Решение № 54 от 22.2.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 199/2023 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.37и, ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Съдът е сезиран с жалба от Л. К. А., ЕГН: •••••••••• и И. К. А., ЕГН: ••••••••••, двамата от гр. К., обл. П., ул. „С. Ч.“ № •чрез адв. Е. П. против Протокол от 21.12.2022 г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на О. К.. В жалбата се твърди, че с обжалвания Протокол, публикуван на интернет страницата на О. К. на 11.01.2023 г., Комисията по чл.100 от ППЗСПЗЗ е разпределила пасищата и мерите, общинска собственост, находящи се в землището на гр. К., общ. К.. Протоколът бил издаден, след като предишният такъв от 27.04.2021 г. бил отменен с Решение № 120 от 05.05.2022 г. по гр. дело № 995/2021 г. на К. р. с., потвърдено с Решение № 2223 от 25.11.2022 г. по кад. № 2538/2022 г. на А. с. - П.. Освен това Протоколът от 27.04.2021 г. бил отменен и с Решение по гр. дело № 1016/2021 г. на К. р. с., потвърдено с Решение № 117/19.01.2023 г. по кад. № 1726/2022 г. на А. с. - П.. Твърди се, че и по двете посочени по-горе дела съдът достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалвания Протокол от 27.04.2021 г. поради това, че при неговото издаване Комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ в грубо нарушение на императивната разпоредба на чл.59 ал.2 т.4 от АПК не изложила фактически и правни основания за неговото издаване, поради което за съда е невъзможно да провери неговата законосъобразност и съответствието му с целите на закона.

От текста на обжалвания с настоящата жалба Протокол от 21.12.2022 г. се виждало, че макар и да се е позовала на влязлото в сила решение по гр. дело № 995/2021 г. на К. р. с. (в Протокола дори не бил посочен номерът на делото, по което е постановено цитираното Решение), въпреки ясните и конкретни мотиви на К. р. с. и А. с. - П., Комисията отново не изложила фактически и правни основания, от които да става ясно по какъв начин е извършено разпределението на пасищата и мерите в землището на гр. К.. На първо място, отново в Протокола липсвала информация колко и какви имоти подлежат на разпределение. По този въпрос Протоколът дори не препращал към други документи, от които да е видно кои са имотите, подлежащи на разпределяне. На 01.03.2021 г. съгласно разпоредбата на чл.37и ал.3 от ЗСПЗЗ на сайта на О. К. бил публикуван Списък на свободни имоти за индивидуално ползване с НТП пасище, мера в землището на гр.К., подлежащи на разпределение през 2021 г. Списъкът съдържал общо 38 имота. С Протокола от 21.12.2022 г. били разпределени 29 имота. Не ставало ясно защо не са разпределени останалите 9 (девет) имота при явния недостиг от пасища и мери.

В Протокола бланкетно било записано, че всички ползватели на имоти по изтекли договори за наем на пасища, мери и ливади със срок до 30.09.2020 г. с предимство (от Протокола не ставало ясно за какво предимства става въпрос) са ползвали имотите за срок още една стопанска година 2020/2021г. с допълнително споразумение, след Решение на ОбС К. № 436 взето с Протокол 21 от 25.03.2021 г. Записано било също така, че именно тези имоти били предмет на настоящото разпределение. Само че цитираното Решение на ОбС К. не съдържало списък на въпросните имоти и по никакъв начин не кореспондирало с вече публикувания на 01.03.2021 г. на сайта на Общината Списък на имотите, подлежащи на разпределение през 2021 г. В нарушение на разпоредбата на чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ Комисията отново не определила необходимата за всеки участник в процедурата площ. С Протокола директно и без да бъдат изложени никакви фактически и правни основания, от които да е видно по какъв начин Комисията е направила съответните оценка и изчисления, била определена полагащата се площ за всеки един от участниците. Правело впечатление, че определената като „полагаща се“ площ в таблицата на стр.5 от Протокола за участници № 1, 2, 3, 9, 10 и 11 е определена различна от тази, която е била определена също, като „полагаща се“ с отменения от съда Протокол от 27.04.2021 г. В жалбата се твърди, че разпоредбата чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ задължава Комисията съгласно критериите на ал.4 на същия член да определи за всеки един участник необходимата му площ и да разпредели всички подлежащи на разпределение имоти. От публикувания на 01.03.2021 г. Списък по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и от текста на обжалвания Протокол било видно, че Комисията по незнайни причини не определила необходимата площ за всеки един участник в процедурата и не разпределила всички подлежащи на разпределение имоти. Следвало да се прави разграничение между „необходима площ“ и „полагаща се площ“. В настоящия случай от Комисията по чл.37и от ЗСПЗЗ при О. К. се очаквало след като определи за всеки един от участниците в процедурата полагащата му се площ, съгласно критериите на чл.37и, ал.4 и отнесе тези конкретни данни към всички подлежащи на разпределение имоти в съответното землище, прилагайки правилата на изречения II-ро и III-то на същата алинея, да извърши разпределение на имотите и така да достигне до крайния резултат, а именно – да определи полагащите се на всеки един от участниците имоти. Нормалната логика изисквала да има идентичност между полагащи се и разпределени имоти. Очевидно било, че в обжалвания Протокол това не е така.

Нещо повече, вместо да приложи правилата за разпределение, регламентирани в чл.37и, ал.4, изречения II-ро и III-то, Комисията на стр.5-та и 6-та от Протокола създала свои собствени правила, които били меко казано непонятни и явно незаконосъобразни. В очевидно нарушение на разпоредбата на цитираното изречение II-ро на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ въвеждащо правилото кандидати, които до разпределението са ползвали съответни имоти, да получат същите имоти, Комисията „въвела“ „постепенен ротационен принцип“.

Обжалваният Протокол не съдържал информация за това кой от участниците в процедурата до датата на разпределението кои имоти е ползвал по договори с изтекъл срок. Описани били само действащи към момента на разпределение договори за наем с краен срок до 30.09.2024 г., но тези договори имали значение при определяне на необходимата площ, а не при реалното извършване на разпределението на имотите.

От гореизложеното било видно, че Комисията грубо е нарушила правилата за разпределение, регламентирани в чл.37и, ал.4 и ал.6 от ЗСПЗЗ. Нещо повече, от текста на обжалвания Протокол ставало ясно, че Комисията не е приложила правилата, предвидени в тези разпоредби, като вместо тях създала свои собствени. На практика и този Протокол, както и предходния такъв, отменен от съда, не съдържал абсолютно изискуемите съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК фактически и правни основания, въз основа на които Комисията е извършила разпределението. От Протокола не ставало ясно в крайна сметка по какъв начин, как Комисията е определила колко и кои имоти да разпредели за ползване на всеки от участниците в процедурата. Поради пълната липса на мотиви било невъзможно да се прецени дори дали Комисията е спазила собствените си правила, макар и същите да били абсолютно незаконосъобразни и да противоречали не законовите разпоредби.

На стр.5-та от Протокола Комисията приела, че имотите с площ по- голяма от 500 дка следва да се разпределят съгласно схеми за ползване на повече от един собственик на животновъден обект. Отново нямало изложени мотиви за това решение на Комисията. Още повече, че от Протокола било видно, че има участници в процедурата, на които са разпределени повече от 500 дка. Възниквал логичният въпрос защо тези имоти трябва да бъдат разделяни. И отново нямало отговор.

От текста на Протокола било видно, че по този начин са разпределени два от имотите – тези с идентификатори ••••••••••••••• и ••••••••••••••••••. Към Протокола нямало изготвени схеми за разпределение ползването на тези имоти и от същия не ставало ясно кой, кога и по какъв начин следва да извърши въпросното разпределение. В крайна сметка Комисията по чл.37и от ЗСПЗЗ била органът, който извършва въпросното разпределение, не друга структура на Общината или друг орган. Т.е. отново, както и в предходния, отменен от съда Протокол, процедурата по отношение на тези два имота била незавършена.

С настоящата жалба жалбоподателите отново обръщат внимание на факта, че по силата на Договор за наем на недвижим имот № В-209/22.05.2015 год. сключен между О. К. и втория от тях – И. К. А., на основание чл.37и от ЗСПЗЗ, под наем му бил предоставен целият ПИ с идентификатор ••••••••••••••••с площ от 665, 402 дка в местност „К.“ в землището на гр.К.. Тъй като още през 2015 г. било установено, че голямата част от този имот представлява самозалесила се гора, която попада в Н. ••••, поради което е невъзможно самозалесилите се дървета в имота да бъдат изсечени, бил подписан помежду им Анекс № В-209/30.07.2015 г., по силата на който Анекс отдадената под наем площ била редуцирана до 184 дка. В резултат на това И. А. бил очевидно ощетен с размера на разпределените му за ползване имоти. Описаните по-горе Договор за наем и Анекс към същия били приети като доказателства по гр.дело № 1016/2021 г. на К. р. с.. Въпреки самозалесяването на горния имот, той отново бил целият разпределен с вече отменения Протокол от 24.04.2021 г., по силата на който на И. А. бил предоставена половината от този имот.

С обжалвания Протокол от 21.12.2022 г. отново му се предоставяла половината от горния имот при положение, че съответните служители на О. К., част от които били и членове на Комисията по чл.37и от ЗСПЗЗ, били наясно, че на практика голямата част от имот с идентификатор •••••••••••••••вече не бил пасище, а самозалесила се гора и не можел да бъде ползван в голямата му част, като пасище. Това очевидно налагало извод, че вторият жалбоподател бил ощетен, като на практика му се предоставяла за ползване по-малка площ от полагащата му се.

С оглед изложеното, жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени ИЗЦЯЛО Протокол от 21.12.2022 г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД- 311/16.04.2021 г. на Кмета на О. К.. Претендират разноските по делото.

Ответникът – Комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на о. К., с председател Н. Ц. – Заместник - кмет на о. К., чрез пълномощника си юрк. И. Д., оспорва жалбата.

Сочи, че съгласно чл.37и, ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за целта лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. (чл.37и, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ).

Посочва се, че Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. (чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ). Съгласно чл. 37и от ЗСПЗЗ, Протоколът се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14- дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго.

От горецитираните правни норми ставало ясно, че процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, Д.звита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, е специална. Тя касаела предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Осъществявала се в два етапа. През първия етап Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определяла необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършвала разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършвал с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежал на съдебно обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касаел сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината, съответно – директора на ОДЗ, с правоимащите лица въз основа на протокола на Комисията.

С Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на О. с. - К. били определени пасищата и мерите от общинския поземлен фонд на територията на о. К. за индивидуално и общо ползване. За землище гр. К. за индивидуално ползване били определени имоти с обща площ 5090, 173 дка.

С Решение № 77/28.01.2016 г. на О. с. - К., поради недостиг на пасища за задоволяване на нуждите на животновъдите в гр. К., имот № 000097, местност „Б. в." с площ 54. 269 дка бил заличен от приложението, в което били посочени пасищата и мерите за общо ползване и бил определен за индивидуално ползване и включен в Приложение № 1 – пасища и мери за индивидуално ползване към Решение№ 2243 от 22.04.2015 г. на О. с. - К.. С Решение № 152/25.02.2016 г. на О. с. - К. пасища и мери с обща площ 131.82 дка в землището на гр. К. били заличени от Приложение № 2 – пасища и мери за общо ползване към Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на О. с. - К. и били определени като пасища и мери за индивидуално ползване.

С Решение № 156/25.02.2016 г. на О. с. - К. били определени ливадите от общинския поземлен фонд на територията на о. К. за общо и индивидуално ползване на собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в интегрираната информационна система, съобразно броя и вида на регистрираните животни.

С Решение № 507/27.02.2017 г. на О. с. - К., имот № 743001 с площ 121, 573 дка бил заличен от Приложение № 2 – пасища и мери за общо ползване към Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на О. с. - К. и бил определен като пасища и мери за индивидуално ползване.

С Решение № 1347/28.02.2019 г. на О. с. - К., имот № 000449 с площ 418, 338 дка бил заличен от Приложение № 2 – пасища и мери за общо ползване към Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на О. с. - К. и бил определен като пасище за индивидуално ползване.

С Решение № 105/27.02.2020 г. на О. с. К. към Приложение № 1 – пасища и мери за индивидуално ползване бил определен имот с идентификатор № ••••••••••••••••по КККР на гр. К. с площ 392.044 дка.

На следващо място, следвало да се има предвид, че през 2020 г. заявленията от собственици на животновъдни обекти за ползване на пасища, мери и ливади /ПМЛ/ от ОПФ за землище гр. К. били 7 бр., а именно:

1. Л. К. А. - 7.35 ЖЕ (животински единици);

2. И. К. А. - 118.60 ЖЕ;

3. М. Г. А. -132.60 ЖЕ;

4. Б. Х. А. - 7.2 ЖЕ;

5. Д. С. Д. - 64.90 ЖЕ;

6. М. Л. Н. - 7.50 ЖЕ;

7. „Е. Р. Д.“ ЕООД - 30.00 ЖЕ.

Общо ЖЕ: 368.15 С протокол от 27.04.2020 г. на Комисия, назначена със Заповед № рд- 179/25.03.2020 г. на Кмета на О. К. били разпределени имоти, както следва:

1. Л. К. А. - 4 бр. имоти с обща площ 41.649 дка, до момента не е имала договори за наем от ОПФ за ПМЛ;

2. И. К. А. - 4 бр. имоти с обща площ 37.865 дка, до момента е имал предишни договори за наем от ОПФ (от 2015, 2016 и 2019 г.) за ПМЛ в размер на 995.593 дка;

3. М. Г. А. - 3 бр. имоти с обща площ 40.625 дка, до момента е имал предишни договори за наем от ОПФ (от 2015, 2016 и 2019 г.) за ПМЛ в размер на 1262.230 дка;

4. Б. Х. А. - 1 бр. имот с площ 41.134 дка, до момента има договори за наем от ОПФ (от 2019 г.) за ПМЛ в размер на 40.000 дка;

5. Д. С. Д. - 5 бр. имоти с обща площ 40.339 дка, до момента е имала договори за наем от ОПФ (от 2015, 2016 и 2019 г.) за ПМЛ в размер на 643.568 дка;

6. М. Л. Н. - 2 бр. имоти с обща площ 93.169 дка, до момента не е имал договори за наем от ОПФ за ПМЛ;

7. „Е. Р. Д.“ ЕООД - 2 бр. имоти с обща площ 397.213 дка, до момента не е имал договори за наем от ОПФ за ПМЛ.

Л. А., И. А., М. А., Б. А. и Д. Д. отказали да сключат договори за разпределените по-горе имоти с мотив, че имотите били с лош тревен състав, имали наличие на папратова, храстова и дървесна растителност. Договори през 2020 г. сключили само М. Н. и „Е. Р. Д.“ ЕООД.

С Решение № 409 от 25.02.2021 г. на О. с. К. отказаните имоти били извадени от Индивидуално ползване (ИП) и били прехвърлени в Общо ползване (ОП).

През 2021 г. заявленията от собственици на животновъдни обекти за ползване на ПМЛ от ОПФ за землище гр. К. били 11 бр., както следва:

1. Л. К. А. - 7.35 ЖЕ;

2. И. К. А. - 134.40 ЖЕ;

3. М. Г. А. - 159.40 ЖЕ;

4. Б. Х. А. - 7.2 ЖЕ;

5. Д. С. Д. - 67.20 ЖЕ;

6. М. Л. Н. - 14.40 ЖЕ;

7. „Е. Р. Д.“ ЕООД - 45.00 ЖЕ;

8. П. И. Ц. - 138.60 ЖЕ;

9. Д. С. Н. - 64.80 ЖЕ;

10. Н. Б. П. - 36.40 ЖЕ;

11. ЕТ „Н. Т.“ - 252.40 ЖЕ.

Общо ЖЕ: 927.15.

Тъй като към дата на разпределение на пасища и мери за землище гр. К. за 2021 г. не всички договори за наем на пасища и мери за индивидуално ползване били с изтекъл срок, свободните имоти пасища и мери подлежащи за разпределение за 2021 г., били с обща площ на 5070, 43 дка.

В изпълнение на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, Комисията назначена със Заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на О. К. определила полагащата се площ в декари за всеки от 11-те животновъди, подал заявление в законоустановения срок.

Протоколът на Комисията от 27.04.2021 г. за разпределението на пасищата, мерите и ливадите, бил обжалван, за което било образувано гр. д. № 995/2021 г. по описа на PC К.. Със своя краен акт – Решение № 120/05.05.2022 г., съдът отменил Протокола на Комисията от 27.04.2021 г. като върнал преписката за ново разглеждане със задължителни указания. Първоинстанционният съдебен акт бил потвърден с Решение № 2223/25.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2538/2022 г. по описа на А. с. - П.. В изпълнение на горепосочените съдебни решения, Комисията назначена със Заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на О. К., извършила ново разпределение на пасищата, мерите и ливадите, като спазила задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Следвало да се има предвид, че общата площ на пасищата и мерите необходима за задоволяване нуждите на всички собственици на животновъдни обекти в землището на гр. К. е 14 978, 5 дка.

Видно било, че няма как да бъдат удовлетворени в максимална степен собствениците на животновъдни обекти в землището на гр. К. поради факта, че площта за разпределение била 3 пъти по-малко от необходимата. При разпределението на пасищата и мерите за индивидуално ползване били взети предвид от комисията имотите – пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които животновъдите са получили от предходни разпределения.

Следвало да се има предвид и това, че жалбоподателите през 2020 година отказали да подпишат договори за наем на разпределените пасища, което било индикатор за това, че същите си подбирали определени имоти, които искат, а не търсели удовлетворяване на нуждите си от площ за пашуване на притежаваните животни.

Видно било също така, че през 2021 г., в сравнение с предходната, собствениците на животновъдни обекти, които подали заявления за разпределение, се увеличили и следвало пасища да бъдат предоставени и на новите животновъди. Несправедливо щяло да бъде да се дадат всички имоти на заварените собственици, а новите да не получат никаква площ за пашуване.

Неоснователно било и твърдението, че в Протокола от 21.12.2022 г. по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, са посочени само площта на разпределените имоти, без посочване на индивидуални имоти. За всеки собственик на животновъден обект разпределените имоти били посочени с номер, местност, площ, категория и НТП.

Съгласно чл. 37, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, които препращат към ал. 4 на ЗСПЗЗ, ПМЛ се разпределяли между правоимащите, притежаващи животновъден обект в съответното землище, като се вземат предвид броят и видът на регистрираните пасищни селскостопански животни и притежаваните и ползваните на правно основание ПМЛ. С оглед вида на животинските единици /ЖЕ/, законът определял площта, която се пада на ЖЕ.

При разпределението на ПМЛ, Комисията служебно направила справка относно регистрираните животновъдни обекти в землището на гр. К., а също така и за регистрираните видове пасищни селскостопански животни. Към заявлението на всеки един кандидат бил прикрепен резултатът от тази служебна проверка в Българската агенция по безопасност на храните – регистриран животновъден обект и видове животни разпределени в категории: говеда от 6-24 месеца, мляко; биволи автохтонни породи от 6 - 24 месеца и т.н. Също така били извадени и прикрепени справки за регистрирани и ползвани ПМЛ от всеки един от кандидатите. Видно било, че изложените твърдения се явявали неоснователни и неподкрепени от приетите по делото писмени доказателства.

На следващо място, били наведени твърдения, че „съгласно този протокол, са предоставени за ползване едни и същи имоти в различни части на отделни участници в процедурата, без комисията да определи кой от тези участници, коя част ще ползва от тези имоти“.

От Протокола за разпределение от 27.04.2021 г. било видно, че когато един имот е разпределен между няколко правоимащи, първо била определена полагащата се площ, а в края на протокола било посочено, че за имоти с идентификатори •••••••••••••••и ••••••••••••••••••следва да се изготвят схеми за ползване.

Неоснователно се явявало и твърдението, че Протоколът от 21.12.2022 г. не съдържа информация за конкретните имоти и общо тяхната площ подлежащи на разпределение. Съгласно чл. 37и, ал. 3 от ЗСПЗЗ „О. с. определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списък на имотите за индивидуално ползване с категории се обявява в общините и кметствата и се публикува на интернет страницата на общината в срок до 1 март“, т.е. нямало законово изискване за преповтаряне на имотите подлежащи на разпределение в протокола.

За всички изложени твърдения от жалбоподателите, по делото съществували неоспорими доказателства, които ги опровергават.

В Протокола на Комисията от 21.12.2022 г. се съдържали данни за броя на притежаваните животински единици от всеки един от заявителите.

Налице били данни за пасищната площ, с която разполагат към момента на провеждане на процедурата. Безспорно било установено, че административният орган е спазил реда, определен с нормата на чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и с чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. При това положение не можело да се приеме, че административният акт не е мотивиран, тъй като оспореният Протокол обективирал действията на Комисията и съдържал достатъчно ясни мотиви, които позволяват да се извърши проверка на акта относно изпълнението на законовите изисквания /Решение №592 от 18.04.2017 г. по адм. д. №437/2017 г. на XXIV състав на А. с. - П./.

Също така, от приетата и приложената по делото съдебна лесотехническа експертиза било видно, че колкото и да е лошо състоянието на имот с идентификатор •••••••••••••••••, целогодишно имало тревостой, който можел да бъде използван за пашуване на селскостопански животни.

Ответната Комисия моли, съдът да постанови решение, с което да приеме за правилен и законосъобразен Протокол от 21.12.2022 г., издаден на основание чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ от Комисия назначена със Заповед № РД- 311/16.04.2021 г. на Кмета на О. К., и да остави подадената жалба срещу същия от И. А. и Л. А. без уважение.

Заинтересованите лица М. Л. Н., адрес: гр. К., ул. „Ч. т.“ № •и „Е. Р. Д.“ ЕООД, ЕИК ••••••••••••••••••••, адрес: гр. К., местност „Ш.“, представлявано от управителя М. Л. Н., чрез пълномощника си адв. С. П. - К., оспорват жалбата.

Неоснователно било твърдението, че обжалваният Протокол страда от съществен процесуален порок, а именно – че липсват изложени фактически и правни основания за издаването му. Напротив, Комисията изпълнила задължението по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като изложила подробни мотиви, както по фактическите, така и по правните основания за издаването. Не било вярно твърдението, че Комисията не е определила необходимата площ за всеки един участник в процедурата. Видно било, че както в табличен вид, така и текстово Комисията спазила изискванията на закона като определила съответно кой какви животни има, колко единици са и от кой вид. Съответно определила за всеки вид животинска единица каква площ се пада, съобразно закона. В зависимост от договорите, които са сключвани за предходния период, приела кои са с изтекъл срок, и оттам определила необходимата площ, която се следва. Неоснователно било твърдението, че Комисията не посочила кои от участниците по кои договори, кои имоти ползват и кои договори са с изтекъл срок. Действително, в посочения процесен имот, който попада и в „Н. ••••“, имало единични дървета, имало и групи дървета, имало и такива, които отговарят на определението за гори, но в горите имало храсти и треви и които също се използвали и били предвидени да се използват от животните, така като се използвали и от горските животни, а не само от питомните. По изискванията на „Н. ••••“ на всеки ползвател на такива имоти, които попадат в тези земи, ежегодно се предоставяли пари по директни плащания, с които следвало да се извършват дейностите по почистване на тези площи от растящи храсти, дървесни видове, инвазивни дървесни видове и т.н. И жалбоподателите били именно такива ползватели, които получават такива суми по директните плащания за почистване на тези тревни площи. Относно твърдението на жалбоподателите, че те са ползвали тези два най- големи имота, че са с предимство и че би трябвало на тях отново да се предоставят тези имоти, следвало да се има предвид, че законът е уредил обжалването само по отношение на размера на площта на предоставените имоти, а не и на конкретните имоти, които Комисията разпределя между отделните ползватели. И не на последно място, в жалбата се твърдяло, че Комисията не е посочила защо са разпределени 29 имота, а не 38, така както са публикувани в списъка по решението на Общинския съвет от 01.05.2021 година. На практика за част от тези имоти имало сключени договори, за които все още срокът не е изтекъл, поради което се разпределят по-малко, отколкото са в това решение и в този списък.

Заинтересованите лица молят съда да отхвърли жалбата и да им присъди разноските по делото. Правят възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателите.

Останалите заинтересовани лица – М. Г. А., адрес: гр. К., ул. „Р. Б.“ № ••; Д. С. Д., адрес: гр. К., ул. „П.“ № ••; Д. С. Н., адрес: гр. К., ул. „Ч. т.“ № ••;

П. И. Ц., адрес: гр. К., ул. „И. Б.“ № •; Н. Б. П. гр. К., адрес: ул. „Р. р.“ № •; Б. Х. А., адрес: гр. К. ул. „Р. Б.“ № ••и ЕТ „Н. Т.“, ЕИК: ••••••••••••••, седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Ю.“ № •••не вземат становище по жалбата Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган – комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на О. К.. Съставът на комисията е надлежно конституиран с оглед изискванията на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, вр. чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно: състои се от трима редовни членове, един от които – правоспособен юрист (гл. юрк. Р. Б., заместена в хода на производството от началник сектор юрк. И. Д., поради прекратяване на служебното правоотношение) и двама резервни членове. Представени са декларации от членовете на комисията по смисъла на чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ, че не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с участник в процедурата или с членове на неговите управителни или контролни органи. Спазена е и предвидената в закона писмена форма – чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

Оспореният протокол от 21.12.2022 г. обективира процедура по чл. 37и ЗСПЗЗ и е издаден, след като предишният такъв от 27.04.2021 г. е отменен с Решение № 120/05.05.2022 г. по гр. дело № 995/2021 г. и с Решение №99/13.04.2022 г. по гр. дело № 1016/2021 г. – двете по описа на на К. р. с., потвърдени с Решение № 2223/25.11.2022 г. по кад. № 2538/2022 г. и Решение № 117/19.01.2023 г. по кад. № 1726/2022 г. на А. с. - П.. Нормата на чл. 37и ЗСПЗЗ, Д.звита в разпоредбите на чл. 98 – 100 от ППЗСПЗЗ, регламентира специална процедура по предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, без търг или конкурс на правоимащите лица. Правоимащи лица по смисъла на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ са собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Посочените лица не трябва да имат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд „З.“, държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ.

Предвидената в закона процедура се осъществява на два етапа. При първия етап комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и извършва разпределение на имотите за всяко землище, като за целта издава протокол. Съгласно чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ протоколът може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти пред районния съд в 14-дневен срок. Вторият етап от процедурата включва сключване на договор за наем или аренда от кмета на общината, съответно – директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа на протокола на комисията.

Едно от съществените задължения на комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ е да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ. Цитираната норма предвижда конкретни критерии, като определящ е броят на притежаваните от кандидата животни. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно вида и броя на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имота от първа до седма категория и/или 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Разпоредбата предвижда още, че на правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.

С оспорения Протокол от 21.12.2022 г., издаден на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от Комисия назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на О. К., е разпределено ползването на общински пасища, мери и ливади в землището на гр. К., община К., като ползването започва от 01.10.2023г., а договорите се сключват за пет стопански години.

От процесния Протокол и останалите писмени материали, съдържащи се в административната преписка по издаването му, е видно, че на жалбоподателя И. К. А. е разпределено ползването на ½ от ПИ с идентификато𠹕••••••••••••• по КККР на гр. К. и ½ от ПИ с идентификато𠹕••••••••••••••по КККР на гр. К. или общо 398, 997 дка. Същият няма действащи договори за наем от ОПФ от предишни разпределения на пасища, мери и ливади (ПМЛ).

На жалбоподателката Л. К. А. е разпределено ползването на ПИ с идентификато𠹕•••••••••••• и ПИ с идентификато𠹕•••••••••••••••, с обща площ от 91, 536 дка. Същата няма действащи договори за наем от ОПФ от предишни разпределения на ПМЛ.

Според приетите по делото доказателства, вкл. и според процесния Протокол от 21.12.2022 г., за отглежданите от И. К. А. общо 134, 40 животински единици (ЖЕ), се полагат общо 2608 дка ПМЛ, приравнени към категория 1 – 7, а за отглежданите от Л. К. А. общо 7, 35 ЖЕ се полагат общо 110, 25 дка.

Общата площ, необходима за задоволяване на нуждите на всички 11 участника в процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, е 17 213, 75 дка.

Видно от приложения по делото списък на „Свободни имоти за индивидуално ползване, с начин на трайно ползване пасище, мера в землище гр. К., подлежащи на разпределение през 2021 г.“, в същия са включени 38 ПИ, чиято площ е в размер от общо 5 070, 425 дка.

От изложеното дотук се установява, че е налице недостиг на ПМЛ от ОПФ на о. К. в землището на гр. К., като необходимата площ е около три пъти повече от наличната за разпределение площ.

Конкретно по отношение на двамата жалбоподатели е видно, че разпределената на И. К. А. площ е 398, 997 дка при полагащи се общо 2608 дка. Твърдението му, че част от ПИ с идентификатор №37277.761.829 по КККР на гр. К. с обща площ 665.295 дка (от който му е предоставена за ползване ½ или 332.647 дка) е самозалесила се гора, се доказа от приетата и неоспорена от страните лесотехническа експертиза. От експертното заключение се установява, че общата площ, върху която се е самозалесила растителност с характеристика на гора, е около 195 дка, а останалата част от имота от около 471 дка не е залесена с дървесна растителност, имаща характеристиките на гора по смисъла на Закона за горите, а представлява пасище. Разпръснатите групи дървета, които са с площ под един декар и нямат характеристика на гора са от видовете зимен дъб, бреза, бял бор, трепетлика. В тези групи се срещат поединично и плодни дървета. Единствено около тези групи дървета при обхода на имота през м. септември, вещото лице е установило наличие на малко останала по-зелена трева, която да става за храна на животните. Навсякъде, където е голо пасище, тревата е изсъхнала. Храстите в имота са предимно шипки, изпълнени с плодове, които служат за храна на животните, когато тревата изсъхне.

Жалбоподателката Л. К. А. е получила за ползване 91, 536 дка спрямо полагащите й се площи от 110, 25 дка, което в сравнение с останалите участници в процедурата, в най-голяма степен удовлетворява нуждите й, с оглед обективните възможности на всеки от тях да се осигурят имоти за паша.

Неоснователно се твърди от жалбоподателите, че Комисията не е определила „необходимата“ за всеки кандидат площ и, че протоколът не съдържа необходимата информация по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 100, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Използваното от Комисията понятие „полагаща се площ“ е равнозначно на „необходима площ“, а освен това в протокола, след изброяване на членовете на комисията, се посочва, че са разгледани постъпилите заявления и се определя необходимата площ, като се разпределят конкретни имоти. В протокола се съдържат данни, извлечени от приложените към всяко заявление документи, изискани от закона – Приложение № 1 – опис на видовете и броя на пасищните селскостопански животни, отглеждани в животновъден обект, Приложение № 2 – опис на собствени и ползвани имоти с НТП – пасища, мери и ливади, декларация по чл. 99, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ, справки за животни в обект по категория към м. 03.2020 г. от Интегрираната информационна система на БАБХ. В табличен вид са посочени брой, вид и порода на регистрираните животни, полагащата се площ в дка, съобразно категорията на земята, като при определяне на конкретните имоти са взети предвид разпределените на всеки кандидат пасища, мери и ливади от ОПФ от предходни разпределения. Посочено е и правното основание за извършване на разпределението – чл. 37и, ал. 4 и ал. 6 от ЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ, при недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището към разпределените по реда на ал.6 имоти, съответната комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 1 юни, като този ред се прилага до изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на нормата по ал.4. Както вече се посочи, с оспорения протокол на жалбоподателя И. К. А. са разпределени за индивидуално ползване пасища с обща площ от 398, 997 дка в землището на гр. К., при необходима площ 2608 дка, а жалбоподателката Л. К. А. е получила за ползване 91, 536 дка, спрямо полагащи й се площи от 110, 25 дка. Видно е, че нормата на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ не е достигната. От процесния протокол става ясно, че е изпълнена процедурата предвидена в чл. 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ, доколкото в приложената по делото административна преписка се съдържат данни за кореспонденция от съседни общини и области за наличие на свободни за разпределение пасища, които са дали отговор, че не притежават такива. Осъществяването на тази процедура е отбелязано в протокола.

Съдът намира обаче, че оспореният протокол не съдържа реквизитите, визирани в чл. 59, ал.2, т.4, пр.1 от АПК, доколкото не са посочени обстоятелства, въз основа на които същият е съставен. В настоящия случай са изложени мотиви, но в същите липсва посочване на фактическия начин на разпределение на площите. Комисията е извършила разпределението между заявителите, като е посочила брой животински единици и каква площ се разпределя, без фактически да се мотивира относно начина на разпределение на площите, въз основа на какви критерии са определени тези площи и дали разпределението е извършено съразмерно и пропорционално на притежаваните от заявителите животински единици. Посочените мотиви са изключително общи и неясни. Така например не става ясно с извършеното разпределение как се стимулира развитието на местните (автохтонни) породи, които са на изчезване и как разпределението и ползването на имотите ще се осъществи на постепенен ротационен принцип. В протокола не са посочени фактическите основания за извършеното разпределение по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, която разпоредба изисква също разпределението да е съобразно броя и вида на регистрираните животни. Посочването в протокола единствено на общия брой на животните не обосновава как разпределението е съобразено с броя и вида на регистрираните животни. Установи се от събраните доказателства по делото, че заявителите притежават различни по вид и брой животни, което обстоятелство следва да бъде съобразено при разпределение на площите. Разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ изисква разпределението да е в зависимост и от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, каквито обстоятелства и мотиви в оспорваната част от протокола не са изложени. Не е ясно и по какви критерии е обосновано разпределението на съответните площи в землището на гр. К., дали разпределението е съразмерно и пропорционално на притежаваните животински единици от всеки от заявителите. Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишава съда от възможността да установи, дали оспореният административен акт е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, т. 5 от АПК. Посоченият порок е основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменен Протокол от 21.12.2022 г., издаден на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от Комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021г. на Кмета на о. К.. С оглед изхода на спора жалбоподателите имат право на разноски в размер на 900.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 1036.00 лева за възнаграждение на вещо лице по приетата лесотехническа експертиза или общо 1936.00 лева. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от ответника и от пълномощника на заинтересованите лица, съдът намира за неоснователно. Счита, че същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, с оглед обема на ангажираните доказателства и броя проведени открити съдебни заседания.

Мотивиран от изложеното, съдът