Решение № 175 от 22.3.2024 г. на Районен съд - Русе по дело № 2128/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Мегахим“ АД, депозирана против наказателно постановление № BG2023/4000-342/НП от 25.10.2023г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 125, ал. 1 ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 10 839, 52 лева, за нарушение по чл. 125, ал. 1 ЗАДС. С жалбата се ангажират твърдения, че без основание е наложена имуществена санкция в размер на 10 839, 52 лева на дружеството жалбоподател. Заема се становище, че дружеството не е следвало да предприеме действия по регистрацията на е-АДД, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗАДС, да подаде акцизна данъчна декларация по чл. 87, ал. 6 ЗАДС и да заплаща акциз, на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗАДС, за количествата енергийни продукти, вложени при производството на „Разредител АМВ“, в количество 12 900 бр. бутилки, с вместимост 1 литър, тъй като посочения продукт е произведен в рамките на разрешена по чл. 24, ал. 2 и сл. ЗАДС дейност, съгласно Удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Посочва се, че самият разредител е получен чрез смесване на ортоксилов, минерален терпентин и бутанол, при спазване на разходна норма, представена по реда на чл. 24а, ал. 6, т. 11 ЗАДС, въз основа на която е издадено и Удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Оспорва се становището на ЦМЛ и на Дирекция „МДМ“ при ЦМУ, че по своя химичен състав и по дестилационна характеристика продуктът отговаря на „леки масла и препарати“ от гл. 27 КН, код по КН 2710 12 21 – минерален терпентин. Излагат се доводи, че продуктът е сложен органичен разредител, с приложение в лаково – бояджийската промишленост и тези данни за стоката следва да се съпоставят и с изискването на гл. 38 от КН, а не само с тези от гл. 27 и продуктът следва да бъде класифициран в код по КН 3814 00 90 като „друг сложен органичен разредител“. Заема се становище, че процесния продукт е в опаковки по 5 литра, поради и което се явява освободен от облагане с акциз, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАДС. Релевират се доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, както и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 18 ЗАНН. В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение се инвокират доводи за допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН, с оглед непълнота на описанието на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени, предвид липсата на конкретна правна норма, уреждаща количествата с търговски характер. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. В подкрепа на това, в депозирани писмени бележки, развива подробни съображения за доказаност на нарушението и липса на допуснати в хода на производството по издаване на наказателното постановление на твърдените процесуални нарушения. Заема се становището, че правилно е приложен материалния закон и правилно е наложено административното наказание. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № BG21062023/4000/А-594/21.06.2023г. против дружеството жалбоподател, за това, че на 21.03.2023г., в качеството си на ОАКП, притежаващо УОАКП № BG004000E0160/20.12.2022г., не е регистрирало по реда на чл. 84, ал. 3 ЗАДС електронен акцизен данъчен документ, с който да бъде начислен акциз за 7633, 47 лева при 15 градуса целзий акцизен продукт – Минерален терпентин с код по КН 2710 12 21, след което в 14 – дневен срок, не е подало акцизна декларация по реда на чл. 87, ал. 6 ЗАДС и не е заплатило по реда на чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗАДС дължимия акциз по сметка на Агенция „Митници“, съгласно разпоредбата на чл. 24д, ал. 3 ЗАДС, като в качеството си на освободен от акциз краен потребител е употребило енергиен продукт – 7633, 47 литра, при 15 градуса целзий минерален терпентин с код по КН 27101221 за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатило дължимия за стоките акциз в размер на 10 839, 52 лева, което е субсумирано като нарушение по чл. 125, ал. 1 ЗАДС. АУАН е подписан без възражения. В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 са депозирани възражения срещу съставения АУАН. Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател на основание чл. 125, ал. 1 ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 10 839, 52 лева, за нарушение по чл. 125, ал. 1 ЗАДС. Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства. Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са допуснати сочените с жалбата нарушения при описанието на нарушенията. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление нарушението е описано подробно и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното дружество, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователни са твърденията, касаещи допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗАНН при съставянето на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН при издаване на наказателното постановление, както и чл. 18 ЗАНН. Описаното в АУАН и НП нарушение е описано подробно и съдържа посочване на датата на извършване на нарушението и всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и тяхната правна квалификация и въз основа на това, нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, кога е извършено същото и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на дружеството жалбоподател, да бъде запознат с всички приети за осъществили се факти и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. По гореизложените мотиви, неоснователни се явяват релевираните от страна на жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които от своя страна са довели до ограничаване правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗАДС Освободен от акциз краен потребител, който е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатил дължимия за стоките акциз по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв. От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, безспорно се установява и доказва, че дружеството жалбоподател, в качеството си на освободен от акциз краен потребител, не е регистрирало по реда на чл. 84, ал. 3 ЗАДС електронен акцизен данъчен документ, с която да бъде начислен акциз за 7633, 47 литра, при 15 градуса целзий акцизен продукт – минерален терпентин с код по КН 27101221, след което в 14-дневен срок, не е подало акцизна данъчна декларация по реда на чл. 87, ал. 6 ЗАДС и не е заплатило по реда на чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗАДС дължимия акциз по сметка на Агенция „Митници“, съгласно изискванията на чл. 24д, ал. 3 ЗАДС, в размер на 10 839, 52 лева, като по този начин е осъществило състава на нарушението по чл. 125, ал. 1 ЗАДС, за което е санкционирано. Съдът намира за неоснователни и напълно опровергани от заключението на изготвената в хода на административнонаказателното производство митническа лабораторна експертиза (лист 30-32 от преписката), което съдът кредитира като компетентно и обосновано, доводите на дружеството жалбоподател, касаещи неправилно тарифиране. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗАДС, енергийните продукти подлежат на облагане с акциз. В чл. 13 от същия закон са изброени кодовете по КН, в които следва да са включени продуктите, за да са „енергийни продукти“, а в чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗАДС е посочено, че разпоредбите на глава четвърта се прилагат по отношение на енергийните продукти, включените в кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69. Напълно опровергани от приобщените по делото доказателства – технологични карти по партиди и извлечение от материалната отчетност за продукта минерален терпентин са твърденията на дружеството жалбоподател, че е използвана разходна норма на минерален терпентин, в рамките на предоставеното разрешително. Без опора в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАДС са твърденията в жалбата, че процесния продукт е освободен от облагане с акциз. Правилно е издирена и приложената относимата санкционна разпоредба, съгласно която имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв., какъвто именно размер на имуществената санкция е наложен на дружеството жалбоподател. По изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, касаещи липсата на осъществен състав на административно нарушение от страна на дружеството жалбоподател, за което същото е санкционирано. Настоящия случай не е маловажен по смисъла на чл. 126б, ал. 2 ЗАДС, поради и което неприложима се явява разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН в полза на наказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева, съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът