Решение № 252 от 5.6.2023 г. на Районен съд - Смолян по дело № 940/2022 г.

производството е прекратено пред РС – Чепеларе и изпратено по подсъдност на РС - Смолян. Ищците са предявили обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 109 от ЗС, с които се иска да бъде осъден ответникът да им плати по 3 222, 19 лв. /размерът изменен в последното съдебно заседание/ за всяка от тях обезщетение за лишаването им от правото им на ползване върху поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на с. С. с площ от •• дка в периода 24.11.2020 – 17.08.2022 г. и да премахне съоръжението ски-лифт, заедно със стълб № •, разположени в имота. Фактическите твърдения, на които ищците основават предявените искове, се свеждат до следното: Съсобственици са на поземлен имот с идентификатор № ••• по кадастралната карта на с. С., общ. Смолян, одобрена през 2006 г., с площ • дка., находящ се в м. К., с трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване друг вид недървопроизводителна горска площ, на основание решение № 4053/20.02.1997 г. на ОСЗ - гр. Смолян, при квоти от по 1/3 идеални части за всяка от тях. Твърдят, че с договор от 20.06.2007 г. учредили право на прокарване на техническо съоръжение – седалков лифт в полза на ответника през имота си за срок от 10 години, който изтекъл на 20.06.2017 г.; учредили и право на строеж за стълб № 10. През имота им е прокарана въжена линия от ответника за седалков лифт и е определена сервитутна ивица около него, като в тези рамки е променено предназначението на имота по силата на одобрен парцеларен план. Още при прокарване на лифта била изсечена голяма част от дърветата под него и 12 метровата ивица, а впоследствие това се прави непрекъснато. Заявяват, че срокът на действие на договора е изтекъл, но в настоящия момент ответникът продължава да ползва имота без да им заплаща никакво възнаграждение или обезщетение, като ги лишава от възможността самите те да го използват. След присъдено с решение по гр.д. № 178/2020 г. по описа на РС - Чепеларе и изплатено обезщетение за времето от 25.11.2017 – 24.11.2020 г., след 24.11.2020 г. и към момента на предявяването на исковата молба ответникът продължава неоснователното ползване на имота без заплащане на обезщетение. С изграждането на ски-лифта им се пречи да упражняват пълноценно правото им на собственост. Сочат, че имотът им се ползва освен за преминаване на лифта и поддържането на сервитутна ивица, но и от преминаващи периодично през него хора, коли и машини по повод поддръжката на съоръжението. В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва като недопустим иска по чл. 109 ЗС, а двата иска и като неоснователни. Съдът не споделя довода на ответника, че в производството по иска по чл. 109 ЗС следва да участват всички собственици на имота като задължителни необходими другари на страната на ищците. Напротив, счита, че другарството не е задължително, поради което и не е необходимо участието на всички собственици на поземления имот, тъй като всеки от съсобствениците има самостоятелно право да защити притежаваната от него квота от имота, в случай, че смята, че същото се нарушава и се препятства упражняването му от ответника. Признава факта, че с договор от 20.06.2007 г. сключен между него от една страна, и от друга от ищците и трето неучастващо по делото лице – Н.К., в полза на ответника е учредено право на прокарване на техническо съоръжение и на преминаване през процесния имот. Твърди, че в изпълнение на договора в негова полза собствениците на имота са учредили право на строеж на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв. м. /стълб № •/, която сделка е обективирана в нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 21.06.2007 г. № •, том •, рег. № •, дело №• г. на нотариус с рег. № •по РНК, с район на действие РС - Смолян. Твърди, че със заповед № 311/2007 г. на кмета на Община Смолян е одобрен ПУП за обект лифт к.к. ••• – връх С. – село С., който преминава през процесния имот, като в рамките на лифта и сервитутната ивица около него предназначението на имота е променено. Твърди, че като суперфициар е реализирал правото си на строеж и е прокарал през имота въжена линия за седалков лифт. Предоставени са му права за ползване върху прилежащото на ски-писта съоръжение – лифт по смисъла на чл. 157 ЗУТ. Оспорва като неоснователни твърденията на ищците, че им се пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост върху имота с изграждането на ски- лифта, че ответникът неоснователно ползва имота след изтичане на срока на договора, което лишава ищците от ползването и с това те обедняват, че съоръжението пречи на ищците да ползват, да предоставят ползването на трето лице или да продадат имота и че се уврежда растителността и дърветата не се развиват пълноценно. Твърди, че процесните въжени линии преминават над територията на имота на такава височина, че не засягат по никакъв начин правото на собственост на ищците и не ограничава ползването на имота по предназначение, поради което и липсва обедняване от страна на ищците, което да е пряка и непосредствена последица от действията на „•••“ АД. Монтираният стълб в имота представлява надлежно изградено съоръжение въз основа на учредена в полза на „•••“ АД суперфиция и ползването на имота от ответника се основава на валидно правно основание – учредено в негова полза право на строеж, с което за него е възникнало и субективното право да ползва земята в границите на необходимото за използването на постройката според нейното предназначение по смисъла на чл. 64 ЗС. Ползването на процесния имот в рамките на поддържането на надлежно изграденото в него съоръжение - стълб № 10 със застроена площ от 6 кв. м. е свързано с вменените на дружеството по силата на чл. 157 и 151 от Закона за туризма специални задължения, които на самостоятелно правно основание пораждат право (и задължение) за ответника за достъп до процесния имот. В процесния имот въз основа на учредена суперфиция с нот. акт № 199 от 21.06.2007 г. „•••“ АД е изградило стълб със застроена площ от 6 кв. м., с което за собственика на земята възниква вещно ограничение, съгласно което той следва да осигури възможност на суперфициаря да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката според нейното предназначение. Постройката служи за опора по отношение на преминаването на въжената линия (лифт) над процесния имот. Така изграденият стълб представлява част от строеж от трета категория, буква "б" - „кабинкови и открити въжени линии и съоръженията към тях“ - чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Периодичното присъствие на хора, коли и машини в имота има за цел ползването и поддържането на стълба и преминаващата по него въжена линия от страна на ответника. В процесния случай използваната от ответника площ не ограничава извън рамките на допустимото съгласно чл. 64 от ЗС правото на ищците да ползват собствения си имот, поради което предявените искове са неоснователни. Безопасността и нормалното функциониране на лифта, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗТ е възложено на лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение - влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на изискванията на чл. 154. Като лице по чл. 157, ал. 1 ЗТ законодателят е възложил на ответника със ЗТ и Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите редица задължения за осигуряване на безопасност на съоръженията и пистите, които лифтът обслужва. Тези задължения не могат да бъдат изпълнени, ако служители на ответното дружество не преминават през имота. От задължението за предоставяне на услугата и поддръжка на съоръжението произлиза ех lege право на лицето по чл. 157, ал.1 ЗТ да ползва имотите, през които лифтът преминава, доколкото това е необходимо за защита на публичния интерес - осигуряването на безопасното им ползване. Обратното би било в противоречие и със законовия режим на ски пистите, закрепен в ЗТ. Оспорва исковете като неоснователни относно размера на площта, за ползването на която ищците претендират обезщетение, тъй като ответникът не ползва целия имот. Възразява и срещу периода, за който ищците претендират обезщетение. Ползването на имота от страна на ответното дружество не е целогодишно, тъй като от ищците не е съобразено, че преминаването на споменатите в исковата молба „хора, коли, машини“ се извършва единствено през зимния сезон, тъй като лифтът и пистата, която той обслужва, не се използват, когато липсва сняг и няма туристи. Оспорва и заявения размер на обедняването, а именно - по 2 500 лева за всеки то тях с оглед характеристиките на имота - планински, трудно достъпен и представлява недървопроизводителна горска площ. Оспорва като неоснователни предявените искове за премахване на съоръжението ски лифт заедно със стълб № • с правно основание чл. 109 ЗС са, тъй като не са налице действия на ответника, които пречат на ищците да упражняват своето право, а извършваните действия от ответника в имота на ищците се основават на валидно правно основание и не пречат на съсобствениците да упражняват своето право. Оспорва договор за учредяване право на строеж върху недвижимия имот, обективиран в нот.акт № •, том • дело, № • г. по описа на Служба по вписвания като нищожен, тъй като счита, че стълбът за лифта не представлява строеж по смисъла на чл. 63 ал. 1 ЗС, а представлява съоръжение по смисъла на § 1, т. 38 ДР на ЗУТ, поради което и право на прокарване на въжено съоръжение може да бъде по чл. 35, ал. 2 ЗОСИ. Освен това не е одобряван ПУП за изграждане на площадков обект, въз основа на който да се учреди валидно право на строеж. Счита за невалидно и разрешение за ползване, изх. № СТ-12- 1222/2008 г., тъй като описаните в него договори, въз основа на които е прокарано съоръжението и е учредено право на преминаване, са изтекли още през м. юли 2017 г., а договорите по описаните нотариални актове за учредяване правото на строеж са нищожни. Неправилно е разрешено ползването на имота и преминаването по реда на чл. 157 вр. с чл. 151 ЗТ, тъй като те касаят потребителски отношения при предоставяне на туристически услуги, в какъвто смисъл се е произнесъл Върховният съд. В съдебно заседание ищците лично и представлявани от адв. М., поддържат напълно предявените искове и молят същите да бъдат уважени по изложените в пледоарията и в писмени бележки съображения. Претендират присъждане на деловодните разноски. Ответникът се представлява от адв. Н., който счита исковете за неоснователни и моли да бъде отхвърлени по изложените в писмена защита съображения. След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното: „•••“ АД е собственик и оператор на ски зона ••• – ••• по смисъла на чл. 153 и § 1, т. 89 от Закона за туризма и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите. Дружеството е лице по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗТ, което осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги по § 1, т. 70 ДР на ЗТ в туристически обекти, съгласно чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗТ. Ищците са дъщери на В.А. К. – б.ж. на с. С., починала на •••г. и нейни законни наследници, заедно с децата на починалата й през 2010 г. нейна дъщеря Н. С. К.. Следователно двете ищци притежават по 1/3 ид.части всяка от тях от наследственото имущество на тяхната майка. С решение № 4053/20.02.1997 г. на ПК – Смолян на наследниците на В. К. са възстановени по реда на ЗСПЗЗ 14 земеделски имота в землището на с. С., сред които и по т. 10 залесено пасище от ••дка в м. К., представляващ имот № ••• по картата на землището. Решението е влязло в сила на 20.01.1997 г. С констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №•, том •, дело № • г. по описа на нотариуса при СмРС трите дъщери на В. К. са признати за собственици при равни права на • земеделски имота, сред които и имота в м. К. с площ от• дка. Видно от скица на поземлен имот № 15-1042100-06.11.2020 г. на СГКК по КККР на с. С. имотът е с идентификатор •••. С договор от 20.06.2007 г., Акт № •, том•/20.06.2007 г. с нотариална заверка на подписите ищците и покойната им вече сестра са учредили в полза на приобретателя „•••“ АДправо на прокарване/поставяне на технически съоръжения и на преминаване през наследствения им имот с идентификатор ••• за прокарване на седалков лифт от с. С. за връх С., •••, при цена •• лв. общо за засегнатата територия в размер на 1 000 кв.м. за целия десетгодишен срок на договора. С чл. 2, ал. 3 /систематично ал. 2/ приобретателят се е задължил да добива със свои средства дървесината от териториите, които ще бъдат засегнати от строителните работи по изграждането на лифта и същата ще се предоставя на учредителя. Срокът на договора е до 20.06.2017 г., като е предвидена възможност за изменение или допълване само по взаимно писмено съгласие на страните. С § 4 страните се договорили, че учредителите ще учредят право на строеж в поземления имот на стълб № 10 в срок до 30.06.2007 г., при цена 240 евро. С нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № •, том •, рег. № •, дело № • от 2007 г. по описа на нотариус с рег. № • по РНК В. К., М. М. и Н.К. са учредили на „•••“ АД право на строеж в ПИ с идентификатор ••• за изграждане в съответствие с изискванията на ЗУТ и подзаконовите му нормативни актове на стълб за лифт със застроена площ от • кв.м., представляващ стълб № • от Седалкова пътническа въжена линия П. с. С. – връх С., съгласно парцеларен план за сумата от • евро. Седалкова пътническа въжена линия П. с. С. – връх С., ведно с подобектите Долна станция и помощна сграда на лифт с. С., Трасе с дължина 2 992 м. и 25 бр. стълбове и Горна станция на лифт връх С. е приета с протокол за установяване на годността на ползването на строежа от 26.11.2008 г. В текста на протокола, на л. 28 от делото е описан стълб № 10- подтискащ с височина 14, 45 м, наклон 15%, бетон във фундамент 17, 2 кв.м., брой ролки – нагоре 10 и надолу 12. На л. 36 от делото /л. 19 от протокола/ е записано, че стълб • попада в поземлен имот •, за него има нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № •, том •, рег. № •, дело №• от 2007 г. и Решение № 1/24.01.2008 г. за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на трасета за част от поземления имот. С разрешение за ползване № СТ-12-1222/01.12.2008 г. на зам.началника на ДНСК е разрешено ползването на въжената линия. С решение № 37/13.10.2021 г. по гр.д. № 178/2020 г. на РС – Чепеларе, ответникът „•••“ АД е осъден да заплати на В. К., М. М., Г. К. и П.К. – последните двама са наследници на починалата Н.К. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД обезщетение за ползване без основание на собствения им имот с идентификатор ••• за периода 25.11.2017 – 24.11.2020 г., съответно за В. и М. в размер на по 2 221, 68 лв. и на Г. и П. по •• лв. Съгласно заключението по СТЕ поземленият имот с идентификатор ••• по КККР на с. С. е с площ •• кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна горска площ. С решение № 01/24.01.2008 г. на ОДЗГ-Смолян е променено предназначението на 6 кв.м. от имота за строеж на стълб на лифта. Площта на сервитута на преминаващия през поземлен имот с идентификатор ••• лифт – ••• – С. е 462, 87 кв.м., съгласно одобрения със заповед № 311/14.12.2007 г. на Кмета на община Смолян ПУП – Парцеларен план. Обслужването и ползването на стълба по предназначение се осъществява в тази площ, тъй като същият не е самостоятелен обект, а е част от съоръжението. По проект стълб № • е с височина 14, 45 м., а въжетата са на средна височина от 11 метра над нивото на терена на имота. На скицата към заключението вещото лице е означило в жълт цвят имота на ищците и в червен цвят трасето и сервитута. Съгласно заключението по СОЕ вероятната справедлива пазарна наемна стойност за процесния имот за периода 24.11.2020 – 17.08.2022 г. е в размер на 0, 532 лв./кв.м., а вероятната справедлива пазарна стойност на сервитутните права за процесния имот за периода 24.11.2020 – 17.08.2022 г. е в размер на • лв./кв.м. Съдът кредитира заключенията по двете експертизи като обективно и компетентно изготвени. Пазарна наемна стойност от 0, 532 лв. умножена по площта от • кв.м. дава общата пазарна наемна стойност от • лв.. А 1/3 част, на колкото е равна частта на всяка от ищците, от същата сума е равна на • лв. Пазарна стойност на сервитутните права от • лв. умножена по площта от • кв.м. дава общата пазарна стойност от • лв.. А 1/3 част, на колкото е равна частта на всяка от ищците, от същата сума е равна на • лв. От показанията на свид. К. се установява, че стълб № • е разположен на място, където преминава стар път, който излиза на вилно селище М. в к.к. •••. Има и ливади, има и гора. Не знам кое на кого е. Самият стълб е разположен върху такава ливада на фундамент 2/2 метра. Сервитутните ивици са спазени, защото всяка година се прави проверка от ДТК и се проверява състоянието на съоръжението, техническата част. Поддръжката на лифта се извършва от персонала – механик, машинист, началник на въжената линия, както и допълнително двама оператори, които се включват в ремонтните дейности. Самото обслужване става със сервизна платформа, на която се качват всички инструменти и хората по поддръжката въздушно се придвижват от стълб на стълб. Това обслужване се прави два пъти годишно, напролет и наесен. Не се налага да се ползва имота отдолу, по-лесно е с платформата. Виждал непознати хора да ходят да си събират сено и дърва. Изсичани са дървета първоначално - при прокарване на трасето. Когато имало дърво застрашаващо хората или съоръжението са изпращали писма към всички заинтересовани лица чрез председателя на кооперацията и до горските стопанства. Те от своя страна изпращали горски служител, който прави оглед, маркира дървото и тогава разрешават да се премахне, а е имало случай и те да си наемат хора да ги премахнат. Когато израснат по-дълги клони на дърветата и застрашават съоръжението и хората се налага да се прави окастряне. Под сервитута не е разрешено да се прави нищо. Лифтът се ползва от м. декември до м. април всяка година, той е сезонен. Имотът се намира в планински район, има и ливада, има и гора, общо взето е пресечен, не е равен навсякъде. Според свид. К. фундаментът на стълб № • е на около метър на метър над земята. Поддръжка по трасето се прави по ролките на лифта, които са нависоко. Поддръжката става със специална ремонтна количка, която е въздушна. Извършва се смяна на ролки, гресиране. Ремонтни дейности на терена няма. Преминаване през сервитута освен въздушно няма. Долу е стръмно и много трудно може превозно средство да мине там. Лифтът се ползва от туристи от открИ.е на зимния сезон, което е между 15-20.12. до около 08-10.04. Изисквания за поддръжка има за горната част на стълба, там където има ролки, лагери, бандажи. Идват проверки, инспекции, които наблюдават състоянието на съоръжението. Под самия лифт расте трева, дърветата са от страни. Отдолу има саморасляци. Съгласно показанията на свидетеля Б. в процесния имот имало много дървета, саморасляци, сега са останали дънери. През имота на ищците минава лифта, дори в тяхното място има един стълб. Имотът в този край е атрактивен, много хора си добиват дърва от горите. Те са саморасляци, но на 50-60 години. Под лифта имотът е наклонен. Под самия лифт е трева, храсти, там не може да се направи градина. Там най-добрият вариант е да се продаде имота, много хора си правят бунгала. От показанията на свид. М. се установява, че имотът на ищците е около 6-7 декара. Там стъпва стълб № • от шест - седалковия лифт. Фундаментът е около 2/2 метра. Когато сключили договора „•••“ АД извършило санитарна сеч и трябвало дървеният материал да се даде на ищците. Няколко години по-късно, след 2017 г. се направила поголовна сеч, тъй като от там минават шейни, бъгита. Не се води писта, но от там минават шейните и бъгитата. По технически изисквания на лифто-строителя сервитутът е 16 метра. Дефакто не може да се ползва имота, тъй като сервитутът минава точно по средата. Водил преговори с потенциални купувачи на имота, но всички се отказват след като направят проверки в Кадастъра и видят ограничението за сервитута. „•••“ АД експлоатират имота, те го използват. Съдът кредитира показанията на двете групи свидетели, същите са еднопосични и безпротиворечиви. При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни и като такива следва да бъдат уважени в пълен размер. Според установената съдебна практика вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. /Решение № 67/05.04.2016 г. по гр.д. № 4147/2015 г. на ВКС, IV г.о./ Безспорно се установи, че всяка от ищците е собственик на 1/3 идеална част от имот с идентификатор ••• по КККР на с. С.. Ответното дружество е лице по смисъла на чл. 157, ал. 1 от Закона за туризма, осъществяващо туристическа дейност и в частност зимен ски-туризъм, във връзка с което е изградило въжената линия – с. С., връх С., като трасето на лифта преминава и през имота на ищците. Безспорно се установи по делото, че срокът на договора от 20.06.2007 г. за възмездно учредяване на права на прокарване/поставяне на техническо съоръжение и на преминаване през имота на ищците, сключен между ищците и починалата им сестра Н. от една страна и ответното дружество от друга, е изтекъл на 20.06.2017 г., с което и действието на договора е прекратено. В последствие няма друг такъв сключен договор между собствениците на имота и ответника. Безспорно се установи също, че с нотариален акт от 2007 г. ищците и починалата им сестра са учредили право на строеж в имота в полза на ответното дружество за изграждане на стълб № 10 от въжената линия с. С. – Връх С. също възмездно. Ограниченото вещно право на строеж в чужд имот включва правомощията квазивладение, ползване и разпореждане. Разпоредбата на чл. 64 ЗС предвижда собственикът на постройката да може да ползва земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако не е уговорено друго. Безспорно се установи още, че седалковата пътническа въжена линия е построена и е въведена в експлоатация на 01.12.2008 г., част от която е и стълб № •, поставен на бетонов фундамент в имота на ищците, като същата линия е собственост и се обслужва и стопанисва от „•••“ АД, чиято основна дейност е туристически услуги за зимен ски- туризъм, вкл. и ски-услуги, свързани със зимните спортове ски и сноуборд, които са източник на приходите му, като същата дейност е извършвал през целия процесен период – 24.11.2020 – 17.08.2022 г.. Именно заради задължителните изисквания за осигуряване на безопасността на съоръжението въжена линия, ответникът чрез свои служители извършва периодични технически проверки, както и аварийно отстраняване на повреди, но чрез платформа, която се движи на високо по въжето, а не по земята. Още при построяването на линията е извършена сеч на самораслите дървета, попадащи в необходимата площ, определена по парцеларния план, съгласно чл. 2, ал. 3 от договора от 20.06.2007 г., а след построяването на линията такава сеч се прави само при необходимост, в случай, че дървета или клони застрашават ползващите лифта туристи или самото съоръжение. В този смисъл са показанията на свидетелите на ответника К. и К.. Ответното дружество получава приходи от въжената линия, стълб № • от която е монтирана в имота на ищците и през който имот преминава самата линия, макар и въздушно, като предоставя допълнителната туристическа услуга – ползване на въжена линия по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на ЗТ на туристи срещу закупуване на карти/билети. Същевременно ищците целогодишно са ограничени в използването на имота в частта, през който преминава въжената линия, с площ от • кв.м, с оглед спецификата на съоръжението и специалните изисквания за експлоатацията му, неговата поддръжка и безопасност и безопасността на ползващите го туристи. Те не могат да получават граждански плодове от имота, което се потвърждава и от показанията на свид. Б. и М. Ищците не могат да използват частта от имота им определена за сервитут на въжената линия по предназначение с оглед ограничението поради преминаването на лифта и защото не са лице по смисъла на ЗТ и не могат като физически лица да осъществяват специфичните туристически услуги за зимен ски-туризъм по начина, по който ги осъществява ответникът, тъй като последният е собственик на техническото съоръжение. В случая обедняването на ищците се изразява в това, че през процесния период не са могли да ползват частта от имота си по предназначение или с оглед специфичното му предназначение, срещу което не са получили обезщетение от страна на ответника като собственик на съоръжението, преминаващо през имота им, и имат право да получат такова в размер на среднопазарната цена на сервитута, определена от вещото лице по СОЕ, с която сума ответникът се е обогатил за тяхна сметка, като не им е платил дължимата цена за преминаването на въжената линия през техния имот. Правото на преминаване на лифта през чуждите имоти, ответното дружество осигури посредством сключени договори с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 192 ЗУТ. Такъв договор с ищците не сключен. По този начин ищците не са могли да придобият възнаграждение за правото на преминаване, с което практически са обеднели, а ответникът спестявайки си плащането на дължимото обезщетение се е обогатил неоснователно за тяхна сметка. По този начин увеличаването на имуществото на ответника и намаляването на имуществото на ищците произтичат от един общ факт. По идентичен случай в посочения смисъл се е произнесъл ВКС в Определение № 50801 от 4.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1468/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д., както и ОС – Смолян в решение № 254/22.12.2021 г. по в.гр.д. № 159/2021 г. Налице са елементите на фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищците са собственици на имота, ответникът ползва част от • кв.м. от имота без наличие на правно основание, като е установен и размерът на вредата в размер на • лв., представляваща пазарната стойност на правото на преминаване за процесния период, с която сума всяко от ищците е обедняла. Неоснователни са възраженията на ответника, че ползването на имота не е целогодишно, тъй като освен през зимата ответното дружество развива туристическа дейност и през лятото и освен това съоръжението въжена линия не се демонтира през лятото. създадените за ищците пречки са целогодишни, тъй като те не биха могли да отдадат под наем или за други цели имота си именно поради спецификата на съоръжението. Неоснователни са и възраженията, че поради трудната достъпност на имота същият не би могло да се отдава под наем. Действително теренът е планински и вероятно е и стръмен, предвид височината на монтирания стълб – една от най-големите височини и предвид ъгъла на монтирането му под наклон от 15 %, видно от протокола за установяване на годността на лифта за ползване, но това не означава, че не е достъпен. Както се установи от свидетелските показания в имота и около него е извършвана както първоначална, така и в последствие и санитарна сеч и добитата дървесина се извозва с камиони. Изцяло в преценката и възможностите на собствениците са начините на използване на имота, която преценка не подлежи на санкция от ответника. Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на нотариалния акт за учредяване право на строеж. В случая е без значение дали конкретното правно основание е по ЗУТ или по друг закон, след като фактическото описание на учреденото право е достатъчно точно и ясно формулирано. Нещо повече, дори самият ответник черпи права от построяването на стълб № • от въженото съоръжение, като нотариалният акт е послужил и за приемането на въжената линия в тази й част и за него липсва правен интерес да оспорва действителността на този договор. Исковете са основателни в пълен размер, поради което следва да бъдат уважени, като бъде осъден ответникът да заплати на всяка от ищците по • лева за площта от • кв.м., представляваща стойността на сервитута, преминаващ през имота им и да бъдат отхвърлени за разликата от тази площ до цялата площ на имота от•дка. Относно исковете с правно основание чл. 109 ЗС: Съгласно разпоредбата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Осъдителният негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС защитава правата на собственика на вещта срещу всяко лице, което със своите действия нарушава или ограничава правата му и пречи на спокойното упражняване на правото на собственост, без да е установило фактическа власт върху имота. За да бъде уважен искът е необходимо ищците да докажат, че ответникът е извършил действия, с които нарушава правото им на собственост върху имота и им пречи да осъществяват това право в пълен обем по описания в исковата молба начин. В мотивите по т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/2015 г., ОСГК на ВКС е прието, че негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. На въпроса необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, ВКС отговаря, че „От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 от ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело“. Безспорно се установи, че ищците са собственици и притежават по 1/3 идеална част от целия имот с идентификатор •••, а ответниците са прокарали през част от имота им с площ • кв.м. въжената линия, свързваща село С. и връх С. и са монтирала в имота им стълб № 10, който е неразделна част от съоръжението. В случая, обаче, не са налице неоснователни действия, с които ответникът да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, тъй като ищците са учредили в полза на ответника правото на строеж за изграждане на стълб № • като част от лифта и свързването чрез стоманено въже на самия лифт, по което въже се движат седалките, които също са неизменна част от цялото съоръжение. Ето защо исковете по чл. 109 ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Относно разноските: Ищците са заявили искане за присъждане на направените деловодни разноски. Ищците са направили разноски в общ размер 807, 80 лв., от които 507, 80 лв. за държавна такса по оценяемите осъдителни искове и 50 лв. държавна такса за негаторните искове и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, чийто размер не е разпределен по двата иска и затова съдът приема, че платеното адвокатско възнаграждение е по равно за осъдителните оценяеми искове и за негаторните искове. Ще следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати на ищците разноските за уважения иск в пълен размер от 507, 80 лв., тъй като исковете са уважени в пълния им предявен размер като цена, а отхвърлителната част в площта не влияе на присъдената сума. Ответникът не е заявил искане за присъждане на деловодни разноски и такива не му се дължат. Мотивиран от гореизложеното Съдът