Решение № 34 от 8.1.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 534/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано по предявен от Ц.Г.Р., изтърпяващ наказание •• понастоящем в ••, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.02.2024г. до 16.08.2024г. в размер на 1 456 /хиляда четиристотин петдесет и шест/ лева /по 8, 00 лева за всяко денонощие/, произтичащи от поставянето на ищеца в ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че на 15.02.2024г. в ••, в която ищецът пребивавал от •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••.По този начин ищецът живее в ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Тези действия и бездействия на служителите на ГД „ИН“ са в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и в периода от 15.02.2024г. до 16.08.2024г. са му причинили неимуществени вреди, които той оценява на 1 456 /хиляда четиристотин петдесет и шест/ лева /по 8, 00 лева за всяко денонощие, поради което иска съдът да осъди ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София да му ги заплати. В с. з. и щеца поддържа предявеният иск. В представената по делото писмена защита са изложени идентични с исковата молба съображения. Ответникът - ГДИН, в депозиран писмен отговор от процесуалния си представител ст. юрисконсулт Г. Х.оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Участващият в делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковата претенция, за което се излагат доводи. Настоящия съдебен състав, анализирайки събраните по делото писмени доказателства и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От данните предоставени от ответника е видно, че ищецът Ц.Г.Р. изтърпява наказание •• по влязла в сила присъда от 30.11.2009г. на ••, •. Присъдата е приета за изпълнение от българския съд и Р. ••• на 17.07.2010г. За претендирания период с исковата молба от 15.02.2024г. до 16.08.2024г. се е намирал в ••, за което не е налице спор между страните. От представена от •• справка /л. 55 и л.56/, относно статуса на •• Ц.Р. и Ю.М. се установява, че М. е настанен в •••, където е бил до 20.08.2024г. когато е изведен от там, поради конфликт между него и •••. В справката се сочи, че • влиза в конфликтни отношения с останалите ••, които понякога ескалират във ••. Отношенията му с •• са ограничени, поради лошите му социални умения и комуникационни бариери. В открито съдебно заседание се разпитаха свидетелите Д.Т.Т., Т.Д.В. и И. В. П., като на първите двама разпита се осъществи, чрез видеоконферентна връзка. От разпита на свидетелите Т. и В. стана ясно, че двамата и ••• са в една • от началото на м.септември. Твърдят, че • когато се настанил при тях в килия • е пренесъл •• в спалното помещение. И двамата заявиха••••••••••••••••••••••••••••••. Според св.В. те са се оплаквали устно на отрядния им, но им отговаряли, че на този етап нямало къде да го настанят. От показанията на св.И. П. се установява, че той и ищецът Р. са в една килия от м. февруари 2024г. Малко по-късно настанили при тях и •. • заяви, че• не поддържа •• и • в спалното помещение. Твърди, че във връзка с хигиената на •• са писали молби до •••, но никой не е предприел никакви действия. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Искът е предявен срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл.12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за ••, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и от лице с правен интерес срещу действия и бездействия на служители на ГДИН, поради което е допустим. Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН като съображенията за това са следните: В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.02.2024г. до 16.08.2024г., в резултат на съжителстване в спалното •• с •••, който не се •••, не се •••••••••••••••••••••••••••••. Ищецът твърди, че •администрация е бездействала при сигнал от страна на ищеца, в качеството му на отговорник на спално помещение •, за ••на ••, и молбата му за неговото преместване. От представената по делото молба от Р. ••• /л.20/ се установява, че след оплакване на отрядния на групата, последния е задължил ••• да ••, която препоръка той изпълнил. Молба до медицинските специалисти ищецът е подал едва през месец август на 2024г., за извършване на проверка на спално помещение •, в частност на •• на ••, а на 20.08.2024г. ••. По делото не се твърди, че не са осигурени условия за ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. По силата на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на •• и ••• от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че •• и •• не могат да бъдат подлагани на •••••••••••••••••, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези. С разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3, ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Фактическият състав на ангажирането на отговорността на държавата за вреди освен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред изисква също настъпването на вреда, както наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието •• се създават условия за опазване •••••••••••••••••••••••••. Съгласно чл. 11 от Закона за здравето /ЗЗ/ държавният здравен контрол на територията на Р. Б. се извършва с цел защита на здравето на гражданите чрез осъществяване на дейностите по чл. 15 от закона, между които е надзора на заразните болести. По см. на чл. 119а, ал. 1 от ППЗИНЗС дейността по държавния здравен контрол в ГДИН и териториалните й служби се осъществява съобразно ЗЗ, Закона за храните и подзаконовите им нормативни актове. Правилото на чл. 119б, ал. 1 от ППЗИНЗ въвежда като задължение на медицинските специалисти в сектор "Медицинско обслужване в местата за •• " и лечебните заведения в местата за •• извършването на държавния здравен контрол. Правомощията на медицинските специалисти в лечебните заведения в местата за •• са предмет на уредба в чл. 150 от ЗИНЗС, като част от тях са свързани с даване на предписания относно хигиената и чистотата на дрехите и спалните принадлежности, хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях •• /вж. чл. 150, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС/. Задължение на • администрация е осигуряване на условия за задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично и ежемесечното основно почистване и дезинфекция на спалните помещения и помещенията за общо ползване /вж. чл. 151, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗИНЗС/. В случая, за да е налице бездействие от страна на служители на ГД „ИН“ е необходимо да са издадени предписания от здравните инспектори за чистотата и хигиената на помещенията и на настанените в тях ••. Адресати на предписанията на здравните инспектори, каквито са медицинските специалисти към затворите са Началниците на местата за ••, които чрез волеизявление задължават съответните служители и •• да извършат предписаните от закона и правилата за вътрешния ред, действия по почистване и поддържане на хигиена. Такива данни по делото липсват. Предвид изложеното и след анализ на представените по делото доказателства, не се установява ••• към ищеца по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, нито е налице някоя от хипотезите на ал. 2, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които •••, пораждат чувство на ••••. Липсата на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица на ГДИН, изключва презумпцията за настъпили вреди по чл. 285, ал. 5 от същия закон, за които би отговаряла държавата съобразно правилото на чл. 284 от ЗИНЗС. От доказателствата по делото не се установяват извършени незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ответника, които да са в причинна връзка с преживените от ищеца отрицателни емоции и които да водят до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, с оглед на което искът за вреди се явява неоснователен. Не се доказа, че за претендирания с исковата молба период ищецът е претърпял неимуществени вреди, които по силата на закона се предполагат и които да подлежат на обезщетение в настоящото производство, видно от данните по делото, вкл. и от св. показания. При липса на законоустановените предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предвидения ред, съдът намира, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, но тъй като такива не са претендирани съдът не следва да се произнася по тях. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът