Решение № 44 от 12.12.2025 г. на Районен съд - Кула по дело № 95/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Производството по делото е образувано по жалба от В. К. Г., ЕГН •••••••••• от гр. •••••••••••••••••••••• срещу Електронен фиш за налагате на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система К № 7679562 на ОДМВР – Видин, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал.2във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер 100/сто/ лева. С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат възражения, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. С жалбата жалбоподателят твърди, че в област Видин не е ходил повече от 10 години, нито е преотстъпвал автомобила си в процесния ден. Възразява също, като излага твърдения, че при връчването на електронния фиш не му е предоставен снимков материал от клипа, от която да установи дали това е неговия автомобил кой е бил негов водач. Твърди също в жалбата си, че автоматизираното техническо средство, отчело нарушението, е било технически неизправно и негодно; не е спазено изискването за надлежно поставен пътен знак, ограничаващ скоростта, както и няма доказателства за въведено ограничение и за времето на действие на въведеното с пътен знак ограничение; не е описано ясно, пълно и точно нарушението и е нарушена процедурата по установяване на нарушението и налагане на административното наказание. Възразява се и че електронният фиш не съдържа всички данни и реквизити в съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В заключение посочва, че допуснатите процесуални нарушения са от категорията на съществените и препятстват възможността на нарушителя да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява стонвище. Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. В представено по делото писмено становище оспорва жалбата и моли съда да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и законосъобразен. Прави възражение за пресомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно- процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното: От фактическа страна се установи следното: Издаден е електронен фиш срещу жалбоподателя за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/ - Серия К № 7679562 за това, че на 22.06.2023г. в 15, 53 часа в обл. Видин, общ. Грамада, РП І- 1/E79/, КМ 32+727 с посока на движение от гр. Видин към гр. Димово при въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км.ч. с пътни знаци „В26" е извършено нарушение на скоростта, установено с АТСС АRH CAM S1 № 11743be, с лек автомобил марка „ •••• „, модел „ ••••••“ с рег. № ••••••• като при разрешена стойност на скоростта - 60 км/час, установената стойност на скоростта е 83 км/час, поради което превишената стойност на скоростта е 23 км/час, което е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100/сто/ лв. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 03.09.2025г., видно от представената от жалбоподателя разписка. От приетия по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 291р 5451 от 26.06.2025г. се установява, че посоченото техническо средство АТСС е било използвано на 22.06.2025г., като същото е било разположено в обл. Видин, общ. Грамада, РП І- 1/E79/, КМ 32+727 к-ще за с. Макреш, което техническо средство е осъществявало контрол и заснемане на преминаващите превозни средства с посока – приближаващ, с начало на работа 13 30 и край на работа 16, 30. Видно от Протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/25.02.2025г. на Български институт по метерология се установява, че посоченото техническо средство е одобрен тип средство за измерване, което е преминало последваща лабораторна проверка и от разпита на свидетеля Н. А. А. се установява, че техническото средство е било монтирано на посоченото в протокола място и е извършвало заснемане за времето от 13.30 до 16.30ч. на 22.06.2025г. От приложения снимков материал към процесния електронен фиш се установява, че заснетият автомобил е с рег. № ••••••••• и автомобилът е марка ••••. Фактическата обстановка се установява от приобщените писмени доказателства – Електронен фиш, серия К № 10222661 и снимков материал към него; Протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/25.02.2025г. на Български институт по метерология, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № № 291р 5451 от 26.06.2025г., както и гласните – свидетелските показания на разпитания от съда свидетел Н. А. А.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, който дава сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Съдът намира от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че електронния фиш е издаден от компетентен орган Съгласно дадена в §6, т.63 от ДР на ЗДвП легална дефиниция на електронния фиш, същият представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи, която дефиниция е дадена и в § 1 от ДР на ЗАНН. По отношение на него са неприложими регламентираните в ЗАНН изисквания относно форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, а са налице специални разпоредби в ЗДвП – чл.189, ал.4-11, дерогиращи общите правила на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. В случая атакуваният електронен фиш съдържа законовоизискуемите реквизити. По делото обаче не се съдържат доказателства, че с посочения в електронния фиш лек автомобил е извършено процесното нарушение. Видно от приложения снимков материал към процесния електронен фиш заснетият с автоматизираното техническо средство или система лек автомобил е с рег. № № •••••••••, който е различен от посочения в електронния фиш. С оглед на посоченото, съдебният състав приема, че в случая вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано. В чл. 189, ал.4 изрично е посочено, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател - на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В случая обаче заснетото нарушение не отговаря на посоченото в процесния електронен фиш, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя, което е основание за неговата отмяна. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи също, че по делото не е установена и техническата изправност на АТСС или система, с която е констатирано нарушението - съответствието на процесното измервателно средство с одобрения тип, тъй като от приложения по делото и посочен вече от съда Протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/25.02.2025г. на Български институт по метерология се установява, че АТСС, с която е констатирано нарушението е одобрен тип средство за измерване, което е преминало последваща периодична лабораторна проверка, но тази проверка е била преди датата на използването му, когато е заснето нарушението, а в посочения протокол няма посочена валидност за период след същата, респективно към момента на използването му на 22.06.2025г., когато е заснето нарушението. Посоченото АТСС е било разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания на чл. 6 от Наредба № 81213- 532/12.05.2015г., както и изискванията на чл. 10, ал.1 от посочената наредба. Посочената разпоредба регламентира, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. По делото е приложен такъв протокол - Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, който вече бе обсъден от съда, който съдържа всички необходими реквизити. Също така съдът следва да посочи, че въпреки, че по делото има ангажирани доказателства от жалбоподателя, че същият е заплатил наложената с обжалвания електронен фиш глоба в деня на връчването му, в случая не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. чл. 79б ал. 2 ЗАНН. Посочената разпоредба регламентира, че в посочените случаи по ал. 1 чл.79 ал.1 ЗАНН / „В случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14- дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата.“/, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането, а в случай, че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в предоставения срок е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г ЗАНН. Нормата на чл. 79б ал. 3 от ЗАНН регламентира, че наказателното постановление подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативно наложено с глобата друго административно наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъдено обезщетение, а съгласно ал.4 на чл. 79б от ЗАНН ал. 1-3 се прилагат съответно и при наложена имуществена санкция. От съдържанието на текстовете на чл. 79б ЗАНН /ал. 1 - ал. 4/ следва, че те не се разглеждат отделно една от друга и касаят случаи, в които наред с наказанието глоба, на нарушителя е било наложено друго по вид кумулативно предвидено административно наказание, или в съдържанието на наказателното постановление е налице произнасяне по веществени доказателства, за присъждане на обезщетение, или за отнемане на вещи в полза на държавата. Също така нормата на чл. 79б ЗАНН се отнася изрично до наказателните постановления и липсва посочване на електронния фиш като акт, с който се налага административно наказание, както изрично е дефиниран в нормата на чл. 58д ЗАНН. Следователно, разпоредбата на чл. 79б ЗАНН не е приложима по отношение на електронните фишове, не само защото те не са изрично посочени в тази норма, но и предвид факта, че електронният фиш по ЗДв.П е предвиден като акт, с който може да се налага единствено наказание глоба, без възможност за прилагане на кумулативно наказание заедно с глобата и това произтича от чл. 189 ал. 4 пр. първо ЗДв.П. Не би могло да се приложи и чл. 189 ал. 14 ЗДв.П, доколкото не е налице неуреден случай, тъй като с нормата на чл. 79б ЗАНН е дадена изрична уредба на случаите, в които освен произнасяне за налагане на глоба в наказателните постановления се съдържа и произнасяне за друго по вид наказание, както и по други въпроси, свързани с реализиране на административнонаказателната отговорност. По отношение на електроните фишове по ЗДв.П е налице изрична и специфична уредба в чл. 189 ал. 9 ЗДв.П, която разпоредба също дава възможност за заплащане на наложената глоба по фиша с намаление, при това различно от намалението по чл. 79б ЗАНН, в определен срок, но това заплащане, за разлика от посоченото в чл. 79б ЗАНН, не съставлява съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване, в която насока на тълкуване на чл. 79б ЗАНН аргумент е разпоредбата на чл. 63б ал. 4, вр. с ал. 1 т. 2 ЗАНН. Съдебният състав приема, че нормата на чл. 79б ЗАНН не е приложима по отношение на електронния фиш, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на намаления размер на глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на жалбата против електронен фиш. Допълнителен аргумент за това е и съдържанието на чл.189 ал.14 ЗДв.П – „За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.“, в текста на която норма не са посочени електронните фишове, а фишовете от обхвата на чл.186 ЗДв.П, като се съобрази, че разпоредбите на чл.189 ЗДв.П не касаят изцяло електронните фишове /напр. чл.189 ал.2 ЗДв.П/. В този смисъл са Определение № 1563/13.10.2022г. на Административен съд Пловдив по ч; д.адм.д. № 2598/2022г., Определение № 1009 от 22.06.2022г. на АдмС - Пловдив по к. ч. а. н. д. № 1635/2022г.; Определение № 1288 от 23.08.2022г. на АдмС - Пловдив по к. ч. а. н. д. № 2049/2022г.; Определение № 1287 от 23.08.2022г. на АдмС - Пловдив по к. ч. а. н. д. № 2174/2022г., Определение № 418 от 13.09.2022 г. на АдмС - Смолян по КАНД № 83/2022 г., Определение № 347 от 09.03.2023 г. на АдмС - Пазарджик по КЧАНД № 47/2023 г.; Определение № 885/30.06.2023г. на АдмС Пазарджик по КНАХД № 580/2023г. и други./ Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът