Решение № 205 от 29.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 46/2024 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 15948 от 14.12.2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград на К. К. И., ЕГН ••••••••••, адрес: гр.•••, ж.к.•••, бл.••, вх.•, ет.•, ап.•, избран за председател на Сдружение с нестопанска цел „ОБЕДИНЕНА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИНДЕН - БЛАГОЕВГРАД“ против решение № 157 от 11.12.2023г., постановено по т.д. №173/2023г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърден отказ №20230914144848/18.09.2023г. на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ по заявление с вх. № 20230914144848/ 14.09.2023г. подадено от К. К. И., ЕГН ••••••••••, адрес: гр.•••, ж.к. •••, бл.••, вх.•, ет.•, ап.•, упълномощен да представлява Сдружение с нестопанска цел „ОБЕДИНЕНА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИНДЕН - БЛАГОЕВГРАД“.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и да бъде постановено Агенция по вписванията да извърши вписване по заявление вх. №20230914144848/14.09.2023г. и да му бъдат присъдени разноски.

Агенцията по вписванията не е подала отговор по жалбата.

Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, от фактическа и правна страна приема следното:

Окръжен съд - Благоевград е сезиран с жалба от К. К. И., ЕГН ••••••••••, избран за председател на Сдружение с нестопанска цел „ОБЕДИНЕНА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИНДЕН - БЛАГОЕВГРАД“ против отказ №20230914144848/18.09.2023г. на Агенция по вписванията При проверката по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е приело, че целените от сдружението резултати са насочени към неограничен брой субекти, а съгласно чл.3, ал.3 от устава сдружението ще осъществява дейност в частна полза.

Налице несъответствие между целите на сдружението, които са присъщи на ЮЛНЦ за общественополезна дейност и са несъвместими с определянето па сдружението като закова в частна полза. В този случай определянето на сдружението като такова в частна полза би представлявало заобикаляне на закона с цел избягване спазването на допълнителни ограничения и изисквания за ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза.

Това означава, че уставът на сдружението противоречи на специалния закон, който урежда учредяването, функционирането, ликвидацията и контрола върху сдруженията с нестопанска цел, и води до извода, че сдружението не може да бъде регистрирано.

Видно от представения към заявлението устав, в него не е посочен предмета на допълнителната стопанска дейност, съобразно чл.20, т. 5 ЗЮЛНЦ, при условие, че многократно в средствата за постигането им са посочени дейности, които налагат и за които е невъзможно да бъдат проведени, без допълнителна стопанска дейност. Посочената пречка за извършване на исканото вписване не е отстранена и с настоящото заявление.

Тези нередовности не попадат в приложното поле на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което не са налице предпоставки за даване на указания за отстраняване на нередовност съгласно посочената разпоредба. При така установената фактическа обстановка на основание чл.24, ал.1, във вр. с чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ е постановен отказ по заявление с peг. № 20230914144848 от 14.09.2023г.

Окръжен съд Благоевград, като е обсъдил представените със заявлението документи, изводите на длъжностното лице по регистрацията и възраженията в жалбата, е приел, че обжалвания отказ е валиден и допустим, а разгледан по същество правилен и обоснован, по следните мотиви:

Съдът е споделил изводите на длъжностното лице по регистрация към АВ, че е налице несъответствие между избрана от учредителите - организационна форма на сдружението - за осъществяване на дейности в частна полза, с приетите цели на сдружението и средствата за тяхното осъществяване, подробно описани в решението, които от своя страна визират дейности в обществен интерес, а от друга страна са адресирани до неограничен кръг от хора на територията на Р България.

Така подчертаните от формулираните цели и средства за постигането им създават внушението за наличие на лишен от права или с накърнени такива малцинствен македонски етнос на територията на Република България, противостоящ на останалата част от българските граждани и репресиран от държавата, поради което учредяването на сдружение с такива цели е насочено към разделяне на нацията и създаващо предпоставки за етническо противопоставяне, поради което противоречи на чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България.

Констатираното при проверката по чл.21, т.5 ЗЮЛНЦ от длъжностното лице по регистрация към АВ, несъответствие между целите на сдружението за дейност в обществен интерес и приетата от учредителите на сдружението - дейност в частна полза, съдът е намерил за съществено, тъй като същото не позволява да бъде определено учреденото сдружение каква дейност ще осъществява- в обществен или в частен интерес.

С жалбата не са представени нови доказателства.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, от страна в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване по силата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 6/2017г., задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ от ГПК, регламентиращ т.нар.„ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е. частното производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата и служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. При съобразяване на посоченото решение и разпоредбата на чл.25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, според която производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията се развива по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от ГПК, съдът служебно извършва преценка за наличието на предпоставките за вписването на заявените обстоятелствата, без да е ограничен от основанията за постановения отказ.

Заявление вх. № 20230914144848 от 14.09.2023г. е подадено в търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, при спазването на предвидените за това форма и ред.

Заявлението е по образец, съгласно изискването на чл.13, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и чл.6, ал.1 от Наредба №1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /Наредба № 1/ – приложение № А15 от Наредба №1.

На основание чл.18, ал.1, вр. с ал.3 от ЗЮЛНЦ, заявеното обстоятелство подлежи на вписване – първоначална регистрация на Сдружение с нестопанска цел „ОБЕДИНЕНА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИНДЕН-БЛАГОЕВГРАД“.

Заявлението изхожда от оправомощено лице, предвид съдържанието на съставените документи представени със заявлението и разпоредбата на чл.15, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.15, ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Към заявлението са приложени всички документи необходими документи, но същите не установяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, поради което правилно и законосъобразно като краен резултат длъжностното лице по регистрацията е постановило мотивиран отказ, в съответствие с правомощията си по чл.24, ал.1, изр.1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ, потвърден с обжалваното решение от окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, постановено на основание чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Със заявлението е представен протокол от учредително събрание на Сдружение с нестопанска цел „ОБЕДИНЕНА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИНДЕН-БЛАГОЕВГРАД“ от 10.09.2023г. в Благоевград, без да е посочен час и място на провеждане на събранието, което е необходимо за да може да бъде извършена преценка за наличието на едновременно изразена воля от страна на необходимия брой учредители, като изискване за валидно учредяване на сдружението /чл.19 ЗЮЛНЦ/. Представеният протокол не е подписан от учредителите, но дори и да беше, това не би преодоляло констатирания пропуск, тъй като не установява присъствието на учредителите по едно и също време на едно и също място, съответно единодушното взимане на решения по точките по посочения дневен ред, правната последица от които е валидното учредяване на сдружението. По същите съображения представеният със заявлението списък на учредителите и устав на сдружението, подписани от учредителите, не обосновава промяна в направения извод.

Предвид изложеното, след като съставеният и представен със заявлението протокол от учредително събрание не доказва валидно учредяване на сдружението, това е достатъчно основание да се откаже регистрацията на същото.

Според Решение №569 от 18.08.2023г. на САС по в.т.д.№ 328/2023г., което настоящият състав на съда споделя, абсолютна материалноправна предпоставка за вписване на сдружение е устава на учреденото юридическо лице да има лимитативно очертаното с чл.20 ЗЮЛНЦ, съдържание. Посочената правна норма е от императивен порядък и при несъблюдаване на заложените от законодателя изисквания към устава, длъжностното лице към АВ е задължено да постанови отказ за вписване.

Настоящият състав на съда счита, че приетият устав на сдружението не отговаря от външна страна на изискванията на чл.20, т.10 ЗЮЛНЦ – да съдържа ясни правила относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството, което е самостоятелно основание за отказ на исканата регистрация.

В чл.8, ал.3, т.4 от устава е посочено, че общото събрание „утвърждава или отменя решенията за прием и изключване на членове взети от Управителния съвет, приема и изключва членове“.

В чл.9, ал.2, т.8, предл.1 от устава е посочено, че управителният съвет „взема решения за прием на членове, които подлежат на утвърждаване или отхвърляне от Общото събрание“;

В чл.11 от устава е посочено, че „приемането на членове на сдружението става: 1. За юридически лица – с писмено заявление до Общото събрание, двама гаранти членове на сдружението; 2. За физически лица с писмено заявление до Общото събрание и двама гаранти членове на сдружението“.

От посочените разпоредби не става ясно, от кой момент и като последица от решението на кой орган възниква членственото правоотношение между сдружението и юридическите или физическите лица, искащи да станат членове на сдружението:

– от решението на управителният съвет, което подлежи на утвърждаване от общото събрание, или от решението на общото събрание;

• от една страна е уредено, че решенията за прием на членове се взимат от управителния съвет, но от друга страна е посочено, че общото събрание приема и изключва членове, от което не става ясно кой е компетентният орган, който приема новите членове – управителния съвет; общото събрание; или и управителния съвет и общото събрание, и какви правни последици имат решенията на двата органа на сдружението в различните хипотези.

От една страна е уредено, че решенията за прием на членове се взимат от управителния съвет, но съгласно чл.11 от устава на сдружението следва, че заявлението се подава до общото събрание, като в същата разпоредба са предвидени и двама гаранти членове на сдружението, без да е изяснено в какво се изразяват действията на последните - физическо присъствие; писмено удостоверяване на определени факти и обстоятелства за юридическите или физическите лица, искащи да станат членове на сдружението; поемане на лични задължения към сдружението свързани с упражняването на членствените права от страна на новите членове на сдружението или др. От изложеното следва извод, че юридическите или физическите лица, искащи да станат членове на сдружението, следва да отговарят на определени условия и/или да притежават качества, които не са определени с устава, но за които гарантират по някакъв начин членове на сдружението, което не е в съответствие с изискванията на закона.

В чл.12, ал.5 от устава е посочено, че „прекратилите членството си и изключените от сдружението нямат право да изискат обратно внесените от тях членски вноски и направени дарения“, но не е определен реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството в хипотезите на чл.12, ал.4, т.3, т.4 и т.5 от устава – при прекратяване на членството със смъртта или поставяне под пълно запрещение; с прекратяването на юридическото лице; при отпадане, ако членът не е плащал членски внос две последователни години или не е участвал в дейността на сдружението в течение две години.

В чл.8, ал.3, т.3 от устава на сдружението е предвидено, че общото събрание на сдружението избира и освобождава председателя на сдружението, в съответствие с чл.30, ал.2 ЗЮЛНЦ, а според чл.9, ал.2, т.1, предл.2 от устава управителният съвет на сдружението определя обема на представителната власт на отделни негови членове, в какъвто смисъл е чл.31, т.1, предл.2 ЗЮЛНЦ. Според чл.10, т.4 от устава на сдружението – председателя на управителния съвет представлява управителния съвет пред държавните и общинските органи, юридически и физически лица, неформални организации на граждани в страната и чужбина В случая общото събрание на сдружението не е избрало председател на сдружението – в този смисъл липсва решение на общото събрание в протокола от учредителното събрание от 10.09.2023г., като това е направил управителния съвет на сдружението, видно от протокол – решение от 10.09.2023г., представен със заявлението, в който е посочено, че с единодушно решение за председател на управителния съвет на сдружението е избран К. К. И., т.е. председателя на сдружението не е избран от компетентния орган, определен в устава на сдружението, а и обема на представителната му власт не е определен, съобразно закона и устава, поради което същият не може да бъде вписан в регистъра, съгласно чл.18, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ. Учредената представителната власт на председателя на управителния съвет по чл.10, ал.4 от устава е по отношение на управителния съвет, но не и по отношение на сдружението. Учредителното събрание на сдружението от 10.09.2023г. е взело решение за избор на управителен съвет на сдружението и за упълномощаване на К. К. И., избран за член на управителния съвет, да предприеме необходимите действия за вписването му в търговския регистър, но това очевидно не са решения по чл.8, ал.3, т.3 и чл.9, ал.2, т.1, предл.2 от устава на сдружението.

Изложеното изключва необходимостта от преценка за законосъобразност на целите на сдружението, предвид изложените мотиви от длъжностното лице по регистрацията и от първоинстанционния съд, тъй като разрешението по този въпрос не може да обоснове промяна в направените изводи.

Констатираните нарушения при учредяване на сдружението са самостоятелни основания за отказ на исканата регистрация и не могат да определят отказа, като „дискриминационен“, тъй като не съставляват пряка или непряка дискриминация, основана на етническа принадлежност по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за защита на дискриминацията, а преценка за валидно учредяване на сдружението, предвид съдържанието на съставените и приети от учредителите документи, и съответствие на същите от външна страна с императивни разпоредби на закона, приети в защита на правата на членовете на сдружението.

Предвид горното възраженията в жалбата основани на твърдения, че „отказа за регистрацията е дискриминационен, тъй като е основан на етническа принадлежност на учредителите и свързаните с това цели на сдружението – защита на правата на македонците в България“ и изложените съображения в подкрепа на становището, че целите на сдружението не противоречат на чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България, са неоснователни.

Поради съвпадане на крайните изводи на окръжния и апелативния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По тези мотиви, Софийският апелативен съд