Решение № 1938 от 15.12.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 247/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба от Л. П. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 и настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, чрез адв. Р. Н. Г. от АК– Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 28, ет. 3, офис 13, против мълчалив отказ на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 6300, [улица], в качеството му администратор на лични данни да предостави на жалбоподателя информация относно обработваните от дружеството негови лични данни, целите за тяхното обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни; да бъдат представени копия на обработваните лични данни, включително носителите на тази данни като договори за заем, искания за кредит и други, както и информация за извършените плащания по така сключените между страните договори. Към настоящото дело съдът с Определение № 1402/28.08.2025 г. е присъединил адм. дело № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като е между същите страни, със същия предмет и искане, като същото касае постановен изричен отказ от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД. По изложени доводи за незаконосъобразност на постановения отказ се иска неговата отмяна и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Според изложеното в жалбата, ответникът не е съобразил заложеното в чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 и неправилно е отказал предоставянето на поисканата от М. информация относно личните му данни, обработвани от ответника. С писмена молба с вх. № 3016/10.11.2025 г. в АдмС Ловеч (л. 69) жалбоподателят Л. М. чрез адв. Р. Г. от АК – Пловдив е направил уточнение, че жалбата е подадена и срещу направения по-късно изричен отказ на ответното дружество в качеството му на администратор на лични данни, като се иска от съда да задължи „КРЕДИ ЙЕС“ ООД да предостави на М. информация относно обработваните от дружеството лични данни на Л. М., целите за тяхното обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, копия на обработваните лични данни, включително носителите на тези данни като договори за заем, искания за кредит и други, както и информация за извършените плащания по сключените между страните договори. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. Г. от АК – Пловдив, който развива доводи по съществото на спора и моли съдът да отмени оспорения отказ. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът по делото – „КРЕДИ ЙЕС“ ООД – редовно призован – не изпраща представител. В писмено становище с вх. № 3073/13.11.2025 г. в АдмС Ловеч ответникът чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и поддържа изложените аргументи по същество, съдържащи се в депозираното становище по жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, обема и вида на извършената от процесуалния представител на оспорващия защита, липсата на отклонения от обичайното развитие на процеса и предвид изложеното в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и др. От доказателствата по делото се установява, че на 05.04.2024 г. оспорващият Л. М. подал до „КРЕДИ ЙЕС“ ООД искане (л. 5-7 от настоящото дело и л. 6-7 от присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч) на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на информация относно това дали личните му занни са обработвони от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са обработвани, включително носителите на тези лични данни (договори за заем, искания за кредити и др.). На основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) оспорващият поискал от ответника и преодставяне на информация за всички извършени плащания по сключените между дружеството и М. договори за потребителски кредит, вкл. договор с № 804583. На 21.05.2024 г. М. изпратил повторно същото искане до ответното дружество (л. 36-39 от настоящото дело и л. 7 и л. 9 от присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч). На 22.05.2024 г. „КРЕДИ ЙЕС“ ООД изпратило до Л. М. отговор относно така направеното искане, съдржащ писмена справка, като по отношение на молбата по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК ответното дружество посочило, че към датата на отговора отношенията между дружеството и Л. М. във връзка с посочения договор за паричен заем № 804583 са извън хипотезата на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗПК (л. 40-43 от настоящото дело и л. 8 и л. 10-11 от присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч). Представената с отговора информация е под формата на извлечение за изполваните лични данни на М.. Копие от носителите, на които тези данни са обработвани не е предоставена. В отговора данни относно искането за информация за договори за заем, искания за кредит и пр., както и на данни за извършените плащания към дружеството от страна на М. не се съдържа. Във връзка със служебно изискана от съда информация, по делото е постъпило писмо изх. № ППН-01-929#1/13.09.2024 г. на председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в което е удостоверено, че към 12.09.2024 г. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от Л. П. М. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД (л. 18). Аналогично удостоверение е постъпило и по присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч - изх. № ППН-01-926#1/13.09.2024 г. на председателя на КЗЛД (л. 35 от присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч). При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Настоящият съдебен състав на Административен съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Същата е подписана и подадена от лице с активна процесуална легитимация и с пряк и непосредствен интерес – инициатор на искането до ответника и адресат на оспорения частичния изричен и мълчалив отказ. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. По отношение на обжалвания изричен отказ същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от материалите по делото, искането за предоставяне на данните е било изпратено на дружеството администратор на лични данни по електронен път (e-mail) на 05.04.2024 г. (л. 7 от присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч), а отговорът от ответника е изпратен по електронната поща на 22.05.2024 г. (л. 8 от присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч), съответно жалбата срещу изричния отказ е подадена на 05.06.2024 г., видно от куриерската товарителница на л. 30 от присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч). По отношение на твърдения мълчалив отказ, съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. администраторът на лични данни е следвало в месечен срок да се произнесе по искането, като по отношение на заявената информация за извършените плащания по сключен между страните договор и доколкото в отговора с изх. № 767/22.05.2024 г. от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД от 22.05.2024 г. не се съдържа исканата информация, то този срок е изтекъл на 07.06.2024 г. (петък), т.е. към момента на подаване на жалбата, по повод на която е образувано адм. д. № 247/2024 г. – 22.05.2024 г. (видно от куриерската товарителница на л. 13 от настоящото дело), месечният срок за отговор все още не е бил изтекъл. Ако в случая беше обжалван само мълчалив отказ, то тогава жалбата би била недопустима (тъй като не би бил налице мълчалив отказ), но предвид обстоятелството, че се касае за обжалван в срок и изричен отказ по същото заявление (л. 2- 4 и л. 10-11 от присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч), то следвад да се приме, че и мълчаливият отказ е бил оспорен в предвидения от закона срок. По отношение допустимостта на оспорването съдът съобрази също, че Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни (чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД) и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД). Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. По делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично по предмет и страни, с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор. В конкретния случай жалбоподателят е отправил искане по чл. 37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто безспорно е „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, а и същият попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679, предвиждащ, че „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. На основание факта, че между Л. П. М. и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е било налице облигационно отношение с оглед представеното със становището на ответника извлечение (л. 33), а и ответникът не оспорва този факт, потвърждавайки го и с изпратения до М. отговор на исканията, съдът приема за безспорно установено, че оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник, и респективно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореният отказ е незаконосъобразен. Липсва спор между страните, че между жалбоподателя и ответното дружество са съществували облигационни отношения, произтичащи от договор за кредит. Следователно, безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект, чийто лични данни се обработват от дружеството-ответник и има право на достъп до обработваните от администратора негови лични данни съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“. Съобразно чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, за „обработване“ се приема всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. Съгласно чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Съгласно § 4 на същия член, правото на получаване на копие, посочено в параграф 3, не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица. Достъпът до обработваните лични данни съгласно чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 се предоставя от администратора чрез копие от личните данни, които са в процес на обработване. Според чл. 20, ал. 1 от Регламент 2016/679, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато: обработването е основано на съгласие в съответствие с член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а) или на договорно задължение съгласно член 6, параграф 1, буква б); и обработването се извършва по автоматизиран начин. В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В случая, искането на М. от 05.04.2024 г. представлява заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, съдържащо искане на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 да му бъде предоставена информация относно това дали личните му занни са обработвони от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са обработвани, включително носителите на тези лични данни (договори за заем, искания за кредити и др.); информация за всички извършени плащания по сключените между дружеството и М. договори за потребителски кредит, вкл. договор № 804583. Съгласно чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, като видно от съдържанието на отговора за предоставяне на информация и достъп до лични данни (л. 40-43), личните данни на оспорващия са в процес на обработване от ответника. Действително, копието на лични данни не би следвало винаги да се отъждествява с копие от документа, в който се съдържат тези данни. Нормите на Регламент (ЕС) 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които права произтичат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва за конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод сключени договори за кредит (прекратени) и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни. Договорите за кредит и докуменитте за извършени плащания по тях безспорно съдържат лични данни по определението на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и отказът на администратора на лични данни на достъп на субекта на данни до информацията по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е незаконосъобразен. В този смисъл е практиката на Съда на ЕС. Съгласно т. 1 от диспозитива на решение от 26.10.2023 г. по дело С-307/22 член 12, § 5, член 15, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В този смисъл са и Решение № 7501 от 8.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2025 г., V о.; Решение № 7180/26.06.2025 г. по д. № 10796/2024 г., ВАС; Решение № 8286/2025 г. по д. № 4355/2025 г., ВАС. Решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/2021 не налага извод за освобождаване на администратора на лични данни от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните и информацията за извършените плащания по тях. В решението си Съдът на ЕС приема, че член 15, § 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Съдът на ЕС приема, че член 15, § 3, трето изречение на Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „информация“ се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. Така и Решение № 8286 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 4355/2025 г. на ВАС, V о., Решение № 8310 от 31.07.2025 г. по адм. дело № 3419/2025 г. на ВАС, V о., Решение № 7180 от 26.06.2025 г. по адм. дело № 10796/2024 г. на ВАС, V о. Следователно, в съответствие с решенията на Съда на ЕС и с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо и задължително администраторът на лични данни да предостави копия на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност той ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. В случая, въпреки изрично указаното от съда разпределение на доказателствената тежест, от страна на ответника не са ангажирани доказателства на жалбоподателя да е било предоставяно първо копие от документите, съдържащи личните му данни. Следователно, в качеството на администратор на лични данни за дружеството-ответник стои задължението по чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предостави на субекта на данните Л. М. копие от поисканите лични данни, съдържащи се в договорите за кредит, в т.ч. исканията за отпускането им и информацията за извършените плащания по тях, в заявената форма за получаване на посочения адрес за кореспонденция. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ответникът, в качеството му на администратор на лични данни, е бил длъжен да предостави на жалбоподателя всички поискани от него документи, личните данни по които се обработват, в това число договори за заем, искания за кредит, информацията за извършените плащания по тях, вкл. договор с № 804583, посочен в искането (л. 5). Само предоставеният от ответното дружество формуляр, съдържащ извлечение от регистрите с лични данни на лицето, безспорно не дава възможност за ефективно упражняване на правата по приложимия Регламент (ЕС) 2016/679. Като е постановил процесния отказ ответникът е лишил жалбоподателя и от правото на защита на личните данни, което му се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. На следващо място, договорът за кредит е частноправна сделка със страна потребител – чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗКП). Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност – чл. 9, ал. 3 от ЗКП вр. с § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). От своя страна договорът за кредит се сключва в писмена форма и задължително съдържа личните данни на кредитополучателя (субект на данните), по арг. и от чл. 11, т. 3 от ЗКП. Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗКП, кредитодателят (администратор на лични данни по ЗЗЛД) има задължението да предоставя на потребителя, както общата информация относно предстоящ за сключване договор за потребителски кредит, така и общите условия към него безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. От своя страна общите условия стават и са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора – арг. от чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Действително, правилото на чл. 5, ал. 4 от ЗПК касае преддоговорно задължение на кредитодателя за предоставяне на информация. В този случай правилото защитава предимно интереса на длъжника (кредитополучателят) като икономически по-слаба страна. Няма никаква причина тази норма да не се прилага по аргумент на по-силното основание и по време на и след изпълнението на вече сключен договор. Това е така, тъй като по този начин тя защитава освен интересите на длъжника-кредитополучател, също и тези на кредитора (кредитодател), доколкото търсенето и предоставянето на информация относно състоянието на дълга, стимулира длъжника да изпълнява добросъвестно и точно. Поради тази причина, кредитодателят няма никакво разумно стопанско основание, а и законово, да отказва да дава информация на кредитополучателя относно условията на договора, в които са инкорпорирани личните данни на кредитополучателя, доколкото същото противоречи не само на принципа на добросъвестността в гражданския оборот – чл. 63 от ЗЗД, но и на принципа за отговорно поведение, заложен в чл. 2 от ЗПК. Отговорното поведение изисква от кредитодателя не само да действа в свой интерес и да не пречи на другата страна да изпълнява (грижата на добрия стопанин), но дори и да ѝ съдейства при изпълнението, доколкото тя се ползва със специална закрила, тъй като е по-слаба икономически. Именно с оглед на това, на общо основание приложение намира и Закона за защита на потребителите като общ закон, регламентиращ потребителското право. Съгласно чл. 2 от ЗЗП, потребителят има правото да бъде информиран за предоставяната стока или услуга, както и на защита на неговите икономически интереси във връзка с предоставяната стока или услуга - вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. В противен случай, както често се случва на практика, потребителят би могъл добросъвестно да се лиши от документа на дълга по невнимание или лекомислие, с оглед на което да пропусне дължимо плащане, респективно да изпадне в забава с всички произтичащи от това обстоятелство последици. Такъв неблагоприятен ефект законът се стреми да не допусне, именно с правилото на чл. 11, ал. 3 от ЗПК. Макар от буквалното тълкуване на това правило да следва извода, че се касае за задължение за предоставяне на информация относно извършените и предстоящите плащания, то следва да бъде тълкувано разширително на осн. § 1 от ДР на ЗЗП вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като по този начин се осигурява по-голяма защита на потребителя. Всичко това показва, че предоставянето на личните данни, инкорпорирани в документа на дълга (договора за кредит) и данните за извършените плащания се явява не само задължение по ЗЗЛД и Регламента, но и на двойно основание - пряка последица от прилагането на потребителското право в отношенията между страните по договора за потребителски кредит, което от своя страна има императивен характер. Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, целта на обработването е функция на основанието, поради което правото на субекта на лични данни да получи копие на договорите за кредит, в т.ч. информацията за извършените плащания по тях, е вън от съмнение. Следва да се посочи, че не е основание за отказ липсата на активни договори, в случай, че същите се съхраняват от дружеството, нито е основание за отказ изтичането на срока на договора за кредит. Ако някои от документите вече не се съхраняват, този факт, като и основанието за това следва изрично и конкретно да бъде посочен от администратора. Неоснователно ответникът поддържа, че заявителят разполагал с копие на договорите за кредит, поради което не е необходимо да ги предоставя отново, тъй като правото да се получи копие от личните данни, които са в процес на обработка, означава, че на субекта трябва да се предостави точна и разбираема реплика на тези данни, което предполага да получи копие от извлечения на документи или от цели документи или от извлечения от бази данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с регламента права - т. 1 от Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/21. Именно за целите на ефективно упражняване на предоставените с регламента права, субектът може да поиска копие от цели документи, като в случая се съобрази, че дори непредставеният по делото договор да съдържа клауза за непредставяне на копие от същия след сключването му, това не променя задълженията и правата, предмет на Регламент (ЕС) 2016/679. Фактът дали М. съхранява или не своите копия от договорите за заем не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламента и ЗЗЛД, да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД. Не са налице и предпоставките за отказ от предоставяне, а именно конкретно изброените хипотези в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД. Съгласно тази разпоредба, администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и опурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове. В случая, дружеството е било сезирано с конкретни искания, по които дължи произнасяне със съдържание - указване на причините, поради които не се предприемат действия по искането или произнасяне по него с посочване какви лични данни и пред кои трети лица те са разкрити чрез предоставянето им. На следващо място, съдът намира, че релевираното възражение от страна на ответника относно електронния адрес, на който М. е изпратил своето искане за достъп до лични данни, е неоснователно. Видно е от изпратената преписка, че електронният адрес, на който са изпратени исканията е служебен такъв на ответното дружество, като последното не оспорва получаването на искането за достъп до лични данни. В случай, че администраторът на лични данни е приел, че съществува неяснота относно подаденото искане от заявителя, неговата самоличност или обхвата на упълномощаването и пр., е следвало да процедира по реда на чл. 12, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, респективно чл. 35-36 от АПК и да предприеме действия по изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с подаденото искане. Следвало е да уведоми заявителя за причините да не разглежда заявлението му, в изпълнение чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, като е следвало да го уведоми с изричен акт, че заявлението му по чл. 37б от ЗЗЛД не отговаря на изискванията и/или не следва да бъде удовлетворено, като посочи мотивите за това. Съгласно чл. 12, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 - 22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15-22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. В случая, от съдържанието на писмото е видно, че за администратора не е имало никаква пречка да идентифицира подателя на заявлението, предмета на искането и заявената форма за достъп до обработваните лични данни. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая и в изпълнение на принципите на прозрачност и отчетност, администраторът е бил длъжен, при наличие на отправеното изрично искане, да предостави на субекта и изисканите от него копия на документи, въз основан на които се обработват личните му данни, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността заявителят да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Непредоставянето им води до пряко неизпълнение от страна на администратора на лични данни на задължението за отчетност, което препятства и възможността субекта на данните да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване, каквото съмнение очевидно се е породило у жалбоподателя. По изложените съображения жалбата е основателна и отказът на ответното дружество да предостави личните данни по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (с изключение на вече предоставените данни с отговора на заявлението – писмо с изх. № 767/22.05.2024 г. на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД), както и копия от документите, в които се съдържат обработвани от него лични данни на жалбоподателя - договори за заем, искания за кредит, информацията за извършените плащания по тях, вкл. договор с № 804586, следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като въпросът не позволява разрешаването му по същество от съда, преписката следва да изпрати на ответника за ново произнасяне съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На администратора, на основание чл. 174 от АПК, следва да бъде определен и срок за предоставяне на личните данни по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (с изключение на вече предоставените данни с отговора на заявлението), както и на копията от исканите документи – договори за заем, искания за кредит, информацията за извършените плащания по сключените между страните договори, вкл. договор с № 804586, посочен в искането от 05.04.2024 г. (л. 5), съгласно чл. 15, § 3 от същия регламент, които да бъдат изпратени в електронна форма на посочения в искането електронен адрес: [електронна поща]. При определяне на срока за това съдът съобрази от срока за произнасяне, посочен в чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което определя едномесечен срок за предоставяне на достъп до личните данни и предоставяне на копие от исканите документи, считано от датата на влизане на решението в сила. Предвид изхода на делото, своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, както и при съобразяване на релевираното от страна на ответника възражение за прекомерност, искането за разноски като основателно и доказано в размер на 20, 00 лева за платената държавна такса (л. 27 от настоящото дело и л. 43-44 от присъединеното адм. д. № 277/2024 г. по описа на АдмС Ловеч) и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), определено в размер на 600, 00 лева, следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати тези суми съответно на оспорващия и на адв. Р. Г. от АК – Пловдив. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. За да бъде уважено искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на страната размер на адвокатското възнаграждение (договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024 г. - л. 71-гръб, съдържащ изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна), при отсъствие на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски. При определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да заплати ответникът, настоящата съдебна инстанция намира направеното възражение за прекомерност по отношение на заявеното със списъка на л. 71 от делото адвокатско възнаграждение за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, при направено възражение за прекомерност съдът може да намали адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в случая е 900, 00 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Следва да се отчете, че тази норма се отнася до широк кръг правни спорове, някои от които като вид са със значително по-голяма сложност от настоящия спор и поначало не следва да са равностойни по отношение на паричния еквивалент на положения труд. С решение по дело C-438/22 СЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посоченото ограничение не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на това, размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в наредбата, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, т.е. при приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, определяща при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото. Според преценката на последната, делото не се отличава с изключително висока фактическа и правна сложност, а извършената адвокатска защита в полза на жалбоподателя се свежда до минимално необходимите по закон действия, като следва да бъде отбелязано, че е проведено само едно открито съдебно заседание. Съдът намира за основателни доводите на ответника, а именно, че в случая делото е с ниска фактическа и правна сложност и липсват отклонения от обичайното развитие на процеса. Отделно, на настоящия съдебен състав е служебно извастно, че оспорващият е завел редица дела в АдмС Ловеч с идентичен предмет и по повод откази за предоставяне на лични данни на М. от различни дружества, предоставящи кредитни услуги, като по всички дела процесуален представител е адв. Г., делата са еднотипни, по повод тези спорове е формирана еднопосочна и безпротиворечива съдебна практика, като настоящият случай не се отличава с особена фактическа и правна сложност спрямо останалите от този род дела. Съобразявайки приетото в решението на СЕС по дело С–438/22 г., настоящият съдебен състав намира, че присъждането на адвокатско възнаграждение в размер от 600, 00 лв., който е по-нисък размер от този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., е съответно на фактическата и правна сложност на делото, на действията на процесуалния представител на жалбоподателя и на останалите съобразени обстоятелства, които се посочиха по-горе. В тази връзка, съдът намира, че присъденото адвокатско възнаграждение компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд във връзка с цялото производство, като присъждането му не следва да води до неоснователно обогатяване на страните. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът