Решение № 23873 от 30.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 56286/2022 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 27.06.2025 г. (на лист 106 от делото) на „Йеттел България“ ЕАД срещу С. Т. М. с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 48, 50 лева – неплатен остатък абонаментни такси за периода от 05.01.2020 г. – 04.03.2020 г. за мобилен номер ••••••••; 3, 60 лева – разходи за мобилна телефония, невключени в абонамента за периода от 05.01.2020 г. – 04.02.2020 г. за мобилен номер ••••••••; 89, 12 лева – неустойка за прекратяване по вина на ответницата на 05.06.2020 г. на договора за мобилни услуги за номер •••••••• в размер на три месечни такси; 33, 98 лева – абонаментни такси за периода от 05.01.2020 г. – 04.03.2020 г. за мобилен номер •••••••; 0, 90 лева – разходи за мобилна телефония, невключени в абонамента за периода от 05.01.2020 г. – 04.02.2020 г. за мобилен номер •••••••; 42, 48 лева – неустойка за прекратяване по вина на ответницата на 05.06.2020 г. на договора за мобилни услуги за номер ••••••• в размер на три месечни такси, и 94, 08 лева – неустойка за прекратяване по вина на ответницата на 05.06.2020 г. на договора за мобилни услуги за номер ••••••• в размер на получена отстъпка от стойност на рутер Huawei, ведно с обезщетение за забава за плащане на всички посочени по-горе суми в размер на законната лихва за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.01.2022 г., до окончателното плащане – вземания по Заповед за изпълнение № 8857/30.03.2022 г. по частно гражданско дело № 12614/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав. Ищецът твърди, че на 19.12.2019 г. сключил с ответницата два договора за мобилна телефония – за номер •••••••• с месечен абонамент 16, 99 лева с отстъпка, и за номер ••••••• – с месечен абонамент 27, 99 лева с отстъпка, като предоставил и с намаление рутер Huawei. За два месеца ответницата ползвала телефония и интернет, като ползвала и услуги извън плана, но поради неплащане ищецът прекратил плановете и начислил по двата договора неустойки в размер на три месечни вноски без отстъпка – съответно три пъти по 16, 99 лева и 31, 99 лева, както и за стойността на предлаганото устройство. Била издадена заповед за изпълнение, но ответницата не я получила и затова е предявен иск. Претендира и разноски. В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – С. Т. М., чрез особения представител, с който предявеният иск се оспорва като недопустим поради евентуално неспазен срок за предявяване на установителния иск, или като неоснователен, поради това, че не било ясно дали договорите били подписани от ответницата, както и поради неравноправност на клаузите в договора, от които произтичат претенциите на ищеца. В съдебното заседание ответницата чрез особения си представител оспорва задълженията за неустойки, като посочва и че няма доказателства да е уведомена за прекратяване на договорите. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно представен на лист 76 – 78 от делото Договор за мобилни услуги от 19.12.2019 г. ищецът се е съгласил да предостави на ответницата карта за ползване на мобилна телефония и свързани услуги от номер 089 783 49 68, като съгласно т. 5 от договора месечната такса е 16, 99 лева, като в договора изрично е записано, че е получено едно устройство. В договора е предвидено, че ако договорът се прекрати преди изтичане на срока му от 24 месеца по вина на ответницата, последната дължи до три абонаментни такси в пълния размер без отстъпка и неустойка в размер на отстъпките от цените на всички получени от нея устройства. Съгласно приложение към договора (на лист 79 от делото) от същата дата ищецът се е съгласил да предоставя такива услуги на ответницата и за номер ••••••••••••, като договорът е сключен за 24 месеца от 19.12.2019 г., при цена от 27, 99 лева на месец с отстъпка, и 31, 99 лева след изтичане на срока на договора. Приложена е ценова листа за цени на различни допълнителни услуги, извън абонамента. По делото няма доказателства на ответницата да са били предоставени SIM-карти, описани в договорите, има само декларация за получено едно устройство, за което съдът прави извод, че е получено с картата. Съгласно представена на лист 17 от делото Фактура № 7300110581/05.02.2020 г. ищецът е начислил на ответницата за периода от 05.01.2020 г. до 04.02.2020 г. абонаменти за два номера в размер на 48, 98 лева, както и за номер •••••••••••• сумите от 5, 42 лева с ДДС за услуги с добавена стойност (платени номера), 2 допълнителни „други услуги“ на стойност 1, 99 лева с ДДС, и 1, 72 лева с ДДС за текстови съобщения. С уточнителната си молба от 27.06.2025 г. ищецът признава, че по тази фактура са платени 16, 73 лева, Съгласно представена на лист 18 от делото Фактура № 7301316597/05.03.2020 г. ищецът е начислил, освен абонаментите, на ответницата за номер •••••••••••• за периода от 05.02.2020 г. до 04.03.2020 г. и 0, 79 лева с ДДС за услуги с добавена стойност (платени номера), 2 допълнителни „други услуги“ на стойност 0, 40 лева с ДДС, и 0, 02 лева с ДДС за обаждане към центъра му за клиента. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Предявени са кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на дължимост на цени за телефония с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗЕС; на неустойки с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и за лихва – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първата група искове се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен договор за мобилна телефония с абонаментна такса и картите за телефон са предадени на ответницата, а за потреблението извън абонамента ответникът следва да докаже ползване на услугата и единична цена. Исковете за неустойки се уважават, ако се установи уговарянето им за прекратяване на договора и прекратяването му. Искът за лихва се уважава при установяване на падеж на задълженията при уважени главни искове. По делото е установено сключването на договори за двата мобилни номера при абонаментни такси от съответно 16, 99 лева на месец за номер •••••••, и 27, 99 лева на месец за номер ••••••••. Няма данни да са били предоставени описаните в договора от 19.12.2019 г. СИМ-карти на ответницата – същата е декларирала само получаването на устройство по основния договор, поради което съдът намира, че е приета само СИМ-картата с първото устройство – за номер •••••••. Тъй като не е доказано получаване на другата СИМ-карта, която е била свързана с номер ••••••••, всички искове за този номер следва да се отхвърлят. Неоснователно е поддържаното от ищеца в молбата му от 26.06.2025 г. (на лист 98 от делото), че потребление се установявало от два факта – издаване на фактури, и липса на рекламация по чл. 31 от общите условия на ищеца. Фактурата, както и всяка форма на счетоводно записване може да служи на издателя си за установяване на факти в негова изгода съгласно чл. 182, изр. второ ГПК, но такива доказателства, които не носят подпис на получателя на фактурата, нямат формална доказателствена сила. Едностранно изготвената фактура се преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото. И доколкото по делото не се установи ответницата да е получила техническите устройства, с които да ползва телефония, то по делото няма как да се приеме, че са ползвани услуги (напр. картите може да са били предадени на служител на ищеца или свързано дружество, след което да са издавани фактури в тежест на ответницата, които биха отчели „реално“ потребление, но не от нейна страна). Що се отнася до рекламационния срок, то такива срокове може да се установяват само в нормативен акт, а в ЗЕС не е предвиден срок за оспорване на сметки за телекомуникационни услуги. Въвеждането на такъв срок би било следователно форма на установяване на неравноправна клауза от страна на ищеца, като отговаря на условията в чл. 143, ал. 1 ЗЗП – в тежест на потребителя създава правило, с което въвежда кратък (по-кратък от давностния) срок за оспорване на задължения, като това противоречи и на добросъвестността, тъй като съгласно чл. 260а, ал. 4 ЗЕС данните за тарифиране (вкл. вида и броя на повикванията) се съхраняват за срока на съхранение на първичния счетоводен документ. По исковете за номер ••••••• се установява, че е предоставено устройство на ответницата, което е било при нея в заявения в исковата молба период от два месеца, поради което тя дължи две абонаментни такси по 16, 99 лева, или 33, 98 лева – искът за тази сума следва да се уважи. По изложените по-горе съображения не се установява потребление над абонамента, като искът за сумата от 0, 90 лева за него се отхвърля. Ищецът претендира и две неустойки – една в размер на три абонаментни такси за прекратяване (разваляне) на договора по вина на ответницата, която не плаща по него, и друга в размер на 94, 08 лева – за получена отстъпка на рутер. Съдът намира, че, противно на доводите на ищеца, и двете уговорени неустойки са уговорени неравноправно, тъй като съгласно чл. 143, ал. 1, т. 6 и 15 ЗЗП в случаите, в които на потребителя се налага изпълнението на задължения, скрепени с нарочна парична санкция, такова задължение следва да има и за търговеца, ако договорът се прекратява по негова вина, а по договорите между страните такава реципрочност на неустойките не е предвидена. Следователно на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузите за неустойка са нищожни и такива неустойки не могат да се присъдят. Следователно и двата иска за неустойка също се отхвърлят. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски имат ищецът пропорционално на уважената част от исковете (33, 98 лева от 312, 66 лева, или 10, 86 % от направените разходи) и ответницата – пропорционално на отхвърлената част (89, 14 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Доказаните разноски на ищеца са в размер на 25 лева – държавна такса; 360 лева – депозит за особен представител на ответницата, и 360 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 03.10.2022 г. (на лист 8 от делото), който съдържа и разписка за плащане, или общо следва да се присъдят от признатите в исковото производство разноски за 745 лева пропорционално 80, 91 лева. В заповедното дело от признатите със заповедта разноски от 385 лева пропорционално на ищеца следва да се присъдят 41, 81 лева. Ответницата не е правила разноски и не следва да се присъждат. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,