Решение № 8709 от 14.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3139/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 231 вр. чл.226 ал.1 т.7 б.“д“ вр. чл.155 ал.1 т.2 от Закона за министерство вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на М. С. М. срещу заповед № 8121К-1982/22.02.2024г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.226 ал.1 т.7 б. „д“ вр. чл.227 вр. чл.155 ал.1 т.2 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 /да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията/, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 АПК. Твърди се, че разпоредбата на чл.226 ал.1 т.7 б. д от ЗМВР има действие занапред съгл. чл.14 ал.1 от ЗНА и не следва да се прилагат спрямо заверени служители. В представените писмени бележки се твърди, че към момента на постановяване на присъда №109/17.06.1997г., влязла в сила на 06.08.1997г. по нохд №109/1997г. по описа на Софийски военен съд, не са съществували законови ограничения за постъпване на работа в МВР, както и основания за прекратяване на служебното правоотношение. Позовава се на Тълкувателно решение №5/2021г от 11.04.2023г. по тълкувателно дело №5/2021г. на ОСГК на ВКС, съгласно което действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила, а отмяната на гражданския закон преустановява действието му за в бъдеще, като подчертава, че разпоредбата на чл.155 ал.1 т.2 от ЗМВР не е действала към момента на назначаване на жалбоподателя със заповед № з524/02.03.1995г. на Началника на служба „Полиция“ СДВР и до 01.03.2024г. жалбоподателят не е имал прекъсване на служебните си правоотношения. Иска се от съда заповедта да бъде отменена, като в съдебно заседание поддържа жалбата и претендира присъждане разноските по делото. Ответната страна- Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита оспорваната заповед за правилна и законосъобразна, издадена от административен орган в кръга на правомощията му, поради което моли заповедта да бъде потвърдена. Административен съд-София-град, Първо отделение, 21-ви състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното: М. С. М. е назначен със заповед №з-524/02.03.1995г. на длъжност „полицай“ в група „ППС“, сектор Териториално-охранителен“, направление „Охранителна полиция“ при 06 РУ СДВР. Със заповед №з-574/19.02.1996г. е преназначен на длъжност „младши полицейски /районен/ инспектор“ в ПУ „Д.“, сектор „Териториално-охранителен“, направление „Охранителна полиция“ при 06 РПУ при СДВР. Със заповед №з-514/16.02.1998г. е преназначен на длъжност „полицай“ в група „Патрулно-постова служба“, сектор „Териториално-охранителен“, направление“Охранителна полиция“ в 08 РУ СДВР. Със заповед №з-916/09.03.1999г. е преназначен на длъжност „командир на отделение“ в група „Патрулно-постова служба“, сектор „Охранителна полиция“ при 08 РУ СДВР. Със заповед №424/14.02.2005г. е преназначен на длъжност „младши разузнавач“ в група „Криминална полиция“ на ПУ „П.“ при 08 РУ СДВР. Със заповед №К-1531/14.02.2012г. е преназначен на длъжност „разузнавач VI степен“ в 02 група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 08 РУ СДВР. Със заповед №4329/28.03.2012г. е преназначен на длъжност „разузнавач VI степен“ в група „Криминална полиция“ на участък „Полиция“-П. към 08 РУ СДВР. Със заповед №3687/12.03.2013г. е преназначен на длъжност „разузнавач V степен“ в група „Криминална полиция“ на участък „Полиция“-П. към 08 РУ СДВР. Със заповед №513з-2400/17.04.2015г. е преназначен на длъжност „разузнавач V степен“ в група „Криминална полиция“ на участък „Полиция“-П. към 08 РУ СДВР, със специфично наименование на длъжността „инспектор“. Със заповед №513з-496/19.01.2021г. е преназначен на длъжност „разузнавач IV степен“ в група „Криминална полиция“ на участък „Полиция“-П. към 08 РУ СДВР. /л.21/ С докладна записка №513р-102858/20.10.2023г. жалбоподателя е предложен за заемане на длъжността „началник на група“ „Криминална полиция“ в участък-П. към 08 РУ-СДВР. /л.19/ Във връзка с предложението за преназначаване на жалбоподателя е изготвена справка за съдимост, съгласно която М. С. М. е осъждан с присъда №109/17.06.1997г., влязла в сила на 06.08.1997г. по нохд №109/1997г. за престъпления по чл.325 ал.1 НК и по чл.170 ал.2 вр. ал.1 вр. ч.18, ал.1 НК, като след кумулация му е наложено едно общо наказание глоба в размер на 10 000лв. и обществено порицание. Видно от справката за съдимост жалбоподателят е реабилитиран на основание чл.88а НК /л.15/. Предвид констатираното осъждане през 1997г, респ. реабилитацията, е изготвена докладна записка №пр.513р-17574/15.02.2024г., с която се предлага на основание чл.226 ал.1 т.7 б. „б“ от ЗМВР, поради установяване на обстоятелствата по чл.155 ал.1 т.2 от ЗМВР, да бъде прекратено служебното правоотношение в МВР на М. С. М.-„разузнавач IV степен“ в група „Криминална полиция“ на участък „Полиция“-П. към 08 РУ СДВР /л.64-65/. На основание чл.226 ал.1 т.7 б. д вр. чл.227 вр. чл.155 ал.1 т.2 ЗМВР и докладна записка №пр.513р-17574/15.02.2024г., Министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121к-1982/22.02.2024г., с която е прекратено служебното правоотношение на М. С. М., поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 /да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията/, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". На 01.03.2024г. заповедта е връчена на М. С. М., който е подал жалба до АССГ на 14.03.2024г. срещу заповедта. Така описаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства, приложени по делото, които съдът кредитира изцяло. При така установените факти настоящият състав на Административен съд-София-град, Първо отделение, 21-ви състав, стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 227 вр. чл. 158 от ЗМВР. Спазени са и изискванията за форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и в нея са посочени фактическото и правно основание за постановяването й. Мотивите на административния акт се допълват от съображенията, изложени в докладна записка №пр.513р-17574/15.02.2024г. до Министъра на вътрешните работи. В последния документ са посочени влязлата в сила присъда, с която жалбоподателят е осъден за умишлено престъпление от общ характер и му е наложено наказание „глоба“ и „обществено порицание“, както че това обстоятелство обосновава несъвместимост със заемането на длъжност в МВР, независимо от реабилитацията, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.155 ал.1 т.2 от ЗМВР. Предложението е цитирано изрично в заповедта за прекратяване на правоотношението със служителя, поради което изложените в документа мотиви следва да се възприемат като такива, обосноваващи административния акт. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения и на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на процедурата, предвидена в чл.13 ал.2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи- по предложение от съответния ръководител до органа по назначаване. При издаване на административния акт са осъществени и материалноправните предпоставки за прекратяване на правоотношението със служителя, предвидени в чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Съгласно цитирания текст служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Нормата е императивна и задължава компетентния орган при установяване на несъвместимост да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая обстоятелствата, визирани в чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР са установени- жалбоподателят е осъден за извършване на умишлено престъпление от общ характер, и въпреки че е реабилитиран, не отговаря на изискванията за изпълняване на служба в МВР. Поради това настоящият състав приема, че изискванията на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР са изпълнени и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя е упражнено в нормативно очертаните рамки. Възражението, че фактът на осъждането на М. С. М. за умишлено престъпление от общ характер е бил известен още към момента на преназначаване на служителя за пореден път в системата на МВР, е неоснователен. Осъждането на жалбоподателя за извършване на умишлено престъпление от общ характер е пречка за назначаването му на служба в МВР. Това разрешение е възприето и поддържано от законодателя последователно с разпоредбата на чл. 59, ал.2 т.2 ЗМВР от 16.07.1991г. /отм./, чл. 193, ал. 2, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.), с нормата на 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), както и с чл. 155, ал. 1, т. 2 от действащия ЗМВР. В случаите, когато по някаква причина фактът на осъждането не е взет предвид при назначаването на служителя във ведомството и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", в правомощията на органа по назначаването е да прекрати служебното правоотношение със служителя, независимо от прослуженото време в МВР. Нормата е императивна и прилагането й е свързано единствено с установяване на обстоятелството, обосноваващо несъвместимост, което може да стане и след като служебното правоотношение вече е възникнало. Ето защо доводите за действие на нормите занапред, е неприложим в случая, тъй като изискването за липса на осъждане, вкл. реабилитация, е съществувало във всяка един от ЗМВР, вкл. от в обнародвания на 16.07.1991г., още преди първоначалното назначаване на жалбоподателя в МВР през 1996г. В подкрепа на направения извод е обстоятелството, че по този начин се осъществява и целта на закона. Смисълът на разпоредбата е да се отстранят от служба в МВР служители, за които е установена пречка да изпълняват такава, независимо от това дали несъвместимостта е съществувала към момента на назначаването, като по този начин се създадат условия за добросъвестно и компетентно изпълнение на службата от лица, които притежават моралните и професионални качества за това. С издаването на оспорената заповед предвидения от законодателя резултат е постигнат, поради което волеизявлението на административния орган е в съответствие с целта на закона. Предвид изложено, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Независимо от изхода на делото разноски направени в настоящото производство не следва да бъдат присъждани поради липса на своевременно направено искане за това. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Първо отделение, 21-ви състав