Решение № 666 от 13.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1701/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е обжалвано наказателно постановление № 003332/11.10.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП. Производството е при повторно разглеждане на делото. Излагат се събражения, за несъставомерност на деянието по чл.50 ЗЗП, при допуснати съществени нарушения, потребителят не бил запознат с мострен продукт, невъзможността за връщане произтичала от общите условия, не бил идентифициран потребителя. Моли се наказателното постановление да се отмени. Въззиваемата страна оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка повод за извършената проверка е жалба на потребител, постъпила в РД Пловдив с вх. № П-03-699/26.04.2023 г. и съдържаща искане за съдействие от страна на Комисията за защита на потребителите с цел разваляне на сключения с „Еко Стийм 2017“ ЕООД Договор за покупка извън търговския обект по заявка за покупка № 0000002375/07.04.2023 г. на стока - система за почистване „ЕСО 2000 SB“, cep. № 001885, на стойност 4000 лв., като стоката била доставена на потребителката в дома й в гр. Пловдив на 08.04.2023 г. (видно от приложените към жалбата талон за доставка № 2065/08.04.2023 г. и фактура № 3000001828/07.04.2023 г.). Съгласно изложеното в жалбата и приложените към нея документи, запознавайки се с Общите условия на продавача „Еко Стийм 2017“ ЕООД и в съответствие с регламентираното в чл. 6-9.1 от същите, жалбоподателката се е възползвала от правото си на отказ в 14-дневен срок, като на 20.04.2023 г. е изпратила на имейла на дружеството и е донесла на място в офиса му в гр. Пловдив, ул. „Перущица“ № 7А, ет. 2, офис 6 заявление/искане за разваляне на договора и самия уред. На същата дата упълномощен представител на „Еко Стийм 2017“ ЕООД е отказал да приеме стоката, вписвайки собственоръчно на гърба на заявлението/уведомлението, че „поради съображения, свързани с хигиената и опазване на здравето, след разопаковане и използване на системата за почистване „ЕСО 2000 SB“ разпоредбите на чл. 50-56 за право на отказ не се прилагат, както и текста: „Отказваме да приемем Уред № 001885 поради гореизброените причини“. С отказа си на 20.04.2023 г. да приеме стоката, предмет на Договор за покупка по заявка № 0000002375/07.04.2022г., сключен в дома на жалбоподателката в гр. Пловдив извън търговския обект, търговецът Еко Стийм 2017“ ЕООД възпрепятства правото на потребителя по чл. 50 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ в 14-дневен срок от получаване на стоката (получена на 08.04.2023 г.), да се откаже от сключения договор без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП. Горната фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя, който изрично потвърди констатациите в АУАН. Правилно е приложен материалния закон, доколкото посочените факти могат да се субсумират под административния състав на чл. 127, ал.3 ЗЗП, според която норма: „Потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок от получаване на стоката от потребителя.“. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 207 ЗЗП, като наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер, което прави по-нататъшното й обсъждане излишно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че той имал право да откаже приемането на стоката на основание чл. 57, т.5 ЗЗП, съобразно която норма: „Разпоредбите на чл. 50 - 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето.“Съгласно Решение № 363 от 17.01.2019 г. по к. т. д. № 1900 / 2018 г. на Върховен касационен съд, в което е изяснено, че в приложното поле на чл. 57, т.5 ЗЗП попадат само такива стоки, които по своето естество и предназначение са такива, че след отварянето им от един потребител са напълно и изцяло негодни за употреба от друг потребител по хигиенни и здравни съображения. Посочено е също така, че пълната и цялостна непригодност за повторна употреба следва да е убедително доказана, доколкото вещи, каквито са например горни дрехи, обувки, слушалки, шалове и други не попадат в приложното поле на разпоредбата. В обхвата на чл. 57, т.5 ЗЗП са четки за зъби, самобръсначки, капкомери, бельо и други. В този смисъл и Решение № 196 от 18.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 148 / 2019 г. на Административен съд – Видин, Решение № 279 от 22.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 263 / 2021 г. на Административен съд – Шумен, Решение № 41 от 22.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 1 / 2022 г. на Административен съд – Шумен, Решение от 06.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 935 / 2022 г. на Административен съд – Хасково, Решение № 9 от 06.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 935 / 2022 г. на XI състав на Административен съд – Хасково. От приложения по преписката талон за доставка се установява, че процесната стока ECO 2000 SB е система за почистване тип парочистачка, състояща се от маркуч, няколко вида четки за различни повърхности, термофибърни кърпи, накрайник за продухване на канали и др. като от само себе си е видно, че подобен уред за почистване на дома по своето естество и предназначение не е невъзможно да бъде употребяван от друг потребител, след като опаковката му е била отворена нито по хигиенни нито по здравни съображения. Процесният продукт не попада в изключението на чл. 57, т.5 ЗЗП. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че в представените от жалбоподателя документи е посочено, че уредът може да се използва и за борба с определен вид вируси, както и в НАССР /стерилна/ среда. Възможността за тази допълнителна употреба на уреда, обаче не променя неговото естетство и предназначение като парочистачка за почистване на всякакви повърхности и обдухване на канали, което по никакъв начин не е несъвместимо с връщането му от потребител след разопаковане. Неоснователно е възражението за приложение на Директива 2011/83/EС относно правата на потребителите и насоките за нейното прилагане. Сочената директив е изменена с Директива (ЕС) 2019/2161 относно по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите, чиято цел е да увеличи правата на потребителите в ЕС, респективно са стеснени основанията, при които търговците могат да прилагат изключения спрямо правото на потребителя за отказ от договор, сключен извън търговския обект. В актуалния текст на съображение 47 на Директива 2011/83/EС относно правата на потребителите (на която се позовава жалбоподателят) изрично се сочи следното: Някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са използвали стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай потребителят следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално намалената стойност на стоките. С цел да установи естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва така, както това би му било разрешено в магазин. Например потребителят следва само да пробва дадена дреха, но не и да я носи. Следователно по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от договора не следва да го разколебават да упражни своето право на отказ от договора. Видно от чл. 13а от ПЗР на КЗП българският законодател е транспонирал разпоредбите и на двете директиви, поради което не може да възникне никакво съмнение за отговорността на търговеца. Не на последно място следва да се отбележи, че тези обстоятелства, а именно разширените права на потребителя за отказ от договор след измененията с Директива (ЕС) 2019/2161 са общо достъпни на официалната страница на ЕС. Предвид императивния характер на нормите на ЗЗП и на Директива (ЕС) 2019/2161 и Директива 2011/83/EС търговецът не би могъл да черпи основания да откаже да развали договора от клаузи в общите си условия, които противоречат на тези императивни разпоредби (като въвеждат допълнителни изключения пред правото за отказ от договора, непредвидени в закона и директивите), макар общите условия да са подписани от потребителя. Обстоятелството дали клиентът се е запознал с мострен продукт или не е изцяло ирелевантно, доколкото ЗЗП обвързва правото на отказ от договора със самия факт на сключването му извън търговския обект. Името на потребителя действително не е посочено в текста на НП. Това, обаче по никакъв начин не накърнява правата на жалбоподателя, доколкото в АУАН и НП надлежно са посочени номера на жалбата до КЗП и по важното надлежно са индивидуализирани номера на сключения договор с търговеца, номера на издадената от него фактура и номера на самия продукт, тоест той отлично е знаел за кой точно случай става въпрос. Още повече, че тези документи са приложени по преписката и от тях се установява името на потребителя-Х. Д.. По изложените аргументи наказателното постановление правилно и следва да се потвърди. При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би имала въззиваемата страна, такова искане обаче липсва, липсват и доказателства за сторени такива, поради което не следва да се присъждат. Предвид гореизложеното,