Решение № 11639 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 845/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Предявен е от С. В. П., [ЕГН] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Община Варна за присъждане на обезщетение в размер [рег. номер] лв. - частична претенция от общ размер 900000 лв., представляваща причинените му от служителите Община Варна, в това число и главен архитект на Община Варна, имуществени вреди за периода 26.06.2016 г.- 26.07.2021 г., поради бездействие за одобряване на ПУП-ПРЗ, РУП и нищожни административни актове - писмо РД- 4-94-С/57/11.10.2011 г. на главен архитект на Община Варна и Решение № 2218-2 от 05-06.08.2015 г. на Общински съвет Варна по протокол № 42 от 05-06.08.2015 г., представляващи неполучени наеми за самостоятелни обекти в сграда, всеки от които с паркомясто, която сграда би била изградена в реституирания му имот с площ 743 кв. м ид. ч. от поземлен имот с [идентификатор], целия с площ 1764 кв. м с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), стари идентификатори: 10135.2562.214, 10135.2562.142, 10135.2562.215, идентичен с УПИ Х-215 в кв. 8 по ПУП-ПРЗ на [жк], [населено място] при граници: 10135.2562.270, 10135.2562.266, 10135.2562.273, 10135.2562.269 и 10135.2562.142.

Ищецът се представлява от адв. С. Х.. С Определение в открито съдебно заседание от 11.06.2024 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е изменен размера на предявения иск от 30000 лева – частичен иск, като ищецът го определя в размер [рег. номер] лева – частичен иск от общия размер на иска 900 000 лева /л.85 адм. д. №845/2024 г./. Искането за изменение на иска е било направено в публично съдебно заседание на 13.06.2023 г. по адм. дело № 2605/2021 г. на Адм. съд – Варна. Поради уточнителна молба от ищеца /л. 78 адм. дело № 2605/2021 г. на Адм. съд Варна/, в касационното производството по адм. дело № 11965/2023 г. на ВАС е прието, че искът е и относно нищожни административни актове ва главния архитект на Община варна и на Общински съвет – Варна, поради което съдът приема, че исковата претенция е и относно обявени за нищожни: писмо РД- 4-94-С/57/11.10.2011 г. на главен архитект на Община Варна обявено за нищожно с решение № 543/02.03.2012 г. по адм. дело № 3881/2011 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 02.03.2012 г. /л. 40-41 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ и Решение № 2218-2 от 05-06.08.2015 г. на Общински съвет Варна по протокол № 42 от 05-06.08.2015 година обявено за нищожно с Решение 2504/25.11.2015 г. по адм. дело № 2701/2015 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с Решение 7938/29.06.2016 г. по адм. д. № 1123/2016г. на ВАС /л.88-89 адм. д. № 2605/2021 г., том 1/.

В исковата молба и уточнителните молби от 13.12.2021 г. и 28.02.2021 г. ищецът посочва конкретните незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, които са: бездействие от страна на ответника във връзка с неизпълнението на предписание, обективирано в Писмо № 08-В-67/27.11.1997 г. на зам. - министъра на МРРБ за изработване и одобряване на нов ЗРП на кв.2 и кв.2А в 19-ти микрорайон на [населено място]; бездействие във връзка с проекта за ПУП-ПРЗ, внесен от П. на 25.05.2005 г. с оглед искане за съгласуване на същия със съсобственика на имота — държавата, чиито права се упражняват от областния управител; последвано от действие по прекратяване на процедурата по приемането на проекта за ПУП-ПРЗ под претекст за съгласуване с областния управител, обективирано в Протокол № 13/05-06.04.2005 г. на ЕСУТ; действие по прекратяване на процедурата по проекта за ПУП-ПРЗ от главния архитект на община Варна с писмо № РД-4-94-С/57/21.03.2006 г. на основание решение № 0005/12.08.2005 г. на кмета на общината за откриване на процедура за изработване на цялостен ПРЗ на [жк]; бездействие, продължило 6 години, като ответникът не е давал ход на преписката по проекта на ищеца за ПУП-ПРЗ за имота; действие на главния архитект по спиране прилагането на действащия устройствен план, обективирано в предписание № 0362/11.06.2004 г. за допускане изработването на ПУП в обхват [ПИ]=2635.; бездействие на кмета и главния архитект на Община Варна във връзка с изпълнението на указанията в писмо изх. № V8-592/11.04.2006 г. на зам. министъра на МРРБ да се прецени възможността за допускане изработването на план-извадка от проекта за ПУП на [жк] за имота на ищеца по реда и при условията на чл.133, ал.1 и ал.2 от ЗУТ; бездействие в процедурата по издаване на ПУП-ПРЗ, подновена по молба на ищеца от 11.07.2011 г., мотивирано с издадена от кмета Заповед № 3192/01.09.2011 г. за строителна забрана; бездействие на служителите на ответника за служебно изпращане на преписката по приемане на ПУП-ПРЗ за имота в район „Приморски“, за процедиране в съответствие със Заповед № 1042/15.04.2010 г. на кмета на Община Варна, според която проектите и заявленията за издаване на ПУП, вкл. план-извадка по чл.133, ал.1 и 2 от ЗУТ и КПИИ по чл. 150, ал.1 от ЗУТ, да се приемат в администрацията на района, където се намира имота; бездействие на кмета на общината Варна, на служителите в администрацията и на гл. архитект, за изпълнение на указанията на съда, дадени в мотивите на Решение № 543/02.03.2012 г. по адм. д. № 3881/2011 г. по описа на Адм. съд - Варна, с което е обявен за нищожен отказът на гл. архитект на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ [УПИ]=2641, [УПИ]=2641 и [УПИ]=2641 в кв.3, [жк], [населено място], обективиран в писмо РД-4-94-С/57/11.10.2011 г.; действия на кмета на Община Варна, изразяващи се във внасяне в Общинския съвет на незаконосъобразни документи, които са довели до приемане на Решение № 2218-2 от 05-06.08.2015 г. за отмяна на Решение № 2106-14/40/от 30.03.2015 г. на Общинския съвет, с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за [жк], във връзка с Решение 2504/25.11.2015 г. на Адм. съд - Варна, с което е обявено за нищожно Решение № 2218-2 по протокол № 42 от 05-06.08.2015 година на Общински съвет-Варна; бездействие от служители на администрацията на ответника, продължило две години, за издаване на Заповед №1/14.01.2019 г. на кмет на Община Варна по чл.16, ал.6 от ЗУТ относно реституирания имот; бездействие на служителите на район „Приморски“, Община Варна по подадена от ищеца молба вх.№ АУ071693ВН/23.07.2019 г. за одобряване на РУП за [имот номер]; бездействие на зам. - кмет на Община Варна по повторно искане с вх.№ АУ071693ВН от 13.10.2020 г. на ищеца за одобряване на РУП за имота. Изброените по-горе незаконосъобразни действия и бездействия, и административни актове на административни органи на ответника лишили ищеца от ползване на имота и реализиране на месечен доход от наеми не по-малко 15000 лв., т.е. за една година - 180000 лв. Според сключения на основата на идейния проект Предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 13.03.2020 г. ищецът следвало да получи като обезщетение 15 самостоятелни обекти в сградата (два магазина, един офис и 12 апартамента), разпределени по етажите и 16 паркоместа, както следва: магазин № 2 на ет.1 с площ 77, 10 кв. м; магазин № 4 на ет.1 с площ 28, 05 кв. м; офис № 2 на ет.2 с площ 113 кв. м; апартамент № 9 на ет.3 с площ 68, 70 кв. м; апартамент № 17 на ет.4 с площ 64, 29 кв. м; апартамент № 25 на ет.3 с площ 93, 98 кв. м; апартамент № 31 на ет.6 с площ 64, 29 кв. м; апартамент № 32 на ет.6 с площ 93, 98 кв. м; апартамент № 36 на ет.7 с площ 116, 61кв.м; апартамент № 47 на ет.8 с площ 83, 29 кв. м; апартамент № 48 на ет.8 с площ 63, 40 кв. м; апартамент № 49 на ет.8 с площ 102, 89 кв. м.; апартамент № 61 с площ 63, 40 кв. м; апартамент № 62 на ет.10 с площ 102, 89 кв. м; апартамент № 68 на ет.11 с площ 63, 40 кв. м, както и 16 бр. паркоместа, за които претендира пропуснати доходи от наем за процесния период. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. [населено място], която поддържа заявената искова претенция и моли за присъждане на сторените разноски и платеното адвокатско възнаграждение по представен списък.

Ответникът - Община Варна, чрез юрисконсулт Д.. К., оспорва изцяло предявения иск като счита същия за неоснователен, погасен по давност и моли за отхвърлянето му.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на исковата претенция. Счита, че не се установяват всички предпоставки за реализиране на отговорността на Община Варна.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предмета на спора е определен в съдебно заседание на 13.12.2022 г. по адм. дело № 2605/2021 г. на Адм. съд – Варна, включително и претендирания период за нанесени имуществени вреди 26.06.2016 г. – 26.07.2021 г., съобразно определение № 10475/17.11.2022 г. по адм. дело № 8621/2022 г. на ВАС. Ищецът не е направил възражение, поради което съдът разглежда иска за посочения период.

С решение № 4523/11.04.2024 г. по адм. дело № 11965/2023 г. на ВАС е отменено решение № 1187/18.09.2023 г. по адм. дело № 2605/2021 г. по описа на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.

Ищецът се легитимира като собственик по силата на Решение № Р-129/03.07.1998 г., на кмет на Община Варна /л. 6 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/, с което му е възстановено правото на собственост по реституция, на недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], 19-ти подрайон, представляващ 743 кв. м ид. ч. от място пл.№ 2641(ч.) с обща площ 2000 кв. м, отчуждени по ЗТСУ за строителство на „Хотел и бюра на БГА “Балкан“, за което е бил и съставен АДС № 391/25.04.1986 г. Във връзка с извършената реституция ищецът е върнал на общината апартамент № 95 в [населено място], [улица], вх. Д, с който е бил обезщетен при отчуждаването на описания по-горе имот.

С Протокол № 77/11.10.2000 г. на отдел „Кадастър и регулация“ при Община Варна /л. 7 от адм. д № 2605/2021г., том 1/ ищецът е въведен във владение на реституирания имот.

Със Заповед № Р-67/22.03.2001 г. на кмет на Община Варна /л. 8 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ е попълнена кадастралната основа на имот пл.№ 2635 с площ 1510 кв. м, идентичен с 2641(ч.) по плана на [жк], 19-ти подрайон на [населено място]. В северната част на бившия имот пл.№ 2641 е обособен отделен имот с пл.№ 2477 с площ 490 кв. м, собственикът на който имот е инициирал частично изменение на застроителния и регулационен план /ЧИЗРП/ за района, с което за имот пл.№ 2477 е отреден самостоятелен парцел и в него е построена жилищна сграда.

Заповед № Р-67/22.03.2001 г. на кмета на община Варна е оспорена от процесуалния представител на ищеца в настоящото производство като нищожна. С определение № 5861 от 06.06.2024 г. производството по оспорване на Заповед № Р-67/22.03.2021 г. на кмет на Община Варна е разделено от настоящото производство по предявения иск от С. В. П. срещу Община Варна и е образувано адм. дело № 1232/2024 г. по описа на Адм. съд – Варна. С влязло в законна сила на 02.08.2024 г. Определение № 7259 от 12.07.2024 г. по адм. дело № 1232/2024 г. по описа на Адм. съд – Варна жалбата на С. В. П. срещу Заповед № Р-67/22.03.2001 г. на кмета на Община Варна за одобряване попълването на кадастралната основа на имот пл. № 2635 идент. с 2641 /ч/, по плана на [жк], на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 1232/2024 г. по описа на Административен съд – Варна е прекратено, видно от деловодна извадка за делото. /л. 131 от адм. д. № 845/2024 г./.

Със Заповед № АО-1-7703(320)/29.05.2002 г. на Областния управител на област с административен център Варна /л. 9 от адм. д. № 2605/2021 г., том 1/ реституираната идеална част от имота на ищеца е отписана от актовите книги за недвижимите имоти - частна държавна собственост.

Ищецът С. П. е завел иск за делба. С решение № 169/08.05.2007 г. на ВКС по гр. д. № 663/2006 г. /л. 42 от адм. д. № 2605/2021 г., том 1/ са обезсилени решение № 753 от 03.07.2006 г. по гр. д. №1656/2003 г. на ВОС и решение от 04.08.2003 г. по гр. д. №3744/2002г. на ВРС и производството по делото за делба във фазата на допускането е прекратено. Съгласно решението на ВКС с отмяната на отчуждаването собствеността не се възстановява според положението на имота и правата на собствениците преди отчуждаването. Съгласно §1 от ДР на ЗВСНОИ собствениците на отчуждени имоти отправят искания за изменение на застроителния и регулационен план до общинските съвети. Преди завършване на всички елементи от фактическия състав на възстановяването на собствеността по ЗВСНОИ и преди изпълнение на процедурата по § 1 от ДР на ЗВСНОИ искът за делба е недопустим.

В писмо № 08-В-67/27.11.1997 г. от зам.-министъра на МРРБ до Община Варна /л. 15 от адм. д. № 2605/2021 г., том 1/ е посочено, че във връзка със запитване от Община Варна за законосъобразност на направените със Заповед № Р-305 от 28.06.1996 г. и Р-75 от 18.03.1997 г. на кмета на община Варна за изменения на подробния план на 19 - ти микрорайон, уведомява Община Варна за следното: направеното със Заповед № Р-75/18.03.1997 г. на кмета на община Варна изменение на плана, за което МТРС с писмо № 08-В10/21.06.1995 г. е дало разрешение, е законосъобразно, а това направено със Заповед № Р-305/28.06.1996 г. на кмета на община Варна е незаконосъобразно, тъй като общината е следвало да съгласува проектоплана с министерството по реда на чл. 79, ал. 1 от ППЗТСУ. На основание чл. 89 от П. М. нарежда Община Варна да изработи и одобри нов ЗРП на кв. 2 и кв. 2а в 19-ти м.р., който да се съобрази с дадените предписания.

Относно указание от съда, ответника да представи доказателства предприети ли са действия по изпълнение на предписанието в писмо № 08-В-67/27.11.1997 г. на зам.-министъра на МРРБ е представено писмо рег. № ПНО23000033ВН_016ВН от 30.05.2024г. /л. 41 от адм. д. № 845/2024 г./ от директор дирекция „АГУП“ при Община Варна, с което уведомява директор „ПНО“ при Община Варна, че писмо № 08-В-67/27.11.1997 г. на МРРБ е приложено към административната преписка, образувана по Заповед № Р-305/28.06.1996 г., последната отменена с посоченото писмо на МРРБ и върху копие от писмото е отбелязано, че е разгледано на заседание на ГАГК с Протокол № 1 от 13-14.01.1998 г. /в Архив/. Ищецът в съдебно заседание на 11.06.2024 г. посочва, че не оспорва съдържанието и автентичността на последното писмо от 30.05.2024 г., но счита, че документа е неотносим към спора, защото не е изпълнено указанието на съда /л. 86 адм. дело № 845/2024 г./.

Видно от Протокол № 1/13-14.01.1998 г. на ГАГК при Община Варна /л. 111 – 123 по адм. дело № 845/2024 г./, писмо вх. № АГ 0300/01.12.1997 г. на МРРБ относно ЗРП на кв. 2 и кв. 2а по плана на [жк] е разгледано под точка 34 от дневния ред. ГАГК, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ е прието решение за допускане изработване на ИЗРП за кв. 2 и кв. 2а по плана на 19 м.р. във връзка с разпореждането на МРРБ. Необходимо е да се представи ИЗРП за разглеждане и приемане.

С молба рег. № РД-3-94-С/104/ от 12.05.2003 г. /л. 20 от адм. д. № 845/2024 г./ до кмета на община Варна, С. П. е поискал да се проведе процедура за изготвяне на ПУП-ПРЗ на основание § 1, ал. 1 от ДР на ЗВСВНОИ относно образуването на УПИ и включването на сграда в режим на бъдещо застрояване за възстановения имот по силата на Решение № Р-129/03.07.1998 г. на кмета на община Варна.

Със становище по молба с вх. № АБ-1-94.С/132/ от 21.05.2003 г. /л. 80 от адм. д. № 2605/2021г., том 1/ на дирекция „УТ“ отдел „Кадастър и регулация“ в Община Варна е посочено, че по молба от П. е започнала процедура по попълване на реституиран имот. Необходимо е С. П. да поиска изработване на ПУП-ПР, с който да се обособят два отделни реални дяла.

Със становище № РД-3-94-С/104/24.02.2004 г. на главен архитект на Община Варна /л. 81 от адм. д. № 2605/2021 г., том 1/, молба РД-3-94-С/104/ от 12.05.2003 г. е докладвана на ЕСУТ. С решение по т. 37 по Протокол № 28/08-09.07.2003 г., ЕСУТ не уважава молбата на С. П. /л. 59 от адм. д. № 845/2024 г./. Отказът е мотивиран с Решение по т. 8, Протокол № 6/06-07.02.2001 г., с което ЕСУТ е дал становище за недопустимост за изменение на плана, с оглед получаване на постоянен градоустройствен статут на съществуващите временни обекти в кв. 2; Аргумент за отказа е и писмо № 08-В-67/27.11.1997 г. на МРРБ. /Приложен в цялост л. 43-62 от адм. д. 845/2024 г./ С Предписание № 0377/28.08.2003 г. на гл. архитект на община Варна /л. 173 от адм. д. № 2605/2021г., том 1/ не е допуснато изработване на проект за ПУП – ПРЗ в обхват: кв. 2, по плана на 19-ти м.р. [населено място], тъй като с Решение по т. 8, Протокол № 6/06-07.02.2001 г. ЕСУТ е дал становище за недопустимост изменение на плана с оглед получаване на постоянен градоустройствен статут на съществуващите временни обекти в кв. 2. Аргумент за отказа е и писмо № 08-В-67/27.11.1997 г. на МРРБ.

С определение по адм. дело № 1657/2003 г. на ОС - Варна /л. 156 по адм. д. 2605/2021 г./ е оставена без разглеждане жалбата на С. П. против Решение по т. 37 от Протокол № 28/08-09.07.2007 г. от заседание на ЕСУТ при община Варна, с което е постановен отказ за изработване на ПУП-ПРЗ в обхват кв. 2, по плана на 19-ти м.р. на [населено място] и против Предписание № 0377/20.08.2003 г. на гл. архитект на Община Варна, с което не се допуска изработване на проект за ПУП – ПРЗ в обхват кв. 2 по плана на 19 м.р. на [населено място]. С определение № 552/26.01.2004г. на ВАС /л. 158 по адм. д. № 2605/2021 г., том 1/ определението на ОС - Варна по адм. дело № 1657/2003 г. е потвърдено. ВАС приема, че атакуваните пред съда предписание на главния архитект и решението на ЕСУТ не са от категорията на индивидуалните административни актове и не подлежат на обжалване.

С. П. е депозирал молба с вх. № РД-4-94-С/57/ от 02.03.2004 г. /л. 32 по адм. д. № 845/2024 г./ до кмета на община Варна, с искане да се отмени Предписание № 0377/28.03.2003 г. на Гл. архитект на община Варна и да се допусне изработване на проект за ПУП-ПРЗ, на основание чл.134, ал.2, т.8 ЗУТ, относно имот пл. № 2641 идентичен с имот пл. № 2635 по плана на 19 м. р., представляващ място с площ от 743 кв. м ид. ч.

В Протокол № 14 от 13-14.04.2004 г. /л. 175 по адм. д. № 2605/2021 г., том 1/ в т. 11, ЕСУТ уважава молбата на С. П. и на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 135, ал. 3 от ЗУТ дава положително съгласие за изработване на ПУП на [ПИ]=2635, 19 м.р. С предписание № 0362 от 11.06.2004 г. на главен архитект на Община Варна /л. 82 от адм. д. № 2605/2021г., том 1/ е допуснато изработването на проект на ПУП в обхват [ПИ]=2635 по плана на 19-ти м.р. на [жк].

Видно от т. 10 от Протокол № 13/05-06.04.2005г. /л.24, л. 63-80 от адм. дело № 845/2024 г./, ЕСУТ отлага разглеждането на представения проект на ПУП-ПРЗ за УПИ V, кв. 3 и [УПИ], кв. 2, 19 м.р., [жк] до изпълнение изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Съдът установява, че УПИ VІ-2636 не е предвиден в проекта за ПУП –ПРЗ, защото в проекта е налице УПИ VІ-2635 /л. 20 адм. д. № 2605/2021 г. Адм. съд -Варна, том 1/.

С писмо № РД-04-9400-467-2/30.06.2005 г. областният управител на област Варна /л. 19 от адм. д № 2605/2021г., том 1/ е дал съгласие за процедиране на изменение на кв. 2 и кв. 3 по отношение на УПИ V 2635 = 2641, кв. 2, [УПИ] = 2641, кв. 2 и VII 2635 = 2641, кв. 3. Приложен е проект на ПУП.

С Решение № 0005/12.08.2005 г. на кмет на Община Варна е разрешено изработване на ПРЗ на [жк] /19 и 20 м. р./ при спазване на нормативната уредба за устройство на територията и с изискването за прилагането на чл. 16 от ЗУТ. На основание чл.135, ал.6 от ЗУТ е спряно прилагането на действащия устройствен план за територията на [жк]. На основание чл.128, ал.1 от ЗУТ е наредено решението да се обяви на видно място в сградата на Община Варна /л. 22 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/.

С писмо № РД-4-94С /57/ от 07.09.2005 г. /л. 23 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ до дирекция „ПНО“ при община Варна е препратено за становище искане от С. П. за довършване на процедурата по ПУП – приемане, обособяване, одобряване за УПИ V и VI, кв. 2, 19 м.р. Приложено е решение № 0005/12.08.2005г. на кмета на Община Варна.

Предоставено е становище № РД-4-94С/57/20.10.2005 г. на директор на дирекция „ПНО“ при Община Варна /л. 24 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ по депозираната молба от С. П. за изработване на ПУП-ПРЗ за обособяване на два отделни реални дяла. В становището се сочи, че с предписание № 0362/11.06.2004 г. на гл. архитект на Община Варна, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 вр. чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е допусната административна процедура за изменение на ПУП, с цел урегулирането на имот с площ 743 кв. м като самостоятелен такъв по искане №УТ-0200-41/22.03.2004 г., депозирано от С. П.. Позовавайки се на чл.200, ал.3 от ЗУТ /Отм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г./, съгласно който преди прехвърляне на реални части от урегулирани имоти кметът на общината одобрява подробен устройствен план, за извършването на делба, ако веднъж бъде допуснато такова прехвърляне, не може да бъде поставено условие предварително да се одобри ПУП. Заключава, че извършването на делба би било материално правно нищожно при евентуален отказ на кмета на общината да одобри ПУП. Директорът на дирекция „ПНО“ при община Варна сочи, че в този смисъл са и мотивите решение от 04.08.2003 г. на ХII състав постановено по гр. д. № 3744/2022 г. на Окръжен съд – Варна по предявения от С. П. иск за делба срещу държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което разпоредбата на чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ предвиждаща, че планът може да бъде изменен по предложение на съда по дела за делба на урегулирани поземлени имоти в случая не намира приложение. Сочи се, че е необходимо да се изследват всички въпроси относно възможността за обособяване на самостоятелен парцел с оглед обстоятелството, че прехвърляне на права върху идеални части от дворно място, цялото с площ 2000 кв. м, съставляващо поземлен [имот номер] по плана на 19 м.р. е допустимо едва след одобряване на подробен устройствен план.

Г. архитект на община Варна с писмо РД-4-94-С /57/ от 21.03.2006 г. /л. 21 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ уведомява Дирекция „ПНО“ при Община Варна, че административното производство по проекта на ПУП-ПРЗ за УПИ V, кв. 3 и УПИ VI–2636, кв. 2, 19 м.р. не е продължено поради издадено Решение № 0005/12.08.2005 г. на кмет на община Врана, с което се открива процедура по изработване на цялостен проект на ПРЗ на [жк], 19 и 20 м. р. Като основание за спирането е посочен чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, съгласно който разрешението спира прилагането на действащите устройствени планове за територията, за която се отнася. Приложено е Решение № 0005/12.08.2005г. на кмет на община Варна за разрешаване изработване на ПРЗ на ж.к. Чайка /19 и 20 м. р./.

С писмо изх. № V8-592/11.04.2006 г. /л. 26 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ от зам. - министъра на МРРБ до гл. архитект на община Варна и до С. П., препраща по компетентност молба на С. П. за завършване процедурата по приемане от Общинския експертен съвет по устройство на територията и одобряване на проект за частичен подробен устройствен план /ПУП/ за поземлен имот пл. №2635=2641, кв. 2, 19 микрорайон /[жк]/, [населено място]. Предвид възлагането за изработване проект за нов цялостен ПУП за ж.к. Чайка е предложено да се прецени възможността за допускане изработването на план-извадка от проекта за ПУП на [жк] за разглеждания имот по реда и условията на чл. 133, ал. 1 и 2 от ЗУТ.

С писмо рег. № ПНО23000033ВН_017ВН_002/11.06.2024 г. /л. 110 по адм. дело № 845/2024 г./ кмет на район „Приморски“ при община Варна сочи, че не е открито искане от С. П. за изработване на план извадка за [ПИ]=2641, кв. 2, 19 м.р. на [жк].

С писмо РД-4-94С /57/ от 08.09.2011 г. /л. 30 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ на гл. архитект на Община Варна, ищецът С. П. е уведомен, че във връзка с негова молба за продължаване на административното производство по допускане изработване на ПУП за съсобствения между него и държавата имот, находящ се в [населено място], [жк] му отговарят, че е издадена Заповед № 3192/ 01.09.2011 г. на кмет на Община Варна на основание чл. 198, ал. 1, т.1 от ЗУТ за налагане строителна забрана за същата територия (19 - ти и 20-ти м.р.) със срок съгласно чл.198, ал.2 от ЗУТ. Приложена е Заповед № 3192/01.09.2011 г., с която на кмета на община Варна: 1. Налага строителна забрана за територията на 19-ти и 20-ти микрорайон /[жк]/ за срок съгласно чл.198, ал.2 от ЗУТ; 2. Строителната забрана по т. 1 не се отнася за имоти публична, общинска и държавна собственост свързани с обекти за образование в това число училища, детски градини и детски ясли, както и обслужващите ги мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; 3. На основание чл.198, ал.4 от ЗУТ е спряно действието по прилагане на влезлите в сила подробни устройствени планове за територията по т. 1 /л.31-32 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/.

С писмо РД-4-94С /57/ от 11.10.2011 г. /л. 27 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ на гл. архитект на община Варна, отново е преповторено съдържанието на писмо от 08.09.2011 г. и е допълнено, че условията и реда за изработване, съгласуване, обявяване, одобряване и влизане в сила на проектите за подробните устройствени планове се извършва съгласно раздел III от глава седма на ЗУТ. Приложена е Заповед № 1042/15.04.2010 г. на кмета на община Варна /л. 29 от адм. д № 2605/2021г., том 1/, с която е наредено заявления за допускане и одобряване на ПУП, включително за план - извадка по чл.133, ал. 1 от ЗУТ и КПИИ по чл. 150, ал. 1 от ЗУТ да се приемат в администрацията на района, в чиято територия попада имота, за който се прави искането. Районните кметове да определят служители, които да извършват всички, определени в ЗУТ и АПК процедури в административните производства по създаване, обявяване и одобряване на подробни устройствени планове и тяхното изменение, включително и тези наложени с разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗУТ. В ЕСУТ на община Варна да се внасят за разглеждане само искания, входирани по реда на т.1 и придружени с административната преписка.

Срещу отказа на главен архитект на община Варна, обективиран в писмо РД-4-94С /57/ от 11.10.2011 г. по жалба на С. П. е образувано адм. дело № 3881/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. С Решение № 543/02.03.2012 г. по адм. дело № 3881/2011 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 02.03.2012 г. /л. 40-41 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ съдът обявява за нищожен отказа на гл. архитект за одобряване на ПУП-ПРЗ за [УПИ]=2641, [УПИ]-2641 и [УПИ]=2641 в кв.3, [жк], [населено място], обективиран в писмо РД-4-94- С/57/11.10.2011 г., и изпраща преписката за произнасяне на кмета на община Варна. Съдът е приел, че главен архитект на община Варна не е компетентен да одобри изменение на ПУП, на основание чл. 136, ал. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. С писмо рег. № ПНО23000033ВН_017ВН_002 /л. 110 по адм. дело № 845/2024 г./ кмет на район „Приморски“ при община Варна сочи, че няма данни за предприети действия по изпълнението на Решение № 543/03.03.2012 г. по адм. дело № 3881/2011 г. по описа на Административен съд - Варна.

С Решение № 2106-14 по Протокол № 40/30.03.2015 г. /л. 38-39 от адм. дело № 845/2024 г./ Общински съвет Варна одобрява проекта за ПУП-ПРЗ на [жк] /19 и 20 м.р./ на [населено място], план – схемите ЕЛ и ВиК по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, като променя отреждането за [УПИ] „за озеленяване“. С писмо рег. № ПНО 23000033ВН_014ВН_002ПР/04.06.2024 г. /л. 37 адм. д. № 845/2024 г. Адм. съд – Варна/ е представено посоченото решение на Общински съвет – Варна и графичната част на ПУП относно имота на ищеца, като е уточнено, че е УПИ Х-215 „за жилищно строителство и търговия“ с ид. № 10135.2562.268.

По жалба от МРРБ чрез Областен управител, срещу Решение № 2106-14/40/30.03.2015 г. на Общински съвет Варна е образувано адм. дело № 1786/2015 г. по описа на Административен съд Варна, по отношение на имоти с идентификатори 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.245, 10135.2562.150, 10135.2562.195, 10135.2562.177, 10135.2562.105, 10135.2562.207, 10135.2562.214, 10135.2562.89, 10135.2562.237 по КККР на [населено място]. С решение от 28.07.2017 г. съдът отменя Решение № 2106-14/40/ на Общински съвет Варна в оспорваната част.

С Решение № 5640/30.04.2018 г. по адм. д. № 12095/2017 г. на ВАС обезсилва Решение № 1423/28.07.2017 г. по адм. д. № 1786/2015г. на Административен съд Варна и оставя без разглеждане жалбата на МРРБ /л. 47-49 том І, адм. д. № 2605/2021 г. на Адм. съд – Варна/. Делото е върнато за ново разглеждане, с решение по адм. дело № 2124/2015 г. на Адм. съд – Варна е отменено Решение № 2106-14 от 30.03.2015 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на [жк] м.р. и 20 м.р. в частта на предвижданията за УПИ ІІ-145, кв.46 ([ПИ] по КККР на [населено място]) и за [улица] по оспорения план, върната е преписката на Общински съвет-Варна за ново произнасяне в отменената част на проекта за ПУП-ПРЗ. Решението не е обжалвано и е влязло в сила, но то не е поносимо по спора, защото не се отнася за имота на ищеца.

С Решение № 2218-2 от 05-06.08.2015 г. на Общински съвет Варна е отменено Решение № 2106-14 /40/ от заседание проведено на 30.03.2015 г. на Общинския съвет.

Срещу Решение № 2218-2 от 05-06.08.2015 г. на Общински съвет Варна са подадени 12 жалби пред Административен съд Варна, включително и от С. П., като е образувано адм. дело № 2701/2015 г. С Решение 2504/25.11.2015 г. по адм. дело № 2701/2015 г. на Административен съд Варна, е обявено за нищожно Решение № 2218-2 по протокол № 42 от 05-06.08.2015 година на Общински съвет-Варна /л.84-87 адм. д. № 2605/2021 г., том 1/. Решението на Административен съд Варна е оставено в сила с Решение 7938/29.06.2016 г. по адм. д. № 1123/2016г. на ВАС /л.88-89 адм. д. № 2605/2021 г., том 1/.

С Удостоверение рег. № АУ080368ВН_003ПР/28.08.2018 г. /л. 44 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ гл. архитект на район „Приморски“ при община Варна удостоверява, че подробен устройствен план (ПУП) - ПУП-ПРЗ на [жк] (19м.р и 20м.р.) -Варна, одобрен с Решение № 2106-14 от 30 март 2015 г. на Общински съвет Варна, обнародвано в Държавен вестник бр.35 от 15.05.2015 г. е влязъл в сила за УПИ Х-215, кв.8, съгласно Протоколно определение от 02.05.2017 г. по адм. дело № 2124/2015 г. по описа на Административен съд Варна и Определение № 13770/14.11.2017 г. на Върховен административен съд на РБългария по адм. дело №10285/2017 г. Заповед № 001/14.01.2019 г. на кмета на община Варна /л. 45 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/, вписана в СВ – Варна под акт. № 22, том 2, дело № 229/16.01.2019 г. е издадена на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и с нея е определено, че имот със стар [идентификатор], с площ 1764 е урегулиран в ПИ с ид. 10135.2562.268 с площ 1764 [жк], кв. 8 по плана на [жк], имота е собственост на С. В. П. и „НАТ“ ЕООД.

Заповед № 002/14.01.2019 г. на кмета на община Варна е издадена на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ /л. 325 от адм. д № 2605/2021 г., том 2/, вписана в СВ – Варна под акт. № 21, том 2, дело № 228/16.01.2019 г., с тази заповед е определено, че ПИ със стар ид. 10135.2562.146 с площ 500 кв. м по документ за собственост с площ 464 кв. м по КК Варна и ПИ с ид. 10135.2562.148 с площ 970 кв. м се урегулира в ПИ с ид. 10135.2562.266, идентичен с УПИ ХІ-146, 148, кв.8, [жк], [населено място].

Със заявление № АУ071693ВН_001ПР/24.07.2019 г. до гл. архитект на Община Варна /л. 168 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ от С. П. и лица собственици на УПИ Х-215 и УПИ ХІ-146, 148 е внесен за разглеждане проект за ПУП-РУП за УПИ Х-215 „за жил. строителство“ и УПИ Х-146, 148 „за жил. строителство“, кв. 8 по плана на [жк].

Проектът е разгледан на заседание на ЕСУТ проведено на 30.07.2019 г. /л. 327-332 от адм. д № 2605/2021г., том 2/ и в т. 18 е съгласуван ПУП-РУП за УПИ Х-215 „за жил. строителство и търговия“ и УПИ Х-146, 148 „за жил. строителство и търговия“, кв. 8 по плана на [жк]. Определено е да се проведат процедурите по чл.128, ал.3 ЗУТ. Видно от съобщения /л. 337 - 361 от адм. д № 2605/2021 г., том 2/ на основание чл. 128, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ проектът за ПУП-РУП е съобщен на всички заинтересовани лица.

Ищецът представя първа страница /л. 154 адм. д. 845/2024 г./ на Искане от С. П. и заинтересовани лица по преписка с вх. № АУ071693ВН/23.07.2019 г., без положени подписи и без входящ номер, втората страница е с ръкописен текст, без да е посочен автора. Сочи, че документът е заведен под № АУ071693ВН_005_ВН/13.10.2020 г. В този документ е посочено, че се иска от зам.-кмет на Община Варна да издаде акт по искането за одобряване на РУП за УПИ Х-146, 148 и УПИ Х-215.

Със заявление № ЗК200227ВН/04.12.2020 г. /л. 166 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ от заинтересовани страни е поискано процедиране на извадка от приетия ПУП-РУП единствено за УПИ Х-146, 148 „за жилищно строителство и търговия“. Със заявление № АУ071693ВН_006ВН/26.01.2021 г. /л. 167 от адм. д № 2605/2021г., том 1/ е уточнено, че заявлението им не е ново, а е по съществуваща преписка АУ071693ВН.

С Решение по т.7 от Протокол № 37/15.12.2020 г. на ЕСУТ в Община Варна е приет представения ПУП – ПРЗ за УПИ – ХІ-146, 148 „за жилищно строителство и търговия“ [ПИ], кв.8 по плана на [жк], [населено място] /л. 372 от адм. д № 2605/2021 г., том 2/.

Със Заповед № Г-253/15.09.2021 г. на Зам. - кмета на община Варна /л. 161 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ е одобрен ПУП-РУП за УПИ Х-146, 148 „за жил. строителство/, кв. 8 по плана на [жк], съгласно приложената към заповедта графична част /л. 161-165 от адм. д № 2605/2021г., том 1/.

С молба с.д. № 2222/13.02.2023 г. ищецът е представил част архитектура - предварителен проект на жилищна сграда с обществено обслужване в УПИ Х-215. /л. 178-192 от адм. д № 2605/2021г., том 1/, които не са подавани в Община Варна.

С Определение № 4944/15.05.2024 г. съдът е изискал от ответника да представи цялата административна преписка относно молба вх. № РД-3-94-С/104 от 12.05.2003 г. за одобряване на ПУП, подадена от С. П.. Ответника е представен Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 19.02.2014 г., утвърден от кмета на община Варна, в който в т. 4 е описана „Изходяща кореспонденция по дейността на общинска администрация“, за периода 2003 – 2005 г. – 85 бр. архивни дела /л.81-83 от дело № 845/2024 г. Адм. съд – Варна/.

С Предварителен договор от 26.10.2006 г. за възлагане на строителство, учредяване на право на строеж и прехвърляне на недвижим имот, с удостоверени подписи рег. № 18565/26.10.2006 г. от нотариус Л. Г. /л. 132-139, адм. д. № 845/2024 г./, С. П. и още пет лица възложители, възлагат на ”ЗАДРУГА 2005” ООД – изпълнител на основание заповедта на кмета на О. В. за одобряване на ПУП – ПРЗ на 19 м.р. на [населено място] [жк] да изработи инвестиционен проект на предвидената в УПИ жилищна сграда, да изготвя всички необходими документи за издаване на разрешение за строеж, като осигури и строителен надзор. Да изгради със собствени средства, организация и труд, предвидената в ПУП-ПРЗ жилищна сграда, по монолитна съвременна технология, със стоманенобетонна конструкция и им предаде с разрешение за ползване, във вид подробно описан в глава IV т.1 от договора, 38 % от тази част на РЗП на ж.с., включваща квадратурата на парцелите преди обединението в общ ПИ, с коефициент на плътност 60% по етажността - 6 етажа, с припадащите се идеални части от общите части на сградата.

Съгласно чл. 1.3 от раздел II Условия по изпълнение предмета на договора, предварителните условия, при което този договор влиза в сила и започват да текат по него срокове са: изготвения ПУП-ПРЗ, да позволява, при 38 % обезщетение на възложителите, при плътност на застрояването 60% и шест етажа, минимална РЗП с К 1.368 % от площта на имота на конкретния възложител, както следва: за [УПИ]/2643/- 684 кв. м, за [УПИ]/2642/-1327 кв. м, за [УПИ]/2641/-1016 кв. м; изпълнителят в 3 /три/ месечен срок от влизане в сила на П. П. да осигури виза за проектиране, като за целта възложителите ще предоставят пълномощно с нотариално заверен подпис. Без изпълнение на предавателните условия договорът не влиза в сила.

На 29.05.2009 г. С. П. и „Варненска строителна корпорация“ ООД сключват предварителен договор за прехвърляне на собственост върху имот, учредяване право на строеж и задължение за строителство, с нотариално заверени подписи на 29.05.2009 г. /л.144-152 от дело № 845/2024 г. на Адм. съд-Варна/. Съгласно чл. 1 от договора С. П., като собственик на 743 кв.м. ид. части от ПИ с [идентификатор] идентичен с [УПИ] /2635/, се задължава да учреди на изпълнителя, право на строеж върху горепосочения имот, по силата на което право последния придобива в собственост обекти и застроени площи, от общата разгъната застроена площ от предвидената за изграждане сграда и подземно застрояване, както и да прехвърли правото на собственост върху идеална част от дворното място /които към настоящия момент са собственост на Държавата/, срещу задължението на изпълнителя, описано в т. 2 на договора, при срокове и условия, подробно упоменати по-долу, като си запазва за себе си правото на строеж за отделни обекти от разгъната застроена площ на сградата, представляващи 45 % от съответните му идеални части от правото на собственост върху имота, но не по-малко от 1 000 кв.м. площ от РЗП и 45 % от площта на подземното застрояване. Правата на собственост върху имота и върху обектите по чл. 1, ще се прехвърлят на „Варненска строителна корпорация“ ООД срещу задължението му да осигури всички средства по закупуването на съответните идеални части от имота, собственост на Държавата, както и да извърши изцяло със свои сили, средства и труд изготвяне на ПУП-ПРЗ и РУП /ако е необходимо/ за имота, цялостно проектиране и строителство на предвидената за изграждане в имота сграда, както и срещу задължението да подготви и внесе всички документи необходими за издаване на разрешение за ползуване на сградата. Дружеството се задължава да извърши строителството по одобрени проекти и строителни книжа и съобразно договорената между страните степен на завършеност на обектите — по БДС. Съгласно чл. 10 от договора „Варненска строителна корпорация“ ООД се задължава за своя сметка да извърши всички необходими действия по закупуването на съответните идеални части от имота от Държавата, изготвянето на ПУП-ПРЗ и РУП за имота, предмет на настоящия договор на база пълномощно с нотариална заверка на подписа, което ще му предостави възложителя.

С предварителен договор от 15.04.2013 г. за прехвърляне право на собственост върху имот, учредяване право на строеж и строителство с нотариално заверени подписи на 15.04.2013 г. /л. 140-143 адм. дело № 845/2024 г. на Адм. съд – Варна/, С. П. се задължава да учреди на З. Х. право на строеж върху имот с [идентификатор], идентичен с [УПИ] /2635/, по силата на което право последния придобива в собственост обекти и застроени площи, от общата разгъната застроена площ от предвидената за изграждане сграда и подземно застрояване, както и се задължава да прехвърли правото на собственост върху идеална част от дворното място /които към настоящия момент са собственост на Държавата/, срещу задължението на Х., като си запазва за себе си правото на строеж /наричано по-долу в договора обезщетение/ за отделни обекти от предвидената за изграждане сграда, включително и от площта на подземното застрояване, при което общата разгъната застроена площ, за която се запазва следва да бъде в размер на 35 % от съответните 743/1764 идеални части от цялата РЗП на предвидените за изграждане сграда и подземно застрояване в гореописания поземлен имот, но не по-малко от 525 кв.м. от РЗП на сградата. Х. се задължава да осигури всички средства по закупуването на съответните идеални части от имота, собственост на Държавата, както и да извърши изцяло със свои сили, средства и труд изготвяне на ПУП - ПРЗ и РУП /ако е необходимо/ за имота, цялостно проектиране и строителство на предвидената за изграждане в имота сграда, както и срещу задължението да подготви и внесе всички документи, необходими за издаване на разрешение за ползуване на сградата. Съгласно чл. 10 от договора З. Х. се задължава за своя сметка да извърши всички необходими действия по закупуването на съответните идеални части от имота от Държавата, изготвянето на ПУП-ПРЗ и РУП за имота, предмет на настоящия договор на база пълномощно с нотариална заверка на подписа.

С предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 13.03.2020 г. /л.33-38 адм. дело №2605/2021 г. на Адм. съд – Варна/ учредителите-възложители, между които и ищецът по настоящото дело, възлагат на изпълнителят – „Комфорт-Варна“ ООД да извърши със свои сили, средства, материали и труд строителството на жилищна сграда, включително изготвянето на идеен и технически проект и да осигури всички необходими строителни книжа, необходими за построяването й, като изгради и завърши същата с всички необходими актове за степента на завършеност и осигури въвеждането й в експлоатация, като я снабди с Разрешение за ползване/въвеждане сградата в експлоатация във вида и характеристиките на отделните обекти, които ще бъдат изградени, степента на завършеност и сроковете за изпълнение на строителството и минималните гаранционни срокове, респективно при санкциите, при неточно изпълнение на договорните условия съгласно договора, като сградата ще бъде изградена върху Поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], община Варна, район „Приморски“, [жк], целия с площ [рег. номер].м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м/, стари идентификатори: 10135.2562.214, 10135.2562.142, 10135.2562.215, идентичен с УПИ Х-215, в кв. 8 по ПУП-ПРЗ на [жк]. В раздел XI, т. 8.5 е посочено, че в случай, че в срок до 12 месеца не влезе в сила заповед за одобрение на ПУП-РУП и разрешение за строеж за пътна връзка в общински имот с [идентификатор], договорът губи своето действие.

От изготвените и приети от съда експертизи се установява следното:

Чрез съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, която не е оспорена от страните е установено: С Протокол № 77 от 11.10.2000 г. на Община Варна ищецът е въведен във владение на имот, описан в Решение на Комисията по реституция при Община Варна № Р-129 от 03.07.1998 г., а именно 743 кв.м. ид. части от 2000 [жк], 19 подрайон. В Забележка е записано, че част от имот с пл.№ 2641 е отделена и попълнена в кадастралния план като [имот номер] с площ 490 кв. м като останалата част [рег. номер]. м. Със Заповед № Р-67/22.03.2001 г. на кмет на Община Варна е одобрено попълване на кадастралната основа на имоти с пл.№ 2635=2641/ч/ по плана на [жк], с площ 1510 кв. м. С писмо № 08-В-67/27.11.1997 г. МРРБ нарежда Община - [населено място] да изработи и одобри нов застроителен и регулационен план на кв.2 и кв.2а в 19-ти микрорайон на [населено място]. С Решение № 0005/12.08.2005 г. на Кмет на Община Варна е разрешено изработване на План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на [жк] /19 и 20 м.р./. С Решение № 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет - Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за [жк], 19 и 20 м.р. За процесния имот е отреден УПИ Х-215 „за жилищно строителство и търговия”, кв. 8. Според плана, имотът попада в устройствена зона „Смф” /смесена многофункционална зона/ с показатели на застрояване: плътност - мах 60%, кинт - мах 5, озеленяване - мин. 30%. Със Заповед № 001/14.01.2019 г. /вписана в СВ като Акт №22, т.II, дело №229/2019 г., вх. рег. 593/15.01.2019 г./, кмета на Община Варна определя за ПИ със стар [идентификатор] с площ 1 764 кв. м по кадастралната карта на [населено място] урегулирането му в ПИ с [идентификатор] с площ 1764 кв. м, идентичен с УПИ Х-215, кв.8, по плана на [жк], [населено място]. Собственици на последния са: С. В. П. и „НАТ” ЕООД. Съгласно действащите КККР одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, процесният имот е с [идентификатор], област Варна, община Варна, [населено място], район Приморски, [жк], вид собственост-частна, вид територия-урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване (над 15 м), площ 1764 кв. м, стар номер 215, [жк], парцел X. Процесният имот попада в устройствена зона „Жк” /жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване/ съгласно ОУП на [населено място], Правила и нормативи за прилагането му, одобрени със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ и Специфични правила и нормативи към ОУП, одобрени със Заповед РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ. Показателите на застрояване са: височина <26м., плътност-мах 40%, кинт - мах 3, 0, озеленяване-мин.40%. Съгласно действащия ПУП-ПРЗ за [жк], 19 и 20 м.р., одобрен с Решение № 2106-14/30.03.2015 г. на Общински съвет, [населено място], за процесния имот е отреден УПИ Х-215-„за жилищно строителство и търговия”, кв.8. Според плана, имотът попада в устройствена зона „Смф” /смесена многофункционална зона/ с показатели на застрояване: плътност - мах 60%, кинт - мах 5, озеленяване-мин.30%. Максималната застроена площ в УПИ Х-215, кв.8, по плана на [жк], [населено място] е 1058, 4 кв.м. Максималната разгъната застроена площ в УПИ Х-215, кв. 8, по плана на [жк], [населено място] [рег. номер].м. Към настоящия момент няма одобрен инвестиционен проект за процесния имот и може да се коментира единствено максималната застроена и разгъната застроена площ на бъдещата сграда. Съгласно сключения предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 13.03.2020 г. собствениците - учредители ще бъдат обезщетени с 37% от брутната разгъната застроена площ на бъдещата сграда – 3 263, 40 кв. м. Към настоящия момент в процесния имот няма изградена сграда и започнато изграждане. В съдебно заседание проведено на 18.04.2023 г. вещото лице е пояснило, че ПУП-ПРЗ е одобрен с решение № 2106-14 от 30.03.2015 г. и е влязъл в сила за процесния имот. Предвиждането по ПУП-ПРЗ за процесния имот е за свързано застрояване със североизточния имот УПИ XI за 146, 148 и съответно в северозападната част с УПИ IX за 142. Към датата на завеждане на исковата молба в съда и към момента на изготвяне на заключението не е наличен одобрен РУП по чл. 113, ал. 2 от ЗУТ за процесния имот. Застроената площ и РЗП на сградата се определят според показателите в ПУП.

Чрез съдебно – оценителна експертиза /СОЕ/, неоспорена от страните е определен:

1. Месечния пазарен наем през периода 26.07.2016 г. – 26.07.2021 г. за всеки от обектите, които ищецът е следвало да получи по сключения от него предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда /договор от 13.03.2020 г. сключен от една страна от „НАТ“ ЕООД и С. П. – възложител и „Комфорт- Варна“ ООД – изпълнител /л.33 адм. дело № 2605/2021 г./, като са представени изчислителните таблици за определяне пазарния наем по години в приложения както следва: магазини-прил. 2, офиси-прил. 3, жилища-прил. 4, гаражи паркоместа-прил. 5. Обща площ — 1 399.27кв.м., от които: търговска площ - 218.15кв.м., жилищна площ - 981.12кв.м., гаражи и паркоместа - 200.00кв.м. По обекти:

За магазин № 2: 48 482.02лв.: за 2016г. - 4 083.99лв., 2017г. - 10 285.14лв., 2018г. - 9 615.91лв., 2019г. - 9 804.04лв., 2020г. - 9 948.98лв., 2021г. - 4 743.96лв. за магазин № 4: 17 638.40лв.: за 2016г. - 1 485.81лв., 2017г. - 3 741.87лв., 2018г. - 3 498.40лв., 2019г. - 3 566.84лв., 2020г. - 3 619.57лв., 2021г. - 1 725.92лв. за офис № 2: 66 055.28лв.: за 2016г. - 4 168.57лв., 2017г. - 11 281.92лв., 2018г. - 16 696.88лв., 2019г. - 15 282.12лв., 2020г. - 12 420.96лв., 2021г. - 6 204.83лв. за апартамент№ 9: 32 501.28лв.: за 2016г. - 2 440.22лв., 2017г. - 6 018.12лв., 2018г. - 6 663.90лв., 2019г. - 7 037.63лв., 2020г. - 6 751.84лв., 2021г. - 3 589.58лв. за апартамент № 17: 30 414.96лв.: за 2016г. - 2 283.58лв., 2017г. - 5 631.80лв., 2018г. - 6 236.13лв., 2019г. - 6 585.87лв., 2020г. - 6 318.42лв., 2021г. - 3 359.15лв. за апартамент № 25: 44 461.00лв.: за 2016г. - 3 338.17лв., 2017г. - 8 232.65лв., 2018г. - 9 116.06лв., 2019г. - 9 627.31лв., 2020г. - 9 236.35лв., 2021г. - 4 910.46лв. за апартамент № 31: 30 414.96лв.: за 2016г. - 2 283.58лв., 2017г. - 5 631.80лв., 2018г. - 6 236.13лв., 2019г. - 6 585.87лв., 2020г. - 6 318.42лв., 2021г. - 3 359.15лв. за апартамент № 32: 44 461.00лв.: за 2016г. - 3 338.17лв., 2017г. - 8 232.65лв., 2018г. - 9 116.06лв., 2019г. - 9 627.31лв., 2020г. - 9 236.35лв., 2021г. - 4 910.46лв. за апартамент № 36: 55 167.02лв.: за 2016г. - 4 141.99лв., 2017г. - 10 215.04лв., 2018г, - 11 311.17лв., 2019г. - 11 945.53лв., 2020г. - 11 460.43лв., 2021г. - 6 092.87лв. за апартамент № 47: 39 403.67лв.: за 2016г. - 2 958.46лв., 2017г. - 7 296.20лв., 2018г. - 8 079.13лв., 2019г. - 8 532.23лв., 2020г. - 8 185.74лв., 2021г. - 4 351.90лв. за апартамент № 48: 29 993.91лв.: за 2016г. - 2 251.97лв., 2017г. - 5 553.84лв., 2018г. - 6 149.80лв., 2019г. - 6 494.70лв., 2020г. - 6 230.95лв., 2021г. - 3 312.65лв. за апартамент № 49: 48 676.23лв.: за 2016г. - 3 654.65лв., 2017г. - 9 013.16лв., 2018г. - 9 980.33лв., 2019г. - 10 540.05лв., 2020г. - 10 112.03лв., 2021г. - 5 376.00лв. за апартамент № 61: 29 993.91лв.: за 2016г. - 2 251.97лв., 2017г. - 5 553.84лв., 2018г. - 6 149.80лв., 2019г. - 6 494.70лв., 2020г. - 6 230.95лв., 2021г. - 3 312.65лв. за апартамент № 62: 48 676.23лв.: за 2016г. - 3 654.65лв., 2017г. - 9 013.16лв., 2018г. - 9 980.33лв., 2019г. - 10 540.05лв., 2020г. - 10 112.03лв„ 2021г. - 5 376.00лв. за апартамент № 68: 29 993.91лв.: за 2016г. - 2 251.97лв., 2017г. - 5 553.84лв., 2018г. - 6 149.80лв., 2019г. - 6 494.70лв., 2020г. - 6 230.95лв., 2021г. - 3 312.65лв. за гаражи и паркоместа: 30 280.00лв., от които: за 2016г. - 4 674.00лв., 2017г. - 4 778.00лв., 2018г. - 4 882.00лв., 2019г. - 4 986.00лв., 2020г. - 5 090.00лв., 2021г. - 5 870.00лв.

Общо по периоди: от 26.07.2016г. до 31.12.2016г.-49 261.75лв., 2017г. -116 033.04лв., 2018г. - 129 861.83лв., 2019г. - 134 144.93лв., 2020г. - 127 503.99лв., от 01.01.2021г. до 26.07.2021г. — 69 808.23лв. Общо - 626 613.76лв.

1. Пазарната стойност по типове обекти по РЗП, полагащи се на ищеца е определена както следва:

За търговски площи: 132 106.05лв., от които: 2016г. - 9 738.37лв., 2017г. - 25 308.93лв., 2018г. - 29 811.19лв., 2019г. - 28 652.99лв., 2020г. - 25 989.52лв., 2021г. - 12 605.06лв.

За жилищни площи: 463 873.54лв., от които: 2016г. - 34 849.38лв., 2017г. - 85 946.11лв., 2018г. - 95 168.64лв., 2019г. - 100 505.93лв., 2020г. - 96 424.47лв., 2021г. - 50 979.00лв.

За гаражи и паркоместа: 30 248.00лв., от които: 2016г. - 4 674.00лв., 2017г. - 4 778.00лв., 2018г. - 4 882.00лв., 2019г. - 4 986.00лв., 2020г. - 5 090.00лв., 2021г. - 5 838.00лв.

Във вариант 2 вещото лице определи пазарни стойности, въз основа на средни пазарни цени, както следва:

За магазин № 2: 45 475.89лв.: за 2016г. - 8 804.05лв., 2017г. - 7 131.75лв., 2018г. - 9 149.46лв., 2019г. - 9 053.85лв., 2020г. - 6 086.27лв., 2021г. - 5 250.51лв. за магазин № 4: 16 544.73лв.: за 2016г. - 3 203.03лв., 2017г. - 2 594.63лв., 2018г. - 3 328.69лв., 2019г. - 3 293.91лв., 2020г. - 2 214.27лв., 2021г. - 1 910.21лв. за офис № 2: 46 003.43лв.: за 2016г. - 8 117.92лв., 2017г. - 6 541.57лв., 2018г. - 6 608.24лв., 2019г. - 5 621.75лв., 2020г. - 9 415.16лв., 2021г. - 9 698.79лв. за апартамент № 9: 36 485.88лв.: за 2016г. - 2 666.25лв., 2017г. - 7 117.32лв., 2018г. - 8 472.08лв., 2019г. - 7 477.31лв., 2020г. - 7 301.44лв., 2021г. - 3 451.49лв. за апартамент № 17: 34 143.78лв.: за 2016г. - 2 495.09лв., 2017г. - 6 660.44лв., 2018г. - 7 928.24лв., 2019г. - 6 997.32лв., 2020г. - 6 832.74лв., 2021г. - 3 229.93лв. за апартамент № 25: 49 911.84лв.: за 2016г. - 3 647.36лв., 2017г. - 9 736.33лв., 2018г. - 11 589.61лв., 2019г. - 10 228.78лв., 2020г. - 9 988.19лв., 2021г. - 4 721.56лв. за апартамент № 31: 34 143.78лв.: за 2016г. - 2 495.09лв., 2017г. - 6 660.44лв., 2018г. - 7 928.24лв., 2019г. - 6 997.32лв., 2020г. - 6 832.74лв., 2021г. - 3 229.93лв. за апартамент № 32: 49 911.84лв.: за 2016г. - 3 647.36лв., 2017г. - 9 736.33лв., 2018г. - 11 589.61лв., 2019г. - 10 228.78лв., 2020г. - 9 988.19лв., 2021г. - 4 721.56лв. за апартамент № 36: 61 930.40лв.: за 2016г. - 4 525.63лв., 2017г. - 12 080.80лв., 2018г. - 14 380.35лв., 2019г. - 12 691.83лв., 2020г. - 12 393.31лв., 2021г. - 5 858.49лв. за апартамент № 47: 44 234.49лв.: за 2016г. - 3 232.48лв., 2017г. - 8 628.84лв., 2018г. - 10 271.32лв., 2019г. - 9 065.28лв., 2020г. - 8 852.06лв., 2021г. - 4 184.49лв. за апартамент № 48: 33 671.11лв.: за 2016г. - 2 460.55лв., 2017г. - 6 568.24лв., 2018г. - 7 818.49лв., 2019г. - 6 900.46лв., 2020г. - 6 738.15лв., 2021г. - 3 185.22лв. за апартамент № 49: 54 643.85лв.: за 2016г. - 3 993.16лв., 2017г. - 10 659.40лв., 2018г. - 12 688.39лв., 2019г. - 11 198.55лв., 2020г. - 10 935.15лв., 2021г. - 5 169.19лв. за апартамент № 61: 33 671.11лв.: за 2016г. - 2 460.55лв., 2017г. - 6 568.24лв., 2018г. - 7 818.49лв., 2019г. - 6 900.46лв., 2020г. - 6 738.15лв., 2021г. - 3 185.22лв. за апартамент № 62: 54 643.85лв.: за 2016г. - 3 993.16лв., 2017г. - 10 659.40лв., 2018г. - 12 688.39лв., 2019г. - 11 198.55лв., 2020г. - 10 935.15лв., 2021г. - 5 169.19лв. за апартамент № 68: 33 671.11лв.: за 2016г. - 2 460.55лв., 2017г. - 6 568.24лв., 2018г. - 7 818.49лв., 2019г. - 6 900.46лв., 2020г. - 6 738.15лв., 2021г. - 3 185.22лв.

Общо: за2016г. - 62 876.27лв., 2017г. - 122 689.98лв., 2018г. - 144 960.11лв., 2019г. -129 740.62лв., 2020г. - 127 079.13лв., 2021г. - 72 020.97лв. Общо - 659 367.08лв.

В съдебно заседание, проведено на 13.06.2023 г. вещото лице С. е уточнила, че е определила наемните цени по два начина. В първите таблици са въз основа на конкретни аналози на имоти, които са най-близо като местоположение и характеристики до описаните и оценявани имоти. Във втората група в изчислителните таблици за определяне на пазарната стойност няма посочени конкретни имоти, а има посочени дати, които отразяват средните наемни цени в района към конкретните дати, като вещото лице е използвало данни от началото, средата и края на отчетната година, по статистически данни от специализирани издания. В тях се включва по-широк кръг от имоти като характеристики и местоположение, както и са включени много луксозни довършителни работи и такива в много лошо състояние и това са средни цени, а в първата група са по-близки до местоположението и характеристиките на оценяваните. Според вещото лице първата група е по-реална и близка, от това което би следвало да се реализира като наем и това следва да се приеме като пазарна стойност, а другите са чисто математически изчислени средни цени, като в тях се включват лошите практики на агенции имоти, които са в по-отдалечени райони да се вписват като такива в по-атрактивни райони. Също така един и същи имот може да участва много пъти в извадката в случай, че се предлага от повече от една агенции, което е практика и тези стойности не могат да се прилагат като чисти, а са ориентировъчни, докато в първите таблици са използвани реални аналози, с реално местоположение посочено и с конкретика по отношение на вид, характеристики, етаж и т.н.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове намират своята правна регламентация в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

В настоящия случай исковете са предявени от лице, което търси обезщетение на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Община Варна. Следователно както ищецът, така и ответникът са процесуално легитимирани страни да участват в настоящото съдебно производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковете са допустими.

Гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, по арг. от чл. 203, ал. 1 от АПК. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; наличието на вреда от такъв акт; причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилият вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата или общината.

Отговорността на държавата или общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК е обективна отговорност и не е обвързана с преценка за вина на длъжностното лице. Тя е разновидност на отговорността на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Дали едно действие на администрация е незаконно следва да се прецени съобразно закона, действащ към момента на извършването му.

Съгласно нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК преценката за законосъобразността на действието, респ. бездействието се извършва от съда, сезиран с исковата претенция. При действието на тази разпоредба обезщетения за вреди от незаконни бездействия на администрацията може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по чл. 203 и чл. 204, ал. 4 от АПК като преюдициален въпрос и вземането става изискуемо от влизане на решението в сила.

Отговорността на държавата и общините е деликтна и не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявените искове, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим по препращане на чл. 144 от АПК.

Преди издаване на Решение № Р-129/03.07.1998 г. на кмет на Община Варна за възстановяване на С. П. собствеността върху недвижим имот пл. № 2641 /ч./ 19 п.р. с площ 743 кв. м ид. ч. от цялото [рег. номер]. в Община Варна е била започнала процедура по изработване и одобряване на нов застроителен и регулационен план на кв.2 и кв.2А в 19 микрорайон, [населено място] съобразно дадени предписания от зам. – министъра на МРРБ. Тази процедура е стигнала до приемане на решение на ЕСУТ в Община Варна по т.34 от Протокол 1/13-14.01.1998 г., с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ е допуснато изработване на ИЗРП за кв. 2 и кв. 2а по плана на 19 м.р. във връзка с разпореждането на МРРБ. Решено е също така да се представи изменение на ЗРП за разглеждане и приемане. Процедурата не е приключила, защото не е налице мотивирано предписание да се изработи проект за изменението на главния архитект на Община Варна по реда на чл. 88, ал.3 от ППЗТСУ /отм./, също така не е налице мотивирано предписание да се изработи проект за нов план на кмета на общината по реда на чл.89 от ППЗТСУ /отм./. Поради това, че тази процедура по изменение на П. З. е започнала служебно, в случая не е налице мълчалив отказ по искане на ищеца. Няма спор, че действията по одобряване и/или изменение на ПУП приключват с издаване на административен акт, т.е. това не са фактически действия, а правни такива и следва да е отменен съответния административен акт, за да е налице предпоставка за претендиране на вреди. Предписанията на зам.-министъра не са със задължителен характер за органите на Община Варна, поради което недовършване на процедурата не е било пречка ищецът, ако е имал правен интерес за подаде съответното искане за одобряване или изменение на ПУП от съответния вид. Той е сторил това за пръв път с молба рег. № РД-3-94-С/104/12.05.2003 г. Следва, че неизпълнението от Община Варна на предписание обективирано в писмо № 08-В-67/27.11.1997 г. на зам.-министъра на МРРБ не е фактическо бездействие, въз основа на което може да се претендира обезщетение от вреди. Дори и да се приема обратното, т.е. че има бездействие на длъжностни лица на Община Варна с неподаване на искане за изменение на ПУП ищецът е бездействал поради което на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, при причинени вреди, обезщетение не му се дължи.

С молба рег. № РД-3-94-С/104/12.05.2003 г. /л.20 адм. дело № 845/2024 г. на Адм. съд- Варна/, ищецът е поискал да се проведе процедура за изготвяне на ПУП-ПРЗ на основание § 1, ал. 1 от ДР на ЗВСВНОИ относно образуването на УПИ и включването на сграда в режим на бъдещо застрояване за възстановения имот по силата на Решение № Р-129/03.07.1998 г. на кмет на Община Варна за [имот номер] /част/ идентичен с пл. № 2635, 19 м.р. [населено място] с площ 743 кв. м целия с площ 2000 кв. м. По същество молбата е за изменение на ПУП – ПРЗ, като това се установява от писмо № 08-В-67/27.11.1997 г. на зам.– министъра на МРРБ, в което е наредено на Община Варна на основание чл. 89 ППЗТСУ да изработи и одобри нов ЗРП /л.15 адм. д № 2605/2021 г./.

Съгласно §1, ал.1 и ал.2 от ДР на Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността – ал.1 Собствениците на отчуждени имоти отправят искания за изменение на застроителния и регулационен план по чл. 1, ал. 2 и 3 до общинските съвети, ал.2 - Решението на кмета по чл. 1, ал. 2 и 3 е задължително за техническите и другите държавни органи. Решението за промените на застроителния и регулационен план относно образуването на парцел от дворното място и включването на сградата в режима на бъдещото застрояване не подлежи на обжалване. Посочената правна уредба предвижда, че решението за промените на ЗРП не подлежи на обжалване, но отказът за издаване на такова решение, включително и мълчалив подлежи на обжалване на общо основание.

С Предписание № 0377/28.08.2003 г. на гл. архитект на Община Варна не е допуснато изработване на проект за ПУП – ПРЗ в обхват: кв. 2, по плана на 19-ти м.р. [населено място]. Предписанието на гл. архитект на Община Варна е обжалвано по съдебен ред. С определение от 20.11.2003 г. по адм. дело № 1657/2003 г. ОС - Варна приема, че атакуваните пред съда предписание на главния архитект и решението на ЕСУТ не са от категорията на индивидуалните административни актове и не подлежат на обжалване. Изложени са допълнителни аргументи за недопустимост на жалбата, поради просрочието ú. С определение № 552/26.01.2004 г. по адм. дело № 480/2004 г. на ВАС е оставено в сила определение от 20.11.2003 г. по адм. дело № 1657/2003 г. на ОС – Варна.

Съгласно чл. 135, ал. 1-3 ЗУТ /ДВ бр. 65 от 22.07.2003 г./: ал.1 Исканията на заинтересуваните лица по чл. 131 за изменение на устройствените планове се правят с писмено заявление до кмета на общината; ал.2 Към заявлението може да се приложи скица с предложение за изменение на действащия подробен устройствен план.; ал.3 Кметът на общината в 14-дневен срок от постъпване на заявлението допуска с мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на плана въз основа на становище на главния архитект на общината, че искането е законосъобразно. Главният архитект може да поиска експертният съвет на общината да се произнесе предварително по искането, като в този случай срокът е едномесечен.

След издаване на Предписание № 0377/28.08.2003 г. на гл. архитект на Община Варна, на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ в 14 – дневен срок е следвало да се произнесе кмета на община Варна, т.е. до 11.09.2003 г. със заповед за разрешаване или отказване изработването на проект за изменение на плана. Липсва издаване на заповед, с която се отказва издаване на мотивирано предписание за изработване на проект за изменение на плана, поради което на 11.09.2003 г. е налице мълчалив отказ по молба рег. № РД-3-94-С/104/12.05.2003 г. от С. П. за изменение на ПУП – ПРЗ. Този мълчалив отказ е подлежал на обжалване, съгласно чл.215, ал.1 З. Д., /ДВ бр. 65 от 2003 г. / и чл. 37, ал.1, вр. чл.22, ал.2 от ЗАП /отм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./ в 14 – дневен срок от постановяването му. Не е подадена жалба поради което е влязъл в сила на 26.09.2003 г. От изложеното следва, че относно молба рег. № РД-3-94-С/104/12.05.2003 г. не са налице предпоставките по чл. 204, ал.1 от АПК. Съдът има компетентност да установява действията и бездействията на административни органи и длъжностни лица в производство по чл. 203, ал.1 и 2 вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, само когато тези фактически действия или бездействия не завършват с издаване на административен акт. Поради това, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ в случая не са налице фактически действия или бездействия. С тези съображения съдът приема, че относно непроизнасянето на кмет на Община Варна по молба рег. № РД-3-94-С/104/12.05.2003 г. искът е неоснователен.

С молба рег. № РД-4-94-С /57/ 02.03.2004 г. /л. 32 по адм. д. № 845/2024 г./ до кмета на община Варна, П. е поискал отново да се отмени Предписание № 0377/28.03.2003 г. на гл. архитект на община Варна и да се допусне изработване на проект за ПУП-ПРЗ. По тази молба няма произнасяне на кмет на Община Варна. След като е прието с определение № 552/26.01.2004 г. по адм. дело № 480/2004 г. на ВАС, че Предписание № 0377/28.03.2003 г. на гл. архитект на община Варна не подлежи на обжалване по съдебен ред, то по арг. на чл.215 вр. чл.201 ЗУТ, същото не е подлежало на обжалване и по административен ред. Кметът на община Варна не се е произнесъл с акт, с който да прекрати производството по обжалване на Предписание № 0377/28.03.2003 г. на гл. архитект на община Варна, но това не е породило никакви правни последици, защото както вече беше отбелязано посоченото предписание е част от производството по молба рег. № РД-3-94-С/104/12.05.2003 г., по която има влязъл в сила мълчалив отказ на кмет на Община Варна за допускане с мотивирано предписание изработване на ПУП – ПРЗ.

В молба рег. № РД-4-94-С /57/ 02.03.2004 г. се прави и искане за допускане изработване проект на ПУП – ПРЗ на основание чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ. Това е ново искане за изменение на ПУП, по което процедурата е започнала с Протокол № 14 от 13-14.04.2004 г. /л. 175 по адм. д. № 2605/2021 г., том 1/ в т. 11, ЕСУТ уважава молбата на С. П. и на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 135, ал. 3 от ЗУТ дава положително съгласие за изработване на ПУП на [ПИ]=2635, 19 м.р. С предписание № 0362 от 11.06.2004 г. на гл. архитект на община Варна /л. 82 от адм. д. № 2605/2021 г., том 1/ е допуснато изработването на проект на ПУП в обхват [ПИ]=2635 по плана на 19-ти м.р. на [жк]. Видно от т. 10 от Протокол № 13/05-06.04.2005 г. /л.24, л. 63-80 от адм. дело № 845/2024 г./, ЕСУТ отлага разглеждането на представения проект на ПУП-ПРЗ за УПИ V, кв. 3 и [УПИ], кв. 2, 19 м.р., [жк] до изпълнение изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ /изискването е било да има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици/. Дадено е съгласие с писмо № РД-04-9400-467-2/30.06.2005 г. от обл. управител на област Варна за процедиране изменение на ПУП /л.19 адм. д. № 2605/2021 г., т.1/. Ищецът посочва в исковата молба, че е внесъл проект на 25.05.2005 г., но доказателства за такъв не са представени. По това заявление също няма произнасяне на кмет на Община Варна, който с оглед действащата тогава разпоредба на чл.135, ал.3 ЗУТ е следвало да се произнесе с мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на плана въз основа на становище на главния архитект на общината или да откаже издаването на такова. Поради това, че становището от областен управител на област Варна е от 30.06.2005 г. и няма представени доказателства от ответника, че на по-късна дата е постъпило в Община Варна, 14 – дневния срок за произнасяне на кмет на Община Варна по чл. 135, ал.3 ЗУТ е бил до 16.07.2005 година. Не е налице издаден административен акт, поради което е постановен мълчалив отказ по молба рег. № РД-4-94-С /57/ 02.03.2004 г. за изменение на ПУП – ПРЗ, който не е оспорен и е влязъл в сила на 17.08.2005 г. Следва, че по молба рег. № РД-4-94-С /57/ 02.03.2004 г. /л. 32 по адм. д. № 845/2024 г./ до кмета на Община Варна не е налице фактическо бездействие, въз основа на което е настъпила вреда за ищеца.

Постъпила е молба от П. вх. № РД-4-94.С/57/30.08.2005 г., което се установява от писмо рег. № РД-4-94С/57/07.09.2005 г. на гл. арх. на Община Варна /л. 23 адм. д. № 2605/2021 г. на Адм. съд – Варна/ за продължаване на производството по одобряване на ПУП – ПРЗ, но единственото което е направено по тази молба е дадено становище от дирекция „ПНО“ в Община Варна, че за да се подели имота, в който попада имота на П. следва първоначално да се обособят самостоятелни парцели /л.24 адм. д. № 2605/2021 г. на Адм. съд – Варна/. Законосъобразно по молба вх. № РД-4-94.С/57/30.08.2005 г. не са извършени действия по издаване на административен акт, защото е бил налице влязъл в сила мълчалив отказ по молба рег. № РД-4-94-С /57/ 02.03.2004 г. за изменение на ПУП – ПРЗ.

С Решение № 005/12.08.2005 г. на кмет на Община Варна на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ, е разрешено изработване на ПРЗ [жк] /19 и 20 м.р./ при спазване на уредбата за устройство на територията и чл. 16 ЗУТ /л.22 адм. д. №2605/2021 г., т.1/. Няма спор, че [имот номер] /ч./ с площ 743 кв. м. по плана на [жк] собственост на П. попада в обхвата на Решение № 005/12.08.2005 г. на кмет на Община Варна. В този смисъл е и писмо РД-4-94-С /57/ от 21.03.2006 г. на гл. арх. на Община Варна /л. 21 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/, с което уведомява Дирекция „ПНО“ при община Варна, че административното производство по проекта на ПУП-ПРЗ за УПИ V, кв. 3 и УПИ VI–2636, кв. 2, 19 м.р. не е продължено поради издадено Решение № 0005/12.08.2005 г. на Кмета на община Врана.

С писмо изх. № V8-592/11.04.2006 г. /л. 26 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ от зам. - министъра на МРРБ до гл. архитект на община Варна и до С. П. е препратена по компетентност молбата от С. П. за завършване процедурата по приемане от Общинския експертен съвет по устройство на територията и одобряване на проект за частичен подробен устройствен план /ПУП/ за поземлен имот пл. №2635=2641, кв. 2, 19 микрорайон, [жк], [населено място]. Предвид възлагането за изработване проект за нов цялостен ПУП за ж.к. Чайка е предложено да се прецени възможността за допускане изработването на план-извадка от проекта за ПУП на [жк] за разглеждания имот по реда и условията на чл. 133, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията. С писмо рег. № ПНО23000033ВН_017ВН_002/11.06.2024 г. /л. 110 по адм. дело № 845/2024 г./ кмет на район „Приморски“ при община Варна сочи, че не е открито искане от С. П. за изработване на план - извадка за [ПИ]=2641, кв. 2, 19 м.р. на [жк]. Ищецът също не е представил доказателства за подадено заявление за издаване на разрешение от кмет на Община Варна за изработване на план - извадка за имота на ищеца. Следва, че относно липсата на изработване на план – извадка не е налице бездействие защото: 1. Не е подадено искане за издаване на административен акт – разрешение за изработване на план - извадка и 2. След като такова искане приключва с административен акт, по него би било налице правно бездействие, което е мълчалив отказ, а не фактическо бездействие, което трябва да се установява в настоящото производство.

От писмо РД-4-94С /57/ от 11.10.2011 г. /л. 27 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ на гл. архитект на община Варна, се установява, че П. е подал молба № РД-4-94-С/57/04.10.2011 г. за одобряване на ПУП – ПРЗ /л. 27 адм. д. № 2605/2021 г. на Адм. съд – Варна/, като е отказано допускане с мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на плана.

Писмото е обжалвано от С. П.. С решение № 543/02.03.2012 г. по адм. дело № 3881/2011 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 02.03.2012 г. /л. 40-41 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ е обявявана нищожността на отказа на гл. архитект за одобряване на ПУП-ПРЗ за [УПИ]=2641, [УПИ]-2641 и [УПИ]=2641 в кв.3, [жк], [населено място], обективиран в писмо РД-4-94-С/57/11.10.2011 г. и е изпратена преписката за произнасяне на кмета на община Варна. Не е издаден административен акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ в изпълнение на съдебното решение. В случая поради това, че е започнало производство по одобряване на ПРЗ [жк] /19 и 20 м.р./ с Решение № 005/12.08.2005 г. на кмет на Община Варна, единствената правна възможност е била да се разреши изработването на план – извадка по реда на чл.133, ал.1 от ЗУТ. Следвало е кмет на община Варна да даде указание на П. за представяне на предварителен проект, съгласуван от проектанта на ПУП за [жк], този предварителен проект е следвало да се приеме от експертен съвет в Община Варна и едва след това евентуално да се съгласува от кмет на Община Варна /чл. 133, ал.1 и 2 (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) от ЗУТ/. Не може да се предполага колко време би отнело провеждане на тази процедура и с какъв краен акт би приключила, съответно административен или съдебен, защото ако се приеме, че искането е съдържало всички изискуеми документи и има произнасяне на ЕСУТ, кмет на Община Варна е следвало да издаде административен акт, с който да откаже или разреши изработването на план – извадка. В този смисъл въпреки, че не е издаден административен акт не се доказва от ищеца, че ако беше издаден такъв би имал благоприятен ефект за него. Също така ищецът е бездействал, защото не са налице доказателства за представен проект за план – извадка, поради което в случая е налице хипотезата на чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, а именно ищецът е допринесъл за увреждането, за което претендира, че е налице.

С Решение № 2106-14 по Протокол № 40/30.03.2015 г. /л. 38-39 от адм. дело № 845/2024 г./ Общински съвет Варна одобрява проекта за ПУП-ПРЗ на [жк] /19 и 20 м.р./ на [населено място], план – схемите ЕЛ и ВиК по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, като променя отреждането за [УПИ] „за озеленяване“. С писмо рег. № ПНО 23000033ВН_014ВН_002ПР/04.06.2024 г. /л. 37 адм. д. № 845/2024 г. Адм. съд – Варна/ е представено посоченото решение на Общински съвет – Варна и графичната част на ПУП относно имота на ищеца, като е уточнено, че е УПИ Х-215 „за жилищно строителство и търговия“ с ид. № 10135.2562.268. Поради проведени съдебни производство по адм. дело № 1786/2015 г. на Адм. съд – Варна, адм. дело № 12095/2017 г. на ВАС, адм. дело № 2124/2015 г. на Адм. съд- Варан, адм. дело № 2701/2015 г. на Адм. съд – Варна и адм. дело № 1123/2016 г. на ВАС и постановени решения няма спор между страните, че Решение № 2106-14/30.05.2015 г. на Общински съвет – Варна за одобряване на ПУП в частта за УПИ Х.215, кв. 8 е влязъл в сила на 02.05.2017 г., за което е издадено и Удостоверение рег. № АУ080368ВН_003ПР828.08.2018 г. /л.44 адм д. 2605/2021 на Адм. съд- Варна/.

След като със Заповед № 001/14.01.2019 г. на кмета на община Варна /л. 45 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/, вписана в СВ – Варна под акт. № 22, том 2, дело № 229/16.01.2019 г., издадена на основание чл.16, ал.6 ЗУТ е определено, че имот със стар [идентификатор], с площ 1764 е урегулиран в ПИ с ид. 10135.2562.268 е с площ 1764 [жк], кв. 8 по плана на ж.к. Чайка имота е собственост на С. В. П. и „НАТ“ ЕООД е подадено заявление № АУ071693ВН_001ПР/24.07.2019 г. до гл. архитект на Община Варна /л. 168 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ от С. П. и лица собственици на УПИ Х-215 и УПИ ХІ-146, 148 за разглеждане проект за ПУП-РУП за УПИ Х-215 „за жил. строителство“ и УПИ Х-146, 148 „за жил. строителство“, кв. 8 по плана на [жк].

Със заявление № ЗК200227ВН/04.12.2020 г. /л. 166 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ от заинтересовани страни е поискано процедиране на извадка от приетия ПУП-РУП единствено за УПИ Х-146, 148 „за жилищно строителство и търговия“. Със заявление № АУ071693ВН_006ВН/26.01.2021 г. /л. 167 от адм. д № 2605/2021г., том 1/ е уточнено, че заявлението им не е ново, а е по съществуваща преписка АУ071693ВН. С Решение по т.7 от Протокол № 37/15.12.2020 г. на ЕСУТ в Община Варна е приет представения ПУП – ПРЗ за УПИ – ХІ-146, 148 „за жилищно строителство и търговия“ [ПИ], кв.8 по плана на [жк], [населено място] /л. 372 от адм. д № 2605/2021 г., том 2/. Със Заповед № Г-253/15.09.2021 г. на Зам. - кмета на община Варна /л. 161 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ е одобрен ПУП-РУП за УПИ Х-146, 148 „за жил. строителство“, кв. 8 по плана на [жк], съгласно приложената към заповедта графична част /л. 161-165 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/.

Ищецът представя първа страница /л. 154 адм. д. 845/2024 г./ на Искане от С. П. и заинтересовани лица по преписка с вх. № АУ071693ВН/23.07.2019 г., без положени подписи и без входящ номер, втората страница е с ръкописен текст, без да е посочен автора. Сочи, че документът е заведен под № АУ071693ВН_005_ВН/13.10.2020 г. В този документ е посочено, че се иска от зам.-кмет на Община Варна да издаде акт по искането за одобряване на РУП за УПИ Х-215. С молба с.д. № 2222/13.02.2023 г. ищецът е представил част архитектура - предварителен проект на жилищна сграда с обществено обслужване в УПИ Х-215. /л. 178-192 от адм. д № 2605/2021г., том 1/, които не е подавана в Община Варна.

Съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ е следвало в 14 – дневен срок от приемане на проекта от ЕСУТ с т.7 от Протокол № 37/15.12.2020 г., да се издаде заповед за одобряване или отказ за одобряване на ПУП – РУП за УПИ Х-215 [жк], [населено място] от кмет на Община Варна. Не е издадена такава заповед, поради което на 29.12.2020 г. е налице мълчалив отказ на кмет на Община Варна за одобряване на ПУП – РУП. Мълчаливия отказ не е оспорен, влязъл е в сила на 30.01.2021 г. От изложеното следва, че по заявление № АУ071693ВН_001ПР/24.07.2019 г. до гл. архитект на Община Варна от С. П. за одобряване на ПУП-РУП за УПИ Х-215 не са налице фактически бездействия, защото е налице влязъл в сила мълчалив отказ. Поради това исковата претенция относно непроизнасяне по заявление № АУ071693ВН_001ПР/24.07.2019 г. до гл. архитект на Община Варна е неоснователна.

Съобразно задължителните указания от ВАС дадени с решение 4523/11.04.2024 г. по адм. дело № 11965/2023 г. на ВАС съдът излага следните мотиви:

1.Заповед № Р-67/22.03.2001 г. на кмета на община Варна е оспорена от процесуалния представител на ищеца в настоящото производство като нищожна. С определение № 5861 от 06.06.2024 г. производството по оспорване на Заповед № Р-67/22.03.2021 г. на кмет на Община Варна е разделено от настоящото производство по предявения иск от С. В. П. срещу Община Варна и е образувано адм. дело № 1232/2024 г. по описа на Адм. съд – Варна. С влязло в законна сила на 02.08.2024 г. Определение № 7259 от 12.07.2024 г. по адм. дело № 1232/2024 г. по описа на Адм. съд – Варна жалбата на С. В. П. срещу Заповед № Р-67/22.03.2001 г. на кмета на Община Варна за одобряване попълването на кадастралната основа на имот пл. № 2635 идент. с 2641 /ч/, по плана на [жк], на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 1232/2024 г. по описа на Административен съд – Варна е прекратено, видно от деловодна извадка за делото. /л. 131 от адм. д. № 845/2024 г./. Твърдението на ищеца за нищожност на Заповед № Р-67/22.03.2001 г. на кмета на община Варна не е доказано, поради което не се дължи обезщетение за вреди от тази заповед.

2.Относно бездействие на ответника във връзка с неизпълнение на предписание обективирано в писмо № 08-В-67827.11.1997 г. на зам.-министъра на МРРБ за изработване и одобряване на нов ЗРП, съдът се е произнесъл по-горе в мотивите на решението.

3.Относно бездействие във връзка с проект внесен от ищеца на 25.05.2005 г. съдът се е произнесъл по-горе в мотивите на решението като е обсъдил производството по молба рег. № РД-4-94-С /57/ 02.03.2004 г., в което производство е издаден Протокол № 13/05-06.04.2005 г. 4. Относно писмо РД-4-94-С /57/ от 21.03.2006 г. на гл. арх. на Община Варна /л. 21 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/, с което уведомява Дирекция „ПНО“ при Община Варна, че административното производство по проекта на ПУП-ПРЗ за УПИ V, кв. 3 и УПИ VI–2636, кв. 2, 19 м.р. не е продължено поради издадено Решение № 0005/12.08.2005 г. на кмет на О. В. не е налице бездействие, защото е имало възможност ищецът да подаде искане за процедиране на план – извадка, но ищецът не е провел такова производство, като това е обсъдено по-горе в мотивите на решението.

1. С оглед посоченото в т.5 не е налице бездействие продължило 6 години.

1. С предписание № 0362 от 11.06.2004 г. на гл. архитект на община Варна /л. 82 от адм. д. № 2605/2021г., том 1/ е допуснато изработването на проект на ПУП в обхват [ПИ]=2635 по плана на 19-ти м.р. на [жк]. То е част от производството по молба рег. № РД-4-94-С /57/02.03.2004 г. /л. 32 по адм. д. № 845/2024 г./, което е обсъдено по-горе и е прието, че няма фактическо бездействие на органи на община Варна.

1. Относно писмо изх. № V8-592/11.04.2006 г. /л. 26 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ от зам. - министъра на МРРБ до гл. архитект на община Варна не е налице бездействие, защото писмото е изпратено и до С. П.. Той не е подал искане за одобряване на план извадка, което е доказано с писмо рег. № ПНО23000033ВН_017ВН_002/11.06.2024 г. /л. 110 по адм. дело № 845/2024 г./ от кмет на район „Приморски“ при община Варна, в което е посочено, че не е открито искане от С. П. за изработване на план извадка за [ПИ]=2641, кв. 2, 19 м.р. на [жк] и ищецът също не е представил доказателства за подадено такова заявление.

1. Относно бездействие в процедурата по изменение на ПУП – ПРЗ, подновена по молба на ищеца от 11.07.2011 г. С писмо РД-4-94С /57/ от 08.09.2011 г. /л. 30 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ на гл. архитект на община Варна, ищецът С. П. е уведомен, че във връзка с негова молба за продължаване на административното производство по допускане изработване на ПУП за съсобствения между него и държавата имот, находящ се в [населено място], [жк] му отговарят, че е издадена Заповед № 3192/ 01.09.2011 г. на Кмета на Община Варна на основание чл. 198, ал. 1, т.1 от ЗУТ за налагане строителна забрана за същата територия (19 - ти и 20-ти м.р.) със срок съгласно чл.198, ал.2 от ЗУТ. В писмото е посочено, че на основание чл.198, ал.4 ЗУТ строителната забрана спира действието на влезлите в сила ПУП, включително и допускане на техни изменения, за частите за територията, за които се отнасят. С това писмо е посочено, че процедурата по изменение на ПУП за имот на ищеца е спряна. Той е можел на основание чл. 54, ал.5 АПК вр. чл. 213 АПК да оспори спиране изпълнението на административното производство, но не го е сторил. С оглед спиране на административното производство не е налице бездействие.

Към посоченото писмо от 08.09.2011 г. на ищеца е изпратена Заповед № 3192/01.09.2011 г., с която на кмета на Община Варна: 1. Налага строителна забрана за територията на 19-ти и 20-ти микрорайон /[жк]/ за срок съгласно чл.198, ал.2 от ЗУТ; 2. "Строителната забрана по т. 1 не се отнася за имоти публична, общинска и държавна собственост свързани с обекти на образование в това число училища, детски градини и детски ясли, както и обслужващите ги мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; 3. На основание чл.198, ал.4 от ЗУТ е спряно действието по прилагане на влезлите в сила подробни устройствени планове за територията по т. 1 /л.31-32 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/. Заповед № 3192/01.09.2011 г. на кмет на Община Варна е подлежала на обжалване. Ищецът е уведомен за тази заповед, но не е подал жалба срещу нея, поради което тя е влязла в сила. Отделно от това е имал възможност да оспори мълчалив отказ по подадено заявление, но не го е сторил. Както няколко пъти вече е отбелязано, след като не са издадени искани административни актове е налице правно, а не фактическо бездействие и право за обезщетение възниква при отмяна на съответния мълчалив отказ, в случая такава отмяна липсва, поради което и правото на обезщетение не е възникнало.

1. Относно твърдението на ищеца, че е налице бездействие на служителите на Община Варна, защото служебно не са изпратили преписката по приемане на ПУП – ПРЗ за имота в район „Приморски“ за процедиране в съответствие със Заповед № 1042/15.04.2010 г. на кмета на община Варна /л. 29 от адм. д № 2605/2021г., том 1/, с която е наредено заявления за допускане и одобряване на ПУП, включително за план - извадка по чл.133, ал. 1 от ЗУТ и КПИИ по чл. 150, ал. 1 от ЗУТ да се приемат в администрацията на района, в чиято територия попада имота, за който се прави искането. Районните кметове да определят служители, които да извършват всички, определени в ЗУТ и АПК процедури в административните производства по създаване, обявяване и одобряване на подробни устройствени планове и тяхното изменение, включително и тези наложени с разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗУТ. В ЕСУТ на Община Варна да се внасят за разглеждане само искания, входирани по реда на т.1 и придружени с административната преписка. Както беше отбелязано ищецът не е подал искане за одобряване на план - извадка, поради което няма извършено бездействие от администрацията на ответника, изразяващо се в непрепращане по компетентност на административната преписка.

1. С решение № 543/02.03.2012 г. по адм. дело № 3881/2011 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 02.03.2012 г. /л. 40-41 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ е обявявана нищожността на отказа на гл. архитект за одобряване на ПУП-ПРЗ за [УПИ]=2641, [УПИ]-2641 и [УПИ]=2641 в кв.3, [жк], [населено място], обективиран в писмо РД-4-94- С/57/11.10.2011 г. и е изпратена преписката за произнасяне на кмета на община Варна. Обсъдено е по-горе в мотивите, че при наличието на Решение № 005/12.08.2005 г. на кмет на Община Варна единствената правна възможност е била да се разреши изработването на план – извадка по реда на чл.133, ал.1 от ЗУТ, но ищецът не е подал искане за провеждане на такова административно производство, което завършва с издаване на административен акт, а не с фактическо действие или бездействие. От това следва, че липсва основание за претендиране на обезщетение за вреди от бездействие.

1. Правна възможност е кмета на Община Варна да внесе предложение в Общински съвет – Варна за одобряване на решение. Това предложение не е задължително за общинския съвет. При вземане на решение № 2218-2/05.06.08.2015 г. на Общински съвет – Варна за отмяна на Решение 2106-14/40/30.03.2015 г., липсват доказателства, че кмет на Община Варна е оказал чрез конкретни действия влияние, което да е поставило в невъзможност общинските съветници да вземат решението по собствено воля. В този смисъл не е налице действие на кмета на Община Варна, което да не се основава на закон.

1. Относно бездействието по одобряване на РУП заявено с искане № АУ071693ВН/23.07.2019 г. и бездействие на кмета на Община Варна по повторно искане вх. № АУ071693ВН/13.10.2020 г. тези административни производство завършват с издаване на административен акт, който е одобряване или отказ за одобряване на РУП, следва че бездействието не е фактическо, а правно. Следвало е ищецът да оспори съответния мълчалив отказ, за да се породи за него правна възможност да претендира за обезщетение за вреди. Той не го е сторил, поради което липсва основание за обезщетение за вреди по реда на чл.1 ЗОДОВ.

В обобщение на гореизложеното, съдът приема, че са налице следните нищожни административни актове по жалби на ищеца: писмо РД- 4-94-С/57/11.10.2011 г. на главен архитект на Община Варна обявено за нищожно с решение № 543/02.03.2012 г. по адм. дело № 3881/2011 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 02.03.2012 г. /л. 40-41 от адм. д № 2605/2021 г., том 1/ и Решение № 2218-2 от 05-06.08.2015 г. на Общински съвет Варна по протокол № 42 от 05-06.08.2015 година обявено за нищожно с Решение 2504/25.11.2015 г. по адм. дело № 2701/2015 г. на Административен съд - Варна, оставено в сила с Решение 7938/29.06.2016 г. по адм. д. № 1123/2016г. на ВАС /л.88-89 адм. д. № 2605/2021 г., том 1/.

Останалите исковите претенции за незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в Община Варна не се доказаха.

Наличието на първата кумулативно изискуема предпоставка – незаконосъобразни, в случая нищожни административни актове, налага установяване и на останалите две предпоставки - вреди от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат, за да се ангажира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ На основание чл.82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониума на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. „Пропуснатата полза“ е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение, тя следва да бъде доказана в процеса. Ищецът следва да докаже, че въз основа на относимите обстоятелства със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с бъдещите обекти по повод ползването или разпореждането с тях, които са били осуетени именно в резултат от незаконосъобразните административни актове, действия или бездействия, като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обектите под наем, за получаване на доходи чрез използването им за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Такива доказателства не са установени от представените в настоящото производство договори.

Предварителен договор за възлагане на строителство, учредяване право на строеж и прехвърляне на недвижим имот, с нотариално заверени подписи на 26.10.2006 г. /л.132-140 адм. д. 845/2024 г./ е сключен между възложители: С. П., К. А., А. А., Ю. Ж., С. С. и Р. С. и изпълнител „Задруга 2005“ ООД, с предмет на договора посочен в чл.1, част І – Изпълнителят на основание заповедта на кмета на Община Варна за одобрение на ПУП – ПРЗ за 19 м.р. на [населено място], [жк], да изработи инвестиционен проект на предвидената в УПИ жилищна страда, да изготвя всички необходими документи за издаване на разрешение за строеж, като осигури и строителен надзор. Определено е и с какви материали и конструкция да се изгради жилищната страда в [УПИ]/2643/ - 684 кв. м, [УПИ]/2642/ - 1327 кв. м [УПИ]/2641/-1016 кв. м. В чл. 1 на раздел II Условия по изпълнение предмета на договора от предварителния договор от 2006 г. страните са договорили предварителните условия, при което договорът влиза в сила: 1.1. изготвения ПУП-ПРЗ, да позволява при 38 % обезщетение на възложителите, при плътност на застрояването 60% и шест етажа, минимална РЗП с К 1.368 % от площта на имота на конкретния възложител, както следва: за [УПИ]/2643/-684 кв. м, за [УПИ]/2642/-1327 кв. м, за [УПИ]/2641/-1016 кв. м; 1.2. изпълнителят в 3 /три/ месечен срок от влизане в сила на ПУП-ПРЗ да осигури виза за проектиране, като за целта възложителите ще предоставят пълномощно с нотариално заверен подпис. Изрично е посочено, че без изпълнение на предавателните условия договорът не влиза в сила. В чл. 9 на раздел III Срокове, страните са договорили, че ако в срок до 24 месеца след подписване на настоящия договор няма влязъл в сила ПУП-ПРЗ договорът се прекратява. Видно от изложеното, предварителен договор от 26.10.2006 г. за възлагане на строителство, учредяване на право на строеж и прехвърляне на недвижим имот на основание чл. 1 от раздел II не е породил правни последици, а ако е породил на основание чл. 9 от раздел III договора е прекратен към 26.10.2008 г. Това е станало преди издаване и отмяната на нищожните актове. Липсата на отмяната на мълчалив отказ за изменение на ПУП обосновава, че ищецът с бездействието си е допринесъл за неиздаване на целения административен акт. Поради тези съображения съдът приема, че ищецът не може с този договор да се установи, при наличие на ПУП – ПРЗ и РУП какво обезщетение би получил, съответно каква е стойността на 1% от ид. ч. на [УПИ]/2641 [жк], [населено място], която е следвало да прехвърли П. на изпълнителя, защото с тази част ще се намали имуществото му.

Предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имот, учредяване право на строеж и задължение за строителство от 29.05.2009 г., с нотариално заверени подписи е сключен между С. П. – възложител и продавач и „Варненска строителна корпорация“ ООД – изпълнител, с предмет на договора възложителя като съсобственик с Държавата, притежаващ 743 кв. м ид. ч. от имот с ид. 10135.2562.215 идентичен с 2641 и 2635, [жк], [населено място] с площ 1764 кв. м да учреди на изпълнителя право на строеж върху имота, по силата на което право последния придобива в собственост обекти и застроени площи от общата РЗП от предвидената за изграждане сграда и подземно застрояване, както и да прехвърли правото на собственост върху идеална част от дворното място, което към момента е собственост на Държавата, срещу задължението на изпълнителя описано в т.2 от договора, при срокове и условия упоменати в договора, като си запазва за себе си правото на строеж, наричано обезщетение за отделни обекти от РЗП на сградата, представляващи 45 % от съответните му идеални части от правото на собственост върху имота, но не по-малко [рег. номер]. м площ от РЗП и 45% от площта на подземното застрояване. Предвидено е с чл.2, чл.10 и чл.18 от договора, че изпълнителят се задължава за своя сметка да извърши всички необходими действия по закупуването на съответните идеални части от имота от Държавата, изготвянето на ПУП – ПРЗ и РУП за имота. От договора се установява, че ищецът е възложил на „Варненска строителна корпорация“ ООД изготвянето на ПУП – ПРЗ и РУП следва, че той по собствена воля се е доверил на конкретно лице да води неговите дела и не е предприел действия по оспорването на горепосочените мълчаливи откази. В този смисъл бездействието на ищеца е причина за липсата на одобряване на съответния ПУП за имота му.

Предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имот, учредяване право на строеж и задължение за строителство от 15.04.2013 г., с нотариално заверени подписи е сключен между С. П. – възложител и продавач и З. Б. Х. – изпълнител, с предмет на договора възложителя като съсобственик с Държавата, притежаващ 743 кв. м ид. ч. от имот с ид. 10135.2562.215 идентичен с 2641 и 2635, [жк], [населено място] с площ 1764 кв. м да учреди на изпълнителя право на строеж върху имота, по силата на което право последния придобива в собственост обекти и застроени площи от общата РЗП от предвидената за изграждане сграда и подземно застрояване, както и да прехвърли правото на собственост върху идеална част от дворното място, което към момента е собственост на Държавата, срещу задължението на изпълнителя описано в т.2 от договора, при срокове и условия упоменати в договора, като си запазва за себе си правото на строеж, наричано обезщетение за отделни обекти от РЗП на сградата, представляващи 45 % от съответните му идеални части от правото на собственост върху имота, но не по-малко [рег. номер]. м площ от РЗП и 45% от площта на подземното застрояване. Предвидено е с чл.2, чл.10 и чл.18 от договора, че изпълнителят се задължава за своя сметка да извърши всички необходими действия по закупуването на съответните идеални части от имота от Държавата, изготвянето на ПУП – ПРЗ и РУП за имота. Ищецът е възложил на З. Б. Х. изготвянето на ПУП – ПРЗ и РУП следва, че той по собствена воля се е доверил на конкретно лице да води неговите дела и не е предприел действия по оспорването на горепосочените мълчаливи откази. В този смисъл бездействието на ищеца е причина за липсата на одобряване на съответния ПУП за имота му.

С предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 13.03.2020 г. /л.33-38 адм. дело №2605/2021 г. на Адм. съд – Варна/ учредителите-възложители, между които и ищецът по настоящото дело, възлагат на изпълнителят – „Комфорт-Варна“ ООД да извърши със свои сили, средства, материали и труд строителството на жилищна сграда, включително изготвянето на идеен и технически проект и да осигури всички необходими строителни книжа, необходими за построяването й, като изгради и завърши същата с всички необходими актове за степента на завършеност и осигури въвеждането й в експлоатация, като я снабди с Разрешение за ползване/въвеждане сградата в експлоатация във вида и характеристиките на отделните обекти, които ще бъдат изградени, степента на завършеност и сроковете за изпълнение на строителството и минималните гаранционни срокове, респективно при санкциите, при неточно изпълнение на договорните условия съгласно договора, като сградата ще бъде изградена върху поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], община Варна, район „Приморски“, [жк], целия с площ [рег. номер]. м, урбанизирана територия, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м/, стари идентификатори: 10135.2562.214, 10135.2562.142, 10135.2562.215, идентичен с УПИ Х-215, в кв. 8 по ПУП-ПРЗ на [жк]. В раздел XI, т. 8.5 е посочено, че в случай, че в срок до 12 месеца не влезе в сила заповед за одобрение на ПУП-РУП и разрешение за строеж за пътна връзка в общински имот с [идентификатор], договорът губи своето действие. С този договор ищецът е възложил на дружеството изпълнител да извършва от негово име производствата по снабдяване с разрешение за строеж, като то се предхожда от одобряване на изискуемия ПУП. След като ищецът се е доверил на „Комфорт – Варна“ ООД да се снабди с необходимите актове и книжа за строителството, следва, че той по собствена воля е решил да не оспорва мълчаливи откази относно одобряване на ПУП. Клаузата в раздел XI, т. 8.5 от договора безспорно установява, че ищецът е бил наясно, че при сключване на договора не е налице възможност за започване на строителство. В този смисъл договорът не може да служи като ориентир за пропуснати ползи, защото в него всичко е предполагаемо, а именно: 1. Не е ясно изменението на ПУП какви параметри за застрояване ще предостави. 2. Не е ясно разрешение за строеж относно каква площ на строежа ще бъде издадено. 3. Не е ясно какво обезщетение ще получи ищецът, защото не е спорно, че е съсобственик в имота. Всичко това обосновава, че няма доказателства за безспорно установени пропуснати ползи, които да обосноват увреждане на ищеца. Неустановяването на една от предпоставките по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно настъпването на имуществени вреди, изразяващи си в пропуснати ползи в патримониума на ищеца, обосновава извод за неоснователност на предявения иск.

Видно от СТЕ по т. 6 към момента на изготвяне на експертизата – м. март 2023 г. в процесния имот няма изградена сграда и започнато изграждане. В настоящото производство не се установи по категоричен начин, че процесната сграда не е построена само и единствено заради отменените административни актове. Печалбата от отдаването под наем на индивидуалните обекти в сградата не може да се приеме като обстоятелство, намиращо се в непосредствена връзка с обявените за нищожни административни актове, доколкото е опосредено от действителното извършване на строителството, съпътствано с издаване на редица административни актове по ЗУТ и сключване на гражданоскоправни сделки по наемане на обектите. В случая се претендира увреда от пропуснати ползи от бъдещи имоти, като дали в процесния случай ищецът е щял да отдаде обектите си под наем, в кой точно момент е щяло да бъде възможно това да се случи с оглед пазарната конюнктура – търсене и предлагане в района, на каква цена и при какви точно условия са хипотетични въпроси. Следователно, твърдяните пропуснати ползи не са доказани.

С Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г. е прието, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В случая липсва първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза, а именно наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето.

Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове. Възражението е направено при второто разглеждане на делото пред Адм. съд – Варна, извън срока по чл.131, ал.1 от ГПК вр. §1 от ЗОДОВ. Поради гореизложените мотиви съдът приема, че искът е неоснователен и без наличие на възражение на изтекла погасителна давност, но за пълнота на изложението съдът ще обсъди възражението за изтекла давност на предявения иск относно нищожните актове. Неоснователни действия и бездействия не са установени, поради което относно такива не следва да се обсъжда наличие на погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Съгласно чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

В случая отказът на гл. архитект на Община Варна, обективиран в писмо РД- 4-94-С/57/11.10.2011 г. е прогласен за нищожен с влязло в сила решение на 02.03.2012 г., поради което от 11.10.2011 г. е започнала петгодишната погасителна давност и е изтекла на 11.10.2016 г. Решение № 2218-2 по протокол № 42 от 05-06.08.2015 година на Общински съвет-Варна е обявено за нищожно с влязло в сила решение на 29.06.2016 г., поради което от 06.08.2015 г. е започнала петгодишната погасителна давност и е изтекла на 06.08.2020 г. Дори и да бе доказан фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, исковата молба е подадена на 30.11.2021 г., след като исковете са погасени по давност на 11.10.2016 г., съответно на 06.08.2020 г. Горното обосновава извод за неоснователност на исковата претенция, тъй като не е налице една от кумулативно изискващите се предпоставки за ангажиране на отговорност, а именно вреди под формата на пропуснати ползи, за какъвто и да било период от време. Това налага претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло. Доколкото липсва основен изискуем елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно имуществена вреда във вид на пропусната полза, е безпредметно да се обсъжда какъв би бил размера на пропуснатата полза според заключенията на СТЕ и СОЕ.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на такси и разноски съобразно представен списък на разноските е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Ответникът до приключване на съдебното заседание на 17.09.2024 г. не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Т. искане е направено за пръв път с писмени бележки от 01.10.2024 г. Съобразно т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. След като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 845/2024 г. на Адм. съд – Варна е направено след 17.09.2024 г. същото не е валидно и съдът не дължи произнасяне по него.

При разглеждане на адм. дело № 2605/2021 г. на Адм. съд – Варна и адм. дело № 11965/2023 г. на ВАС от ответника не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съобразявайки чл.226, ал.3 от АПК, съдът приема, че и за тези дела не дължи произнасяне за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът