Решение № 4727 от 3.11.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 25/2024 г.

производство и вещта била иззета от разследващите, като с прокурорско постановление от 27.05.2021 г. производството било прекратено, но е постановен отказ за връщане на лекия автомобил. Твърди, че впоследствие и на основание определение на Окръжен съд – Враца вещта е върната на ответника, ведно със свидетелство за регистрация и контактен ключ. Поддържа, че между страните е сключено Споразумение от 03.09.2020 г. за отсрочване изпълнението на задълженията на ответника – лизингополучател. Поради неизпълнение на задълженията ищецът изпратил на 06.06.2022 г. писмено предизвестие за заплащане на задължението в седемдневен срок от неговото получаване с предупреждение, че при неизпълнение на задълженията в срок договорът ще бъде развален. Сочи, че уведомлението е връчено на 07.06.2022 г. на ••• на ответника, която била надлежно упълномощена да го представлява. Твърди, че поради липсва на изпълнение на задълженията в предоставения срок договорът е развален на 15.06.2022 г. Поддържа, че след развалянето на договора пълномощникът на ответника изразил желание да заплати натрупаните задължения по договора за лизинг, дължими до датата на неговото разваляне, в резултат на което в дружеството постъпила сумата от 9 507 лв., а остатъкът до пълния размер на дължимото от 10 154, 04 лв. бил опростен. Издадено било удостоверение, че задълженията по разваления договор за финансов лизинг са погасени. Остатъчната стойност на лизинговата вещ към датата на разваляне на договора била в размер на 7 718, 78 лв. Твърди, че след като получил автомобила на 21.09.2023 г. и въпреки че договорът за финансов лизинг бил развален, ответникът продължил да си служи с вещта. Ищецът изпратил уведомление за връщане на автомобила, връчено на 28.09.2023 г., но същият не бил върнат. Поради това, че лизингополучателят-ответник продължил ползването на вещта въпреки противопоставянето на лизингодателя - ищец, се претендират и следните задължения за: застрахователни премии по застраховка Гражданска отговорност в общ размер на 218, 45 лв. по полица № ••• (вноска 4) и по полица № ••• (вноска 1) – дължима на основание т.10 от договора за финансов лизинг, във връзка с т.13.1 и 13.2 от Общите условия; местен данък за втората половина на 2023 г. в размер на 130, 87 лв. – дължим на основание т.12.2, буква „г“ от Общите условия; разходи за връчване на уведомление чрез ЧСИ – 24 лв. – дължим на основание т.15.4, буква „в“ от Общите условия, лизингови вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителния план: за месец октомври 2023 г. – 350, 38 лв., за месец ноември 2023 г. – 351, 25 лв. и за месец декември 2023 г. – 352, 16 лв. или общо сумата от 1427, 11 лв., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 03.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да предаде лекия автомобил на ищеца, както и да заплати претендираните суми. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – А. Й., в който се излагат подробни съображения за неговата неоснователност. Твърди, че договорът за лизинг не е развален и ответникът е изправна страна по същия. Сочи, че през 2020 г. е изпаднал в забава, но е подписано споразумение, съгласно което е определена дължимата между страните сума, която заплатена изцяло и от дружеството е издадено удостоверение за пълно погасяване. Поддържа, че развалянето на договора е крайна мярка и не се допуска, ако неизпълнената част от задължението е незначителна, а в случая задължението е изпълнено изцяло. Сочи, че финансовият лизинг съчетава в себе си мандатния елемент и финансово-кредитния елемент и представлявал специфична финансова операция. Счита, че в случая сключения между страните договор е такъв за финансов лизинг, тъй като лизингодателят се е задължил да придобие конкретен лек автомобил, избран от лизингополучателя, срещу задължението лизингополучателят да заплати лизинговата. Счита, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението си към ищеца, но дори да се приеме, че не е така, то следва да се осъществи преценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се отчете видът и характерът на договора, като счита, че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на лизингодателя и същият не би могъл да прекрати договора. Поддържа, че договорът за финансов лизинг съдържа неравноправни клаузи. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици. По делото е постъпило становище от ищеца „И Ел Джи Финанс“ ЕАД по депозирания отговор на исковата молба, в което се поддържат съображенията за разваляне на договора за финансов лизинг, като се твърди, че неизпълнението на задълженията на лизингополучателя е значително. Сочи, че лизингополучателят е заявил, че не желае да заплати остатъчната стойност на автомобила и да придобие собствеността върху него и поради тази причина и след направена отстъпка, на 23.06.2022 г. е заплатена сумата от 9 507 лв. за погасяване на задълженията по вече разваления договор за финансов лизинг, която не покрива остатъчната стойност. Изложени са твърдения, че и към настоящия момент вещта се намира в ответника по първоначалния иск. Сочи, че възражението за наличие на неравноправни клаузи е неотносимо. Твърди, че лизингополучателят не е посочил писмено, че желае да ползва опцията за придобиване, не подал изрично писмено заявление, не изплатил остатъка от главницата и не изплатил задълженията по договора. В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск А. Й. Й. твърди, че е изпълнил изцяло задълженията по сключения между страните договор за финансов лизинг. Поддържа, че в договора е предвидена възможност за прехвърляне на лизинговата вещ и придобиване на собствеността върху автомобила при определени условия, поради което е отправял устни покани за прехвърляне на лекия автомобил. Поддържа, че вещта не е прехвърлена по вина на ищцовото дружество. Счита, че след изплащане на дължимите суми и след отправяне на покана до лизингодателя, договорът се е трансформирал в предварителен договор за покупко-продажба на процесният лек автомобил марка „Land Rover“, модел „Range Rover“, рег. № ••• с идентификационен номер •••. Предвид изложеното, моли договора за финансов лизинг да бъде обявен за окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба – „И Ел Джи Финанс“ ЕАД е депозирал отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за недопустимост на предявения иск. Твърди, че финансовият лизинг няма характера на предварителен договор за покупко-продажба, поради което счита, че не е налице връзка с първоначалния иск и за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на насрещен иск. Поддържа, че договорът за лизинг е развален, поради неизпълнение на задълженията на ищеца, като до последният е изпратено уведомление по реда на чл. 87 ЗЗД с предоставен срок за изпълнение на задълженията по договора. Твърди, че задълженията по договора за лизинг не били заплатени в предоставения срок и договорът е развален, считано от 15.06.2022 г. Оспорва твърдението, че лизингополучателят по договора за лизинг е изправна страна. Сочи, че пълномощникът на лизингополучателя (неговата ••• Ж.Й.) заявила на служител на дружеството, че иска да заплати остатъчната стойност на лекия автомобил, но не желае да придобива правото на собственост върху него и във връзка с това изявление, лизингодателят е изискал заплащане единствено на непогасените задължения, не и на остатъчната стойност на лизинговата вещ. В тази връзка поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството, когато лизингополучателят желае да ползва опция за придобиване но вещта, следва да се извърши допълнително заплащане, различно от дължимите по договора за финансов лизинг вноски и ако не е уговорено друго, сумата се равнявала на упоменатата в договора остатъчна стойност на имуществото. Сочи, че лизингополучателят не заявил писмено, че желае да придобие вещта, не изплатил остатъка от главницата и не изплатил задълженията си по договора и по този начин преди развалянето на договора, изискванията за придобиване право на собственост не са изпълнени. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и иск по чл. 347, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Разглеждането на насрещния иск в производството по предявения главен иск за ревандикация на лизинговата вещ е допустим за разглеждане, макар последният като конститутивен иск да се разглежда по специален ред. В този смисъл е константната практика на Върховния касационен съд, с която по същество са разгледани искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Така с Решение № 287/13.06.2011 г. по гр.д. № 272/2010 г., ГК, IV г.о. на ВКС е разгледан по същество сходен казус. Следва да се пристъпи към разглеждане на насрещния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, доколкото последният е обуславящ по отношение на иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на вещта. С предявения конститутивен иск се иска със сила на пресъдено нещо да се установи съществуването на потестативното облигационно право за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесната движима вещ, като се допусне тази правна промяна чрез обявяване за окончателен сключеният предварителен договор за покупко-продажба. Обявяването на предварителния договор за окончателен може да се иска от всяка една от страните по него. С влязлото в сила решение, с което искът е уважен, се установява, със сила на пресъдено нещо, че към релевантния за формиране на тази сила момент са настъпили всички, предвидени в закона и в предварителния договор, предпоставки за сключването на окончателния договор. Уважаването на предявения конститутивен иск се предпоставя от положителното установява на следните предпоставки: наличието на валиден предварителен договор, по силата на който страните са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор за покупко-продажба при посочените в договора условия; обещателят да е собственици на лекия автомобил, предмет на договора; да е настъпил падежа на задължението за сключване на окончателен договор; обещателят да не е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността чрез сключване на договора за покупко- продажба. Следователно на първо място съдът следва да установи дали със сключване на договора е поето задължение за прехвърляне на собствеността по отношение на лекия автомобил и при какви условия. В този смисъл между страните няма спор, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг № •••/••• от 09.10.2019 г., се установява, че помежду им е възникнало облигационно правоотношение с характеристиките на договор за финансов лизинг. С него ищецът е поел задължение да придобие собствеността по отношение на лек автомобил марка „Land Rover“, модел „Range Rover“, с идентификационен номер •••, който да предаде за възмездно ползване на лизингополучателя, срещу задължението му да заплаща лизинговите вноски с общ размер на лизинговата стойност от 11 000 лв., при първоначална вноска от 2 200 лв. без ДДС и остатъчна стойност от 1 100 лв. без ДДС. Установено е, че лизингополучателят длъжи връщане на сумата в общ размер от 19 462, 11 лв. с ДДС, която включва таксата за разглеждане и оценка на кредитоспособността от 176, 01 лв. без ДДС (чл. 2.8 от Договора), главница (стойността на финансиране от 8 800 лв. – чл. 2.2. от Договора), дължима лихва, такса за услуга регистрация/пререгистрация на актива в КАТ от 199, 98 лв. с ДДС (чл. 2.10 от Договора) и такса ЦРОЗ. Установен е годишен лихвен процент от 28, 90 %, годишен процент на разходите от 35, 990 %, при общ разход по кредита от 8 902, 12 лв., който включва таксата за разглеждане и оценка на кредитоспособността, дължима лихва, такса за услуга регистрация/пререгистрация на актива в КАТ и такса ЦРОЗ. Предвидено е задълженията да бъдат погасени на 60 месечни вноски, като в чл. 10.1 от Договора е предвидено сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и в чл. 10.2 от Договора застраховка „Каско“. От представения по делото погасителен план се установява, че общата стойност на плащанията по договора е от 22 074, 12 лв., в които е включено и задължение за заплащане на премия по „Каско“, с падеж на последната вноска 30.10.2024 г. Със споразумение от 30.09.2020 г. страните са постигнали съгласие за продължаване на срока на договора за финансов лизинг с 6 месеца, като е прието, че за първите три месеца лизингополучателят няма да дължи възнаграждение. Прието е, че към момента на сключване на споразумението лизингополучателят има непогасени задължения от 1 240, 92 лв. с ДДС, както и сума за застраховка Каско от 257, 70 лв. Със споразумението е договорено, че лизингодателят ще извърши капитализиране на задълженията в общ размер от 1 498, 62 лв. в остатъчната стойност на главницата. Към споразумението е приложен нов погасителен план с падеж на последната вноска на 01.04.2025 г. Процесният договор за лизинг има правната характеристика на договор за финансов лизинг, уреден в чл. 342, ал. 2 ТЗ. С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с финансово- кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. При оперативния лизинг не е налице мандатен елемент - поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ предоставя възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Предвид посочените правни норми, разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД, и препращащата норма на чл. 347, ал. 2 ТЗ основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. Обстоятелството, че по своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, не освобождава лизингодателя от посочените задължения. Задълженията на лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ: 1/ има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, а именно да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й, /чл. 232, ал. 1 ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползуването на вещта /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл. 233, ал. 2 ЗЗД/. Установява се, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си и е придобил от трето лице МПС, марка и модел „Land Rover“, модел „Range Rover“, с номер на рама •••, което е предоставил за ползване на ответника като лизингополучател срещу договореното възнаграждение, платимо на месечни вноски в размер и с падеж, посочени в погасителен план, неразделна част от договора, при уговорено задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. За установяване на това обстоятелство е представен Договор за покупко-продажба на МПС от 18.10.2019 г., сключен между продавача „Пит Кар“ ЕООД и ищецът „Амиго Лизинг“ ЕАД, с установена продажна цена от 13 200 лв., която е заплатена, видно от приложеното по делото платежно нареждане от 25.10.2019 г. Договорът за покупко-продажба е сключен в законоустановената за това форма по чл. 144, ал. 1 Закона за движение по пътищата – писмена, доколкото се установява, че към датата на придобиването му лекият автомобил не е бил регистриран. Т.е. установява се, че към датата на сключване на договора за финансов лизинг ищецът е бил собственик на вещта. Видно от представения по делото Приемо-предавателен протокол от 30.10.2019 г., подписан от лизингополучателя, е че лекият автомобил е предоствен за ползване на ответника А. Й.. Този частен свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, доколкото не е оспорен в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението на лизингополучателя за получаване на лизинговия актив, изхожда от лицето, сочено като негов автор. В практиката на ВКС константно се приема, че ако в договора за финансов лизинг се съдържа същественото съдържание на предварителен договор за покупко-продажба на лизинговата вещ лизингополучателят може да упражни конститутивното си право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, ако последният не е прекратен или развален. В този смисъл е Решение № 195 от 28.05.2019 г. по т. д. № 2393/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС, Решение № 102 ОТ 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. С разпоредбата на чл. 3.1 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора за лизинг, е установено, че лизингодателят предоставя на лизингополучателят право за придобиване на право на собственост върху имуществото преди или след изтичане на срока на договора, посредством изрична опция. В разпоредбата на чл. 3.2 от Общите условия е установено, че опция за придобиване на право на собственост се ползва от лизингополучателя единствено чрез изрично волеизявление под формата на писмено уведомление най-късно до изтичане на 7-дневен срок, считано от датата на плащане на последната лизингова вноска. В разпоредбата на чл. 3.3 от Общите условия е установено, че в случай, че лизингополучателят избере с договора да не ползва такава предоставена възможност (опция) счита се, че той ще придобие правото на собственост върху имуществото при изтичане на срока на договора и при условие, че е изпълнил задълженията си по договора. Установено е, че в случай, че е избрана опция за придобиване на собствеността лизингополучателят следва да извърши допълнително плащане, различно от лизинговите вноски, което – ако не е уговорено друго, е в размер на остатъчната стойност на имуществото. В случая в договора за лизинг не е уговорена възможност при определени условия лизингополучателят да придобие собствеността на автомобила, но така възможност изрично се съдържа в разпоредбата на чл. 3.3 от Общите условия и в този смисъл са налице основните клаузи на договора за покупко-продажба - предмет – лек автомобил марка и модел „Land Rover“, модел „Range Rover“, с номер на рама ••• и цена от 22 074, 12 лв. Съгласно чл. 15.4 от Общите условия към договора за лизинг, лизингодателят има право да прекрати договора в случай на неизпълнение на задълженията на лизингополучателя. Ищецът твърди, че поради неплащане на задълженията на лизингополучателя е упражнил правото си да прекрати едностранно договора, във връзка с което на 07.06.2022 г. на ответника е връчено уведомление за прекратяване на договор за лизинг, поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, като считано от датата на изтичане на срока за изпълнение на задълженията – 15.06.2022 г. договорът е прекратен. В производството по делото е изслушано заключението на вещото лице Р. по допусната първоначална съдебно-счетоводна експертиза, която е определила размера на непогасените задължения на лизингополучателя. Поради оспорване на заключението на първоначалната експертиза съдът е допуснал изслушване на тройна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от три вещи лице – счетоводители. Съдът намира, че следва да цени и съобрази заключението по тройната съдебно-счетоводна експертиза, доколкото последното е обективирало съвместния извод на три вещи лица, като това заключение не е оспорено от страните в производството по делото. От заключението на вещите лица се установява, че към датата на прекратяване на договора за лизинг ответникът е заплатил сумата от 7 065, 18 лв., а към датата на изготвяне на експертизата сумата от 16 572, 09 лв. От заключението на вещото лице се установява, че след 30.09.2020 г. лизингополучателят е преустановил плащанията си по договора за лизинг (Приложение № 1 и Приложение № 2 към заключението), като към момента на соченото прекратяване на договора е била заплатена сумата от 7 065, 18 лв., след което на 23.06.2022 г. лизингополучателят е заплатил сумата от още 9 506, 91 лв. Установено е, че към датата на разваляне на договора, съобразно погасените задължения със заплатените от длъжника суми, е в размер от 3 489, 37 лв. Установено е, че към 15.06.2022 г. общият размер на начислените задължения е от 29 471, 67 лв., като е погасена сумата от 7 065, 18 лв. и е останала непогасена сума от 21 165, 57 лв. Вещите лица по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза са установили размера на непогасените задължения към датата на изготвяне на заключението, съгласно счетоводните данни при ищцовото дружество, както следва: данъци за МПС от 258, 87 лв., законна лихва върху данък от 29, 08 лв., остатъчна главница по договора към 01.06.2022 г. от 9 262, 54 лв., обезщетение в размер на лизинговите вноски за периода от 21.09.2023 г. до м.01.2025 г. от 5 724, 62 лв., застраховка за МПС от 714, 61 лв., законна лихва върху застраховки от 63, 09 лв., законна лихва върху лизингови вноски от 536, 79 лв., неустойка по чл. 16.2.1 от Общите условия от 1 650 лв., неустойка по т. 7 от Договора от 767, 09 лв., както и разходи за връчване на уведомление от 24 лв. или сумата в общ размер от 19 030, 69 лв. Доколкото със сключване на Допълнителното споразумение към Договора за финансов лизинг е прието, че начислените и незаплатени задължения за лизингови вноски, включващи главница и лихва, следва да се капитализират към задължението за главница, то е налице олихвяване на незаплатена лихва (анатоцизъм), който е недопустим от закона – чл. 10, изр. 3 ЗЗД. Клаузите, предвиждащи включване на просрочените задължения за лихва към главницата, респ. даващи възможност върху тях да бъдат начислявани лихви, са нищожни като противоречащи на закона – арг. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 10, изр. 3 ЗЗД. В този смисъл константна е практиката на Върховния касационен съд – така Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., Решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., I т. о. и Решение № 60118 от 15.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2848/2019 г., I т. о., ТК, в която се приема, че уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, изр. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.), не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, изр. 3 ЗЗД. Нищожността на клаузите на допълнителното споразумение за капитализиране на просрочените лихви имат за последица недействителност и на установителната част от споразумението относно размера на дължимите суми, както и на новия погасителен план в частта на дължимите суми. Следователно при определяне на размера на задължението следва да се вземе предвид първоначалния договор за лизинг и погасителен план (без капитализация на лихви). Установява се, че с уведомление, изпратено от лизингодателя и получено от представител на лизингополучателя на 07.06.2022 г., лизингодателят е уведомил лизингополучателя, че незаплатените задължения по договора за лизинг са в размер от 8 624, 45 лв. към 11.04.2022 г., като е предоставен 7-дневен срок за заплащане на последните с предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита прекратен. Установява се, че след изтичане на предоставения 7-дневен срок или на 23.06.2022 г. от страна на лизингополучателя е заплатена сумата от още 9 506, 91 лв. Съдът намира, че към датата на изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение договорът не следва да се счита прекратен. Това е така, доколкото видно от представената по делото електронна кореспонденция между страните, която не е оспорена от ищеца, че в периода от 16.05.2022 г. до 23.06.2022 г. страните са водили електронна кореспонденция във връзка с точния размер на задължението, като за лизингополучателят не е имало яснота относно точната сума, която следва да погаси, за да изпълни задълженията. Въпреки наличието на забава от страна на лизингопоучателя са предприети действия по изясняване на точния размер на задълженията, към които са начислени и неустойки. Не може да се приеме, че при наличие на неофициална кореспонденция и доколкото лизингополучателят не е бил наясно с точни размер на задълженията си, че след изтичане на предоставения срок за изпълнение договорът е развален с обратно действие. Наистина към момента на водене на кореспонденцията между страните лизингополучателят е бил в забава, но доколкото на 23.06.2022 г. е постъпило изпълнение, което е прието от лизингодателя, не може да се приеме, че договорът е развален с надлежно изявление на кредитора, достигнало до ищеца. Забавата за плащане е основание за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, но не и за прекратяване на договора след приемане на плащането. В този смисъл следва да се посочи, че в практиката на Върховния касационен съд, постановена във връзка с договори за финансов лизинг се възприема становището, че следва да бъде съобразена цялата стойност на заплатеното, независимо от отправена покана за разваляне на договора, като е посочено, че заплащането на цената със забава представлява основание за ангажиране на отговорността на лизингополучателя за забава, но не и за прекратяване на договора. Така с Решение № 102 ОТ 03.08.2010 Г. по т. д. № 897/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС се приема следното: „….. платените със забава лизингови вноски №• и 23 са основание за ангажиране отговорността на лизингополучателя за неустойка за забава по чл. 38 от договора, но не и за неговото прекратяване. Разпоредбата на чл. 35 от лизинговия договор би могла да намери приложение, ако платената със забава част от лизинговото възнаграждение е значителна, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложените съображения, без значение е дали нотариалната покана за прекратяване на договора е връчена надлежно и дали е допуснато нарушение на чл. 48 ГПК (отм.)“. Следва да се прецени какъв е размерът на неизпълнението и налице ли са предпоставките за разваляне на договора към момента на предявяване на исковата молба, доколкото с последната се претендират последиците от развалянето, а именно – ревандикация на вещта, поради отпадане на облигаторното правоотношение между страните. Прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД налага преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението. разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е заложен принципът, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Действащата нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни причини, обосноваващи развалянето на договора. В хипотезата на договор за лизинг посоченият законов текст намира приложение при прекратяване на лизинговия договор. Поради това не се допуска разваляне, респективно прекратяване на договора, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. От представените по делото доказателства се установява, че на 04.01.2020 г. процесният лек автомобил е претърпял пътно-транспортно произшествие, като с Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 27.05.2021 г. на Районна прокуратура – Враца е прекратено дос.пр. № 19/2020 г., като е постановено, че вещественото доказателство лек автомобил марка и модел „Land Rover“, модел „Range Rover“, с номер на рама •••, следва да остане на съхранение, като е постановен отказ за връщането му до разрешаване на гражданскоправния спор между страните. С Постановление от 21.02.2023 г. по дос.пр. № 19/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Враца е постановено връщане на иззетия като веществено доказателство на 04.01.2020 г. лек автомобил марка и модел „Land Rover“, модел „Range Rover“, с номер на рама •••, в полза на А. Й. Й.. С Определение № 428/14.08.2023 г. по ч.н.д. № 353/2023 г. по опуса на Окръжен съд – Враца е отменено Определение № 80/22.03.2023 г. по ч.н.д. № 261/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е изменено Постановление от 21.02.2023 г. по дос.пр. № 19/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Враца и с което е прието, че лизинговата вещ следва да се върне на лизингодателя „Финансити“ ЕАД. С разписка от 21.09.2023 г. по досъдебното производство процесният лек автомобил е върнат на ищеца А. Й.. Следователно се установява, че за периода от 04.01.2020 г. до 20.09.2023 г. ответникът е бил в обективна невъзможност да ползва лизинговата вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 12.14 от Общите условия към договора при налагане на принудителни административни мерки – временно спиране от движение, прекратяване на регистрация, задържане на отговорно пазене, конфискация и др., водещи до невъзможност моторното превозно средство да се ползва по предназначение, лизингополучателят не се освобождава от задължението си за заплащане на лизинговите вноски, застраховки и други дължими суми. По отношение на договора за лизинг, сключен с ответника, в качеството му на физическо лице (по делото не се твърди или доказва автомобилът да е бил предназначен за извършване на търговска или професионална дейност), последния има качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради горното приложение намират разпоредбите на ЗЗП. В случая намират приложение и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото в договора е предвидена възможност за закупуване на лизинговата вещ. В този смисъл е разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗПК, съгласно която разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора. Съдът намира, че с разпоредбата на чл. 12.14 от Общите условия по същество се приема, че при невъзможност на ползване на лизинговото имущество лизингополучателят дължи възнаграждение и изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора, въпреки че е налице невъзможност за изпълнение на основното задължение на лизингодателя да предостави за ползване лизинговата вещ. Поради това, съдът намира, че посочената разпоредба е неравноправна клауза в частта й, с която е уговорено, че се дължи възнаграждение за лизингодателя, доколкото потребителят задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение - чл. 143, т. 5 ЗЗП. При обективна невъзможност за изпълнение неблагоприятните последици се подчиняват на правилата за разпределение на риска. При двустранните договори рискът се носи от длъжника, тъй като неговата престация е станала невъзможна. В този случай и двете страни се освобождават от задълженията си. При договор за финансов лизинг при настъпване на обективна невъзможност лизингодателят да осигури ползване на автомобила от лизингополучателя до края на срока на договора, т. е. за периода от изземването на автомобила на органите на МВР във връзка с провежданото разследване, както и да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху автомобила на лизингополучателя, лизингодателят се освобождава от посочените задължения, но не следва да получи насрещната престация на лизингополучателя - кредитор по отношение на задълженията на лизингодателя. В случая приложение следва да намери правилото casum senit debitor. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 49 от 26.06.2017 г. по т. д. № 89/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. Договорът за лизинг е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка, за разлика от договора за покупко-продажба. При финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. С всяка лизингова вноска той плаща част от цената на вещта като еквивалент на предоставеното ползване и лихва поради разсрочване на плащането на цената на вещта. Съдът намира, че в периода, в който лизингополучателят е бил в обективна невъзможност да ползва вещта последният не е изпаднал в забава, като за да упражни правото си да изкупи лизинговата вещ, последният следва да заплати частта от лизинговите вноски, представляваща дължимата стойност на главницата и застрахователна премия, но не е и договорената възнаградителна лихва, представляваща дължимото възнаграждение на кредитора - лизингодател. В този смисъл предвид изложеното не може да се приеме, че към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение лизингодателят е упражнил правото си да развали договора, поради неизпълнение, доколкото в този период ответникът е бил в обективна невъзможност да ползва лизинговата вещ, именно за което последният дължи възнаграждение на лизингодателя. За да придобие собствеността следва лизингополучателят да заплати цялата стойност на лизинговата вещ, ведно със застрахователната премия, като последният не дължи договорна лихва или възнаграждение за кредитирането, предоставено от лизингодателя, за периода, в който е бил в обективна невъзможност да ползва вещта. Видно от представения по делото погасителен план към договора за лизинг е, че общият размер на задълженията по договора са от 22 074, 12 лв. с ДДС, включващи главница, премия по Каско и лихва без ДДС от 8 526, 09 лв. С оглед гореизложеното лизингополучателят дължи възнаграждение за лизингополучателя за периода от 01.11.2019 г. до 01.12.2019 г. и за периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2024 г., която съгласно погасителния план по договора за лизинг е в общ размер от 1 338, 41 лв. Следователно от общата стойност на задълженията по договора следва да се извади недължимото задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 7 187, 68 лв. (общо начислената възнаградителна лихва от 8 526, 09 лв. минус дължимата лихва от 1 338, 41 лв.). Следователно общия размер на задълженията по договора е от 14 886, 44 лв. Към така дължимия размер на задълженията съгласно погасителния план следва да се добавят и непогасените съгласно заключението на вещите лица по съдебно-счетоводната експертиза задължения за заплащане на данък от 258, 87 лв. и застраховки за МПС от 714, 61 лв., които са определени като дължими към момента на изготвяне на заключението. Това следва от разпоредбата на чл. 345, ал. 2 ТЗ, съгласно която разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя. Отразените в счетоводството на ищеца вземания за неустойка поради разваляне на договорите са недължими с оглед на това, че договорът не е бил развален, поради виновно неизпълнение от страна на лизинголучателя. Не се дължи и неустойка за забава и обезщетение за забава, доколкото преди връщане на лизинговата вещ по досъдебното производство, лизингополучателят е изпълнил изцяло задълженията си по договора. Следователно общият размер на задълженията на лизингополучателя е от 15 859, 92 лв., формирана както следва – главница по първоначалния погасителен план, ведно възнаградителна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 01.12.2019 г. и за периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2024 г., в размер от 14 886, 44 лв., данък от 258, 87 лв. и застраховки за МПС от 714, 61 лв. Видно от заключението на вещото лице е, че лизингополучателят е погасил сума в по-голям от дължимия размер, поради което в негова полза е възникнало конститутивното право за обявяване на предварителния договор за окончателен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в постоянната си практика /Решение № 28 от 01.07.2011 г. по т.д. № 207/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 211 от 13.01.2014 г. по т.д. № 762/2012 г. на ВКС, I т.о. и др., / ВКС приема, че неизпълнението на задължение по предварителен договор и неизправността на ищеца - купувач не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен. Ако според предварителния договор ищецът /купувач/ следва да изпълни насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът в производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, има уредената от законодателя възможност да постановява решение, с което замества окончателния договор под условието, че ищецът-купувач също ще изпълни задълженията си в един кратък срок - двуседмичен срок от влизане на съдебното решение в сила - чл. 362, ал. 1 ГПК. В този случай правата на длъжника - продавач по предварителния договор са защитени от разпоредбата на чл. 362, ал. 2 от ГПК, доколкото при неизпълнение на насрещното задължение в двуседмичен срок той има право да поиска обезсилване на постановеното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, без да е принуден да търси принудително изпълнение на задължението за цената от цесионера, когото той не е приемал за свой съконтрахент по предварителния договор. С оглед на това ако останалите предпоставки за уважаването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД са налице, съдът ще постанови решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът - цесионер да изпълни насрещното задължение по договора. Вътрешните отношения между цедента и цесионера по повод отговорността за плащане на цената по предварителния договор, не са предмет на производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Страните са уговорили възможност лизингополучателят да придобие собствеността на лекия автомобил, като отправи до лизингодателя едностранно писмено уведомление, че изкупува лизингованата вещ в 7-дневен срок. Този срок не е преклузивен и няма пречка изявлението за купуване на автомобила да бъде направено от лизингополучателя и след него на основание 342, ал. 3 ТЗ. Преклузивните срокове ограничават упражняването или съществуването на субективни права. Поради това, че изтичането на тези срокове води до погасяване на субективното право, когато се установяват с договор между страните, е необходимо точно и ясно да бъде изразена волята на съконтрахентите относно последиците от неупражняване на субективното право в уговорения срок. В случая претенция за изкупуване е заявена с отговора на исковата молба и насрещната искова молба, които са депозиране преди изтичане на срока на договора за лизинг съобразно първоначалния погасителен план. Предварителният договор за покупко-продажба, инкорпориран в договора за финансов лизинг, следва да бъде обявен за окончателен на основание чл. 362, ал. 1 от ГПК. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание т. II-8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност по сметката на Районен съд - Пловдив сумата от 629, 29 лв., както и сумата 475, 80 лв. (3, 0 на сто върху оценката на прехвърляното имущество или дължимата лизингова стойност по делото от 15 859, 92 лв.) по сметка на Община Пловдив на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 35, ал. 2 от Наредба на Общински съвет – Пловдив за определянето размера на местните данъци на територията на Община Пловдив. По иска с правно основание с правно основание чл. 108 ЗС: С оглед приетото от съда, че са налице предпоставките за уважаване на конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и доколкото по силата на съдебното решение ответникът – лизингополучател придобива собствеността по отношение на процесния лек автомобил, исковата претенция с правно основание чл. 108 ЗС следва да се отхвърли. От събраните в производството гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Ж.А.И.Й. се установява, че ответникът упражнява фактическа власт по отношение на лекия автомобил чрез трето лице, на което последният е предоставен за съхранение. Тази фактическа власт се упражнява на валидно правно основание за това с оглед вече изложените съображения. По исковете с правно основание чл. 347, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД: Ищецът претендира заплащане на сумата от 218, 45 лв., представляваща застрахователни премии по застраховка Гражданска отговорност по полица № ••• (вноска 4) и по полица № ••• (вноска 1) – дължима на основание т.10 от договора за финансов лизинг, във връзка с т. 13.1 и 13.2 от Общите условия; сумата от 130, 87 лв. - местен данък за втората половина на 2023 г., дължим на основание т.12.2, буква „г“ от Общите условия; сумата от 24 лв. - разходи за връчване на уведомление чрез ЧСИ, дължим на основание т. 15.4, буква „в“ от Общите условия, и сумата от 1 053, 79 лв. - лизингови вноски, включващи главница и лихва за периода м. октомври 2023 г. до м. декември 2023 г. Съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така, доколкото по делото се установи, че с погасяване на сумата от 16 572, 09 лв. ответникът е погасил всички дължими задължения по договора за лизинг, а именно дължимите лизингови вноски, местен данък и застраховки. Сумата от 24 лв., представляваща разходи за връчване на уведомление е недължима на основание чл. 33 ЗПК. По отношение отговорността за разноските: При този изход на правния спор, ищецът следва на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК да заплати в полза ответника, сторените от последния разноски – в качеството му на ответник и на ищец по насрещния иск, както следва: 265, 84 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 1 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, или сумата в общ размер от 1 565, 84 лв. Така мотивиран, Пловдивският районен съд