издадени Заповед за изпълнение № 3168/28.01.2022 г. и Изпълнителен лист № 2211 от 01.02.2022 г., съгласно които „С.И.“ ЕООД, ЕИК ••••••• и „С.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, са осъдени да заплатят солидарно на „Б. ДСК” АД, ЕИК ••••••• главница - 82 673 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 04.01.2022 г., дължима договорна (възнаградителна) лихва - 13 886, 11 лева от 06.12.2018 г. до 25.08.2021 г., дължима лихва за забава - 1 310, 22 лева, от 26.12.2018 г. до 25.08.2021 г., законна лихва от 26.08.2021 г. до 22.12.2021 г. - 2 916, 52 лева; такси - 432, 02 лева, както и направените по делото разноски - държавна такса в размер на 2 024, 36 лева и 50 лева - юрисконсултсто възнаграждение и е образувано изпълнително дело № 509/2022 г. по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Софийски градски съд.

В хода на съдебното дирене ответникът е направил искане по реда на чл.183 от ГПК за представяне на Договора за банков кредит и Анекс №4 към него (от последния произтичат вземанията на Б.та във връзка с неиздължения размер на кредита и дължимите лихви). Както е посочено по-горе, поради непредставяне на оригиналите, Договора за банков кредит и Анекс №4 са изключени от доказателствения материал по делото.

Разпоредбата на чл. 183 от ГПК дава възможност на страната да представи заверен препис на документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила преписа, трябва да представи този оригинал или официално заверен препис от него. При непредставяне на оригинала на документа, без ангажиране на доказателства относно конкретно изложени обстоятелства, поради които страната е в безвиновна невъзможност да го представи, документът се изключва от доказателствения материал като писмено доказателство - чл. 183, изр.2 от ГПК.

В настоящия случай, с молба вх. № 37035/19.04.2023 г., ищецът Б. ДСК“ АД не сочи каквито и да е обстоятелства, които да препятстват Б.та да представи съответните доказателства, респ. не не може да се приеме, че са вналице обстоятелства, сочещи на безвиновна невъзможност за представянето им.

Поради това съдът не може да основе своите изводи на препис ите от Договора за кредит и Анекс №4. Същите н е са годно доказателствено средство. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в Решение № 81 от 8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III Г. О., Решени е № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II Г. О., Решени е № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV Г. О., Решени е № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II Г. О., Решени е № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II Т. О, ТК, Решени е № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 73/2010 г., I Т. О., ТК, Решение № 189 ОТ 25.09.2018 г. по гр. д. № 890/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Поради това, недоказано в процеса е обстоятелството за наличие на валидно правоотношение между страните, породено от сключен договор за кредит, въз основа на който ищецът претендира вземанията си в настоящото производство. Негова е доказателствената тежест за установяването на тези факти, която изрично му е разпределена с проекто – доклада по делото. Това следва и от нормата на чл. 161 ГПК, отнасящ се до последиците от възпрепятстване на доказването, след като ищецът е проявил бездействие по отношение задължението му по чл. 183 ГПК да представи съответните писмени доказателства при направено изрично искане на ответника. В тежест на ищеца е било задължението да установи положителния факт на съществуване на договорни отношения между страните по предоставен кредит при условията, които се твърдят в исковата молба (респ. са били предмет на заповедното производство), и въз основа на които е съставено извлечение от счетоводните книги, послужило като основание по чл.417 ал.1 т.2 от ГПК. Поради това ищецът не доказва в условия на пълно главно доказване претенцията си както за главница, така и за лихви по делото, а също така и твърдението си, че ответникът има качеството на съдлъжник.

Следва да се посочи също така, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422, ал.1 ГПК, се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което вече е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, вкл. и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г., според които в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение като в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност. ВКС, последователно в своите решения застъпва становището, че основанието на иска по чл. 422 ГПК за вземане по договор за банков кредит при твърдения за обявена предсрочна изискуемост включва наличието на облигационна връзка между страните по спора, а именно съществуването на валиден договор за банков кредит, както и наличието на обявена предсрочна изискуемост.

Предвид изложеното, тъй като по делото не са събрани доказателства за наличието на валидно правоотношение между страните, породено от сключен с ответника договор за кредит, въз основа на който ищецът претендира вземанията си в настоящото производство, при условие, че е в негова доказателствена тежест установяването на това обстоятелство, предявените искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни без да се излагат мотиви във връзка с възраженията на ответника за липса на настъпила предсрочна изискуемост, за размера непогасената главница и договорна лихва до момента на настъпването на твърдяната от ищеца изискуемост и за изтеклата погасителна давност на главницата и акцесорните вземания - лихвите.

Изложеното се отнася и до предявения при условията на евентуалност, осъдителен иск, който също следва да бъде отхвърлен.

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО: Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

В производството, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно, като същият претендира сумата 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, тази сума следва да му бъде присъдена изцяло.

Водим от горното, СЪДЪТ