Решение № 3694 от 6.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5459/2022 г.

производство е протекло в разумен срок;

3. липсва причинна връзка между обвинението и влошеното здравословно състояние на ищеца;

4. търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно;

5. Х. Х. е заплатил адвокатско възнаграждение след влизането в сила на оправдателната присъда. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 32-35).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО 1. Обстоятелства, които съдът установява [5] Не се спори, че Х. Х. е бил роден на ••••••• г. Той е бил приветлив, усмихнат, лъчезарен, сърцат и спокоен, не е имал грижи, бил е с изострено чувство за справедливост. Х. Х. е бил управител на „К.К.“ ООД и е ходел на работа с удоволствие (показанията на свидетелите С. и Б., л. 79-80).

[6] На 12.12.2016 г. Софийска районна прокуратура (СРП) е привлякла Х. Х. като обвиняем за престъпление по чл. 317 от НК. Спрямо Х. Х. е била взета мярка за неотклонение парична гаранция (постановлението, л. 51).

[7] През 2017 г. Прокуратурата е внесла срещу Х. Х. обвинителен акт в съда. СРС е провел седем открити съдебни заседания (протоколите, л. 54-76). На три от тях СРС не е дал ход на делото, а го е отложил за друга дата поради неявяването на адвоката на Х. Х. - заседанието от 14.03.2018 г. за 28.03.2018 г.; заседанието от 20.06.2018 г. за 06.11.2018 г.; заседанието от 26.02.2019 г. за 29.05.2019 г. (протоколите, л. 67-69). На 14.07.2020 г. СРС е постановил решение, с което е признал Х. Х. за невиновен (решението, л. 10).

[8] СРП е протестирала пред СГС решението. На 26.04.2021 г. СГС е постановил решение, с което е потвърдил решението на СРС от 14.07.2020 г. Решението на СГС е било окончателно (решението на СГС, л. 13-16). Х. Х. е заплатил на адвокат 3 000, 00 лева, за да го защитава в наказателното производство (договора, л. 23) [9] По време на наказателно производство, водено срещу него, Х. Х. се е затворил в себе си; ограничил е кръга си от приятели. Затвореността му е навредила и на работата му с клиенти, а участието му в съдебни заседания го е напрягало (показанията на свидетелите С. и Б., л. 78-80).

[10] Х. Х. е заплатил 10, 00 лева за държавна такса (л. 5). Той е бил представляван от адвокат, но липсват доказателства да му е заплатил възнаграждение или да е уговорил безплатно представителство. Затова съдът приема, че Х. Х. не е заплатил на адвокат по настоящото дело и не е уговарял с него безплатно представителство. Прокуратурата не е направила разноски.

2. Спорни по делото обстоятелства [11] Спорно по делото е било, дали вследствие на наказателното производство се е влошило здравословното състояние на Х. Х.. Съдът не приема, че вследствие на наказателното производство се е влошило здравословно състояние на Х. Х., защото по делото не са събрани доказателства за това.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО [12] Х. Х. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. Искът за имуществени вреди е основателен и съдът го уважава. Искът за неимуществени вреди е частично основателен за 5 000, 00 лева и съдът го уважава за тази сума, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 47 000, 00 лева.

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ [13] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ).

[14] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Х. Х. да е бил обвинен в извършване на престъпление;

2. той да е бил оправдан;

3. вследствие на обвинението Х. Х. да е претърпял имуществени/неимуществени вреди;

4. Прокуратурата да не е заплатила на Х. Х. обезщетение за тези вреди.

[15] Съдът установи, че Х. Х. е бил обвинен в извършване на престъпление, като впоследствие е бил оправдан. Съдът установи, че Х. Х. е заплатил 3 000, 00 лева на адвокат за защита по наказателното дело. Х. Х. също така е станал затворен и напрегнат, ограничил е приятелския си кръг. Прокуратурата не е изплащала обезщетение на Х. Х.. Налице са предпоставките за уважаването на иска за имуществени вреди и неимуществени вреди. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Х. Х. 3 000, 00 лева обезщетение за имуществени вреди.

[16] Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали то е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебна фаза, или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

[17] Втората група фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1. има ли разгласяване чрез медиите; 2. има ли влошаване на здравословното състояние на увредения; 3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му – семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

[18] Третият фактор е практиката на по-високите по степен съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за по-близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова, ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

[19] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца[3]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитите и стандарта на живот в страната.

[20] Съдът установи, че Прокуратурата е привлякла Х. Х. като обвиняем на 12.12.2016 г., а на 26.04.2021 г. е влязло в сила решението на СГС, с което е било потвърдено решението на СРС, признаващо Х. Х. за невинен. Следователно наказателното производство срещу Х. Х. е преминало през досъдебна и съдебна фаза и е продължило четири години и четири месеца. Съдът също установи обаче, че наказателното производство в съдебна фаза е било забавено с девет месеца поради причина у Х. Х. (неявяването на адвоката му в съдебно заседание).

[21] Обвинението срещу Х. Х. е било по чл. 317 от НК. За него се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. На Х. Х. е била наложена мярка за неотклонение парична гаранция от 1 000, 00 лева.

[22] Съдът не установи, наказателното производство срещу Х. Х. да е било разгласено в медиите. То обаче, е повлияло на социалния му живот, като го е направил затворен, напрегнат, Х. Х. е стеснил приятелския си кръг.

[23] В правно-информационната програма „Сиела“ съдът не откри решение на ВКС или САС, чийто предмет да е бил изплащането на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 317 от НК. Съдът обаче откри решение на ВКС за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, за което също се предвижда наказание лишаване от свобода до две години – решение на ВКС 60179-2021-III Г. О. по гр. д. 3 273/2020 г. [24] С него ВКС е определил обезщетение от 12 500, 00 лева, като е отчел, че обвинението не е било за тежко престъпление, но за престъпление по служба, което е лишило ищеца от възможността да упражнява професията си в секретни обекти на МВР и за продължителен период е накърнило професионалната му репутация на специалист и ръководител. Съдът също е отчел, че наказателното производство е продължило почти пет години – до 25.10.2017 г. - а спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда подписка. Негативно се е променило емоционалното и психическо състояние на ищеца.

[25] Икономическата обстановка в страната се е подобрявала от 2017 г., когато е приключило наказателното производство, предмет на решението на ВКС, до 26.04.2021 г., когато е приключило наказателното производство срещу Х. Х.. Това се е отразило на минималната работна заплата, която е била: 460, 00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. [4]; 650, 00 лева от 01.01.2021 г. до 31.03.2022 г.[5].

[26] Съдът отчита всички изброени фактори. Съдът отчита също така, че настоящият случая е близък, но по-лек от този, предмет на решението на ВКС. Затова съдът приема, че 5 000, 00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които Х. Х. е претърпял от незаконното обвинение. Ето защо съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Х. Х. 5 000, 00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 26.04.2021 г. Съдът отхвърля иска за разликата над 5 000, 00 лева до пълния предявен размер от 47 000, 00 лева.

2. По разноските [27] Х. Х. търси разноски. Той е направил такива за 10, 00 лева.

[28] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Х. Х. 10, 00 лева разноски по делото. Ето защо съдът [1] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I Н. О. по н. д. 382/2010 г. Без изрично да е постановил това ВКС е възприел, че следва да се отчита съдебната практика за близки случаи и в следните решения: 1. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 2. 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г. Нещо повече, в първото решение ВКС е сравнявал фактите по разглежданото от него дело с факти по дело, разгледано от ВКС по- рано, за да определи справедливия размер на обезщетението. Похват, който е сравнително непознат за нашата юриспруденция, но използването му би довело до уеднаквяване на практиката по близки случаи и по-голяма предвидимост на изхода на подобни дела.

[2] Вж. пак решение на ВКС 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г. В тази си част решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-ниските по степен съдилища.

[3] За това, че икономическата обстановка и жизненият стандарт в страната следва да се отчитат при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди вж. следните решения на ВКС: 1. 242-2010-III Г. О. по гр. д. 19/2012 г.; 2. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 3. 539-2010-III Г. О. по гр. д. 1747/2009 г. И трите решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, като касационното обжалване на първите две е било допуснато относно прилагането на обществения критерий за справедливост.

[4] Постановление № 141/17.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната [5] Постановление № 331/26.11.2020 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната