Решение № 6211 от 5.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11974/2022 г.

производство е решението на ВКС, касаещо периода 10.05.2014 г. и 14-15.05.2014 г. и несъответствието му с практиката на ЕСПЧ по цитираните от ищеца решения. Същите касаят приложението на чл.5 §1 от ЕКПЧ и чл. 5 § 4 от ЕКПЧ при настаняване на лице в психиатрично заведение против волята му. Съобразно практиката на ЕСПЧ, установена в посочените от ищеца решения, лишаването от свобода на лице, считано за душевноболно, може да бъде определено като съответстващо на член 5, параграф 1, буква е) от Конвенцията само ако бъде постановено след взимане становището на вещо лице-лекар, без което не би могло да бъде осигурена защитата срещу самоволие, закрепена в член 5 от Конвенцията. В това отношение, възприетите форма и процедура могат да зависят от обстоятелствата и Съдът счита за допустимо, в спешни случаи или когато дадено лице е арестувано заради буйстване, такова становище да бъде взето непосредствено след арестуването. Във всички останали случаи, е наложителна предварителна консултация /т. 31 на решението „К. срещу България“/. Видно от данните по делото респ. същите са констатирани и от ВКС, че настоящият ищец е приведен в ДПБ „Д-р Г. К.“ в условията на спешност от полицейските органи на 10.05.2014 г. На същия ден е изготвена епикриза д-р С.С. /стр. 44 в делото на РС – Казанлък/, съгласно която е насочен към болницата в условия на спешност в предвид „психотично мотивираното му агресивно поведение, застрашаващо живота и здравето, предимно на околните“. Лекарят, изготвил епикризата е посочил, че се касае за „налудно разстройство коморбидно с разстройство, вследствие употреба на алкохол.Параноялен синдром с агресивни прояви“. В рамките на епикризата е отразено и фактическото поведение на настоящия ищец предизвикало насочването му в болничното заведение в условия на спешност – „в пияно състояние нападнал съседка, която започнала да вика за помощ. Блъснал човека, който се притекъл на помощ и той паднал през оградата“. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на ЕКПЧ - налице е становище на лекар, непосредствено след привеждането му в болничното заведение в условията на спешност, с оглед очертаната по-горе рамка от решението на ЕСПЧ, което е отчетено и от ВКС с оглед аналогичната разпоредба на чл. 153 ал.1 от ЗЗ, видно от текста на акта на ВКС. Касателно периода 14-15.05.2014 г., за който се твърди, че ВКС не е съобразило практика на ЕСПЧ е налице разпореждане на съдия от РС – Раднево /стр. 69 в делото на РС – Казанлък/, с което е продължен срока за принудително на лечение на ищеца. Съобразно практиката на ЕСПЧ, на която се е позовал ищецът „това решение трябва да е взето от орган, съставляващ „съд“ по смисъла на член 5, параграф 4 от ЕКПЧ“ / т. 46 от решението „К. срещу България“/ т.е. ВКС е съобразил изцяло при постановяване на съдебното си решение практиката на ЕСПЧ. При тези данни по делото и ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не се установяват твърдените от ищеца нарушения от страна на ответника, което като краен правен резултат мотивира у съда в решаващия му състав извод за неоснователност на предявените искове. Водим от горното, съдът