Решение № 939 от 30.6.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 1274/2022 г.

Производството по делото е по реда на глава Десета, раздел Първи АПК вр. чл. 118 ал. 1 и 3 КСО вр. чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО. Образувано е по жалба на В.А.В. срещу решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена подадената от В., на основание чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО, жалба вх. № 4004-03-60 # 6/11.04.2022 г. срещу отказ изх. № 4004-03-60# 5 /31.03.2022 г. на контролния орган в ТП на НОИ – Варна за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на жалбоподателя. По съображения, свързани с допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на решението с приложимите материалноправни разпоредби и несъответствието му с целта на закона, жалбоподателят иска отново да се провери и след като се установи, че притежава качеството на лице, подлежащо на задължително осигуряване по чл. 4 ал. 3 т. 1 - 4 КСО за периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2011 г. и от 04.01.2012 г. до 01.03.2012 г., да се отмени решението на директора на ТП на НОИ – Варна и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за изпълнение. В жалбата се твърди, че данните за местните и чуждестранните физически лица се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция на НАП въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. В тази връзка жалбоподателят се позовава на подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г., в която са налични данни за месеците януари, февруари и март с декларирана трудова дейност свободна професия. Същевременно не оспорва, че декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ не е подадена според изискванията на законодателя, но счита, че с подаването на първата данъчна декларация е изпълнено първото условие за регистрация, с което е осъществено и нормативното изискване за регистрацията на лице, упражняващо свободна професия. Сочи, че декларацията по чл. 1 ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ не е свързана с данъчно облагане и не инициира задължение за внасяне на осигурителни вноски като противоречи на чл. 80 ал. 2 ДОПК. Твърди, че при преценката си както контролният орган, така и директорът на ТП на НОИ – Варна са елиминирали упражняваната от жалбоподателя дейност като свободна професия поради факта, че е бил регистриран и като земеделски производител, но обръща внимание, че данните за земеделски производител обхващат периода от м. април до м. декември 2011 г. Сочи още, че от справката в НАП се установява невъзможността на електронната система да съхранява едновременно за едно и също лице, за един и същи период данни за две различни, но едновременно упражнявани трудови дейности. В проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адвокат Р.Д., която в пледоарията по съществото на спора претендира при отмяна на решението да й се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната при условията на чл. 38 ЗАдв правна помощ. Директорът на ТП на НОИ – Варна, ответник по делото, съгласно чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, се представлява в процеса от гл. юрисконсулт Е. Л., която оспорва жалбата и в пледоарията по съществото на спора моли съда да я отхвърли като неоснователна и да присъди на ТП на НОИ - Варна юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт. В подадено по делото становище с. д. № 15068/10.10.2022 г. сочи, че за да бъде заверен осигурителният стаж на жалбоподателя, трябва да са налице в кумулативност и двете предвидени в закона предпоставки – упражняване на дейност и внасяне на осигурителни вноски, като за процесния период 01.01.2010 г. – 31.03.2011 г. и 04.01.2012 г. – 01.03.2012 г., за който е отказано заверяване на осигурителната книжка, едната от тях – упражняване на дейност, липсва. Поради това поддържа, че за този период жалбоподателят няма качеството на лице, подлежащо на задължително осигуряване по чл. 4 ал. 3 т.1 КСО. В същия смисъл са и изявленията на юрисконсулт Л. в открито съдебно заседание на 02.11.2022 г., в което на поставени от съда въпроси отговаря, че ответникът не оспорва факта, че за процесните по делото периоди осигурителните вноски са платени, за което по преписката се съдържа и справка от ТП на НОИ – Варна. Отново сочи, че оспорването от страна на ТП на НОИ – Варна е свързано с обстоятелството, че в периода, за който е постановен отказът, жалбоподателят не е подал декларация за започването на дейност и не е развивал дейност. Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран със заявено от процесуално легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 118 ал. 1 КСО оспорване на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, намира жалбата за процесуално допустима и поради това за подлежаща на разглеждане и произнасяне по нейната основателност. При преценката за спазването на срока за подаване на жалбата по чл. 118 ал. 1 КСО съдът съобрази, че според приложените на л. 6 и 7 от преписката документи решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е получено от адресата В.А.В. на датата 13.05.2022 г., а жалбата срещу него според поставения върху нея печат на ТП на НОИ – Варна е подадена по реда на чл. 118 ал. 1 КСО на датата 26.05.2022 г. По основателността на оспорването съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна: По фактите: С подадено в ТП на НОИ – Варна заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 г./л. 19 от преписка/ жалбоподателят В.А.В. е поискал като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, заверка в осигурителната книжка на осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 2010 г. до 2015 г. Във връзка с писмо изх. № 4004-03-60 # 1/07.02.2022 г., с което директорът на ТП на НОИ – Варна е изискал по служебен път събирането на доказателства за установяване основателността на направеното искане за заверка на осигурителната книжка /л. 20 от преписката/, заместник-директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна е представил с писмо изх. № ЕП 537-1/14.02.2022 г. /л. 22 от преписката/ следните документи: 1/ справка от ПП СУП за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице за В.А.В.; 2/ всички подадени от В.А.В. декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице с декларирани обстоятелства по чл. 1 ал. 2 - 4 НООСЛБГРЧМЛ; 3/ подадените от В.А.В. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за календарните 2010 г. - 2015 г. включително; 4/ справки от ПП СУП за В.А.В. относно: · данни по ЕГН за осигуряването му за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2015 г.; · справка по ЕГН за съответствие между декларирани данни с декларации обр. 1 и обр. 5, декларирани задължения по декларация обр. 6 и направени вноски по месец, година и вид на задължението /ДОО/ за периода м. януари 2010 г. – м. декември 2015 г.; · справка по ЕГН на самоосигуряващо се лице за съответствие между декларирани данни и направени вноски за периода м. януари 2010 г. – м. декември 2015 г.; · справка по ЕГН за декларираните данни чрез справка 1 и 2 за окончателния размер на осигурителния доход и направените вноски /л. 22 - 128 от преписката/. От така представените документи се установяват следните релевантни за изхода на спора факти и обстоятелства: С подадена на 01.04.2011 г. Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице В.А.В. е декларирал пред НАП, че считано от 01.04.2011 г. упражнява дейност като земеделски производител и считано от същата дата ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /л. 25 от адм. преписка/. С подадена на 10.01.2012 г. Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице В.А.В. е декларирал пред НАП прекъсване на дейността си като земеделски производител, считано от 04.01.2012 г. Като начална дата на упражняване на тази дейност и тук, както в декларацията от 01.04.2011 г., е посочил датата 01.04.2011 г. /л. 26 от адм. преписка/. С подадена на 08.03.2012 г. Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице В.А.В. е декларирал пред НАП, че считано от 02.03.2012 г. възобновява дейността си като лице, упражняващо свободна професия и считано от същата дата 02.03.2012 г. ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /л. 27 от адм. преписка/. На 28.04.2011 г. В.А.В. е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г. /л. 34 – 47 от преписката/, в която цялата таблица № 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ на Приложение № 3 е оставил изцяло непопълнена и в която декларация в Част І – „Данни за данъчно задълженото лице“ не е оградил т. 9, с която да декларира, че е самоосигуряващо се лице. На 25.04.2012 г. В.А.В. е подал подписана с електронен подпис Декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г. /л. 53 - 61 от адм. преписка/, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ е оградил т. 9, че е самоосигуряващо се лице като в част ІV, т. 2 „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2011 г.“ е попълнил т. 2 „Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност“, в която е декларирал сума в размер на 4664.55 лв. Същевременно в Приложение № 3 на декларацията, таблица 7 „Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения“, е декларирал получени от ЗАД „В.“ и ЗАД „Алианц България“ доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в общ размер на 8 077.00 лв., върху която сума е начислил 25% признати разходи за дейността в размер на 2 019.25 лв., в резултат на което е получил за деклариране облагаем доход от 6 057.75 лв. При попълването на стр. 14 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2011 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в графа 4 „Избран осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице“ В. е декларирал по 420 лв. за първите три месеца на 2011 г. и по 240 лв. за останалите девет месеца на 2011 г., а в графа 5.3 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност“ е декларирал месечен осигурителен доход от 504.81 лв. за първите 11 месеца на 2011 г. и 504.84 лв. за м. декември 2011 г., като точно същите суми за всеки от 12-те месеца на 2011 г. е пренесъл и в графа 7 на таблицата. Същата декларация е представена и в производството пред съда на л. 76 – 84 от делото като видно от приложеното на л. 75 от делото писмо изх. № 54466-3/31.01.2023 г. на заместник-директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, декларацията е била подадена по електронен път от В.А.В. и е получила в ТД на НАП - Варна вх. № 0300И0080707/25.04.2012 г. В нея освен декларираните доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения със ЗАД „В.“ и ЗАД „Алианц България“ в общ размер на 8077.00 лв., е декларирана и регистрационна карта на земеделски производител с дата на издаването 24.03.2011 г. /виж таблица 1.1 на Приложение № 3 от декларацията/. На 12.11.2020 г. В.А.В. е подал Коригираща декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г. /л. 65 – л. 71 от адм. преписка/, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ отново е декларирал, че е самоосигуряващо се лице като в част ІV, т. 2 „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2012 г.“ е попълнил т. 2 „Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност“, в която е декларирал сума в размер на 4461.47 лв. Същевременно в Приложение № 3 на декларацията, таблица 7 „Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения“, е декларирал получени от ЗАД „Алианц България“ и ЗАД „В. “ доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в общ размер на 8 415.50 лв., върху която сума е начислил 25% признати разходи за дейността в размер на 2 103.88 лв., в резултат на което е получил за деклариране облагаем доход от 6 311.62 лв. Пак в тази връзка в Приложение № 3 на декларацията в таблица 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ е декларирал получени доходи от ЗАД „Алианц България и от ЗАД „В.“ от дейност като вещо лице в същия общ размер на 8 415.50 лв. При попълването на стр. 12 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2012 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в графа 4 „Осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица“ В. е декларирал за м. януари 2012 г. сума в размер на 10.91 лв. /единствено тази сума в таблицата е нанесена ръкописно/, за м. февруари е оставил графата непопълнена, за месец март 2012 г. е декларирал 400.91 лв., а за всички останали месеци на 2012 г. е декларирал по 420 лв.; в графа 5.2 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като собственик или съдружник в търговско и неперсонифицирано дружество“ е декларирал за месеците от март до ноември 2012 г. вкл. сума в размер на 631, 16 лв. и за м. декември 2012 г. е декларирал месечен осигурителен доход в размер на 631, 18 лв., като за месеците януари и февруари 2012 г. е оставил графата непопълнена. Изцяло непопълнена е оставил и следващата графа 5.3 на таблицата относно месечния осигурителен доход през 2012 г. от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност. Същевременно декларираните данни в графа 5.2 на таблицата е пренесъл и в графа 7. Освен подадените от В. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г, 2011 г. и 2012 г., на л. 74 – 100 от адм. преписка са приложени и подадените от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2013 г. /подадена на 09.07.2014 г./, за 2014 г. /подадена на 29.04.2015 г./ и за 2015 г. /подадена на 23.06.2016 г./. Според приложената на л. 112 от адм. преписка Справка от ТД на НАП - Варна за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, относно В.А.В., той е започнал дейност като лице, упражняващо свободна професия, считано от 01.04.2011 г. като пак от тази дата е и началото на осигуряването му за инвалидност. Според приложената на л. 116-120 от адм. преписка Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. при пенсиониране на В., през периода м. април 2011 г. - м. януари 2012 г. В. е бил осигурен като земеделски производител, а за периода м. март 2012 г. – м. декември 2015 г. като основание за осигуряването е посочено единствено „самоосигуряващ се“. Съгласно издаденото от директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна Удостоверение изх. № РЗС-02-151-1/03.08.2020 г., В.А.В. е регистриран на 24.03.2011 г. в Регистъра на земеделските стопани, на основание Наредба № 3/29.01.1999 г. на МЗ, като на 26.01.2012 г. е отписан от този регистър, след което до датата на издаване на удостоверението 03.08.2020 г. няма извършени последващи регистрации и пререгистрации /л. 109 от адм. преписка/. Преценяйки така събраните по административната преписка писмени доказателства, главният инспектор по осигуряване в ТП на НОИ – Варна е постановил Отказ изх. № 4004-03-60 #5 / 31.0 3.202 2 г. за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на В.А.В. по подаденото от него Заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 г., като отказът обхваща периодите 01.01.2010 г. – 31.03.2011 г. и 04.01.2012 г. – 01.03.2012 г. /л. 16 – 18 от адм. преписка/. Според мотивите на отказа за В.А.В. като самоосигуряващо се лице по реда на НООСЛБГРЧМЛ е декларирано упражняване на трудова дейност за периода от 01.04.2011 г. до 03.01.2012 г. включително и от 02.03.2012 г. без прекъсване към 01.01.2016 г. Отказът е мотивиран с факта, че за периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2011 г. и от 04.01.2012 г. до 01.03.2012 г. включително В. не е декларирал упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице по НООСЛБГРЧМЛ, поради което в този период няма качеството на лице, подлежащо на задължително осигуряване по смисъла на чл. 4 ал. 3 т. 1 - 4 КСО. Съгласно направеното под Отказ изх. № 4004-03-60 # 5/31.03.2022 г. писмено удостоверяване, той е получен от адресата В.А.В. на датата 01.04.2022 г. Недоволен от постановения по заявлението резултат, на 11.04.2022 г. В. е подал на основание чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО жалба до директора на ТП на НОИ – Варна /л. 8 – 11 от адм. преписка/. В нея е посочил, че за 2010 г. в системата са налични данни за осигурители, различни от него като подател на заявлението, поради което за 2010 г. поначало е невъзможно да се намерят данни за самоосигуряване. В тази връзка е уточнил, че периодът 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. не е предмет на заверката и следва да се игнорира. Относно периода 01.01.2011 г. – 31.03.2011 г., за който също е отказана заверка на осигурителната му книжка, е приложил към жалбата си 3 бр. протоколи, удостоверяващи факта на подадените от него и приети декларации обр. 1 за месеците януари, февруари и март 2011 г. като съгласно протоколите декларация образец 1 за месец януари 2011 г. е подадена на 17.03.2012 г., а декларации образец 1 за месеците февруари и март 2011 г. са подадени на 18.03.2012 г. /л. 13 – 15 от адм. преписка/. Относно месеците януари и февруари 2012 г. е посочил, че в системата е констатирано наличието на декларации за упражняване на трудова дейност и осигуряване за пълни месеци. Позовал се е на писмо изх. № 1042-40-34 # 6/31.08.2021 г. на директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“, в което е дадено указание за периодите, през които В. е упражнявал трудова дейност и е внасял дължимите осигурителни вноски, положеният от него осигурителен стаж да бъде заверен. Относно изискуемите по НООСЛБГРЧМЛ декларации за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност е изложил съображения, че регистрирането и дерегистрирането на дейност е единствено с уведомителен характер, поради което за разлика от останалите видове декларации, за тези не е предвидено извършване на корекции. Изложил е довод, че при доказана липса на дейност регистрацията за нейното започване не поражда задължения като такива възникват единствено в резултат на реалното извършване на дейността, а вероятността да са внесени осигурителни вноски без действително да има трудова дейност е сведена до нула. Оттук е направил заключение, че основен фактор за осигурителните права са вноските, които обаче са вследствие на осъществена трудова дейност, а след като в случая осигурителните вноски са направени и са усвоени от институцията, то и осигурителният му стаж трябва да бъде зачетен. Изложил е и оплакване, че за заверката на осигурителната книжка му е било поставено условие от издателя на отказа, че трябва да внесе допълнителни средства за 2011 г., въпреки че това вземане на НОИ отдавна е погасено с изтичането на 5-годишния давностен срок по чл. 115 ал. 1 КСО. С обжалваното по делото Решение № 2153 - 03 -6 7 / 11. 05.202 2 г. директорът на ТП на НОИ – Варна се е произнесъл по подадената от В. жалба вх. № 4004-03-60#6/11.04.2022 г. като по съображения, еднакви с изложените в оспорения пред него Отказ изх. № 4004-03-60 #5 / 31.0 3.202 2 г., я е отхвърлил като неоснователна /л. 3 – 5 от адм. преписка/. При извършеното в съответствие с чл. 118 ал. 1 КСО съдебно обжалване на решение № 2153-03-67/11.05.2022 г., освен приложените към административната преписка писмени доказателства, към доказателствения материал по делото са приобщени още и следните документи, обсъдени в тяхната хронологична последователност: 1/ Адресирано до директора на ТП на НОИ – Варна Заявление вх. № Ц1019-03-379/31.07.2020 г. от В.А.В. /л. 32 от делото/, с което е поискал да му се издаде предписание за извършването на корекция на данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО за периода от 01.04.2011 г. до 03.01.2012 г. за промяна вида на осигуряване от самоосигуряващо се лице на земеделски производител, както и корекция за м. януари и м. март 2012 г. и заличаване на м. февруари 2012 г. 2/ Заповед № ЗР-5-03-00792158/03.08.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна, с която на Н.Б.Н. – старши инспектор по осигуряването, е възложено да извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на В.А.В. с определен срок за проверката 20 дни от датата на връчване на заповедта /л. 32, гръб от делото/; 3/ Констативен протокол № КП-5-03-00797484/14.08.2020 г. /л. 40 от делото/, с който е приключила проверката и съгласно който след извършена справка в информационната система на НОИ е установено, че В.А.В. упражнява дейност като земеделски производител от 01.04.2011 г. и с начало на осигуряването за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт от същата дата. Установено е прекъсване на дейността от 04.01.2012 г. Констатирано е, че от 02.03.2012 г. упражнява дейност като свободна професия с начало на осигуряването за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт също от 02.03.2012 г. Констатирана е дата на прекъсване на дейността 01.03.2020 г. Посочено е, че при проверката е установено наличието на подадени за В. данни по чл. 5 ал. 4 КСО с код 12 /самоосигуряващо се лице/ за периода 01.01.2011 г. - 29.02.2012 г., като съгласно данните от информационната система на НОИ през месеците януари, февруари и март 2011 г. и от 04.01.2012 г. до 29.02.2012 г. лицето не е упражнявало дейност. Посочено е, че за периода 01.04.2011 г. - 03.01.2012 г. вкл. има упражнявана дейност като земеделски производител, съгласно Удостоверение № РЗС-02-151-1/13.08.2020 г. Констатирано е, че за месец март 2012 г. са подадени некоректни данни по чл. 5 ал. 4 КСО като е посочен пълен месец в осигуряване, а с подадена декларация ОКД-5 е декларирано начало на осигуряване 02.03.2012 г. Посочено е също, че за 2014 г. липсват подадени данни по чл. 5 ал. 4 КСО за месеците юли и декември 2014 г. Въз основа на така направените с протокола констатации проверяващият орган е посочил, че на основание чл. 108 ал. 1 т. 3 КСО дава задължителни предписания за подаването на данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО. 4/ Задължителни предписания № ЗД-1-03-00797971/14.08.2020 г. /л. 33 от делото/, с които на В.А.В. е предписано: · да се заличат данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО като осигурен с код 12 за периода от 01.01.2011 г. до 29.02.2012 г. вкл.; · да се подадат основни данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО като осигурен с код 13 за посочените в акта периоди; · да се подадат данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО с код „Корекция“ като осигурен с код 12 за м.03.2012 г. в посочения в акта смисъл; · да се подадат основни данни по чл. 5 ал. 4 т.1 КСО като осигурен с код 12 за м.07.2014 г. и за м. 12.2014 г. в посочения в акта смисъл. Като мотив за даване на предписанията е посочено некоректен РОЛ. Съгласно ръкописното отбелязване под текста на документа, той е връчен на адресата В.А.В. на 14.08.2020 г., скрепено с подписа му. 5/ Адресиран до управителя на НОИ Сигнал вх. № 1042-40-34 # 28/07.01.2022 г. от В.А.В. /л. 43 от делото/, от съдържанието на който се установява, че за пореден път В. е повдигнал пред управителя на НОИ въпроса за заличаването на осигурителния му стаж за месеците януари, февруари и март 2011 г., като позовавайки се на писмо изх. № 1042-40-34 # 6/31.08.2021 г. на директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ при НОИ е посочил, че наличието на направени осигурителни вноски е факторът, доказващ трудов стаж, който се обективира със заверката на осигурителната книжка. 6/ Писмо изх. №1042-40-34 # 29/21.01.2022 г. /л. 41 и 42 от делото/, с което директорът на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ при НОИ е препратил на директора на ТП на НОИ – Варна сигнала на В.А.В. с вх. № 1042-40-34 # 28/07.01.2022 г. с указание за извършването на проверка по изложените факти и обстоятелства и предприемането на необходимите действия за удостоверяване или за отказ от удостоверяване на осигурителния стаж на лицето по реда на КСО. В писмото е посочено, че според множеството подадени до момента сигнали от В.А.В. той извършва трудова дейност едновременно като регистриран земеделски производител и като лице, упражняващо свободна професия, като за последното трябва да се считат лицата по чл. 1 ал. 5 НООСЛБГРЧМЛ. С писмото е дадено указание, че упражняването на която и да било от двете дейности поражда задължение за лицата да се осигуряват за своя сметка. Посочено е, че контролните органи на НОИ заверяват осигурителния стаж и осигурителния доход на самоосигуряващите се лица след подаването на заявление и когато са налице следните условия: а/ регистрирани са по съответния ред и упражняват трудова дейност; б/ подали са необходимите декларации по чл. 1 ал. 2 и 3 НООСЛБГРЧМЛ, което означава, че са заявили начална дата и обхват на осигуряване в компетентната ТД на НАП; в/ внесли са задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 6 ал. 8 КСО; г/ подадени са данни за осигурителен стаж, осигурителен доход и дните в осигуряване по реда на чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО, редът за което е регламентиран в Наредба № Н-8/19.12.2005 г. на МФ /отм. от 03.01.2020 г./ и в Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. 7/ Адресирано до директора на ТП на НОИ – Варна писмо изх. № 1042-40-34 # 6/31.08.2022 г. от директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ при НОИ /л. 35, гръб от делото/, с което е изискано извършване на повторна проверка на фактите и обстоятелствата във връзка със сигналите на В. като е указано, че за периодите, през които той е упражнявал трудова дейност и е внасял дължимите осигурителни вноски положеният му осигурителен стаж трябва да бъде заверен по съответния ред, а за периодите, за които осигурителният стаж и осигурителният доход не следва да се заверят, е необходимо да се издаде отказ. Във връзка с издадено на пълномощника на жалбоподателя съдебно удостоверение изх. № 4486/04.11.2022 г. /л. 49 от съдебното досие/ по делото са представени и приобщени към доказателствения материал в с. з. на 31.05.2023 г. следните писмени доказателства: 1/ Писмо изх. № 54466-1/01.12.2022 г. на заместник-директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна до процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Р.Д. /л. 65 от делото/, с което е уведомена, че на 12.11.2020 г. доверителят й В.А.В. е подал за отчетната 2012 г. коригираща декларация по чл. 50 ЗДДФЛ като преди това на 04.04.2013 г. е подал по електронен път за същия отчетен период ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, приета с вх. № 0300И0120051/04.04.2013 г. Като приложение към писмото е представена заверена разпечатка от информационната система на НАП на първоначално подадената от В. ГДД с вх. № 0300И0120051/04.04.2013 г. 2/ ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г. с вх. № 0300И0120051/04.04.2013 г. /л. 66 – 74 от делото/, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ В. е оградил т. 9, че е самоосигуряващо се лице, като в част ІV, т. 2 „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2012 г.“ е попълнил т. 2 „Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност“, в която е декларирал сума в размер на 4683.22 лв. Същевременно в Приложение № 3 на декларацията, таблица 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ е декларирал получени от ЗАД „Алианц“ и ЗАД „В.“ доходи като вещо лице в общ размер на 8415.50 лв., върху която сума е начислил 25% признати разходи за дейността в размер на 2103.88 лв., в резултат на което е получил за деклариране облагаем доход от 6311.62 лв. При попълването на стр. 14 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2012 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, В. е декларирал в графа 4 „Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице“ месечен осигурителен доход за всеки от 12-те месеца на 2012 г. в размер на 420 лв.; в графа 5.3 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност“ е декларирал месечен осигурителен доход от 525.97 лв. за първите 11 месеца на 2012 г. и 525.95 лв. за м. декември 2012 г., като точно същите суми за всеки от 12-те месеца на 2012 г. е пренесъл и в графа 7 на таблицата. Така установените по делото факти въз основа на направената преценка на събрания доказателствен материал обуславят следните правни изводи: Съгласно чл. 5 ал. 2 КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентирал в приетата на основание чл. 4 ал. 11 КСО Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /приета с ПМС № 30/10.03.2000 г., обн. ДВ бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г./, наричана по-нататък за краткост наредбата. Съгласно действалата в периода 2010/2011 г. редакция на чл. 1 ал. 1 от наредбата ( тази от ДВ бр. 2/ 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.), задължението за осигуряване за лицата по чл. 4 ал. 3 т. 1 - 4 КСО: еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В същия смисъл е и действалата през 2012 г. редакция на чл. 1 ал. 1 от наредбата ( обн. ДВ бр. 16/2012 г., в сила от 1.01.2012 г. ). Съгласно чл. 4 ал. 3 КСО задължителното осигуряване на изброените в нормата категории лица, между които по т. 1 са регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, а по т. 4 - регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, е за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Съгласно редакциите на чл. 6 ал. 7 КСО, действали в периода 2010/2012 г. ( съответно от ДВ бр. 99/2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; от ДВ бр. 98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г. и от ДВ бр. 100/2011 г., в сила от 01.01.2012 г. ), осигурителните вноски за лицата по чл. 4 ал. 3 т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово. В същия смисъл е и чл. 2 ал. 1 от наредбата в относимите му през периода 2010/2012 г. три редакции ( съответно от ДВ бр. 2/2010 г; ДВ бр. 13/2011 г. и ДВ бр. 16/2012 г. ), според които едноличните търговци, земеделските производители, тютюнопроизводителите и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец. Същевременно, съгласно чл. 2 ал. 3 също в относимите му три редакции през периода 2010/2012 г. ( от ДВ бр. 2/2010 г; ДВ бр. 13/2011 г. и ДВ бр. 16/2012 г. ), самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. С изменението от ДВ бр. 16/2012 г., в сила от 01.01.2012 г., вече е предвидено, че регистрираните като земеделски производители или тютюнопроизводители лица, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейност по чл. 4 ал. 3 т. 1 КСО / свободна професия и/или занаятчийска дейност / следва да се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за дейността по чл. 4 ал. 3 т. 1 КСО. От проследената нормативна уредба следва, че в процесния по делото период 2010/2012 г. за самоосигуряващите се лица, извършващи едновременно дейности на различни основания, не е съществувало задължение да внасят поотделно осигурителни вноски за всяко от тях. Съгласно действалата в периода 2010/2011 г. редакция на чл. 1 ал. 2 от наредбата ( от ДВ бр. 2/2010 г. ), з апочване то, прекъсване то, възобновяване то или прекратяване то на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява т с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице до компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. С изменената от ДВ бр. 16/2012 г. редакция на чл. 1 ал. 2 от наредбата, в сила от 01.01.2012 г., е предвидено, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството то следва да подаде декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП. С така създадената по силата на чл. 4 ал. 11 КСО подзаконова нормативна уредба е въведен регистрационен режим във връзка със статута на самоосигуряващите се лица, целта на който е да се гарантира правна сигурност в създаденото между тях и осигурителния орган административното правоотношение, вследствие на което се постига лесна отчетност и проследяемост във времето на основанията и вида на плащанията към осигурителния фонд. Тъй като обаче с чл. 4 ал. 3 КСО законодателят обвързва задължението за внасяне на осигурителните вноски за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт с факта на съществуването на някоя от изброените в разпоредбата дейности, то водещото в случая е самата дейност, което ще рече, че дори когато е пропуснало да подаде декларацията по чл. 1 ал. 2 от наредбата, лице то, извършващо дейност от вида на изброените в чл. 4 ал. 3 КСО, пак ще има задължението да се осигурява за този осигурителен риск и обратното – ако се е осигурявало за него, въпреки неподадената декларация по чл. 1 ал. 2, правата му като осигурен следва да бъдат зачетени, стига действително в периода на осигуряването да е осъществявало дейността. Този извод недвусмислено се налага от чл. 1 ал. 3 изр. последно от наредбата /редакции от ДВ бр. 2/2010 г., в сила от 01.01.2010 г. и от ДВ бр. 16/2012 г., в сила от 01.01.2012 г./, според който при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, тоест независимо от неподадената декларация по чл. 1 ал. 2 от наредбата, то пак е носител на задължението да се осигури за този осигурителен риск. Същевременно § 1 т. 3 изр. последно ДР КСО в относимите му редакции в периода 2010/2012 г. ( тези от ДВ бр. 19/2010 г.; от ДВ бр. 60/2011 г. и от ДВ бр. 100/2011 г. ) изрично урежда по нормативен път, че самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Фактът на внасянето на дължимите осигурителни вноски в процесния по жалбата период не се оспорва от ответника по делото. Спорът е концентриран до това, че жалбоподателят не е подал изискуемата по чл. 1 ал. 2 от наредбата декларация за започване на дейност като упражняващ свободна професия и оттук ответникът застъпва тезата, че следователно жалбоподателят не е развивал такава дейност. Данните, че едно лице осъществява дейност от порядъка на изброената в чл. 4 ал. 3 КСО, поради което следва да има регистрация в НОИ като самоосигуряващо се, могат да се почерпят директно от базите данни на НАП по чл. 80 ал. 1 ДОПК. Този извод се извежда от нормата на чл. 5 ал. 3 КСО, според която самата регистрация на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80 ал. 1 ДОПК. Същевременно чл. 82 ал. 2 ДОПК регламентира, че данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80 ал. 2, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. Следователно, от значение за регистрацията на едно лице като самоосигуряващо се поради дейност, попадаща в обхвата на чл. 4 ал. 3 КСО, са и подадените от него декларации относно данъчното облагане или задължителни осигурителни вноски. Според доказателствата по делото през 2010 г. жалбоподателят няма подадена декларация по чл. 2 ал. 1 от наредбата. Данни за упражняването на свободна професия през този период не могат да се извлекат и от подадената от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г. /л. 34 – 47 от преписката/, в която цялата таблица № 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ на Приложение № 3 е оставена изцяло непопълнена и в която декларация в Част І – „Данни за данъчно задълженото лице“ жалбоподателят поначало не е оградил и т. 9, с която да декларира, че е самоосигуряващо се лице. В самата изготвена от ТД на НАП – Варна за В.А.В. Справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице /л. 24 от адм. преписка/ също не фигурира информация, че през 2010 г. В. е бил самоосигуряващ се като според справката началният период на самоосигуряването му датира от 01.04.2011 г. Следва да се посочи, че дори и в подадената съгласно чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО жалба до директора на ТП на НОИ – Варна /л. 8 – 11 от адм. преписка/ В. лично е посочил, че за 2010 г. в системата са налични данни за осигурители, различни от него като подател на заявлението, поради което за 2010 г. поначало е невъзможно да се намерят данни за самоосигуряване. В тази връзка изрично е уточнил, че периодът 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. не е предмет на заверката и следва да се игнорира. Преценено съвкупно, това сочи на неоснователност на жалбата срещу частта от решението на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена подадената от В. по реда на чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО жалба срещу издадения от контролния орган при ТП на НОИ – Варна отказ изх. № 4004-03-60# 5 /31.03.2022 г. за заверка на осигурителната книжка на жалбоподателя за 2010 г. като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. Що се отнася до изложеното пред директора на ТП на НОИ – Варна твърдение, че 2010 г. поначало не е била предмет на заверката, поради което неправилно е включена в издадения отказ изх. № 4004-03-60# 5 /31.03.2022 г., то се опровергава от съдържанието на подаденото заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 г., от което е видно, че 2010 г. също е предмет на поисканата заверка /л. 19 от адм. преписка/. Според данните по делото през 2011 г. жалбоподателят е подал, на основание чл. 1 ал. 2 от наредбата, единствено декларацията от 01.04.2011 г. за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е декларирал, че считано от 01.04.2011 г. започва дейност като земеделски производител и считано от същата дата ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт /л. 25 от адм. преписка/. Същевременно обаче в подадената за 2011 г. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ В. вече е оградил т. 9, че е самоосигуряващ се, при попълването на стр. 14 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2011 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в графа 5.3 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност“ В. е декларирал месечен осигурителен доход и за първите три месеца на 2011 г. / по 504.81 лв. за всеки от тях/. Оттук с основание може да се заключи, че в периода м. януари – м. март 2011 г. жалбоподателят е извършвал трудова дейност като свободна професия, за да му даде това основание да декларира в посочения размер месечен осигурителен доход от свободна професия. Същият извод се обосновава и от приложените към жалбата му до директора на ТП на НОИ – Варна 3 бр. протоколи на НАП от м. март 2012 г. за подадени от В. и приети декларации за осигурителни вноски за месеците януари, февруари и март 2011 г. /л. 13 – 15 от адм. преписка/. При това положение като се съобразят чл. 5 ал. 3 КСО и чл. 82 ал. 2 ДОПК се налага извод, че още в периода м. януари – м. март 2011 г., предвид декларираните за него данни в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, е било налице основание за регистрирането на жалбоподателя в НОИ като самоосигуряващо се лице на основание упражняването на трудова дейност като свободна професия. Тук следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Между данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО са и тези за осигурителния доход на лицата. Поради това в тази част жалбата е основателна и следва да се уважи като на основание чл. 173 ал. 2 АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне в тази част на заявлението при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. През 2012 г. жалбоподателят има подадени две декларации по чл. 1 ал. 2 от наредбата: 1/ Декларация от 10.01.2012 г. за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която е декларирал прекъсване на дейността си като земеделски производител, считано от 04.01.2012 г. /л. 26 от адм. преписка/ и 2 / Декларация от 08.03.2012 г. за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която е декларирал пред НАП, че считано от 02.03.2012 г. възобновява дейността си като лице, упражняващо свободна професия /л. 27 от адм. преписка/. Според данните по делото първоначалното несъответствие между подадената декларация по чл. 1 ал. 2 от наредбата, в която като начало на възобновяване на дейността като свободна професия жалбоподателят е посочил 02.03.2012 г., и подадената от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г., в Таблица 1 на стр. 14 на която е декларирал в графа 5.3 и за първите два месеца на 2012 г. месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия, е отстранено от него с подадената през 2020 г. Коригираща ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. В нея в Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2012 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, срещу месеците януари и февруари 2012 г. вече няма нищо декларирано. Корекцията е извършена въз основа на задължително дадено предписание на контролния орган в ТП на НОИ – Варна, съответно на правомощието му по чл. 108 ал. 1 т. 3 КСО. Жалбоподателят не само че не се е възползвал от правото си по чл. 117 ал. 1 т. 3 КСО да обжалва предписанието, но дори от данните по делото се установява, че то е направено в резултат на инициирано от него самия производство въз основа на подадено заявление от 31.07.2020 г. Недоказани останаха твърденията му, че това извършил в резултат на заблуда, доверявайки се неоправдано на контролния орган от ТП на НОИ. Съгласно чл. 104 ал. 4 ДОПК коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване, поради което подадената през 2020 г. коригираща декларация за 2012 г. е породила своите правни последици. Това сочи на неоснователност на оспорването и в частта му за 2012 г., поради което то следва да се отхвърли. Воден от изложеното, на основание чл. 172 ал. 2 АПК и чл. 173 ал. 2 АПК, съдът