Решение № 3979 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 687/2024 г.

Производството е с правно основание чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.13б, ал.9 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника. Образувано е по жалба от „Автошкола Р. Петров 2012“ЕООД – ЦПО Р. П. против Заповед №РД 09-276 от 02.07.2024 год. на Министъра на земеделието и храните, с която заповед е отменено издаденото удостоверение №КТИ01-3/27.03.2024 год. за регистрация на учебна форма за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника кат.“Твк-3“ на ЦПО Р. П. към „Автошкола Росен Петров 2012“ЕООД.. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата не отговаряла на изискванията за съдържаните по смисъла на чл.59 от АПК. В нея не посочен адресат, както и фактическите и правни основания за издаването й. В заповедта не се съдържа никаква информация за твърдяни нарушения на условията и реда за провеждане на обучения€ Не са посочени конкретни нарушения – кои книжки, за кои обучаеми, кой преподавател, по кое заявление, кои изисквания са нарушени и т.н. Дори и наредбата не е посочена прецизно, тъй като е посочено само Наредба №1 от 2019 год., като плрез 2019 год. имало издадени няколко такива наредба. Вписаното в заповедта правно основание на чл.13б, ал.8, т.4, б.“б“ от ЗРКЗГТ не е подкрепено с факти и обстоятелства, следователно е необосновано. Неправилно и също така е посочен адресата на акта - ЦПО Р. П., което не представлява правен субект, не може да му се вмени определено поведение и не може да носи правни последици. Твърди също така, че не са били допуснати нарушения при обучението на курсистите. Направено е искане за отмяна заповедта и се претендират разноските по делото. Ответникът по жалбата – Министъра на земеделието и горите гр. София, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. И. изразява становище за неоснователност на жалбата, като подробни съображения за законосъобразността на заповедта излага в приложените по делото писмени бележки. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят „Автошкола Росен Петров 2012“ЕООД – ЦПО Р. П. притежава удостоверение за регистрация на учебна форма №КТИ 01-3/27.03.2024 год. за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника, категория „Твк-3“, с валидност от 5 години. Съгласно чл.13, ал.2 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/, министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа с техника; издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за работа с техника; осъществяване на контрол по горните дейности, като това е Наредба № 1 от 15.02.2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗРКЗГТ министъра на земеделието и храните е издал Удостоверение № КТИ01-3/27.03.2024 г. за регистрация на учебна форма за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника категория „Твк-3“ на жалбоподателя ЦПО Р. П. към „Автошкола Росен Петров 2012“ ЕООД. Съгласно чл.44, ал.1 и ал.2 от Наредба №1/15.02.2019 год. за срока на валидност на удостоверението за регистрация се извършват текущи проверки на материалната база, учебната техника и дейността на учебните форми, като проверките се извършват от представители на комисията по чл.17, ал.1 и от оправомощени длъжностни лица от ОДЗ по чл.15, ал.1 на ЗРКЗГТ. На 28.05.2024 год. е извършена проверка, обективирано в съставения Протокол с peг. индекс M3X94-893/30.05.2024 год. /лист 10-13 от делото/. Установено е нарушение на чл.13, ал.1 от Наредба №1 от 15.02.2019 год. – учебната документация не отговаря на изискванията на наредбата, тъй като регистрационната книга не е попълнена и не са издадени учебни книжки на курсистите. На основание чл. 45 от Наредба №1/15.02.2024 г., комисията по чл. 17, ал. 1 се е събрала и е приела, че са налице констатирани нарушения на наредбата, в частност на разпоредбите на чл.13 и 14 видно от извлечение от протокол №13/12.06.2024 год. /лист 19 от делото/ и е направило мотивирано предложение с peг. индекс 93-3659/02.07.2024 год. /лист 20 -21 от делото/ до министъра на земеделието и храните за издаване на заповед за отмяна на издаденото удостоверение за регистрация. Имайки в предвид това предложение, министърът на земеделието и храните издава Заповед №РД 09- 726/02.07.2024 год., с която на основание чл. 136, ал. 8, т. 4, б „б“ от ЗРКЗГТ отменя издаденото Удостоверение № КТИ01-3/27.03.2024 год. По делото са разпитани двама свидетели: Свидетелката Н. Б., заявява, че при извършената проверка, когато е трябвало да има занятие с курсисти по теория в този момент е нямало занятия за деня. Всеки един от курсистите е бил уведомен, че такива занятия няма да има, което обаче не е отразено никъде документално. Тя била лицето за контакти, с което контактуват държавните органи, когато Росен отсъства. В този ден Р. П. имал час за технотест в Сливен, за един техен служебен автомобил, който час нямало как да го отменят. Имат регистрационна книга в школата, която обаче към момента на проверката не била попълнена, тъй като в наредбата не било упоменато кога това да става – дали преди началото курса да се впишат всички курсисти, от което произтича и задължението за издаването на учебни книжки. Често имали случаи, когато курсисти се отказвали. Учебните книжки са в електронен формат, като първо се вписват курсистите и след това се издават книжките. Имали протокол от технотеста, който протокол прилагали към служебния автомобил. В школата само Р. П. е преподавател по земеделска и горска техника, който тъкмо се прибирал от Сливен и се отзовал на обаждането на проверяващите. На 28 май били подготвени документите на друга категория с хора, които приключвали тогава и които са започнали обучението си на 17.05.2024 год. Тогава те започнали да се обучават на 27. Не били вписани още и нямало издадени книжки. Видно било, че от предния курс, които бил приключил, всички лица са вписани в регистрационната книга. Това не било практика, но просто в началото на курса не били сигурни кои от хората ще присъстват до края. Свидетелят С. З., заяви, че на проверката на 28.05.2024 год. освен него на проверката присъствали С. П. и И. А., които са съответно секретар и председател на комисията по чл.17 от Наредбата. Те били от София и били в коридора когато отишъл. Имало някакво момиче от канцеларията, като Р. П. го е нямало, но е дошъл по-късно. За причината да няма обучение, било отговорено, че нямали възможност да съберат хората, които да обучават. Проверката била на самите помещения, дали отговарят на законовите изисквания, както и на отчетната документация. Курсантите не били вписани в книгата, нито имали издадени учебни книжки. Това обстоятелство отразили в протокола и направили копие на регистрационната книга. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: При извършената проверка на 28.05.2024 год., е установено нарушение на чл.13, ал.1 от Наредба №1/15.02.2024 год., която разпоредба предвижда, че теоретичното обучение се провежда с предварително определена група, за провеждане на обучението учебната форма изготвя месечен график на занятията в кабинета по теоретично обучение съгласно изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника по чл. 13в, ал.1 от ЗРКЗГТ. От друга страна чл.13в, ал.2 от ЗРКЗГТ, предвижда, че учебната документация за придобиване на правоспособност за работа с техника включва: 1. квалификационна характеристика; 2. учебен план и учебни програми - за всяка категория; 3. книжка за обучение на кандидата по образец, приложен към учебната документация за съответната категория правоспособност. Основният спорен момент, който се очертава по настоящето дело, е кога следва да се попълни регистрационната книга. Според настоящия съдебен състав, имайки предвид, структурата на Наредбата и при извършеното систематическо тълкуване на разпоредбата на чл.12 от Наредбата, попълването на регистрационната книга следва да се осъществи при записването на кандидат-курсистите. Въз основа на така осъщественото записване се изготвя учебния план и програма и се изготвя графика на обучение. Текста на чл.13, ал.1 от Наредбата, предвижда, че теоретичното обучение се провежда с предварително определена група. За да се сформира такава, е необходимо и вписването на кандидатите за придобиване на правоспособност, съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата. Именно чл.12, ал.1 определя момента на записване в регистрационната книга. В този смисъл, щом са налице записани кандидати за придобиване на правоспособност и същите са се записали за това, е необходимо същите да бъдат вписани и в регистрационната книга. Ирелевантно е дали впоследствие същите ще се откажат било то в началото на курса, по средата или в края му. Неправилно е тълкувано, че отказването на някои от кандидатите е основание същият да не бъде вписан в регистрационната книга и преценката за вписването да се прави едва след като привърши курса. В случая не е спорно между страните, че на 28.05.2024 год., в деня на проверката е било предвидено теоретично обучение на 11 курсисти, което обаче не проведено. Не е спорно също така, че тези 11 човека не са били вписани в регистрационната книга, нито са им били издадени учебни книжки. Следователно е безспорно установеното вписаното в протокола обстоятелство, послужило като основание за отнемането на издаденото удостоверение. Без значение е в случая защо не е проведено теоретичното обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност. Обстоятелството, че в този ден единствения преподавател е бил в Сливен по служебни ангажименти е ирелевантно за вписването на кандидатите в регистрационната книга и издаването на учебни книжки на записаните 11 кандидата. Другият спорен момент, е дали така установеното нарушение представлява основание за отнемането на издаденото удостоверение. С други думи попада в хипотезата на чл.13б, ал.8, т.4, б.“б“ от ЗРКЗГТ - дали извършването на обучение е в нарушение на учебната документация или когато учебният кабинет, учебната площадка, полигонът, преподавателите или техниката престанат да отговарят на изискванията на ал. 4 и на наредбата по чл. 13, ал. 2. Очевидно, че в случая е прието, че е налице първата хипотеза – обучението е извършено в нарушение на учебната документация. Съгласно чл.13в от ЗРКЗГТ, учебната документация за придобиване на правоспособност за работа с техниката включва квалификационна характеристика; учебен план и учебни програми – за всяка категория и книжка за обучение на кандидата по образец, приложен към учебната документация за съответната категория правоспособност. Изхождайки от това, неиздаването на учебна книжка на всеки един кандидат за придобиване правоспособност представлява извършване на обучение в нарушение на учебната документация, а в предвид броя кандидати, очевидно е че не се касае за изолиран случай и случаен пропуск. Предвид гореизложеното, процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, законосъобразна е и е издадена в съответствие с целта на закона. Заповедта е издадена срещу правен субект като носител на права и задължения на основание издаденото удостоверение за регистрация на учебна форма. При този изход на спора и своевременно претендираното искане от ответника на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да му се присъдят направените разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определено съгласно чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 НЗПП. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 предложение последно от АПК, съдът