Решение № 10326 от 25.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 602/2025 г.

Производството е по реда на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на жалба с вх. № 1230 от 17.01.2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ) и вх. № Е-11Х-00-234 от 08.01.2025 г. по описа на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от З. О. Б. и С. З. В., заедно като двама от членовете на Съвета на директорите, чрез юрк. А. П. Г.-Н. против Решение № Ж – 967 от 17.12.2024 г. на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени следните задължителни предписания – в едномесечен срок от получаване на обжалваното решение да изпълни чл.4.5 от Договор за присъединяване № 4507871 от 23.05.2022 г. и едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението. С жалбата се иска съдът да прогласи обжалваното решение за нищожно поради липса на компетентност, алтернативно за неправилно като противоречащо на материалния закон. Посочва се, че административният орган не е събрал и изследвал всички факти и обстоятелства по случая, което прави оспореното решение немотивирано. Инвокират се съображения, че КЕВР се е произнесъл в противоречие със собствената му практика по сходни случаи и че произнасянето се явява извън рамките на материалната компетентност на органа, доколкото засяга облигационните отношения между жалбоподателя и заинтересованото лице. Подчертава се че въпросът за това дали е налице забава на изпълнението или неизпълнението на сключения договор между оспорващия и клиента – Б. В.-А. не подлежи на контрол и разрешаване от орган на изпълнителната власт. Твърди се, че КЕВР няма нормативно основание да прави заключенията, каквито са изложени в обжалваното решение. Допълнително са изложени съображения по съществото на спора. В хода на съдебно производство жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния му представител юрк. А. Г.-Н., с която заявява, че поддържа жалба и предлага да се уважи на аргументите, посочени в нея, както и че претендира сторените съдебно – деловодни разноски по делото, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, който представя. Ответникът– Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрк. Н., който оспорва жалбата и предлага да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Предлага да се потвърди решението на КЕВР като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира писмено становище по съществото на спора. Заинтересованата страна – Б. Н. В.-А., редовно призована, не се явява и не се представлява. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: От данните по делото се установява, че на 17.12.2024 г. Б. В.-А. е подала жалба до КЕВР срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която е възразено срещу неизпълнени задължения от дружеството по Договор за присъединяване № 4507871 от 23.05.2022 г. за обект „гараж“, находящ се в [населено място], [улица]. Тази жалба е била депозирана направо пред административния орган, поради което той на основание чл. 142, ал. 5 от Наредба № 3 я е изпратил на ЕР Юг за извършване на проверка по компетентност. С писмо от 12.11.2024 г. жалбоподателят по делото, след извършената проверка, е посочил, че между него и заинтересованото лице, В.-А., има сключен Договор за присъединяване от 23.05.2022 г., според който срокът за израждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 12 месеца. Този срок започва да тече след като е заплатена дължимата цена за присъединяване и клиентът, през имотите на които минават съоръженията за присъединяване, са учредили сервитут ни права, право на строеж или са прехвърлили собствеността върху имотите или частта от имотите, през които преминават съоръженията за присъединяване в полза на ЕР Юг и има влязло в сила Разрешение за строеж за присъединителните съоръжения. Жалбоподателят се е снабдил с разрешение за строеж от 17.08.2023 г., влязло в сила. В Становището си до КЕВР оспорващият е посочил, че действителното е в забава по отношение изпълнението на задълженията по Договора, като е подчертал, че това се дължи на затрудненията, които целият сектор изпитва с набавянето на необходимите материали и съоръжения, и няма как да влияе на тези процеси. Жалбоподателят е информирал ответника, че към 12.11.2024 г. е започнала работа по реализиране на необходимите строителни и монтажни работи и се очаква същите да приключат преди края на 2024 г. Съоръженията, които е следвало да бъдат изградени и въведени в експлоатация на обекта са: След получаване Становището на ЕР Юг и запознаване с твърденията на страните и сключеният договор между електроразпределителното дружество и Б. В.-А., КЕВР е издала обжалваното Решение № Ж-967 от 17.12.2024 г., тъй като е приела, че от клаузите на контракта, предвиденият дванадесет месечен срок е започнал да тече от датата на влизане в сила на разрешението за строеж и крайният срок за присъединяване на обекта е бил до 01.09.2024 г. Административният орган е приел за неоснователни причините, посочени от дружеството, довели до забава, тъй като не са подкрепени с доказателства, което е довело до извода, че е налице неизпълнение на сключения Договор за присъединяване. Комисията е посочила, че компетентността й да се произнесе по сигнала на В.-А. произтича от чл. 76, ал. 2, т. 8 от ЗЕ, тъй като има правомощие да се произнася по жалби за договорни нарушения, а в случая е налице неизпълнение по отношение срока за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване. По делото като писмени доказателства са приети представените с жалбата, административната преписка и допълнително ангажираните от страните писмени документи. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК, от процесуално легитимирано лице, която обуславя нейната допустимост. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 76 от ЗЕ Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. По силата на ал. 4, т. 8 от посочената разпоредба КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийни предприятия, включително за договорни нарушения, изпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 22, ал.1, т.1 от ЗЕ, според която КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган. Решението е взето от Комисията в състав "Енергетика“ с два гласа "за", от които един е на член на Комисията със стаж в енергетиката. Решението е издадено в изискуемата писмена форма, като не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на същото или представляващи самостоятелни основания за отмяна на решението като незаконосъобразно. В тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, свързани с твърдения за нищожност на обжалваното решение. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 147, ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) и Устройствения правилник на КЕВР. Видно от разпоредбата на чл. 147 от НЛДЕ Комисията следва да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт. В изпълнението на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР е длъжна да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушения на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна. В настоящия случай КЕВР е приела да разгледа подадената жалба от Б. В. -А. като отговаряща на изискванията на чл. 142 и сл. от НЛДЕ. След извършване на действия по събиране на доказателства и установяване на фактическата обстановка по спора, ответникът е стигнал до извода, че ЕР Юг ЕАД не е изпълнило своите задължения по сключения Договор за присъединяване (л. 30-32). Не е спорно между страните, че с подписването на Договора за присъединяване жалбоподателят и заинтересованата страна по делото са се споразумели за клаузите, посочени в него. Същият е действащ, породил е своето правно действие и последици и е обвързал страните по него със съответните права и задължения. Не се оспорва обстоятелство, че е издадено разрешение за строеж № РС-190 от 17.08.2023 г., влязло в сила на 01.09.2023 г., както и че от страна на Б. В.-А. са изпълнени изискванията по чл. 4.6 от Договора. Както жалбоподателят, така и КЕВР са се позовали на чл. 4.5 от Договора в хода на административното производство. Тази разпоредба предвижда, че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 12 (дванадесет) месеца. Съгласно чл. 4.6 от Договора срок по чл. 4.5 от Договора започва да тече, след като е заплатена дължимата цена за присъединяване и клиентът или съответните лица, през имотите на които минават съоръженията за присъединяване, са учредили сервитутни права, право на строеж или са прехвърлили собствеността върху имотите или частта от имотите, през които преминават съоръженията за присъединяване в полза на ЕР Юг. Съгласно чл. 4.2.1 от Търговски условия на договорите за присъединяване на обект на Клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (л. 34-36) дружеството се задължава да изгради съоръженията за присъединяване и да изпълни присъединяването на обекта на Клиента в срока, указан в договора, при условие, че Клиентът е изпълнил задълженията си по договора за присъединяване и Търговските условия. Сроковете за изграждане на съоръженията за присъединяване започват да текат при кумулативното наличие на: - влязло в сила разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване; - прехвърлени/учредени вещни права по чл. 4.1.7 от Търговските условия, във връзка с чл. 5.4 от договора за присъединяване. Следва да се отбележи, че в подписания между оспорващия и заинтересованото лице по делото договор не фигурира чл. 5.4. От страна на жалбоподателя не се твърди, че не са налице кумулативните изисквания по чл. 4.2.1 от Търговските условия, нещо повече в Становището, което е изпратил на КЕВР, в хода на административното производство, посочва, че към 12.11.2024 г. е започнала работа по реализиране на необходимите строителни и монтажни работи, т.е. сам е признал, че не е спазил определените от него срокове. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с една неоснователна жалба, която не следва да се уважава. С оглед изхода на спора на ответника и на заинтересованата страна следва да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски за един юрисконсулт на основание чл. 143 във връзка с чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на по 100, 00 лв. По изложените съображения, съдът