Решение № 167 от 28.8.2023 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 418/2023 г.

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК. С Присъда № 13 от 21.03.2023 г., постановена по НЧХД № 504 по описа за 2022 година, Районен съд – Димитровград е признал подсъдимата Р. Б. Ч., род. на ••.••.•••• г. в с. Ч., общ. Х., жив. в с. К., общ. Д., за невинна в това, че на 29.09.2022 г. в с. К. на видно място в сграда на кметството на селото и на прозорец в магазин за хранителни стоки, в качеството си на длъжностно лице и по повод изпълнение на службата, разпространила написан от нея текст на хартиен носител с клеветнически твърдения, като разгласила позорни обстоятелства спрямо З. Т. Т., като деянието е извършено и по друг начин - престъпление по чл. 148, ал.2, вр., ал.1, т.2 и т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение. Със същата присъда Районен съд – Димитровград е отхвърлил предявения от З. Т. Т., ЕГН: ••••••••••, гр. С., п.к.••••, ул. О. № •••, ап. • иск за осъждане на Р. Б. Ч. да й заплати сумата в размер на 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за твърдени от деянието неимуществени вреди като неоснователен. В тежест на З. Т. Т. са били поставени и разноските за производството. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба вх. № 2260/30.03.2023г. от частния тъжител З. Т. Т. чрез адв. С. С. – повереник, който обжалва присъдата, като я счита за необоснована, постановена при непълен едностранчив анализ и оценка на доказателствения материал, излагайки подробни съображения за доказаност на обвинението. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимата Р. Б. Ч. да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, по което й било повдигнато частното обвинение, както и уважаване на предявения граждански иск. Претендират се и деловодни разноски. В срока по чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения от подсъдимата или нейния защитник. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивният жалбоподател – тъжител и граждански ищец З. Т. Т. се явява лично и с адв. С. – повереник, които поддържат депозираната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт и направените в нея искания. Повереникът на частния тъжител в съдебно заседание, прави искане при условията на евентуалност, делото да бъде върнато за допълнително разследване за изясняването му от фактическа страна. Подсъдимата Р. Ч. не се явява. Като неин защитник се явява адв. М. Р., която оспорва подадената въззивна жалба изцяло, излагайки подробни доводи за законосъобразност, правилност и обоснованост на постановения първоинстанционен съдебен акт, като иска присъдата да бъде потвърдена. Поддържаното алтернативно искане за отмяна и връщане на делото за доизясняване на факти и събиране на доказателства намира за неоснователно. Претендира се присъждане на разноски в настоящата инстанция. Направеното с допълнително писмено изложение към въззивната инстанция доказателствено искане от страна на повереника на частния тъжител – адв. С. за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, окръжният съд остави без уважение с оглед безспорното установяване на всички обстоятелства, за които бе поискан този разпит. Пред въззивната инстанция не са направени други доказателствени искания и нови доказателства не са събирани. Окръжен съд - Хасково, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното: Въззивната жалба е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на З. Т. Т. от гр. С., с която Р. Б. Ч. е обвинена в това, че на 29.09.2022 г. в с. К. на видно място в сграда на кметството на селото и на прозорец в магазин за хранителни стоки, в качеството си на длъжностно лице и по повод изпълнение на службата, разпространила написан от нея текст на хартиен носител с клеветнически твърдения, като разгласила позорни обстоятелства спрямо З. Т. Т., като деянието е извършено и по друг начин - престъпление по чл. 148, ал.2, вр., ал.1, т.2 и т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК. С тъжбата е предявен граждански иск, приет за съвместно разглеждане по делото, за осъждане на подсъдимата Р. Б. Ч. да заплати на частния тъжител З. Т. Т., сумата в размер на 3000 (три хиляди) лева - обезщетение за твърдени от деянието неимуществени вреди. З. Т. Т. е конституирана като граждански ищец по делото. Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 230222005000090100, издадена от Бюро за съдимост при РС-Димитровград на 22.02.2023 г., подсъдимата Р. Б. Ч., родена на ••.••.•••• г., в с. Ч., общ Х., обл. Х., не е •••••••. Установено в хода на съдебното следствие е, че тъжителката Т. е била избрана и изпълнявала длъжност ••••• на с. К., общ. Д. за периода от 2011 г. до 2019 г., а след това – ••••• •••••• в същото населено място. През месец юли 2022г. Т. напуснала тази длъжност и считано от 03.08.2022 г. на нейно място като ••••••• ••••••• встъпила подсъдимата Ч.. Отношенията между подсъдимата и частния тъжител не били добри, като някои лица, в частност св. Н., останала с впечатление за реваншизъм от страна на подсъдимата към тъжителката, с цел последната да бъде снета от всички длъжности, които продължавала да изпълнява понастоящем, а именно- член на църковното настоятелство на местната православна църква, намираща се в селото. Храмовият празник на църквата се отбелязвал на осми септември. Понеже в църквата липсвало постоянно обслужващ я свещеник, всяка година на празника идвал такъв, най-често- отец Г. от църквата в гр. Д. Във връзка с подготовката за празника, на 07.09.2022 г., тъжителката провела разговор с отец Г. за извършване на празнична сутрешна литургия. След уточняване на подробностите, тъжителката Т. оповестила в профил във „Ф.“ за предстоящото събитие, с начален час 08: 00 часа и поканила миряните да присъстват. Към подготовката на празника тя се отнесла при сърце, като се обадила на •••••• на църквата - г-н С. (неразпитан по делото), нает на тази длъжност по специална програма, спонсорирана от Община Д., който следвало да отвори храма рано сутринта, за да може свещеникът да извърши литургията. Междувременно станало ясно обаче, че отец Г. не можел да извърши литургията, като на негово място щял да отиде отец А. На 08.09.2022 г. сутринта в 07: 30 часа св. Д. - служител при последния свещеник, по негово нареждане дошъл в с. К., за да подготви храма за литургията, но църквата била заключена. Непосредствено след това дошла и тъжителката Т., която отключила храма и така станало възможно провеждане на празника, в присъствие на всички желаещи миряни, без да има напрежение или други проблеми с празника. Св. Н. работела като •••••• ••••••• в кметството на селото от 2017 г. Сутринта на 08.09.2022 г. се била отправила от гр. Д. към селото на работа, когато получила телефонно обаждане от страна на подсъдимата към 07: 45- 07: 50 часа, която й казала, че може да не идва на работа заради празника на селото. Това било необичайно, като на въпроса на св. Н. кой я е освободил, получила отговор – „от горе“, без да се уточнява. Допълнително подсъдимата Ч. й казала: „По- добре да не идваш…За теб е най- добре да не идваш днес в селото“. Тъй като отскоро била под нейното пряко ръководство, Н. не желаела да влиза в конфронтации с подсъдимата и изпълнила нареждането. Обадила се на тъжителката Т., за да я уведоми, че нямало да присъства на литургията и й разказала за проведения с подсъдимата телефонен разговор, станал причина за отсъствието й на празника. Горното провокирало тъжителката Т. да подаде жалба в качеството си на член на църковното настоятелство до Директор на дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет, с което уведомила, че г-н С. не бил отключил храма за честването на 08.09.2022 г. по нареждане на подсъдимата, като според нея последните действия представлявали грубо и неправомерно възпрепятстване дейността и работата на Българска православна църква, с молба да бъде взето отношение и да бъде обърнато внимание на подобни вмешателства от страна на местни власти. С писмо рег. № 0218-336/23.09.2022 г. от Директор на дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет, подсъдимата била приканена да даде обяснения по отправената от тъжителката жалба за нарушение на чл. 13, ал.2 от КРБ, в качеството й на длъжностно лице, което е възпрепятствало упражняване на религиозни права и свободи на жителите на селото., като в него било изложено: „ В дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет се получи жалба от член на църковното настоятелство на храм „Рождество Богородично“ в с. К. В жалбата се споменава, че сте разпоредили на храмовия празник на църквата (8.09.2022 г.) да не се отваря храма и да не се извършва Света Литургия“. Подсъдимата била уведомена, че при следващо деяние ще й бъде наложена административна санкция. На това писмо подсъдимата отговорила с писмо изх. № 78/ 27.09.2022 г., в което по същество отрекла твърденията. Допълнително в това писмо се съдържа и следното: „…По този повод Ви питам допустимо ли е лице •••••• •••••• да бъде •••••• на църковно настоятелство и да упражнява пълен контрол на църквата в едно село?“. Наред с това, на лист хартия разпечатала следния текст с главни букви: „Уважаеми жители на с. К., получих писмо, което не е класифицирана информация и не съм длъжна да пазя в тайна, напротив смятам, че е мой дълг да го сведа до всички вас, защото писмото касае лично и единствено само мен и се отнася за една голяма неистина, затова държа всички вие да се запознаете с него. С огромно уважение към всички вас! •••••• ••••••• Р. Ч.“. Разпечатаният текст и полученото писмо рег.№ 0218-336/23.09.22 г. от Директор на дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет, лично подсъдимата Ч. разлепила заедно на различни публични места в селото на табло на Кметството и на съседен магазин, на място, където обичайно се лепели обяви, с цел да бъдат възприети от жителите му. Действително жители на селото успели да прочетат и възприемат и двата текста. Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на св. А. Н., св. Д. Д., св. М. М., както и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото. Описаната фактология първостепенният съд е приел за установена след задълбочен и всеобхватен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, при съблюдаване на нормите на чл. 13 и чл. 107, ал. 5 от НПК и при правилна оценка на доказателствените средства, както поотделно, така и в съвкупност. Въз основа на тези доказателства и при правилен и задълбочен анализ, е изградил кореспондираща им фактическа обстановка, напълно споделена от въззивната инстанция. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите. При изведената по-горе фактическа обстановка, настоящият състав на контролиращата инстанция намира за правилен извода на районния съд, че въз основа на възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в случая по повдигнатото частно обвинение е този, че подсъдимата Р. Ч. в посочения в частната тъжба период не е осъществила деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по 148, ал. 2, вр., ал. 1, т.2 и т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК от Наказателния кодекс, за което е привлечена към наказателна отговорност. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с доводите на повереника на частния тъжител и граждански ищец Т., че в резултат на превратно тълкуване на фактите от страна на първоинстанционния съд, последният е стигнал до неправилен извод за липсва на съставомерни обстоятелства за извършено престъпно деяние по 148, ал.2, вр., ал.1, т.2 и т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК –клевета от страна на подсъдимата Ч., която разпространила написан от нея текст на хартиен носител с клеветнически твърдения като разгласила позорни обстоятелства спрямо З. Т. и е водила официална кореспонденция с Дирекция „Вероизповедание“ при МС, като е приписала длъжности на З. Т. – •••••••• на църковно настоятелство и •••••• ••••••, които последната не е заемала. При така наречените „дела от частен характер”, каквото е и настоящото, функцията по обвинението се осъществява от частния тъжител, чиято е и тежестта на доказване. Сезиращият съда акт - частната тъжба, очертава рамките на повдигнатото обвинение относно основните му елементи, а именно данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, както и за обстоятелствата на твърдяното престъпление, които данни следва да се съдържат в нея. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК може да се осъществи, както чрез разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, така и чрез приписване на извършено от другиго престъпление. В случая, видно от тъжба- допълнение с вх. № 407/18.01.2023г./л.17 от НЧХД/, частният тъжител е посочил, че обвинението следва да се счита повдигнато само за първата форма на изпълнително деяние, а именно „разгласяване на позорно обстоятелство“. Тъй като обвинението е повдигнато за квалифицирана клевета, то това деяние - разгласяване следва да е свързано с факти и обстоятелства, които са не само неистински и позорни, но следва да запълва и допълнителни квалифициращи признаци на състава, посочени в т.2, и т. 4 на чл.148, ал.1 НК относно начина на извършване и специалното качество на дееца. В тази връзка, правилно и законосъобразно районният съд е изследвал въпросът дали е налице деяние, което е съставомерно такова за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 и т. 4, вр. чл.147, ал.1 от НК. По делото е установено безспорно, че именно подсъдимата Ч., която е ••••• •••••• на с. К., е написала текст върху хартиен лист формат А4 /л.10 от НЧХД/: „Уважаеми жители на с. К., получих писмо, което не е класифицирана информация и не съм длъжна да пазя в тайна, напротив смятам, че е мой дълг да го сведа до всички вас, защото писмото кае лично и единствено само мен и се отнася за една голяма неистина, затова държа всички вие да се запознаете с него. С огромно уважение към всички вас! ••••••• ••••••• Р. Ч., както и че след написването му, последното, заедно с писмо рег.№ 0218-336/23.09.22 г. от Директор на дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет, били залепени на публични места в с. К., общ. Д., по начин, че написаното в тях да може да бъде възприето от множество лица. От показанията на свидетелите Н., и св. М., става ясно, че в действителност залепените писмо и обръщение са били възприети от широк кръг лица, включително от тъжителката Т.. В нито един от текстовете, за които е доказано, че са били залепени, обаче не се съдържа поименно посочване на тъжителката, към която същите да са адресирани. Напротив, налице е едно писмено изявление от страна на подсъдимата, чието съдържание касае единствено и само нея. Следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Тук следва да се посочи, че по делото не се доказва, писмо-отговор от подсъдимата до Дирекция „Вероизповедание“ при МС с изх. № 78/ 27.09.2022 г./л.9 от нчхд/, в което се съдържа следният текст, който в тъжбата е посочен като невярно твърдение, че подсъдимата е приписала длъжности именно на тъжителката Т. на •••••••• на църковно настоятелство и кметски наместник, а именно: „…По този повод, Ви питам допустимо ли е лице •••••• •••••• да бъде •••••••• на църковно настоятелство и да упражнява пълен контрол на църквата в едно село?“, да е бил станал публично достояние. Напротив, такива данни липсват в показанията на св. Н. и св. М., които при разпита им заявяват: „…..с тези два документа, които по-рано ми бяха предявени нямаше нищо друго закачено… не си спомням да е имало“/св. Н./, „не помня всичко, което беше записано, но не пишеше нищо лошо в тях за З. Т.“ /св. М./. На следващо място, твърденията относно заеманите длъжности са несъставомерни, т. к. те не запълват признак от обективната страна на състава, тъй като те не представляват, нито съдържат позорни обстоятелства. Дори да се допусне едно вероятно съждение, че същите касаят именно частната тъжителка, то е вярно твърдението, че тъжителката Т. в един минал период е съвместявала повече функции – на •••••• •••••• и •••• на църковно настоятелство, та дори и трета – на •••••••• на пенсионерския клуб /показания на св. Н./, а е невярно единствено твърдението, че същата е била •••••• на църковно настоятелство. Сами по себе си обаче, тези твърдения не представляват позорящи факти и обстоятелства, които да засягат честта и достойнството на тъжителката. Що се касае до обвинението, че подсъдимата е водила официална кореспонденция с Дирекция „Вероизповедание“ при МС, това не би могло да се превърне в елемент на престъплението. Гарантирана и регламентирана от закона е възможността гражданите да подават жалби, сигнали, искания и предложения до компетентните органи. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че произнасянето на първоинстанционния съд е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, която предвижда признаване на подсъдимата за виновнна в извършване на престъпление единствено, когато повдигнатото обвинение е доказано по несъмнен начин. Въз основа на гореизложеното, Хасковският окръжен съд намира, че РС- Димитровград е направил единственият правилен правен извод, споделен изцяло от настоящата инстанция, като съответстващ на обективните данни по делото, съдебната практика и правната теория, а именно за липса на извършено престъпление, в резултат на което е признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение. Предвид обстоятелството, че подс. Ч. е призната за невиновна за извършеното престъпление, за което е предадена на съд, законосъобразно районният съд отхвърлил предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата в размер на 3 000 лв., предвид липсата на противоправно деяние, извършено от подсъдимата. При така изложените съображения и поради това съвпадане на фактическите констатации и правните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната присъда не страда от пороци, обуславящи нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна такава или изменение, поради което същата като правилна, обоснована и законосъобразна от материалноправна и процесуалноправна страна, следва да бъде потвърдена. Във въззивното производство подсъдимата е представлявана от адв. М. Р., която в съдебно заседание, проведено на 18.07.2023год., в пледоарията си е направила искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за процесуално представителство, по договор за правна помощ, в размер на 1 200лв., платени от подсъдимата. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК в тежест на частния тъжител З. Т. Т. следва да бъде възложено заплащането на направените разноски. Предвид гореизложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът