Решение № 5 от 1.2.2016 г. на Районен съд - Своге по дело № 502/2015 г.

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК O т малолетната Н. Р. Я., действаща чрез нейната майка и законен представител Б.Н.Г. (чл. 28, ал. 4 ГПК), срещу Р.Е.Я. е предявен иск с правна иск с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК и чл.149 СК. - за присъждане на месечна издръжка от 150, 00 лв. лева за, считано от 02.11.2014, г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като месечните издръжки се изплащат до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването им. Ищцата претендира от съда заплащане на адвокатски хонорар по реда на чл 38 от Закона за адвокатурата. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът никога не е полагал грижи за малолетната си дъщеря, не се е интересувал от нея. Същевременно за издръжката на малолетното дете били необходими значителни средства, като изцяло грижите за детето са поети от неговата майка, като тя закупувала храна, дрехи, обувки и всичко необходимо за него В исковата молба се твърди, че майката на детето – Б.Г. е трайно безработна, поради липса на свободни работни места в с. Т., където живее с детето. Заявява се, че ответникът работи и реализира висок доход. Иска се от съда да осъди Р.Я. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, като съдът го осъди да заплати и издръжка за минал период - от една година преди завеждане на исковата молба. Ответната страна подава писмен отговор по смисъла на чл. 131 ГПК в установения за това едномесечен срок. С него се заявява, че предявения иск е допустим, но размерът на претендираната издръжка е завишен. Твърди, че никога не е бил безотговореен към нуждите на малолетната си дъщеря. Заявява, че ежемесечно заплаща по 80-90 лева на майката на малолетната ищца, но без да притежава документ удостоверяващ плащането. Изцяло се оспорват твръденията на Б.Г., че единствено тя полага грижи за общото им дете. Релевира твърдения, че заплаща по 70 лв. Месечно, представляващи погасителни вноски по кредит. Сочи, че има възможност да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева. Свогенски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното: Видно от удостоверение за раждане от ••• •••, въз основа на акт за раждане №..../ 13. 08. 2010 г., ответникът е баща на ищцата Н. Р. Я., родена на ••• г. От представена по делото служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ се установява, че от 20.08.2015г. майката на малолетната ищца е регистрирана като безработна. Установяват се и предходни регистрации в Дирекция „Бюро по труда“ като безработна. Видно от удостоверение, издадено от „....“ ООД се установява, че брутното трудово възнаграждение на ответника за последните 12 месеца, преди исковия период възлиза на общата сума от 3755, 12лв. Представени са и платежни нареждания за преводи по договор за кредит „Бяла карта“, сключен от ответника на22.06.2014г. По делото е представено и удостоверение от 17.08.2010г., но същото не касае процесния период. Установява се от приложена по делото служебна бележка, издадена от директора на Целондевна детска градина – с.Т., че детето Н. посещава детското заведение. Видно от Удостоверение по чл.3, ал.1 от ППЗДС за месеците 05-08.2015г. Б.Г. е реализирала доход по трудово правоотношние в размер на 1186, 21 лв. По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Своге от който се установява, че основно за детето Н. се грижи майка му, с помощта на бабата по бащина линия и на чичо си. Те се стараят според възможностите си да се грижат за него и да задоволяват ежедневните му потребности. Ответникът Я. споделил пред социалните служители, че желае да контактува с дъщеря си и да му бъде определен подходящ режим на лични отношения. По делото са разпитани общо четирима свидетели – Д. Г. – сестра на Б.Г. и О. Н. – чичо на Б.Г. и М. М. – приятел на ответника и А. С. – майка на ответника. В показанията си свидетелката Г. и Н. заявявт, че ответника Я. не полага грижи за детето Н. Твърдят, че той изключително рядко е проявявал интерес към нея. Сочат, че рядко е давал дребни суми пари – от порядъка на по 20 лева за детето. Свидетелите М. М. и А. С. от своя страна свидетелстват, че ответникът Я. е полагал грижи за детето. Купувал му е дрехи, обувки, храна, както и че е давал пари на Б.Г. Сочат, че той дава ежемесчно пари за заплащането на таксата за детската градина на детето. Свидетелката С. твърди, че Б.Г. не им давала възможност да виждат детето, въпреки тяхното изрично желание. Други относими и допустими доказателства по делото не са представени. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: І. По иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от СК. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, като е предвидено, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а според чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Следователно, за да бъде уважен осъдителният иск за издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът – детето, чиято е доказателствената тежест, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършил пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) нуждите си от издръжка за релевантния период (т.е. след 02.11.2014 г. до приключване на устните състезания, доколкото задължението за издръжка е повтарящо се задължение и ответникът следва да бъде осъден за издръжка и след посочения период по силата на чл. 124, ал. 2 ГПК) – арг. от чл. 146, ал. 1 СК, и 4) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след 02.11.2014г.) – арг. от чл. 143, ал. 1 СК и т.І V от ППВС 5- 70 г. По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. Ищецът следва да изложи в исковата си молба и твърдения, че ответникът не му доставя претендираната издръжка, като в тази връзка ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца). В конкретния случай по делото се установи, че ответникът е баща на детето Н. Я., която към датата на провеждане на устните състезания – 15.01.2016г. е на пет години и пет месеца, което предполага потребност от средства за храна, облекло, от средства за социално-културно развитие. По делото от представените доказателства, а и след изявление от страна на процесуалния представител на ответника се докава, че ответникът получава минимална работна заплата за страната, която за 2016г. е определена на 420 лева. Не се установява ответникът да реализира друг доход освен този. Съобразявайки всичко гореизложено дотук, разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК и ПМС № 38 от 1 юли 1985г. ( обн., ДВ, бр. 52/1985 г., изм. бр. 117/2002 г.) за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца (съобразно което размерът на месечната издръжка се определя в абсолютно число в границите над 105 лв., колкото е една четвърт от МРЗ, която в момента е със законово регламентиран размер от 420 лв.) Вземайки предвид нуждите на ищците и материалните възможности на техните родители, съдът намира, че следва да определи размера на дължимата от ответника издръжка на сумата от 110 лева за детето, доколкото общата издръжка задетето на месец според съда възлиза на 150 лева. От посочената сума бащата би следвало да заплаща 110, а остатъкът до 150 лева, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът счита, че издръжка в размер на 110 лв. за детето, която ответникът следва да заплаща е съответна на получаваните от него доходи и е съобразена с неговите възможности да предоставя издръжка. Претенцията на малолетната ищца за присъждане на месечна издръжка за разликата от 110 лв. до 150 лв. за се явява недоказана по своите размери и, като такива следва да се отхвърли. Определената в тежест на бащата издръжка се дължи, считано от 02.11.2015г. – дата на предявяване на исковете до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Искът следва да бъде уважен и за периода от 02.11.2014г. до датата на предявяване на исковата молба, тъй като съдът, счита, че от събраните доказателства по делото не се установи, че ответникът е заплащал издръжка. По тази причина издръжка е дължима, но не в претендирания от ищцата размер, а в размер на по 100 лева месечно, като за горницата над 100 до 150 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно разноските по производството: По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че уговореното адвокатско възнаграждение е при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата – оказана безплатна адвокатска помощ. В случая при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да се определи възнаграждение на процесуалния представител, което да бъде заплатено направо на него от ответника, като това възнаграждение обаче трябва да бъде в размерите определени в наредбата по чл. 36, ал. 2 и то съо тветно с уважената част на исковете, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 година. Ответникът не претендира разноски за производството Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на СРС върху увеличението на издръжката в размер 79, 20 лв. съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК По изпълнението на решението. Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните. Така мотивиран, СЪДЪТ