Решение № 11352 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1803/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 166, ал. 2 ДОПК. Образувано е по жалба, подадена от „АС-СТОУНС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителите А. С. С. и С. Х. И., против Акт за установяване на публично държавно вземане Е-АУПДВ-7/23.06.2025 г. издаден от К. Н.-заместник министър на енергетиката. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на АУПДВ, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Поддържа се, че за държавата не е възникнало валидно вземане с характеристиките, описани в АУПДВ и “АС-СТОУНС” ООД не дължи спорните суми, още повече, че процесният концесионен договор не се изпълнява от страна на концедента - държавата. Твърди се, че държавата създава всякакви възможни спънки за упражняване на правата и изпълнение на задълженията на концесионера и независимо от поредицата съдебни решения, с които незаконосъобразни актове на държавни органи са отменени и е разпоредено съблюдаване на действащите нормативни актове и договореното (Р-1981-2375-2021-ПАдмС-V, Р-7832-12309-2021- BAC-II, Р-83-787-2020-СтЗАдмС, Р-1018-928-2023-ПАдм VIII, Р-5828-6578- 2023-ВАС), и до днес концедентът не осигурява спокойното ползване от концесионера на концесионната територия.Оспорва се публичноправния характер на вземането.Претендира разноски по делото. Ответникът - зам. министъра на енергетиката, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт З. оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, приложено към представената административна преписка. Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че “АС-СТОУНС” ООД има качеството на концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства въз основа на сключен на 18 април 2018 година договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици и доломити от находище “Кереч Търла”, участък "Кереч Търла - запад” и участък “К. Т. - изток”, разположено в Землището на село Едрево, община Николаево и в землищата на селата Б. К. и Оряховица, Община Стара Загора, област Стара Загора, който е влязъл в сила на 18.04.2018 година. Срокът на договора е 25 години. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, същият влиза в сила от датата на предоставяне на банковата гаранция по чл. 22, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора за предоставената концесия за добив концесионерът заплаща на концедента по ред, определен в договора годишно концесионно плащане, върху размерът, на което се дължи данък добавена стойност. Съгласно чл. 20, ал.1, т.3 от договора: “ Размерът на всяко плащане се определя конкретно за всяка 6-месечна вноска, като 7 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане се умножи по добитото количество подземно богатство за съответния отчетен период, съгласно чл, 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали - Приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление № 127 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ бр. 59 от 1999 г., изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.); Т.4. Концесионното плащане по т. 3 за единица добито подземно богатство съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, б. „а" от методиката не може да бъде по-ниско от 0, 30лв/тон. Тези стойности се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005г. От началото на 2013г. в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета от 19 май 1998г. относно краткосрочната статистика и Регламент (ЕО) № 1158/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета относно краткосрочната статистика е сменена базисната година за краткосрочната бизнес статистика, която вече е 2010г. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета от 19 май 1998г. относно краткосрочната статистика „На всеки пет години държавите членки пребазират показателите, като използват за базови години годините, които завършват на 0 или 5. Всички показатели трябва да бъдат пребазирани на новата базова година до три години след края на настоящата нова базова година. Т.5. Минималният размер на концесионното плащане за всеки отчетен период (шестмесечие) от срока на концесията не може да бъде по-нисък от 9 612 лв., определен на базата на 32 040 тона/шестмесечие добити варовици и доломити и предвидените стойности за единица добито подземно богатства съгласно т. 4.“ Няма спор по делото, че дружеството -жалбоподател не е извършвало добив на подземни богатства, тъй като условията за осъществяване на дейност върху концесионната площ не са били налице. Със Заповед № РР-ЗД-9/26.07.2021 г. Областният управител на област Стара Загора е отменена предходна заповед, с която на дружеството е разрешено изработването на специализиран подробен устройствен план (СПУП) - ключов документ за стартиране на дейността. С писмо изх. № 08-00-741 от 10.08.2021 г., впоследствие обявено за нищожно от съда, Министърът на околната среда и водите неправомерно обявява за загубило правно действие Решение по ОВОС. Със Заповед № РР-ЗД-14/26.10.2022 г. Областният управител отново е отказал да разреши изработването на СПУП. За установяване на горните обстоятелства са представени копия от Решения на АдмС-Пловдив, АдмС-Стара Загора и ВАС-(Р-1981-2375-2021-ПАдмС-V, Р-7832-12309-2021- BAC-II, Р-83-787-2020-СтЗАдмС, Р-1018-928-2023-ПАдм VIII, Р-5828-6578- 2023-ВАС). Със Заповед № Е-РД-16-283/30.05.2025 г., издадена от Министъра на енергетиката са определени длъжностни лица от Дирекции "Природни ресурси, концесии и контрол" и "Финанси, управление на собствеността, информационно и комуникационно обслужване", които да извършат дейности по установяване на невнесени в срок или неправилно определени вноски по § 5, ал. 1, от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (§ 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025). Наредено е определените длъжностни лица да изготвят проекти на актове за установяване на публично държавно вземане и да съставят актове за установяване на административни нарушения по § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025, както и справки за неизпълнени от страна на концесионерите по предоставени концесии за добив подземни богатства задължения по § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. На 20.06.2025 г. е изпратено уведомление от инспектор в отдел "Контрол", Дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" в Министерство на енергетиката до жалбоподателя, че започва административно производство във връзка с установяване на незаплатени в срок задължения по § 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 –първа тримесечна вноска за 2025 г. На 23.06.2025 г. е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № Е –АУПДВ -7/23.06.2025 г., издаден от Заместник министъра на енергетиката К. Н. по отношение на “АС-СТОУНС” ООД, с която са установени непогасени ликвидни и изискуеми задължения към Министерството на енергетиката в общ размер на 11550, 24 лева, от които главница в размер на 11342, 16 лева и законна лихва за периода от 01, 05, 2025 година до 20, 06, 2025 година в размер на 208, 08 лева. В хода на съдебното производство е приета административната преписка. От страна на жалбоподателя е представена искова молба, с която „АС-Стоунс“ЕООД претендира от МОСВ и областна администрация Стара Загора заплащане на вреди по чл.1 от ЗОДОВ, по която има образувано адм д № 1688/2024г., Адм съд –Пловдив/към момента висящо/. Пловдивският Административен съд – Първо отделение, I състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес от заявеното оспорване и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява и процесуално допустима. АУПДВ е връчен на 04.08.2025г. по електронен път, а жалбата е подадена в 14-дневния срок, на 18.08.2025г. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В съответствие с чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобрзността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган. Съгласно § 5 ПЗР ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. вноската по ал. 1 е публично държавно вземане/противно на твърдението на жалбоподателя/, което подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. За невнесени в срок или неправилно определени вноски, включително тримесечните части, се издава акт по реда на чл. 166 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Контролът по определянето и внасянето на вноската по ал. 1 се извършва от министъра на енергетиката. На основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията и въз основа на издадена Заповед № ЕРД-16-281/23.05.2025 г. Министърът на енергетиката е оправомощил заместник –министъра на енергетиката К. Н. да издава по реда на чл. 166 от ДОПК актове за публични държавни вземания за невнесени в срок или неправилно определени вноски по § 5 ПЗР ал. 1от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Актът, предмет на обжалване е издаден именно от зам. министъра на енергетиката, надлежно оправомощен от министъра на енергетиката, на основание Закона за администрацията, поради което съдът прави извод, че акта е издаден от компетентен орган. Обжалваният административен акт е обективиран в писмена форма, като при издаването му не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В акта не са посочени фактически основания за издаването му, такива не са посочени и справката –извлечение от счетоводните книги на МЕ, която е неразделна част от акта. Цитирани са правните основания за издаване на акта, както и размерът на дължимите според органа публични вземания. Липсва посочване на фактите, относно начинът по който е формиран размерът на публичното вземане. Не става ясно административният орган, съобразил ли е факта, че жалбоподателят не е започнал добив на подземни богатства и по какъв начин, това обстоятелство се е отразило при определяне размерът на публичното вземане. Едва след образуване на настоящото съдебно производство, в придружителното писмо адресирано до съда и в представеното становище на ответника е посочена методиката за изчисляване на претендирания размер на публичното вземане, регламентирана в Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства. Административният орган е допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила в нарушение на чл. 35 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства, относно причините да не бъде започнат реален добив на подземни богатства, което състояние е продъжило от влизане в сила на договора до настоящия момент, както и по какъв начин липсата на дейност по добиване на полезни изкопаеми се отразява относно размерът и дължимостта на годишната вноска по § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Според изрично посоченото в договора за концесия условие за започване осъществяването на добив на подземни богатства е да бъдат приключени необходимите процедури, за които има даннни по делото, че не са приключили.Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са довели и до материална незаконосъобразност на акта и противоречие с целта на закона. Съгласно § 5, ал. 1 - 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), по които към 31 декември концесионните договори са влезли в сила, заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Годишната вноска за 2025 г. се заплаща на четири равни тримесечни части, както следва: за първо, второ и трето тримесечие на 2025 г. - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за четвърто тримесечие на 2025 г. - в срок до 30 ноември 2025 г. Вноските се внасят в приход на държавния бюджет по сметка на Министерството на енергетиката, а за невнасянето им в срок се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. На първо място, не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява възникването и съществуването на валидно договорно правоотношение между страните по концесионен договор. Не е спорно, че концесионният договор е влязъл в сила. Предоставянето на концесия за ползване на подземни богатства се урежда с императивни норми, които са наложителни с оглед обстоятелството, че подземните богатства са изключителна държавна собственост и ползването й следва да бъде предоставено при ясни и отнапред определени стриктни правила. По тези причини и сключването на договори за предоставяне на концесия е уредено с императивни норми (аргумент от глава IV на Закона за подземните богатства), включително и нормите относно определяне на дължимото концесионно плащане, както и годишните вноски за 2025 г. съгласно § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. имат императивен характер. Като се има предвид, че концесионното плащане представлява насрещната престация за даденото разрешение за ползване на обект на изключителна държавна собственост, не е възможно да се уговорят права и задължения относно концесионното плащане, както и относно предвидената годишна вноска за 2025 г., които да не съответстват на установеното в нормативната уредба, относно принципите и начините на определяне на плащанията. Нормативната уредба относно определяне на концесионното плащане и годишната вноска за 2025г., приложима в разглеждания случай, освен разпоредбите на § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., на Закона за подземните богатства и в частност чл. 61 от него, включва също и Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на закона за подземните богатства и издадената въз основа на нея методика. Тълкуването на нормите на § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., ЗПБ и на цитираната Наредба води до извода, че концесионното плащане представлява възнаграждение за добив на подземни богатства и се дължи когато и доколкото концесионерът реално осъществява такъв добив. Нормата на чл. 61, ал. 5 от ЗПБ, предвиждаща, че концесионното възнаграждение се дължи независимо от крайния финансов резултат на концесионера, която е възпроизведена и в чл. 6, ал. 1 от Наредбата, следва да се тълкува в смисъл, че при осъществен добив на подземни богатства концесионерът дължи заплащане на уговореното концесионно възнаграждение независимо от това дали реализира някакви приходи от добитото количество и независимо от изменения в пазарните цени на добитите подземни богатства. В контекста на изложеното и нормата на § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. не може да се тълкува като задължаваща концесионера да плаща годишна вноска, независимо, че договора е валиден и действащ, когато реален добив на подземни богатства няма. Горният извод се основава на съвместното тълкуване на разпоредбите на § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., чл. 1 - чл. 5 и чл. 7 от цитираната Наредба. Така § 5, ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. пряко обвързва годишната вноска за 2025 г. с добива, като изрично определя, че размерът на годишната вноска е равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Т. е. годишната вноска следва да се определи въз основа на годишно възнаграждение за 2024 г. за доставките по договори за добив. Посочената норма пряко си кореспондира и е в синхрон с чл. 1 и чл. 5 от Наредбата, които обвързват и концесионното възнаграждение с добива, а чл. 2 изрично го определя като цената, която концесионерът заплаща за предоставеното му право на експлоатация на подземни богатства чрез добив от съответното находище. Чл. 3 и чл. 4 от същата наредба обвързват определянето на възнаграждението от икономическата изгода, която концесионерът би получил от ползването на подземните богатства и това обуславяне на възнаграждението от икономическата изгода показва пряката му обвързаност от реален добив на подземни богатства. Анализът на цитираните норми от § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. и от Наредбата показват еднозначно пряката обвързаност на задължението за годишна вноска за 2025 г. с реален добив на подземни богатства и водят до извод, че такава вноска не се дължи, когато добив не е осъществен по обективни причини. С оглед така установения смисъл на правните норми, уреждащи концесионната вноска за 2025 г, не може да се тълкува като въвеждаща задължение за концесионера да заплаща годишна вноска независимо, че реално осъществен добив няма, каквито твърдения въвежда процесуалния представител на ответника. По делото е безспорно, че жалбоподателят не е започнал и не е осъществявал реален добив на подземни богатства по силата на договора за концесия и че това състояние е продължило през целия период от сключване на договора до настоящия момент. Видно е, че дружеството-жалбоподател е започнало подготвителни действия за изпълнение на задълженията си по договора/изготвяне на работни проекти, планове за рекултивация, изработването на специализиран ПУП/СПУП, Решение по ОВОС /, но е трябвало да води съдебни дела. Липсата на възможност да се изпълнят задълженията по договора от страна на концесионера-жалбоподател в настоящото производство се явява обективна пречка за „АС-СТОУНС“ООД да извършва такъв добив и съответно за него не възниква задължение да заплаща годишна вноска за 2025 г. От събраните доказателства не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е попречил за настъпване на условието за започване на добив за подземни богатства. Тъкмо обратното, жалбоподателят е инициирал съответните административни процедури, като с оглед тяхното забавяне във времето не е могъл да ги приключи.Предприел е действия и е подал жалби пред компетентните съдилища. Предвид това доводите, развити от жалбоподателя, са основателни. При така изложеното, се налага извода, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, които са своевременно заявени и са в размер на 1250 лева/50 лева за заплатена ДТ и 1200 заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна помощ/.