Решение № 102 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 74/2023 г.

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ. Образувано е по молба вх. № 2617/21.07.23 г. на длъжника „ПОЛИИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 125574032, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, кв. В..., ул. „В....“ 7, представлявано от управителя С.В.П., за откриване производство по несъстоятелност на длъжника по чл. 625 и сл. ТЗ. В молбата си търговското дружество твърди, че е преустановило дейността си към 18.07.2023 г., като са спрели и всички плащания към кредиторите. Основният предмет на дейност на търговеца е приготвяне и търговия с храна. Към настоящия момент има задължения към държавата в размер 31 791.71 лв., които е невъзможно да бъдат обслужвани, поради липса на парични средства и договори за изпълнение. Дружеството няма вземания и не разполага с парични средства. Към 18.07.2023 г. е декапитализирано. Предвид изложеното молителят счита, че дружеството е изпаднало в несъстоятелност и моли, предвид липсата на средства и имущество, на осн.чл. 630, ал. 2 от ТЗ с откриване на производството да бъде прекратена дейността му. В изпълнение указанията на съда от 08.08.2023 г., във вр. с чл. 628, ал. 4 от ТЗ, молителят е депозирал, чрез пълномощник адв. Д. М., ТАК, молба вх. № 2781/17.08.23г., с уточнения: началната дата на несъстоятелността следва да се счита 18.07.2023 г., тъй като тогава е направено последното плащане. Балансовата стойност на активите е нула лева, тъй като на същите е отразена амортизацията. Нетните приходи от продажбите за предходния период е в размер на 82 765, 83 лв., а средната численост на персонала е единица. Дружеството няма длъжници. При извършената проверка относно редовността на молбата и приложенията й, след служебна справка по партидата на дружеството в ТР, съдът е констатирал, че е компетентен да се произнесе по молбата, с оглед седалището на търговеца (чл. 613 от ТЗ), молбата е редовна и допустима, подадена е от лице, активно легитимирано да я депозира, отговаря на изискванията на чл. 628 от ТЗ; приложени са документите, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 628, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ТЗ, в т.ч.и удостоверението по чл. 78 от ДОПК. Молбата е обявена в ТР - на осн.чл. 629 ал. 1 от ТЗ. В о.с.з. молбата се поддържа от процесуалния представител на длъжника. Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на приетата съдебно- счетоводната експертиза /ССЕ/, която приема за обоснована и компетентна, прие за установено от фактическа страна следното: Молителят е от кръга на лицата по чл. 625 ал.1 от ТЗ. От справката в ТР и публикувания учредителен акт се установява, че дружеството е учредено през 2006 г., вписано в ТР през 2011 г. с едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството Силвия Паскова. Според заключението на СИЕ общият размер на задълженията на длъжника 32 019.09 лв.- задължения към НАП за период от 2019 г. до 2023г. В постъпил отговор от ТД на НАП се установява, че дружеството няма наложени обезпечителни мерки във връзка с неизплатени публични задължения. Образувано е изпълнително дело № 200932510/2020 г., по което датата на последно плащане е 18.07.2023 г. – плащане в размер 77.00 лв. Установява се от представените от НАП данни и писмени доказателства, че по изп.д., образувано 2020 г. има постъпили три плащания: на 11.06.2021 г.- 1000 лв. (с които са погасени задължения за ДОО, ДДС и данък върху доходите от трудови и приравнени задължения за 2019г. до 01.2020г.), на 30.06.2023 г.- 260 лв. (погасени задължения за 2019 и нач. на 2020г.) и на 18.07.23 г.- 77.07 лв. (погасени задължения за 2019 и м.02.20г.) От представената подробна справка за публичните задължения (л. 59-69) се установява, че основната част от задълженията са за периода 2019-2022 г., и само 4- за периода 01.23 – 18.04.23г., дължимо ДДС (стр.6 от справката). Съгласно СИЕ последното плащане към търговец е 05.07.2023 г. в размер на 1020.00 лв. към П.... ЕООД, както и към Е... ЕАД на 05.07.2023 г. - в размер на 960.00 лв. Най-рано възникналото изискуемо и непогасено задължение по главница е от дата 25.06.2019 г. в размер на 208.96 лв. - главница по осигурителни вноски към ТД на НАП. Основната дейност на търговеца е била заведение за хранене, приготвяне и доставка на храна (кетъринг). Според СИЕ дружеството не извършва дейност от 18.07.2023 г. Годишните приходи през последните пет години са установени от Отчет за приходи и разходи, а задълженията са установени от приложените счетоводни баланси: 2019- приходи 65 хил.лв., задълженията в размер на 6 хил.лв. 2020- приходи 64 хил.лв., задълженията в размер на 29 хил.лв. 2021- приходи 74 хил.лв., задълженията в размер на 47 хил.лв. 2022- приходи 83 хил.лв., задълженията - 76 хил.лв. 18.07.2023 – приходи 25 хил.лв., задълженията са 28 хил.лв. Видно от отразените приходи по ОПР същите са били достатъчни за покриване на отразените по баланс текущи задължения. За периода 2019г. - 2021г. дружеството е реализирало печалба, а от 2022г. до 18.07.2023г. е на загуба. Според експерта причината, поради която дружеството е спряло дейност, е прекратяване на договор за наем на търговски павилион с Община Търговище. По данни от ГФО общата стойност на активите за периода 2019г.- 2022г. са достатъчни за погасяване на задълженията. Съобразно данните краткотрайните активи за периода 2019г.- 2022г. също са достатъчни за погасяване на текущите задължения. СИЕ е установила, че към м.07.2023г. дружеството не разполага с активи за погасяване на задълженията. Собственият капитал към 18.07.2023 г. е отрицателна величина - минус 28 хил.лв. (по данни от ГФО), а по установени задължения от СИЕ към 18.07.2023 г. - собствения капитал е – 32 хил.лв. Дружеството към момента не извършва дейност, съответно няма от къде да постъпят приходи, с които евентуално да бъдат погасени задълженията. Дружеството не притежава имущество/активи: от справка от АВписванията-имотен регистър е видно, че не притежава недв.имоти; от постъпило писмо от ОД на МВР се установява, че не притежава МПС. По баланс към 18.07.23 г. дружеството не разполага с активи. Няма вземания от свои длъжници. Няма образувани други изпълнителни производства от и срещу търговското дружество, освен това по ДОПК. Няма налични парични средства. Дружеството не е откривало банкови сметки. Единственият действащ през 2021-23 г. трудов договор (с „продавач консултант“) е прекратен на 05.06.2023г. (справка на л. 108) Във връзка с установеното относно водените в баланса към 31.12.2022 г. паричните средства от 27 хил.лв.и други вземания от 93 хил.лв. (докато към 18.07.23 г.- такива не са отразени) - СИЕ е посочила, че въпросните суми са парични средства на каса и вземания от собственика, които са били на съхранение в управителя на дружеството, като с час от тях са били извършвани разплащания за сумата от 26 030.50 лв., за които няма разходо- оправдателни документи (сумата е осчетоводена по сметка 609-други разходи), а с останалата част са били разпределени дивиденти в общ размер на 38 950.00лв. Записванията са видни от представена счетоводна разпечатка за салда и обороти на сметка 493-разчети със собствениците, приложена към заключението. Извършвани са разплащания към контрагенти, като само за периода 01.06.2023г.- 31.07.2023г. разплащанията са в общ размер 50 615.05 лв. /представена към СИЕ счетоводна разпечатка на салда и обороти за 401- доставчици/. Според експерта краткотрайните активи през 2021г.и 2022г. - парични средства и вземания са частично ликвидни, тъй като със същите през 2023 г. са извършвани разплащания към контрагенти и е разпределен дивидент /видно от представени счетоводни разпечатки 401, 493.501/. По отношение на сумата от 26 030.50лв., като краткотраен актив – същата не е ликвидна и съответно с тази сума е направен и вариант във финансовия анализ по т.5 от настоящото заключение, като сумата от 93хил.лв.е намалена със сумата на неликвидния актив 26 хил.лв.т.е 67хил.лв.е отразената сума в анализа, като краткотрайни активи. На база на представените ГФО и счетоводни документи, вещото лице е изчислило финансовите показатели за изследвания период 2019-2023 г., като съдът възприема заключението във втория му вариант, предвид разясненията на в.л-. относно сумата 26 хил.лв., от анализа на които показатели се установява следното: Коефициентите за обща ликвидност и финансова автономност за периода 2019г. и 2022г. са в рамките на/над препоръчителните стойности, т.е. дружеството е имало достатъчно активи, с които да си погаси задълженията. Към м.07.2023г.: коефициентите на ликвидност са с нулеви стойности, тъй като дружеството няма налични краткотрайни активи – вземания и налични парични средства, а има само задължения; Коефициентите на финансова автономност са под препоръчителните стойности - дружеството е зависимо от кредиторите. Собственият капитал е отрицателна величина, което означава, че дружеството към м.07.2023г. е декапитализирано. В срока, указан от съда с определение № 215/15.09.2023 г. по реда и на осн.чл. 632 ал.1 във вр. с чл.629б от ТЗ, вписано в ТР на същата дата, и до настоящия момент не е заявена готовност от заинтересовано лице за предплащане на определените от съда първоначални разноски в производството в размер на общо 6 000 лв., като съдът е указал последиците по чл. 632 ал.1 от ТЗ при незаплащането им. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1.Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице „парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; задължение за изплащане на трудови възнаграждения с посочена характеристика”; 4.Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ; 5.Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/. Неплатежоспособността съгласно чл.608 ал.1 ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността длъжникът да изпълнява своите изискуеми парични задължения. Гореустановената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че ответникът е станал неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо задължение с характер публични задължения, произтичащи от търговската му дейност, каквито безспорно са установените от вещото лице в изготвената от него СИЕ. От представените писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ се установява, че затрудненията на търговското дружество не са временни, преустановена е търговската му дейност м. юни 2023 г. (когато е освободен и единственият работник в дружеството), не са налице източници на приходи, дружеството не е в състояние да изпълни паричните си задължения. Въпреки плащания към съконтрагенти (установено от СИЕ), плащанията към НАП на практика са спрели в един доста по-ранен период (доколкото плащането на 30.06.2023 г.- 260 лв. за задължения за 2019 и нач. на 2020г. и плащането на 18.07.23 г.- 77.07 лв. за погасени задължения за 2019 и м.02.20г. са по-скоро формални, за целите на производството, предвид подадената на 21.07.2023 г. молба по чл. 625 ТЗ от длъжника. Извършеният по-горе анализ на имущественото състояние на дружеството, на установените от вещото лице финансови показатели и тяхната стойност под предвидените референтни стойности за 2023 г., дават основание за извод, че така констатираните затрудненията на длъжника да изпълнява своите задължения не са временни, а се очертават като трайни. Без значение за крайния извод на съда относно наличието на неплатежоспособност са начина и законосъобразността на неразпредЕ.та за минали години печалба/разпределени дивиденти, при наличието на публични задължения. Важен е установения от експертизата и извършените справки факт, че дружеството не разполага с никакви активи, с никакви вземания, с които да може да покрие дори и данъчните си задължения, независимо от размера им. Факт е и преустановената дейност на дружеството, липсата на други източници на приходи. Предвид горното, съдът намира, че са налице основанията на чл.607а във вр. с чл. 608, ал. 1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговското дружество-молител поради неплатежоспособност. Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор /в този смисъл Решение № 202 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1453/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, II т. о., ТК; Решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, II т. о., ТК/. С оглед данните от СИЕ относно последните плащания, както и промяната в коефициентите от финансовия анализ, съдът намира, че, предвид установеното финансово състояние, липсата на всякакви средства, активи и окончателно прекратяване на дейността през м. юли 2023 г. затрудненията се превръщат в трайно състояние, поради което за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде опредЕ. датата 05.06.2023 г. (прекратяване на единствения трудов договор) към която дата, според съда, се установява със сигурност наличието на обективната невъзможност на длъжника да изпълнява задълженията си към всички кредитори. Независимо от спиране на плащанията към НАП към една по-ранна дата, длъжникът е продължил разплащанията с търговските си съконтрагенти, до 2022 г. вкл. е реализирал приходи, надвишаващи разходите му, коефициентът за обща ликвидност (основен показател за състоянието на неплатежоспособност) и коефициентът за бърза ликвидност са били над препоръчителните до края на 2022 г., докато към м.юли 2023 г. вече са нулеви величини. Коефициентите за финансова автономност/задлъжнялост за изследвания период и до края на 2022 г. са в препоръчителните стойности, като едва м. юли 2023 г. са отрицателни величини и сочат, че дружеството е завис5имо от кредитори и не е финансово автономно. В дадения от съда срок за предплащане на разноски, както и до настоящия момент, няма изявление от заинтересовано лице за плащане на първоначалните разноски по производството по несъстоятелност, определени от съда, съответно не са внесени такива /при изрично указани последици от невнасянето им/, поради което и на осн.чл. 632, ал. 1 от ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност, следва да бъде прекратена дейността на предприятието, а длъжникът - обявен в несъстоятелност, с произтичащите от това последици, като производството по несъстоятелност следва да бъде спряно. Предвид горните съображения производството по несъстоятелност следва да бъде открито при условията на чл. 632 ал.1 ТЗ, с начална дата 05.06.2023 г. На осн.чл. 632, ал.1 изр.1-во и чл. 711 от ТЗ следва да се наложи обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Следва да се задължи молителя да предприеме действията по чл. 632 ал. 6 от ТЗ. Водим от горното и на осн.чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът