Решение № 160 от 3.5.2022 г. на Софийски окръжен съд по дело № 472/2021 г.
Софийски окръжен съд03.05.2022 г.докладчик Васил Александров Василев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. (M. Ö.) – гражданин на ФРГ, роден на 20.07.1978 г. в Аянджък, Т. (А., Т.), с немски паспорт •••••••••, срещу Районен съд Сливница – гр. Сливница, код по БУЛСТАТ 000776630, иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, а именно за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 594, 47 лв., представляваваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) за периода от 02.05.2017 г. до 20.03.2019 г. в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 300 / 2017 г. по описа на Районен съд Сливница, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на главницата. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
Мотиви
производство пред първата инстанция, но общата продължителност на делото от 2 години и 3 месеца не е прекомерна, поради което не е налице втората предпоставка за уважаване на иска – делото да е било разгледано и решено извън разумния за това срок. Забавянето се компенсира с бързото разглеждане на делото от въззивната инстанция и приключването му в кратък срок с окончателен съдебен акт. Освен това дори производството пред Районен съд Сливница да е било приключило своевременно, то въззивния съд е бил длъжен да го спре на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК предвид отправеното преюдициалното запитване по друго наказателно производство на национален съд, по което отговорът на СЕС (дело С-707/2017 г.) би бил от значение за правилното прилагане на нормата на чл.251, ал.2 НК. Следователно за периода от 17.12.2017 г., когато преюдициалното запитване на РС Свиленград е постъпило в СЕС, до 12.07.2018 г., когато СЕС се е произнесъл по съществото на запитването, тоест за период от 7 месеца, въпросът за забавата не може да бъде поставян. Ищецът не доказва също така да е претърпял и каквито и да било вреди за периода от 03.05.2017 г. до 20.03.2019 г., изразяващи се в пропуснати ползи. Той твърди, че е бил лишен от възможността да задоволява свои нужди и да реализира доход от задържаната сума. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са ангажирани. Имущественвите вреди, за да бъдат обезщетени, трябва да са реални, а не хипотетични. Те не могат да се презюмират с размера на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Ответникът не доказва на е направил разноски. По изложените съображения Софийският окръжен съд