Решение № 728 от 27.12.2024 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 3126/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от Е. Х. Х. от гр. Я. против Х. О. Х. от гр. Я.. С исковата молба ищецът твърди, че е наследник на Х. Р. Х., починал на ••• г., б.ж. на гр. Я., който от своя страна е единствен наследник на бабата на ищеца Л. К. Х. и на дядото на ищеца Р. Х. Х., който е починал на ••• г. Последните двама с нотариален акт за дарение се твърди, че са дарили недвижим имот на Х. О. Х., с административен адрес в гр. Я., ул. „•••. С исковата молба се твърди, че е нарушена разполагаемата част на ищеца като наследник и се иска от съда да възстанови запазената му част като наследник по закон на Х. Р. Х., починал на ••• г., на подробно индивидуализирания в исковата молба имот. С допълнителна уточняваща молба от 21.03.2024 г. се уточнява петитума на исковата молба, като се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.30 от Закона за наследството да възстанови съответната запазена част на ищеца в качеството наследник на Р. Х. Х. по заместване на наследството на Х. Р. Х., починал на ••• г., б.ж. на гр. Я., чрез намаляне на съответната по закон идеална част на извършеното дарение с нотариален акт № ••• г. на СВ при ЯРС на недвижим имот, представляващ апартамент № •••, находящ се в гр. Я., ул. „•••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.543.583.5.36, по КК и КР, одобрени със Заповед № ••• г. на Изпълнителния директор на АК, предназначение самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 70 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна, сервизни помещения, заедно с прилежащите му избено помещение № ••• с полезна площ от 5, 69 кв.м., 2, 50 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор № 87374.543.583.5 и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 87374.543.583, при съседи за апартамента: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори на същия етаж № 87374.543.583.5.35, 87374.543.583.9, под обекта № 87374.543.5.32, над обекта № 87374.543.583.5.40 и граници на избеното помещение: мазе № •••, коридор, мазе № •••, извършено в полза на ответника Х. О. Х.. С нарочна молба от 11.06.2024 г. ищеца уточнява, че е наследник по заместване от своя баща Х. Р. Х., починал на ••• г., б.ж. на гр. Я. на своя дядо Р. Х. Х., починал на ••• г., б.ж. на гр. Я. и именно в това си качество претендира възстановяване на неговата запазена част, като се поддържа, че същата е била накърнена с извършеното дарение с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••• г. на нотариус М. Д., вписана в регистъра на НК под № •••, с район на действие, съдебния район на РС Ямбол, в полза на Х. О. Х., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Я., ул. „•••, недвижим имот, а именно описания подробно апартамент № •••, в гр. Я., ул. „•••. Твърди се, че дарителят Р. Х. Х. приживе заедно със своята съпруга Л. К. Х., е извършил дарение в полза на лице, различно от наследниците им по закон, без да потърсят и уведомят единствения си внук, дете на починалия им син Х. Х.. Причината за това била, че след смъртта на сина им Х. Р. Х., майката на ищеца Е. Х., заживяла на семейни начала с друг мъж, поради което бабата и дядото на детето спират да търсят същото, не се интересуват за него и съответно го лишават от полагащото му се наследство, извършвайки процесното дарение. Тъй като Е. Х. бил студент, редовна форма на обучение, живеел в друг град на 30.10.2023 г. той разбрал, че дядо му по бащина линия е починал и същевременно преди това е извършил дарение на единствения им недвижим имот на техен •••. Поддържа се, че с оглед тия обстоятелства е инициирано съдебно производство по чл.30 от ЗН за възстановяване на накърнената част на ищеца. Сочи се, че ищецът не е заявил приемане на наследството по опис, като е приел, че същото включва единствено посочения недвижим имот на наследодателя му. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Х. О. Х., с който се поддържа, че иска е неоснователен. На следващо място се релевира възражение, че не са налице материално-правните предпоставки за уважаване искането на ищеца, тъй като същият не е приел наследството, оставено му от наследодателя по опис. Твърди се, че същият има и сметки в банка. В този смисъл се поддържа, че в конкретния случай с дарението на процесния недвижим имот, наследодателят на ищеца не е изчерпал цялото свое имущество. Твърди се, че е оставил банкови сметки на свое име в „Банка ДСК“ ЕАД, със средства, с които не се е разпоредил преди смъртта си. По тези сметки и в момента са налични парични суми, които били на разположение на наследниците и съставляват друго имущество, различно от дарения недвижим имот. На следващо място, се твърди и, че наследодателят е оставил и движими вещи, придобити в режим на СИО, от което следва, че същите също са включени в наследственото имущество. Поддържа се, че дареният имот далеч не е единственото имущество, останало след смъртта на наследодателя на ищеца. Твърди се, че следва да намери в случая приложение разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН. В обобщение се поддържа, че след като не е приел наследството по опис, по отношение на ищеца не са налице материалните предпоставки да предяви и проведе успешно иск за възстановяване на неговата запазена част срещу трето на наследството лице, какъвто се явява ответника по делото. В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Ж. Г. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на съображенията изложени в нея се поддържа исковата претенция. Поддържа се че представените банкови сметки, паричните влогове по тях не се включват в наследствената маса, тъй като нямат белези на движими вещи. Сочи се още че ищецът не е заявил приемане на наследството по опис, приемайки че същото включва един единствен недвижим имот, като се иска още съдът да приеме, че депозираната искова молба съдържа заявление за приемане на наследството по опис, включващо само и единствено процесния имот. В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.С. Т. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея основания се поддържа, че искът следва да се отхвърли като несонователен. В тази насока се поддържа, че ищецът не е приел по опис оставеното му от наследодателя наследство в установения от закона срок. Поддържа се че следва да се приеме, че ищецът е узнал за смъртта на дядо си на 29.09.2023 год., когато е било издадено удостоверение за наследници, което ищецът е представил с исковата молба. Сочи се че настоящото производство е образувано на 27.11.2023 год., като в исковата молба липсват твърдения за приемане наследството по описа, като такова заявление е направено едва на 11.06.2024 год. На следващо място се сочи че към датата на смъртта си наследодателя е притежавал банкови сметки в Банка ДСК, част от които са били закрити след неговата смърт, което доказва, че наследствената маса не се изчерпва само с дарения имот. Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представения по делото Акт за женитба № •••, Р. Х. Х. е сключил граждански брак с Л. К. З. /фамилно име преди брака/ - Х. /фамилно име след брака/, на ••• год. Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, на ••• год., по време на брака си Р. Х. Х. и Л. К. Х., са придобили в режим на СИО процесното жилище-апартамент. Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••• год. на нотариус М. Д. вписана в НК под № •••, с район на действие Районен съд Ямбол, Р. Х. Х. и Л. К. Х. са дарили на Х. О. Х. собствения си недвижим имот - апартамент № •••, находящ се в гр.Я., ул.“•••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.543.583.5.36 по КК и КР, одобрени със Заповед ••• год. на Изпълнителния директор на АК, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 70 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна, сервизни помещения, заедно с прилежащите му избено помещение № ••• с полезна площ от 5, 69 кв.м., 2, 50% идеални части от общите части на сграда с идентификатор 87374.543.583.5 и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 87374.543.583. Представени са още схема на процесния самостоятелен обект на правото на собственост и удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК, видно от окето данъчната оценка на имота е 22 847.50 лева. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Р. Х. Х. е починал на ••• год., като е оставил за свои наследници по закон, лицата: Л. К. Х. – съпруга и Е. Х. Х. по заместване от неговия баща Х. Р. Х., починал на ••• год. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ, пазарната стойност на порцесното жилище към м.12 2002 год. е 14 300 лева, а от допълнително заключение се установява, че пазарната стойност на същото жилище към месец 12. 2022 год. е 103 600 лева. Видно от представената справка от ОС „Земеделие“ – •••.Я., наследодателя Р. Х. Х. не е притежавал земеделски земи и гори. По делото е представена справка за налични банкови сметки на Р. Х. Х., от които се установява, че към датата на неговата смърт, същият е притежавал разплащателни и спестовни сметки и срочни влогове, две от които са били закрити след неговата смърт. От правна страна: Предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, съдът намира за допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. И това е така, тъй като съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материално-правно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя. Съгласно приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 29, ал. 1 и ал.3 ЗН запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете e 1/2 от имуществото на наследодателя, а когато наследодателя е оставил низходящ и съпруг /какъвто е настоящия случай/, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като в този случай разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, следователно в конкретната хипотеза запазената част на ищеца –внук на наследодателя, е в размер на 1/2 идеална част от наследството на Р. Х. Х., респ. разполагаемата част на наследодателя е била 1/3. В конкретния случай наследствения имот е бил дарен на лице, което не попада в кръга на наследниците по закон – ответника Х. О. Х.. Даренията, които наследодателят е направил, произвеждат правното си действие, независимо дали с тях е накърнена запазената част на наследниците, а за наследника, засегнат от накърнението, възниква само правото да иска възстановяване на запазената част чрез отмяна или намаляване на тези дарения. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под термина "наследници по закон" по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретен случай са призовани да наследяват, а не всички лица, указани в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това, дали са призовани или не към наследяване (решение № 28 от 02.04.1962 г. по гр. д. № 21/1962 г. на ОСГК на ВКС). Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва особена за това книга. С т. 4 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите е разяснено, че наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка, дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН, призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазена част/. С оглед посоченото тълкуване следва да се приеме, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН се прилага в случаите, в които за преценката превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН. Практиката на ВКС /например решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., ІІ г. о./ приема, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото, включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Следователно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. В този смисъл е и решение № 28 от 21.02.2014 по гр. д. № 825/2012 на ВКС, II г. о. Съгласно чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта. Към този момент се преценява и кои лица от посочените в чл. 5 до чл. 10 ЗН са призовани да наследят починалия, а съответно и дали заветник или надарен е наследник по закон /ТР № 1 от 04.02.2005 г. по т. д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС/. В случаите, когато заветник или надарен не е призован към наследяване към момента на отриване на наследството и за преценка дали разпореждането накърнява запазената част на лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН и е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, е необходимо наследството да се прието по опис. В конкретния случай ищецът чрез процесуалния си представител /в хода на производството/ веднъж по същество твърди, че с процесиня апартамент-жилище се изчерпва цялото наследствено имущество и втори път /с писмени бележки/ иска от съдът да приеме, че самата исковата молба съдържа изявление за приемане по опис на наследството на наследодателя. В действителност в исковата молба липсва обективирано изявление, че ищеца приема оставеното му от наследодателя наследство по опис, такова изявление се прави едва в хода на производството с нарочна писмена молба от 11.06.2024 год., с която се иска да бъде възстановен срока на ищеца за приемане на наследството по опис оставено от наследодателя. В случая не е била изпълнена основната материална предпоставка за предявяване на иска, а именно приемането на наследството по опис, което е формален акт и се реализира по описания в чл. 61, ал. 1 ЗН начин. Настоящият състав приема, че наследникът е узнал за откриване на наследството на 29.09.2023 г., когато му е издадено удостоверение за наследници /представено е било с исковата молба/, от когато е започнал да тече тримесечния срок за приемане на наследството по опис и същият е изтекъл преди подаване на молбата за възстановяване на срока за приемане на наследството по описа - 11.06.2024 год. /почти девет месеца след узнаване за откриване на наследството/. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследник упражнява своето право да иска намаляване на дарение до размера на запазената си част от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон /призовани да наследят, с оглед задължителната съдебна практика, отразена в ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС/, то той следва да е приел наследството по опис. В предвидения в разпоредбата на чл. 61 ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис /с възможността той да бъде продължен, но не с повече от още три месеца/, който за наследника тече от узнаването за откриването на наследството, наследникът ще следва да установи има ли извършени разпоредителни безвъзмездни сделки от неговия наследодател и негова е преценката, следва ли да приеме наследството по опис, предвид евентуално предявяване на иск с правно основание чл. 30 ЗН. При приемане на наследство по опис след предвидения в чл. 61 ЗН срок, за надарения или наследника по завещание съществува процесуалната възможност, по предявен срещу него иск с правно основание чл. 30 ЗН, да направи възражение за неспазването на предвидения законов срок за приемане на наследството по опис, с оглед разпоредбата на чл. 61 ЗН. След изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 61 ЗН, за наследникът остава възможността да приеме наследството, но губи своето право да стори това по опис, каквато възможност законодателят е ограничил със срок, с всички неблагоприятни за него правни последици. В този смисъл е решение № 135 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 1482/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. С оглед събраните писмени доказателства действително следва да се приеме, че към момента на откриване на наследството в наследството не е имало други недвижими имоти освен процесното жилище-апартамент предмет на договора за дарение, същевременно обаче от представената справка от Банка ДСК се установява, че към датата на откриване на наследството – ••• год., наследодателят е имал разплащателна сметка № •••, открита на 06.09.1983 год. и закрита на 13.07.2023 год., в която последно /към датата на смъртта/ са постъпвали парични преводи от НОИ – пенсия и от Социално подпомагане Я. парични суми за подпомагане по чл.70 ЗХУ, съответно автоматично чрез разплащателната сметка са били погасявани задължения на наследодателя към ВиК оператор и заплащане на лихви по ОВЪРДРАФТ. На 07.12.2022 год. /два дни преди смъртта на наследодателя/ е постъпила пенсия от НОИ в размер на 875, 31 лева, като в деня на откриване на наследството – ••• год. от разплащателната сметка е изтеглена от АТМ сумата от 800 лева, след откриване на наследството по разплащателната сметка на наследодателя е постъпила сумата от 61, 95 лева от Социално подпомагане Я., като на свой ред от разплащателната сметка на 03.01.2023 год. наследника на починалото лице - Л. К. Х. е изтеглила своя наследствен дял в размер на 50, 18 лева. Към датата на откриване на наследството наследодателят е имал и влог в ДСК – спестовна компонентна № •••, открита на 27.02.2013 год. и закрита на 13.12.2022 год., като видно от същата по нея не са записани обороти КТ и ДТ, като крайното салдо е 0.00. Ето защо и въпреки обстоятелството, че по делото не са установени конкретно какви движими вещи е притежавал към момента на смъртта си наследодателя, то безспорно същият е оставил парична сума по разплащателната си сметка, тъй като след смъртта му съпругата-наследник е изтеглила своя наследствен дял, който факт сам по себе си е достатъчен да обоснове извод, че с имота предмет на дарствената сделка не се изчерпва наследството, оттук и липсата на вписано по предвидения в закона ред на заявление за приемане на наследството по опис, води до неоснователност на иска на Е. Х. Х. Х. за възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя Р. Х. Х. против ответника Х. О. Х., който не е призован към наследяване надарен и не може да се приеме, че чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото си наследство. Видно от разплащателната сметка към датата на смъртта на наследодателя в наследствената маса е имало парична сума /вземане от банка/ като минимум в размер на сумата от 75, 31 лева, доколкото по делото не бе установен точния час на смъртта, а само датата – ••• год., а теленето на сумата от 800 лева и в деня на смъртта от АТМ е било извършено в 16.59 часа, установява се още и че наследодателят е имал задължения по ОВЪРДРАФТ. На горните съображения съдът намери, че следва да отхвърли предявения иск. По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в производството, но делото не е решено в негова полза, то по арг. от разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК разноските за дължима държавна такса по делото следва да останат за сметка бюджета на ЯРС. По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол