РЕШЕНИЕ

№ 128

гр. Пазарджик, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20225200900160 по описа за 2022 година Делото е образувано по иск на П. А. Б. против „Кардиф Животозастраховане“ със седалаще в Париж, Франция, с регистриран клон в Република България, за присъждане в полза на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД на застрахователно обезщетение в размер на 29 168, 53 лева, дължимо по договоро „Кредитна портекция Плюс“ пакет Б № 3966531, обезпечаващ изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит, сключен между наследодателя на ищцата И. Д. П. и „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законна лихва от датата на завежданена иска и и 680, 60 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 26.10.21 г. до 17.01.22 г., когато е предявен иска.

Съдът уважи искането за конституиране на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ като съищец в процеса на осн. чл.26 ал.4 от ГПК., съобразявайки характера и правното основание на предявените искове, принадлежността на спорните права и качеството, в което се предявяват от ищцата, овластена от нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) с правата на застрахован, вкл. - да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора). Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 382, ал. 3 изр. последно от КЗ. След като предявеното от наследницата на застрахования искане е защита на чуждо правно - за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита, то такъм случай съдът задължително следва да конституира като съищец самия кредитор, в чиято полза е сключена застраховката.

На дружеството „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД бе връчен препис от исковата молба и му бе дадена възможност да изрази становище и да направи доказателствени искания преди насрочване на делото в открито съдебно заседание. В срока за упражняване на тези права единственото извършено от съищеца действие е да представи извлечение от счетоводните си книги за установяване размера на задълженията по договора за кредит към датата 09.11.22 г., което следва да бъде допуснато и прието като писмено доказателство в съответствие с чл.182 ГПК.

Обстоятелствата на които процесуалния субституент – ищцата П. А. Б. основава предевяния иск са следните:

П. А. Б. станала единствен наследник по закон на своя съпруг Б. Г. Б., с ЕГН: ••••••••••, починал на 04.07.2021 г. Техните синове Г. Б. Б. и С. Б. Б., които също били призовани към наследяване, направили отказ от наследството, а тя приела наследството чрез конклудентни действия и респективно е придобила правата и задълженията, включени в наследствената маса.

Приживе наследодателят сключил Договор за потребителски и паричен кредит № 3302625 с кредитора „УНИКРЕДИТ КЪНСЪМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, ЕИК: 175070632., по който П. А. Б. била поръчител по посочения Договор за потребителски и паричен кредит, но това я лишавало от право на претенция за застрахователно обезщетение.

Договор за застраховка бил сключен за обезпечаване плащанията по договора за кредит вкл.при покрит риск „смърт на застрахованото лице“. с посочен от „УНИКРЕДИТ КЪНСЪМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД застраховател Застрахователеният договор 3302625, UCB-C800-000190407 бил сключен през месец юли 2018 г. между кредитополучателя и застрахованото лице стриктно спазвало задълженията си по него.

На 04.07.2021 г., в срока на действие на горепосочения договор, настъпва застрахователно събитие, а именно – смъртта на Б. Б. в Германия по време на престой в Клиника Еслинген. Остатъкът от задължението по договора за кредит тогава се твърди, че е 38 135, 21 лв., а ищцата своевременно и надлежно уведомила „Кардиф Животозастраховане. Клон България” КЧТ за това и предявила претенция, по която била заведена щета под № 71440 и щета под № 71441.Наследницата оказала пълно съдействие на застрахователното дружество, като представила детайлна справка от личния лекар на починалия относно провежданите ежегодни профилактични прегледи, както и всички изискуеми и налични при нея документи и сведения.

Постановен било обаче отказ с писмо с изх. 2028/28.02.2022 г. на Мениджър щети и Мениджър обслужване на клиенти и жалби, в който се твърдяло, че е налице причинно-следствена връзка между предшестващи сключването застраховките заболявания и медицинската причина, довела до смъртта на Застрахованото лице. Несъгласна с това ищцата подала Жалба от 11.02.2022 г. до застрахователя, съгласно изискването на КЗ, прилагайки допълнително изисканите по-рано, но междувременно постъпили медицински документи от Германия, които застрахователят не изчакал преди да постанови отказа си. В последна сметка по така подадената жалба бил постановено и потвърждение на отказ с изх. № 2028/28.02.2022г Ищцата счита отказа на застрахователя за неоснователен и необоснован, като твърди, че от съществуващите медицински документи няма данни за загубена работоспособност или усложнения, произтичащи от основното заболяване на наследодателя - •••. Смъртта била настъпила всъщност в резултат на •••, каквото е и заключението на лекуващия екип лекари от клиника Еслинген, Германия, поради което и преценката и изводите на ответника в постановения и потвърден отказ са неправилни и неоснователни.

Изтъкваното от ответното дружество основание за отказ за изплащане на обезщетение не отговаряо на обективната истина. Няма никакви данни, както по застрахователната преписка, така и изобщо в обективната действителност, които да водят до извода, че при Б. Б. са били установени ••• от 2012 г. до момента на смъртта, както и липсват каквито и да е данни за такава причина за смъртта, настъпила с вследствие на •••, както и че заболяванията са били в причинно-следствена връзка с посочената причина за смъртта на Б. - •••.

Ищцата твърди, че първоначално източник на данни за причината за настъпилата смърт е писмо, с което е върнат трупът на починалия в България, както и Етапна Епикриза за периода от 01.01.2012 г. до 05.08.2021 г. Позовава се обаче и на приложен Медицински доклад от Клиника Еслинген, установяващ посочената по-горе причина за смъртта - •••, като твърди, че в доклада дори било отбелязано, че сърдечносъдовата дейност е нормофрекентна, с ясни, ритмични сърдечни тонове и без сигнал за пороци. Счита, че това следвало да е и водещият документ за преценка на причината за смъртта на застрахованото лице, тъй като той е починал именно в посоченото лечебно заведение и лекарите са установили от какво.

В законния срок е подаден писмен отговор от ответника, който прави следните възражения:

1. Ищата, освен наследник на кредитополучателя имала и качеството на поръчител по договора, поради което след неговата смърт би трябвало да отговаря изцяло и в пълен обем за това задължение. В тази връзка искът следвало да бъде отхвърлен само на това самостоятелно основание, тъй като със смъртта на съпруга й не се е преклудирала възможността за изпълнение по Договора за кредит от нейна страна, а отговорността на ответника – застраховател не следвало да се ангажира в такъв случай.

2. Съгласно приложимите по Застраховката Обши условия (ОУ) отговорността па Застрахователя но отношение па риска „Смърт“ се изключвала в случай че: (т.12Д.) „Отговорността на Застрахователите по отношение на риска „смърт“ се изключва в случаи, че застрахователното събитие е в причинно- следствена връзка с алкохолизъм, злоупотреба с алкохол, както и от процедури по лечения на алкохолизъм“. (т.12, 1.) „застрахопвателното събитие е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което Застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2 годишен период преди влизането в сила на застраховката... “; От фактическа страна ответникът се позовава на приложената медицинска документация по делото от клиника Еслииген в Германия, откъдето било видно, че застрахованото лице е починало от •••, но съществували и съпътстващи заболявалия, които имали пряка причинно- следствена връзка с настъпилата смърт: •••. С оглед на пряката причина за смъртта и съпътстващите хронични заболявалия (състояния) при него, можело да се направи обосновано заключение, че е налице и пряка причинно-следствена връзка между тях. Ответникът твърди, че съгласно приложимите ОУ по Застраховката било регламентирано, че покрити рискове по полиците са събитията „смърт“, „инвалидизация“ или „продължителни болнични“, които се изключват като покритие, при положение, че се установи, че същите са резултат от „предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2 /две/ годишен период преди началната дата на застраховката“ (член 12.1). Счита, че от предоставените по случая медицински документи се установява по безспорен начин, че при включването на лицето в покритието по Застраховката, същото е попълнило собственоръчно „Медицински въпросник за приемане за застраховане“, съгласно който не е декларирал наличие на здравословен проблем, свързан с някое от гореизброените хронични заболявалия (състояния), въпреки че Застрахователят изрично е изброил част от заболяванията, за които не носи риска, в случай, че за това заболяване е провеждано лечение, приемани са медикаменти, като част от тези заболявалия изрично са изброени поименно в цитирания „Медицински въпросник за приемане за застраховане“, като дори е предоставена възможност на застрахованото лице сам да декларира заболяване, което не е посочено изрично от Застрахователя. Въпреки това, видно от Медицинския въпросник той е декларирал, че е напълно здрав и не страда от никакви заболявания, като по този начин съзнателно не е обявил и е премълчал съществени обстоятелства.

Според ответника, по този начин лицето е било информирано, че застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за събития, които имат причинно-следствена връзка с предходни заболявания, а в последствие - именно тези факти и обстоятелства са оказали съществено въздействие за настъпване на събитието. От предоставените по делото медицински документи можело да се направи обоснован извод, че застрахования е провеждал лечение и консултиране във връзка с диагностицираните предхождащи заболявалия.

Ответникът, правейки възражението за наличие на основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение се позовава на законовата разпоредба на чл. 363, ал. 4 и чл. 395, ал. 4 от КЗ, така и съдебна практика, сочейки Решение № 49/29.07.2013 год. по т.д. № 840/2012 год. на ВКС, I т.о., както и Решение № 207/13.01.2017 год. по т.д. № 3394/2015 год. на ВКС, II т.о.

В обобщение твърди, че с оглед предшестващите сериозни хронични заболявалия можело да се направи обосновано заключение, че причината за смъртта на застрахования е в пряка причинно следствена връзка със заболяванията (състоянията): ••• С оглед на това, както и по силата на разпоредбата на чл. 363, ал. 4 от КЗ, имало основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение относно настъпилото събитие, тъй като от наличната информация, предоставена от самия застрахован преди включването му в Застраховката, същаият не е декларирал съществени обстоятелства, касаещи негови предходни здравословни проблеми (в гази връзка е и Решение №175 от 13.01.2014 год. по т.д. ТУ» 1060/2012 год., Т.К., I Г.О. на ВКС). В този случай считаме, че може да се направи обоснован извод, че лицето е укрило обстоятелства, които са съществени от гледна точка на оценката на риска. И които са оказали съществено въздействие за настъпване на събитието. 3.Ответникът оспорва обстоятелство, че остатъчният баланс по кредита е в размер на претендираната по делото сума.

4.В случай че процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение, по-голямо от предвидения минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2014 год. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът прави възражение за намаляването му на чл.78, ал.5 от ГПК.

Не се оспорват обстоятелствата, че клона на застрахователното дружество е издал индивидуален застрахователен Сертификат по застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет Б 3302625/2018 год. като в покритието по Застраховката е включен наследодателят на ищцата, в качеството му на кредитополучател, както и че дружеството е уведомено за настъпилото събитие, като от страна на ищцата е отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, а след разглеждане на случая от експерти на застрахователя е решено, че се касае за събитие, представляващо изключен риск по Застраховката и претенцията следва да бъде отказана на това основание.

Ищцата се е възползвала от правото си на допълнителна искова молба, в която оспорва основателността на основните две възражения: че щом е поръчител, не може да се претендира застрахователно обезщетение поради смърт на кредитополучателя и че са налице основания за отказ от изплащане на обезщетението, като твърди, че съпругът й не е бил лекуван от заболявания, които да са причинна връзка със смъртта му, нито пък съзнателно не е обявил и е премълчал съществени обстоятелства при попълване на медицинския въпросник.

Освен това ищцата оспорва верността на съдържанието на представен с отговор документ – съобщение за смърт, издадено от МБАЛ – Пазарджик, в частта, в която като причина за смъртта е посочена •••, като твърди, това не е вярната причина за смъртта, а вярната е посочена в медицинската документация от болницата в Германия, където лицето е починало.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички направени по-рано възражения, а по повод оспорването на съобщението за смърт, издадено от болницата в гр. Пазарджик, ответникът заявява, че ще ползва от него и излага съображения относно материалната му доказателствена сила като официален свидетелстващ документ, като се позова и на факта, че близките на починалото лице „не са оспорили“ верността му към момента на неговото изготвяне в болницата и не са поискали аутопсия, т. е. – били са съгласни с посоченото в него.

Във връзка с оспорването на верността на съдържанието на документа съдът даде указания, че всяка от страните ще следва да установи според тежестта за доказване на изгодните за нея факти, че обстоятелствата, отразени в оспорената част на документа са верни, съответно – са неверни, т.е. ответникът следва да посочи доказателства потвърждаващи, че причината за смъртта е •••, а ищеца – съществуването на друга/и причина/и за нейното настъпване.

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и същият намира правното си основание в разпоредбата на чл.382, ал.1 КЗ.

Предмет на иска е вземане срещу застраховател, съгласил се да покрие риска от неизпълнение на договор за кредит, поради настъпила смърт на кредитополучателя. Специфичното в случая е, че искът не е предявен от бенифециера, ползващ се реално от правата по застрахователния договор, а от наследник на кредитополучателя, застраховал в полза на кредитора риска от настъпване на смъртта му, в срока на изпълнението на договора за кредит. В определението от 20.10.2022 г. подробно са изложени съображения за допустимостта на иска и процесуалната легитимация на наследника на застрахованото лице, в качеството му на процесуален субституент, като съдът се е позовал на общата процесуална норма на чл. 26, ал.2 от ГПК и на чл.382, ал.3 от КЗ.

Ответникът не оспорва възникването на застрахователното правоотношение, което е установено и с писмено доказателства, както и настъпването на застрахователното събитие. Длъжникът по договора за кредит Б. Г. Б. е починал на 04.07.2021 г. и ищцата е негов законен наследник, видно от удостоверението, издадено от Община – Пазарджик /л.7 от делото/. От така установеното застрахователно правоотношение и факта на смъртта на застрахованото лице Б. Б. следва извода за възникване отговорността на ответника за заплащане в на третото лице, ползващо се от застрахователния договор лице „УНИКРЕДИТ КЪНСЪМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, съответното застрахователно обезщетение, в съответствие с уговореното в договора. В чл.11 от същия /л.16 от делото/ е предвидено, че при смърт се плаща остатъчни баланс по кредита към датата на нейното настъпване.

С помощта на вещото лице Л. Я. – Т., чието заключение е изслушано и прието като доказателство по делото е установено, че към датата на смъртта на кредитополучателя общо дължимата сума по договора е била 26 045, 43 лв., след което са направени погашения на част от дълга, възлизащи на 15 9031 37 лв. и е останал дължим остатък от 19 647, 65 лв. Следователно, отговорността на застрахователя би следвало да се ангажира само до размера на останалия непогасен остатък от задълженията по договора за кредит към 04.07.2021 г. – 26 045, 43 лв., независимо от извършените в по-късен момент плащания. Вътрешните отношения между платците и кредитора не са предмет на настоящото дело и евентуално би следвало да се уредят по правилата за неоснователно обогатяване след заплащане на дължимото застрахователно обезщетение поради смъртта на кредитополучателя Б. Б.. Първото възражение, което прави ответника по иска, че наследник, който е и поръчител по договора за кредит, не може да претендира ангажиране на отговорността на застрахователя поради смърт на кредитополучателя, е напълно неоснователно. Подобно изключение не е предвидено в закона и противоречи на правната логика. Отговорността на поръчителя е гаранционно-обезпечителна и акцесорна и при смърт на главния длъжник, той не се замества от своите поръчители. При погасяване на главният дълг, отпада и дълга на поръчителя, поради което всеки от наследниците, бил той и поръчител имат право да упражнят правата на кредитора по застрахователния договор, за да бъде постигнато погасявате на задълженията на застрахованото лице със заплащане на застрахователно правоотношение.

Другото възражение, с което се брани ответникът срещу предявения иск е правоизключващо по своя характер и се основава на твърдение, че има право да откаже изцяло изплащането на застрахователно обезщетение на основание, свързано с поведение на застраховащото лице Б. Б., предхождащо сключването на застрахователния договор. Застрахователят счита, че застрахования кредитополучател съзнателно е премълчал обстоятелства, свързани със здравословно му състояние, при декларирането на които договорът не би бил сключен договора и които в последствие са се оказали в причинна връзка с настъпилата смърт.Премълчаването било извършено при попълването на медицинския въпросник /л.127/ от делото, където не били посочени заболявания, от които лицето страдало и които са допринесли за настъпване на застрахователното събитие – смъртта на Б. Б. на 04.07.2021 г., а възражението следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 363, ал. 4 и чл. 395, ал. 4 от КЗ.

Установи се, че застрахования е починал в Германия, в клиника в гр.Еслинген, където е бил лекуван преди това. Ето защо следва са се обсъдят противоречията в издадения от тази клиника медицински доклад, превод на български от който е приет като доказателство по делото и представения с отговора на исковата молба документ Съобщение за смърт № 170/.09.07.2021 г., издадено от МБАЛ – Пазарджик, чиято вярност бе оспорена от ищцата по делото. Т. е. тя твърди, че причината за смъртта не е посочената в него •••. И това действително бе опровергано от издадения от клиниката в Германия медицински доклад и от изготвената по делото комплексната медицинска експертиза от двама лекари със специалности „съдебна медицина“ и „вътрешни болести и кардиология“. В съобщението за смърт е посочено, че смъртта е констатирана „от друг лекар“, което е логично, защото лицето е починало пет дни по-рано в клиника в Еслинген. За това и вещите лица обсъждат като меродавни данните за състоянието, изследванията и проведеното лечение преди смъртта на пациента, отразени в медицинската документация, издадена от германските медици. Въз основа на тези данни, като проследяват подробно развитието на състоянието на Б. Б. при двете му поредни хоспитализация през юни 2021 г. и на 03.07.2021 г., вещите лица д-р М. и д-р А. дават заключение, че причината за смъртта на Б. Б. е „•••“. Това състояние, установено като пряка причина за смъртта не може да се свърже със заболяванията, от които страдал преди сключване на застрахователния договор починалия, а именно: •••, а чието диагностициране и давност има данни в заключението на вещите лица на л.19 от същото. В документацията, изискана от личния лекар в България и от НЗОК не се съдържа информация лицето да е било диагностицирано и лекувано от ••• преди подписване на застрахователния договор през 2018 г.то защо не може да се приеме, че при попълване на медицинския въпросник умишлено е укрило такава информация, както се твърди от ответника по делото.

За ••• се споменава едва в медицинския доклад от клиниката в Еслинген от 2021 г. Липсва обаче първична медицинска документация за поставянето на такава диагноза кога това е станало. Не е посочено в документацията за употреба на какви количества алкохол има данни и от кога датира злоупотребата. Разпитан като свидетел Г. Б. /син на починалия/ отрича баща му да е злоупотребявал с алкохол, като се аргументира и с факта, че пред последните пет години е работил като ••• в Германия и всяка сутрин преди работа минавал на задължителен тест с дрегер. Няма данни да е санкционирал, да е отстранява от работа или да е предизвиквал произшествия като ••• в пияно състояние.

Има данни, че през април 2021 г. в Германия на пациента е била поставена диагноза „•••“, стадирана като ••• и •••, доказан с •••. Предвид изминалото време от юли 2018 г., когато е подписан застрахователния договор и първата информация за •••, отново няма как да се приеме, че застрахованият е премълчал във въпросника за известни му заболявания и лечение, с които застрахователят може да свърже повишен риск от настъпване на смъртта му време на действие на договора.

Самата причина за смъртта - „•••“, се предизвиквало от •••, което според вещите лица можела да се свърже предполагаемо с алкохолна злоупотреба, но не – задължително от това. Изброяват се редица други възможни причини в т.3.5 от заключението и в този смисъл пряката причинна връзка между ••• на пациента, за която се споменава в медицинския доклад и настъпването на смъртта остават недоказани по несъмнен начин. Такава връзка само може да се предполага, според вещите лица, но не несъмнена, при наличие и на други състояние я причини, които било възможно да доведат до •••. Вещите лица отбелязван също така, че при гастроскопията не били намерени варици на хранопровода и на дъното на стомаха, които от своя страна можело да се свържат с •••, като нейно усложнение и от там – косвено с •••. Не било описано и предшестващо повръщане без съдържание на кръв, преди това със съдържание на кръв, заради което е постъпил в болница на 03.07.2021 г. От показанията на св. Б. също може да се направи извод за внезапно влошаване на състоянието, при което е потърсена медицинска помощ, а не за продължително предшестващо повръщане. Тези два факта, според отразеното на л.18 от заключението, правели съмнителна връзката между ••• и ••• в конкретния случай.

Ето защо в случая от една страна не е налице съзнателно премълчаване на тези обстоятелствата, по смисъла на чл. 363, ал.1 КЗ, свързани със здравословното състояние на застрахования и в частност – с •••, доколкото за нея се споменава в медицинската документация от Германия една 3 години по- късно, а от друга – дори да е страдал от такава към момента на смъртта си, то не тя /•••/ или процедури по нейното, лечение са причинили смъртта на лицето или поне това не бе доказано по несъмнен начин. •••, които са допринесли пряко за смъртта на Б. Б. е възможно да са предизвикани от редица други медицински състояния, а вещите лица се позоват и на два конкретни факта, единия, констатиран от гастроскопията, а другия – извлечен от данните от анамнезата, които според тяхното експертно становище правят съмнителна връзката между ••• и получената при пациента •••.

Т. е. дори да имаше премълчаване на обстоятелство „•••“ в конкретния случай не се доказа именно то да е „оказало въздействие за настъпване на събитието“ – смъртта на застрахования от безспорно установената медицинска причина Възражението за премълчаване на обстоятелства, свързани със здравето на застрахования, при поставени въпроси по реда на чл.362 КЗ, което бе своеврменно направено с отговора на исковата молба, не бе доказано в настоящия процес, след като бяха безспорно установени причината за смъртта и заболяванията, от които е страдал и се е лекувал починалия преди подписване на застрахователния договор. Вярно е, че в последствие е бил диагностициран с т. нар. „•••“ и през 2021 г. вече има данни в медицински доклад за •••, но хронологично няма как да се приеме, че той е бил длъжен да декларира подобни обстоятелства още през 2018 г. Освен това ••• злоупотреба само хипотетично може да се свърже с пряката причина за настъпването на смъртта на застрахования, но вещите лица не дават заключение за безспорно установена връзка.

Ето защо не са доказа поведение на застрахования, което да може да се свърже с укриване на риск от настъпване на смърт по известни му медицински причини, респективно – не е възникнало правото на ответника да изплати съответното застрахователно обезщетение на кредитора на осн. чл. 382 от Кодекса за застраховането.

Въпреки клаузата в застрахователния договор за определя размера на обезщетението според този за дълга към датата на настъпване на смъртта на застрахования, искът не бе доказан в пълния му размер, тъй като се установи, че към 04.07.2021 г. общо дължимата сума е 26 045, 43 лв., а не – 38 135, 21 лв., каквато се претендира с исковата молба. Обезщетението следва да се присъди в доказания по-малък размер, заедно със законната лихва от дата на предявяване на иска – 12.09.2022 г. до окончателното плащане.

Вземанията следва да се присъдят в полза на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД осн. чл.26, ал.2 ГПК във връзка с чл. 382, ал.3 КЗ.

Разноските следва да бъдат определи по правилата на чл.78, ал.1 и 2 ГПК, а ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 1 041, 82 лв., тъй като ищцата бе освободена на осн. чл.83, ал.2 ГПК.

Възражението на ищовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания пред първата инстанция.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд