Решение № 218 от 5.5.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1143/2022 г.

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от Г. В. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С., ул. „И.В.“ •••, чрез пълномощника адв. Т. В. от ПзАК, против Наказателно постановление № 2022-340-01-17 от 02.08.2022 г., издадено от Началник РУ- С. в ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.4 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 200 лева. В жалбата се твърди, че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение, поради което не следвало да носи административнонаказателна отговорност, поради което НП се явявало незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В първите съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, чрез който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По делото от процесуалния представител е депозирано писмено становище по същество, в което са изложени доводи за незаконосъобразност на НП поради допуснато СПН и е направено искане за отмяна на НП, както и за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество. Не се претендират разноски и не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното: На 05.07.2022 г. около 20.30 ч. св. Б.Б.- началник група в РУ- С. при ОДМВР- Пазарджик се намирал в земеделски имот, находящ се непосредствено до изхода на гр. С. в посока гр. В.. Той чул шум от форсиране на двигатели и когато погледнал към пътя, видял, че два автомобила „А., сив на цвят и черен на цвят автомобил са спрели в двете ленти за движение непосредствено до т.нар. „обръщател“, намиращ се срещу хлебозавод „Заря“ в гр. С., на бул. „Б., като черният автомобил бил в лентата за насрещно движение. Впоследствие черният автомобил е установен като л.а. „С.“ с рег. № ••••, а л.а. „А. имал рег. № ••••. Установено е също, че водач на л.а. „С.“ бил жалбоподателя Г. Д., а на другия автомобил- С. А. Д.. След подаден сигнал с клаксон и от двата автомобила, същите тръгнали успоредно един на друг, с въртене на гуми и загуба на сцепление с пътната настилка по път PAZ 1206 в посока за гр. В., като се движили успоредно един на друг, ускорявайки бързо скоростта на движение в продължение на 500 метра. За случилото се св. Б. подал сигнал на колегите си в РУ- С., като два полицейски екипа били ангажирани с работата по случая. Водачите на двата автомобила били установени, като им била извършена проверка и заедно с пътниците от управляваните от тях автомобили, били отведени в сградата на полицейското управление за изясняване на случая. Водачите на двата автомобила и пътниците в тях били поканени от полицейските служители да дадат писмени обяснения във връзка със случилото се. Всички дали обяснения, в които отрекли да е имало гонка между двата автомобила. Жалбоподателят Д. и св. Н. К. (пътник на управлявания от Д. автомобил) също дали обяснения, в които посочили, че се возели в автомобила, докато не били спрени от полицаите, които ги отвели в Въз основа на изготвени докладни записки за случая от св. Б. и св. И., както и от извършената проверка, св. Ц. Ш.- полицай ВПА в РУ- С. съставил против жалбоподателя Г. Д. АУАН с бл. № 428186/05.07.2022 г. за извършено на 05.07.2022 г. от него нарушение на чл.4 от ЗМВР, а именно за това, че на 05.07.2022 г., в сградата на РУ- С. около 21, 00 часа е направил отказ от съдействие, като отказал да дава каквито и да е обяснения във връзка с получен сигнал в ОДЧ на РУ- С. от Б.Б. Б., че е свидетел участник в нерегламентирана гонка с МПС, която се е състояла на изхода на гр. С. посока гр. В., на път ІІІ-3704 с участници С. А. Д. и Г. В. Д. и двамата от гр. С., съответно водачи на л.а. „А. с рег. № •••• и л.а. „С.“ с рег. № ••••. Д. категорично бил отрекъл да знае, видял или да е участвал в такава нерегламентирана гонка, като отказал да съдейства за установяване на нарушението, въпреки разясненото му задължение по закон на всички граждани за оказване на съдействие на органите на МВР при осъществяване на определени със закон функции. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят записал възражение срещу направените констатации, а именно „Не съм виновен за нищо“. Въз основа на съставения АУАН на 02.08.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, което било връчено лично на наказаното лице на 02.08.2022 г., видно от разписката към същото. Жалбата против НП била депозирана чрез АНО до съда чрез надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат и била входирана в деловодството на РУ- С. на 08.08.2022 г. С оглед на изложеното съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд. Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Ц. Ш., С. Д., Н. К. и И. И.. От правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното: От доказателствата по делото, категорично става ясно, че на 05.07.2022 г. във връзка с подадения сигнал от ПИ Б. в ОДЧ на РУ- С. за провеждаща се нерегламентирана гонка с две МПС, полицейски екипи на РУ са се отзовали на сигнала, като са спрели двете МПС, за които е имало съобщени данни от Б. и след като са установили техните водачи и пътниците в автомобилите са ги поканили в сградата на РУ- С., за да бъде изяснен случая. Установи се също, че всички лица са дали обяснения във връзка със случая и по-конкретно по повод на това имало ли е гонка между двата автомобила. В това число обяснения дал и жалбоподателя Д.. В изготвената докладна записка по случая от св. И. е посочено, че той и св. К. отказали да дадат обяснения относно случилото се, като към материалите по АНП не са приложени писмени обяснения от тези лица. В разпита си обаче св. И. заяви, че той не е присъствал при беседата с жалбоподателя, а такава е била проведена от колегата му Ш., като впоследствие той станал свидетел на съставяне на АУАН, като св. Ш. му обяснил, че Д. отказал да даде обяснения по случая и така отказал да съдейства на полицейските органи за разкриване на нарушението. Св. Ш. в обясненията си също посочи, че жалбоподателят е написал обяснения, в които обаче не посочил нищо конкретно свързано с нерегламентираната гонка и затова му съставил АУАН, че отказал да съдейства на органите на МВР. По делото бе представена и приобщена към доказателствения материал снимка на писмените обяснения, дадени от жалбоподателя Д. по случая, в които е посочил, че се е возил със св. К. и е спрял до цеха за сладко, след което му е извършена полицейска проверка и е отведен в РУ. Вярно е, че от така установеното жалбоподателят Д. реално не е дал никакви обяснения по отношение на възприетото от ПИ Б., а именно нерегламентирана гонка между два леки автомобила, единият от които управляван от жалбоподателя. Вярно е, че по този начин Д. не е съдействал на органите на МВР за изясняване на случая и установяване на нарушението и нарушителя. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗМВР всички граждани са длъжни да съдействат на органите на МВР, като нито в тази разпоредба, нито в ДР на този закон или на други нормативни актове има легална дефиниция на понятието „оказване на съдействие“. Тълкуването на тази правна норма води до извода, че оказване на съдействие на органите на МВР включва в себе си и даване на сведения, обяснения, разяснения и др. под. по повод на конкретен случай. В настоящия казус, предвид установеното от изготвената ДЗ по случая и показанията на свидетелите Ш. и И., а и тези на Д. и К., става ясно, че от жалбоподателя са били изискани конкретни обяснения във връзка с „нерегламентираната гонка“. Той обаче в обясненията си не е разказал за такава гонка, нито пък е отрекъл изрично че такава не е имало, че не е видял и че не е участвал в нея, така както се твърди в АУАН и НП. Не е вярно също така, че жалбоподателят е „отказал да дава каквито и да е обяснения във връзка с получения сигнал в ОДЧ“, каквото обвинение му е вменено с двата административни акта и с което действие е прието от актосъставителя и АНО, че е извършен от страна на Д. „отказ от съдействие“ на органите на МВР. Реално той е дал обяснения, а това че се е възползвал от правото си да не разказва за самия случай не може да му се вмени като „отказ да съдейства“. Още повече, че е спрял на подадения му сигнал от полицейските органи, предоставил е документите си да му бъде извършена проверка, изпълнил е разпорежданията на полицаите да отиде в сградата на РУ, както и да напише обяснения по случая. Фактът, че в тези обяснения не е разказал за случая не може да му се вмени във вина под формата на „отказ да съдейства на органите на МВР при изпълнение на техните функции“. Тук на още по-силно основание важи основния принцип в наказателния процес относно обвиняемия/подсъдимия, а именно отказът му даде обесения във връзка с обвинението не може да се тълкува в негова вреда, тъй като това е негово право, а не задължение. И ако лицето, в случая нарушителят, прецени да разкаже доброволно за своите действия и по-този начин да „улесни“ полицейските органи, то това може единствено да смекчи неговата отговорност. Предвид изложеното до тук, съдът намира, че извършеното от жалбоподателя не съставлява нарушение на чл.4 във вр. с чл.265 ал.1 от ЗМВР, като издаденото от АНО НП е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което влече необходимостта от неговата отмяна. При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 600 лева (л.37-38) и договор за правна защита и съдействие и списък на разноските за допълнително заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 250 лева (л.54-55). От същите се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 850 лева жалбоподателят Д. е заплатил в брой на адвокат Т. В. от ПзАК. От страна на АНО по делото не е постъпило възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя. При това положение ОД на МВР Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски, макар същите да не са съразмерни на предоставеното процесуално представителство. Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.2 във вр. с ал.4 от ЗАНН,