Решение № 3983 от 30.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано по искова молба на М. Р. Л., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати следните суми:

-25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в Затвора в гр. Пловдив, в резултат на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, за периода от 03.03.2022 г. до 10.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

• 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в Затвора в гр. Пловдив, в резултат на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, за периода от 03.05.2023 г. до 16.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се поддържа за допуснати нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в следното: 1. Липса на достатъчно жилищна площ; 2. Липса на санитарен възел на определените и задължителните места; 3. Наличието на дървеници, хлебарки и гризачи; 4. Наличие на мухъл и плесен в килиите; 5. Липса на условия за пране на дрехи; 6. Несъобразяване на температурата в килиите съобразно сезона (горещ през лятото и студено през зимата); 7. Лошо медицинско обслужване поради липса на ежедневно присъствие на лекар в затвора.

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорват исковите претенции.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковите претенции и предлага да се отхвърлят.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена е справка, изготвена от инспектор „СДВР“ (л. 34 - л. 36), от която се установява, че ищецът за период от 03.03.2022 г. до 12.10.2022 г. е обитавал помещение № 27 към Трета група в Затвора гр. Пловдив. От 13.10.2022 г. ищецът е освободен от затвора, който факт е обявен от съда за безспорен между страните.

Спално помещение № 27 е с площ 39, 02 кв. м. (без площта на санитарния възел) и разполага с отваряеми прозорци. Санитарният възел с площ 4, 36 кв. м. и разполага с достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява с централно парно отопление през отоплителния сезон. На лишените е осигурен достъп до течаща топла вода в баня съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода в съответната група. На лишените от свобода се предоставят прибори и препарати с цел поддържане хигиената в стаите.

От справката се установява, че спално помещение № 27 е обитавано от 10 човека за следните периоди: от 22.03.2022 г. до 27.03.2022 г. (6 дни); от 21.04.2022 г. до 06.06.2022 г. (47 дни), от 09.06.2022 г. до 15.06.2022 г. (7 дни) и от 25.08.2022 г. до 28.08.2022 г. (4 дни), т. е. за тези период (общо 64 дни) не е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м. в спалното помещение, обитавано от ищеца.

За останалите периоди да пребиваване от първия исков период (от 03.03.2020 г. до освобождаването на 13.10.10.2022 г.) се установява, че настанените лица в спално помещение № 29 не са надхвърляли максималния брой обитатели - 9 човека, т. е. осигурено е минимална жилищна площ.

В първото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че при последващото изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ ищецът е постъпил в Затвора гр. Пловдив на 23.06.2023 г. Представено е становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 68 - л. 69), от което се установява, че за периода от 23.06.2023 г. до 30.06.2023 г. ищецът е обитавал стая „ОП-2“ в Приемно отделение към Затвора гр. Пловдив, която е с площ 26, 28 кв.м. (без площта на санитарния възел). За този период е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м. в стая „ОП-2“, тъй като настанените лица в нея не са надхвърляли максималният брой обитатели - 6 човека.

Стая „ОП-2“ в Приемно отделение към Затвора гр. Пловдив разполага с отваряеми прозорци и е снабдена със санитарен възел, в който има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява с централно парно отопление през отоплителния сезон. Извършвана е редовна санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи.

По делото е приложена е справка, изготвена от инспектор „СДВР“ (л. 39 - л. 40), от която се установява, че ищецът за период от 30.06.2023 г. до 10.08.2023 г. е обитавал помещение № 58 към Пост III в Затвора гр. Пловдив, което е с площ 27, 06 кв. м. (без площта на санитарния възел).

Спално помещение № 58 е с площ 27, 06 кв. м. (без площта на санитарния възел) и разполага с отваряеми прозорци. Санитарният възел с площ 2, 41 кв. м. и разполага с достъп до течаща студена вода и отваряем прозорец. Отоплението се осъществява с централно парно отопление през отоплителния сезон. На лишените е осигурен достъп до течаща топла вода в баня съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода в съответната група. Пералнята се ползва по утвърден график. На лишените от свобода се предоставят прибори и препарати с цел поддържане хигиената в стаите. Извършвана е редовна санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи.

От справката (л. 39 - л. 40) се установява, че за периода от 30.06.2023 г. до 10.08.2023 г. е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м. в стая № 58, тъй като настанените лица в нея не са надхвърляли максималният брой обитатели - 6 човека.

От справка (л. 34 - л. 36) се установява, че ищецът за период от 11.08.2023 г. до 17.08.2023 г. е обитавал помещение № 25, което с площ 31, 32 кв. м. (без площта на санитарният възел). Същото разполага със санитарен възел с течаща студена вода и отваряеми прозорци. През този период е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м., тъй като настанените лица в стая № 25 не са надхвърляли максималният брой обитатели - 7 човека.

Представено е становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 38), от което се установява, че за периода от 18.08.2023 г. до 26.09.2023 г. ищецът е обитавал стая № 24, която е с площ 30, 95 кв.м. (без площта на санитарния възел). Същата разполага със санитарен възел с течаща студена вода и отваряеми прозорци. През този период е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м., тъй като настанените лица в стая № 24 не са надхвърляли максималният брой обитатели - 7 човека.

От справка (л. 34 - л. 36) се установява, че ищецът за период от 26.09.2023 г. до 15.01.2024 г. е обитавал помещение № 33, което с площ 29, 60 кв. м. (без площта на санитарният възел). Същото разполага със санитарен възел с течаща студена вода и отваряеми прозорци. През този период е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м., тъй като настанените лица в стая № 25 не са надхвърляли максималният брой обитатели - 7 човека. Същата стая разполага с отваряеми прозорци и санитарен възел с достъп до течаща студена вода.

От справка (л. 34 - л. 36) се установява, че на лишените от свобода се предоставят прибори и препарати с цел поддържане хигиената в стаите. Осигурен е достъп до течаща топла вода в баня съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода в съответната група. Отоплението се осъществява с централно парно отопление през отоплителния сезон.

Представен е график за ползване на пералня и таблица за предоставяне на количество и вид перилни и почистващ и препрати, което подкрепя изложеното в справките за осигурена възможност за пране в перално помещение и осигуряване на почистващи препрати за поддържане хигиената в спалните помещения.

От всички представени справки и становища се установява, че е извършвана редовна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи, което се подкрепя от приложеното по делото протоколи за извършени ДДД услуги.

Представен е график на работно време на Медицински център към Затвора гр. Пловдив (л. 17), от който се установява, че в Затвора гр. Пловдив е осигурено присъствието на лекар, като амбулаторните прегледите са извършвани съобразно графика за съответния пост.

По делото е приложен здравният картон на ищеца, в който е отразено извършване на преглед при постъпването му в Затвора гр. Пловдив. Представени са два амбулаторни листа за извършени медицински прегледи на ищца, както и резултати от извършени изследвания в медицински лаборатории. Приложена е епикриза, установяваща проведено болнично лечение (извършена оперативна интервенция в устната кухина) на ищеца, което е извън исковите периоди.

По делото е разпитан свидетелят М. М., който посочва, че се познава с ищеца от повече от 20 години. Посочва, че битовите условия са лоши в стаите, обитавани от ищеца (липса на обзавеждане, липса на балатум и дупки по стените). Твърди за наличието на хлебарки, дървеници и гризачи. Посочва, че ищецът е имал здравословни проблеми със зъбите и черния дроб, но не е получавал медицинска помощ. Пояснява, че медицинският център работи по график и прегледите следва да се съобразяват с това обстоятелство.

По делото е разпитан свидетелят Г. И., който посочва, че се познава с ищеца, тъй като от 7 месеца обитават една и съща килия. Посочва, че условията в стаите са мизерни, тъй като имало мухъл, плъхове, хлебарки и дървеници. Твърди, че има простор за сушене на дрехи, както и перално помещение, но същото не работило. Счита, че не се предоставя необходимото количество прах за пране. Дава информация за осигурен достъп до топла вода в обща баня, което е по график. Посочва, че ищецът е имал здравословни проблеми със зъбите и черния дроб (хепатит Ц), но не е получавал медицинска помощ. Изразява недоволство от отоплението, тъй като било неефикасно, дължащо се на старите тръби.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта за това, че ищецът е търсил многократно медицинска помощ, която не е получавал. Това е така, тъй като това обстоятелство се опровергава от амбулаторните листове за извършени прегледи. Още повече, че никъде няма данни, че ищецът е страдал от хепатит Ц. Не се кредитират и показанията за наличието на неприемливо количество насекоми и гризачи в килиите, доколкото това противоречи на писмените доказателства по делото, отнасящи се за извършени ДДД услуги. По отношение на хигиената в стаите и недоволството от отоплението, съдът намира, че това представлява лично мнение (оценка на условията). В останалата част показанията на свидетеля се кредитират, тъй като не противоречат на писмените доказателства.

При така установените факти, съдът достиг а до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

В случая се установи, че ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив за част от исковите периоди по предявените претенции: от 13.10.2022 г. до 10.11.2022 г. (по първата претенция) и от 03.05.2022 г. до 22.06.2023 г. (по втората претенция). Това от своя страна е самостоятелно основание исковете за тези периоди да се отхвърлят, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

За останалите периоди се установи, че ищецът се е намирал в Затвора гр. Пловдив, което налага да се обсъдят наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона.

Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. В чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС. В спалните помещения е осигурена възможност за естествено проветряване и достъп до дневна слънчева светлина, доколкото всичките помещения, в които е пребивавал ищецът, са снадени с отваряеми прозореца с подходящи размери за достъп до дневна светлина (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Отоплението се осъществява чрез централно – локално отопление, поради което са неоснователни твърденията за ниски температури в спалните помещения през отоплителния сезон. По отношение на летните месеци не се ангажираха доказателства за неприемливо високи температури в килиите. Всяко обитавано от ищеца помещение е разполагало със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода. Следва да се отбележи, че липсва нормативно изискване за осигуряване на течаща топла вода в спалните помещение (такова изискване има само по отношение на баните). Осигурен е достъп два пъти седмично до баня с топла вода (по график), а на работещите – всеки ден. Също така липсва изискването за осигуряване на санитарен възел в помещенията за изчакване при осигуряване на достъп в банята. Наред с това са създадени условия за изпиране и сушени на дрехи, доколкото са обособени перални помещения и дадена възможност сушенето да се извършва на определени места.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация, както и осигуряване на хигиенни условия. Не се установи нарушение, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности по дезинсекция, а ответната страна не представи доказателства, че тези дейности са недостатъчни (в тази връзка не се кредитират показанията за неприемливо количество насекоми и гризачи в килиите).

Според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а на същите им са осигурявани ежемесечно перилни, миещи и дезинфекциращи препарати. В настоящия случай не са въведени твърдения за неосигуряване на съответните почистващи препарати, поради което съдът приема, че такива са осигурявани на лишените от свобода. Следва да се отбележи, че поддържането на хигиената в стаята (в случая премахването на мухъл и плесен) е задължение на настанените в нея, за което им са осигурявани почистващи препарати и пособия.

Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние.

В чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, е регламентирано, че приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването. В настоящия случай не се установи вписвания в амбулаторната книга по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2010 г., доколкото ищцовата страна не е направила съответното доказателствено искане за изискването тази книга. Освен това въобще не се представиха доказателства за наличието на заболявания на ищеца, а и такива не са посочени в исковата молба, поради което няма как да се поставя въпроса за нарушение, свързано с лошо медицинско обслужване по повод заболяванията на ищеца. Въпреки това следва да се посочи, че на ищеца е предоставяна медицинска помощ, което се установява от амбулаторни листове и резултати от извършени изследвания.

Следва да се отбележи, че оплакванията за липсата на ежедневно присъствие на лекар в затвора не представлява нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, тъй като се касае за вътрешна организация на затворническата администрация по повод осигуряване на медицинското обслужване на лишените от свобода. Н. повече, от приложените графици се налага извод, че всеки ден (между 10: 00 ч и 12: 00 ч.) е осигурявано присъствието на лекар за извършване на амбулаторни прегледи.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

За втория исков период от 03.05.2023 г. до 16.01.2024 г. не е доказано наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, свързано с осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. В тази връзка от справките и становищата се установи, че не е превишаван максималният брой обитатели в спалните помещения, в които се е намирал ищецът.

За първия исков период се доказа нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за общо 64дни (6 дни от 22.03.2022 г. до 27.03.2022 г.; 47 дни от от 21.04.2022 г. до 06.06.2022 г.; 7 дни от 09.06.2022 г. до 15.06.2022 г. и 4 дни от 25.08.2022 г. до 28.08.2022г.). За останалото време от първия исков период не се доказа наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.

Наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (в случая обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив при отчитане икономическия стандарт на страната за 2022 г. Според съда справедливо обезщетение следва да е 7 лева за всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ, т. е. за 64 дни дължимото обезщетение за неосигуряване на минимална жилищна площ е в размер на 448 лева. Именно такъв размер би репарирал преживяните от ищеца негативни емоции от обсъжданото нарушение.

Въз основа на горното първата искова претенция е основателна за сумата от 448 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 64 дни (от 22.03.2022 г. до 27.03.2022 г.; от от 21.04.2022 г. до 06.06.2022 г.; от 09.06.2022 г. до 15.06.2022 г. и от 25.08.2022 г. до 28.08.2022г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на първото нарушение - 22.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 25 000 лева (за останалите нарушения, посочени в исковата молба) следва да се отхвърли. Втората искова претенция е изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват направени разноски, които са съответни на уважената част (448 лева) спрямо общия размер на исковете (30 000 лева). Ищецът е направил разноски от 10 лева за държавна такса, поради което същият има право да получи 0, 15 лева, съответни на уважената част на исковата претенция.

По делото е приложен договор за представяне на правни услуги, от който се установява, че на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 АПК възнаграждението се изплаща на адвоката, предоставил правната помощ. Същото се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т.4, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (при материален интерес от 30 000 лева), т. е. 3050 лева за адвокатски хонорар. Посоченият размер следва да се намали, като се съобрази уважената част (448 лева) от исковете спрямо общия размер на исковете, при което следва да се присъди сумата от 45, 55 лева.

По изложените съображения, съдът