Решение № 63 от 19.3.2024 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 698/2023 г.

Производството е по реда на чл. 1 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2 ЗУТОССР. Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с разпореждане от 13.07.2022 г. на Ръководителя ПО на ТП на НОИ - Габрово й се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но се отказва да й бъде зачетен осигурителен стаж в размер на 4 години 4 месеца и 14 дни в СДТ "Обществено хранене" Варна за периода от 01.VI. 1981 г. до 15.X.1985 г. След обжалване, по адм.д. № 214/2022 г. по описа на Адм.съд Габрово, с решение потвърдено от ВАС, било прието, че зачитането на осигурителния й стаж за посочения период следва да стане в производство по реда на ЗУТОССР, тъй като за спорния период 4 г., 4 м. и 14 дни, положен при работодателя СДТ „Обществено хранене"-Варна през периода 01.06.1981 г. -15.10.1985г., стажът не бил надлежно оформен в трудовата книжка на ищцата, издадена през 1973г., въпреки представено препис-извлечение от 22.10.1985г. от същата трудова книжна и Удостоверение, издадено от работодателя, преведено, легализирано и заварено от нотариус при Соф.РС, Министерство на правосъдието и Министерство на външните работи. В случая обаче само трудова книжка се явявала документ в обхвата на чл.40 ал.1 КСО, а оформянето й не съдържал подпис на счетоводител, макар върху поставения щемпел да има предвидено място за подпис на "Гл. счетоводител", а за ръководител на предприятието (Директор) е положен подпис, със запетая пред него, който бил положен от „Зав. „Личен състав" в СДТ "Обществено хранене", гр. Варна. Налице били писмени доказателства по смисъла на чл.6 ЗУТОССР, издадени от работодателя: Трудова книжка № 57 изд.04.10.1973 г., в която е отразено на стр.22-23, че е работила в СДТ „Обществено хранене". гр.Варна като сервитьор от 01.06.1981 г. до 30.09.1981 г., като бюфетчик от 01.10.1981 г. до 28.02.1982 г., като продавач от 01.03.1982 г. до 05.09.1983 г. и като бюфетчик от 05.09.1983 г. до 15.10.1985 г., общо 4 години, 4 месеца и 14 дни; с подпис в графа № 9 „подпис на ръководителя". Извлечение № ЛС-3664/22.10.1985 г. от трудова книжка № 57, издадено от осигурителя СДТ "Обществено хранене" Варна, в което е отразен по идентичен начин трудовият й стаж за периода към 15.10.1985 г. без прекъсване от 4 години 4 месеца и 14 дни, което е подписано от три длъжностни лица: зав.личен състав, директор и гл.счетоводител; Удостоверение № ЛС-3739/29.10.1985 г. изд. от СДТ „Обществено хранене" гр.Варна, че към 15.10.1985 г. има общ трудов стаж в предприятието от 9 год.10 мес. 11 дни -който същобил отразен в цитираните по-горе трудова книжка и извлечение от трудовата ми книжка. Въпросното удостоверение било налице и в нотариално заверен препис рег.№ 16153/19.10.1985 г. на II Нотариус при Софийския районен съд и легализирано от Министерството на правосъдието с № 6164/19.10.1985 г. и от Консулския отдел на МВнР с № 23968/20.11.1985 г. Поддържа се, че в случая чл.40 НПОС не дава възможност да се ценят тези документи в администр. процес като такива, чрез които може да се доказва осигурителния стаж на лицето. От друга страна понастоящем правоприемникът на СДТ “Обществено хранене” -Варна, не може да издаде нови документи по чл.40 ал.1 и ал.2 НПОС, тъй като те се издават само въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, които обаче са били откраднати през 2003 г. от архива на "Оазис" ЕООД, гр.Варна. Видно от уведомително писмо № 1790/13.08.2003 г. на Второ РУ на МВР Варна поради кражба с взлом е установена липса.на значителна част от разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. вкл. на СДТ „Обществено хранене" Варна. С оглед на това единствена възможност оставало инициирането на производството по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), тъй като след решението по адм.д. № 214/22 г. на ГАС са налице всички процесуални предпоставки за провеждането му по чл.5 ал.1, тъй като документите са загубени (откраднати), а стажът не е редовно оформен в трудовата книжка на лицето. Искането към съда е да уважи така предявения иск. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ТП на НОИ – Габрово, в който се навеждат доводи за допустимост на предявения иск и наличие на правен интерес. Сочи се, че искът е вероятно основателен, но недоказан. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор от втория ответник „Оазис“ ЕООД. Постъпила е молба от ответника "Оазис" ООД преди първото съдебно заседание, с която се заявява, че се прави признание на предявения иск, сочи, че за „Оазис“ ЕООД е налице обективна невъзможност за представяне на разплащателни ведомости, тъй като при регистрирана кражба с взлом липсвали всички ведомости. Моли да не бъдат присъждани разноски в тяхна тежест. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Представено е Удостоверение № 5510-03-27 /07.12.2022 г., издадено от ТП, на НОИ град Варна, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, относно обстоятелството, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата Н. Н. Н. осигурителен стаж за периода 01.04.1981 г. до 15.10.1985 г. От приложеното по делото адм. дело № 214 по описа на Административен съд - Габрово за 2022 г. се установява, че е отхвърлена жалбата на ищцата срещу Решение № 40 от 07.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Габрово, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 54030011656 от 13.07.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Габрово. Видно от приложеното по делото копие на трудова книжка № 57 изд.04.10.1973 г., в същата е отразено на стр.22-23, че ищцата е работила в СДТ „Обществено хранене” гр.Варна като сервитьор от 01.06.1981 г. до 30.09.1981 г., като бюфетчик от 01.10.1981 г. до 28.02.1982 г., като продавач от 01.03.1982 г. до 05.09.1983 г. и като бюфетчик от 05.09.1983 г. до 15.10.1985 г., общо 4 години, 4 месеца и 14 дни; с подпис в графа № 9 “подпис на ръководителя”. Видно от представеното по делото извлечение № ЛС-3664/22.10.1985 г. от трудова книжка № 57, издадено от осигурителя СДТ “Обществено хранене” Варна, в същото е отразен съответен на трудовата книжка трудов стаж за периода към 15.10.1985 г. без прекъсване от 4 години 4 месеца и 14 дни, което е подписано от три длъжностни лица: зав.личен състав, директор и гл.счетоводител; По делото е представено Удостоверение № ЛС-3739/29.10.1985 г. изд. от СДТ „Обществено хранене” гр.Варна, съгласно което към 15.10.1985 г.ищцата има общ трудов стаж в предприятието от 9 год.10 мес. 11 дни. Видно от представеното по делото Уведомително писмо с изх. № 2113-07- 743/04.04.2022 г. от “Оазис” ЕООД, че в периода от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г. е регистрирана кражба с взлом от ресторант „Почивка”/офис "Оазис“ ЕООД, като при огледа били регистрирани липси на: 1. разплащателни вдомости за заплати от 1960 - 2000 г. ГТП „Здрава храна" с правоприемници: СДТ „Обществено хранене“, КТУ „Лазур“ - поделение „Ресторанти“, ДФ „Оазис“ и „Оазис“ ЕООД, гр. Варна, както и други вещи подробно описани в писмото. Не е спорно по делото, а и от представеното Решение № 8 от 19.10.1990 г. за образуване на фирма „Оазис“ и Решение от 10.11.1991 г. на ОС - Варна, фирмено отделение, Решение от 23.04.1993 г. постановено по гр.д. № 2452 на ОС - Варна фирмено отделение и Удостоверение за пререгистрация на основание пар. 4, ал. 2 от ПЗР на ЗТР се установява, че ответното дружество „Оазис“ ООД е правоприемник на работодателя на ищцата - СДТ „Обществено хранене“. От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗУТОССР. Процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР е представянето на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР). В случая по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответното дружество „Оазис“ ООД е правоприемник на работодателя на ищцата - СДТ „Обществено хранене“. В същото време от събраните по делото писмени доказателства - уведомително писмо и удостоверение от НОИ), се установява, че правоприемникът на работодателя е в обективна невъзможност да представи ведомостите касателно исковия период поради регистрирана кражба. Правен интерес от установителен иск по реда на ЗУТОССР е налице, когато заинтересованото лице е препятствано да представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, и при условията на чл. 5, ал. 2 от същия закон докаже с удостоверение на съответното ТП на НОИ, липсата на писмени данни за претендирания стаж. Липсата на данни за осигурителния стаж на работника/служителя при осигурителя e предпоставка за допустимостта на иска, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. /Определение № 40 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4763/2015 г., III г. о., ГК/. В случая видно от приложените писмени доказателства и административно дело липсва надлежно оформена трудова книжка за целите на доказването на осигурителен стаж пред пенсионните органи. Именно това обстоятелство обосновава извод за наличие на правен интерес за ищцата от съдебно установяване на стажа – времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, а в тази връзка и осигурителен стаж, по реда на специалния ЗУТОССР. Поради изложените съображения производството по делото е допустимо. По основателността на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищцата е било да докаже, че през процесния период е полагала труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работното време и начина на заплащане на труда. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че ищцата е провела пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави исковата претенция основателна и доказана. Заеманата от нея длъжност „сервитьор“ от 01.06.1981 г. до 30.09.1981 г., „бюфетчик“ от 01.10.1981 г. до 28.02.1982 г. и „продавач“ от 01.03.1982 г. до 05.09.1983 г., и „бюфетчик“ от 05.09.1983 г. до 15.10.1985 г. в СДТ "Обществено хранене" при пълен работен ден, с място на работа в гр. Варна с начин на изплащане на трудовото възнаграждение в пари се установява от представените копие на трудова книжка № 57 изд.04.10.1973 г., извлечение № ЛС- 3664/22.10.1985 г. от трудова книжка № 57, издадено от осигурителя СДТ "Обществено хранене" Варна, Удостоверение № ЛС-3739/29.10.1985 г. изд. от СДТ "Обществено хранене" гр.Варна, съгласно което към 15.10.1985 г., като липсват доказателства в различна посока. Отделно от това правоприемникът на работодателя изрично признава тези обстоятелства в депозираното по делото становище. Следва да се отбележи, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя (чл. 347 от КТ). Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изрично уреждат въпросите относно съдържанието и формата на трудовата книжка, данните, които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни да извършват вписването. При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване, са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ВКС, ОСГК). Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В настоящия случай трудовата книжка на ищцата не е оформена по надлежния ред и не може да удостовери пряко продължителността на трудовия стаж на ищцата при ответното дружество за процесния период. Трудовата книжка е оформена с печат и подпис на „зав. личен състав“ положен със запетая и липсва положен подпис от главния счетоводител, съгласно изискването на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Нередовното оформяне на трудовата книжка съгласно изискванията на действащото законодателство към момента на съставянето, не изключва нейната доказателствена сила, която установява вероятността на трудовия стаж. Това е така, тъй като видно от трудовата книжка, в нея се съдържат записвания от работодателя досежно началния и крайния срок на полагане на труд, подпис и печат на работодателя, поради което трудовата книжка следва да се цени като документ по чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, изхождащ от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и издаден по време на полагане на стажа, който документ прави вероятно полагането на трудовия стаж по смисъла на закона. Така посоченото налага извода, че трудовата книжка може да бъде ценена в унисон със събраните в хода на процеса гласни доказателства или както е в настоящия случай - други писмени доказателства, при което да бъде направен извод, че за посочения в исковата молба период ищцата е полагала труд по трудово правоотношение при посочения работодател. Следва да се отбележи, че ако трудовата книжка беше оформена с всички необходими реквизити, то воденето на настоящия иск би било безпредметно, тъй като тя би удостоверявала пряко наличието на спорния стаж. Представените по делото извлечение от трудова книжка и удостоверение за общия стаж при работодателя, както и признанието на правоприемника, несъмнено в съвкупност установяват изложените от ищцата факти относно трудовия и осигурителен стаж, който тя е придобила при посочения работодател. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР е основателен и следва да се уважи изцяло. Така мотивиран, Съдът