РЕШЕНИЕ

№ 461

гр. Ловеч, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.ЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от И.ЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20244310100453 по описа за 2024 година иск по чл.382, ал.1 и чл.383, ал.1 от КЗ:

Подадена е искова молба от А. В. Г. с адрес-••••, ЕГН-•••••••••• и В. Д. Г. от гр.Ловеч, общ. Ловеч, с адрес-ул."Бяло море" № 1, вх.В, ет.2, ап.4 и ЕГН-••••••••••, чрез пълномощника адв. М.Б.-ЛАК, против Животозастрахователна компания „Съгласие" ЕАД - •••, представлявана от •••-Изпълнителен директор и член на съвета на директорите, по която първите двама твърдят, че са законни наследници на В.В.Г.. починал на •••г., който на 20.05.2022г. сключил договор за потребителски кредит №Д 68 00044435/20.05.2022г. с банка „Общинска банка „АД, клон Ловеч за сумата от 3 274.68 лв. Заедно с лихвите общата сума на заема е в размер на 4374.42 лв. За застраховане на изпълнението по договора за кредит бил сключен договор за Корпоративна застраховка „Живот" между банка „Общинска банка „АД, клон Ловеч като застраховащ и ЖСК „Съгласие ЕАД- гр.София. Твърдят, че до смъртта си В. е изплатил общо от заема сума в размер на 1331.58 лв., а след това наследниците започват да изплащат на месечни вноски остатъка от размера на кредита. Общата сума на извършените плащания от наследниците след смъртта на В. е в размер на 741 лв., а остатъкът от заема след извършените плащания е в размер на 2301.84 лв. Излагат още, че за смъртта на застрахованото лице-В.В.Г.. е уведомено застрахователното дружество-ЖСК „Съгласие" ЕАД-гр.София с искане за застрахователно плащане на остатъка от заема. С уведомително писмо от банка „Общинска банка „АД“ клон Ловеч са известени, че застрахователят отказва да извърши застрахователно плащане и отхвърля претенцията като неоснователна. Направили възражение с вх. № 1221/07.08.

2023г. срещу отказа, чрез „Общинска банка“ АД-клон Ловеч, входирано в банката с вх. № 77/04.08.2023г. С писмо изх.№ 751/14.08.2023г. чрез „Общинска банка „АД-София, вх.№ 230-1 от 16.08.2023г., ЖСК „Съгласие"ЕАД - гр.София, възражението е отхвърлено и е отказано извършването на застрахователно плащане. С ново възражение с вх. № 1382/ 12.09.2023г., депозирали възражение с повторно несъгласие с направения отказ на застрахователя. С п-мо изх.№ 806/18.09.2023г., чрез „Общинска банка „АД-София, вх.№ 230-2/26.09.2023г., ЖСК „Съгласие"ЕАД - гр.София, възражението отново е отхвърлено и е отказано извършването на застрахователно плащане. Изложеното обосновава според тях правен интерес да упражнят имуществените права на банката кредитор спрямо застрахователя по реда на чл.134 от ЗЗД и считат, че са кредитори на банката въз основа на правото им да получат извършените плащания по кредита след настъпване на застрахователното събитие. Считат, че Банката бездейства да потърси по съдебен ред изплащането на застрахователната сума от застрахователя по договора за застраховка. Предвид извършените плащания, заявяват искова претенция, с която претендират от застрахователя непогасената част от задължението, включваща главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие на основание чл.383 ал. 1 от КЗ. С оглед депозирани допълнителни уточнения и въз основа на издадено съдебно удостоверение от Общинска банка АД- Ловеч е постъпила „справка за дълг на В.В.Г.., починал на 09.05.2023г., в която е посочен размера на кредита 4000 /четири хиляди/лева, падежа му -20.05. 2025г., както и общия размер на вноските, които не са издължени по договор за банков кредит № Д6800044435 от 20.05.2022г., включително главница и договорна възнаградителна лихва към 29.02.2024г. които са в размер на 2 237, 59 лева /две хиляди двеста тридесет и седем лева и 59 ст./. Същите са разпределени както следва: - Непогасена главница в общ размер па 2196.97лева, представляваща 4 броя неплатени погасителни вноски или частично погасени в размер на 443.51 лв. и 15 броя неизискуеми погасителни вноски в размер на 1753.46 лв.; -Непогасена договорна възнаградителна лихва, съгл. чл. З, ал.1 от Договора за кредит в размер на 31.45 /тридесет и един лв. и четиридесет и пет ст./ лв.-Обезщетение за забава за просрочени плащания-9, 17 лева /девет лв. и 17 ст/, в това число: Договорена лихва за забава съгл.чл.8, ал. 1, т.1 от Договора за кредит 8.66 /осем лева и 66 ст./лева и Неустойки съгл.чл.8, ал. 1, т.2 от Договора за кредит - в размер на 0.51 лв. Или според тях, съгласно посочената справка общия размер на вноските, които не са издължени на договорените дати главница и лихви възлиза на 2237.59 лв. От тях обезщетение за забава за просрочени плащания и непогасена възнаградителна лихва са в общ размер на 40.62. четиридесет лв. и 62 ст./лева; Общият размер на дълга към 29.02.2024г. е в размер на 2 237.59 /две хиляди двеста тридесет и седем лв. и 59 ст./лева. Съгласно дадените указания и посочената справка уточняват размера на дълга /главницата/в размер на 2196.97 лв. и лихвата в размер общо на 40.62 лв. и двете за периода 20.05.2022г. до 29.02.2024 г. Или на основание чл.383, ал. 1 от КЗ молят да бъде осъден ответника-ЖЗК „Съгласие"ЕАД-гр.София, да заплати в полза на съищеца-банка „Общинска банка“АД- клон Ловеч остатъка от непогасената сума към 29.02. 2024 г. - общо 2 237.59 лв., представляващи главница от 2 196.97 лева и лихви общо - 40.62 лв. за периода от 20.05.2022г. до 29.02.2024г. и им се присъдят направените съдебно-деловодни разноски /по допълнит. искова молба/.

Конституираният на осн. чл.26, ал.2 и ал.4 ГПК като ищец „ОБЩИНСКА БАНКА" АД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: ••••, представлявана от •••• и •••• в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника •••• с ЕГН ••••••••••, упълномощен с пълномощно с peг. № 6266, 6267 от 03.09.2018 г. на нотариус ••• с peг. № 101 на НК подават молба 10665 като поддържат исковата молба и доказателствените искания, направени с нея; не възразяват да се приемат доказателствата представени от първоначалните ищци и ответника; не сочат и нямат искания за доказателства.

В срока е постъпил отговор от ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „СЪГЛАСИЕ" АД, ЕИК 175247407, със седалище и адрес на управление ••••, представлявано само заедно от ••• Петков, в качеството му на изпълнителен директор и С.К.П., в качеството му на изпълнителен директор, чрез Г. Г. Ш.-Б., директор дирекция „Административно-правна", служител с юридическо образование; С адрес за получаване на съобщения: ••••, по която се излага, че на 26.05.2023 г., „Общинска банка" АД на основание чл. 13 от Договор за корпоративна застраховка „Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити на банката от 29.08.2003г., сключен с ЗК „Орел живот" АД (чийто правоприемник е „Дженерали Животозастраховане" АД, който от своя страна е праводател на ЖЗК „Съгласие" АД), предявила застрахователна претенция по повод настъпилата смърт на кредитополучателя В.В.Г.., придружена с документи, в хода на която се установило, че липсват медицински документи, необходими за установяване на здравословното състояние на починалото лице. ЖЗК „Съгласие" АД отправило запитване до РЗОК-Ловеч за предоставяне на справка за ползваната от застрахованото лице В.В.Г.. болнична и извън болнична помощ за последните 10 години. В резултат на отправеното запитване, РЗОК - Ловеч изпратени до дружеството две справки относно ползваната за последните 10 години от лицето болнична и извън болнична помощ. Събраните по образуваната застрахователна преписка документи са разгледани от съответните експерти на дружеството и от лекар-съветник на дружеството. В резултат на извършения обстоен анализ на събраната медицинска документация, заключението на лекаря съветник на дружеството е, че лицето е починало в резултат на заболяване, възникнало много преди приемането на лицето за застраховане от ЖЗК „Съгласие" АД през май 2022 година. С писмо с изх. № 692/06.07.2023 г., ЖЗК „Съгласие" АД уведомили „Общинска банка" АД за отказа си за изплащане на претендираната застрахователна сума по повод на настъпилата смърт на В.В.Г.., защото лицето при попълването на „Формуляра за застраховане", т.е. към момента на приемането му за застраховане, съзнателно не е декларирал заболяванията си и част от тези заболявания са оказали въздействие за настъпването на събитието.- тъй като на 07.08.2023 г., наследниците на В.В.Г.. и ищци по настоящото производство, подали Възражение с вх. № 1221/07.08.2023 г. срещу отказа за извършване на застрахователно плащане на ЖЗК „Съгласие" АД, е поискано повторно становище на медицинския експерт, с който се консултира застрахователя. Повторното становище на лекаря е, че дружеството няма нито правно, нито медицинско основание да си промени първоначалното становище, защото то е изготвено на основание „официална медицинска документация и не се касае за инцидентно измерена висока стойност на артериалното налягане, а за формирано хипертонично сърце - напреднал стадий в протичането на артериалната хипертония. Внезапната сърдечна смърт от „Камерно мъждене“ е в пряка причинна връзка със сърдено- съдовото заболяване от 2018 г.-преди началото на застрахователното покритие 20.05.2022 г. Възражението, заедно с всички документи по застрахователната преписка, са разгледани и от Комисията по жалбите на ЖЗК „Съгласие" АД. Комисията излиза с решение, с което отхвърля възраженията на наследниците на починалото лице и потвърждава отказа за извършване на застрахователно плащане. С писмо с изх. № 751/14.08.2023 г. на ЖЗК „Съгласие" АД ищците са уведомени за решението на Комисията по жалбите.- последвало от ищците ново Възражение с вх. № 1382/12.09.2023 г. на ЖЗК „Съгласие" АД срещу решението на Комисията по жалби. С посоченото възражение лицата оспорват поставената от кардиолог диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност" на В. Г.. Отново поискали становище от медицинско лице, което да разгледа наведените във възражението доводи за неправилно поставена диагноза на починалото лице. На 15.09.2023 г. д-р. В. отново потвърдил мнението си, че становището му се основава на официални медицински документи, чието съдържание той не може да оспорва и категорично заявил, че между диагностицирането през 2018 сърдечно-съдово заболяване на В. Г. и заболяването, довело до смъртта му е налице причинно-следствена връзка. Възраженията на ищците и новото становище на лекаря отново са разгледани от Комисията по жалбите на застрахователя, но и тя излиза с непроменено становище-лицето е починало от предхождащо дата на застраховането му заболяване, за което не е уведомил застрахователя, а починалото лице е било длъжно да го направи. С писмо с изх. № 806/18.08.2023 г. на ЖЗК „Съгласие" АД ищците са уведомени за окончателното решението на Комисията по жалбите. Считат още, че застрахователят правилно и законосъобразно се е позовал на разпоредбите на чл. 363, ал. 4 от КЗ и е отказал да извърши застрахователно плащане и сочат конкретни доводи, обобщени по следния начин: -Нарушения на чл.363 КЗ от кредитополучателя-при попълване на документацията-неотговаряне на поставени от застрахователя въпроси при попълване на „Формуляра за застраховане“- да уведоми застрахователя за действителното си здравословно състояние и за заболяванията, от които страда към датата на подаване на формуляра за застраховане, като не отговаря на зададените му писмено от застрахователя въпроси. От получените от РЗОК - Ловеч документи е видно, че поне от 2018 година (четири години преди попълването на „Формуляра за застраховане" - 20.05.2022 г.) застрахованото лице е страдало от „Болести на отделителната и половата система" и „Болести на сърцето и кръвоносните съдове". Следователно В. Г., който е на 43 години към датата на попълване на формуляра за застраховане, е трябвало да даде положителен отговор на 2 (два) от писмено поставените във формуляра за застраховане въпроси, необходими на застрахователя за оценка на застрахователния риск. Неотговарянето на тези въпроси е направено съзнателно, защото лицето в периода 2018 г. - 2022 г. е страдало от „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност" и е образувал камъни в пикочните пътища (24.03.2021 г.). Посочените заболявания не протичат безсимптомно, което се доказва и от предоставената от РЗОК-Ловеч „Справка за извършените прегледи на В.В.Г.., ЕГН ••••••••••", която доказва извършените от лицето множество медицински консултации по повод заболяванията. Възможно е към датата на попълване на „Формуляра за застраховане" Ангел Овчаров да се е чувствал „в добро здравословно състояние", но е бил наясно, че страдал от заболяване на отделителната система и че е с хипертонична болест на сърцето. Въпреки че лицето е скрил за всичките си заболявания, от съществено значение за изхода на делото са само съзнателно премълчаните заболявания, от които е страдал В. Г. и които са оказали въздействие за настъпването на смъртта му. Това са болестите на сърцето и кръвоносните съдове, които са оказали въздействие за настъпването на смъртта на В. Г. в резултат на „Камерно мъждене". На 06.11.2018 година на В. Г. му е поставена диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност". Диагнозата е потвърдена от кардиолог на същия ден, както и на 09.11.2018 година и 19.02.2021 година. Хипертоничната болест на сърцето се отнася до серия от промени в лявата камера, лявото предсърдие и коронарните артерии в резултат на хронично повишаване на кръвното налягане. Хипертонията увеличава натоварването на сърцето, предизвиквайки структурни и функционални промени в миокарда. Съгласно разпоредбите на чл. 363, ал. 4 от Кодекса за застраховането, когато застраховано лице съзнателно е премълчало обстоятелство, което е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие, то застрахователят има право да откаже изцяло или частично плащане на застрахователната сума (аналогична е разпоредбата и на чл. 189, ал. 4 от отменения Кодекс за застраховането). Нещо повече, в деня на подаване на Формуляра за застраховане, на В. Г. му е предоставена и информация за застраховката. В т. 7 от „Уведомление- Сертификат за договор за корпоративна застраховка „Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити на „Общинска банка" АД" изрично са изброени случаите, при които застрахователят не покрива рискът „смърт от заболяване", а именно, когато тази смърт е в пряка причинно-следствена връзка със заболяване, което е диагностицирано преди датата на решението на „Общинска банка" АД за отпускане на кредит (т.7.8 от документа), която е 20.05.2022 година. Застрахователят, на основание събраните по застрахователната преписка медицински данни за действителното медицинско състояние на починалото лице към датата му на приемане за застраховане и връзката между тези заболявания и причината за смъртта му и съгласно разпоредбите на чл. 363, ал. 4 от КЗ взема обосновано и законосъобразно и решение да откаже изцяло плащането на претендираната от „Общинска банка" АД застрахователна сума. Застрахователят има право и на основание т. 9.3. от Анекс № 2 към Договор за корпоративна застраховка „Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити да откаже да извърши застрахователно плащане, защото заболяването, довело до смъртта на В. Г., е в причинно - следствена връзка със заболяване, диагностицирано преди датата на решението, с което банката отпуска кредита. С оглед на гореизложеното, е видно според тях, че липсва основание за ангажиране отговорността на ЖЗК „Съгласие" АД за заплащане на претендираната от ищцата застрахователна сума.

-възразяват по претендираната сума от 3 042.84 лева. Съгласно представеното от „Общинска банка" АД извлечение по Договор за банков кредит № Д6800044435/20.05.2022 г. към дата на смъртта на В. Г. остатъкът по кредита възлиза на 2 864.44 лева, от които 2 852.18 лева -остатъчна редовна главница и 12.26 лева - редовна лихва. От приложените към отговора на исковата молба Удостоверение с изх. №45/ 18.05.2023 г., издадено от „Общинска банка" АД, е видно че към датата на смъртта на В. Г., остатъкът по договор за банков кредит № Д 6800044435/ 20.05. 2022 г. е в размер на 2 864, 44 лева. Това е и застрахователната сума, съгласно сключения между ЖЗК „Съгласие" АД и „Общинска банка" АД групов застрахователен договор. Въпросите, поставени в исковата молба към съдебно счетоводната експертиза, нямат отношение към претендираната от ищците застрахователна сума, а се отнасят до погасяването на кредитното задължение по договора за кредит, което е изцяло в прерогативите на „Общинска банка" АД и ги оспорват като считат, че застрахователната сума към датата на смъртта на В. Г. е ясна и е посочена в издаденото от банката удостоверение, посочено по-горе.

Квалифицирани са исковете в р-ето по чл.140 ГПК по чл.383, ал.1, изр.1 от КЗ вр. с чл.382, ал.1, изр.4 от КЗ и във вр. с чл.134 ЗЗД. Ответникът отказва изплащане на застрахователната сума с твърдението, че застрахованото лице не е обявило заболяванията си, при попълване на представения застрахователен формуляр и е починало от заболяване, което му е било известно преди сключване на ЗД.

Съдът е изпълнил производството по чл.140 от ГПК и представил проекто-доклад и разпределил доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК: в тежест на ответното застрахователно дружество е поставено да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице обстоятелство, което изключва отговорността му за плащане на застрахователната сума. На страните, че всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти с оглед на изгодните правни последици, които претендира за себе си.

Отделени са като безспорни следните обстоятелства: наличие на валиден договор за кредит, кредитополучателят е починал, изплащане частично на дълга от наследниците му- длъжници при условията на универсално правоприемство-наследяване; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка живот на кредитополучателя; образуване на ликвидационна щета 4885 по искане вх.№824 /26.05.2023г. от ОБЩИНСКА БАНКА АД по поради настъпил застрахователен риск-смърт на В. Г., поч. на 09.05.2023г. при ответника и отказ да се извърши застрахователно плащане с изх. №692/06.07. 2023г.; възражения; Решение на Комисия по жалбите на ЖЗК Съгласие АД, че няма основание да се извърши застрахователното плащане.

В съдебно заседание ищците, редовно призован, се представляват от адв. Б., който моли да се уважи иска както е предявен и им се присъдят направените по делото разноски като акцентира, че от така представените доказателства и от разпита на вещото лице се установява според него по категоричен начин, че поставената диагноза в съобщението за смърт не е правилна и не е коректна. Моли да се осъди ответника да заплати в полза на съищеца-банка „Общинска банка „АД, клон Ловеч остатъка от непогасената сума към датата на настъпване на застрахователното събитие-общо 3042.84 лв., представляващи главница и лихви като представя писмени бележки.

Ищецът ОБ АД се представлява от пълномощника Ст. Сачев и моли да се уважи иска и им се присъдят разноските.

Ответника, редовно призован, участва в производството чрез Гл.д-р Д “АП“ юриск. Г. Ш.-Б., юриск. Г. и юриск. Йовнова като последната в ход на делото по същество моли да се постановите решение, с което да се отхвърли предявеният иск, тъй като ищците пълно и главно не са доказали претенцията си и моли да им се присъдят разноските и подробно развиват доводите си в писмена защита.

От приетите по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели на страните и изслушаната СМЕ, представените писмени бележки, съдът е приел следното по доказателствената тежест:

Ищците в качеството си на наследници на кредитополучателя дължат погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 383, ал. 1 и ал. 4 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Т. е. застраховката се явява правно средство, чрез което банката-кредитор обезпечава удовлетворяване на вземането си, като в същото време за нея възниква притезателно и акцесорно право да получи застрахователното обезщетение, тъй като има качеството на ползващо се лице. Банката има право да търси алтернативно изпълнение от длъжника, като кредитор или от застрахователя, като застраховащ и трето ползващо се лице, защото правата й по застрахователното правоотношение съществуват наред с тези в качеството й на кредитор. Настъпилият застрахователен риск не освобождават длъжника от изпълнение. Аргумент в подкрепа на този извод следва и от разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от КЗ, предвиждаща иск на наследниците на длъжника срещу застрахователя, в случай, че са удовлетворили вземането на банката. Освен това съгласно чл. 383 КЗ наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован", изключение на правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението, т. к. това право принадлежи изключително на кредитора. При наличие на застраховка "Живот" в полза на банката - кредитор, наследниците не се освобождават от задължението на наследодателя си, а напротив - дължат изпълнение, но ако са платили, могат да търсят заплащане в тяхна полза на застрахователното обезщетение от застрахователя. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищците следва да проведат пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция. В чл. 382, ал. 1, изр. последно от КЗ, е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение. С тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда изричната възможност същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице /кредитора/. При бездействие от страна на кредитора да предяви срещу застрахователя претенция за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя, което прави допустим и предявения иск за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита.

Съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. В настоящият случай ищците твърдят, че са платили част от задължението на наследодателят си по процесните договори за кредит, но иск по чл.456, ал.1 от КЗ не е предявен. В настоящият случай ищците твърдят, че са платили част от задължението в размер на 771, 00 лева на наследодателят си по процесните договори за кредит, но иск по чл.456, ал.1 от КЗ не е предявен изрично от тях.

Ответникът отказва изплащане на застрахователната сума като въвежда твърдение, че застрахованото лице не е обявило заболяванията си, при попълване на представения застрахователен формуляр и е починало от заболяване, което му е било известно преди сключване на ЗД.

Ответникът се позовава на проведена процедура по Договор за корпоративна застраховка „Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити на банката от 29.08.2003г., сключен с ЗК „Орел живот" АД и Анекс № 2 към договора на правоимащото лице-Банката във връзка с реализиране на застрахователно плащане при настъпване на застрахователен риск-настъпване на смърт на застрахованото лице, във връзка с което са отправили Писмо за предявяване на застрахователна претенция от „Общинска банка" с вх. № 824/26.05.2023 г. на ЖЗК „Съгласие", ъс оглед смърт в резултат на заболяване на кредитополучател, ведно с приложените към искането документи-6 бр. Застрахователя с Писмо с изх. № 647/06.06.2023 г. до РЗОК-Ловеч за предоставяне на информация за ползвани медицински услуги от осигурено лице за нуждите на установяване на застрахователното събитие като НЗОК РЗОК-ЛОВЕЧ изпраща с писмо изх.№33-03- 3/16.06.2023г. за извършените МДД на В. Г., обхващаща периода 09.11.2018-21.09.2022г. В Становище на лекаря Милан В.-съветник на ЖЗК „Съгласие" АД по застрахователната преписка от 22.06.2023 г. е посочено, единствена поставена диагноза в съобщение за смърт“Камерно мъждене“ като в Справката е отразена начална регистрация Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, последователно на 06.11.2018г. /два прегледа от личен лекар и кардиолог/ на 09.11.2018г., на 19.02.2021г. или се касае за състояние в пряка и причинна връзка с диагностицираната през м.11.2018г. Артериална хипертония. Диагностицирането на основното заболяване е извършено преди НЗП 20.05.22г. и предложен отказ за риска смърт от заболяване по условията на договора. Застрахователя изготвя Становище по щета 4885 относно искане за извършване на застрахователно плащане като се позовава на становището на лекаря-съветник и предлага да бъде направен отказ от изплащане на сума, за което с Писмо с изх. № 692/06.07.2023 г., „Общинска банка" АД се уведомява, че на основание чл.363, ал.1, ал.4 КЗ, няма основание да извърши застрахователно плащане. Ищците подават, чрeз Банката, възражение с изх.№77/04.08.23г. и вх. 1221/07.08.2023 г. при Съгласие АД срещу отказа за извършване на застрахователно плащане с мотиви, че т. нар. диагноза е работна, а не диагностицирана, тъй като с това направление Г. е бил насочен от личен лекар към съответния специалист, а установяването й се извършва по определен алгоритъм, който гарантира и легализира същата. Няма данни тази процедура да е извършена, което сочи извода, че това заболяване не е възникнало преди застрахователния договор; не са в причинно-следствена връзка причината за смъртта и вписаната в някои документи работна диагноза ХС; не се касае за съществени за риска обстоятелства, за които з-ля да е поставил изрично и писмено въпрос и е налице 362, ал.2, 3, 4, 5 и ал.6 КЗ, поради което не може да откаже плащане; неуместно се позовава отказа на чл.363, ал.1 и ал.4 КЗ не се касае за неточно обявено или премълчано обстоятелство. Със становище на лекаря - съветник на ЖЗК „Съгласие" АД по застрахователната преписка от 08.08.2023 г., М. В. се разглежда възражението и се счита, посочената диагноза е неколкократно поставена 1 път от личен лекар и 3 пъти от Кардиолог за периода от 2018г. до 2021г. Тя има дефинитивен характер и е заболяване с хроничен прогресивен характер, водещо до усложнения, последното с фатален изход „Камерно мъждене“ и последното е в пряка причинна връзка със сърдечно съдовото заболяване от 2018г., преди застр. покритие от 20.05.22г. или няма медицинско и правно основание да се променя предходното им становище. Последва Решение на Комисията по жалбите от 09.08.2023 г. по това възражение 1221, със мотиви, че диагнозата ХС е работна, а не диагностицирана, което не може да се приеме, тъй като освен преглед при личния лекар на 06.11.2018, същата е поставена и от кардиолог на същата дата и на 09.11.2018г. като е регистриран преглед при кардиолог със същата диагноза и на 19.02.2021г., поради което няма основание за застрахователно плащане във връзка със смъртта на Г., връчено с Писмо с изх. № 751/ 14.08.2023 г. до А. В. Г. и В. Д. Г.; Срещу становището на Комисията ищците възразяват отново с изх. №92/05. 09.23г., считайки, че не са направени всички препоръчителни и високоспециализирани МДД за установяване на диагноза ХС. Липсата на част от изследванията не дават възможност за категорична диагноза. В амбулаторните листи е отбелязана норморитмична сърдечна дейност и запазени тонове. Според изискванията на НЗОК такава диагноза изисква диспансеризация, каквато не е извършена, както и регулярни наблюдения и изследвания от специалист. Има само амбулаторни листове с работна диагноза като на 19.02.21г. няма други изследвания, а само ЕКГ, а ХБС е резултат от високо кръвно налягане, което не е диагностицирано и установено и няма данни за хипертрофия на лявата сърдечна камера. Не е установено според тях структурни и функционални промени в миокарда. Посочват и, че са нужни лабараторни изследвания преди започване на лечение за високо кръвно налягане: електрокардиограма, изследване на урина; ниви на кръвна глюкоза и хематокрит, серумен калции; липиден профил и т.н. като е необходимо да са налице характерни изменения в кардиограмата както и ехокардиографски белези за левокамерна хипертрофия. Липсата на преглед повече от около две години според тях доказва липси на проблеми с хронично високо кръвно налягане, а и липсват и хоспитализации, поради което считат отказа неоснователен. По Възражение с вх. № 1382/12.09.2023г. на ЖЗК „Съгласие" АД от А. В. Г. и В. Д. Г. срещу решението на Комисията по жалбите е дадено Становище на лекаря - съветник на ЖЗК „Съгласие" АД по застрахователната преписка от 15.09.2023 г.; Решение на Комисията по жалбите от 18.09.2023 г. Не са обсъждани доводите на наследниците от страна на застрахователя в отговорите му по възраженията и няма данни да са събирани други медицински документи извън справката от РЗОК.

По искане на ответника по реда на чл.192 ГПК се изисква медицинското досие на Г. и са представени документи от личен лекар д-р Г. за периода от 26.06.2018г. до смъртта му с посочване, че преди това е бил при друг общо практикуващ лекар.

По изявление на първата ищца преди този период около 7-8 години синът й е бил в Германия. Същите представят и здравна карта в оригинал по делото, от която е видно, че е налице прекъсване за периода след 1998г. до 19.03.2018г. и до 15.11.2021г. където са отразени заболявания и болнични за бронхит, увреждане на нерви прешлени, ОВИ, остър бронхит и бронхит на 15.11.2021г.;

Представени са и 3 амболаторни листове от РЗОК: от 19.02.21г. от д-р Ил. М., с основна диагноза: ХС без застойна сърдечна недостатъчност с кръвно 200/140 и след хлофадон: 160/100 с ЕКГ-индиферентна поз. синосов р-м, 78 уд/мин, терапия: нолипрел форте; от 18.02.21г-за годишен профилактичен преглед от д-р Г., където са отбелязани сегашни оплаквания: покачва кр. налягане и от същия вид и лекар-на 21.09.22г. със същото оплакване, но без терапии отбелязани.

Гласни доказателства са ангажирани и от двете страни като ищцовия свидетел д-р Т. Бенев изцяло прави изявление в подкрепа на тезата, че са необходими апаратни и лабораторни изследвания, от които да се установи дали високото кръвно налягане дали е в резултат на увреждане на други органи в човешкия организъм като бъбреци, надбъбречните жлези и др. като може да е на емоционална основа, а самия увеличен размер на сърцето най-точно може да се докаже с кардиограма и ехокардиография като при такава диагноза има промяна в нормалната кардиограма на всеки пациент. И чрез ехокардиография се установява дебелината на сърцето, кухините /камера и предсърдие/ и помпената функция на сърцето и ако имаме размери над приетите норми се счета, че има хипертрофия на сърдечния орган и може да се постави диагноза: ХС. Същият счита, че не е посочено от справките Г. да е хоспитализиран или да е направен отказ от такава, да е диспансеризиран, което напоследък се извършвало от Кардиолог, а преди от личния лекар.

Свидетелят на ответника, работещ като консултант по гр.договор с него и дал становищата по щетата неколкократно-М. В., акцентира на 4-те прегледа с поставена диагноза ХС без застойна недостатъчност като паузата от три години според него, не означава, че е завършило заболяването с оздравяване, а има светъл период на развитието, тъй като заболяването е с хроничен ход и прогресивно развитие, но няма данни за наблюдения на стойностите на кръвното налягане, за редовен прием на медикаменти, намаляващо стойностите на АН. Не провеждане на регулярни прегледи или лечение под контрол, счита, че не отменят диагнозата, поставена неколкократно. Потвърди още, че от справката на РЗОК се съдържа лакончина диагноза, но пътят за достигане до нея не е отразен, тъй като са включени амбулаторните прегледи, че неколкократно са измеренио високи стойности на АН. Потвърди, че електрокардиограмата по презумпция е неотменимо изследване при кардиологичен преглед, и ако не се извърши, той не би се отличавал от този на личния лекар. В случая кардиограма не е виждал. Следвало се е и диспансеризация, но няма данни за такава в случая като счита, че е неглижирано лечението от Г. и, че ЕКГ е изключено да не е направена като тази от 19.02.21г. не е показала отклонение и това е била класическа хипертонична криза.

Или съдът приема за доказано, въз основа на у-ние за н-ци изх.№1170/17.05.2023г., че ищците са възходящи наследници на В.В.Г.., починал на 09.05.2023 в гр. Ловеч, т.е са активно легитимирани да предявят настоящия иск. Г. преживе, на 20.05.2022г., е сключил Договор за банков кредит с Общинска Банка АД за сумата 4000, 00 лева, по който се е задължил да изплати предоставения кредит на 36 бр. месечни вноски по 119, 79 лева и една изравнително, т.е: главница, лихви, неустойки, такси, комисионни и други разходи, ведно с всички разноски в срок до 20.05.2025г. Подписано е и Приложение №1 – други разходи по кредита. Кредитополучателят, видно от част шеста, чл.9 е дал съгласие Банката да сключи и поддържа за своя сметка, за целия срок на договора, застраховка „Живот“ с покрити рискове, застрахователна сума и застраховател по своя преценка като Кредиторът е посочен като единствен получател на застрахователната сума до размера на неплатената част от Кредита. Банката, от своя страна е сключила на 29.08.2003г. за неопределен срок- чл.7, Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити със ЗК “Орел Живот“АД /ЗАСТРАХОВАТЕЛ/ като след датата на сключването му, кредитополучателите се приемат за застраховане при условията на т.3.3- автоматично от датата на решението за отпускане на кредита след попълване и подписване на формуляр за застраховане /образец 1-стр.1./, след решение на Застрахователя.

Кредитополучателят е попълнил Формуляр за застраховане-Приложение №1 към Процедури за предлагане на КЗ “Живот“ като е попълнил само първата страница и се е подписал под бланковия текст, че е съгласен да му бъде сключена Застраховка „Живот“ като е получил ОУ и Уведомление за специалните условия на застраховката и, че декларира, че е в добро здравословно състояние, не страда от заболявания, застрашаващи живота и работоспособността му, не се води на диспансерен учет и няма определна група инвалидност. При даване на декларацията, лицето не е следвало да попълва данни за здравословното състояние-Приложение №17 към Правилата на ОБ АД за кредитиране на физически лица.

Сключен е и Анекс №2 на 12.12.2019г. към Договор от 29.08.2003г. между ЖЗК „Съгласие“, в качеството на правоприемник на Дженерали застраховане АД, което от своя страна е правоприемник на ОРЕЛ Живот и от друга-ОБ АД, в който в параграф 9- допълнителни изключени рискове, се посочва в 9.3-Смъртта или ТНР или загубената работоспособност са настъпили в пряка причинно-следствена връзка със злополука или заболяване, появили се преди датата на решението, с което Банката отпуска кредита, респективно преди датата на неговото предоговаряне. Г. е подписал и Приложение №3 уведомление-сертификат за Договор за КЗ Живот на получателите на ПК на 20.05.22г., където са посочени изключените рискове, които застраховката не покрива, между които 7.8: пряка причинно-следствена връзка със злополука или заболяване, появили се преди датата на решението, с което Банката отпуска кредита, респ. преди датата на неговото предоговаряне. Предвидена е и процедура по предявяване на застрахователно плащане-при настъпване на покрит риск, Банката представя документи по т.10.1 и застрахователя я уведомява за взетото решение, което може да е: 10.3.1-приема предявената претенция за основателна; 10.3.2.-отхвърля я като неоснователна какъвто е настоящия случай;

Сключеният застрахователен договор представлява договор, сключен от кредитор за обезпечение, съгласно чл. 382 КЗ с изрично писмено съгласие на длъжника по чл. 382, ал. 2 КЗ. ОУ, действащи за ответника не са представени по делото.

След настъпване на застрахователния риск „смърт“, наследниците твърдят да са заплатили общо 741, 00 лева като е останал остатък или видно от справка за дълга изх. №17/27.03.2024г. от третия ищец, забавата е от 22.11.2023г. по кредита за главницата-общо 2196, 97 лева, лихва-3145 лева начиная от 22.12.2023г. и с другите задължения общо 2237, 59 лева. Оспорена е от ответника като неотносима към застрахователното плащане.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за отказ от плащане, на което се е позовал и в отговора на исковата молба, а именно че смъртта на застрахования е настъпила вследствие на обстоятелства, които той съзнателно невярно е обявил пред застрахователя при сключване на застрахователния договор. В случая се твърди, че към датата на сключване на договора, Г. попълва формуляр за застраховане и декларира, че не страда от заболявания, застрашаващи живота и работоспособността му. Така той е скрил всичките си заболявания като съзнателно премълчани заболявания, от които е страдал и които са оказали въздействие за настъпването на смъртта му в резултат на „Камерно мъждене“, са болестите на сърцето и кръвоносни съдове.

От писмо изх.№692/06.07.23г., е видно, че в резултат на предявено искане за извършване на застрахователно плащане по ГЗ „Живот“ във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт в резултат на заболяване от Банката за / изх. №230/22.05.23г./, ЖЗК „Съгласие“ АД, отговаря, че няма основание да извърши застрахователно плащане, поради изискана служебно справка от РЗОК, от която е видно, че от 2018г. е поставена диагноза Хипертонично сърце с последващи прегледи през 2021г., а според лекаря-съветник се касае за ритъмна смърт, което състояние е в пряка причинна връзка с диагностицираната артериална хипертония през м.11.2018г. – преди началото на застрахователното покритие както и се е позовала на основание чл. 363, ал.1 Чл. 363. (1) Ако лице по чл. 362, ал. 1 съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството, и ал.4 КЗ-Когато в случаите по ал. 1 или 3, застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск. Ищците смятат, че не следва да се прилага горната разпоредба.

Според изявленията на вещото лице по СМЕ-Кр. М. И.-Кардиолог- „…поставянето на диагноза Камерна тахикардия като причина за смъртта, може да се направи като диагноза само ако има ЕКГ регистрация. Такава няма. На смъртният акт е написано Камерна тахикардия, като Камерна тахикардия и Камерно мъждене са едно и също понятие….. За да се диагностицира това ХС без или със сърдечна недостатъчност е по процедурата на НЗОК и това е пациент с високо кръвно и личният лекар го диспансеризира. Това е процедура и го праща на кардиолог. Кардиологът трябва да направи изходяща кардиограма като тук има такава описана от д-р М. като нормална. Второто нещо което не е направено е електрокардиографията. Тя дава страхотни данни, но не е направена и като няма такава няма какво да се коментира. В случая, приема той, че без категоричен преглед, не може да се постави тази диагноза ХС… Затова диагнозата в случая трябва да е Внезапна сърдечна смърт, защото няма никаква диагностика и е не може да се каже нищо повече, ако няма и аутопсия, а в случая няма и такава и нямаме някакви структурни промени в сърцето регистрирани…..“Личният лекар е задължен да направи кардиограма. Той я прави и тя е без промени. След това отиваш при кардиолога, за да направи кардиограма. Тя там е задължителна. Има два вида кардиограми-нормална и такава с промени. Второто нещо което е задължен да направи кардиолога е да направи е ехокардиография, но трябва в прегледа да е отразено, че е направена такава…“ От медицинските документи приложени по делото като амбулаторни листи и картона на починалото лице единственото което може да се каже е, че лицето е имало хипертония, като това е болест на повишеното кръвно налягане, но дали сърцето вече се е променило в резултат на високото кръвно, не може да се каже. Диагнозата която е поставена в акта за смърт, не може да се докаже без ЕКГ, а поставената диагнозата не може да се установи, той като няма и аутопсия. По делото няма данни да е правена ехография по съобщението за смърт. Диагнозата Каменно мъждене се поставя с единствено с ЕКГ. Няма данни да е извършена. Ако е направена тя би следвало да съпътства съобщението са смърт. Ако смъртта е установена от личния лекар тогава в бланката се зачерква друг лекар, като в случая не е от личния лекар. Възможно е да има данни в бърза помощ ако е извършена ЕКГ, но ако е извършена трябва да е отбелязано. „Аз казах какво е по протокол, но какво е изпълнено в бърза помощ не мога да кажа. От диагнозата ХС страдат задължително и съдовете, но ако сърцето е със запазена функция, защото няма изменение в сърцето, трябва да има и изменени в него за да има ХС. Сърцето не е увредено от високото кръвно. Да то се уврежда, но не става моментално. Не всяко високо кръвно води до ХС и това не става моментално.“… От медицинските документни по делото има данни лицето да е страдало от високо кръвно и то затова е отишло на лекар. Високите стойности на холестерол също могат да са предпоставки за увреждане на сърцето, но си има процедура за доказване и на това, че той е довел до увреждане на сърцето. Двете в случая вървят в паралел и трябва допълнителни изследвания. Употребата на парацетамол може да доведе до високи стойности на кръвното също, но уврежда черния дроб.“ Или вещото лице е категорично, че от представената медицинска документация и най-вече липсата на ехокардиография, не може да се получи достатъчна информация за да се постави диагнозата Хипертонична болест с прицелна органна увреда, хипертонично сърце със или без застойна сърдечна недостатъчност, довела до внезапна сърдечна смърт.

Съобразявайки заключението като депозирано компетентно и безпристрастно, съдът приема, че от страна на ответника, не се доказва причинна връзка между измерените високи стойности на АН при Г., към датата на подписване на здравната декларация, и причината за смъртта, поради липса на определени изследвания за диагностика на заболяването ХС, извън 4-те амбулаторни листа и по точно възможни: метод за изследване като 24-часово мониториране на кръвното налягане или накратко ABPM; медицинска история, физикален преглед, електрокардиография (ЕКГ), кръвни изследвания (включително ниво на хематокрит /частта от общия кръвен обем, съставен от червени кръвни клетки/, калий и нива на натрий и изследвания на бъбречната функция) и изследвания на урината; проверка нивото на кръвната захар (на гладно), на холестерола и триглицеридите, тъй като нарушенията във въглехидратната и мастната обмяна са допълнителни рискови фактори; изследвания на кръвта за ниво на калий, пикочна киселина, креатинин и изследвания на урината за албумини даващи информация за състоянието на бъбреците;

В.л сочи, че „Хипертоничното сърце без застойна сърдечна недостатъчност се характеризира с хипертрофия (удебеляване) на сърдечния мускул, което обикновено се проявява без наличие на задържане на течности или белези на сърдечна декомпенсация, повишена уморяемост и недостиг на въздух.“ И от там конкретно за поставяне на диагнозата ХС-провеждане на изследвания като ехокардиография, която може да покаже удебеляване на сърдечния мускул и промени в структурата на сърцето; електрокардиограми и данни за провежданото лечение; предписани антихипертензивни лекарства като ACE инхибитори, бета-блокери, калциеви антагонисти и диуретици.

На следващо място следва да се приеме за основателен довода на ищците, че застрахователя неправилно се е позовал на чл.363, ал.1 и ал.4 КЗ при отказа да извърши застр. плащане изх.№692/06.07.23г. Отказът от плащане при настъпил застрахователен риск поради заболявания, налични към датата на сключване на договора, е основателен само при надлежно проведена процедура по чл. 362 КЗ. В този смисъл е и решение № 60063 от 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2020 г., I т. о., ТК. В случая ответникът се позовава на декларация за здравословно състояние, обективирана в документа, с който застрахованото лице е дало съгласие за включване в групата на застрахованите лица по договора за групова застраховка. По делото се установява, че в подписан от застрахования документ, озаглавен "съгласие за включване в групата на застрахованите лица", е обективирана и декларация, в която е посочено, че застрахованото лице е в“добро здравословно състояние, не страда от заболявания застрашаващи живота и работоспособността му, не се води на диспансерен учет и няма определена група инвалидност.“ Приема се в решението, че декларацията, обективирана в общ документ с даденото съгласие за включване в групата на застрахованите лица, не представлява въпросник по смисъла на чл. 362 КЗ. Съгласно чл. 362, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при сключване на застрахователния договор, застрахователят има право писмено да постави въпрос на застрахования относно съществени за риска обстоятелства. Процедурата по чл. 362 КЗ се изразява в даване на възможност на застрахования да потвърди или отрече конкретни посочени от застрахователя обстоятелства, а задължение на застрахования е да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни. Предварително изготвената здравна декларация, съдържаща отрицание за наличие на дадени заболявания, не представлява въпросник за съществени за риска обстоятелства по смисъла на чл. 362 КЗ, защото не е дадена възможност на застрахования да потвърди или отрече наличието на конкретни заболявания. Редакцията на текста на нормата на чл. 362, ал. 3 КЗ, в която се уреждат последиците при недаден или неясен отговор във въпросника, обосновава извод, че събирането на информация от застрахования относно обстоятелствата по чл. 362 КЗ следва да се извърши по начин, по който на застрахования да се даде възможност писмено да отговори на конкретни въпроси за всяко едно обстоятелство, предмет на изисканата информация, поотделно. Само в този случай може да става въпрос за недаден или неясен отговор (чл. 362, ал. 3 КЗ) или за премълчано или неточно обявено обстоятелство (чл. 363, ал. 4 КЗ). Освен това събирането на информацията за наличието обстоятелства от съществено значение за риска следва да предхожда включването на лицето в групата на застрахованите лица, т. е. да е предварително извършено. В случая няма предварително проучване за обстоятелствата от значение за риска, какъвто е смисълът на процедурата по чл. 362 КЗ, а именно да се даде оценка на риска и едва след това да се изготвят и предложат условията на застраховката спрямо конкретно лице - кандидат за включване в групата на застрахованите лица. Не само в общ документ са обективирани съгласие по чл. 382, ал. 2 КЗ и здравната декларация, но са и договорени задълженията на застрахования – размер на застрахователната премия. Приема се още, че здравната декларация, включена в общ документ заедно с даденото съгласие по чл. 382, ал. 2 КЗ, не изпълнява функциите, придадени на процедурата по чл. 362 КЗ – реално да се събере информацията за обстоятелства от значение за сключване на застрахователния договор (в случая за включване на кредитополучателя в групата на застраховали лица по договор за групова застраховка) и евентуално – за неговите условия. При това посочената декларация не удовлетворява изискванията на чл. 362 КЗ и по същество води до извод за непроведена процедура по чл. 362 КЗ.

Или според тези мотиви на ВКС, отказът на застрахователя от плащане може да бъде основателен само при надлежно предварително събрана информация по чл. 362 КЗ за значими обстоятелства спрямо риска, което в случая не е направено поради опорочената процедура за събиране на информация относно здравословното състояние на застрахования, поради което не могат да бъдат приложени последиците на нормата на чл. 363, ал. 4 КЗ. Или при настъпилия застрахователен риск – смърт, ответникът няма право да откаже плащане по застрахователния договор, което води съда до извода за основателност и доказаността на иска.

Отделно от това сочи още, че посещението на Г. при Кардиолог на 06.11.2018г. е след връщането му от Германия, за което съобщава първата ищца и е възможно, поради липса на доказателства за друг извод, високото му кръвно да се е дължало на психо- емоционално състояние по връщането му след 7-8 год. отсъствие в България, който предходен момент не е изследван като медицински доказателства по делото, но може да се обясни нормалните стойности при извършеното ЕКГ и другите лабораторни изследвания съпътстващи повишеното кръвно налягане. Следващите му посещения са при общо практикуващия лекар д-р Г.-Ц., която на 21.09.22г. при ГПП/годишен профилактичен преглед, вписва диагнозата ХС без застойна сърдечна недостатъчност като придружаващо заболяване с ЕКГ-без отклонения; съответно 18.02.21г., придружена с ЕКГ без отклонения също при ГПП, но в преглед на 03.10.22г., придружаващо заболяване е посочено-други хронични хепатити, некласифицирани другаде и диагноза: болест на черния дроб- неуточнена при измерено кръвно 110/95; На 08.11.21 е вписано като придружаващо заболяване: хронична обструктивна белодробна болест, неуточнена. Същата е поставила и диагноза: камък на пикочните пътища-неуточнен на 24.03.21г.; на 11.03.2021г. нарушение на бъбрека и уретера-неуточнено; увреждания на лумбо-сакраните коренчета. Още от здравната карта на починалия е видно, че е бил диагностициран многократно с бронхит в млада възраст, продължаваща като тенденции в последващите години при д-р Г., с неуточнени инфекции, бронхити и пневмония като на 31.08.2022г. е поставена и диагноза Ковид. Или според съда са били налице и други множество придружаващи заболявания при Г., които при хроничен характер и усложнения, особено след Ковид, има вероятност също да са били в причинна връзка със смъртта му като застрахователя в отказа си е избрал едно от тях, кореспондиращо със причината за смърт, отразена в съобщение за смърт №6 от 09.05.2025г., съставено в ФСПМ-Ловеч, оборена в крайна сметка от вещото лице по делото като недоказано със съответните апаратни средства, а и липсата на аутопсия също е от значение в случая според вещото лице.

Съгласно условията на застрахователния договор (видно от уведомление сертификат чл.8.1) при настъпване на "смърт" на застрахованото лице, Застрахователят изплаща на Банката застрахователната сума, равна на размера на непогасената главница, редовна и просрочена, заедно с редовна, просрочена и наказателна лихва към дата на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от размера на застрахователната сума /т.3 от Уведомлението- не повече от 100 000, 00 лева./ Или следва да се приеме, че към дата на смъртта на 09.05.2023г., ответника е следвало да заплати на ищеца Банката сумата общо 2864, 44 лева, от които: 2852, 18 лева- редовна главница и текущо начислени лихви-12, 26 лева /размера по у-ние изх. №45/18.05.2023г. на ОБ АД-Филиал Ловеч, приложено към Искане за извършване на застрахователно плащане изх. №230/22.05. 2023г./, но тъй като липсва изменение на иска, въпреки, че ход на делото по същество пълномощника го поддържа до 3042, 84 лева, той следва да бъде уважен до претендирания размер: общо 2 237, 59 лева, от които 2196, 97 лева-главница и лихви 12, 26 лева като съдът няма да коментира заплащането на суми от страна на ищците в погасяване на задължението както посочи по-горе поради липса на иск по чл.456 КЗ от тяхна страна. Още един аргумент в подкрепа на този размер се явява представената справка от ищците, оборена от ответника като представляваща информация за изплащане на дълга, която е към 29.02.2024г., а не към момента на настъпване на застрахователното събитие, към който момент е меродавен именно размера по горепосоченото у-ние изх.№45/18.05.2023г.

По разноските:

Ищците са представили разходо-оправдателни документи за сумите: 1000, 00 лева- адв. в-е; 50, 00-д.т.+1, 90 б.т; 5, 00-у-ние +1, 70б.т.; 87, 88-д.т. +1, 30б.т.; 200, 00 лева-депозит за в.л+2, 70 б.т. или общо 1350, 48 лева и при този изход на делото следва да им се присъдят като разноски и поставят в тежест на ответника.

Третият ищец не е направил разноски, за които да представя доказателства, но са претендирани такива, и следва да му се присъдят и за юрисконсулт с олед пълном. на стр.126 или в минимален размер 300, 00 лева Водим от горното, съдът