Решение № 309 от 28.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 311/2024 г.

Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20240212125539, подадена, с оглед уточнителна молба с вх.№20722/21.02.2024година, от „Ф. – Ц“ ЕООД, ЕИК ••••, с която се атакува законосъобразността на постановено от Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ, ОТКАЗ № 202402131607-2, за вписване по партидата на дружество като управител и представляващ същото З. Ж. Б.. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен защото Б., въпреки, че е бил представляващ трите дружества, посочени в отказа, то производствата по несъстоятелност по отношение на тях не са прекратени, поради което и самите дружества не са прекратен, а в част от случаите не са налице и останалите елементи от състава на чл.141, ал.8 ТЗ, които възпрепятстват вписване на Б. като управител на дружеството- жалбоподател.Искането е за отмяна на отказа и даване на указание на АВ да извърши вписване на настъпилата промяна. АВ- ТРРЮЛНЦ представя отговор на жалбата, с който моли същата да бъде оставена без уважение, поради неоснователността ѝ. В отговора се твърди, че по т.д.№499/2022г. по описа на СГС, ТО, 6-3 състав, постановено решение по чл.632, ал.4 ТЗ и делото е прекратено, а дружеството – заличено от ТРРЮЛНЦ. З. Б. е бил вписан на член на Съвета на директорите на това дружество. Излагат и допълнителни доводи в подкрепа на тезата си. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: Пред АВ- ТРРЮЛНЦ е подадено заявление с вх.№20240202131607 от адв. М. Т. М., с пълномощно по чл.25 ЗА, обективиращо искане за вписване на промяна по партидата на търговско дружество „Ф. –Ц“ ЕООД, ЕИК ••••, касателно представителството и управлението на дружеството. Към заявлението страната е представила декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, по ал.5 на цитираната разпоредба; нотариално пълномощно, с което едноличният собственик на капитала на дружеството Ц.Р.В. упълномощава адв. М. Т. М., да вземе описаните в пълномощното решения, за които състави и протокол, на основание чл.147 вр. с чл.137 ТЗ, като назначи за управител на дружеството З. Ж. Б., ЕГН ••••••••••; да сключи с него договор за управление; да вземе решение за освобождаване от отговорност на досегашния управител на дружеството Леонид Гайдаджиев. С това пълномощно дава власт на новоназначения управител да заяви за вписване промяната. Нотариалната заверка на пълномощното е осъществена от нотариус Гордана Йованович в гр.Белград на 31.01.2024 година. Пълномощното носи апостил и е представено в заверен превод, като преводът има нотариална заверка от 01.02.204година, осъществена под рег.№1942 от нотариус Явор Зарков на подписа на преводача. Към заявлението е представен протокол от 02.02.2024година, обективиращ решения на едноличния собственик на капитала Ц.Р.В., взети от неговия пълномощник. Протоколът има нотариална заверка на подпис и съдържание, осъществена от нотариус К. под рег.№1162 и 1163 от 02.02.2024година и пълномощно, с което дава власт на адв. М. да го представлява пред АВ- ТРРЮЛНЦ във връзка с вписване на настъпилата промяна. При проверка на допустимост и основателност на искането длъжностното лице по регистрацията е дало указания на заявителя под №20240202131607, с което на страната се указва да представи декларация, че срокът по чл.141, ал.8 и 9 ТЗ, за това, че Б., като участващ в управлението на двете посочени дружества, които са обявени в несъстоятелност, че са налице новонастъпили обстоятелства, чрез които се преодолява забраната. Посочено е, че следва да се представи изрично пълномощно за вписване на заявените промени, тъй като представеното пълномощно не е в изискуемата форма. Въз основа на това заявителят, чрез адв. М. подава молба до ТРРЮЛНЦ, с която пояснява защо следва да се приеме, че е налице валидно упълномощаване и се позовава на съдебна практика в този смисъл и вече осъществени вписвания с аналогични пълномощни. Въз основа на така развилото се регистърно производство пред административния орган длъжностното лице по регистрацията постановява отказ да извърши вписване на новоназначения управител на „Ф. –Ц“ ЕООД, ЕИК ••••, като мотивира отказ № 20240202131607 с неспазване на изискванията, които законодателят е поставил чрез нормата на чл.141, ал.8 ТЗ, към лицата, които осъществяват управление и представителство на търговските дружества. Конкретните причини, изложени от длъжностното лице са обстоятелствата, че новоназначеният управител Б. вече е участвал в управлението и представителството на три други дружества, които са в процедура по несъстоятелност, на различни фази от това производство. Отказът е от 06.02.2024 година, а депозираната пред АВ – ТРРЮЛНЦ жалба е постъпила на 12.02.2024година и се явява подадена в срока по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването. Ето защо съдът я приема за процесуално допустима. Поради това следва да бъде разгледана по същество. По основателността на жалбата. За пълнота на изложението с оглед дадените на заявителя указания касателно годността на пълномощното на едноличния собственик на капитала, дава правомощие на адв.М. да вземе решения, касателно управлението и представителството на дружеството. По действащото българско законодателство – чл.17 вр. с чл.137, ал.1, т.5 ТЗ, в правомощията на едноличния собственик на капитала е да вземе решение за избор на управител на дружеството, определяне на възнаграждението му и освобождаването му от отговорност. Съобразно императивната норма на чл.137, ал.4 ТЗ протоколът, който обективира решение относно избор на управител, следва да има нотариална заверка на подпис и съдържание, направени едновременно, освен ако дружественият акт не предвижда само писмена форма. В настоящия случай дружественият акт на жалбоподателя не съдържа изрична уредба на въпроса относно формата на решението касателно избор на управител, поради което следва извод, че дружеството е длъжно да спази посочената от закона форма- едновременна заверка на подпис и съдържание, каквато форма е спазена. Изложеният от длъжностното лице проблем, като идентифициран в дадените указание е, че тази форма не е спазена при представеното пълномощно от едноличния собственик на капитала. Доводът на длъжностното лице е неподкрепен от закона. Това е така защото между Република България и Република Сърбия е налице договор за правна помощ, който е ратифициран с Указ №167 на Президиума на НС от 08.06.1956г. В този договор, за разлика от други такива споразумения на Република България, не е налице изрична уредба в тази насока, поради което съдът приема, че следва да съобрази КМЧП, както правилно се е позовал на него адв. М.. Конкретната норма е тази на чл.61 от КМЧП, съгласно която формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. Тъй като упълномощаването е извършено на територията на Република Сърбия то приложимият регламент при упълномощаването и този, който действа на нейната територия. Това обстоятелство налага съдът да приеме, че извършеното от нотариуса на територията на Република Сърбия има същото значение за Република България. Другата последица е тази, че тази сделка има своя легална последица – да бъде призната като съществуваща и породила действието, което цели, както повелява изречение 2 от чл.61 КМЧП. Според него формата ще се счита спазена и ако са съобразени само изискванията за такова овластяване в държавата, в която е извършена овластителната сделка. Поради това се приема в съдебната практика, че не е налице основание да се изисква от заявителя да представи документ и с нотариална заверка на съдържанието, след като правото на държавата, в която е сключена упълномощителната сделка не предвижда подобна заверка. Примерна съдебна практика в тази насока: напр. решение № 1000 от 13.05.2020г. по т.д.№4945/2019г. на АС – София; решение № 127 от 04.03.2022 г. по т.д. № 972/2021 г. на АС-София, решение№ 520 от 15.07.2022 г. по т.д.№ 530/2022 г. на САС и др. Ето защо съдът не намира основание да сподели доводите на длъжностното лице, че при извършената от него проверка на представените със заявлението пълномощни на двамата пълномощници е налице неизпълнение на задължението по чл.37 ЗЗД касателно формата на пълномощното. Представеното по делото пълномощно съдържа официално удостоверяване от съответното длъжностно лице, на което са възложени такива официални удостоверителни функции, че подписът принадлежи на упълномощителя, който пък се явява едноличен собственик на капитала, видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ и в този смисъл лице, което е оправомощено да взима решения и упълномощава от негово име друго лице да вземе процесните решения. По отношение на твърдението на длъжностното лице, че пълномощните не били изрични, както повелява нормата на чл.137, ал.6 ТЗ, то това основание за постановяване на отказ директно се конфронтира със съдържанието на пълномощното, което е представено към заявлението и което се явява изрично, чрез очертаване на конкретните решения, които пълономщинъкт следва да вземе. При така изложение съображения съдът приема, че представеното пълномощно е надлежно такова. Всъщност основният аргумент на длъжностното лице да постанови отказ за вписване на Б. като управител и представляващ дружеството е неговата професионална биография, като част от мениджмънта на други търговски дружества, които са в производство по несъстоятелност. Направените от състава на съда служебни справки по партидите на трите дружества водят до следните констатации: По отношение на дружеството „К.Т.“ ЕАД, ЕИК ••••, съдът констатира, че по т.д.№499/2022г. по описа на СГС, ТО, 6-3 състав, е постановено решение №581/17.05.2022г., на основание чл.632, ал.1 ТЗ, което съдържа задължителните реквизити, посочени в нормата, сред които е обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието. Производството по делото е спряно, поради липса на разноски за развитие на производството по несъстоятелност. С това решение съдът е дал указание на заинтересованите лица необходимостта от това да бъдат привнесени разноски, за да се възобнови производството, което означава да се осъществени осребряване на активите на длъжника, които попадат в масата на несъстоятелността по смисъла на чл.614 ТЗ. Актът на съда е обявен по партидата на длъжника на 17.05.2022 година. При условията на чл.632, ал.4 ТЗ на 17.08.2023 година съдът по несъстоятелността постановява решение №1033, с което прекратява производството по делото и заличава от търговския регистър дружество „К.Т.“ ЕАД, ЕИК ••••. Съдебното решение, на основание чл.622 ТЗ е вписано в ТР по партидата на дружеството на 05.09.2023 година. По делото не са налице данни, че това решение е обжалвано и поради това настоящият състав на съда приема, че то има стабилитет и се ползва със СПН. Другото, което съдът констатира служебно от направената справка по партидата на това вече заличено дружество е, че З. Ж. Б. е бил вписан като член на Съвета на директорите на предприятието на 19.10.2017г. и е участвал в колективния орган на управлението на АД-то до 27.07.2021 година, когато е заличен. Съобразно разпоредбата на чл.141, ал.8 ТЗ, в действащата ѝ редакция, управител не може да бъде лице, което е било в управляващия орган или управител на дружество, обявено в несъстоятелност и прекратено, през последните две години, които предхождат решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Относно това какви са фактите по предвидените в закона предпоставки, съдът констатира следното: дружеството е обявено в несъстоятелност с постановяване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ на 17.05.2022година, обявено на същата дата в ТР; производството по делото е прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ с решение от 17.08.2023година, поради липса на разноски, а това води до несъмнен извод, че са останали неудовлетворени кредитори. Въз основа на извършените вписвания по партидата на това дружеството се достига до извод, че З. Ж. Б. е бил член на управителното тяло на дружеството от 19.10.2017г. до 27.07.2021година, което обстоятелство сочи, че е бил член на СД в период, който попада в периода, очертан от законодателя, макар и по-кратък от посочения, защото от 27.07.2021година до 17.05.2022 година /датата на решението по чл.632, ал.1 ТЗ/ Б. не е член на колегиалния управителен орган на дружеството. Заличаването му като член на СД на дружеството е извършено въз основа на заявление образец А5, с вх.№20210721183104, към което е представен уведомление от З. Ж. Б. от 08.02.2017година, отправено до дружеството, че напуска колективния управителен орган на дружеството по лични причини и др. Моли да бъде заличен, а при бездействие на дружеството уведомява, че ще предприеме сам стъпки по заличаването си, съгласно нормата на чл.223, ал.5 ТЗ. Това уведомление е достигнало до дружеството на 10.02.2017година, ведно от извършеното удостоверяване на това обстоятелство от изпълнителния директор на дружеството. Заличаване на Б. като член на управителното тяло не е осъществено от дружеството, нито от самия него, на основание чл.223, ал.5 ТЗ, след изтичане на посочения в закона срок, чиято продължителност от 6 месеца е определена от това да се даде възможност на АД да организира избора на нов член на СД. Изтичане на този срок не е основание да се приеме, че е това обстоятелство е предпоставка за преустановяване на мандантното правоотношение между члена на СД и дружеството. Прекратяване на мандатното правоотношение е настъпило с отправяне на самото уведомление от члена на колективния орган, като способ за упражняване на притежаваното от него потестативно право да прекрати тази облигационна връзка. Ето защо съдът приема, че договорът на Б. с дружеството е прекратен от него с отправяне на уведомлението, представено пред ТР със заявление образец А5, с вх. №20210721183104, осъществено от самия Б. чрез упълномощен от него адвокат. Ето защо настоящият състав на съда приема, че макар заличаването на Б. като член на управителното тяло да е станало в посочения в чл.141, ал.8 ТЗ срок от 2 години, всъщност мандатното му правоотношение с дружеството е преустановило действието си още през 2017 година, с упражняване от негова страна на потестативното право да прекрати договора си с дружеството, което пък от друга страна не му е попречило да подава пред ТР заявления за вписване на промени по партидата на дружеството, от името на самото дружество, което е прекратено и заличено след провеждане на производство по несъстоятелност. Съпоставяйки датата на постановяване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ, която съвпада с датата на вписването му в ТРРЮЛНЦ – 17.05.2022 година, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, съдът приема, че двете години преди тази дата са започнали да текат на 17.05.2020 година, което е дата, явяваща се с около три години по-късна от датата, на която е прекратено мандатното правоотношение на Б. с дружеството. Въз основа на това съдът приема, че не са налице в условия на кумулативност предпоставките, въз основа на които е налице основание за отказ да бъде вписан Б. като управител на дружеството- жалбоподател. Нормата на чл.141, ал.8 ТЗ, която в сегашната и относима към казуса редакция, съдържа ограничение на срока на забраната на лицата, които могат да управляват и представляват търговеца, има за защита не само самото дружество, като да го предпази от действия на лица, които са участвали в управлението на друго търговско дружество в срок от две години, преди дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и прекратено. Законовата забрана има за цел и охрана на обществения интерес, тъй като самият предприемач и собственик на капитала е в правото си да избере лице, което попада в тази категория по различни причини, но участието в управлението на дружеството на такова лица поставя под заплаха и съдържа предпоставки за дискредитирани интересите на останалите участници в търговския оборот и евентуални кредитори на дружеството. Смисълът на нормата е охрана на обществения интерес, чрез забрана за участие в оперативното управление на предприятието на лица, които са управлявали друго предприятие, което е обявено в несъстоятелност и по отношение на което са налице останали неудовлетворени кредитори, тъй като тези две предпоставки, приети от законодателя, са индикация за липсата на необходимия управленски капацитет, поради което са приема, че могат да застрашат интересите на останалите участници в търговския оборот, както и на самото дружество. Тъй като участието в управлението на дружеството от страна на З. Б. е до около средата на февруари 2017 година, а дружеството е обявено в несъстоятелност през май 2022 година и заличено през 2023 година, на основание чл.632, ал.4 ТЗ, то не са налице предпоставките на чл.141, ал.8 ТЗ и касателно това дружество отказът се явява незаконосъобразен. По отношение на дружеството „В.И.“ АД/н/. Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение №808/04.05.2016г., обявено по партидата на длъжника на 05.05.2016година и имащо реквизити по чл.711 ТЗ. Производството е спряно с акт на съда под №261020 от 19.05.2023година и възобновено с решение от 18.08.2023година, вписано в ТРРЮЛНЦ на същата дата. Към настоящия момент производството е висящо и е във фаза осребряване на активите от масата на несъстоятелността. В управлението на това дружеството З. Б. е участвал като член на СД и представляващ дружеството, като управителните органи към настоящия момент са се прекратени правомощия поради производството по несъстоятелност. В този случай не е налице прекратяване на дружеството и е неустановимо дали има неудовлетворени кредитори, тъй като производството е във фаза осребряване на имуществото. Ето защо и в този случай не са налице при условия на кумулативност предпоставките на закона за отказ за вписване на Б. като управител. По отношение на дружеството„Б.“ ЕООД спорът е достигнал до ВКС, пред който е висящо т.д.№135/2024г., ТК, второ т.о., по което дело не е налице произнасяне. Безспорен факт е, че З. Б. е управител на това дружеството, което обстоятелство е установимо от вписванията по неговата партида. Както и при преждепосоченото търговско дружество към този момент, с оглед развитие на производството по несъстоятелност не е налице прекратяване на търговеца и останали неудовлетворени кредитори. Във връзка с доводите в отговора на жалбата по делото е постъпила молба от З. Б. под вх.№22081/26.02.2024 година, с която З. Б. представя на съда декларация по чл.141, ал.8 ТЗ, относно това, че 5-годишният срок от прекратяване на дейността на дружеството „В.И.“ АД/н/, което е сторено с решение №808/04.05.2016г., обявено по партидата на длъжника на 05.05.2016година и имащо реквизити по чл.711 ТЗ, са изминали 5 години, тъй като срокът е изтекъл на 05.05.2021 година. Декларацията се явява доказателство, което не е решително и не е необходимо в този процес и това е така, защото, за да се постанови отказ за вписване на Б. като управител на дружеството „Ф. – Ц“ЕООД, следва за поне от някое от трите дружества да са налице предпоставките по чл.141, ал.8 ТЗ и то дадени кумулативно. Извън това, съдът намира за необходимо да подчертае, че срокът от 5 години следва да се брои с начало заличаване на търговското дружество от ТР. Тъй като в този случай при кумулативност не са налице отрицателните предпоставки по чл.141, ал.8 ТЗ, за някое от трите дружества, то жалбата се явява основателна и атакуваният с нея отказ следва да бъде отменен. Водим от горното съдът