Решение № 667 от 29.4.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 70/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 68 от ЗМВР. Образувано е по жалба на К. Д. О. от [населено място], депозирана чрез адвокат М. Б. от •, против Решение рег. № 326000-537 от 17.01.2025 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол, с което е отказано изтриване на лични данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с НОХД 1540/2009 г. на ЯРС. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с влязлото в сила Решение № 13880 от 19.12.2024 г. по адм. д. № 5004/2024 г. на ВАС, с което е отменено Решение № 532 от 16.04.2024 г. по адм. д. № 37/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Сочи се и противоречие с разпоредби от Наказателния кодекс. Иска се съдът да отмени оспореното решение. В съдебно заседание за жалбоподателя адвокат М. Б. от •, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и направеното искане за отмяна. Счита, че административният орган не се е съобразил с дадените от касационната инстанция указания, които са в насока, че обработваните от МВР лични данни за К. Д. О. следва да бъдат заличени изцяло. Счита се също, че не е извършена преценка дали съответното лице представлява заплаха за националната сигурност с оглед неговата дейност, работа, поведение, свързано ли е с дейности в разрез с националната сигурност. Иска се съдът да отмени процесното решение и да постанови акт, с който да се уважи искането на оспорващия за заличаване на личните му данни в информационните масиви на МВР. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна – Директора на Областна дирекция на МВР-Ямбол, се представлява от юрисконсулт З. А., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че оспореният акт е издаден в съответствие с всички изисквания за неговата законосъобразност, включително е съобразен и с дадените от ВАС указания по тълкуване и прилагане на закона. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представена по делото в срок писмена защита. Иска се съдът да отхвърли жалбата като неоснователна с присъждане в полза на ответника на разноски за юрисконсулстко възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. По делото са събрани писмени доказателства. Административната преписка е постъпила с Писмо вх. № 284 от 05. 02.2025 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол, която е приобщена към доказателствения материал, заедно с адм. д. № 37/2024 г. по описа на ЯАС, ведно с адм. д. № 5004/2024 г. по описа на Върховен административен съд. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство било образувано по подадено от жалбоподателя К. Д. О. от [населено място] рег. № 326000-11777 от 12.12.2023 г. за заличаване на обработваните от МВР негови лични данни - извършена регистрация в Централния полицейски регистър във връзка с образувано НОХД № 1540/2009 г. на ЯРС, впоследствие прекратено с Определение № 929 от 28.10.20209 г. на Районен съд – Ямбол, с което е одобрено сключеното споразумение, а на К. Д. О. е определено наказание „пробация“, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която да се изпълнява два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК - причиняване на средна телесна повреда докато е бил непълнолетен. Във връзка със заявлението била изискана справка за съдимост от ЯРС и справка от ЯРП относно наличието на данни за образувани наказателни производство срещу К. О., като са предоставени: Справка за съдимост № 231219005000569650 от 19.12.2023 г., според която жалбоподателят е осъждан веднъж – по НОХД № 1540/2009 г., и е реабилитиран по чл. 88а, а наказанието „пробация“, което е определено със споразумението по делото, е изтърпяно на 13.05.2010 г.; Справка изх. № 6142/2023 от 28.12.2023 г., изготвената от Районна прокуратура – Ямбол, съобразно която в регистрите на Районна прокуратура – Ямбол се съдържат данни единствено за престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за което е образувано НОХД № 1540/2009 г. На 08.01.2024 г. било изготвено Становище с рег. № 326р-485 от комисия, определена от Директора на ОД на МВР–Ямбол, в което е възприето разбиране, че личните данни на К. О. не следва да се заличават, тъй като материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни, обработвани от информационните фондове на МВР, са регламентирани изчерпателно в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверка за наличие на данни за престъпления от общ характер, но по отношение на заявителя не е налице нито едно от тези основания, поради което личните данни относно воденото наказателно производство не следва да бъдат изтривани. При пълно възприемане на така изложените мотиви по заявлението е произнесено Решение № 326р-602 от 08.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР-Ямбол с обективиран в него отказ да бъдат заличени/изтрити личните данни на К. Д. О., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с НОХД № 1540/2009 г. на ЯРС. Инициирано е от О. съдебно производство по оспорване на така постановения административен акт, приключило с Решение № 532 от 16.04.2024 г. по адм. д. № 37/2024 г., с което състав на Административен съд – Ямбол отхвърлил жалбата против Решение № 326р-602 от 08.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР-Ямбол. С Решение № 13880 от 19.12.2024 г. по адм. д. № 5004/2024 г. ВАС отменил първоинстанционния съдебен акт по съображения за неговата неправилност. Според съдебното решение на касационната инстанция в оспорения административен акт липсват мотиви, тъй като не е извършен анализ на естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа и са относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Върховният съд посочил, че приемайки обратното, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Преписката е върната за ново произнасяне по заявлението за заличаване на лични данни съобразно дадените в съдебния акт указания по тълкуване и прилагане на закона. Въз основа на отменителното решение е проведено ново производство по депозираното пред органа заявление, в което е произнесено процесното Решение рег. № 326000-537 от 17.01.2025 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол с постановен отказ за изтриване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с НОХД 1540/2009 г. на ЯРС. В хода на производството отново била изискана справка за съдимост от ЯРС, като е предоставена Справка за съдимост № 250116005000024787 от 16.07.2025 г., според която жалбоподателят е осъждан веднъж – по НОХД № 1540/2009 г., и е реабилитиран по чл. 88а, а наказанието „пробация“, което е определено със споразумението по делото, е изтърпяно на 13.05.2010 г.; направена била и справка в АИС-ЦПР, от която се установява, че към 16.01.2025 г. О. няма полицейска регистрация; приобщени към доказателствения материал били и изисканите при предходното произнасяне по заявлението Справка за съдимост № 231219005000569650 от 19.12.2023 г. и Справка изх. № 6142/2023 от 28.12.2023 г., изготвената от Районна прокуратура – Ямбол, според отразеното в която в регистрите на Районна прокуратура – Ямбол се съдържат данни единствено за престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за което е образувано НОХД № 1540/2009 г., както и сключеното по НОХД споразумение. На 03.01.2025 г. била изготвена ДЗ рег. № 326р-172 от Главен юрискосулт в СКАПОЧР при ОД на МВР-Ямбол с предложение преписката по заявлението, ведно с постановеното отменително решение на върховната инстанция, да бъде изпратено на длъжностното лице по защита на личните данни в МВР за становище, което е сторено с Писмо рег. № 326р-188 от 03.01.2025 г. В отговор е получено Писмо рег. № 8121-773 от 10.01.2025 г., в което е посочено, че съдебното решение на ВАС е окончателно и следва да бъде постановен мотивиран акт от административния орган в съответствие с дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. От комисия, определена от Директора на ОД на МВР–Ямбол със Заповед № 326з-976 от 11.08.2022 г., изменена със Заповед № 326з-1018 от 03.06.2024 г., е изготвено Становище рег. № 326р-1245 от 16.01.2025 г., в което отново е възприето разбиране, че личните данни на К. О. не следва да се заличават, тъй като материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни, обработвани от информационните фондове на МВР, са регламентирани изчерпателно в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверка за наличие на данни за престъпления от общ характер, но по отношение на заявителя не е налице нито едно от тези основания, поради което личните данни относно воденото наказателно производство не следва да бъдат изтривани. Досежно дадените от ВАС указания за мотивиране на акта е посочено, както следва: в настоящия случай, за целите на противодействие на престъпността и разкриване на престъпления следва да се приеме, че личните данни на заявителя, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК е целесъобразно да се съхраняват съгласно определените в инструкцията от министъра срокове. Личните данни във връзка с описаното осъждане съвпадат с личните данни, съхранявани като информация за заявителя К. Д. О. в PC - Ямбол, видно от справки за съдимост с рег. № 231219005000569650 от 19.12.2023 г. и рег. № 250116005000024787 от 16.07.2025 г. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗМВР освен с изтичане на определените срокове, личните данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на КЗЛД. Направено е позоваване на разписаното в чл. 26, ал. 2 от ЗМВРВ, като е прието в тази връзка, че в настоящия случай, отменяйки Решение № 326р-602 от 08.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР-Ямбол ВАС изрично не е постановил изтриване на личните данни на К. Д. О. във връзка с НОХД 1540/2009 г. на ЯРС. Изведен е извод за липса на основание за заличаване на личните данни на О.. При пълно възприемане на така изложените в становището мотиви и с изричното позоваване на същото по заявлението е произнесено процесното Решение рег. № 326000-537 от 17.01.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Ямбол с обективиран в него отказ да бъдат изтрити личните данни на К. Д. О., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с НОХД № 1540/2009 г. на ЯРС. В акта се съдържат указания за начина и срока на обжалването му. Като правни основния за издаването му са посочени чл. 53, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗЗЛД, вр. чл. 25, ал. 3, чл. 26, вр. ал. 2 и чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, чл. 3 от Инструкция № 81213-748 от 20.10.2014 г. Препис от решението е надлежно връчен лично на жалбоподателя на 21.01.2025 г. според собственоръчно направените от него отразявания в акта, а жалба против него е депозирана директно пред съда на 03.02.2025 г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, пред родово и местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Предвид това жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, тя се преценя и като основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение рег. № 326000-537 от 17.01.2025 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол, с което е отказано изтриване на лични данни на К. Д. О., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с НОХД 1540/2009 г. на ЯРС. Оспореното решение е издадено в предписаната от закона писмена форма, от компетентен орган, оправомощен със Заповед № 8121з-1111 от 08.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи да разглежда и да се произнася по постъпили искания на субектите на данни за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълнява задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/279, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. По силата на правилото на чл. 29 от ЗМВР Министъра на вътрешните работи е администратор на лични данни, а в посочената норма изрично е предвидена възможността той да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила. Отказът е издаден след обсъждане твърденията на заявителя и преценка на относимите към казуса факти, установени при извършената служебна проверка, поради което наведените с жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила се явяват неоснователни. Съгласно чл. 6 от Общия регламент относно защитата на данните, обработването на лични данни е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете, като това условие не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи. С ал. 2 на чл. 6 е предвидена възможност за държавите членки да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на правилата на регламента по отношение на обработването, необходимо за спазването на § 1, букви „в“ и „д“, като установят по-конкретно специални изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване на данни, предвидени в Глава IX. От своя страна чл. 17 от Общия регламент относно защитата на данните детайлно регламентира основанията за изтриване на лични данни (правото „да бъдеш забравен“), а именно: когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; когато субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно чл. 6, § 1, б. „а“ или чл. 9, § 2, б. „а“, и няма друго правно основание за обработването; когато субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл. 21, § 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл. 21, § 2; когато личните данни са били обработвани незаконосъобразно; когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; когато личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по чл. 8, § 1. В разглеждания случай личните данни на жалбоподателя законосъобразно са събирани и съхранявани в информационните фондове на МВР за целите на воденото срещу жалбоподателя съдебно производство по НОХД № 1540/2009 г. на ЯРС, впоследствие прекратено с Определение № 929 от 28.10.20209 г. на Районен съд – Ямбол, с което е одобрено сключеното споразумение, а на К. Д. О. е определено наказание „пробация“, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която да се изпълнява два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК - причиняване на средна телесна повреда докато е бил непълнолетен. На основание чл. 383, ал. 1 от НПК съдебното определение има последиците на влязла в сила присъда. Основанията за заличаване на личните данни са изчерпателно посочени в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Така, според сочената норма личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават при настъпване на някое от следните обстоятелства: 1. постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; 2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК; 3. наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; на основание чл. 24, ал. 5 от НПК; на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК; д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б от НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а от НК); 8. лицето е починало – във всички останали случаи. В конкретния казус действително, както е приел и органът, горните хипотези не са налице. Независимо от това обаче и с оглед дадените от ВАС указания по тълкуването и прилагането на закона съдът счита, че са налице основания за заличаване личните данни на жалбоподателя и оспореният отказ е незаконосъобразен, доколкото съхранението на тези данни вече не е необходимо за целите, за които те са обработвани по аргумент от чл. 17, б. „а“ от Общия регламент. От доказателствата по делото недвусмислено се установява, че по НОХД 1540/2009 г. на ЯРС е наложено на жалбоподателя К. Д. О. наказание „пробация“, за деяние, извършено от него като непълнолетен. Наложеното наказание е изтърпяно на 13.05.2010 г., като на основание чл. 88а от НК деецът е реабилитиран на 27.03.2014 г. По делото липсват данни, а и такива твърдения не се навеждат в оспорения акт, за повдигнати други обвинения срещу О., за образувани досъдебни производства, нито са налице данни за други противообществени прояви на лицето за времето от 25.03.2009 г. (датата на извършване на деянието) до настоящия момент. При това положение следва да се приеме, че е отпаднала необходимостта от съхранение на личните му данни в информационните фондове на МВР. Настъпилата реабилитация, макар и сама по себе си да не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните в полицейския регистър, е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, и следователно е обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение на данните (в този смисъл е и Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 година). В съответствие с разясненията, дадени с посоченото решение на СЕС, необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел следва да бъде установявана във всеки конкретен случай, като се отчита рискът, който представлява осъденото лице с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив. В случая необходимостта от съхранение на личните данни на жалбоподателя не е доказана от органа, който носи доказателствената тежест, поради което съдът приема, че оспореният отказ е материално незаконосъобразен и следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва се върне на административния орган за изпълнение. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 010 лева, от който 10 лева за внесена държавна такса, и 1 000 лева за договорен и заплатен адвокатски хонорар, който с оглед направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира, че не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, проявената от пълномощника на страната процесуална активност и обема на предоставената правна защита. При това положение искането на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното, съдът