Решение № 4236 от 24.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9613/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Медико-техническа лаборатория „•••“ ЕООД, ЕИК- ••• със седалище и адрес на управление ••• представлявано от управителя Н.В.В. с ЕГН – •••••••••• срещу Наказателно постановление № 22-007560 от 12.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият не оспорва фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, но твърди, че причината за допуснатото нарушение е отсъствието на счетоводителя на дружеството поради ползването на отпуск за временна неработоспособност. На 13.07.2021 г. е било подадено уведомление относно прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, като от същата дата е справката от НАП. Нарушението на срока по чл.62, ал.3 от КТ е било констатирано от контролните органи на 09.08.2021 г., което е след неговото отстраняване. Това обстоятелство не е било взето нито при издаване на наказателното постановление, нито при определяне на размера на наложената санкция. На следващо място жалбоподателят акцентира, че в оспорваното НП не е посочено мястото, на което се приема, че е извършено нарушението, което е задължителен реквизит съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Вместо това е записано, че нарушението е извършено в предприятието. В тази връзка се посочва, че дружеството – жалбоподател има сключен граждански договор със счетоводител, който е подал уведомлението до НАП и е предоставил всички документи, които са били необходими в хода на проверката. Адресът на счетоводната кантора се намира в гр.Пловдив, от което следва, че Дирекция „Инспекция по труда“ - София не е териториално компетентна да издаде наказателното постановление. Отделно от това според жалбоподателя в хода на административно-наказателното производство е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт и това е липсата на точно описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Алтернативно се прави искане процесното НП да бъде изменено като бъде намален размерът на наложената санкция до предвидения в закона минимум. Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда – София” чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение № 22-007560 от 09.08.2021 г., съставен от Д. Д. И. на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда –София” при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 13.07.2021 г., 19.07.2021 г. и 09.08.2021 г. на жалб. Медико-техническа лаборатория „•••“ ЕООД, ЕИК- ••• със седалище и адрес на управление ••• представлявано от управителя Н.В.В. с ЕГН – •••••••••• и въз основа на изискани и представени в Дирекция „Инспекция по труда”-София документи, е констатирано, че със Заповед № 002 /17.06.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение между Медико-техническа лаборатория „•••“ ЕООД и М.Г.М. с ЕГН – ••••••••••, считано от 15.06.2021 г. В хода на проверката е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 22388213308870/13.07.2021 г., видно от която уведомлението до ТД на НАП за прекратения трудов договор е изпратено след изтичането на законоустановения седемдневен срок от прекратяването. Контролните органи приели, че нарушението е извършено на 23.06.2021 г. в предприятието на работодателя и е констатирано на 09.08.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София. Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2123651/09.08.2021 г. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ. Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление № 22-007560 от 12.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ. Административно-наказващият орган посочил, че съгласно изричната императивна разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ, нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, не могат да бъдат квалифицирани като маловажни. С оглед постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, наказващият орган определил санкция в размер над минимално предвидения в закона. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д. Д. И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Д. И., която лично е извършила проверката по спазване на трудовото законодателство на дружеството – жалбоподател и е констатирала нарушението. Показанията на свидетел И. са последователни, логични и напълно кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, в действащата й към процесния случай редакция, предвижда, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Нарушението на посочената разпоредба е скрепено със санкцията на чл.414, ал.3 от КТ, където е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че жалб. Медико-техническа лаборатория „•••“ ЕООД, ЕИК- ••• е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.3 от НК. Нарушението в случая се състои в това, че уведомлението до ТД на НАП за прекратения трудов договор с М.Г.М. е изпратено след изтичане на законоустановения 7-дневен срок от прекратяването и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. В тази насока на показанията на свидетел Д. И., както и приложените по делото писмени доказателства. Видно от представеното заверено копие на Заповед № 002/17.06.2021 г. на 15.06.2021 г. по взаимно съгласие е било прекратено трудовото правоотношение с М.Г.М. на длъжност „технически сътрудник“ код по НКПД: 41102005, считано от 15.06.2021 г. Съгласно справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 13.07.2021 г. уведомлението до ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор с М.Г.М. е подадено на 13.07.2021 г. Предвид изложеното, съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.62, ал.3 от КТ е безспорно доказано и административно – наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН обективна отговорност, в това число и причината за извършване на нарушението, посочена в жалбата. Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, действаща към момента на констатираното нарушение, предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 3000 лв. Съдът счита, че административно наказателната санкция се явява необосновано завишена и същата следва да бъде намалена към минимално предвидения от закона размер, а именно имуществена санкция в размер на 150 0 /хиляда и петстотин/ лева, която отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвид наличието на специална норма в чл. 415в, ал. 2 от КТ, която гласи, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Следователно изрично са изключени от кръга на маловажните нарушения тези по чл. 62 от КТ, което представлява законодателен израз на значимостта на обекта на нарушението. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че са издадени от компетентен орган. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за липсата на задължителен реквизит в атакуваното наказателно постановление, свързан с мястото на извършване на нарушението. Изрично в същото е посочено, че нарушението е извършено в предприятието. По смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ „Предприятие“ е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Няма никакво съмнение, че нарушението е извършено в гр.София, доколкото от една страна седалището и адресът на управление на дружеството се намира в гр.София, а от друга страна се касае до нарушение, изразяващо се в бездействие, като в случая съответната ТД на НАП, до която е следвало да бъде изпратено уведомлението за прекратения трудов договор се намира в гр.София. В тази връзка ирелевантно по делото е къде се намира счетоводната кантора, която обслужва дружеството –жалбоподател. По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност. Водим от горното, Софийски районен съд