Решение № 9165 от 15.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2056/2023 г.

Административен съд - БургасАдминистративно15.11.2024 г.докладчик ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА РАДИКОВА

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Л. И., [ЕГН], с адрес в с. Климаш, община Сунгурларе, със съдебен адрес в гр. Карнобат, ул. „Георги Димитров“ №6, чрез процесуален представител Д. В., против Решение рег.№454з-311/19.10.2023г., издадено от началника на РУ Сунгурларе при ОД на МВР-Бургас. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София, в 14 дневен срок от съобщаването му. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба, подадена от С. Л. И., [ЕГН], с адрес в с. Климаш, община Сунгурларе, със съдебен адрес в гр. Карнобат, ул. „Георги Димитров“ №6, чрез процесуален представител адв.Д. В., против Решение рег.№454з-311/19.10.2023г., издадено от началника на РУ Сунгурларе при ОД на МВР-Бургас. С решението, на основание чл.153, т.6 и чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е отнето разрешение обр.62 № 20160230450/23.08.2023г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, ведно с ловно, гладкоцевно оръжие „ИЖ-58“, кал.16, №BC927; ловно, гладкоцевно оръжие „Круп Зауер“, кал.12, №48844; ловен полуавтомат „Ескорт-Магнум“, кал.12, №106373; ловна карабина „Мосбег-Патриот“, кал.308 Уинчестър №MPR122206. Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че решението е незаконосъобразно поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби. Според жалбоподателя посочената в решението заповед за незабавна защита №7 от 18.10.2023г. по описа на Районен съд – Карнобат има само временен характер и почива единствено на данни за твърдяно домашно насилие, за който факт тепърва ще се събират доказателства дали наистина е бил осъществен. След като в обжалваното решение не бил съобразен временния характер на издадената заповед за незабавна защита, се стигало до нарушаване принципа на съразмерност и засягане на правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, предвидена в ЗОБВВПИ. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Ответникът - началник на Районно управление Сунгурларе, не се явява, не изпраща представител. Представителят на Окръжна прокуратура - прокурор А. Ч. счита, че не са налице отменителни основания. Според него, оспореният акт както на материално, така и на процесуално основание е законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта и в предвидения от закона срок. I.ФАКТИТЕ: На 28.07.2023г. С. Л. И., подал заявление рег.№454000-1962 до Началника на Районно управление гр. Сунгурларе за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно оръжие поради изтичане срока на валидност на старото разрешение (л.18). Към заявлението представил изискуемите по ЗОБВВПИ документи, включително декларации по чл.76, ал.4, т.2 и по чл.135, т.8 от ЗОБВВПИ (л.19-20); билет за лов, издаден от Изпълнителна агенция по горите – ДГС Карнобат (л.22); членска карта №086657 в „Съюз на ловците и риболовците в България“ (л.23); психиатрично становище от ЦПЗ Бургас с поставено заключение „психично здрав“ (л.24); електронна справка за съдимост, с която било удостоверено, че лицето не е осъждано (л.25); удостоверение от Национална следствена служба с данни за липса на обвинения срещу лицето по неприключени наказателни производства (л.26). По подаденото заявление е била разпоредена проверка за установяване на наличие на предпоставки и липса на законови пречки за издаване на поисканото разрешение. Резултатите от проверката били обективирани в докладна записка с рег.№454р-7316/31.07.2023г. (л.16) и докладна записка рег.№454р-7821/15.08.2023г. (л.14). С посочените документи били удостоверени следните факти, на база извършени проверки от полицейските служители за пригодност на жалбоподателя за работа с ООБ и за издаването на разрешение за придобиване, носене и дейности с ООБ: против лицето няма образувани досъдебни производства за извършени престъпления от общ характер, в т.ч. няма данни за извършени криминални и хулигански прояви; жалбоподателят е уравновесена личност без психични отклонения; няма данни да е злоупотребявал с алкохол и/или наркотични вещества; през последните 3 години не са му били налагани мерки по Закона за защита от домашно насилие; на адреса на лицето била монтирана неподвижно закрепена метална каса със секретно заключващо устройство съгласно изискванията на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. Предвид тези обстоятелства, на 21.08.2023 г. до Началника на РУ – Сунгурларе е била подадена докладна записка рег.№454р-7996 от мл. ПИ „КОС“ М. Грудов с предложение за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на ООБ за срок от 5 години (л.13). На 23.08.2023г. началника на РУ Сунгурларе - ОДМВР гр.Бургас издал на С. Л. И. разрешение № 20160230450 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях - за оръжие тип „Escort/Магнум“, калибър 12, №106373; „Baikal/ИЖ-58“, калибър 16, №BC927; оръжие „Krupp Sauer/Успоредка“, калибър 12, №48844; оръжие тип „Mossberg/Patriot Syn“, кал.308 Winchester №MPR122206, (л.12). Издадените разрешения били със срок на валидност до 22.08.2028г. На 18.10.2023г. съдия при Районен съд гр. Карнобат, на осн. чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, издал против С. Л. И. заповед за незабавна защита №7 (л.8). С посочения акт С. И. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. Х. Б., [ЕГН]. Било му е забранено да се приближава на по-малко от 100 м до П. Б., както и до жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти. Препис от заповедта бил връчен на РУ Сунгурларе при ОДМВР-Бургас. На 19.10.2023г. мл. експерт М.Грудов (служител в РУ Сунгурларе) подал до началника на РУ Сунгурларе докладна записка рег.№10101, с която предвид издадената заповед за незабавна защита и на основание чл.153, т.6, чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ предложил от С. Л. И. да се отнеме издадените разрешения по ЗОБВВПИ, ведно с оръжията му, тъй като е собственик на 1 ловно нарезно и 3 ловни гладкоцевни оръжия (л.9). На 19.10.2023г. началникът на РУ Сунгурларе, въз основа на посочените в докладната записка основания, издал решение рег.№454з-311, с което на осн. чл.153, т.6 и чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, отнел разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20160230450/23.08.2023г., както и притежаваните огнестрелни оръжия и боеприпаси от С. И.: ловно, гладкоцевно оръжие „ИЖ-58“, кал.16, №BC927; ловно, гладкоцевно оръжие „Круп Зауер“, кал.12, №48844; ловен полуавтомат „Ескорт-Магнум“, кал.12, №106373; ловна карабина „Мосбег-Патриот“, кал.308 Уинчестър №MPR122206. Решението било връчено на жалбоподателя на 25.10.2023г. съгласно представеното известие за доставяне (л.11). С Решение №250/14.11.2023г., постановено по гр.д. №866/2023г. по описа на Районен съд – Карнобат (л.53-57) предвид извършения от С. И. на 16.10.2023г. акт на домашно насилие спрямо П. Б. /преследване с автомобил/, по отношение жалбоподателя били наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие, изразяващи се въздържане от домашно насилие спрямо П. Б. и забрана за С. И. да приближава на по-малко от 200 м. до П. Б., както и до жилището й, находящо се в гр. Карнобат, местоработата й и местата й за социални контакти. Съдебният акт е бил обжалван пред Бургаския окръжен съд, който с Решение №753/26.08.2024г., постановено по въззивно гр.д. №2007/2023г. по описа на БОС (л.58-62), е изменил решението на районния съд в частта относно наложената мярка за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, както следва: „забранява на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на С. И. да приближава на по-малко от 100 метра до П. Б., както и до жилището й, местоработата й и местата за социални контакти за срок от 6 месеца, считано от 14.11.2023г.“ В останалата му част решението на първоинстанционния съд било потвърдено. Разпоредено било да се издаде нова заповед за защита съобразно решението на Бургаския окръжен съд, което е окончателно. II. ПРАВОТО: Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, сочи че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В случая разрешение № 20160230450/23.08.2023г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, е издадено от началника на РУ Сунгурларе – ОДМВР гр. Бургас, поради което същият е и административният орган по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, компетентен да постанови отнемането му. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма. Посочени са фактически и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Материалният закон е приложен правилно. В случая оспореното Решение рег.№454з-311/19.10.2023г. е издадено при хипотезата на чл.155, във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ - разрешението е отнето поради налагане на мярка за защита по ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. Спорен е въпросът дали издадената срещу жалбоподателя заповед за незабавна защита, имаща временен характер, е основание за отнемане на разрешението за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал.1, т. 1 - 8 от ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл.18 - като привременна мярка, и по чл.15 - в съдебно производство. В конкретния случай, със Заповед за незабавна защита № 7 от 18.10.2023 г. на Районен съд – Карнобат, издадена на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН, спрямо жалбоподателя са били наложени конкретни ограничителни мерки, като именно въз основа на тази заповед административният орган е разпоредил отнемане на оръжията и съответните разрешителни. Съгласно чл. 19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда, както е посочено и в издадената спрямо С. И. заповед за незабавна защита. Поради това следва да се приеме, че издадената заповед е имала действие до постановяване на окончателния акт - Решение №753/26.08.2024г., постановено по въззивно гр.д. №2007/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е разпоредено да се издаде нова заповед за защита против жалбоподателя. Както бе посочено, мерките за защита, определени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл.12-15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл.18 от ЗЗДН, какъвто е и настоящият случай. За целите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, е ирелевантно на кое основание е наложена мярката. Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, когато визира „наложени мерки за защита по ЗЗДН“, не разграничава дали същите са мерки по чл.18 или мерки по чл.15 от същия нормативен акт. Изисква се единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана която и да е от мерките за защита по реда на ЗЗДН. По съдържанието на правните си последици заповедта по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, макар и привременна, не се различава от акта, постановен по реда на чл. 15 от ЗЗДН – и в двата случая се налагат мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. При това положение, самият факт на налагане на мярката е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Щом към момента на издаване на оспорения административен акт фактическото основание по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е изпълнено, органът е бил длъжен да издаде акт по чл.155, ал.1, вр. с чл.58, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ, с оглед на което разрешителнто на жалбоподателя е било отнето законосъобразно. Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Цитирани разпоредби

24