Решение № 106 от 17.7.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 376/2022 г.

Върховният касационен съд е отменил решение №122/25.07.2022 г. по ВНОХД №113 по описа за 2022 година на Варненския апелативен съд. В отменителното решение са дадени указания производството пред въззивната инстанция да започне от стадия на съдебното заседание. Във въззивна жалба от подсъдимия К. се излагат доводи за недоказаност на обвинението, за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. По делото са постъпили допълнения към жалбата, в които са доразвити изложените съображенията. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло както от защитника на подсъдимия, така и от самия него. Иска се постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, съответно да бъде отхвърлен гражданския иск. Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което и пледира присъдата като законосъобразна да бъде потвърдена. Процесуалният представител на гражданския ищец „ВиК“ЕООД- Добрич също счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка: Подсъдимият П. А. К. бил назначен за управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр.Добрич на 27.02.2015г. Това се осъществило с договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала №РД-02-16ф- 7/27.02.2015г., сключен между Министъра на МРРБ и подсъдимия. Промените в управлението на дружеството били вписани в Търговския регистър на 11.03.2015г., според които подсъдимият К. бил управител и представляващ дружеството. Към този момент собственик на 100 % от капитала на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Добрич била държавата чрез МРРБ. Предметът на дейност на дружеството бил поддържане и експлоатация на външни водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, пречиствателни станции и съоръжения на територията на общините, реконструкция и модернизация на стопанисваните основни фондове, провеждане на химико-бактериологичен контрол на качествата на питейната и отпадъчната вода, съгласно БДС, инженерингова дейност, проучване и други дейности, изрично описани в Търговския регистър. Подсъдимият К. представлявал дружеството до 21.03.2017г., след което за изпълнителен директор бил назначен св.Д.Р.. Това обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 22.03.2017г. Докато подсъдимият К. изпълнявал длъжността управител и представлявал дружеството били извършени промени в правноорганизационната му форма, като на 03.02.2016г. било преобразувано в дружество с ограничена отговорност, а на 24.08.2016г. е вписано преобразуването му в акционерно дружество. В съответствие с това подсъдимият първоначално бил управител на дружеството, а след преобразуването му в акционерно дружество - изпълнителен директор. През периода от 11.03.2015г. до 21.03.2017г. подсъдимият К. управлявал и представлявал дружеството, като разполагал с правомощия, позволяващи му да сключва сделки в полза на представляваното от него предприятие. На 07.08.2015г. подсъдимият П. К. в качеството си на управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Добрич сключил в гр.София с „Мото Пфое“ ЕООД договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг, както и Поръчка №1 към Договора с референтен номер №59816 за автомобил „VOLVO XC 60“ модификация „Inscription“. Съгласно договора, „Мото Пфое“ ЕООД като лизингодател се задължавало да предостави за ползване при условията на оперативен лизинг на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Добрич, представлявано от подсъдимия К. като лизингополучател фабрично нови и употребявани автомобили, чиято поръчка се извършва чрез подписани между страните поръчки за доставка на всеки отделен автомобил, неразделна част от договора, в която се конкретизират марката, модела, конкретните условия на доставка и лизингови условия, цена, гаранционен срок, срок на оперативния лизинг, размер на месечните вноски, условия и начин на плащане и др. Съгласно посочения договор за всеки поръчан автомобил лизингополучателят заплаща на лизингодателя парична гаранция, чиято стойност е различна в зависимост от срока на лизинга, като при лизингов срок от 48 месеца е седем лизингови вноски. С Поръчка №1 към Договора с референтен номер №59816 от лизингополучателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Добрич, представлявано от подсъдимия К. е поръчан посочения нов автомобил „VOLVO XC 60“ модификация „Inscription“. Видно от поръчката лизинговият срок за автомобила е 48 месеца с дължими 48 месечни лизингови вноски по 771 евро без ДДС, гаранционна вноска 6476, 40 евро с ДДС, платима в 5- дневен срок от подписване на поръчката. В нея е посочена стойността на автомобила при плащане в брой с уточнението, че е само за застрахователни цели - 48 829, 25 евро с ДДС. След плащане на гаранцията автомобилът „VOLVO XC 60“ с рег. № СВ1876АР бил доставен - предаден от лизингодателя на подсъдимия К.. По времето когато К. бил управител на дружеството автомобилът се ползвал и редовно се плащали лизинговите вноски. След като разбрал, че предстои смяната му като изпълнителен директор на дружеството на 15.03.2017г. подсъдимият К., с писмо уведомил лизингодателя „Мото Пфое“ ЕООД, че желае да прекрати договора, поради невъзможност да се гарантира изплащане на вноските, считано от 15.03.2017г., като с приемо-предавателен протокол от същата дата автомобилът бил предаден от лизингополучателя на представителството „Мото Пфое“ ЕООД в гр.Варна. На 16.03.2017г. било проведено общо събрание на акционерите на „В и К Добрич“ АД, на което подсъдимият бил освободен като член на съвета на директорите на дружеството и бил избран нов член. Посочените промени в обстоятелствата по партидата на дружеството били вписани на 22.03.2017г., като от тази дата дружеството се представлявало от св.Д.Р. Р.. На 23.03.2017г. св. Д.Р. като изпълнителен директор и представляващ „В и К Добрич“ АД с писмо до лизингодателя „Мото Пфое“ ЕООД поискал отношенията по договора за оперативен лизинг на процесния автомобил да бъдат продължени. На основание посоченото писмо автомобилът „VOLVO XC 60“ с рег.№ СВ1876АР бил отново предаден от лизингодателя „Мото Пфое“ ЕООД за ползване на „В и К Добрич“ АД при условията на оперативен лизинг. При следващото управление на дружеството „В и К Добрич“ АД от св.Т.Г. към договора за лизинг били сключвани допълнителни споразумения. На 11.02.2020г. било сключено тристранно споразумение между „Мото Пфое“ ЕООД като лизингодател, „В и К Добрич“ АД като лизингополучател и „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, според което лизинговият автомобил е бил върнат на лизингодателя, платени били 52 месечни вноски в размер на 83947, 27 лв. с ДДС, извършени са взаимни прихващания на дължими суми и уговорени неустойки. При извършена планова проверка на дейността на „В и К Добрич“ АД за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. от КЕВР на 24.04.2017 е изготвен протокол от проверката с вписана констатация и препоръка досежно процесния договор за оперативен лизинг и поръчка към него за автомобила „VOLVO XC 60“, че „В и К Добрич“ АД следва да обоснове икономическата целесъобразност и причината за сключване на този договор. В констатация при проверката е вписано и че разходът по процесния договор за лизинг и поръчка е отчетен през 2015г. и е включен в признатите годишни разходи при определяне на цените на В и К услугите за новия регулаторен период 2017-2021г. С влязло в сила НП, издадено от Директора на АДФИ- София на подсъдимия П. К. била наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение по чл.8, ал.1, чл.103, ал.1 и чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП /отм./ на осн.чл.129, ал.1, пр.1 във вр. с чл.133 от ЗОП - за това, че е възложена на „Мото Пфое“ ЕООД гр.София доставка на автомобила „VOLVO XC 60“ при условията на оперативен лизинг, без преди това да е взето решение и без да е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП. Съгласно заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-кономическа и автотехническа експертиза реално заплатените суми за процесния автомобил от „В и К Добрич“ АД, считано от сключване на договора до 15.03.2017г. /гаранционна вноска по оперативен лизинг, застраховки, лизингови вноски без ДДС, разходи за сервизно обслужване/ са в общ размер на 48 059, 92 лв. Към 15.03.2017г. не била възстановена гаранционната вноска /нито част от нея/. Приетата от първоинстанционния съд с фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящата инстанция. Фактите по делото не се оспорват от страните, включително от подсъдимия и неговия защитник. Спорът е за правните изводи, които следват от установените по делото факти. С въззивната жалба са въведени доводи за процесуални нарушения, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото, отнасящи се до нарушение на правилата за местната подсъдност и нарушаване на принципа „не бис ин идем“. Твърденията за тези допуснати нарушения са разгледани подробно и аргументирано от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция при предходното произнасяне по жалбата на подсъдимия. В решението на Върховния касационен съд въпросът за тези процесуални нарушения е обсъден обстойно и е даден отрицателен отговор на твърденията на защитата на подсъдимия. Въпросът е окончателно решен, поради това настоящата съдебна инстанция намира, че не е необходимо отново да даде отговор тези въпроси. Както беше посочено по-горе в настоящото решение страните не спорят по установената и приета от съда фактическа обстановка. Подсъдимият и неговият защитник атакуват правните изводи на окръжният съд като твърдят, че те са незаконносъобразни, налице е нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил убедителни и подробни аргументи, отнасящи се до обективната и субективна страна на престъплението по член 220, алинея 1 от Наказателния кодекс, извършено от подсъдимия К.. Подробно, задълбочено и аналитично са обсъдени свидетелските показания, заключенията на съдебните експертизи и писмените документи по делото. Въз основа на този анализ съдът е приел, че сделка за оперативен лизинг на лек автомобил „VOLVO XC 60“ изобщо не е била необходима за функционирането на дружеството. Същото е разполагало с автомобили, които са били в добро състояние и с характеристики близки до лекият автомобил „VOLVO XC 60“, нает от подсъдимия К.. Съдът се е аргументирал с заключението на комплексната съдебно-икономическа и автотехническа експертиза, според което наличният автопарк на ВиК Добрич е бил в много добро състояние и средната възраст на автомобилите се е доближавала до средната възраст на автомобилите в Европа. Посочено е, че през 2014 година дружеството е взело на финансов лизинг 22 високопроходими автомобила, които към датата на сключване на договора за оперативен лизинг са били на около една година експлоатация и за които е било предвидено гаранционно обслужване в рамките на пет години от закупуването им. Два от автомобилите са били с характеристики близки до тези на автомобила „VOLVO XC 60“, които обстоятелства са изтълкувани от съда, в смисъл, че наемането на нов автомобил е било абсолютно ненужно за дейността на дружеството. Оборено е твърдението на подсъдимия и защитата, че автомобилът е бил необходим на подсъдимия за да посещава труднодостъпните места, на които са се намирали обектите на ВиК Добрич. Обсъдено е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е анализирала пътните листи на автомобил „VOLVO XC 60“ и която е констатирала, че е от 356 брой пътни листи, 57 от тях са били съставени за посещение на труднодостъпни райони. Изводите на съда са подкрепени и от показанията на свидетеля В.С. и свидетеля Т.Г.. В мотивите на съда са наведени доводи, че не само е нямало необходимост от сключването на такава сделка, но плащането на вноските по договора за оперативен лизинг допълнително са влошили и без това лошото финансовоо състояние на дружеството. Съдът е изложил аргументи и затова, че сделката е икономически неизгодна, поради обстоятелството, че са заплащани суми за периодични вноски, които възлизат на 48 059, 92 лв., а след приключване на периода на ползване на автомобила, той е подлежал на връщане на лизинговото дружество. Резултатът е такъв, че се заплащат значителни парични суми без срещу тях да се придобие някакъв актив за дружеството „В и К Добрич“ АД. Ръководейки се от постановките на Тълкувателно решение №1/1998г. съдът е заключил, че вредата причинена на дружеството в размер на 48 059, 92 лв. е значителна, тъй като надхвърля размера на 14 минимални работни заплати за страната, който се равнява на 5320 лв. Съдът е изложил и доводи за субективната страна на престъплението като е прел, че то е извършено при пряк умисъл от страна на подсъдимия К., който е съзнавал, че сделката е неизгодна за „В и К Добрич“ АД и в резултат на нея ще последва значителна вреда за дружеството. Фактическите и правните изводи на първата инстанция се споделят от настоящия състав на въззивния съд. Подсъдимият и неговите защитници последователно са оборвали пред първоинстанционния съд обвинителната теза и в жалбите си и пледоариите пред следващите съдебни инстанции са твърдели, че автомобилите, с които е разполагало „В и К Добрич“ АД са били в лошо състояние и това принудило подсъдимият да сключи договор за оперативен лизинг с „Мото-Пфое“ ЕООД. Подсъдимият и неговият защитник са поддържали пред съдилищата, че автомобилите, с които е разполагало „В и К Добрич“ АД не са били в добро състояние, често са аварирали по време на движение и по този начин били опасни за подсъдимия и съответния водач. Тези обстоятелства мотивирали подсъдимият да сключи договор за оперативен лизинг. Към сключването на този договор го мотивирало и обстоятелството, че длъжността му като управител и в последствие изпълнителен директор, изисквала пътуване до София, до съответните поделения в областта и посещаване обекти на дружеството, които се намирали в труднодостъпни райони. За да се отговори на въпроса дали деянието на подсъдимия К. може да се квалифицира като престъпление по чл.220 от Наказателния кодекс следва да се прецени дали към 07 август 2015 година дружеството „В и К Добрич“ АД е имало необходимост от придобиване на нов автомобил. За необходимостта от придобиване на нов автомобил от ВиК Добрич на първо място следва да се обсъдят показанията на свидетеля Ю.И., който е бил управител на дружеството през 2013 и 14-та година, преди свидетелите Р. и подсъдимия К.. В показанията си пред съда на 8 юли 2021 година /стр. 65, 66 от съдебния протокол/, свидетелят е обяснил как се е стигнало до придобиването на 22 броя автомобили за дружеството. Преди покупката на автомобилите е извършен анализ на разходите за ремонт на автомобилния парк и се установило, че годишно дружеството харчи до 400 000 лв. за ремонт на автомобили, тъй като те били доста стари, като някои от тях на по 27-28 години. Въз основа на докладни записки от началниците на райони и извършения анализ, свидетелят е направил съответен доклад в МРРБ, след което е пристъпил към изпълнение на обществена поръчка за купуване на автомобили. В заданието били посочени критериите, на които следва да отговарят автомобилите - да се закупят на лизинг за пет години, през който период фирмата доставчик да осигури гаранционно им обслужване, заедно с това автомобилите да отговарят на изисквания за най-икономични параметри, издръжливост и цена. При закупуване на автомобилите тогавашното ръководство на дружеството е предвидило два от автомобилите да бъдат по- висок клас, за да могат да се използват и за представителни цели /стр. 70 от съдебния протокол/. От показанията на свидетеля И. става ясно, че при извършената през 2014 година частична подмяна на автомобилния парк на „В и К Добрич“ АД са предвидени и два автомобила, които да отговорят на нуждите на администрацията и ръководството на дружеството, които автомобили са отговаряли и на изискването за по-висока проходимост. От тези показания става известно, че нуждите на администрацията са били съобразени при осъществяване на обществената поръчка. За тази цел са били предвидени два автомобила, които по показанията на свидетеля И. той е ползвал по времето, докато изпълнявал длъжността управител на дружеството. Според него автомобилите „Грейт Уол“ били в отлично състояние. Противно на заявеното от свидетеля Ю.И. подсъдимият твърди, че автомобилите „Грейт Уол“ често давали дефекти, не били сигурни по време на движение и представлявали опасност за пътуващите в тях. Обясненията му се подкрепят от свидетелите Х.Ц., И. И. и П.П., които въвеждат същите обстоятелства. Автомобилите „хвърляли“ вода на около 60 000 км, „за няколко години бяха докарани плачевно състояние“, твърдят и свидетелите И. И. и П.П. / протокол от съдебното заседание на 6 декември 2021 год./. Показанията на тези свидетели, обаче коренно противоречат на заявеното от свидетелите Ю.И., Т.Г. и Д.Р.. Те поддържат, че автомобилите са били в нормално състояние използвали се без проблеми и нямат такива наблюдения, каквито споделят Ц., И. и П.. При наличието на тези противоречащи си показания за тяхната достоверност следва да се съди след съпоставянето им с други доказателства и доказателствени средства, приобщени към делото. Заключението на комплексната експертиза/ НОХД№159/21, т.2, л.346/, което се базирана документи, предоставени от „В и К Добрич“ АД сочи, че за 2015 година двата автомобила „Грейт Уол“ са изминали съответно „GREAT WALL HOVER H5 2, 4i“ - 20 856, а „GREAT WALL HOVER H6“ - 32 700 км. Посочени са разходите, които предприятието е извършвало за тяхната поддръжка: за „GREAT WALL HOVER H5 2, 4i“ - за резервни части – 127, 35лв., за ремонт -266лв., за „GREAT WALL HOVER H6“- за резервни части – 523, 27лв., за ремонт -689, 23 лв за 2015 година. Към заключението вещото лице е представило и заверено копие на гаранционната и сервизна книжка на автомобила „GREAT WALL HOVER H5 2, 4i“, от която е видно, че на автомобила не са извършвани никакви други ремонти, освен гаранционното сервизно поддържане /НОХД№159/21, т.2, л.368-370/. За автомобилът „GREAT WALL HOVER H6“ от дружеството е отговорено, че не разполагат с гаранционната и сервизна книжка. При тази съпоставка се установява, че няма обективни данни автомобилите „Грейт Уол“ да са аварирали и да се е налагало често да бъдат ремонтирани. За показанията на свидетелите Ц., И. и П. следва да се отбележи, че те свидетелстват за всички автомобили „Грейт Уол“, включително и тези, които са предоставени на аварийните групи от предприятието. Свидетелите говорят какво се е случило с тези автомобили през следващите години, а не към август 2015 година, към който момент е било меродавно състоянието на автомобилите „GREAT WALL HOVER H5 2, 4i“ и „GREAT WALL HOVER H6“. Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че показанията на свидетелите Ц., И. и П. не следва да се ценят като достоверни, тъй като от една страна противоречат на показанията на останалите свидетели, а от друга страна се намират в противоречие с установени по обективен начин факти въз основа на съответните сервизни документи за двата автомобила, съхраняващи се в дружеството. Специално за показанията на свидетеля И. И. следва да се съобрази, че той в съд.заседание на 01.12.2021г./стр.14 от съд. протокол/ е заявил, че няма необходимата квалификация по автомобилен транспорт, т.е. показанията му в тази част не следва да се ценят като надеждни. Освен това преценката за надежността на един автомобил и неговите възможности винаги е в голяма степен субективна. Следователно съдът не приема доводите на защитата, че се е налагало наемане на автомобил „Волво“, поради ненадежността и дефектността на автомобилите „Грейт Уол“. В тази връзка следва да се обсъди становището на защитата на подсъдимия, че експертизата не е доказателство и не е доказателствено средство и не е предназначена да запълва доказателствена празнота. Сочи се, че експертизата е способ за доказване, при който вещите лица съдействат на съда и на органите на досъдебното производство за изясняване и проверка на установените по делото доказателства. Изразеното становище действително съответства на установена теория и практика, но не пълен обем. В доктрината се приема, /академик С. П. „Наказателен процес на Народна Република България“, издателство „Наука и изкуство“ София 1979 година страница 426- 427 /, че в известни случаи експертизата разкрива и приобщава към доказателствения материал нови доказателствени факти/ например експертът разкрива следи от насилие по трупа, кръвни петна, пръстови отпечатъци и други/. Експертизата включва и действия по изготвяне на доказателствени средства /снемане на пръстови отпечатъци, на фотоснимки, изготвяне на протоколи/. Според академик П. в редица случаи експертизата обогатява наказателния процес с нови материали, които съответният орган не би могъл да издири и осигури за процеса, поради липсата на съответните специални знания. Това становище кореспондира с разпоредбата на член 152, алинея трета от НПК, според която ако вещото лице при изготвяне на експертизата открие нови материали, по които не му е била поставена задача то е длъжно да ги посочи в заключението си. В конкретния случай се намираме в хипотезата на тази законова норма, при която при изготвяне на експертизата вещото лице е установило тези данни и ги е посочило в заключението си. Твърди се от защитата, че автомобилът „Волво“ не е бил използван само от управителя на дружеството - подсъдимия К., а и от служители от администрацията. В тази насока са показанията на свидетелките М.Г., В.Т. и Н.Н.. Автомобилът се е ползвал от К. при посещенията му в обектите на дружеството, намиращи се в труднодостъпни райони. Затова свидетелстват свидетелите В.Г., П.П., Е.Н., В.С. и Й.Й.. Показанията на тези свидетели се използват за да се докаже, че автомобил не е бил използван само от К., но и от други служители, работещи в администрацията на дружеството. По този факт, че автомобилът се е ползвал и от други служители освен подсъдимия не бива да има спор, защото се установява чрез свидетелските показания. Въпросът е дали този автомобил е бил необходим или неговата функция би могла да се поеме от някой от двата автомобила „GREAT WALL HOVER H5 2, 4i“ или „GREAT WALL HOVER H6“. В този смисъл следва да се извърши съпоставка относно ползването на трите автомобила. От заключението на вещото лице е видно, че „GREAT WALL HOVER H5 2, 4i“ е изминал за 2015 година - 20 856 км, а „GREAT WALL HOVER H6“ същия период - 32 700 км. За периода от 7 август 2015г. до 7 август 2016 година автомобилът „VOLVO XC 60“ е изминал 31 640 километра. Това е разликата между отразените километри в пътен лист № 114864 от 27.08.2015 година и пътен лист №12 7863 от 29.08. 2016 година /том 4, лист 310 от ДП/. От съпоставката на тези факти е видно, че автомобилът „GREAT WALL HOVER H5 2, 4i“ е изминал 20 856 км за 2015 година, което е по-малко от предвиденото гаранционно обслужване на 30 000 км. Този факт сочи и на обстоятелството, че този автомобил не използван пълноценно, което от своя страна води до извода за ненужността автомобилът „VOLVO XC 60“, който е нает в последствие. За това, че автомобилът „Волво“ не е бил предвиден за нуждите на дружеството свидетелства и обстоятелството, че непосредствено преди да напусне поста на изпълнителен директор подсъдимият К. е върнал автомобилът на „Мото Пфое“ ЕООД и е заявил желанието си договорът за оперативен лизинг да бъде прекратен. Това обстоятелство има двуяко значение. От една страна то доказва, че сключвайки договора за оперативен лизинг подсъдимият не се е водил от интересите и нуждите на дружеството, а преди всичко от свой личен интерес. Ако беше обратното той би оставил автомобила на разположение на дружеството и на следващият изпълнителен директор. С действията си подсъдимият К. пряко е показал, че този автомобил не е бил необходим на „В и К Добрич“ АД щом с напускането си той го е върнал и е поискал прекратяването на договора за оперативен лизинг с „Мото Пфое“ ЕООД. От друга страна това обстоятелство се отнася пряко и към умисъла на К. да сключи една неизгодна, ненужна за дружеството „В и К Добрич“ АД сделка. Тоест той е съзнавал, че сделката за този автомобил не е необходима, поради което тя следва да бъде прекратена.От гледна точка на субективната страна на престъплението следва да се тълкува и обстоятелството, че подсъдимият К. не е провел изискваната от закона обществена поръчка за наемането на лек автомобил „VOLVO XC 60“. Този факт е безспорен, тъй като са налице влезли в сила наказателни постановления, с които К. е санкциониран за това нарушение. Избягването на обществената поръчка може да се разглежда само като обстоятелство, разкриващо намерението на подсъдимия не да търси най-изгодното за дружеството предложение, а друг интерес, нямащ нищо общо с икономическата целесъобразност. Твърди се от защитата, че след като свидетелят Р. е встъпил в длъжността на изпълнителен директор е върнал автомобила обратно в дружеството и е поискал договорът да бъде продължен. Този факт се тълкува в смисъл, че автомобилът е бил необходим за дейността на предприятието. Тук обаче се пропуска да се отбележи клаузата на член 62.7 от договора за оперативен лизинг, която предвижда при предсрочно прекратяване на договора от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на шест месечни вноски, които се равняват на 4626 евро. Свидетелят Р. в показанията си е обяснил точно това, че пред перспективата дружеството да заплати ненужна сума пари е предпочел да върне обратно автомобила за да бъде използван за нуждите на дружеството. Показанията му намират подкрепа в заявеното от представителя на „Мото Пфое“-Варна - св.Емилия Христова, която в съдебното заседание на 05.10.2021 г./ л.4, 5 от протокола, НОХД159/21, т.2, л.368-370 л.218, 219/, че при предсрочно прекратяване на договора лизингодателят винаги предприема действия за да си получи предвидената неустойка. Защитата на подсъдимия твърди, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния закон като е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по член 220 от НК. По този начин съдът е извършил контрол върху целесъобразността на управленските решения. В допълнителното изложение към жалбата и при съдебните прения се обосновава тезата, че дружеството „В и К Добрич“ АД е търговско дружество, което не е на бюджетна издръжка и упражнява дейността си въз основа на Търговския закон. Този принцип на функциониране предполага ръководните органи на търговския субект да вземат решенията си по целесъобразност. Твърди се, че правните норми, определящи правомощията н а управителните органи на търговските дружества, предоставят на съответния изпълнителен директор или управител свободата кога, как и по какъв начин да упражнява правомощията си. Това означава, че на съдебна преценка подлежи само въпросът дали при вземане на определено решение съответният орган е имал оперативна самостоятелност и дали е действал законно. Заключава се, че оперативната самостоятелност на управляващия орган на търговско дружество, упражнена в законовите предели е правомерна и не може да бъде основание за търсене на наказателна отговорност. В този смисъл според защитата е недопустима намесата на правоохранителните органи в дейността на управителните органи на стопанските субекти. Становището на защитата в известна степен е резонно, но тук следва да се посочи, че според състава на въззивния съд за законосъобразността на действията на органите на търговските дружества не може да се съди само по спазването на нормите на Търговския закон и другите разпоредби, регулиращи търговския оборот. Изискването за законност на действията на управителните органи се отнася както до гражданскоправните норми, така до нормите на материалното наказателно право. Това е така, защото един управителен орган на търговско дружество, имащ оперативна самостоятелност и действащ съобразно правомощията, които му дават Търговския закон би могъл да наруши и наказателноправни норми, квалифициращи определени деяния като безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, присвояване и други. Всички физически лица са длъжни да спазват наказателноправните норми, независимо дали изпълняват ръководни функции в търговски дружества или други юридически лица. В определени случаи законодателят е предвидил особено качество на субекта на престъплението, а именно да бъде длъжностно лице. В случая на член 220 от Наказателния кодекс за преценката дали едно деяние представлява престъпление законодателят е въвел един обективен критерии, който ако бъде преминат деянието ще бъде квалифицирано като престъпление. Това е критерият - от сделката да са последвали значителни вреди. В конкретния случай бихме се съгласили със становището на защитата за оперативната самостоятелност на подсъдимия, ако от неговите действия не се бяха причинили значителни вреди. В този смисъл подсъдимият действително има оперативната самостоятелност да сключва сделки по целесъобразност и той не би подлежал на наказателна отговорност, ако тези сделки са неизгодни за предприятието, което представлява, стига размерът им да не надвишава значителните вреди според Тълкувателно решение№1/1998г. Тук е мястото да се изясни същността на заплатените от „В и К Добрич“ АД вноски за ползването на лекия автомобил „VOLVO XC 60“. Прието е от първата инстанция, че тези вноски представляват вреда за дружеството. Че това е така настоящият съдебен състав счита за безспорно, защото тези суми са излезли от патримониума на предприятието и то е загубило парични средства без срещу тях да получи някакъв актив. Имуществото на „В и К Добрич“ АД е намаляло със сумата, изплатена на „Мото Пфое“ ЕООД за наем на ползвания автомобил. Относно размера на причинената вреда съставът на апелативния съд намира, че в хода на производството пред въззивната инстанция се установяват нови обстоятелства, които не са били констатирани от предходните инстанции. По делото е получено удостоверение издадено от „Мото Пфое“ ЕООД /лист 45-ти от ВНХОД №376/22г./, според което внесената по договора за оперативен лизинг парична гаранция е била приспадната, като една част от нея е била използвана за погасяване на месечни лизингови вноски, а друга част е отнесена като частично плащане по договор за финансовоо обвързан лизинг с опция за прехвърляне на собствеността, сключен между „В и К Добрич“ АД и „Мото Пфое“ ЕООД. Тези действия са се случили след като подсъдимият К. е бил освободен от длъжността изпълнителен директор на дружеството. От писмения документ става ясно, че сумата по внесената гаранция е използвана за погасяване на задължения на дружеството и като вноска за закупуване на друг автомобил. При това положение сумата на гаранцията в размер на 10 555.62лв. следва да се приспадне от размера на вредата, която е причинена от действията на подсъдимия К. и той следва да носи отговорност за вреда в размер на 37 504, 30 лева. Съответно следва да се намали и размера на присъденото обезщетение в полза на гражданския ищец „В и К Добрич“ АД. Относно наказанието наложено на подсъдимия К. въззивният съд намира, че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на член 55, алинея 1, точка 1 от Наказателния кодекс и размерът на наложеното наказание следва да се определи под минимума, предвиден в закона от една година лишаване от свобода. За да изведе този извод съдът съобрази, че производството срещу подсъдимия продължава от 2015 година - вече осем години. Констатира се пред тази инстанция, че размерът на вредата следва да се намали с още 10 555.62лв. На следващо място от материалите по делото безспорно се установява, че К. действително съвестно е вършил работата си на изпълнителен директор. Успял е да подобри финансовотоото състояние на дружеството и да погаси значителни задължения. Разпитаните свидетели - подчинени на подсъдимия заявяват, че той е единственият ръководител, който е влизал в шахтите, където други ръководители преди него не са ходили. Редовно е посещавал обектите на „В и К Добрич“ АД като непосредствено е ръководел отстраняване на аварии или други дейности, свързани с работата на предприятието. Тези обстоятелства съдът преценя като многобройни смекчаващи отговорността, и които предопределят налагане на наказание на подсъдимия под минимума. Съдът счита, че наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода ще бъде съответно на извършеното деяние, на личността на подсъдимия и съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства, както и че това наказание ще изпълни целите на член 36 от Наказателния кодекс. Изтърпяването на наказанието следва да се отложи с предвидения от първата инстанция изпитателен срок от три години. При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не се констатираха нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложеното и на основание чл.334, т.3 във вр чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд