Решение № 434 от 8.8.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 750/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, обективно съединен с иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, които се явяват неоснователни, по следните съображения: Ищецът твърди, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на заведено от него дело в разумен срок и в частност правото му да получи произнасяне по молба за допускане на обезпечение в рамките на висящ исков процес. Основната предпоставка за уважаването на така предявения иск е наличието на нарушение на посоченото по-горе право. Дали то е нарушено следва да се прецени въз основа на посочените в чл.2б., ал. 2 ЗОДОВ критерии, а именно: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Видно от приложеното гр.д. № 6896/2020г. по описа на СГС, към момента водено под № 602/2023г. по описа на същия съд, ищецът е предявил иск с правно основание чл. 439 от ГПК, като се цели установяването със сила на присъдено нещо на факта на недължимост на исковата сума към ответника по делото. Делото предвид неговия предмет се отличава с фактическа и правна сложност. По същото ищецът е отправял редица искания към съда, първото от които е искане за освобождаването му от заплащане на дължимата се за разглеждането му държавна такса. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 101 от ГПК, като е дал възможност на ищеца да представи необходимите доказателства, които установяват наличието на обстоятелствата, при които той може да бъде освободен от заплащането на държавна такса по делото. Поведението на ищеца още в този начален етап от развитието на процеса се характеризира с пропускане на сроковете, определени от съда и с неизпълнение на дадените му указания, което е единствената причина за забавяне на произнасянето на съда по искането за освобождаване от заплащането на държавна такса. Във връзка с това искане следва да се отбележи, че Апелативен съд – С. е отменил определението на СГС, с което е отказано освобождаване на ищеца от заплащането на държавна такса, позовавайки се на доказателства, представени от ищеца едва след като СГС е постановил отказа си. По подадената молба за допускане на обезпечение на предявените искове според настоящата инстанция непроизнасянето на съда също се дължи изцяло на поведението на ищеца. Молбата е подадена в момент, в който делото се е намирало по жалба на ищеца в Апелативен съд- С. и физически не е било възможно съдът да се произнесе по искането. В рамките на един кратък период след връщане на делото от горната инстанция съдът е предприел дължимите се процесуални действия, като е разпоредил размяна на книжа по делото и е приложил разпоредбата на чл. 101 ГПК, указвайки на ищеца да приложи необходимите за произнасянето по молбата за допускане на обезпечение доказателства. Извън сроковете, определени от съда, които са достатъчни за изпълнение на дадените указания и разумни с оглед характера на искането за допускане на обезпечение, ищецът е поискал съдействие от съда ( издаване на удостоверение ), за да изпълни дадените му указания. Съдът в рамките на разумен срок е дал исканото съдействие, като е сторил и повече от това, което дължи, уведомявайки изрично ищеца за издаденото от него искано удостоверение и за възможността то да бъде получено от деловодството на съда. Ищецът обаче е бездействал и това е наложило два месеца след получаване на уведомлението от негова страна и повече от шест месеца след издаване на исканото удостоверение съдът да му напомни, че следва да упражни процесуалните си права и съответно да изпълни указанията, които са му дадени преди повече от осем месеца. С последното си разпореждане, постановено във връзка с подадената молба за обезпечение – на 02.12.2021г. съдът, прилагайки за пореден път разпоредбата на чл. 101 от ГПК, е предупредил ищеца, че ако не изпълни указанията му делото ще бъде администрирано без да се разглежда молбата за допускане на обезпечение. При липсата на каквото и да било действие от страна на ищеца в дадения от съда срок, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК, процесуалното действие – подаване на молба за допускане на обезпечение, се счита за неизвършено. Предвид това съдът не дължи произнасяне по тази молба. Ето защо и според настоящия състав в случая не е нарушено правото на ищеца да бъде разгледана молбата му за допускане на обезпечение в разумен срок. Бездействието на ищеца в случая не се дължи на непредвидени обстоятелства, които биха могли да го извинят. Напротив, видно от приложното гр.д. 6896/2020г. на СГС пълномощникът на ищеца е поискал и получил електронен достъп до делото още на 30.10.2020г., след която дата е можел да се осведомява своевременно за хода на делото и да се запознава с разпорежданията на съда. Що се касае до сроковете, в които е насрочено делото, настоящата инстанция намира, че процесуалните действия на съда са извършени изцяло в рамките на разумни срокове. Видно от определението на съда по чл. 140 от ГПК преди постановяването му съдът се е запознал подробно с исковата молба и отговора на ответника, изготвил е доклад по делото и е обсъдил исканията на страните. Делото е насрочено в рамките на един разумен срок, като се има предвид натовареността на разглеждащия го съд и това, че законът не предписва то да бъде разгледано в рамките на кратки процесуални срокове. Обстоятелството, че по делото и до момента не е проведено първото съдебно заседание не се дължи на неоснователно бездействие на съда. Видно от самото дело, в деня на насроченото първо заседание ищецът е поискал отвод на съдебния състав и отводът е бил приет. Завеждайки настоящото дело ищецът не би могъл да очаква съдиите от СГС да разгледат делото му при спазване на принципа на безпристрастност. Това е мотивирало до момента голяма част от съдиите от съда да се отведат от разглеждането му, а отводите и преразпределянето на делото се извършват в рамките на кратък времеви период предвид чисто техническите правила за преразпределение на делата. Продължителността на разглеждането на делото при тези обстоятелства според настоящата инстанция не надхвърля рамките на разумния срок и не е довела до нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на воденото от него исково производство в разумен срок. Липсата на основната предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ води до отхвърляне на иска, като в случая е безпредметно да се обсъжда въпросът за наличието на останалите кумулативно предвидени предпоставки за уважаването на претенцията. Отхвърлянето на главната претенция обосновава отхвърляне и на обективно кумулативно съединената с нея претенция за присъждане на обезщетение за забава. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника разноски за осъщественото процесуално представителство от служител с юридическо образование в размер на 450 лв. Водим от горното, съдът