Решение № 1926 от 26.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15880/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Образувано е по жалба от Ц. Т. Б., ЕГН •••••••••• чрез нейния упълномощен процесуален представител – адв. С. Х. от АК-Кюстендил срещу заповед с рег. № 1266зз-144/22.11.2022 г., издадена от Й. Р. А. – полицейски орган при ГДБОП на МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството за вътрешните работи /ЗМВР, обн. в ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г./ е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на оспорващата за срок до 24 часа. В депозираната жалба са релевирани множество доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и за несъответствие с целта на закона при издаването на атакуваната заповед. Отправена е молба за цялостна отмяна на административния акт като незаконосъобразен. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С. Х. от АК-Кюстендил, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски. Ответникът Й. Р. А. – полицейски орган при ГДБОП на МВР, редовно призована, не се явява, представлява се от гл. юрк. Магдалена Данкова, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и аргументира становище за законосъобразност на упражнената административна принуда. Представен е и писмен отговор. Отправена е молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Със заповед рег. № 12329зз-26/22.11.2022 г., издадена от Росица Боянова Мъстева – полицейски орган при СБОП-Велико Търново към отдел „Център-Север“ при ГДБОП на МВР жалбоподателят Ц. Т. Б. е задържана за срок до 24 часа за това, че в периода от началото на 2019 г. до настоящия момент от територията на гр. София и други градове в страната, отделно и/или в съучастие с други лица е участвала в изготвяне, пренасяне, представяне на търговска/счетоводна документация, използвани в престъпления по чл. 253 НК дружества, извършване на финансови операции с парични суми в общ размер на 5 000 000 лв. /получаване на суми по дружествените сметки от държави от и извън ЕС, които впоследствие са нареждани по сметки на други дружества, отново в държави в и извън ЕС/, за да бъде прикрит техният произход, като се знае/предполага, че сумите са придобити чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, извършено извън Република България – престъпление по чл. 253, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Същата е подписана от полицейския орган, както и от задържаното лице, като на гърба на заповедта е отразено, че Б. е била освободена в 11: 55 ч. /неясно на коя дата/, след което й е връчен препис. Със заповед рег. № 1266зз-3132/22.11.2022 г., издадена на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМВР от Мирослав Атанасов Рашков – полицейски орган при ГДБОП на МВР е разпоредено жалбоподателят Б. да бъде конвоирана до ОДМВР-Габрово и да бъде предадена на инспектор Росица Мъстева в 19: 30 ч. на 22.11.2022 г. Въз основа на оспорената в настоящото производство заповед с рег. № 1266зз-144/22.11.2022 г., издадена от Й. Р. А. – полицейски орган при ГДБОП на МВР е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на жалбоподателя Ц. Т. Б. за срок до 24 часа отново, считано от 22.11.2022 г., 12: 02 ч. В заповедта е посочено правно и фактическо основание за задържане на лицето „чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР“ и „данни за това, че в периода от началото на 2019 г. до настоящия момент на територията на гр. София и други градове в страната, отделно и в съучастие с други лица лицето е участвала в изготвяне, пренасяне, представяне на търговска/счетоводна документация, използвани в престъпления по чл. 253 НК, дружества, извършване на финансови операции с парични суми с общ размер 5 000 000 лв., за да бъде прикрит техният произход, като се знае или предполага, че сумите са придобити чрез престъпления или друго общественоопасно деяние, извършено извън територията на РБългария“. Същата е подписана от полицейския орган – Й. А., както и от задържаното лице. На гърба на заповедта е отразено, че жалбоподателят Б. е била освободена на 22.11.2022 г., 19: 20 ч., като се сочи, че е връчен препис от същата, което обстоятелство е удостоверено с подписа й. Непосредствено след задържането на лицето е извършен личен обиск, обективиран в протокол, предоставена й е за попълване и декларация, с която са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 ЗМВР. Като част от административната преписка по инициатива на съда в хода на производството пред настоящата инстанция са приложени извлечение от книга за задържаните лица при ГДБОП, актове за встъпване в длъжност на ответника Й. А., считано от 01.11.2007 г. и 10.03.2022 г., както и удостоверение за заеманата длъжност, издадено от директора на ГДБОП. Заповедта за задържане на лице, предмет на съдебен контрол, съдържа указания, че подлежи на обжалване пред Софийски районен съд в 14-дневен срок от съобщаването й. Оспорващата е получила заповедта на 22.11.2022 г., поради което следва да се приеме, че подаването на жалбата на 06.12.2022 г. в регистратурата на ГДБОП, видно от поставения печат върху нея, е осъществено в законоустановения срок. На следващо място, процесната жалба е подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, а доколкото съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, т.е. отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, то същата се явява процесуално допустима. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Задържането на граждани от орган на МВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителната административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН, обн. в ДВ бр. 92 от 28.11.1969 г./, която има за цел да предотврати възможността лицето да се укрие или да извърши престъпление. За прилагането й не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, тъй като последното е предмет на доказване в наказателното производство, а не в административното. Изискването е да са налице „данни“ за осъществено престъпление, които могат да са писмени или устни /в този смисъл вж. решение № 11905 от 08.10.2014 г. по адм. дело № 906/2014 г. на ВАС и др./, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е съпричастно към него, а това е напълно достатъчно, административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. За да се формира извод, че оспорената заповед е законосъобразна, необходимо е да са съблюдавани кумулативните изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Наличието на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК, води до недействителност на административния акт. За преЦ.та, дали порокът, от който актът страда, води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен. Настоящият съдебен състав намира, че заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-144/22.11.2022 г. е издадена от компетентен полицейски орган при ГД БОП, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. В разпоредбата на чл. 57 ЗМВР е предвидено изрично, че сред полицейските органи, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – т. 3, т. 7 и т. 8 от посочения нормативен акт, са и органите от ГДБОП. По делото са приети и не са оспорени от страните удостоверение за заеманата длъжност, издадено от директора на ГДБОП и акт за встъпване в длъжност, видно от които издателят на оспорения акт е преназначена като „разузнавач I степен в сектор „Изпиране на пари“ при ГДБОП, считано от 10.03.2022 г. На следващо място, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като противно на оплакванията в жалбата същата съдържа и всички изискуеми задължителни реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Съгласно посочения нормативен регламент заповедта следва да съдържа фактическите и правните основания за задържането. Това изискване е свързано с необходимостта от мотивиране на заповедта както от правна страна, така и с посочване на конкретни фактически основания, предпоставили законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския орган по ограничаване правото на свободно придвижване на дадено лице. В атакуваната заповед е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която предвижда, че „полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление“, а като фактическо такова – „данни за това, че в периода от началото на 2019 г. до настоящия момент на територията на гр. София и други градове в страната, отделно и в съучастие с други лица лицето е участвала в изготвяне, пренасяне, представяне на търговска/счетоводна документация, използвани в престъпления по чл. 253 НК, дружества, извършване на финансови операции с парични суми с общ размер 5 000 000 лв., за да бъде прикрит техният произход, като се знае или предполага, че сумите са придобити чрез престъпления или друго общественоопасно деяние, извършено извън територията на РБългария“. Това словесно описание е напълно достатъчно, за да се формира умозаключение за евентуалната съпричастност на жалбоподателя към конкретна престъпна деятелност – „изпиране на пари“, индивидуализирана по време, място и начин на извършване, като претенцията за допълнителна конкретизация е неоснователна, имайки предвид, че в случая не се касае за формулирано обвинение по смисъла на чл. 219 НПК, което би следвало да съдържа подробна информация за всички обективни и субективни съставомерни белези, част от твърдяното престъпно посегателство. Независимо от изложеното обаче съдът приема, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Както беше отбелязано, по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат само лице за което има данни, че е извършило престъпление. За да се приеме съответствие със закона при задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа, следва да са били налице данни, че това лице е извършило престъпление. Съдът е предоставил безпрепятствена процесуална възможност на ответника да ангажира доказателства за наличието на посоченото в заповедта правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържане на жалбоподателя и такива, от които да се направи обоснован извод, че към момента на издаване на акта същата е извършила престъпление или е съпричастна към извършено такова. От приобщените по делото доказателствени материали нито едно не обосновава такъв извод и не води за умозаключение, че посоченото лице е имало поведение, което да доведе до възникване на предположение, че именно тя е съпричастна към твърдяното престъпление. До извод в противната насока не би могло да се достигне и от голословните твърдения в писмения отговор на ответника, че „към 22.11.2022 г. е имало данни, от които е могло да се направи обосновано предположение, че г-жа Ц. Б. би могла да е съпричастна към извършване на конкретно престъпление“, доколкото същите са доказателствено необезпечени. В тази връзка, изяснява се от доказателствата по делото, че различни полицейски органи са издали по едно и също време дублиращи се заповеди за задържане на жалбоподателя Б. за идентична деятелност, който подход е недопустим, имайки предвид отразените различни времеви моменти на нейното освобождаване и създадените предпоставки за заобикаляне на закона, в частност за надвишаване на законоустановения срок за задържане от представителите на МВР. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за извършеното със заповедта задържане не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с целта на закона - основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването на оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която е разпоредено задържането на жалбоподателя очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на необоснована държавна принуда върху дееца чрез лишаването й от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 ЗАНН. От доказателствата по делото не се установи наличие на данни, че жалбоподателят може да се укрие или да осуети полицейско разследване, да укрие улики или лица и по този начин да попречи на разкриване на конкретно престъпление. Следователно задържането се явява несъразмерно с преследваната от закона цел. Административният орган винаги трябва да следи за това дали задържането на вероятния извършител е оправдано от гледна точка на наличието на общите предпоставки за прилагане на принудителните административни мерки, включително дали се налага с оглед поведението на лицето, предмета на престъплението и разследването. В конкретния случай се установи, че административният орган е излязъл извън рамките на съразмерност при прилагане на мярката, като е нарушил принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение /в широк смисъл/, както и задържането му да е съобразено в целта на закона. В случая задържането на жалбоподателя не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на флагрантен полицейски произвол, упражнен върху лицето чрез лишаването му от свобода за срок до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквато е наложена и с процесната заповед за задържане. Предвид изложените фактически и правни доводи, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради издаването й в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От представеното по делото пълномощно за процесуално представителство от адв. С. Х. от АК-Кюстендил е видно, че е заплатена в брой сума в размер на 750, 00 лева. От страна на юрк. Данкова е релевирано възражение за прекомерност на етапа на съдебните прения, като съдът намира същото за основателно. Отчитайки незначителната фактическа и правна сложност на делото и наличието на проведено едно открито съдебно заседание дължимата сума следва да бъде намалена до предвидения такъв в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./ минимален размер от 500, 00 лв. Уместно е да се отбележи, че в случая е неприложимо предписанието на чл. 35а от посочения подзаконов нормативен акт, доколкото предвиденото по-ниско възнаграждение касае представителство, защита и съдействие на задържано лице по ЗМВР преди образуване на дело от административнонаказателен характер. Отделно от изложеното, ГДБОП следва да заплати на жалбоподателя Б. внесената в нейна полза държавна такса в размер на 10, 00 лв., предназначена за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, Софийски районен съд, НО, 106 състав