Решение № 260019 от 2.4.2022 г. на Софийски окръжен съд по дело № 183/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от Е КЗПЧОС – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на нарушаване правото му на разглеждане и решаване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 3282/2002 г. на СГС и въззивните производства пред САС в разумен срок. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на противоправни действия на СГС и САС, изразяващи се в неоснователно забавяне на водените срещу ищеца наказателни производства по посочените дела извън разумния срок. Съгласно ал. 1 на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС. В ал. 2 е посочено, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ е вътрешноправно средство за защита, предвиждаща самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6§ 1 от ЕКЗПЧОС. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидена абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 – изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В случая, предявеният иск по реда на чл. 2б от ЗОДОВ е допустим предвид представените доказателства за проведена по заявление на ищеца процедура по глава трета „а” от ЗСВ с предмет обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на посоченото наказателно дел в разумен срок, което заявление е било уважено и на основание чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ е определено обезщетение и е предложено сключване на споразумение, каквото не е сключено с ищеца. Претенцията на ищеца се основава на твърдение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на прекомерната и продължила над разумния срок по чл. 6§ 1 от Конвенцията продължителност на производството по воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 3282/2022 г. на СГС. Съгласно чл. 6, § 1 от Е КЗПЧОС всяко лице "при определянето на неговите граждански права и задължения", има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. За да се реализира п равото на обезщетение по 2б, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи, че производството по делото е продължило в неразумно дълъг срок - извън рамките на обичайно необходимото му време за разглеждане и решаване съобразно критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото забавяне на производството. За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. В случая продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство в съдебната му фаза /от предаването му на съд с внасянето на обвинителния акт в СГС на 27.12.2002 г. до приключването му с окончателен съдебен акт на ВКС от 01.08.2013 г./ е 10 години и 8 месеца. Този период безспорно е прекомерно дълъг и надхвърля разумния срок по чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Общата значителна продължителност на съдебното производство в случая се дължи на неколкократното разглеждане на делото в отделните съдебни инстанции – два пъти е разглеждано в първа инстанция, три пъти във въззивна инстанция и два пъти в касационна инстанция. В рамките на всяко от отделните разглеждания на делото пред първата и въззивната инстанция не се констатират неоправдани забавяния във връзка с процесуалното развитие на производството. Продължителността на производството в тези съдебни инстанции /особено в първата инстанция и в двете разглеждания/, респ. множеството проведени съдебни заседания в първата и въззивната инстанция, е било наложено с цел осигуряване на участието на страните в процеса от една страна, а от друга – от необходимостта от събиране на значителен обем доказателствен материал предвид предмета на инкриминираните деяния и фактическата и правна сложност на делото. В рамките на отделните разглеждания на делото пред СГС и САС производствата са били с разумна продължителност с оглед критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Съдебните заседания са насрочвани ритмично съобразно графика на съда и без съществени неоправдани забавяния, като съдилищата са предприемали своевременно предвидените в закона мерки за осигуряване на участието на страните и събиране на доказателствата. Както бе посочено по-горе, обаче, от значение за преценката за разумност на срока на разглеждане на едно съдебно дело е общата продължителност на съдебното производство, при което без значение за тази преценка е факта, че отделните етапи на производството са протекли в разумни срокове. Общата значителна продължителност на процесното съдебно наказателно производство се дължи на двукратното връщане на делото от горната инстанция за ново разглеждане поради допуснати от долните инстанции неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неизпълнение на задължението на съда да предприеме всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина по делото /чл. 13 от НПК/. Връщанията на делото за ново разглеждане от съответните долни инстанции поради допуснати от тези инстанции процесуални пропуски във връзка с обезпечаването на делото с доказателствен материал и оценката на вече събраните доказателства, довели до голяма продължителност на наказателното производство, обуславя извод за причинна връзка между забавянето на производството и процесуалната дейност на съда в производствата пред С.г.с. и С.а.с. С оглед на това съдът намира, че е налице първата предпоставка на предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ - продължителност на воденото срещу ищеца наказателно дело в производствата пред ответниците С.г.с. и С.а.с. в неразумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. В практиката на ЕСПЧ се приема, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в правораздавателната система поради забавяне на делото. С оглед на това и доколкото не са ангажирани доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца, съдът намира, че същият е претърпял неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него в неразумен срок съдебно наказателно производство в рамките на обичайните такива, изразяващи се в обичайните негативни емоции, които търпи привлечено към наказателна отговорност лице по време на твърде дълго продължилото наказателно производство срещу него. Не се установява от доказателствата по делото ищецът да е преживял негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от неразумната продължителност на наказателното производство – няма доказателства продължителността на наказателното производство да е рефлектирало върху начина на живот, здравословното му състояние или да е причинило други неудобства, вън от обичайните такива. Няма данни за причинна връзка между възникването и/или развитието на констатираните в периода след образуване на наказателното производство заболявания на ищеца и стресогенните фактори следствие на продължителността на воденото срещу него наказателно производство. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът е претърпял обичайните от неразумната продължителност на процеса неимуществени вреди. В случая, обаче, е налице основание, изключващо реализиране на отговорността на ответниците за парично обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на неразумната продължителност на наказателното производство на основание чл. 2б от ЗОДОВ. С постановената срещу ищеца осъдителна присъда при второто разглеждане на делото по НОХД № 1835/2006 г. на СГС при индивидуализацията на наказанието на подс. Л.А. съдът е отчел изминалия период от време от извършване на деянието като е определил размер на наказанието „лишаване от свобода” под средния размер, предвиден за съответното престъпление - две години. Следователно е отчетена прекомерната продължителност на наказателното производство като самостоятелно смекчаващо отговорността му обстоятелство, въз основа на което е определен размера на наказанието. При третото разглеждане на делото по ВНОХД № 97/2012 г. на САС с решението е изменена първоинстанционната присъда като наказанието „лишаване от свобода“ е намалено още - от 2 години на 1 година и 6 месеца, както и изпитателният срок - от 4 години на 3 години. Изрично в решението на САС при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Л. А. е отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство периода от време, изтекъл от разглеждането на делото за втори път пред СГС до повторното разглеждане пред въззивния съд в рамките на 2 години и 4 месеца, което е съобразено изрично при определяне размера на наложеното наказание. В Практиката на ЕСПЧ се приема, че изричното и измеримо намаляване на наказанието по наказателни дела представлява непарична компенсация за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Изрична законова регламентация в този смисъл се съдържа в чл. 60е, ал. 1, т. 3 от ЗСВ /нова, ДВ бр. 11/2020 г./, според която в производството по глава ІІІа от ЗСВ заявлението се отхвърля като неоснователно, когато подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и измеримо намаляване на наказанието от компетентния съд. Според практиката на ЕСПЧ, за да се приеме такова намаляване за достатъчна компенсация, произнасянето на съда по този въпрос следва да отговаря на следните изисквания: въпросът за продължителността на наказателното производство трябва да е разгледан отделно от останалите смекчаващи отговорността обстоятелства; съдът следва изрично да посочи, че намалява наказанието поради изтеклата продължителност на производството; всяка следваща съдебна инстанция следва да преразгледа въпроса за продължителността на наказателното дело и на свой ред да намали наказанието, обезщетявайки с тази непарична компенсация страната. В случая тези изисквания са налице – наложеното на ищеца с първоинстанционната присъда наказание е било намалено изрично и измеримо с времетраенето на наказателното производство, като въпросът за продължителността на производството е бил преразгледан от горната инстанция, която на свой ред е намалила размера на наложеното му наказание поради натрупалия се нов срок при новото разглеждане на делото. След като ищецът е получил компенсация за вредите от забавеното разглеждане и решаване на воденото срещу него наказателно производство чрез намаляване на наложеното му наказание, същият не може да претендира повторно такова компенсаторно обезщетение по реда на чл. 2б от ЗОДОВ. Предвид горното предявеният иск по чл. 2б от ЗОДОВ е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направените искания за разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв., определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното съдът