Решение № 4714 от 25.11.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 811/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на И. Т. К. – изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], срещу Заповед №Л-3297/16.07.2025 год. на Началника на Затвора [населено място], в частта по т.1, с която е разпоредено в срок до 30.09.2025 год., дрехите, постелния инвентар и други лични вещи, държани и ползвани от лишените от свобода и задържаните под стража лица, да се ограничат до количествата посочени в раздел I Лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното помещение в раздел III Вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на Началника на утвърдения от министъра на правосъдието списък на разрешените вещи. За изпълнението на това, лишените от свобода и задържаните лица да върнат на близките си по време на свиждане, количествата вещи над разрешените, като след изтичане на срока невърнатите на близките дрехи, постелен инвентар и други вещи ще се считат за незаконно притежавани и ще бъдат иззети от НОС. В жалбата излага съображения, че заповедта е незаконосъобразна, както и утвърдения списък с разрешените вещи. Изложени са доводи, че вещите са крайно недостатъчни. Въз основа на подробни изложени оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, като постановена при неправилно прилагане на материалния закони. Ответникът – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., заема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че процесната заповед е законосъобразна, като издадена от материално компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на правилата на материалния и процесуалния закон. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят И. Т. К. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - Стара Загора. Според неговите твърдения не поддържа връзка нито с майка си, нито със сестрите си и с разрешените 6 комплекта бельо не може да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода от 18 години и 6 месеца. На 18.06.2025 год. на основание чл.119б, 119в от ППЗИНСЗ и съгласно изискванията на Наредба №1/05.01.2018 год. год. за условията и реда за извършване на ДДД и Вътрешните правила за организиране и извършване на дейности по ДД в местата за лишаване от свобода, е дадено предписание №84 от гл. експерт М. С. – здравен инспектор в сектор МОМЛС, като организацията и отговорността за изпълнението на предписанието е възложено на Началника на Затвора Стара Загора. Така даденото предписание е задължително за Началника на Затвора Стара Загора, но не касае посочените в т.1 от Заповедта ограничения във връзка с притежаваните и съхранявани от страна на лишените от свобода вещи, обувки и постелен инвентар, а е основание за останалите точки от заповедта на Началника на Затвора Стара Загора. Като основание за издаването на заповедта са посочени разпоредбите на чл.15, ал.1, т.1, т.3 от ЗИНЗС, чл.139, ал.1 от ППЗИНЗС във връзка с чл.26, ал.4 и ал.5 от ППЗИНЗС, както и окръжно №30-001341/11.07.2025 год. на Главния директор на ГДИН. Същото касае организацията на работата в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и в частност предотвратяването на внасянето и разпространяването на наркотични вещества. Указано и също така и началниците на териториалните служби да набележат и допълнително мерки за недопускане на внасянето на наркотични вещества в местата за лишаване от свобода в рамките на дадените им правомощия. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Оспорването, като насочено срещу подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално легитимирано лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в законоустановения 14-дневен срок, е процесуално допустимо. С оспорената т.1 от заповедта са въведени задължения за лишените от свобода, със срок на действие до 30.09.2025 год., изразяващи се във връщането на дрехи, обувки, постелен инвентар за количествата над разрешените такива в списъка утвърден от министъра на правосъдието. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Началника на Затвора – Стара Загора, при спазване на установената от закона форма. Съгласно чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗИНЗС, Началникът на затвора анализира и оценява резултатите от отделните направления на дейност в затвора и предприема мерки за подобряване и усъвършенстване на работата, както и организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗИНЗС във връзка с чл.26, ал.4 и ал.5 от ППЗИНЗС, касаят организацията при приемането на лицата – лишени от свобода, и са неотносими към оспорената част от заповедта. В случая, съдът намира, че в изпълнение на правомощията си по чл.15, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и въз основа на цитираното окръжно на Главния директор на ГДИН, Началника на Затвора е издал заповедта в оспорената й част и като такава същата е издадена от компетентен орган. Заповедта е постановена в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както материалноправното основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, налагащи разпореденото. Следва да се отбележи, наведените в жалбата доводи по същество се свеждат не до разпореденото в т.1 от оспорената заповед, а касаят списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за това места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанените в Затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в Затворите. Този списък е утвърден със заповед №ЛС-04-268/17.06.2022 год. на Министъра на правосъдието, съгласно дадените му правомощия по чл.122, ал.1 от ЗИНЗС. Изпълнението на заповедта е възложено на Началниците на затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Всъщност разпореденото по т.1 засяга лишените от свобода и държаните от тях вещи. Това разпореждане обаче не въвежда нови или да ограничава разрешените количества вещи, бельо, обувки и т.н. С така разпореденото се цели засилен контрол от страна на НОС над държаните от лишените от свобода вещи, разрешени съгласно списъка, утвърден от министъра на правосъдието. В случая не става въпрос за първоначално определяне този списък, а за контрол по неговото спазване от страна на надзорния състав. Това количество на лични вещи е следвало да се спазва от страна жалбоподателят, не въз основа на заповедта на Началника на Затвора Стара Загора, а въз основа на утвърдения от Министъра на правосъдието списък. По отношение на наведените в жалбата оплаквания и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че така определените от Министъра на правосъдието вещи и тяхното количество не се отнасят за целия период на изтърпяване на наказанието. Това е количеството, което всеки един лишен от свобода може да държи в себе си във всеки един момент, а не общо за целия период на изтърпяване на наказанието. Не съществува законова пречка за тяхното обновяване, нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС, нито в заповедта на Министъра на правосъдието, с което е утвърден списъка. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че заповедта, в оспорената си част по т.1, е издадена в съответствие с материалния закон и при спазване целта на закона и за целите на наказанието. Предвид изложеното, оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на И. К. К.. срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, Старозагорски административен съд