Решение № 789 от 4.6.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 2876/2017 г.

5 създава правна възможност (потестативно право) за изправната страна да развали договора във всеки момент, следващ забавата на другата страна. Съгласно чл. 10.5.1. от Договора, дори и днес продавачът, ако пожелае, може да ги продаде от името и за сметка на купувача при условията на чл.328 ал. 1 т.2 ТЗ. Исковата претенция по т.2. за връщане на внесен депозит по несключен по вина на ищеца договор за Лог 2, е неоснователен. Задържането на тази сума е условие, залегнало в чл.16 от вът решните правила за търговска реализация на продукти, свързани с отбраната, което ищецьт е приел с подписване на съответна декларация, както и с изрични волеизявления за съгласие в протоколни решения съвместно с продавача. Исковата претенция по т.З за неоснователно обогатяване поради липса на насрещна престация е недопустимо да се използва като основание в процеса, тъй като е налице договор между страните, който е основат за уреждане на отношенията им. Иск за неоснователно обогатяване е допустим само при липса на договорна връзка. Исковата претенция по т.4 за връщане на задържан депозит по несключен по вина на ищеца договор е неоснователна. Това следва от изричната резпоредба на чл.16.1 от Вътрешните правила, които са тръжни условия, приети от ищеца с изричиа декларация, изрични волеизявления за съгласие в протоколните решения Приложения 17 и 20 съвместно с продавача, общите правила за задатъка по чл. 93 от ЗЗД, задържането на депозита обезпечава загубите на ответника от недобросъвестност на ищеца при преговорите и сключване на договора съгласно чл.12 от ЗЗД, задържането на депозита е не само право, но и задължение на продавача съгласно чл. 48, ал.2 от ППЗДС, когато сделката е с вещи — държавна собственост. Ако въпреки горните аргументи, съдът приеме исковете относно договор 29.06.14 и задържането на депозита по Лот 2 за основателни, прави възражение за прихващане, до размера на присъденото, с дължимите кумулативно от ищеца: 116 000 лв. депозит, дължим по силата на т.2.5. от договора; неустойка по чл. 10.3.1 в размер на 3% месечно върху продажната Цена (1 394 400 лв. х 3% = 41 832 лв. на месец) за изтеклите в периода на забавата 17.09.2014 г.—17.10.2017 г. 37 месеца общо сумата 1 547 784 лв. Ответникът „С.И.Т.към Министерство на отбраната“ ЕООД (СГМО) е държавно дружество, действащо като комисионер за продажба на стоки, свързани с отбраната по силата на Комисионен договор УД 28/17.08.2012 г. в изпълнение на Рамково споразумение УД 12—53/11.10.2011 г. Основна цел на разпореждането със стоките и боеприпасите, свързани с отбраната е не финансиране на министерство на отбраната (МО), което е държавен орган на бюджетна издръжка, а освобождаване на складовите площи с оглед придобиване на нови образци въоръжения в съответствие с Плана за развитие на въоръжените сили и осигуряване на безопасност на военно—служещите и имуществото/при възникване на инцидент, тъй като боеприпасите с отпаднала необходимост са с неизвестен физико—химичен състав. На търг на 05.08.2011 г., ищецът.Д.Ю.Б.“ ООД е класиран на Първо място за закупуването на имущества за позиции (Лотове) 1, 2, 3 и 7. Въпреки спечелването на търга, поради финансови затруднения и липса на складови площи, , Д.Ю.Б.“ ООД не е подписало своевременно договорите за закупуване на имуществото по Лот 1 и 2, а започнал да прави опити за предоговаряне на сроковете за плащане и получаване на стоките, включително чрез директна комуникация с Министерство на отбраната (МО). Д.Ю.Б.“ ООД продължило да обещава сключване на договорите за Лот 1 и 2, но отлагало това под всякакъв предтекст. С Протоколно решение от 19.05.2014 г..Д.Ю.Б.“ ООД е поело ангажимент до 16.06.2014 г. да подпише договора за ЛОТ 1, а до 16.07.2014г. — договора за Лот 2, като се съгласил внесеният депозит да бъде задържан при неизпълнение. На 16.06.2014 г. е сключен процесният договор 29/6/2014, за стоките по Лот 1, а за Лот 2 договор не е сключен. Въпреки сключването на договора за Лот 1, купувачът не е извършил плащане, позовавайки се на затварянето на КТБ, като е поискал отлагане на плащането до възстановяване дейността на банката..Д.Ю.Б.“ ООД се е задължило до 21.08.2014г., под страх от загуба на депозит и се е съгласил депозитът да бъде задържан при неизпълнение. Вместо да изпълни поетото задължение, да сключи договора за Лот 2, ищецът започнал лобиране в МО за поредно разсрочване на това му задължение и на задължението за изтегляне на стоките. Междувременно купувачът, служителите и клиентите му многократно посещавали складов район Борово, където се съхраняват стоките, за огледи и получаване на имущество по други договори без да изразят каквито и да е констатации, опасения или оплаквания, че няма да се справят с изнасянето на стоките съгласно уговореното и чл. 3..1. от Договора. Купувачът не е извършил плащане на последната вноска по договора, което е принудило ответника да го предупреди с Протоколно решение от 15.12.2014 г., че ще развали договор 29/6/2014г. и ще задържи депозита и неустойките по него В резултат на поставения ултиматум, финалного плащане е извършено на поставения краен срок — 15.12.2014 г„ но още на следващия ден ищецът изпратил ултимативно писмо вх. № 3137/16.12.2014 г., с което е уведомил продавача, че внезапно е открил, че няма необходимите условия за изтетляне на имуществото и не може сам да го натовари и извози. Заплашил да търси отговорност от Продавача, в случай че не успее да извози имущесвото. Извършената проверка относно достъпността на стоките и складов район Борово и техническата експертиза по т.д. 5766/2015 г. СГС показат, че оплакванията са напълно голословни. На 15.04.2015 г. Доверителят по комисионния договор МО, е уведомил ответника, че има претенция за неустойка към СТМО, заради забавянето на плащането от страна на купувача. Задължил го е да събере дължимата от Купувача неустойка за забавата и да освободи складовете след 16.09.2014 г. Купувачът отказал да заплати дължимата неустойка, съгласно чл. 10.3.1. от Договора и на 08.03.2016 г. направил изявление, че едностранно разваля договора и желае връщане на „безспорна сума“, която не посочва по основание и размер. От гореизложеното според ответника се установява, че неизправна страна по договор 29/6/2014 г. е.Д.Ю.Б." ООД което въпреки наличието на условия за това, не е изтеглило нито един болт от закупеното имущество по Лот1; като неизправна страна по договора, ищецът не може да го разваля; ответникът не дължи исковата сума, тъй като договорът е в сила и днес; ищецът дължи неустойка за забавата да изпълни основно задължение според договора и чл. 200 от ЗЗД да получи стоката; .Д.Ю.Б." ООД недобросъвестно е нарушило задължението си да подпише договор за стоките по Лот 2 и станало причина за задържането на складови площи и ангажиране на човешки и финансов ресурс за съхраняването им повече от 6 години от търга до днес. Ответникът не дължи връщане на усвоения и приведен на МО депозит, тъй като задържането му произтича от конкретни разпоредби на тръжните условия; съгласието на ищеца в преддоговорния процес по чл. 1 2 от ЗЗД и нормативните актове, регулиращи продажбата на държавна собственост. Тези средства не са не дължимо платени, а са компенсация за задържането на складови площи и ангажиране на човешки и финансов ресурс от страна на ответника. Моли съда да отхвърли исковите претенции, да му присъди разноски. В случай че съдът уважи исковете, моли да извърши прихващане с дължимите от ищеца към ответника суми. Прилага писмени доказателства по опис; Моли, като трето заинтересовано лице, в процеса да бъде привлечено МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА с адрес гр. София 1000, ул. "••••••••То е собственик на вещите, предмет на договор 29/6/2014 г. и получател на сумите по договора, както и на депозита по несключения договор за Лот 2 (Приложение 35 платежни за превод на сумите към МО); (Приложение 27 Платежно or 25.02.2015 г., с което сумата по депозита от 141 000 лв. е преведена на МО). Ищецът, Д.Ю.Б.“ ООД, с ЕИК••••••••, с допълнителна искова молба от 21.II.2017 г., поддържайки първоначално заявеното, взема становище по твърденията, доказатествата и исканията на ответната страна. Наред с отговора, ответникът „С.И.Т.МО” ЕООД, с ЕИК ••••••• е предявил и НАСРЕЩЕН ИСК срещу Д.Ю.Б.“ ООД с ЕИК••••••••. Твърди, че по силата на договор № 29/06/2012 г. от 11.06.2012 г., между ищеца като ПРОДАВАЧ и ответника като КУПУВАЧ, последният е поел ангажимент да заплати и получи стоки франко ненатоварено превозно средство от складовете на продавача по вид, количества и цена съгласно спецификация към договора Лот 1. Макар и със закъснение, ответникът е изпълнил задължението си за плащане по фактура 366/15.12.2014 г., но не е изпълнил задължението си по чл. 10 т.2 от Договора и чл. 200 от ЗЗД да изтегли стоката в уговорения в т. 10.1. тримесечен срок от подписването му. Срокът е изтекъл на 16.09.2014 г. Съгласно чл. 10.3.1. от Договора, неизпълнението на договора от страна купувача поражда за него задължение, а за „С.И.Т.МО” ЕООД право, на неустойка в размер на 3% месечно върху продажната стойност на неизтеглените стоки. Тъй като до настоящия момент ответникът не е изтеглил нищо, неустойката за изтеклите в периода на забавата (17.09.2014 — 17.10.2017г.) 37 месеца възлиза на обща сума 1 547 784 лв. (1 394 400 лв. • 3%= 41 832 лв. на месец). С настоящия насрещен иск предявява частично претенцията си за неустойка за 5—месечен период 17.09.2014 г. – 17.02.2015г.— 5 X 41 832 лв. на месец = 209 160 лв. Размерът на неустойката не е прекомерен, тъй като страните по правоотношението са търговци и действат в условията на чл. 309 от ТЗ. Моли съда да му присъди исковата сума, заедно със законната лихва до окончателното събиране на сумите и направените по делото разноски. Ще се ползва от приложените към отговора на исковата молба и събрани по главния иск писмени и гласни доказателства и експертиза. С молба от 21.11.2017 г., подадена във връзка с Разпореждане от 08.11.2017г. по тд. № 2876/2017г. по описа на СТС, VI—9 състав, „С.И.Т.МО” ЕООД, с ЕИК ••••••• посочва банкова сметка ••• насрещната искова молба, предявена от него. Във връзка със спазването на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК, посочва следната банкова сметка: •••: "С.И.Т.МО" ЕООД IBAN: •••, В I С: PIRBBGSF. , Д.Ю.Б.“ ООД, с ЕИК••••••••. На 21.11.2017г. е подал отговор на насрещния иск. Счита че предявеният насрещен иск е допустим, но неоснователен. Вземането за неустойка може да произтича само от правомерно поведение на ищеца в договорно отношение. В случая договор № 29/06/2014 г. е развален от негова страна, поради изпълнение от "С.И.Т.МО" ЕООД на неговите задължения. Неустойка може да търси само, Д.Ю.Б.“ ООД но не и ответникът, като сам е създал условия за невъзможност за изпълнение на договора. Отделно и независимо от това, дори в евентуална ситуация, при която той би бил в неизпълнение, то отново не може да му бъде претендирана неустойка без ограничение във времето и размера, поради противоречието на такава уговорка с добрите нрави. Безкрайният размер на обезщетението не обезщетява вредите на търсещия го, а неоснователно го обогатява. Същото не служи като санкция на виновната страна. Ответникът „С.И.Т.— МО” ЕООД с ЕИК •••••••, чрез адв. М.С., на 05.12.2017 г. е подал допълнителна искова молба по насрещния иск, поддържайки първоначално заявеното, оспорва твърденията в писмения отговор, като излага съображения. Ответникът по насрещния иск „Д. Ю. Б.“ ООД, с ЕИК••••••••, с допълнителен отговор на насрещен иск or 16.01.2018 г. заявява, че ищецът по насрещния иск няма вземане за неустойка, тъй като, ако евентуално не се приеме, че договор № 29/06/2014 г. е развален от страна на Д. Ю. Б.“ ООД, поради неизпълнение на „С.И.Т.— МО” ЕООД на неговите задължения, то същият договор е прекратен, поради изпълнението му и/или изтичането на срока му. Клауза за неустойка по прекратен договор не може да породи действие. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 07.07.2011 г. "С.И.Т. МО" ЕООД (CTM О ) е публикувал тръжна процедура за закупуване на военно имущество от складов район „Борово", Разград. На 05.08.2011 г. „ Д.Ю.Б.“ ООД е внесъл депозит за участие в размер на 296 700 лв. В хода на процедурата - поръчката е била разделена на части (лотове), а ищецът е класиран на първо място за лот 1, 2, 3 и 7. С Писма 1451/10.04.2014 до МО, съответно Писмо1476/08.05.2014г. до СТМО, от страна на „Д.Ю.Б.“ ООД е поискано от отсрочване на плащане, респективно отлагане подписване и изпълнение на договор за продажба на техническо имущество от складов район Борово (лот 1 и лот 2) С Протокол от 13.05.2014г. на комисия, едностранно назначена от СМТО и във връзка с искане на купувача е прието предложение за отлагане на подписването на договорите за 19. 05.2014 г.; С факс изх.№ на СТМО1133/14.05.2014г. до.Д.Ю.'' ООД е отправена покана за сключване на договор за продажба на техническо имущество от складов район Борово (лот 1 и лот 2). Определената дата е 19.05.2014г. Съгласно Протокол от 19.05.2014г., Д.Ю.Б. ООД е поел ангажимент до 16.06.2014г. да подпише договора за Лот 1, а до 16.07.2014 г. договора за Лот 2, като се е съгласил при неизпълнение внесеният депозит да бъде задържан; На 16.06.2014 г. е сключен процесният договор 29/6/2014, за стоките по Лот 1. Видно от същия е, че ответникът, в качеството му на продавач, се е задължил да продаде и предаде, а ищецът, в качеството му на купувач – да заплати и получи стоки по вид, количество и единични цени, описани в приложение към договора, което е неразделна част от него. Според клаузите на т.2.1 – т.2.6 общата стойност на стоките е определена на 1 394 400 лв. с включен ДДС, като след приспадане на внесения за участие в търга депозит /гаранция/ от 116 000 лв. остава да бъде заплатена сума в размер на 1 278 400 лв. с падеж петия ден от подписването на договора / 21.06.2014г./. В същия момент - със заплащането на цената, страните са предвидили собствеността върху стоката и рискът от нейното погиване да преминат върху купувача /т.4.1/, но в случай, че последният не изтегли стоката в определения срок - да загуби платената от него гаранция /т.2.5/. С т.10.1 и т.10.2 се определя срок на действие на договора – 3 месеца от подписването му, в който срок купувачът следва да изпълни и задължението си за изтегляне на стоката, в противен случай същият дължи на продавача неустойка в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества за всеки просрочен започнат месец в срок от 7 работни дни след датата на забавата /т.10.3.1/ и стойността на обичайните разходи за ползване на склада и за съхранение на стоката /т.10.3.2 вр. т.4.3/, като предходно с клаузата на т.4.2 е предвидено, че за времето от заплащането на цената до изтичането на тримесечния срок по т.10.1 продавачът съхранява стоката безвъзмездно. Със следващата т.10.4 е предвидена възможност еднократно срокът на договора да бъде продължен преди изтичането му с още 3 месеца /или повече при наличие на решение на органите на МО/, в които купувачът дължи на продавача сумите по т.т.10.3.1 и 10.3.2, а след изтичането на първоначалния 3-месечен срок /по т.10.1/ или на продължения /по т.10.4/ и при неизпълнение на задължението на купувача за получаване на стоката е прието договорът да се прекрати поради негово виновно поведение /т.10.5/. В последния случай, според т.10.5.1, за продавача възниква правото да продаде стоката по пазарни цени или на публичен търг, като уведоми за това купувача, върху когото се възлага рискът от новата продажба, а с получената цена продавачът получава правото да удовлетвори вземанията си, като изплати на купувача само остатъка от нея. Неразделна част от процесния договор е и Спецификация – Приложение 1 на продаденото имущество ( представена по делото). С допълнително споразумение № 1/20.06.2014 г. към процесния договор страните се съгласили цената на закупената стока да бъде заплатена в срок до 5 работни дни след възобновяване работата на „К.Т.Б.“ АД (н). По делото е приложена фактура № 278/27.06.2014г. за сумата от 920 000лв. с ДДС, представляваща частично плащане по договор № 29/06.2014г. и приложение 1 към комисионен договор УД-07-28/17.02.2012г. с доставчик С.И.Т.МО“ ЕООД и получател Д.Ю.Б.“ ЕООД; Представена е и фактура № 366/15.12.2014г. за сумата от 474 400 лв. с ДДС, представляваща окончателно плащане по договор № 29/06.2014г. и приложение 1 към комисионен договор УД-07-28/17.02.2012г. с доставчик С.И.Т.МО“ ЕООД и получател Д.Ю.Б.“ ЕООД Представени са 3 бр. платежни нареждания за кредитен превод ведно с опрерационните бележки за плащане с дати 23.06.2014г.; 27.06.2014г. и 15.12.2014г. за сумите съответно – 800 000лв; 120 000 лв. и 358 400 лв. с посоченито основание договор от 29/06.2014г. С писмо изх.№ JBG—1546/27.06.2014 г., ищецът, предоставяйки необходимата информация, е поискал от ответника достъп до складов район - Борово за дните 02.07.2014 г. — 04.07.2014г., с цел оглед на имуществото от негови потенциални чуждестранни клиенти от Виетнам Германия. Достъпът е разрешен с писмо № 23 — 04-01/02.07.2014 г. на главния директор на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната". С ново писмо JBG —1553/03.07.2014 г. е поискано удължаване на срока на достъп до имуществото в склад район Борово. Искане за достъп до складов район Борово, ЛОТ 1 във връзка с Договор от 29/06.2014г. от 16.06.2014г., ищецът е поискал и с последващи свои писма №№ 1719/29.09.2014г. и 1720/29.09.2014 г., последното допълненено с писмо 1724/01.10.2014 г. Разрешение за посещение е дадено на 08.10.2014г. с писмо 23—04— 01 /07.10.2014 г. Съгласно Протокол от 16.07.2014 г. „Д.Ю.Б.“ ООД е поел задължение до 21.08.2014 г. да подпише договора за Лот 2 и се е съгласил депозитът му да бъде задържан при неизпълнение на горното. В Протокол с дата 21.08.2014 г., е материализирано отправеното от купувача искане удължаване на срока за подписване на договор за ЛОТ 2 с три месеца, в които да могат да огледат и това имущество. В протокола е записано, че внесеният от ищеца депозит по ЛОТ 2 в размер на 141 00000 лв., представляващ част от първоначално внесения депозит от 296 700 лв., не е усвоен от „С.И.Т.МО" ЕООД, постигнатото от страните Споразумение е да бъде отложено подписването на договор за покупко-продажба на техническо имущество (резервни части за БТТ), съхранявано в сладов район Борово, включено в ЛОТ 2 до получаване на отговор от МО, отнасящ се към удължаване на посочения в договора срок, но не по-късно от 23.09.2014г. С Прокол от 25.09.2014 г. в комисия на СТМО, след като едностранно е прието, че тъй като на 23.09.2014 г. не е подписан договор за покупко-продажба на техническо имущество (резервни части за БТТ), съхранявано в сладов район Борово, включено в ЛОТ 2, е обективирано предложение да бъде прекатена процедурата за подажба на имуществото във връзка с ЛОТ 2 и да бъде усвоен депозита за участие, внесен от купувача в размер на 141 000 лв.; С писмо 2468/31.10.2014 г., управителят на „С.И.Т.- МО" ЕООД е заявил пред купувача, че процедурата по ЛОТ 2 е прекратена и внесеният от ищеца депозит е усвоен, поради негов отказ да подпише договор. В писмо, вх. на СМТО № 3137/16.12.2014 г. купувачът е уведомил продавача, че цената на стоката по сключения договор за покупко-продажба № 29/06/2014 е изцяло заплатена, поради което следвало последният да осигури непрекъснато електрозахранване, вода за противопожарни цели, постоянен достъп и да обезпечи работата на крановете и другата товарна техника в течение на поне 3 месеца, считано от 15.01.2015 г. с цел безопасно извозване на закупените изделия. В Протокол № 3186/22.12.2014 г. на нарочно съставена комисия продавачът е обективирал резултатите от извършена проверка на складов район Борово, съгласно които в района било налице електрозахранване, съществувал достъп до складовете с кран, стоките в складовете били правилно подредени и съществувала възможност за извозването им. С Писмо № 2669/08.03.2016 г., „Д.Ю.Б.ЕООД е изложил пред СМТО неговото предложение за частично споразумение по спорните въпроси. Направил е и изявление за разваляне на договор № 29/06/20 1 4 г. в случай и за частта за която страните не могат да постигнат споразумение. До МО и СТМО с ново писмо № 2821 / 17. 06.2016 г., ищецът е поискал да му бъде върната част от недължимо платените суми и повторил изявлението си за разваляне на договора. В производството са събрани и гласни доказатества, чрез показанията на свидетели, посочени от двете страни в процеса. В показанията си свидетелят П.заявява, че е военен е по професия. В периода от 1996 г. до 1998 г. е бил зам. началник на Генералния щаб /ГЩ/. От 1998 г. до 2002 г. е бил командващ във флота, от 2002 г. до 2006 г. е бил първи зам. началник на ГЩ, през 2009 г. се е пенсионирал и от тогава от август месец работи в „Д.ю.Б.“ ООД. Заявява, че фирмата, в която работи, участва в търговете за обявената от „Снабдяване и търговия“ процедура за лотовете 1, 2, 3 и 7, които фирмата е спечелила. Складовият район е посещавал още през 1997 г., когато е бил в състава на армията. След като се пенсионирал, когато е бил обявен огледа на техниката, която се намира в склада, заедно собственика на фирмата е бил в склада, за да видят района. Заявява, че след това е бил в склада в периода юни - септември 2012 г., заедно с други хора - около 4-5 човека от фирмата, които били с допуски за влизане за оглед на имущество и в началото на 2013 г. - месец януари и февруари. В периода месец юни, когато е бил огледа, комисията е работила в продължени на 3 месеца, а той е бил два пъти в района заедно с други колеги от фирмата. Задачата която била поставена от собственика на фирмата е да се огледат по възможност основните едрогабаритни и важни детайли, които са в Лот 1. Това били около 200 двигатели, може би към 203 - 204, всичко свързано с ходовата част тракта, танковия, резервоари - всичко което е свързано с танка, палетизирано в палети и сандъци и съответно двигатели в складовете. В този период това, което го е впечатлило било, че е доста изоставен района, в смисъл такъв, че достъпът до всички складове е бил изключително ограничен. Имало един - два склада, на които подходите все още били поддържани, а на останалите имало и заварени врати, имало и храсти, паднали дървета. Не било почистено. Това внесло изключително голямо затруднение на колегите, когато изнасяли частите от най-малкия лот 7, който бил за танкове Т 34 - много трудио е ставал подхода. Вътре в складовете - сандъците по рафтовете били разтворени, имущество по земята, палети също, извадено, подходите вътре в самия склад били изключително трудни, даже невъзможни за някаква техника за обработване. Почти всички складове в този район били с електротелфери, които отдавна не били работили и нямало захранване към тях, нямало вода в района. Общата комисия, която работела в този период завършила работата си с един доклад, че основни детайли като двигатели, като резервоари, като трактори от ходовата част, не всичко, както бело описано в списъка в търга, който е спечелен е налице. Специално двигателите, тези които били във втора категория, около от 43 или 48 били добре пакетирани и били на място, където може да бъдат натоварени наистина от този склад. Останалите някъде до 200 и няколко били на различни места в складовете и не са видяли всички двигатели. Имуществото било пръснато в различни складове, а в едни и същи палети имало имущество, което е с различни номенклатурни номера. Видяли са основните неща, които са били описани описи, които са направени. Първичните разговори със завеждащия склада дали може да се ползват телферите, дали отговор, че не може да се ползват, защото е спряно захранването, отдавна не са ползвани и иай-важио е, че не са освидетелствани, а те вървят по цялата дължина на склада и е опасно да се вдига с тях. Тяхната идея била евентуално, ако се направят необходимите подходи в самите складове, в празните коридори, които са оставени между стелажите да се закара техника — мотокари или електрокари, с които се повдигат особено тежките части, като двигателите например в порядъка на около 800 - 900 кг. Според свидетеля, без такава техника не е могло да се натовари, пък и много от елементите били едрогабаритни. Те не стигнали до процеса на получаване на техниката, поради невъзможността да бъде предоставен достъп подходящ да се вкара техника и да се извозят тези части. Не са вкарали електрокар и мотокар, защото нямаше досгьп до складовете, за да се извозва такова нещо. Нямало възможност да се движат подемни средства. Личните му впечатления от 43 до 48 танкови двигателя, са че същите са са добре пакетирани и достъпни - в един от складовете наредени един върху друг. Не са ги взели тях, защото не били проверили цялото имущество и собственикът на фирмата бил в разговор със „Снабдяване и търговия“ какво трябва да се взима и кога. Това е при огледа, когато е правен огледа на имуществото през 2012 г. от месец юни до месец септември. По дребните части били в сандъци, разбъркани с различно номенклатурно имущество – отворени сандъци. Имало части от имущество, което е на други фирми в тези складове. Всичко трябвало да се пресортира и да се предостави на тях, за да го вземат. В показаниета си Свид етеляВ.заявя, че работи при ответника от месец ноември 2001 г. в, тогава Агенция „Управление частна държавна собственост“ на Министерство на отбраната /МО/. След това преименувана в търговско дружество. Работел е като началник на група за съхранение иа движими вещи в регионална складова база „Разград“. Складов район „Борово“ е втори основен район на складова база „Разград“ и там се съхранява бронетанково имущество от различи видове, като имуществото е получено от действащо поделение на МО, което се е занимавало само със съхранение и консервация и предаване на бронетанково имущество. Имуществата са ги получили 2004 г., като там не е получавано друго имущество. Както е било подредено от създаването на поделението и те така са го приели, така са продължали да го съхраняват. В края на месец декември 2014 г. е били направена комисия в състав: г-жа Р.Р., г-н Х.и той - В.В.. Комисията е установила, че няма проблеми с достъпа и проблеми с инфраструктурата на района, тъй като имуществата били подредени, както се полага, по фигури, по марки, по категории и по групи. Преди тези договори с Д.ю.Б.“ ООД, мисли че имат един договор, който е бил изпълнен. Той бил в същия обект, пак от същите складове и е бил изпълнен безпрепятствено. Към момента имуществото закупено от „Д.ю.Б.“ ООД се изнасяло от друг купувач, товарело се безпрепятствено В показанията си свидетелят твръди, че в този складов район ток е имало винаги. Телферите не са длъжни да работят, защото не са ползвани. След като е закрито поделението, ответникът е получил имуществата, всички договори се подписвали при условие за купувача франко ненатоварено състояние с превозно средство от склада. Телферите нямали право да ги пускат да работят и не са работили. Имало вода, само че не е пусната. Всички функции, които „Снабдяване и търговия“ извършва се осъществяват в светлата част на деня, когато е работното време на дружеството. Твърди, че до момента никой не е констатирал, че районът е пожароопасен района и не е регистриран пожар за 50 години съществуване на района. Не съществува възможност за пожар, освен причинен умишлено. Стоките се съхранявали съгласно изискванията на складовите райони по фигури, групи, марки и типове. Имущество, което е подлежало на консервация, е било консервирано. Имущество, каквото са го получили, такова са го съхранявали. Не е омаслено, а е консервирано със специална течност. Дървените сандъци са импрегнирани и много трудно могат да бъдат запалени, само чрез умишлен палеж, но не и от искра. Заявява, още, че никакво имущество не е получавано от никъде, а само е излизало. Не се е увеличавало и нямало условия да се създадат някакви неподредби. Това е бронетанково имущество и няма нищо общо със взривни материали. Във връзка с преценка достоверността на свидетелските показания, в производството е допуснат и приет към доказатествените материалите препис от Постановление от 29.06.2018г. на СГП, изх.№ 13677/2018г. за образуване на производство досъдебно производство по пр.пр. № 53328/2017г. по описа на СРП за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК. За изясняване на въпроса съществуват ли непреодолими пречки за натоварване на имуществото по лот 1 и лот 2 от стандартна подемотраспортна техника – електрокари и камиони - в процеса е допусната, изслушана и приета СТЕ, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема от съда. Резулатати в експертното заключение са обобщени след извършената проверка, в това число съвместен оглед, приложен снимков и видео материал. Приобщени към материалите по делото са: Протокол от 05.08.11г.; Становище към 11-00-466/08.11.2011г.; Вътрешни правила за търговска релизация на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технолигии с двойна употреба ( ПСОУТДУ) и Декларация от 05.08.2011г. на управителя на Д.Ю.Б.ЕООД, съдържаща изявление за запознаване и приемане на същите; Комисионен договор УД 28/17.02.2012 г.; Разрешение №84/26.04.2013г., издадено от КОС –ГДНП-МВР на Д.Ю.Б. ЕООД за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и др. със крок до 26.04.2018г., ведно със Списък от 04.02.2013г. по чл. 37, т.2 и писмо от 29.05.2015г./2 на МВР – ГДНП във връзка с съглусавана и отразена промяна в издаденото разрешение за търговия с ОБВВПИ /84/26.04.2013г.; Приемо – предавален протокол от 05.06.2012г. – за приема и предаване на бронетанково имуство от регионалния логистечин сектор – Разград; Доклад към 110-00-59/17.07.2013г.; Доклад изх.№ 1018/29.07.2013г. на СТМО до МО; Нотариална покана, ведно с Констативен протокол акт №58, том І, рег.№1949/22.04.2014г.; Писмо рег.№ 11-00-59/23.04.2014г.; Месечен отчет по сметка за периода 01.12.-31.12.2014г. и платежен документ за превод на суми от ответника по сметка на МО; Платежно нареждане от 25.02.2015г. – с което сумата по депозита от 141 000 лв. е била преведа по сметка на МО; Писмо изх.№ МО 23-04/15.04.2015г. до СТМО ЕООД, съдържащо покана за превод на сумата от 27 600 без ДДС в изпълнение на комисионен договор № УД-07-28/17.02.2012г.; Докладна записка 20—30—6/11.08.2015 г. от вицеадмирал Р. Николов; Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 03.09.-28-1/31.10.2016г. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съд е сезиран с искове с правно оснвание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД; чл. 55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и насрещен иск по чл. 92 ЗЗД; ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ.1, ПРЕДЛ. 3 ОТ ЗДД; Правният режим на неоснователното обогатяване е основан на принципа, че както в икономическите, така и в личните отношения, не следва да се допуска обогатяване без основание, за чужда сметка. В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. При определяне на понятието „неоснователно обогатяване", с оглед регламентацията в чл.55-59 от ЗЗД, трябва да се има предвид, че под „обогатяване" се разбира както получаване, така и придобиване или спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка на друг правен субект, а под „неоснователно" се разбира липсата на каквото и да било основание за разместването на имуществени блага. По силата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. В този смисъл, с иска по чл. 55 от ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Третата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е отпаднало. Според правната доктрина и съдебна практика (Постановление под № 1 от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. – Пленум на ВС), фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, визиращ “получено нещо на отпаднало основание” (condictio sine causa), изисква предаване, съответно получаване, когато в момента на получаването съществува правно отношение, въз основа на което да са извършени действията по даването и получаването, но впоследствие облигационна връзка е прекратена ex tunc в резултат на разваляне по см. на чл. 87 от ЗЗД, респ. унищожаване по см. на чл. 27 – 34 от ЗЗД и пр. Правната последица, която настъпва при развалянето на договора е тази по чл. 88 от ЗЗД - реституция на даденото в изпълнение на договора от изправната страна - restitutium integrum. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне. Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон, съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД и изисква от всяка от тях да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 ЗЗД – точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин. Виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения съставлява основание за носене на договорна отговорност, а развалянето е предвидено като крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение. В конкретния случай, със сключването на процесния договор от 16.06.2014 г. за ищеца, в качеството му на купувач на стоките, обект на продажбата, е възникнало задължението да заплати цената в срок до 21.06.2014 г. По силата на взаимните уговорките, за същият е налице и задължение да изтегли закупената от него стока от складовете на Продавача в тримесечен срок от подписването на договара, който според първоначално уговореното е до 16.09.201 4 г. Не е спорно за процеса, че с Допълнително Споразумение от 20.06.2014г., страните са променили падежа на задължението, касаещо заплащане на продажната цена, като са уговорили друг срок, а именно: 5 дни след отваряне на „ КТБ “ АД. Общоизвестен е фактът, че сбъдването на това условие не е настъпило, а доказателствата и позицията на страните сочи, че окончателно уговорения размер на цената е заплатен от страна купувача на 15.12.2014 г. Не се спори между страните, че изтегляне на закупената стока от складовете на Продавача не е настъпило в уговорените срокове. Спорен е въпросът относно причините за това, доколкото всяка от страните в защитната си позиция се позовава на липса, респективно виновно неизпълнение на насрещна престация. Предвид характера на процесния договор, съдът приема, че срещу изпълнение на задължението за заплащане на уговорената цена за продавача е възникнало и задължение за прехвърляне собствеността върху вещите, предмет на прехвърлителната сделка, респ. задължение за купувача – ищецът по делото, да получи стоката от склада на продавача. П ри анализ на съдържанието на договорките между страните следва да се приеме, че възможност за търсене съдействие от страна на продавача е налице по отношение достъпа до складовете, в които са съхранявани вещите. Последното е изведено с оглед установения специален пропусквателен режим до същите – в този см. раздел VII на договора относно специалните мерки за сигурност, и синтезирано като условия, изискващи предварително получаване одобрение от военна полиция на лицата, които са пряко ангажирани с изпълнението на договора, даването на предварителна и подробна информация за всяко лице и всяко посещение, съответно – получаването на отделно разрешение. Доказателства за поискан, но отказан достъп в рамките на 3-месечния срок за изпълнение на задължението за получаване на закупените вещи, в процеса не са ангажирани. Извън тези уговорки, не се установява наличие на други условия, вменяващи задължение за съдействие от страна на продавача. На база на събраните по делото доказателства н е могат да споделени твъ р денията на ищеца, че не са му осигурени условия като липсват достъп и условия да вдигнане на закупеното имущество по процесния договор. Съдът възприема изводите, резутат на експертната проверка, съдържащи се в заключението на допусната, изслушана и приета като неоспорена в процеса СТЕ. Видно от експертното заключение и муществото, предмет на Договор №29/06/2014 от 16.06.2014 г. (Лот 1) е съхранявано в складове, съставляващи част от складов район Борово, в складове с номера: № 2, № 10, № 13, № 16, № 18, № 20 и № 30. Същото е подредено както следва: голямогабаритни стоки (двигатели) на под върху евро палет; средногабаритни стоки на под върху евро палет или сандъци; дребногабаритни стоки съхранявани на стилажи до 3 метра височина или бокспалет. Палетите са съвместими съобразно габаритните изисквания на товарния автомобилен транспорт. Съществуващат а инфраструктура позволява безпроблемно извозване с автотехника на имуществото, намиращо се във всички складове в т.ч. тези предмет на Договор №29/06/2014 от 16.06.2014 г. При направения оглед е установено, че има вътрешно складов остъп (пътеки), като най-голям по габарит и тежина е танков двиготел /900 -1000 кг.), поставен на европалет, който може да бъде изтеглен с транпалетна количка или мотокар/електрокар. Други позиции от имуществото са комплектовани в сандъци подредени на палети и в бокс-палети. Според експертното заключение имуществото, предмет на Договор №29/06/2014 от 16.06.2014г., разпределено в складови помещения е организирано добре, с необходимите пътеки между всяка група стоки, което позволява извозването му с ръчни колички до товарни рампи, откъдето може да бъде поето от електро/мотокари и претоварено на съответните товарни автомобили. Няма опис и схема, на вида и местоположение на наличното имущество в склад, което може да доведе до извършване на повече операции за достигане на конкретно имущество. Товарните автомобили могат да достигнат безпроблемно товарна площадка / рампа на съответния склад. Помещенията разполагат с противопожарна техника, проверена от съответните компетентни органи. Процесът на товарене на имуществото и естеството на имуществото не създава изключителна опасност от взрив или пожар. Извод в обратен смисъл не следа да бъде изведен от анализ на гласните доказатества, събрани в хода на процеса, доколко макар и като субективни възприятия, за случая е налице ясна служебната обвързаност на всяко от лица със съответната страна в процеса. Отделно от това, впечатление прави и факт ът, че в показанията на свидетеля П., се излагат обстоятелства, възприети лично от него предимно при негови посещения в складовия район на ответника през юни - септември 2012 г., съответно - началото на 2013 г.(т.е. месец януари и февруари), който период обаче е предхождащ момента на сключване на процесния договор. Поради това съдът не кредитира показанията на този свидетел, а кредитира показанията на свидетеля Великов, като непосредствени, ясни и конкретни и кореспондиращи със заключението на СТЕ. В обобщение, съдът приема, че осигуряването на необходимата техника и осъществяване на товарните операции, е изцяло в тежест на купувача, като дължимо, респективно - неоказано съдействие от страна на ответника от естество, препястващо изпълнението на дейностите, не са установи да е налице. При това положение, изпадането в забава за изтегляне закупената от стока от складовете на Продавача в уговорените срокове, като последица от собството му поведение прави ищецът неизправна страна по договора. Последното, от своя страна лишава същия от възможност та за валидно упражняване на правото по чл. 87 от ЗЗД, което рефлектира и води неоснователността на претенцията му, заявена с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Не без значение за неоснователността на исковата претения е и обстоятелството, че извън хипотезата на чл. 10, 1 от договора, визираща прекъсване на облигационната обвързаност с изтичане на уговорения срок, с т раните изрично са предвидили в хипотезата на виновно неизпълнение и възможност за прекратяване на договора с последици за занапред (т.10.5). Значими в случая са от една страна - санкционния характер на уговорката, придвиждащ загубването от купувача на правото му да получи стоките, които е придобил с плащането на цената и прехвърлянето на собствеността, а от друга – предоставяне правото на продавача да задържи вече платените от купувача стоки, въпреки че собствеността върху тях е преминала в патримониума на последния, като ги продаде на друг на риск на неизправния купувач, без да дължи предаване на последния цялата сума (т.10.5.1), а само тази, останала след прихващане от продавача на разходите за ползване на склада от собственика на стоките и тяхното съхранение до продажбата. ЗА НЕОСНОВАТЕЛНА, СЪДЪТ НАМИРА И ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД. Както бе посочено по – горе, в основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. При определяне на понятието „неоснователно обогатяване", с оглед регламентацията в чл.55-59 от ЗЗД, трябва да се има предвид, че под „обогатяване" се разбира както получаване, така и придобиване или спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка на друг правен субект, а под „неоснователно" се разбира липсата на каквото и да било основание за разместването на имуществени блага. Хипотезата уредена в чл. 55, ал.1, предл.2 ЗЗД е налице, когато в момента на получаването не съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването и получаването, но страните очакват такова да възникне и именно с оглед на това очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване. За процеса не е спорно, че купувачът е заплатил сумата от 141 000 лв., която се явява депозит за участие в обявена от ответника тръжна процедура. Предвид специфичния характер на продажба в условията на обявена тръжна процедура депозитът има доказателствена функция, тъй като потвърждава постигането на съгласието между страните, тоест сключването на договора, без това да отменя изискуемата от закона форма за действителност и за доказване на определени сделки; има обезпечителна функция, тъй като осигурява и стимулира страните да изпълнят задълженията си, за да не загубят вече даденото; изпълнява и ролята на обезщетение. В конкретния случай, няма спор, че окончателен договор покупко-продажба на вещите, предмет на лот 2, между страните не е сключен. От размените обаче между страните кореспонденция и взаимно подписаните протоколни решения (и по-конкретно - Писма 1451/10.04.2014 г. до МО, съответно Писмо1476/08.05.2014 г.; Протокол от 13.05.2014г., факс изх.№ на СТМО1133/14.05.2014 г., Протокол от 19.05.2014г. Протокол от 16.07.2014 г. Протокол с дата 21.08.2014г.), в частта конкретно касаещи вещите от ЛОТ 2, сочат, отлагане на процедурата за сключване на договора по искания и субективни основания депозирани от страна на ищеца. Същевременно не се констатира виновно поведение, довело до невъзможност за сключване на договора поради неосигурен достъп и бездействие на продавача, което практически да е препятствало възможността ищецът сам, със своя организация и техника, без съдействието на продавача, да вдигне закупената стока. Не беше установено продавачът да е не е осигурил реален достъп до стоката и да не е създадал условия за товарене на стоките. В този смисъл е СТЕ, според която съществуващата инфраструктура позволява безпроблемно извозване с автотехника на имуществото, намиращо се във всички складове. Товарните автомобили могат да достигнат безпроблемно товарна площадка/рампа на съответния склад. Помещенията разполагат с противопожарна техника, проверена от съответните компетентни органи. Процесът на товарене на имуществото и естеството на имуществото не създават изключителна опасност от взрив или пожар – още повече, че по отношение на последното, не се констатира да е възникнало задължение в тежест на продавача. В съответствие с гореизложеното, съдът намира, че основание за разместването на имуществени блага има, като задържането на депозитната сума е условие, залегнало в чл.16 от вът решните правила за търговска реализация на продукти, свързани с отбраната, което ищецьт е приел с подписване на съответна декларация, както и с изрични волеизявления за съгласие в протоколни решения съвместно с продавача. ОТНОСНО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ЗЗД. По прилагането на института на неоснователното обогатяване с ППВС № 1/1979г. са дадени задължителни указания на съдилищата като са разграничени хипотезите на чл. 55 и 59 от ЗЗД. С т. 4 на цитираното Постановление е прието, че при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не е причинна, а следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. Във всички случаи, вземането, възникващо на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предполага наличието на разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като в тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Само когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, се дължи заплащането на стойността му. Обезщетението дължи този, чиято работа е изпълнена, като исковете, предявени срещу лице, което не се явява титуляр на задължението, кореспондиращо на заявените от ищеца права, е достатъчно и самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията. С оглед изложеното, съществен за процеса е въпросът относно възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД. П равото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване – чл.59 ал.2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности. Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание – договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно право, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД, т.е. липсата на друго право е част от фактическия състав за възникване на материалното право по чл.59 от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл.59 ал.2 от ЗЗД може да е и предвиден в закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на имуществени блага – чл.55 ал.1 от ЗЗД, чл.57 ал.2 от ЗЗД, чл.61 от ЗЗД, чл.75 ал.2 от ЗЗД, чл.72 и чл.74 от ЗС и други. Друг иск може да бъде и иск за реално изпълнение на съществуващо между страните договорно правоотношение, съответно иск за обезщетение за вреди от неизпълнението на договора или за неустойка, когато неоснователното разместване на блага е настъпило в резултат на неизпълнение на договорни задължения. Възможността да бъде предявен друг иск не води до недопустимост на претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл.59 от ЗЗД се извършва с решението по съществото на спора, като съдът се произнася по възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно преценява дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства. Обобщавайки гореизложеното, въз основа на направената преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира, че доколкото в настоящото производство ищецът не успя да докаже отпадане, съответно съществуване на основанието, както за заплащане на продажната цена по Договора от 16.06.2014г., така и на депозита във връзка с проведената тръжна процедура по сключване на окончателен договор за покупко-продажба на вещите от ЛОТ 2, претенциите, заявени по реда на чл. 59 ал.1 от ЗЗД, за сумите от 30 000 лева, представляваща част от 1 394 400 (един милион триста деветдесет и четири хиляди) л е ва, съответно - 30 000 л е ва, представляваща част от 141 000 л е ва, се явяват неоснователни и като такава същите следва да бъде отхвърлени. Неоснователността на главните иск обоснова неоснователност на обусловените от изхода им акцесорени такиви, заявени в хипотезата на чл. 86 ЗЗД. Отпада и необходимостта от разглеждане и произносяне по направеното от страна на ответника във връзка със същите възражение за прихващане. ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92 ЗЗД. Неустойката е форма на договорната отговорност. По своята същност тя обезпечава изпълнението на конкретно задължение и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е. тя засяга правната сфера на неизправната страна. Разгледана като съглашение неустойката установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение, но в никакъв случай не го ограничава и лишава от възможността да търси и обезщетение за вреди над тези, които неустойката покрива. Отговорността за заплащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение. При уважаването следва да липсват и предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка. В конкретния случай, със сключването на процесния договор от 16.06.2014 г. за купувача на стоките, обект на продажбата, е възникнало задължението да заплати цената в срок до 21.06.2014 г. По силата на взаимните уговорките за същия е налице и задължение да изтегли закупената от него стока от складовете на Продавача в тримесечен срок от подписването на договора, който според първоначално уговореното е до 16.09.2014 г. При неизпълнение на това задължение купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества за всеки просрочен започнат месец в срок от 7 работни дни след датата на забавата (т.10.3.1) и стойността на обичайните разходи за ползване на склада и за съхранение на стоката (т.10.3.2 вр. т.4.3). Не е спорно между страните, че с Допълнително Споразумение от 20.06.2014 г., е бил променен падеж ът на задължението, касаещо заплащане на продажната цена, като са уговорили друг срок, а именно: 5 дни след отваряне на „ КТБ “ АД. Конкретното условие не е настъпило, но от обсъдените по-горе доказателства и позицията на страните се установява, че без възражения за забава окончателно уговорения т размер на цената е бил заплатен от страна купувача на 15.12.2014 г. Доколкото окончателното плащане на цената е условие за прехвърляне на собствеността (т.4.1), а в тази връзка - за възникване правото на купувача да получи владението, правно и логическо обосновано е съждението, че тримесечния т срок за изнасяне на вещите, е започнал да тече едва на 16.12.2014 г., като и за двете задължения на купувача същият изтича на 16.03.2015 г. Относими в случая са и договорките на страните, обективирани в клаузата на т.4.2, според която за времето от заплащането на цената до изтичането на тримесечния срок, продавачът съхранява стоката безвъзмездно Предвид изложеното насрещната искова претенция за неустойка за период а от 17.09.2014 г. до 17.02.2015 г. не е била дължима, поради което предявеният иск в се явява неосновател е н и подлежи на отхвърляне. Неоснователността на главните иск обоснова неоснователност на обусловените от изхода им акцесорени такъви, заявени в хипотезата на чл. 86 ЗЗД. ПО РАЗНОСКИТЕ: С оглед разпоредбата на чл. 78 от ГПК всяка от страните има право на сторените от нея разноски, съразмерно с уважената, съответно - отхвърлената част на исковете. Предвид горното, съобразно свеовременно отправените искания на страните, представените списъци по реда на чл. 80 ГПК и приложените плетежни документи, съдът намира, следното: За производството по иковете с правно основние чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД, чл. 55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 59 ЗЗД в полза на „С.И.Т.— МО” ЕООД следва да бъда присъдени разноските в размер общо на 2 730 (две хиляди седемстотин и тридесет) лева от които: 1). 400 лв. – депозит СТЕ; 2). 2330 лв. – възнаграждение за процесуално представителство и защита; В производството по насрещния иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД – следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 713, 20 ( пет хиляди седемстотин и тринадесет лева и 0, 20ст.) лв. в полза на „Д.Ю.Б.“ ООД